www.Pravoslavieto.com
| СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква | www.Pravoslavieto.com |
Старий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа
| 1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27
28 29
30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 |
| 1. Думи на Иеремия, - син на Хелкия, един от свещениците в Анатот, в земята Вениаминова, - 2. към когото биде слово Господне в дните на Иосия, син на иудейския цар Амона, в тринайсетата година от царуването му, 3. и също в дните на Иоакима, син на иудейския цар Иосия, до края на единайсетата година на Седекия, син на иудейския цар Иосия, до преселението на Иерусалим в петия месец. 4. И биде към мене слово Господне: 5. преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите. 6. Аз пък отговорих: о, Господи Боже! не умея да говоря, защото съм още млад. 7. Но Господ ми рече: не казвай: "млад съм", защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. 8. Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, рече Господ. 9. И протегна Господ ръка и се докосна до устата ми; и рече ми Господ: ето, Аз турих Моите думи в устата ти. 10. Гледай, Аз те поставих днес над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзидваш и насаждаш. 11. И биде слово Господне към мене: що виждаш, Иеремие? Отговорих: виждам клонче от миндално дърво. 12. Господ ми рече: добре виждаш, защото Аз бдя над Моето слово, за да се изпълни то скоро. 13. И биде слово Господне към мене втори път: що виждаш? Отговорих: виждам раздухван от вятъра котел, който ври, и лицето му е към север. 14. И рече ми Господ: от север ще нахлуе нещастието върху всички жители на тая земя. 15. Защото ето, Аз ще свикам всички племена на северните царства, говори Господ, и те ще дойдат, и ще тури всяко престола си при входа на иерусалимските порти, около всичките му стени и във всички иудейски градове. 16. И ще произнеса върху тях Моите присъди за всички техни беззакония, задето Ме оставиха и кадиха тамян на другоземни богове и се покланяха на изделия от свои ръце. 17. А ти препаши бедрата си и стани, та им кажи всичко, що ти заповядам; не бъди малодушен пред тях, за да те не поразя пред очите им. 18. И ето, Аз те поставих днес като укрепен град, като железен стълб и като медна стена против цялата тая земя, против царете на Иуда, против князете му, против свещениците му и против народа на тая земя. 19. Те ще воюват против тебе, ала не ще ти надвият; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, говори Господ. |
| 1. И биде слово Господне към мене: 2. иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя. 3. Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ. 4. Чуйте словото Господне, доме Иаковов и всички родове на дома Израилев! 5. Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни; 6. и не рекоха: де е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по земя суха, по земя на смъртна сянка, по която никой - не е ходил и дето човек не е живял? 7. И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете й и от благата й; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота. 8. Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваала и ходиха след ония, които не помагат. 9. Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя. 10. Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? 11. Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага. 12. Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ. 13. Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода. 14. Нима Израил е роб? или той е роб домороден? защо той стана плячка? 15. Зарикаха против него млади лъвове, нададоха вик и направиха земята му пустиня; градовете му са изгорени, без жители. 16. И синовете на Мемфис и Тафна ти обгризаха темето. 17. Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя? 18. И сега, за какво ще отиваш в Египет да пиеш вода от Нил? и за какво ще отиваш в Асирия да пиеш вода от реките й? 19. Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот. 20. Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги, и ти казваше: "няма да служа на идоли", а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува. 21. Аз те посадих като благородна лоза - най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза? 22. Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, - твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог. 23. Как можеш каза: аз не се оскверних, аз не ходих след Ваала? Вгледай се в твоето поведение в долината, познай, що върши ти, буйна камило, която припкаш насам - нататък! 24. Кой може удържа привикналата на пустиня дива ослица, която със страст в душата си гълта въздух? Всички, които я търсят, не ще се уморят: в месеца й ще я намерят. 25. Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти - да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях. 26. Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, - тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, - 27. думайки на дървото: "ти си мой баща", и на камъка: "ти ме роди"; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: "стани и ни избави!" 28. Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо! 29. Защо да се препирате с Мене? Всинца вие (нечестиво постъпвахте и) грешехте против Мене, казва Господ. 30. Напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха; вашият меч като изтребящ лъв поядаше пророците ви (и вие се не уплашихте). 31. О, роде! чуйте словото Господне: бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе? 32. Забравя ли девица украшението си, и невеста - накита си? а Моят народ Ме забрави - има вече безброй дни. 33. Как изкусно ти насочваш пътищата си, за да придобиеш любов! и заради това дори и към престъпления нагаждаше твоите пътища. 34. Дори по твоите скутове има кръв от бедните, невинни люде, които ти не завари при разбиването; и, при все това, 35. казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. - Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: "не съгреших". 36. Защо тъй много се скиташ, менявайки пътя си? Ти също ще бъдеш посрамена и от Египет, както биде посрамена от Асирия; 37. и от него ще излезеш с ръце на глава, защото отхвърли Господ твоите надежди и не ще имаш с тях сполука. |
| 1. Казват: ако мъж напусне жена си, и тя го остави и стане жена на друг мъж, може ли тя да се върне
при него? Не ще ли с това да се оскверни оная земя? А ти с мнозина любовници блудствува, - и при все туй върни се при Мене,
казва Господ. 2. Дигни очи към оброчищата и разгледай, де не са блудствували с тебе? По пътища седеше ти заради тях като арабин в пустиня, и оскверни земята с твоя блуд и с твоето лукавство. 3. Заради това бидоха спрени дъждовете и нема' късен дъжд; но ти имаше чело на блудница, - изгуби сра'ма. 4. Не ще ли викаш отсега към Мене: Отче, Ти беше наставник на младостта ми! 5. Нима Той винаги ще бъде в гняв? и нима вечно ще го задържа в Себе Си? Ето, що говориш ти, а вършиш зло и в него успяваш. 6. Господ ми рече в дните на цар Иосия: видя ли ти, що върши отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходи на всяка висока планина и под всяко клонесто дърво, и там блудствува. 7. И след като тя вършеше всичко това, Аз казвах: върни се при Мене; но тя се не върна; и видя това вероломната й сестра Иудея. 8. И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и й дадох разводно писмо, вероломната й сестра, Иудея, не се побоя, а отиде и сама блудствува'. 9. И с явно блудодейство тя оскверни земята, и прелюбодействуваше с камък и с дърво. 10. Но при все това вероломната й сестра Иудея не се обърна към Мене от все сърце, а само присторено, каза Господ. 11. И рече ми Господ: отстъпницата, дъщерята Израилева, излезе по-права, нежели вероломна Иудея. 12. Иди прогласи тия думи към север и речи: върни се, отстъпнице, дъще Израилева, казва Господ. Аз не ще излея върху вас Моя гняв; защото Аз съм милостив, казва Господ, - няма вечно да негодувам. 13. Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътствува с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте, казва Господ. 14. Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас, и ще взема от вас по едного от град и по двама от племе и ще ви заведа на Сион. 15. И ще ви дам по сърце Си пастири, които ще ви пасат със знание и благоразумие. 16. И кога се размножите и станете многоплодни по земята, тогава, казва Господ, не ще говорят вече: "ковчегът на завета Господен"; той и наум не ще им дойде, и не ще си спомнят за него, нито ще дохождат при него, нито пък ще го има вече. 17. В него време ще нарекат Иерусалим престол на Господа; и всички народи заради името Господне ще се съберат в Иерусалим и няма вече да постъпват по упорството на лошото си сърце. 18. В ония дни Иудиният дом ще дойде при Израилевия дом, и ще дойдат заедно из северната земя в земята, която Аз дадох за наследство на отците ви. 19. И казвах Аз: как да те причисля към децата и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи? И рекох: ти ще Ме наричаш твой отец и не ще отстъпиш от Мене. 20. Но, наистина, както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме Израилев, казва Господ. 21. Чува се глас по оброчищата, жален плач на Израилевите синове, задето те извратиха своя път, забравиха Господа, своя Бог. 22. Върнете се, размирни деца: Аз ще изцеря вашето непокорство. - Ето, ние идем при Тебе, защото Ти си Господ, Бог наш. 23. Наистина, напразно се надяваме на хълмовете и на многото планини; наистина, в нашия Господ Бог е Израилевото спасение! 24. От младините ни тая гнусота унищожаваше трудовете на нашите бащи, овците и воловете им, синовете и дъщерите им. 25. Ние лежим в своя срам, и нашият срам ни покрива, защото грешихме пред нашия Господ Бог, - ние и бащите ни, от младините ни и до тоя ден, - и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог. |
| 1. Ако искаш да се обърнеш, Израилю, казва Господ, към Мене се обърни; и ако махнеш гнусотиите си
от Моето лице, ти не ще се скиташ. 2. И ще се кълнеш: жив Господ! в истина, съд и правда; и народите от Него ще се благославят и с Него ще се хвалят. 3. Защото тъй казва Господ към мъжете на Иуда и на Иерусалим: разорете си нови ниви и не сейте между тръни. 4. Обрежете се заради Господа и снемете крайната плът от сърцето си, Иудини мъже и иерусалимски жители, да се не яви Моят гняв като огън и да не пламне неугасно поради вашите лоши наклонности. 5. Обявете в Иудея и разгласете в Иерусалим, говорете и тръбете с тръба по земята; викайте гръмко и казвайте: "съберете се, и да отидем в укрепените градове". 6. Издигнете знаме към Сион - бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам от север нещастие и голяма гибел. 7. Излиза лъв из своя гъстак, и тръгва изтребителят на народите: той излиза от мястото си, за да направи земята ти пустиня, градовете ти ще бъдат съсипани, ще останат без жители. 8. Затова препашете се с вретище, плачете и ридайте, защото яростта на Господния гняв не ще се отвърне от нас. 9. И в оня ден, казва Господ, ще замре сърцето на царя и сърцето на князете, ще се ужасят свещеници и ще се слисат пророци. 10. И рекох: о, Господи Боже! Нима Ти само лъга тоя народ и Иерусалим, като думаше: "мир ще бъде у вас"; а между това меч допря до душата? 11. В него време ще бъде казано на тоя народ и на Иерусалим: палещ вятър духа от пустинните височини върху пътя на дъщерята на Моя народ, не за да вее, нито да очистя. 12. И оттам ще дойде към Мене вятър по-силен от тоя, и Аз ще произнеса съд над тях. 13. Ето, подига се той като облак, и колесниците му са като вихър, конете му са по-бързи от орли; горко ни! защото ще бъдем съсипани. 14. Измий злото от сърце си, Иерусалиме, за да се спасиш: докога ще се гнездят злочестиви мисли в тебе? 15. Защото вече се носи глас от Дан, и гибелна вест - от Ефремова планина: 16. обадете на народите, известете на Иерусалим, че идат от далечна земя обсаждачи и с виковете си изпълнят градовете на Иудея. 17. Като пазачи на ниви те го обграждат отвред, защото той се дигна против Мене, казва Господ. 18. Това ти причиниха твоите пътища и твоите работи; от твоето нечестие ти е тъй горчиво, че достига до сърце ти. 19. Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка. 20. Беда след беда: цяла земя се опустошава, внезапно се събориха шатрите ми, мигновено - сенниците ми. 21. Дълго ли време ще гледам знаме, ще слушам тръбен звук? 22. Това произлиза оттам, че Моят народ е глупав, не Ме познава: те са неразумни деца, и няма у тях разсъдък: те са умни за зло, ала не умеят да вършат добро. 23. Гледам земята - и ето, тя е разорена и пуста, - небесата, и няма на тях светлина. 24. Гледам планините - и ето, те треперят, и всички хълмове се клатят. 25. Гледам - и ето, няма човек, и всички небесни птици са отлетели. 26. Гледам - и ето, Кармил е пустиня, и всичките му градове са съсипани от лицето Господне, от яростта на гнева Му. 27. Защото тъй рече Господ: цялата земя ще бъде опустошена, ала пълно изтребление няма да направя. 28. Ще заплаче земята поради това, и небесата ще се помрачат горе, защото Аз казах, Аз реших, и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него. 29. От шума на конници и на стрелци ще се разбягат всички градове: те ще отидат в гъсти лесове и ще се възкачат по скали; всички градове ще бъдат напуснати, и в тях не ще има ни един жител. 30. А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се украсяваш със златни накити, изписваш с краски очите си - напразно се украсяваш: презряха те любовниците - те търсят душата ти. 31. Защото Аз слушам глас като на жена, кога ражда, стон като на тази, която ражда пръв път, глас на дъщерята Сионска; тя стене, простирайки ръце: "о, горко ми! душата ми чезне пред убийците". |
| 1. Походете по иерусалимските улици, погледайте, разузнайте и потърсете по стъгдите му, не ще ли
намерите човек, няма ли такъв, който да пази правда, който да търси истината? - Аз бих пощадил Иерусалим. 2. Макар те и да говорят: жив Господ! но се кълнат лъжливо. 3. О, Господи, Твоите очи не са ли обърнати към истината? Ти ги поразяваш, а те не усещат болка; Ти ги изтребяш, а те не искат да се вразумят; направили са лицата си по-твърди от камък - не искат да се обърнат. 4. И рекох си: това са, може би, сиромаси; те са глупави, защото не знаят пътя Господен, закона на своя Бог. 5. Ще ида при големците и ще поговоря с тях, защото те знаят пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те всички строшиха ярем, разкъсаха вериги. 6. Поради това лъв из гората ще ги порази, пустинен вълк ще ги изтреби, леопард ще ги дебне край градовете им: който излезе из тях, ще бъде разкъсан; защото се умножиха престъпленията им, усилиха се техните отстъпничества. 7. Как да ти простя това? Твоите синове Ме оставиха и се кълнат в ония, които не са богове. Аз ги насищах, а те прелюбодействуваха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците. 8. Това са охранени коне: всеки от тях цвили подир жената на ближния си. 9. Нима не ще накажа заради туй? казва Господ; и душата Ми не ще ли отмъсти на такъв народ, като тоя? 10. Качвайте се на стените му и събаряйте, но не докрай; унищожете зъберите им, защото те не са Господни; 11. защото домът Израилев и домът Иудин постъпиха с Мене твърде вероломно, казва Господ: 12. те слъгаха против Господа и рекоха: "няма Го, беда не ще ни сполети, и ние не ще видим ни меч, ни глад. 13. И пророците са вятър, и слово (Господне) няма в тях, върху тях самите нека това се сбъдне". 14. Затова тъй казва Господ, Бог Саваот: задето говорите такива думи, ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ - дърва, и тоя огън ще ги погълне. 15. Ето, ще доведа против вас, доме Израилев, народ отдалеч, казва Господ, народ силен, народ стародавен, народ, чийто език не знаеш, и не ще разбираш, какво той говори. 16. Колчанът му е като отворен гроб; всички те са храбри люде. 17. И ще изядат жетвата ти и хляба ти, ще изядат синовете ти и дъщерите ти, ще изядат овците ти и воловете ти, ще изядат лозето ти и смокините ти; ще разрушат с меч укрепените ти градове, на които ти се надяваш. 18. Но и в ония дни, казва Господ, не ще ви изтребя докрай. 19. И ако кажете: защо нашият Господ Бог ни прави всичко това? отговори: понеже Ме оставихте и служихте на чужди богове в своя земя, то ще служите на чужденци не във ваша земя. 20. Обявете това в дома Иаковов, разгласете в Иудея, думайки: 21. чуй това, народе глупав и неразумен, който имаш очи, а не видиш, имаш уши, а не чуваш: 22. от Мене ли се не боите, казва Господ, пред Мене ли не треперите? Аз турих пясъка за граница на морето, за вечен предел, който то не ще премине; и макар вълните му да навалят, но не могат да надделеят; макар те да вилнеят, но не могат го прехвърли. 23. А тоя народ има сърце буйно и размирно: те отстъпиха и тръгнаха; 24. и не рекоха в сърцето си: да се уплашим от нашия Господ Бог, Който ни дава овреме дъжд ранен и късен, пази за нас седмиците, отредени за жетва. 25. Вашите беззакония отблъснаха това, и вашите грехове отстраниха от вас това добро. 26. Защото измежду Моя народ има нечестивци: пазят като птицеловци, нишат се по земята, залагат примка и удавят човеци. 27. Като клетка, пълна с птици, домовете им са пълни с измама: чрез това те се и въздигнаха и разбогатяха, 28. затлъстяха, угоиха се, преминаха дори всяка мярка на злото, не разгледват съдебни дела, дела на сираци; добруват и не отсъждат справедливите дела на сиромаси. 29. Нима не ще накажа заради това? казва Господ; и не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя? 30. Нещо изумително и ужасно става в тая земя: 31. пророци пророкуват лъжа, свещеници господаруват чрез тях - и Моят народ обича това. Какво прочее ще правите след всичко това? |
| 1. Бягайте, деца Вениаминови, изсред Иерусалим, тръбете с тръба в Текоя и обадете чрез огън в
Беткарем, защото откъм север се явява беда и голяма гибел. 2. Аз ще разруша дъщерята Сионова, гиздава и изнежена. 3. Ще дойдат при нея пастири със стадата си, ще разпънат шатри около нея; всеки ще пасе своя дял. 4. Гответе против нея война; ставайте да тръгнем попладне. Горко ни! денят вече преваля, стелят се вечерни сенки. 5. Ставайте, да вървим и нощем, и да съборим нейните чертози! 6. Защото тъй казва Господ Саваот: сечете дървета и дигайте насипи против Иерусалим; тоя град трябва да се накаже: в него се върши всякакво угнетение. 7. Както от извор блика вода, тъй и от него блика зло: в него се чуе насилие и грабеж, пред Моето лице има винаги обиди и рани. 8. Вразуми се, Иерусалиме, за да се не острани от тебе душата Ми и да те не направя пустиня, земя необитаема. 9. Тъй казва Господ Саваот: докрай ще оберат останките на Израиля, като грозде; работи с ръката си, както берач на грозде, кога пълни кошници. 10. Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат? Ето, тяхното ухо е необрязано, и те не могат да чуват; ето, словото Господне у тях е на присмех; то им е неприятно. 11. Поради това аз съм преизпълнен с Господня ярост, не мога да я държа в себе си; ще я излея върху децата на улицата и върху събранието на младежите; ще бъдат взети мъж с жена, старец с престарял. 12. И къщите им ще преминат у други, също нивите и жените; защото ще простра ръката Си върху жителите на тая земя, казва Господ. 13. Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на корист, и пророк и свещеник - всички действуват лъжливо; 14. лекуват раните на Моя народ лекомислено, думайки: "мир! мир!", а мир няма. 15. Срамуват ли се те, като вършат гнусотии? Не, никак не се срамят и не се червят. Затова ще паднат между падналите, и във време на Моето посещение ще бъдат съборени, казва Господ. 16. Тъй казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те рекоха: няма да вървим. 17. И поставих пазачи над вас, като реках: слушайте тръбния звук. Но те казаха: няма да слушаме. 18. И тъй, чуйте народи, и знай, събрание, какво ще стане с тях. 19. Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха. 20. За какво Ми е ливан, който иде от Сава', и благовонна тръстика - от далечна страна? Вашите всесъжения не са Ми угодни, и вашите жертви не са Ми приятни. 21. Затова тъй казва Господ: ето, поставям пред тоя народ препънки, и ще се препънат о тях баща и деца заедно, съсед и негов приятел, и ще загинат. 22. Тъй казва Господ: ето, иде народ от северна земя, и голям народ се подига от земните краища; 23. в ръце държат лък и копие; те са жестоки и немилостиви, гласът им бучи като море, и летят на коне, наредени като един човек, за да се ударят с тебе, дъще Сионова. 24. Чухме вест за тях, и ръцете ни отпаднаха, скръб ни обзе, мъки - като жена при раждане. 25. Не излизайте на нива и по друм не ходете, защото неприятелски меч и ужас отвред. 26. Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син - горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник. 27. Поставих те за кула всред Моя народ, за стълб, за да знаеш и изследваш техните пътища. 28. Всички те са упорити отстъпници, живеят с клевета; това са мед и желязо - всички са развратители. 29. Духалото изгоря; оловото се изгуби от огъня; леярът топи напразно, защото злите не се отлъчиха; 30. ще ги нарекат отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли. |
| 1. В него време, казва Господ, ще изхвърлят из гробовете костите на царете на Иуда, и костите на
князете му, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите иерусалимски; 2. и ще ги разхвърлят пред слънцето и месечината и пред цялото небесно воинство *, които са те обичали, на които са служили и след които са ходили, които са търсили и на които са се покланяли; те не ще ги съберат и не ще ги погребат: те ще бъдат тор на земята. 3. И ще предпочитат смърт пред живот всички ония, които останат от това зло племе навред, където ги Аз изгоня, казва Господ Саваот. 4. И кажи им: тъй казва Господ: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат? 5. Защо тоя народ иерусалимски стои в упорно отстъпничество? те се държат яко о измамата и не искат да се обърнат. 6. Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: "какво сторих?" всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка. 7. И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения. 8. Как думате: ние сме мъдри, и законът Господен е у нас? А ето, лъжливото перо на книжовниците и него превръща в лъжа. 9. Посрамиха се мъдрите, смутиха се и се заплетоха в мрежа: ето, те отхвърлиха словото Господне; де е тогава тяхната мъдрост? 10. Затова жените им ще дам на други, нивята им - на други владелци, защото всички те, от малък до голям, се предадоха на користолюбие; от пророк до свещеник - всички действуват лъжливо. 11. И лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: "мир, мир!", а мир няма. 12. Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; кога ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ. 13. Докрай ще ги обера, казва Господ: не ще остане ни един грозд на лоза, ни смокиня на смоковница, ще опадат и листата, и което им съм дал, ще отлети от тях. 14. "Защо стоим? Сбирайте се, да идем в укрепените градове и там да загинем; защото Господ, Бог наш, ни е определил да загинем и ни дава да пием вода с жлъчка, задето сме грешили пред Господа." 15. Очакваме мир, а няма нищо добро, - време за излекуване, а ето ужаси. 16. От Дан се чуе пръхкане на конете му, от громкото цвилене на жребците му трепери цяла земя; ще дойдат и ще опустошат земята и всичко по нея, града и които живеят в него. 17. Защото, ето, Аз ще напратя върху ви змии, василиски, против които баилка няма, и те ще ви хапят, казва Господ. 18. Кога ще се утеша в тъгата си! сърцето ми се стопи. 19. Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? - Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни? 20. Мина жетва, свърши се лятото, а ние не сме спасени. 21. Поради съкрушението у дъщерята на моя народ и аз съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе. 22. Нима няма балсам в Галаад? нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ? |
* Пред звездите.
| 1. О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми - извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за
убитите на дъщерята на моя народ. 2. О, кой би ми дал в пустинята пътнишко пристанище! Бих оставил моя народ и бих забягнал от тях: защото те всички са прелюбодейци, сбирщина вероломници. 3. Като лък опъват езика си за лъжи, с неправда се усилят на земята; защото минуват от едно зло на друго и Мене не познават, казва Господ. 4. Пазете се всеки от приятеля си, и не се доверявайте никому от братята си; защото всеки брат туря препънка другиму, и всеки приятел разнася клевета. 5. Всеки лъже приятеля си, и правда не говорят: приучиха езика си да говори лъжа, лукавничат до умора. 6. Ти живееш всред коварство, поради коварство те се отричат да Ме познават, казва Господ. 7. Затова тъй казва Господ Саваот: ето, ще ги разтопя и ще ги изпитам; защото, как иначе да постъпя с дъщерята на Моя народ? 8. Езикът им - стрела смъртоносна, говори коварно; с уста говорят към ближния си дружелюбно, а в сърце си му примки кроят. 9. Нима не ще ги накажа за това, казва Господ? не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя? 10. За планините ще дигна плач и писък, и за степните пасбища - ридание, защото те са изгорени, тъй че през тях никой не минува, нито се чува блеене на стада: и птици небесни, и добитък - всичко се е пръснало и разбягало. 11. И ще обърна Иерусалим на купище камъни, жилище на чакали, и градовете на Иудея ще направя пустиня, без жители. 12. Има ли такъв мъдрец, който да разбере това? И оня, към когото говорят уста Господни - да обясни, защо загина страната и изгоря като пустиня, тъй че никой не минува през нея? 13. И рече Господ: за това, че оставиха Моя закон, който бях наредил за тях, не слушаха гласа Ми и не постъпваха според него, 14. а ходиха по упорството на сърцето си и след Вааловци, както ги научиха бащите им. 15. Заради това тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще нахраня тия люде с пелин, ще ги напоя с вода и жлъчка 16. и ще ги пръсна между народи, които не познаваха ни те, ни бащите им, и ще пратя подире им меч, докле ги изтребя. 17. Тъй казва Господ Саваот: потърсете и повикайте да дойдат оплаквачки; пратете да дойдат вещи жени в тая работа. 18. Нека побързат и дигнат плач заради нас, та из очите ни да се леят сълзи, и от клепките ни вода да тече. 19. Защото глас от плач се чуе откъм Сион: "как ни ограбиха! ние сме зле посрамени, защото оставяме земята: разрушиха ни жилищата". 20. И тъй, слушайте, жени, словото на Господа, и да внимава ухото ви на словото от устата Му; и учете дъщерите си на плач, и една друга - на плачевни песни. 21. Защото смъртта влиза през прозорците ни, втурва се в чертозите ни, за да изтреби децата от улицата, младежите от стъгдите. 22. Речи: тъй казва Господ: и ще бъдат хвърлени труповете на людете като тор на полето и като снопи зад жетваря, и не ще има кой да ги събере. 23. Тъй казва Господ: да се не хвали мъдър с мъдростта си, да се не хвали силен със силата си, да се не хвали богат с богатството си. 24. Но който се хвали, нека се хвали с туй, че Ме разбира и знае, че Аз съм Господ, Който върша милост, съд и правда на земята; защото само това Ми е благоугодно, казва Господ. 25. Ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя всички обрязани и необрязани: 26. Египет и Иудея, Едома и Амоновите синове, Моава и всички, които си стрижат скулуфите, които живеят в пустинята; защото всички тия народи са необрязани, а целият Израилев дом е с необрязано сърце. |
| 1. Слушайте словото, което Господ ви казва, доме Израилев. 2. Тъй казва Господ: не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат. 3. Защото наредбите на народите са суета: отсичат дърво в гората, издялват го с брадва дърводелски ръце, 4. украсяват го със сребро и злато, прикрепяват с гвоздеи и с чук да се не клати. 5. Тези богове са като стълб, изгладен на струг, и не говорят; тях ги носят, защото не могат да ходят. Не плашете се от тях, защото те не могат да сторят зло, но и добро да сторят не могат. 6. Няма Тебе подобен, Господи! Ти си велик, и името Ти е велико чрез Твоята мощ. 7. Кой не ще се побои от Тебе, Царю на народите? защото само на Тебе се пада това; понеже между всички мъдреци у народите и във всички царства няма Тебе подобен. 8. Те всички до един са неразумни и глупави; суетно учение е дървото. 9. Кованото им на листи сребро е донесено от Тарсис, златото - от Уфаз, дело на художник и на леярски ръце; облеклото им - хиацинт и пурпур; всичко това е дело на изкусни люде. 10. А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар. От гнева Му трепери земята, и народите не могат да издържат негодуването Му. 11. Тъй им говорете: боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата. 12. Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата. 13. По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, създава светкавици всред дъжда и изкарва вятъра из Своите клетове. 14. Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото излеяното от него е лъжа, и няма в него дух. 15. Това е пълна суета, дело на заблуда, във време на посещението им те ще изчезнат. 16. Делът на Иакова не е като техния; защото неговият Бог е Творец на всичко, и Израил е жезъл на наследието Му; името Му е Господ Саваот. 17. Прибери от земята имота си ти, която ще седиш в обсада; 18. защото тъй казва Господ: ето, тоя път ще изхвърля жителите на тая земя и ще ги закарам в тясно място, за да ги хванат. 19. Горко ми в моето съкрушение: люта е раната ми, но аз си казвам: "наистина, това е моя скръб, а аз ще я търпя; 20. шатрата ми е опустошена, и всичките ми върви скъсани; децата ми бягаха от мене, и няма ги: няма вече кой да разпъне шатрата ми и да разпростре завесите ми; 21. защото пастирите оглупяха и не търсиха Господа, а затова те и постъпваха безразсъдно, и цялото им стадо се разпръсна." 22. Слух се носи: ето, той иде, и голям шум от северна страна, за да направи градовете на Иудея пустиня, жилище на чакали. 23. Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него, че не е във властта на тоя, който върви, да оправя стъпките си. 24. Наказвай ме, Господи, но по правда, не в гнева Си, за да ме не умалиш. 25. Излей яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху племената, които не призовават Твоето име; защото те изядоха Иакова, погълнаха го и изтребиха го и жилището му опустошиха. |
| 1. Слово, което биде към Иеремия от Господа: 2. чуйте думите на тоя завет и кажете на мъжете от Иуда и на иерусалимските жители; 3. и речи им: тъй казва Господ, Бог Израилев: проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет, 4. който Аз заповядах на бащите ви, когато ги изведох из Египетската земя, из желязната пещ, думайки: слушайте гласа Ми и вършете, каквото ви заповядвам, - и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог, 5. за да изпълня клетвата, с която се клех на отците ви - да им дам земя, дето тече мед и мляко, както е сега. И отговорих и рекох: амин, Господи! 6. И рече ми Господ: разгласи всички тия думи по градовете на Иуда и по иерусалимските улици, и речи: слушайте думите на тоя завет и ги изпълнявайте. 7. Защото Аз постоянно увещавах бащите ви от оня ден, когато ги изведох из Египетската земя, дори доднес; увещавах ги от ранно утро, думайки: слушайте Моя глас. 8. Но те не слушаха и не дадоха ухо, а ходиха всеки по упорството на лошото си сърце; затова напратих върху им всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но те не изпълняваха. 9. И рече ми Господ: има съзаклятие между мъжете на Иуда и иерусалимските жители; 10. те пак се обърнаха към беззаконията на своите прадеди, които се отказаха да слушат думите Ми и тръгнаха след чужди богове, служейки им. Израилевият дом и Иудиният дом нарушиха Моя завет, който бях сключил с бащите им. 11. Затова тъй казва Господ: ето, ще напратя върху им нещастие, от което не могат се избави, и когато викнат към Мене, няма да ги чуя. 12. Тогава Иудините градове и иерусалимските жители ще идат и ще викнат към боговете, на които кадят; но те никак няма да им помогнат във време на тяхното нещастие. 13. Защото, колкото градове имаш, Иудо, толкова и богове имаш, и колкото улици има в Иерусалим, толкова жертвеници въздигнахте на онова, що е срамотно, жертвеници за кадение Ваалу. 14. А ти не моли за тоя народ и не въздигай за тях молитви и просби; защото няма да чуя, когато в нещастието си ще викат към Мене. 15. Какво търси Моят възлюбен в дома Ми, когато в него се извършват много срамотии? И свещените меса * не ще ти помогнат, когато, вършейки зло, ти се радваш. 16. Зеленееща се маслина, която се краси с хубави плодове, те нарече Господ. А сега, при шума на големия смут, Той запали огън около нея, и клоните й се съкрушиха. 17. Господ Саваот, Който те посади, изрече върху тебе зло поради злото на дома Израилев и на дома Иудин, което те си причиниха с това, че Ме разгневиха с кадението си Ваалу. 18. Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела. 19. Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: "да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува". 20. Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело! 21. Затова тъй казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце; 22. затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад. 23. И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя. |
* Жертви.
| 1. Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за
правосъдие: защо пътят на нечестивците успява, и всички вероломци добруват? 2. Ти ги посади, и те се вкорениха, израстоха и плод дават. В устата им Ти си близък, но - далечен от сърцето им. 3. А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването. 4. Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите й; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас. 5. Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха, как тогава ще се надпреваряш с коне? и ако в мирна страна беше безопасен, какво ще правиш, кога придойде Иордан? 6. Защото и братята ти, и домът на баща ти, и те вероломно постъпват с тебе, и викат с висок глас подире ти. Недей им вярва, кога ти и добро говорят. 7. Аз оставих Моя дом; напуснах наследието Си; най-обичното на душата Ми отдадох в ръцете на враговете му. 8. Моето наследие стана за Мене като лъв у гора, издигна против Мене гласа си; затова го намразих. 9. Моето наследие Ми стана като пъстра птица, върху която от вси страни се струпаха други грабливи птици. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете. 10. Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, - 11. направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце. 12. По всички планини в пустинята дойдоха опустошители; защото мечът Господен изпояда всичко от единия край на земята до другия: няма мир за никоя плът. 13. Те сяха пшеница, а пожънаха тръне; измъчиха се и никаква полза не придобиха; засрамете се прочее от такива ваши печалби поради пламенния гняв Господен. 14. Тъй казва Господ: за всички Мои зли съседи, които нападат дела, що дадох за наследство на Моя народ Израиля, ето, Аз ще ги изтръгна от земята им, и дома Иудин ще изтръгна из средата им. 15. Но след като ги изтръгна, пак ще ги върна и помилувам, и ще доведа всекиго в неговия дял, и всекиго - в земята му. 16. И ако научат пътищата на Моя народ, да се кълнат в Мое име, казвайки "жив Господ", както те научиха народа Ми да се кълне във Ваала, - ще се настанят всред Моя народ. 17. Ако пък не послушат, Аз ще изкореня и съвсем ще изтребя такъв народ, казва Господ. |
| 1. Тъй ми рече Господ: иди си купи ленен пояс и препаши кръста си, но във вода го не туряй. 2. И аз купих пояс, както рече Господ, и препасах кръста си. 3. И биде към мене слово Господне втори път, и ми бе казано: 4. вземи пояса, що го купи, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат и го скрий там в някоя скална пукнатина. 5. Аз отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда Господ. 6. А като се изминаха много дни, Господ ми каза: стани, иди при Ефрат и вземи оттам пояса, който ти бях заповядал да скриеш там. 7. И аз дойдох при Ефрат, изкопах и взех пояса от мястото, дето го бях скрил, и ето - поясът беше развален и станал за нищо негоден. 8. И биде към мене слово Господне: 9. тъй казва Господ: така ще сломя гордостта на Иуда и голямата гордост на Иерусалим. 10. Тоя негоден народ, който не иска да слуша думите Ми, живее по упорството на сърцето си и ходи след други богове, за да им служи и да им се кланя, ще бъде като тоя пояс, който е за нищо негоден. 11. Защото, както поясът прилепва о кръста на човека, така и Аз прилепих към Себе Си целия Израилев дом и целия Иудин дом, казва Господ, за да бъдат Мой народ и Моя слава, хвала и украшение, но те не послушаха. 12. Затова кажи им тая дума: тъй казва Господ, Бог Израилев: всеки винен мях се пълни с вино. Те ще ти кажат: нима не знаем, че всеки винен мях се пълни с вино? 13. А ти им кажи: тъй казва Господ: ето, Аз ще наситя с вино до опиване всички жители на тая земя и царете, които седят на Давидовия престол, свещеници и пророци и всички иерусалимски жители, 14. и ще ги разбия един о друг, бащи и синове заедно, казва Господ; няма да пощадя, няма да помилувам и не ще пожаля да ги изтребя. 15. Слушайте и внимавайте; не бъдете горди, защото Господ говори. 16. Въздайте слава на Господа, вашия Бог, докле Той още не е напратил тъмнота и докле още нозете ви не се спъват по тъмни планини; тогава вие ще очаквате светлина, а Той ще я обърне в смъртна сянка и ще я направи тъмнина. 17. Ако пък не послушате това, душата ми в потайни места ще оплаква вашата гордост, ще плаче горко, и очите ми сълзи ще леят; защото Господнето стадо ще бъде в плен откарано. 18. Кажи на царя и на царицата: смирете се, седнете по-ниско, защото падна от главите ви венецът на вашата слава. 19. Южните градове са затворени, и няма кой да ги отваря; цял Иуда в плен отвеждат, отвеждат го съвсем цял в плен. 20. Дигнете очи и вижте идещите откъм север: де е стадото, което ти беше дадено, прекрасното твое стадо? 21. Какво ще кажеш, дъще Сионска, кога Той те посети? Ти сама ги научи да началствуват над тебе: не ще ли те хванат болки като жена, кога ражда? 22. И ако речеш в сърце си: "защо ме постигна това?" - Поради многото ти беззакония твоята пола се подигна и твоите пети се оголиха. 23. Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард - петната си? Тъй и вие можете ли да вършите добро, като сте навикнали да вършите зло? 24. Затова ще ги развея като прах, разнасян от пустинен вятър. 25. Ето твоя жребий, частта, що съм ти отмерил, казва Господ, защото ти Ме забрави и се надяваше на лъжа. 26. Затова ще ти бъде дигната полата върху лицето ти, за да се види твоята срамота. 27. Видях твоето прелюбодейство и твоите бесни похоти, твоите разпътства и гнусотии по могилите в полето. Горко ти, Иерусалиме! ти и след това не ще се очистиш. А докога още? |
| 1. Слово Господне, което биде към Иеремия по случай на суша. 2. Плаче Иуда, портите му се събориха, почерняха на земята, и писък се дигна в Иерусалим. 3. Велможи пращат слугите си за вода; те отиват при кладенците и не намират вода; връщат се с празни съдове; посрамени и смутени, те покриват главите си. 4. Понеже почвата се е напукала от бездъждие на земята, то и земеделците са смутени и покриват главите си. 5. Дори и кошутата ражда в полето и оставя малките си, защото няма трева. 6. И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева. 7. Макар нашите беззакония да свидетелствуват против нас, но Ти, Господи, върши с нас заради Твоето име; голямо е нашето отстъпничество, съгрешихме пред Тебе. 8. Надеждо на Израиля, негов Спасител в скръбно време! Защо си като чужд в тая земя, като пътник, отбил се да пренощува? 9. Защо си като слисан човек, като юнак, който няма сила да спаси. И при все туй Ти, Господи, си посред нас, и Твоето име е призовано върху ни; не ни оставяй. 10. Тъй говори Господ към тоя народ: задето обичат да се скитат, не спират нозете си, Господ не благоволи към тях, спомня си сега беззаконията им и наказва греховете им. 11. И рече ми Господ: недей се моли за доброто на тоя народ. 12. Ако постят, няма да чуя писъка им; и ако възнесат всесъжения и дар, няма да ги приема; но с меч, с глад и с мор ще ги изтребя. 13. Тогава рекох: Господи Боже! ето пророците им казват: меч няма да видите, и глад не ще има у вас, но ще ви дам постоянен мир на това място. 14. И рече ми Господ: пророците пророкуват лъжа в Мое име; Аз не съм ги пращал и не съм им давал заповеди, и не съм им говорил; те ви проповядват лъжливи видения и гадания, суета и измислици от своето сърце. 15. Затова тъй казва Господ за пророците: те пророкуват в Мое име, но Аз не съм ги пращал; те говорят: "меч и глад не ще има в тая земя"; с меч и глад ще бъдат изтребени тия пророци, 16. и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици, и не ще има кой да ги погребе - тях и жените им, синовете им и дъщерите им; и Аз ще излея върху им тяхната лошотия. 17. И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ. 18. Излизам на полето, - и ето, убити с меч; влизам в града, - и ето, умиращи от глад; дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята. 19. Нима Ти съвсем отхвърли Иуда? Нима на душа Ти омръзна Сион? Защо ни тъй порази, че не можем да се изцерим? Чакаме мир - и няма нищо добро; чакаме време за изцеление - и ето, ужаси. 20. Съзнаваме, Господи, нечестието си, беззаконието на нашите бащи, че съгрешихме пред Тебе. 21. Не ни отхвърляй заради Твоето име; не унизявай престола на Твоята слава; спомни си, не разваляй Твоя завет с нас. 22. Има ли между суетните езически богове, които да произвеждат дъжд? или може ли небето от само себе си да дава проливен дъжд? не си ли Ти това, Господи, Боже наш? Тебе се надяваме ние, защото Ти твориш всичко това. |
| 1. И рече ми Господ: да се изправеха пред лицето Ми дори Моисей и Самуил, душата Ми пак няма да се
приклони към тоя народ; отпъди ги от лицето Ми - нека си отидат. 2. Ако пък те попитат: "къде да идем?" - кажи им: тъй казва Господ: който е за смърт, да иде на смърт; и който е за меч, - под меч; и който е за глад, - на глад; и който е за плен, - в плен. 3. И ще напратя върху им четири вида смърт, казва Господ: меч, за да убива, кучета, за да разпокъсват, небесни птици и полски зверове, за да изяждат и изтребват; 4. и ще направя да се озлобят против тях всички земни царства заради Манасия, син на иудейския цар Езекия, за онова, що той извърши в Иерусалим. 5. Защото, кой ще те пожали, Иерусалиме? кой ще изяви състрадание към тебе? и кой ще свърне при тебе да попита, добре ли си? 6. Ти ме остави, казва Господ, отстъпи назад; затова ще простра върху тебе ръката Си и ще те погубя; уморих се да показвам милост. 7. Аз ги отвявам с веячка при портите на страната; лишавам ги от деца, погубвам Моя народ; но те се не връщат от своите пътища. 8. Вдовиците им у Мене са повече от морския пясък; ще напратя върху тях, върху майката на младежите, опустошител по пладне; внезапно ще ги обхване страх и ужас. 9. Лежи изнемощяла тая, която е родила седем, предава дух; още през деня зайде нейното слънце; тя е смутена и посрамена. И останалите от тях ще предам на меч пред очите на враговете им, казва Господ. 10. "Горко ми, моя майко, задето ме роди човек, който се препира и кара с цяла земя! никому не съм давал под лихва, и мене никой не е давал, а всинца ме проклинат." 11. Господ рече: краят ти ще бъде добър, и Аз ще принудя врага да постъпва с тебе добре във време на нещастие и във време на скръб. 12. Може ли желязо да счупи северно желязо и мед? 13. Твоя имот и твоите съкровища ще предам на разграбване, без цена, заради всички твои грехове, във всички твои предели; 14. и ще те изпратя с враговете ти в земя, която не познаваш; защото огън е пламнал в Моя гняв, - ще пламти върху ви. 15. О, Господи! Ти всичко знаеш; спомни си за мене и посети ме, и отмъсти за мене на моите гонители; по Своето дълго търпение недей ме погубва; Ти знаеш, че заради Тебе търпя хули. 16. Намерих Твоите думи и ги погълнах; и Твоето слово ми биде за радост и веселие на сърцето; защото Твоето име е призовано върху мене, Господи, Боже Саваот. 17. Не съм седял в събрание на шегобийци и не се веселих; под тежката върху мене Твоя ръка седях самин, защото Ти ме бе изпълнил с негодувание. 18. Защо е тъй дълготрайна болката ми, и раната ми тъй неизцерима, че не се поддава на лекуване? Нима Ти ще бъдеш за мене като лъжлив извор, като невярна вода? 19. На това тъй рече Господ: ако се обърнеш, ще те възстановя, и ще стоиш пред лицето Ми; и ако извлечеш скъпоценно от нищожно, ще бъдеш като Моите уста. Те сами ще се обръщат към тебе, а не ти ще се обръщаш към тях. 20. И ще те направя за тоя народ силна медна стена; те ще воюват против тебе, ала не ще те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те спасявам и избавям, казва Господ. 21. И ще те спася от ръцете на зли и ще те избавя от ръцете на притеснители. |
| 1. И биде към мене слово Господне: 2. не си взимай жена, и да нямаш ни синове, ни дъщери на това място. 3. Защото тъй казва Господ за синовете и дъщерите, които ще се родят в това място, и за майките им, които ще ги родят, и за бащите им, които ще ги произведат в тая земя: 4. от тежка смърт ще умрат те и не ще бъдат ни оплакани, ни погребани; ще бъдат тор на земното лице; с меч и с глад ще бъдат изтребени, и труповете им ще бъдат храна на птиците небесни и зверовете земни. 5. Защото тъй казва Господ: не влизай в дома на ония, които тъгуват, и не ходи да плачеш и жалиш с тях; защото Аз отнех от тоя народ Моя мир, милост и съжаление, казва Господ. 6. И ще умрат големи и малки в тая земя; и не ще бъдат погребани, и не ще ги оплакват, нито ще се нараняват, нито ще се стрижат за тях. 7. И не ще разчупват зарад тях хляб в жалейно време, за утеха поради умрелия; и не ще им подадат утешна чаша, да пият за баща си и за майка си. 8. Не влизай също и в къща за пир, да седиш с тях, да ядеш и да пиеш; 9. защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще прекратя в това място пред ваши очи и във ваши дни глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста. 10. Когато разкажеш на тия люде всички тия думи, и те ти рекат: "защо Господ изрече върху нас цялото това голямо нещастие, и каква е нашата неправда, и кой е нашият грях, що съгрешихме пред нашия Господ Бог?" - 11. тогава речи им: затова, че вашите бащи Ме оставиха, казва Господ, и тръгнаха след други богове, тям служиха и тям се покланяха, а Мене оставиха, и Моя закон не пазиха. 12. А вие постъпвате още по-лошо от бащите си и живеете всеки по упорството на злото си сърце, за да Ме не слушате. 13. Поради това ще ви изхвърля от тая земя в земя, която не познавахте ни вие, ни бащите ви, и там ще служите на други богове денем и нощем; защото Аз няма да окажа милост към вас. 14. Затова ето, идат дни, казва Господ, когато вече не ще казват: "жив е Господ, Който изведе Израилевите синове из Египетската земя", 15. а - "жив е Господ, Който изведе Израилевите синове из северната земя и из всички земи, в които ги бе прогонил", защото ще ги върна в земята им, която дадох на отците им. 16. Ето, Аз ще пратя много рибари, казва Господ, и ще ги ловят; а после ще пратя много ловци, и те ще ги спогнат от всяка планина и от всеки хълм и от скалните проломи. 17. Защото Моите очи са върху всички техни пътища; те не са скрити от Моето лице, и тяхната неправда не е скрита от очите Ми. 18. И ще им въздам преди всичко за тяхната неправда и за техния двоен грях, защото оскверниха земята Ми, с труповете на мръсотиите си и с гнусотиите си напълниха наследието Ми. 19. Господи! сило моя, крепост моя и прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: само лъжа наследиха нашите бащи, суета и това, от което няма никаква полза. 20. Може ли човек да си направи богове, които впрочем не са богове? 21. Затова ето, Аз ще им покажа сега, ще им покажа Своята ръка и Своята мощ, и ще узнаят, че името Ми е Господ. |
| 1. Грехът на Иуда е написан с желязно длето, с диамантно острие е начертан върху скрижалите на
сърцето им и върху роговете на техните жертвеници. 2. Като за свои синове те си спомнят за своите жертвеници и за своите дъбрави край зелени дървета, на високи хълмове. 3. Моята планина в полето, имота ти и всички твои съкровища ще предам на разграбване, и всички твои оброчища - за твоите грехове във всички твои предели. 4. И ти чрез себе си ще се лишиш от наследието си, що ти бях дал, и ще те дам в робство на твоите врагове, в земя, която ти не познаваш, защото вие разпалихте огъня на гнева Ми; той ще гори вечно. 5. Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чисто сърце страни от Господа. 6. Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема. 7. Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ. 8. Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод. 9. Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае? 10. Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му. 11. Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда придобива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си. 12. Престолът на славата, възвишен отначало, е място на нашето освещение. 13. Ти, Господи, си Израилева надежда; всички, които Те оставят, ще се посрамят. "Които отстъпват от Мене, ще бъдат на пръст написани, защото оставиха Господа, извора на жива вода." 14. Изцели ме, Господи, - и изцелен ще бъда; спаси ме, - и спасен ще бъда; защото Ти си моя хвала. 15. Ето, те ми казват: "де е словото Господне? нека дойде!" 16. Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден, Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице. 17. Не бъди страшен за мене, Ти си моя надежда в ден на неволя. 18. Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение. 19. Тъй ми каза Господ: иди и застани при портите на синовете народни, през които влизат иудейските царе и през които излизат, и при всички иерусалимски порти, 20. и казвай им: царе иудейски, цяла Иудео и всички иерусалимски жители, които влизате през тия порти, чуйте словото Господне. 21. Тъй казва Господ: пазете душите си и не носете товар в съботен ден и не го внасяйте през иерусалимските порти, 22. и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа, но светете съботния ден тъй, както съм заповядал на вашите бащи, 23. които впрочем не послушаха и не дадоха ухо, но станаха твърдоглави, за да не слушат и приемат поука. 24. И ако Ме послушате, казва Господ, да не носите товар в съботен ден през портите на тоя град и осветявате съботата, не вършейки тоя ден никаква работа, 25. то през портите на тоя град ще влизат царе и князе, които седят на Давидовия престол, които се возят на колесници и на коне, те и князете им, иудеи и Иерусалимски жители, и тоя град ще бъде вечно обитаем. 26. И ще дохождат из градовете иудейски, из иерусалимските околности и из Вениаминовата земя, от равнини, от планини и от юг, и ще принасят всесъжение и жертва, хлебен принос, ливан и благодарствени жертви в дома Господен. 27. Ако пък не Ме послушате, за да осветявате съботния ден и да не носите товар, кога влизате в иерусалимските порти в съботен ден, то ще запаля огън в портите му, - и той ще погълне иерусалимските чертози и не ще изгасне. |
| 1. Слово, което биде към Иеремия от Господа: 2. стани, та слез в дома на грънчаря, и там ще ти явя Моите думи. 3. И слязох в дома на грънчаря, и ето, той работеше своята работа на колелото. 4. И съдът, който грънчарят правеше от глина, се развали в ръцете му; и той изново направи от него друг съд, какъвто му текна да направи. 5. И биде слово Господне към мене: 6. доме Израилев, не мога ли постъпи с вас, както тоя грънчар? казва Господ. Ето, каквото е глината в ръцете на грънчаря, това сте и вие в Моите ръце, доме Израилев. 7. Понякога Аз кажа за някой народ и царство, че ще го изкореня, съкруша и погубя; 8. но ако тоя народ, върху който съм изрекъл това, се обърне от лошите си дела, Аз отлагам злото, що съм намислил да му сторя. 9. А понякога кажа за някой народ и царство, че ще го устроя и утвърдя; 10. но ако той върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствувам. 11. И тъй, кажи на мъжете Иудини и на жителите иерусалимски: тъй казва Господ: ето, Аз ви готвя зло и кроя нещо против вас; затова обърнете се всеки от лошия си път и изправете пътищата си и постъпките си. 12. Но те казват: "не се надявай; ние ще си живеем, според както си щем, и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце." 13. Затова тъй казва Господ: попитайте между народите, чувал ли е някой нещо подобно? твърде гнусни дела извърши Израилевата девица. 14. Напуска ли си ливанският сняг планинската скала? и пресекват ли по други места течащите студени води? 15. А Моят народ Ме остави; те кадят на суетните, препънаха се в пътищата си, оставиха древните пътища, за да ходят по пътеки, по непрокаран път, 16. за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава. 17. Като източен вятър ще ги пръсна пред вражето лице; гърбом, а не с лице ще се обърна към тях в деня на тяхната неволя. 18. А те казаха: "дойдете да направим заговор против Иеремия; защото не е изчезнал закон у свещеника и съвет у мъдрия и думи у пророка; дойдете да го поразим с език и да не внимаваме на думите му". 19. Послушай ме, Господи, и чуй гласа на моите противници. 20. Трябва ли да се връща зло за добро? а те копаят яма за душата ми. Спомни си, че стоя пред Твоето лице, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоя гняв. 21. И тъй, предай синовете им на глад и подложи ги на меч; да бъдат жените им бездетни и вдовици, мъжете им да бъдат със смърт поразени, и младежите им - умъртвени с меч на война. 22. Да се чува от къщите им писък, кога внезапно напратиш върху им полковете; защото те копаят яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примка за нозете ми. 23. Но Ти, Господи, знаеш всичките им заговори против мене, за да ме умъртвят; недей прощава неправдите им, и греха им недей изглажда пред лицето Си; да бъдат повалени пред Тебе; действувай против тях, кога си гневен. |
| 1. Тъй рече Господ: иди, купи глинена стомна от грънчаря; и вземи със себе си най-старите от народа
и свещеническите старейшини, 2. и излез в долината на Еномовите синове, която е пред Харшитски порти, и обяви там думите, които ще ти кажа, 3. и речи: царе иудейски и жители иерусалимски, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще напратя върху това място нещастие, - който чуе за него, ще му писнат ушите, 4. задето Ме оставиха и чуждо направиха това място и кадят в него на други богове, които не познаваха ни те, ни бащите им, ни иудейските царе; напълниха това място с невинна кръв 5. и издигнаха оброчища Ваалу, за да горят синовете си с огън за всесъжение Ваалу, което Аз не съм заповядвал, не съм говорил, и което и наум не Ми е идвало; 6. затова ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се вече нарича Тофет или долина на Еномовите синове, но долина за убиване. 7. И ще унищожа съвета на Иуда и на Иерусалим в това място и ще ги поразя с меч пред лицето на враговете им и с ръката на тия, които искат душата им, и ще дам труповете им за храна на птиците небесни и на зверовете земни. 8. И ще направя тоя град ужас и гавра; всеки, който минува през него, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки многото му рани. 9. И ще ги нахраня с плътта на синовете им и с плътта на дъщерите им; и всеки ще яде плътта на своя ближен, намирайки се в обсада и в утеснение, когато ги притиснат враговете им и ония, които искат душата им. 10. И строши стомната пред очите на мъжете, които ще дойдат с тебе, 11. и кажи им: тъй казва Господ Саваот: тъй ще съкруша тоя народ и тоя град, както е строшен тоя грънчарски съд, който вече не може да стане цял, и ще ги погребват в Тофет, по нямане място за погребване. 12. Тъй ще постъпя с това място, казва Господ, и с неговите жители; и тоя град ще направя подобен на Тофет. 13. И къщите на Иерусалим и къщите на иудейските царе ще бъдат - като мястото Тофет - нечисти, защото върху покрива на всички къщи кадят на цялото воинство небесно и извършват възлияния на чужди богове. 14. И дойде Иеремия от Тофет, дето Господ го бе пращал да пророкува, и застана в двора на дома Господен и каза на целия народ: 15. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще напратя върху тоя град и върху всички техни градове цялото нещастие, което изрекох против него, защото те са твърдоглави и не слушат Моите думи. |
| 1. Когато Пасхор, Емеров син, свещеник и надзорник в дома Господен, чу, че Иеремия изговорил
пророчески тия думи, 2. той удари пророка Иеремия и го тури в клада, що беше до горните порти Вениаминови при дома Господен. 3. Ала на другия ден Пасхор освободи Иеремия от кладата, и Иеремия му рече: не Пасхор * те нарече Господ, а Магор Мисавив *. 4. Защото тъй казва Господ: ето, ще те направя ужас за тебе самия и за всички твои приятели, и ще паднат от меча на враговете си, и очите ти ще видят това. И цял Иуда ще предам в ръцете на вавилонския цар, който ще ги откара във Вавилон и с меч ще ги порази. 5. И ще предам всичкото богатство на тоя град, целия му имот и всичките му скъпоценности; и всичките съкровища на царете иудейски ще дам в ръцете на враговете им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги отнесат във Вавилон. 6. И ти, Пасхоре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен; и ще отидеш във Вавилон - там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува! 7. Ти, Господи, ме увличаше, - и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене - и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене. 8. Защото, щом заговоря, - викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех. 9. И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и - не можах. 10. Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха - отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: "може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим". 11. Но с мене е Господ като силен ратоборец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се посрамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена. 12. Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях, защото Теб поверих делото си. 13. Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски. 14. Проклет да е денят, в който се родих; денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен! 15. Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: "роди ти се син" и с това го е много зарадвал. 16. И да стане с тоя човек, каквото с градовете, които Господ разруши и не пожали; да чува той утрин писък и на пладне - ридание, 17. задето ме не уби в самата утроба - тъй че майка ми да станеше мой гроб, и утробата й да останеше вечно бременна. 18. За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие? |
* "Мир отвред".
* "Ужас отвред".
| 1. Тъй рече Господ: слез в дома на иудейския цар, кажи това слово 2. и речи: изслушай словото Господне, царю иудейски, който седиш на Давидовия престол, - и ти и твоите слуги и твоите люде, които влизат през тия порти. 3. Тъй казва Господ: извършвайте съд и правда и оттървайте обидения от ръцете на притеснителя, не обиждайте и не притеснявайте пришълец, сирак и вдовица, и не проливайте невинна кръв на това място. 4. Защото, ако изпълнявате това слово, през портите на тоя дом ще влизат царе, които седят вместо Давида на престола му, които се возят на колесница и на коне, - те и слугите им и людете им. 5. Ако пък не послушате тия думи, кълна се в Мене, казва Господ, че тоя дом ще запустее. 6. Защото тъй казва Господ за дома на иудейския цар: ти си за Мене Галаад и ливански връх; но Аз ще направя тебе пустиня, и градовете ти - необитаеми; 7. и ще приготвя против тебе изтребители, всеки със своето оръжие - и те ще изсекат най-хубавите твои кедри и ще ги хвърлят в огън. 8. И много народи ще преминават през тоя град и ще казват един другиму: "защо Господ тъй постъпи с тоя голям град?" 9. И ще отговорят: за това, че те оставиха завета на Господа, своя Бог, и се покланяха на други богове и тям служиха. 10. Не плачете за умрелия и не жалете за него; но горко плачете за оногова, който отива в плен, защото той вече няма да се върне и няма да види родината си. 11. Защото тъй казва Господ за Салума, син на иудейския цар Иосия, който царува след баща си Иосия и който излезе из това място: той вече няма да се върне тук, 12. но ще умре там, дето го откараха пленник, и вече няма да види тая земя. 13. Горко ономува, който гради своя дом с неправда и своите горници - с беззаконие, който принуждава ближния си да работи даром и не му дава платата му, 14. който казва: ще си построя голяма къща и широки горници, и който си отваря прозорци, обковава ги с кедър и багри с червена боя. 15. Мислиш ли цар да станеш, като си се обградил с кедър? Баща ти яде и пи, но върши съд и правда, и затова му беше добре. 16. Той разглеждаше делото на беден и на сиромах, и затова му беше добре. Не значи ли това, да Ме познаваш? казва Господ. 17. Но твоите очи и твоето сърце са обърнати само към корист за себе си и към проливане невинна кръв, за да притесняваш и насиляш. 18. Затова тъй казва Господ за Иоакима, син на иудейския цар Иосия: няма да го оплакват: "уви, брате!" и: "уви, сестро!" Няма да го оплакват: "уви, господарю!" и: "уви, негово величие!" 19. Като осел ще бъде той погребан: ще го изкарат и ще го хвърлят далеч от иерусалимските порти. 20. Качи се на Ливан и викай, издигни гласа си на Васан и викай от Аварим, защото погубени са всички твои приятели. 21. Аз ти говорих през твоето добруване; но ти каза: няма да послушам. Такова беше твоето поведение още от младини, че ти не слуша гласа Ми. 22. Всички твои пастири вятър ще отнесе, и твоите приятели в плен ще отидат, - и тогава ти ще бъдеш посрамен и постиден за всички твои злодеяния. 23. Ти, който живееш на Ливан, който си свил гнездо в кедрите! колко окаян ще бъдеш, кога те постигнат мъки като болки на жена, кога ражда! 24. Жив съм Аз, каза Господ: да беше иудейският цар Иехония, Иоакимовият син, пръстен на дясната Ми ръка, и оттам ще те откъсна 25. и ще те предам в ръцете на ония, които искат душата ти, и в ръцете на ония, от които се боиш, в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора и в ръцете на халдейци; 26. и ще изхвърля тебе и майка ти, която те е родила, в чужда земя, дето не сте се родили, и там ще умрете; 27. а в земята, дето душата им ще желае да се върне, там няма да се върнат. 28. "Нима тоя човек, Иехония, е създание презряно, отхвърлено? или той е негодна съдина? защо са те изхвърлени - той и племето му - и хвърлени в земя, която не са познавали?" 29. О, земьо, земьо, земьо! слушай словото Господне. 30. Тъй казва Господ: запишете тоя човек като лишен от деца, като човек, злополучен в дните си, защото вече никой от племето му не ще седи на Давидовия престол и не ще владее в Иудея. |
| 1. Господ ми показа: и ето, две кошници със смокини, турени пред храма Господен, - след като
вавилонският цар Навуходоносор изведе из Иерусалим пленени иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и иудейските князе с
дърводелците и ковачите и ги отведе във Вавилон: 2. едната кошница беше със смокини твърде добри, каквито биват ранните смокини, а другата кошница - със смокини, твърде лоши, които поради лошавината им не можеха да се ядат. 3. И попита ме Господ: що виждаш, Иеремие? - Аз отговорих: смокини; добрите смокини са твърде добри, а лошите - твърде лоши, тъй че не могат да се ядат, защото са твърде лоши. 4. И биде към мене слово Господне: 5. тъй казва Господ, Бог Израилев: като тия добри смокини Аз ще припозная добри иудейските преселници, които Аз изпратих от това място в Халдейската земя; 6. и ще обърна към тях Моите очи за тяхно добро и ще ги върна в тая земя, и ще ги уредя, а не съсипя, и ще ги посадя, а не изкореня; 7. и ще им дам сърце, да Ме познават, че Аз съм Господ, и те ще бъдат Мой народ, Аз пък ще бъда техен Бог; защото те ще се обърнат към Мене с все сърце. 8. А за лошите смокини, които и не могат да се ядат поради лошавината им, тъй казва Господ: такива Аз ще направя иудейския цар Седекия и князете му и другите иерусалимци, които остават в тая земя и които живеят в Египетската земя; 9. и ще ги предам за озлобение и за тежко страдание във всички земни царства, за поругание, за приказ, за присмех и за проклятие по всички места, където ще ги прогоня. 10. И ще напратя върху тях меч, глад и мор, докле ги не изтребя от земята, която дадох тям и на отците им. |
| 1. Слово, което биде към Иеремия за цял иудейски народ, в четвъртата година на иудейския цар
Иоакима, Иосиев син, - тая беше първа година на вавилонския цар Навуходоносора, - 2. и което пророк Иеремия изрече към цял иудейски народ и към всички иерусалимски жители, като каза: 3. от тринайсетата година на иудейския цар Иосия, син Амонов, до днес, - ето вече двайсет и три години, - биде към мене слово Господе, и аз от ранно утро ви говорих, - и вие не послушахте. 4. Господ праща при вас всички Свои раби - пророците, от ранно утро праща, - и вие не послушахте и не наклонявахте ухо да слушате. 5. Вам казваха: "отвърнете се всеки от лошия си път и от лошите си дела и живейте в земята, която Господ даде вам и на вашите отци от века до века; 6. и не ходете след други богове, да им служите и да им се покланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си, и не ще ви сторя зло". 7. Но вие Ме не послушахте, казва Господ, и Ме гневихте с делата на ръцете си, за зло на себе си. 8. Затова тъй казва Господ Саваот: задето не послушахте Моите думи, 9. ето, Аз ще пратя и ще взема всички северни племена, казва Господ, и ще пратя до вавилонския цар Навуходоносора, Моя раб, и ще ги доведа против тая земя и против жителите й и против всички околни народи; и съвсем ще ги изтребя и ще ги направя за ужас, за присмех и вечно запустение. 10. И ще прекратя у тях глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста, звук от воденични камъни и светлина от светило. 11. И цялата тая земя ще стане пустиня и ужас; и тия народи ще служат на вавилонския цар седемдесет години. 12. И когато се изпълнят седемдесет години, ще накажа вавилонския цар и онзи народ, казва Господ, за тяхното нечестие, и Халдейската земя, и ще я направя вечна пустиня. 13. И ще изпълня над тая земя всички Мои думи, които съм изрекъл против нея, всичко написано в тая книга, което Иеремия пророчески изрече против тия народи. 14. Защото и тях ще поробят многобройни народи и велики царе; и Аз ще им въздам според техните постъпки и според делата на ръцете им. 15. Защото тъй ми каза Господ, Бог Израилев: вземи из ръката Ми тая чаша с вино от ярост и напои от нея всички народи, при които те пращам. 16. И те ще пият - и ще политат и ще обезумеят, щом видят меча, който Аз ще пратя против тях. 17. И взех чашата из ръката Господня и напоих от нея всички народи, при които Господ ме прати: 18. Иерусалим и иудейските градове, и царете му и князете му, за да ги опустоша и направя ужас, присмех и проклятие, както се вижда сега, 19. фараона, египетския цар, слугите му, князете му и целия му народ, 20. целия смесен народ, и всички царе на земя Уц, и всички царе на Филистимската - земя, Аскалон и Газа, Екрон и остатъците на Азот, 21. Едома, Моава и Амоновите синове, 22. всички царе на Тир и всички царе на Сидон, царете над островите, които са отвъд морето, 23. Дедана, Тема, Буза и всички, които стрижат скулуфите си, 24. всички царе на Арабия и всички царе на разноплеменните народи, които живеят в пустинята, 25. всички царе на Зимврия и всички царе на Елам, всички царе на Мидия, 26. всички царе на север, близки един до друг и далечни, и всички земни царства, що са по лицето на земята, а царят на Сесах ще пие след тях. 27. И кажи им: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: пийте и се опийте, и повръщайте и паднете, и не ставайте, кога видите меча, който ще пратя против вас. 28. Ако пък се откажат да вземат чашата из ръката ти, за да пият, то кажи им: тъй казва Господ Саваот: непременно ще пиете. 29. Защото, ето на тоя град, над който се призова Моето име, Аз почвам да нанасям нещастие; та вие ли ще останете ненаказани? Не, не ще останете ненаказани; защото Аз призовавам меч против всички, що живеят на земята, казва Господ Саваот. 30. Затова пророкувай им всички тия думи и им кажи: Господ ще прогърми от висинето и от Своето свето жилище ще издигне глас; страшно ще прогърми против Своето селище; както ония, що тъпчат в лин, ще извика против всички, що живеят по земята. 31. Шумът ще достигне земните краища, защото Господ се бори с народите: Той ще се съди с всяка плът, нечестивите ще предаде на меч, казва Господ. 32. Тъй казва Господ Саваот: ето, нещастието ще минава от народ към народ, и голям вихър ще се подигне от краищата земни. 33. И в оня ден поразени от Господа ще има от единия край на земята до другия; те не ще бъдат оплакани, нито прибрани и погребани, ще бъдат тор по земното лице. 34. Ридайте, пастири, и стенете, и посипете се с пепел, вождове на стадото: защото се изпълниха дните ви, за да бъдете заклани и разпилени, и ще паднете като скъпа съдина. 35. И не ще има убежище за пастирите и спасение - за вождовете на стадото. 36. Чува се писък от пастирите и ридание - от вождовете на стадото, понеже Господ опустоши пасбищата им. 37. Яростта на Господния гняв изтребя мирните селища. 38. Той остави жилището Си като лъв; и земята им стана пустиня от яростта на опустошителя и от пламенния Му гняв. |
| 1. В начало на царуването на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде такова слово от Господа: 2. тъй казва Господ: застани в двора на Господния дом и кажи към всички градове на Иудея, които дохождат да се поклонят в Господния дом, всички ония думи, каквито ще ти заповядам да им кажеш; ни дума да не пропуснеш. 3. Може би, те ще послушат и ще се отвърнат всеки от лошия си път, и тогава Аз ще отменя бедствието, което мисля да им изпратя за лошите им работи. 4. И речи им: тъй казва Господ: ако Ме не послушате, и не ходите по Моя закон, който съм ви дал, 5. и не внимавате в думите на Моите раби - пророците, които пращам при вас, пращам ги от ранно утро, и които вие не слушате, - 6. то с тоя дом ще направя същото, каквото - със Силом, и тоя град ще предам за проклятие на всички земни народи. 7. Свещеници и пророци и цял народ слушаха Иеремия, когато говореше тия думи в дома Господен. 8. И когато Иеремия каза всичко, що Господ бе му заповядал да каже на целия народ, тогава свещениците и пророците и целият народ го хванаха и рекоха: "ти трябва да умреш; 9. защо пророкуваш в името на Господа и казваш: и тоя дом ще стане като Силом, и тоя град ще запустее, ще остане без жители?" И целият народ се струпа около Иеремия в дома Господен. 10. Когато иудейските князе чуха това, дойдоха от царския дом в дома Господен и седнаха при входа на новите порти на дома Господен. 11. Тогава свещениците и пророците рекоха тъй на князете и на целия народ: "тоя човек трябва да бъде осъден на смърт, защото пророкува против тоя град, както чухте с ушите си!" 12. И рече Иеремия на всички князе и на целия народ: "Господ ме прати да пророкувам против тоя дом и против тоя град всички тия думи, що чухте; 13. и тъй, оправете вашите пътища и вашите дела и послушайте гласа на Господа, вашия Бог, и Господ ще отмени бедствието, което изрече против вас; 14. а колкото за мене, - ето, аз съм във ваши ръце; правете с мене, каквото ви се стори добро и справедливо; 15. само знайте добре, че, ако ме умъртвите, невинна кръв ще вземете върху себе си и върху тоя град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да кажа на ушите ви всички тия думи." 16. Тогава князете и целият народ рекоха на свещениците и на пророците: тоя човек не подлежи на смъртна присъда, защото той ни говори в името на Господа, нашия Бог. 17. И някои местни старейшини станаха и казаха към цялото събрание народно: 18. "Михей Мораститец пророкува в дните на иудейския цар Езекия, и говори на целия иудейски народ: тъй казва Господ Саваот: Сион ще бъде разоран като нива, и Иерусалим ще стане куп развалини, и планината на тоя дом - като горист хълм. 19. Умъртви ли го заради това иудейският цар Езекия и цял Иуда? Не уплаши ли се тоя от Господа и не моли ли Господа? и Господ отмени бедствието, което беше изрекъл против тях; а ние да навлечем ли такова голямо зло на душите си? 20. Пророкува в името на Господа и някой си Урия, син на Шемая, от Кариатиарим, - пророкува и против тоя град, и против тая земя със същите думи, както Иеремия. 21. Когато чу думите му цар Иоаким и всички негови велможи и всички князе, царят поиска да го умъртви. Като чу това, Урия се уплаши и побягна, и се отдалечи в Египет. 22. Но цар Иоаким прати и в Египет люде: Елиатана, Ахборовия син, и други с него. 23. И изведоха Урия из Египет и доведоха го при цар Иоакима, и той го умъртви с меч и хвърли трупа му на простонародните гробища." 24. Но ръката на Сафановия син Ахикама опази Иеремия и не го даде в ръцете на народа да го убие. |
| 1. В начало на царуването на иудейския цар Иоакима *, Иосиев син, биде от Господа това слово към
Иеремия: 2. тъй ми рече Господ: направи си окови и хомот и си ги тури на шията; 3. и прати също такива на идумейския цар, на моавитския цар, на царя на Амоновите синове, на тирския цар и на сидонския цар, по пратеници, които са дошли в Иерусалим при иудейския цар Седекия, 4. и поръчай им да кажат на господарите си: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: тъй кажете на вашите господари: 5. Аз сътворих земята, човека и животните, които са по земното лице, с великата Си мощ и с пространната Си мишца, и я предадох, комуто Ми бе благоугодно. 6. И сега Аз предавам всички тия земи в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, Мой раб, дори и полските зверове му придавам, за да му служат. 7. И всички народи ще служат нему и на сина му, и на внука му, докле дойде време, и на земята му, и на самия него; и ще му служат много народи и велики царе. 8. И ако някой народ и царство не иска да служи на вавилонския цар Навуходоносора и не ще наведе врат под хомота на вавилонския цар, - тоя народ Аз ще накажа с меч, с глад и с мор, казва Господ, докле ги не изтребя чрез ръката му. 9. И вие не слушайте вашите пророци и вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци, които ви казват: "няма да служите на вавилонския цар". 10. Защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви, та Аз да ви изгоня, и вие да загинете. 11. А народа, който наведе врат под хомота на вавилонския цар и му служи, ще оставя в земята му, казва Господ, и той ще я обработва и ще живее в нея. 12. И на иудейския цар Седекия аз говорих със същите тия думи, думайки: наведете врат под хомота на вавилонския цар и служете нему и на народа му - и ще бъдете живи. 13. Защо да умираш ти и народът ти от меч, от глад и от мор, както каза Господ за тоя народ, който не ще служи на вавилонския цар? 14. И не слушайте думите на пророците, които ви казват: "няма да служите на вавилонския цар"; защото те ви пророкуват лъжа. 15. Аз не съм ги пращал, казва Господ; и те лъжливо пророкуват в Мое име, за да ви изгоня, и да загинете, - вие и пророците ви, които ви пророкуват. 16. Говорих и на свещениците и на целия тоя народ: тъй казва Господ: не слушайте думите на вашите пророци, които ви пророкуват и казват: "ето, скоро ще бъдат върнати от Вавилон съдовете на дома Господен"; защото те ви пророкуват лъжа. 17. Недейте ги слуша, служете на вавилонския цар и живейте; защо да докарвате тоя град до опустошение? 18. Ако пък те са пророци, и ако у тях има слово Господне, нека ходатайствуват пред Господа Саваота, та съдовете, които остават в дома Господен, в дома на иудейския цар и в Иерусалим, да не отиват във Вавилон. 19. Защото тъй казва Господ Саваот за стълбовете и за медното море, и за подножките и за другите вещи, които останаха в тоя град, 20. които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато отведе от Иерусалим във Вавилон иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и всички видни иудеи и иерусалимци, 21. защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, за съдовете, които останаха в дома Господен, в дома на иудейския цар и в Иерусалим: 22. те ще бъдат отнесени във Вавилон и ще останат там, докато ги посетя, казва Господ, и ги изведа и ги върна на това място. |
* Седекия.
| 1. В същата година - в начало на царуването на иудейския цар Седекия, - в четвъртата година, в
петия месец, Анания, Азуров син, пророк от Гаваон, ми говори в дома Господен пред очите на свещениците и на целия народ,
думайки: 2. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ще строша хомота на вавилонския цар: 3. подир две години ще върна на това място всички съдове на дома Господен, които вавилонският цар Навуходоносор взе оттук и ги отнесе във Вавилон; 4. и иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и всички пленени иудеи, които отидоха във Вавилон, ще върна на това място, казва Господ; защото ще строша хомота на вавилонския цар. 5. И рече пророк Иеремия на пророк Анания пред очите на свещениците и пред очите на целия народ, - които стояха в дома Господен, - 6. и рече пророк Иеремия: да бъде тъй, да извърши това Господ! да изпълни Господ твоите думи, що изрече за връщане от Вавилон на това място съдовете на дома Господен и всички пленници! 7. Само изслушай думата, която ще ти кажа, да чуеш ти, и да чуе целият народ; 8. пророците, които отдавна бяха преди мене и преди тебе, предсказваха на много земи и на големи царства война, бедствие и мор. 9. Ако някой пророк предсказвал мир, то само тогава бивал признат за пророк, наистина изпратен от Господа, когато се е сбъдвала думата на тоя пророк. 10. Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Иеремия и го строши. 11. И рече Анания пред очите на целия народ тия думи: "тъй казва Господ: тъй ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносора подир две години, като го снема от врата на всички народи". И отиде Иеремия по пътя си. 12. И биде слово Господне към Иеремия, след като пророк Анания строши хомота от врата на пророк Иеремия: 13. иди и кажи на Анания, тъй казва Господ: ти строши дървен хомот - но ще направиш вместо него хомот железен. 14. Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: железен хомот ще туря на врата на всички тия народи, за да работят на вавилонския цар Навуходоносора, и те ще му служат; дори и полските зверове нему предадох. 15. И рече пророк Иеремия на пророк Анания: чуй Анание: Господ не те е пращал, и ти лъжливо обнадеждваш тоя народ. 16. Затова тъй казва Господ: ето, Аз ще те изхвърля от земното лице; през тая година ще умреш, понеже говори против Господа. 17. И умря пророк Анания в оная година, в седмия месец. |
| 1. И ето думите на писмото, което пророк Иеремия изпрати от Иерусалим до останалите старейшини
между преселниците, до свещениците, до пророците и до целия народ, които Навуходоносор бе отвел от Иерусалим във Вавилон, - 2. след като бяха излезли от Иерусалим цар Иехония, царицата и скопците, князете на Иудея и на Иерусалим, дърводелците и ковачите, - 3. чрез Елеаса, Сафанов син, и чрез Гемария, Хелкиев син, които иудейският цар Седекия праща във Вавилон до вавилонския цар Навуходоносора: 4. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, на всички пленници, които Аз преселих от Иерусалим във Вавилон: 5. градете къщи и живейте в тях, садете градини и яжте плодовете им; 6. взимайте си жени и раждайте синове и дъщери; и на синовете си взимайте жени и дъщерите си омъжвайте, за да раждат синове и дъщери, и размножавайте се там, а не се намалявайте; 7. грижете се за доброто на града, в който ви преселих, и молете се за него Господу; защото, ако нему е добро, и вие ще имате мир. 8. Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: да ви не мамят вашите пророци, които са между вас, и вашите гадатели; и не вярвайте на сънищата, които сънувате; 9. лъжливо ви пророкуват в Мое име; Аз не съм ги пращал, казва Господ. 10. Защото тъй казва Господ: когато изпълните във Вавилон седемдесет години, тогава ще ви посетя и ще изпълня Моето добро слово за вас, за да ви върна на това място. 11. Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъднина и надежда. 12. И ще викнете към Мене, ще отидете и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя; 13. ще Ме потърсите, и ще намерите, ако Ме потърсите от все сърце. 14. Ще Ме намерите, казва Господ, и ще ви върна от плен и ще ви събера измежду всички народи и от всички места, където ви прогоних, казва Господ, и ще ви върна там, отдето ви преселих. 15. Вие казвате: "Господ ни въздигна пророци и във Вавилон". 16. Тъй казва Господ за царя, който седи на Давидовия престол, и за целия народ, който живее в тоя град; за братята ви, които не са отведени с вас в плен, - 17. тъй казва за тях Господ Саваот: ето, Аз ще напратя върху тях меч, глад и мор, и ще ги направя като лошите смокини, които не могат да се ядат поради негодността им; 18. и ще ги преследвам с меч, глад и мор, и ще ги предам за озлобение у всички земни царства, за проклятие и ужас, за присмех и гавра между всички народи, където ги прогоня, - 19. задето те не слушаха Моите думи, казва Господ, с които пращах до тях Моите раби - пророците, пращах от ранно утро, ала те не слушаха, казва Господ. 20. А вие, всички преселници, които Аз пратих от Иерусалим във Вавилон, чуйте словото Господне: 21. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, за Ахава, син на Колия, и за Седекия, син на Маасея, които ви пророкуват лъжа в Мое име: ето, Аз ще ги предам в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще ги умъртви пред очите ви. 22. И всички иудейски преселници, които са във Вавилон, ще се научат от тях тъй да кълнат: "да ти стори Господ каквото на Седекия и на Ахава", които вавилонският цар на огън изпече, 23. задето вършиха гнусотии в Израиля: прелюбодействуваха с жените на ближните си и в Мое име лъжа говориха, което не съм им заповядвал; Аз знам това и Аз съм свидетел, казва Господ. 24. И на Шемая Нехеламитеца кажи: 25. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: задето праща писма от свое име до целия народ в Иерусалим и до свещеник Софония, Маасеев син, и до всички свещеници и писа: 26. Господ те е поставил свещеник вместо свещеник Иодая, за да бъдеш измежду надзирателите в дома Господен за всеки човек, който беснее и пророкува, и такъв да туряш в тъмница и в клада; 27. а защо не запретиш на Иеремия Анатотски да пророкува у вас? 28. Защото той и до нас във Вавилон прати да кажат: "пленението ще трае дълго: градете къщи и живейте в тях, садете градини и яжте плодовете им". 29. Когато свещеник Софония прочете на глас това писмо пророку Иеремию, 30. тогава биде слово Господне към Иеремия: 31. прати, та кажи на всички преселници: тъй казва Господ за Шемая Нехеламитеца: задето Шемая пророкува у вас, без да съм го пращал, и ви лъжливо обнадеждва, - 32. затова тъй казва Господ: ето, ще накажа Шемая Нехеламитеца и племето му; не ще има от него човек да живее всред тоя народ и не ще види доброто, което ще сторя на Моя народ, казва Господ; защото той говори против Господа. |
| 1. Слово, което биде към Иеремия от Господа: 2. тъй казва Господ, Бог Израилев: напиши си на книга всички думи, що ти говорих. 3. Защото ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен Моя народ, Израиля и Иуда, казва Господ; и ще ги доведа отново в земята, която дадох на отците им, и ще я владеят. 4. И ето думите, които Господ каза за Израиля и за Иуда. 5. Тъй каза Господ: глас от смут и ужас чуваме ние, а не мир. 6. Попитайте и разсъдете: ражда ли мъж? А защо виждам у всеки мъж ръцете на чреслата му като у жена, кога ражда, и лицата на всички са бледни? 7. О, горко! велик е оня ден, няма подобен нему; това е усилно време за Иакова, но той ще бъде избавен от него. 8. И в оня ден, казва Господ Саваот, ще строша хомота му, що е на врата ти, и твоите окови ще разкъсам; и вече не ще служат на чужденци, 9. а ще служат на своя Господ Бог и на царя си Давида, когото ще им възстановя. 10. И ти, Мой рабе Иакове, не бой се, казва Господ, и не се плаши, Израилю: защото ето, Аз ще избавя тебе от далечната земя и племето ти - от земята на плена; и ще се върне Иаков и ще живее спокойно и мирно, и никой не ще го заплашва, 11. защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавям: Аз съвсем ще изтребя всички народи, между които те пръснах, а тебе не ще изтребя; Аз ще те наказвам с мярка, но ненаказан не ще те оставя. 12. Защото тъй казва Господ: раната ти е неизлечима, язвата ти е жестока; 13. никой не се грижи за твоето дело, за да излекува раната ти; за тебе няма лекарство; 14. всички твои приятели те забравиха, не те търсят; защото Аз те ударих с неприятелски удари, с жестоко наказание за многото твои беззакония, понеже твоите грехове се умножиха. 15. Защо викаш ти от раните си, от лютините на твоята болест? За многото твои беззакония ти сторих това, понеже твоите грехове се умножиха. 16. Но всички, които те поглъщат, ще бъдат погълнати; и всички твои врагове - всички ще отидат в плен, и твоите опустошители ще бъдат опустошени, и всички твои грабители ще предам на грабеж. 17. Ще те обложа с пластир и ще изцеря твоите рани, казва Господ. Тебе наричаха отхвърлен, думайки: "ето Сион, за който никой не пита"; 18. тъй казва Господ: ето, ще върна пленените от шатрите на Иакова и ще се смиля над селищата му, - и градът пак ще бъде построен на своя хълм, и храмът ще бъде възстановен, както си беше. 19. И ще се дигне от тях благодарност и глас на веселящи се; и Аз ще ги размножа - и не ще се намаляват, и ще ги прославя - и не ще бъдат унизени. 20. И синовете му ще бъдат, както преди, и събранието му ще предстои пред Мене, и ще накажа всичките му притеснители. 21. И ще излезе из самия него вожд, и владетелят му ще произлезе изсред него; и Аз ще го привлека, и ще дойде при Мене; защото кой се решава сам от себе си да приближи до Мене? казва Господ. 22. И вие ще бъдете Мой народ, и Аз ще ви бъда Бог. 23. Ето, яростният вихър иде от Господа, вихър страшен; той ще падне върху главата на нечестивците. 24. Пламенният гняв на Господа не ще се отвърне, докле не извърши и не изпълни намерението на сърцето Си. В последните дни ще разберете това. |
| 1. Слово, което биде от Господа към Иеремия в десетата година на иудейския цар Седекия; тая година
беше осемнайсетата година на Навуходоносора. 2. Тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Иерусалим, и пророк Иеремия беше затворен в стражарницата, която беше при дома на иудейския цар. 3. Иудейският цар Седекия го затвори там, като рече: "защо пророкуваш и казваш: тъй казва Господ: ето, Аз ще предам тоя град в ръцете на вавилонския цар, и той ще го превземе; 4. и Седекия, иудейският цар, не ще избегне от ръцете на халдейци, но бездруго ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, и ще говори с него уста в уста, и очите му ще видят неговите очи; 5. и той ще отведе Седекия във Вавилон, дето и ще остане, докле го не посетя, казва Господ. Ако воювате с халдейци, не ще имате успех"? 6. И рече Иеремия: такова беше към мене словото Господне: 7. ето Анамеил, син на чича ти Салума, иде при тебе да ти каже: купи моята нива, която е в Анатот, защото по роднинско право тебе се пада да я купиш. 8. И Анамеил, чичовият ми син, дойде при мене, по словото Господне, в стражарницата и ми каза: купи нивата ми в Анатот, във Вениаминовата земя, защото правото на наследство е твое, и купилното право е твое; купи си я. Тогава узнах, че това беше слово Господне. 9. И купих от Анамеила, чичовия ми син, нивата в Анатот и претеглих му седем сикли сребро и десет сребърника; 10. и записах на книга, запечатах я, повиках при това свидетели и претеглих на къпони среброто. 11. И взех купилния запис, както запечатания според закона и наредбата, тъй и отворения, - 12. и дадох тоя купилен запис на Варуха, син на Нирия, Маасеев син, пред очите на Анамеила, чичов син, и пред очите на свидетели, които подписаха тоя купилен запис пред очите на всички иудеи, които седяха в стражарницата; 13. и заповядах на Варуха в тяхно присъствие: 14. тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вземи тия записи, - купилния запис, който е запечатан, и отворения запис, - и ги тури в глинен съд, за да останат там дълго време. 15. Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: в тая земя пак ще се купуват къщи, ниви и лозя. 16. И като предадох на Нириевия син Варуха купилния запис, аз се помолих Господу: 17. "о, Господи Боже! Ти сътвори небето и земята с Твоята голяма сила и простряна мишца; за Тебе няма нищо невъзможно; 18. Ти явяваш милост на хиляди и за беззаконието на бащите отплащаш в недрата на децата им след тях: Боже великий, силний, Комуто името е Господ Саваот! 19. Велик по мъдрост и силен по дела, Комуто очите са отворени върху всички пътища на синовете човешки, за да отплащаш всекиму според пътищата му и според плодовете на делата му, 20. Който извърши чудеса и личби в Египетската земя и извършваш доднес и в Израиля и между всички люде, и Си създаде име, както в тоя ден, 21. и изведе Твоя народ Израиля из Египетската земя с личби и с чудеса, със силна ръка и простряна мишца при голям ужас, 22. и даде им тая земя, която с клетва бе обещал на отците им да им дадеш, - земя, дето тече мед и мляко. 23. Те влязоха и я завладяха, ала не слушаха Твоя глас и не ходеха по Твоя закон, не вършеха каквото им бе Ти заповядал да вършат, и заради това Ти напрати върху им цялото това нещастие. 24. Ето, насипите достигат до града, за да бъде превзет; и от меч, глад и мор градът се предава в ръцете на халдейци, които воюват против него; каквото Ти говори, се изпълня, и ето, Ти видиш това. 25. А Ти, Господи Боже, ми рече: купи си нива за сребро и привикай свидетели тогава, когато градът се предава в ръцете на халдейци". 26. И биде слово Господне към Иеремия: 27. ето, Аз съм Господ, Бог на всяка плът; има ли нещо невъзможно за Мене? 28. Затова тъй казва Господ: ето, Аз предавам тоя град в ръцете на халдейци и в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го превземе, 29. и ще влязат халдейци, които обсаждат тоя град, ще запалят града с огън и ще изгорят него и къщите, по чиито стрехи се е възнасяло кадение Ваалу и се е извършвало възлияние на чужди богове, за да Ме разгневяват. 30. Защото синовете Израилеви и синовете Иудини още от младини само зло вършиха пред очите Ми; синовете Израилеви само Ме разгневяваха с делата на ръцете си, казва Господ. 31. И като че за Мой гняв и за Моя ярост съществува тоя град от самия ден на съграждането си до днес, за да го отхвърля от лицето Си 32. за всичкото зло на синовете Израилеви и синовете Иудини, което, за да Ме разгневяват, вършеха - те, царете им, князете им, свещениците им, пророците им, и мъжете на Иуда и жителите на Иерусалим. 33. Те се обърнаха към Мене гърбом, а не с лице; и когато ги учих, учих ги от ранно утро, те не искаха да приемат поука, 34. и в дома, върху който се призова Моето име, поставиха своите гнусотии и го оскверниха. 35. В долината на Еномовите синове съградиха капища Ваалу, за да прекарват през огън синовете си и дъщерите си в чест на Молоха, което Аз не съм им заповядвал, и на ум не Ми е идвало, че те ще вършат тая гнусотия, като вкарват в грях Иуда. 36. Но сега тъй казва Господ, Бог Израилев, за тоя град, за който вие казвате: "с меч, глад и мор се предава в ръцете на вавилонския цар", - 37. ето, Аз ще ги събера от всички страни, в които ги бях прогонил в гнева Си, в яростта Си и в голямото негодуване, и ще ги върна на това място и ще им дам да живеят безопасно. 38. Те ще бъдат Мой народ, и Аз ще им бъда Бог. 39. И ще им дам едно сърце и един път, за да се боят от Мене през всички дни на живота, за тяхно добро и за добро на децата им след тях. 40. И ще сключа с тях вечен завет, по който не ще се отвърна от тях, и ще им правя добро, и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене. 41. И ще се радвам за тях, като им правя добро, и ще ги насадя крепко на тая земя - от все сърце и от все душа. 42. Защото тъй казва Господ: както напратих върху тоя народ всичкото това голямо зло, тъй ще напратя върху тях всичко добро, що съм изрекъл за тях. 43. И те ще купуват ниви в тая земя, за която казвате: "това е пустиня, без люде, без добитък; тя е пр |
