Размишления за свещеническото служене
Размишления за свещеническото служене
Част първа. За свещеническото служене
† Сливенски митрополит Иоаникий
Божият свещенослужител винаги трябва да прибавя към ревността си нова ревност, към усърдието си ново усърдие, за да може да
достигне до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:13). Божият свещенослужител трябва да
внимава първом върху себе си, а след това и върху цялото стадо (Деян. 20:28), следователно е необходимо постоянно да разпалва
Божия дар (2 Тим. 1:6).
Божият свещенослужител трябва да наставлява и изправя себе си, и да не се отделя от книгата на
закона, но да се поучава от нея денем и нощем, за да изпълнява точно всичко, написано в нея: тогава ще има сполука в пътищата си и
ще постъпва благоразумно (Иисус Навин 1:8).
В тази малка книга са дадени основните наставления на Божия свещенослужител.
Първата част е авторизиран превод на книгата "Размишления за пастирското служение", Москва, 1860 година.
Посочени са главните изисквания от Свещеното Писание. Изтъква се силата и значението на каноните в днешно време (цитирани от книгата на прот. Иван Стефанов, София, 1936 г.).
Цитирани са непреходните наставления на светите отци за пастирското служение ("Настольная книга священнослужителя", Москва,
1988 г., стр. 603-621 и преп. Симеон Новы Богослов, том 2, слова 66, 79, 82, Свято-Троицкая Лавра, 1993 г.)
Ценните
наставления към изповедника са взети от "Наръчник на изповедника", архим. Методий и архим. Серафим, София, 1955 година.
1. Какво е човекът и за какво е бил създаден? – Доброчестно е, ако човекът - венецът на Божието творение – ревностно почита своя Създател, изпълнява Неговите заповеди, покланя се и служи Нему Едному.
Свещениче Божий! Какво си ти? За какво си ръкоположен в свещенически сан? – С всяко усърдие да учиш хората да се боят и да почитат Господа Бога и да Му се кланят. Велико достойнство, високо служение!
Господ Иисус Христос е на небето, а хората са на земята; ти си посредник между Спасителя и тях, за да ги ръководиш в Негово име, а те да се покоряват на тебе, както на Него.
Бог е Творец, хората са Негово творение; ти си поставен между тях, за да ги учиш да въздават дължимото на Твореца.
Бог е Отец на светлината, хората са в тъмнина; ти си посред тях светилник, за да просветне чрез тебе и за тях истинската светлина.
Бог е Подател на небесни дарове, христолюбците са бедни духом, а ти – разпоредител, та чрез тебе всекиму да бъде дадена благодат.
Господ е най-свят между всички светии, хората са грешни, а ти си ходатай, та чрез тебе да бъдат примирени с Бога.
Бог е Отец на Единородния Син от вечност, людете са деца, осиновени във времето; ти си отец на земята, та чрез тебе да получават те осиновение на небето.
Всички хора трябва да принасят жертва на Господа Бога, но между тях няма жертва достойна за Него; ти си посредник между Бога и човека, всякога имаш под ръка светата жертва – Тялото на Сина Божи, за да бъде изпълнена Божията правда за греховете на човеците.
Бог е огън, унищожаващ греха, хората на земята са длъжни да горят в Господа; ти си посредник, чрез когото те получават сили да се разгарят.
Бог е съвършеният Лекар, хората боледуват, а ти си разпоредник за тях на божествено лечение.
Господ Бог ти е поверил стадо на земята; а ти, неговият пастир, си длъжен да се грижиш за него, за да преуспява и да се умножава.
2. Свещениче Божий! Ти си получил високо достойнство и неземна власт. Ти си от сонма на Бога, от синовете на Всевишния.
Царят заповядва на хората; а в ръцете на свещеника е ключът на рая. Храбрият цар побеждава враговете; истинският свещеник побеждава света. Царят може да хвърли тялото в тъмница или някак да накаже; свещеникът може да свърже самата душа.
Царят може да освободи от телесни окови; свещеникът може да изтръгне душата от властта на самия дявол и от оковите на греха.
Царят изпраща дарове на други царе; свещеникът възнася жертва на небесния Бог. Царят поднася злато. Свещеникът проповядва Бога. Гласът му достига небето и низвежда благодат; измолва милост и благоволение от Бога, произнася своята отсъда за хората. Отсъдата му предшества Божията присъда; каквото той опрости или задържи тук на земята, то ще бъде опростено или задържано на небесата.
Свещениче! Опознай достойнството си и, като си станал причастник на божественото естество, не се възвръщай чрез нечист живот в предишното безличие.
3. Кажи на Господа Бога: Господи, какво съм аз, защо Ти си спомни за мене и ме обдари с такива благодеяния?
Аз съм прах и пепел, превърнати по Твоята благодат в Божий човек, в Твой служител.
Отче милосърдни! Колко съм Ти задължен да Те обичам за тази любов, с която Ти тъй ме възлюби, тъй ме избра, тъй ме отличи!
Колко дълбоко трябва аз да се смирявам, загдето си ме удостоил да бъда издигнат от праха и да ми даруваш да предстоя пред престола на Твоята благодат, да върша Твоето дело, вместо Тебе да съдя, да свързвам и разрешавам.
Аз съм малък, нечист, невежа, несъвършен, сляп, винаги склонен към греха; аз, окаяният, съм задължен да върша делото на безкрайното Твое величие!
О, Боже мой, самата святост, мъдрост, благост, слава и безпределност! Когато аз съм толкова превъзнесен от Тебе, как да не се смущавам, как да не треперя?
Укрепи ме, Господи, с Твоята благодат, за да мога достойно да понеса такова бреме.
Удостой ме, Господи, така да устроя сърцето си, така да изправя живота си, за да мога да бъда истински последовател на светейшия Твой Син и действително да Го представлявам пред вярващите в Него, Който мене е изпратил, както Ти си изпратил Него (Иоан. 17:18).
4. Нему подражавай, на Пастиря! – Както Той е желаел и се е старал, така и ти желай и се старай да намериш и да спасиш заблудения. И тъй, върви след Него и бъди ловец на човеци (Лук. 19:10; Мат. 4:19).
Благовести на бедните; на глухите за Божието слово възвръщай слуха; на слепите откривай истинската светлина, немите пробуждай да възнасят хвала на Бога, хромите да ходят по пътя на заповедите, заблудените възвърни в пътя на правдата. Да бъде славата на Бога и да се извършва спасение на човеците (Мат. 11:5).
Иисус Христос е пролял за тях Своята кръв; ти трябва изцяло себе си да отдадеш за тях.
5. Отвори широко устата си, призовавай всички към познание на истината и към спасение, убеждавай всички да влязат в дома Божий, за да се преизпълни.
Постарай се да привлечеш към Господа Бога, без да правиш разлика, и бедния и богатия, и благородния и незнатния, и учения и простия, и роба и господаря, и мъжкия и женския пол.
1. Ти си станал вече свещеник, но с това не си облекчил бремето си; към общите грижи ти си приел страшно бреме дори и за ангелски рамене. Ти си обвързан с оковите на строги правила. Според тях трябва да действаш пред Господа Бога и да бъдеш безупречен. Бъди свят, както е свят Господ Бог, Който те освещава. Бъди съвършен, както твоят Отец Небесен е съвършен (1 Петр. 1:16; Лев. 11:44; 19:2; Мат. 5:48).
2. Грешиш ти, свещениче, грешиш, ако мислиш, че Бог изисква съвър шенство само от монасите, които при монашеския обет са се отрекли от всичко, посветили са себе си на Бога и напълно са се отделили от света.
Разумява се, че те трябва да бъдат съвършени. Но понеже те вече не са в света и не пребивават сред светските съблазни, те по-леко могат да опазят себе си от падение и без особени усилия могат да служат на Бога в святост и правда. На тебе пък за преуспяване е необходимо много по-голямо усилие. Ти си в света; ти си в съпружество; ти си обременен със семейство; движиш се всред опасности; имаш врагове и отдясно, и отляво; а трябва да преми неш невредим, да си останеш праведен, ежедневно все повече и повече да се освещаваш.
У иноците трябва да има горение, но ти, свещениче, трябва и да гориш, и да светиш (Иоан. 5:35).
Монасите са длъжни на почит да съхраняват своя съсъд, а ти, който си "сол на земята", си длъжен да предпазваш от разтление не само себе си, но и самата земя, т. е. човеците.
Те имат задължението да бдят върху себе си, а ти върху себе си и над овците. Ти си длъжен да бъдеш образец за стадото. И тъй, бъди съвършен и речи на Господа Бога:
3. Господи, аз зная, че и звездите са нечисти пред Твоя взор, колко пове че тленният човек?
Как мога да бъда съвършен тъй, както подобава на Твой служител, кой то ежедневно пристъпва към трапезата Ти?
О, колко чисти трябва да бъдат устата, колко чисто трябва да бъде тяло то, колко съвършено трябва да бъде сърцето ми, в което често обитава Сам Бог, самата чистота, самата святост, самата висота!
И как да не потрепервам, Господи, когато си припомня, че Аарон, вет хозаветният свещеник, е трябвало да бъде свят и съвършен. Той се допирал само до Ковчега на завета и до съсъдите на скинията, а аз съм в постоянен досег със светото Тяло и пречистата Кръв на Твоя Син, Боже мой! Той бил само при хлябовете на предложението, а аз трябва не само да предлагам ангелски хляб, но да го принасям и освещавам.
И този именно Аарон, живял всред стихия от немощи, но с надежда в бъдното осенение, трябвало да се отдели с потомството си от другите коле на.
Колко повече аз, посветеният, заради самите предзнаменувани блага, за предсказаната истина, заради самите божествени тайнства трябва да се от деля от обикновените люде по чистота и святост на моя живот.
4. Прочие, свещениче, Бог те е избрал от света. Отделил те е от света и ти е дал жребия на част от Своето наследство. Ти си в света, но не можеш да бъдеш вече от света (Иоан. 17:16).
И не се предавай на земни грижи и помисли; не се увличай в каквито и да било похоти; не се обвързвай с някакви пречки.
Грижата ти да бъде само за славата на Бога и за спасение на ближните; служи само на Господа Бога, мисли само за небесното; твоят живот да бъде на небесата (Фил. 3:20).
5. Бог те е оставил на земята сред хората, но защо? – За да ги спасяваш, да възпламеняваш у тях любов към Господа Иисуса Христа, да ги оросяваш с Неговата благодат и да ги привличаш ведно със себе си към небесното.
Макар че си на земята, ти си от небето, принадлежиш на небето, даже си задължен към небето за душите на мнозина, защото телата под влияние на видимото небе живеят и дават своя плод, а чрез тебе душите ще живеят и ще се усъвършенстват.
Прочие, бъди за тях високо небе – чрез молитвено вглъбяване, небе нео бятно – чрез любов, небе ясно – чрез мъдрост, небе стройно – движещо – чрез послушание, ясно – чрез твърдост, плодотворно – чрез наставление, лъчезар но небе – чрез добрия пример, благотворно – чрез милосърдие, сияйно – чрез святост.
И тогава Всевишният Бог ще бъде твой Бог, ще бъде винаги с тебе, накъ дето и да се обърнеш. Ти ще насаждаш, ще напояваш, Господ ще "направи да израсте" (1 Кор. 3:6).
1. Господи, чух за Твоята слава и се уплаших, познах Твоите дела и се ужасих (Авак. 3:2).
Ти изрече чрез Твоя Син: Бъдете съвършени, както и Небесният ваш Отец е съвършен (Мат. 5:48).
О висота! Как мога аз да я достигна?
Дай ми, Господи, криле гълъбови, за да полетя (Пс. 54:7). Но ако аз бъда оставен сам на себе си, би чезнала в болест и въздишки душата ми.
Как бих могъл аз, Господи, да обуздая толкова борби, непрестанно вою ващи в душата ми? Как бих преодолял толкова пороци, които отвсякъде ме обграждат? Как да придобия аз толкова добродетели, които да противо поставя на закона на телесните ми членове (Рим. 7:23).
Ето, Ти ми заповядваш да се запазя чист сред съблазните, безразличен към благата, беден сред богатствата, свят сред греховността, непобедим сред враговете на моето спасение.
Ти ми заповядваш, щото аз, който живея в света, да не бъда от света; аз, пребиваващият на земята, да бъда на небето. Господи, чух за Твоята слава и се уплаших, познах Твоите дела и се ужа сих.
2. Не се ужасявай, служителю Божий! Наистина: "Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят" (Мат. 11:12).
Наистина, тежко е бремето на свещенството, но голяма е и помощта на Възлагащия го. Всемогъщият Бог е възложил на тебе това бреме. Той е Все могъщ и ще ти помогне, за да можеш ти по-леко да го носиш.
Нима има нещо трудно за Господа Бога? Или ще бъде ли Той подобен на оня, който говори, а не изпълнява?
Ти боиш ли се от враговете? – Той е Господ на войнствата. Плашиш ли се от опасности? – Той избавя ония, които се Нему уповават.
Той е запазил Авраам в Халдея, Йосиф в Египет, Лот в Содом, Иов сред неверници, Даниил във Вавилон и мнозина, които сега тържествуват в сла вата на Неговото царство, е направил светии сред грешниците.
Свещениче Божий! Господ Бог е поискал всички те да останат съвърше ни сред грешните човеци, ето защо трябва да знаеш, че никой не трябва да се отчайва независимо от званието си.
Разработвай онова, което е в тебе; Господ ще го допълни, изправи и усъвършенства.
"Ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля" (Евр. 10:9) – искам да бъда съвършен. Но за това е потребна голяма благодат. Макар Ти да я обеща ваш на Твоите приятели, но аз, недостойният, който много пъти съм заслу жил Твоя гняв, как мога безгрижно да очаквам дара, който Ти даваш на Твоите приятели? Аз, няколко пъти попадал в малки опасности, как мога да избегна големите беди? О, Господи, не би ли било по-добре и по-безопас но за мене да се уединя в пустинята, далече от съблазните и там да се погри жа не само за моето, но и на семейството ми спасение.
4. Свещениче Божий! Какво си ти? – Светилник ли, поставен под крина? А не на свещник ли се поставя той? (Лук. 11:33)
Не ти си избрал Бога, а Той те е избрал, за да отидеш и принасяш плод с търпение; Той ти е обещал Своята благодат (Иоан. 15:16).
Ти признаваш себе си за недостоен; знай, че Божията благодат се дарява не по заслуги, иначе тя не би била благодат.
Любиш ли Господа Иисуса? – Паси овците Христови! С пасенето на ов ците ти ще Му докажеш своята любов; а на любещия Бога всичко съдейства към добро, опасностите дори и самите врагове (Иоан. 21:15-17).
Паси овците Христови! Чрез пасенето на овците ти ще възлюбиш Самия Христа; а като Го любиш, ще преуспееш и ще бъдеш съвършен.
Паси овците Христови! Чрез пасенето ти ще се уподобиш на добрия Пас тир, Единородния Син Божи (Иоан. 10:14).
А те са причислени към съвършените и избраните, за които Господ Иисус Христос е предвидил, че те ще бъдат Нему подобни.
25 септември 1990 година
1. Душепастирю! Искаш ли да бъдеш съвършен? – Отвори широко уста та си и Господ Бог ще ги възпълни; гладувай и жадувай за правда, и ще се наситиш; пожелай, и ще ти се даде разум; бъди мъж добър, и ще дойде вър ху теб дух на премъдрост.
Ако пламенно желаеш съвършенство, то като разгаряш у себе си си лен копнеж, ще възхождаш от добродетел към добродетел, докато дос тигнеш върха на планината Сион, където ще почувстваш наслада от вът решно единение с твоя Бог.
И тъй, силно копней, твърдо се решавай! – И желанието, и решимостта ежедневно възобновявай. Само тъй твърде бързо ще се разпалиш, в кратко време ще се възпламениш.
2. Ако искаш да бъдеш съвършен, то старай се с всяко свое дело да угаж даш на Господа Бога. И всичките ти действия да бъдат предхождани от помисъл да угодиш на Бога и да Го възлюбиш.
Ако поради любов към Него всякога се стараеш да Му благоугодиш, то ти ще Го възлюбиш с цялото си сърце, с всичката си душа, с всичките си помишления, с всичките си сили.
Тогава ще живееш и ще пребъдваш в съвършенство, защото, който люби, той е изпълнил закона (Рим. 13:10).
Пази се да не показваш своята праведност пред човеците, колкото само да те видят и похвалят; и макар да получиш от тях похвала, ще загубиш съвършенството (Мат. 6:1-6).
Пази се да не допуснеш немара в служението си, защото проклет е всеки, който небрежно върши Божието дело.
3. Ако искаш да бъдеш съвършен, старай се да помниш, че Бог навсякъде присъства, а ти предстоиш пред Неговия взор.
Помни, всякога помни, че Той – Бог е Всевиждащ, изпитващ сърца и утроби.
Ако ти започнеш, за каквото и да било да говориш, да мислиш, да жела еш нещо, да предприемаш и да вършиш каквото и да е, то говори, мисли, искай, предприемай и върши това като пред Самия Бог.
Така ти ще ходиш в истина и правда пред Него, както са вървели Авра ам, Енох, Ной, Езекия.
4. Ако искаш да бъдеш съвършен, то старай се да вършиш всяко дело тъй, като че ли тозчас ти предстои да умреш и това ще бъде последната творба в живота ти.
О, ако ти започнеш така да постъпваш, то с какво благоговение ще из вършваш Божествената Литургия! Как горко ще оплакваш греховете си! С какво внимание ще заставаш на молитва!
Свещениче Божий! Бог не иска от тебе великото и невъзможното за тво ето съвършенство.
Ти си свещеник, и затова ти си длъжен да се молиш, да изпитваш съвест та си, да извършваш тайнства, божествена служба и да принасяш тайнстве ната Жертва. Върши това безупречно и ще бъдеш съвършен.
5. Ако искаш да бъдеш съвършен, то по-често си спомняй заради какво си ръкоположен за свещеник. Нали за да благоугодиш на Бога и верните да доведеш до спасение?
Тази мисъл пази будна в себе си и, непрекъснато подбуждан от нея, дейс твай, постоянно сядай и твори, изостави безгрижието, побеждавай страсти те, обуздавай нечестивите пожелания.
Постоянният стремеж към духовно възхождане ще ти бъде зачетен за съвършенство.
Ако ли пък ти паднеш, ако ли по-малко успееш, отколкото би желал, и тогава духом не отпадай.
Смирявай се само и вайкай се за злощастието си, а задето не намираш себе си за достоен, ще ти се вмени в съвършенство.
6. Ако искаш да бъдеш съвършен, то слез в глъбините на душата си. И там пред Господа Бога искрено изпитай тайните на твоето сърце.
Разгледай и внимателно опознай препънките за твоя успех и ги отстрани от себе си.
Изследвай кое служи за извор на твоите грехове, за твоето несъвършен ство, защото то всякога произхожда от един корен – от главния грях.
Ето го Голиат! Умъртви го и ще бъдеш победител, т. е. положи всичкото си старание, за да премахнеш този главен порок.
7. Вгледай се в търговците, които търсят печалба. Видиш ли как те от ден на ден прибавят по нещо към богатството си? Така и ти към съкровище то, което си събрал на небето, ежедневно прибавяй по нещо.
Вгледай се в художниците как те с всяко старание ежедневно усъвършен стват картините си, които рисуват. Така и ти изправяй пороците си, умно жавай добродетелите си.
Те вършат това, за да получат временни съкровища, а ти усърдствай за нетленен венец.
8. Дай ми, Господи, дар, за да преуспявам в това, което Ти ми заповяд ваш; дай ми, Господи, сила, за да изпитвам себе си без лъжа, без притворс тво, без самозалъгване.
Дай ми, Господи, усърдие, та никога да не съм доволен от себе си. Дай ми, Господи, ревност, та да се не повръщам назад, да не бъркам пътя и да се не спирам посред него. Защото зная, че ако си кажа "достатъчно", ще поги на.
1. Свещениче Божий! Колко малко свещеници вървят по тесния път! Кол ко малко влизат през тясната врата! Колко много са се отдалечили от Гос подните пътища!
Дойди и виж: не по тесния път ходят горделивите, които поради своите суетни знания надменно презират другите и искат да господаруват сред клира.
Макар че те се превъзнасят като ливански кедри, скоро със синовете на денница (сатаната) ще бъдат захвърлени в бездната на ада.
Не ще влязат през тесните врата честолюбците, които търсят не Господа Бога, не любещи души, но за самите себе си отличия и чест; продават и купуват, а не се грижат за истинските си пастирски задължения.
Както безумно те са избързали да се възкачат на небето на отличията, така посрамени ще паднат долу в бездната на мъките.
Не в Господния път се намират и тези, които служат на мамона, а не на Бога, грижейки се само за гнусна корист. Те като Иуда имат ковчеже с пари и ще погинат като този предател.
2. Не ще влязат през тясната врата и тези, които прекомерно се занима ват със светски работи, а не с проповядване словото Божие, не с четене на душеполезни книги, не се грижат ни за своето, ни за семейството си, ни за това на енориашите си спасение, но от сутрин до вечер прекарват времето си по съдебни дела, в грижа за временни блага, в подкупи и продажби. Те ще загубят при смъртта си своята земя, която са обичали от всичкото си сърце, и не ще получат небето, което не са дирили.
Не в пътя Господен се намират и тези, които прахосват времето си в празни разговори и забавления в семейството си или извън него прекарват в безделие целия ден.
Когато дойде Господарят на лозето, не ще им даде заплата. Не ще влязат през тясната врата и тези, които злоупотребяват със съпру жеските си права и не се побояват да се предадат на нечистота било с мисъл, със слово или дело.
3. Свещениче Божий! Извън пътя Господен са и тези, които са от света, обичат света, говорят за света, хвалят светската суета, опиват се от насла дите на света, намират за себе си отрада в радостите на света.
Както обаче те са се радвали на света, не ще могат да царстват с Христа. Несъмнено не ще влязат през тесните врата хладките (ни студени, ни го рещи), които се не заглеждат в сърцето си и избягват само тежките престъп ления.
Те няма да бъдат допуснати на вечерята във вечността: "ще те изблювам из устата Си" (Откр. 3:16) – казва Господ Бог.
Няма да бъдат приети на вечерята и тези, които наследените от Бога блага изразходват за разкош, суетност и удоволствия, а са скъперници и немилосърдни към бедните. Бог в Своя гняв ще им каже: "Идете от Мене, проклети, в огън вечний" (Мат. 25:41).
Извън пътя Христов са и тези, които, поставени да изправят народа Бо жий, поднасят на овците Христови примери на нечестие и поквара. Понеже чрез тях идват съблазни, те ще погинат като душеубийци.
Не ще влязат през тясната врата и тези, които, като следват светските обичаи, не желаят и не се стараят да бъдат по-святи от ходещите по широ кия път. "Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата" (2 Тим. 2:5).
4. Подобни на тези, които не са в пътя Божий, са и онези, които не се подчиняват на епископа, не вземат под внимание внушенията и разпоред бите му, не слушат Църквата, управляваща чрез него. Те се отказват от Гос пода Иисуса Христа и затова ще бъдат осъдени от Небесния Отец в съдния ден (Лук. 10:16).
Не ще влязат през тясната врата тези, които не поучават поверените им, не им показват греховете; изповядват ги небрежно, разсеяно и невнимател но; опрощават недостойните; без благоговение извършват божествените служби, особено света Литургия, без подготовка, набързо и нехайно.
Проклети са тези, които не вършат Божието дело или с немара го правят.
Не са в пътя Христов тези, които допускат нечистота и безпорядък в храма и нямат никаква ревност за Божия дом. Те не обичат Бога и не ще имат дял в царството, което Отец е приготвил за любящите Го.
Ах! Колко са свещеници само по име и колко малко по дела! Заслужил даже се счита този, който не върши престъпления.
Колко свещеници има само по облекло, а колко малко по вътрешно съ вършенство! Колко малко са горящите и светещи светилници!
Колко рядко се среща непорочно съпружество! Колко рядко е истинско то покаяние! Колко рядка е чистата любов! Колко рядко е истинското сми рение!
Колко рядък е неуморният труд! Колко рядка е постоянната молитва! Колко рядка е истинската святост!
Напрягай сили, свещениче Божий, да влезеш през тясната врата. Поста рай се да стане известно твоето звание чрез добрите ти дела.
5. Малко са избраните. Тази потресна истина добре е да изтощава твоя та снага.
Ако малко се спасяват измежду овците, бой се да не би още по-малко да са измежду свещениците.
Бой се, защото подминал свещеникът, подминал и левитът, а самаряни нът бил удостоен с похвала.
Бой се, защото мнозина последни ще бъдат първи, а първите – последни. Бой се, защото мнозина ще надойдат отдалече и с Авраам, Исаак и Иаков ще насядат в Царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изпъде ни в адската тъмнина (Лук. 13:28-29).
Ако ли тази истина би проникнала в твоето сърце, то ти не би грешил, но със страх и трепет би вършил своето спасение.
1. Свещениче Божий! Кой грях е съвсем тежък пред Бога? – Това е грехът на свещениците.
Против този грях се разгаря Божията ярост, излива се гневът на Господ нето негодувание – за този грях Бог възпламенява огън в Сион.
2. Зная, Господи, че у Тебе няма лицеприятие, че пред Твоя взор няма ни варвари, ни пришелци, ни елини, ни скити, ни мъжки пол, ни женски.
Зная, че всички са едно в Христа Иисуса. Щом Ти, Господи, повече се гневиш на престъпния свещеник, как пък по-малко ще го пощадиш?
3. Свещениче Божий! Наистина няма у Господа Бога лицеприятие – в Неговите очи богатият не е по-горен от бедния, велможата – от простия, ученият – от невежата.
Но Той е правосъден и знае да претегля, осъди и накаже тежестта на греха.
Правдата Му изисква, щото Той повече да се гневи на съгрешилия све щеник, защото грехът му е по-тежък от този на останалите.
4. Колко тежко е престъплението на свещеника? Тежко престъпление е, ако някой от невежия народ се осмели да пренебрегне заповедта на благия Цар, да въстане и да се разбунтува срещу Него с въоръжена ръка.
Но по-тежко е престъплението, ако го направи някой от приближените изпълнители на Неговата воля, от до Него приближените. Когато съгрешава свещеник, той пренебрегва Божиите заповеди, отказва се от послушание към Бога, тогава той се бунтува срещу Него.
И какъв може да бъде този свещеник, който се обявява срещу Него? – Негов служител, извършител на Неговите тайнства? Да, много тежко е та кова престъпление пред Бога!
5. Тежко престъпление е, когато синът, който има добър баща, отива в далечна страна, за да живее там блудно.
Но по-тежко престъпление е, ако невеста презира законния си жених и се прилепва към други.
Душата на свещеника чрез тайнството свещенство е сгодена за Господа Бога, а щом върши грях, тя се отдалечава от Бога, за да отдаде себе си на света или на плътта, или на дявола, на враговете Божии.
Невярна! Престъпна невеста, която предпочита пред Божествения Же них греха, даже самия дявол! Това е извънредно тежко престъпление пред Бога!
6. Голямо е било престъплението на иудеите, задето поискали от Пилат да разпне Иисуса Христа и турили ръцете си върху Него.
Но още по-голямо е било престъплението на Иуда, който, бидейки Хрис тов апостол, се договорил с иудеите да им Го продаде и Го предал. Това не е сказание – а самата истина.
Ти знаеш какъв голям грях е за християните, когато греховно пак разпъват Божия Син и се отричат от Него (Евр. 6:6).
Но разбери колко голямо е престъплението на свещеника, когато той греховно възлага ръцете си върху Него. Наистина това е извънредно престъпление пред Бога!
7. Много претърпява Бог от обикновените грешници и нечестивци, но от никого не претърпява толкова, колкото от съгрешаващите свещеници.
И затуй не се учудвай, ако против тях най-много се разгаря гневът на Божията правда; ако Бог рече в гняв: да ги изтреби смърт и да станат жите ли на ада.
Бог търпи злословещите врагове, но не понася откритите противници.
8. Прочие, да треперят нечестивите свещеници, защото Бог по-строго и по-неумолимо ще ги съди, а не като останалите.
На земята на светии те вършат грехове, не виждат Божията слава; затова ще понесат страшни мъки.
Да си спомним за Надав и Авиуд. Те били служители на скинията. Бог видял, че те слагат чужд огън в своите кадилници, и същия час изпратил върху тях огън от небето, и те били погубени.
Да си спомним за левита Оза. Бог видял, че той невнимателно се докосва до ковчега на завета Му, и веднага го поразил, а при това пощадил филистимеца, който безразсъдно се допирал до ковчега.
Да си спомним и за синовете на Илий. Бог видял тяхното лукавство и ги умъртвил.
Свещениче Божий! Помни това и сам се бой от съда Божий, трепери от гнева Господен. Бодърствай, избягвай греха!
9. Отвори, Господи, отвори сърцето ми и много, много страх влей в него към греха и ненавист към беззаконието. Усмири със страх моята плът, за да не съгрешавам пред Тебе.
Но Ти виждаш, Господи, моята немощ, толкова лесно склонна към зло то. Макар че съм свещеник, но съм и човек, заченат в грехове.
Помогни ми, насочи ме, подкрепи десницата ми и ме утвърди в изпълне ние на Твоята воля.
Ти виждаш, Господи, яростта на сатаната, моя враг. Той непрестанно като лъв рика и търси кого да погълне. Избави ме от този враг.
Боже мой! Към Тебе прибягвам. Ако Ти не ме запазиш, напразно ще бъде моето бодърстване, сам не бих могъл да се опазя.
На Тебе се уповавам; защити ме и ме опази, и аз няма да погина в немощите си.
1. Пастирю на словесното стадо! Иисус Христос с кръвта Си е изкупил Своите овци.
Той ги обича с неизменна любов и на тебе ги е поверил, тъй че в името Му и с Неговата любов да ги ръководиш, да ги пазиш и спасиш.
Той ти е казал: Рабе Мой! Поверявам ти Моите овци, води ги, върви пред тях, познай ги и за тях положи душата си.
Аз имам и други овци, които не са от тая кошара, които Аз на тебе пове рявам. Друже! Приведи и тях, за да бъдат едно стадо и един пастир.
Господ е заповядал на Своите овци да вървят след своя пастир, да поз нават гласа Му, а подир чуждия човек да не вървят, но да бягат от него.
2. Какво е станало с тебе, рабе Божий, на когото Иисус Христос с такава любов е поверил овците Си? – Ти си станал като наемник, който не го е грижа за овците.
Кога видиш идващия вълк, оставяш ги, а вълкът иде и разграбя и разп ръсва овците.
Още по-лошо – този раб е станал крадец и разбойник; и сам е убил и погубил словесните овци, за които Иисус Христос е дошъл, за да имат жи вот и да го имат в изобилие (Иоан. 10:10).
3. Страшно е, че този зъл раб сред Господнето стадо се е превърнал в звяр и го е напълно изпоял.
А той е бил задължен да води овците на изобилната паша на вярата – длъжен е бил да ги наставлява, учи и да проповядва.
Но той пренебрегнал това и настанал глад. И отпаднали преди всичко охранените овци.
Той е трябвало да посещава овците Христови, на всяка лицето да познава чрез честа и задълбочена изповед на греховете им.
А той не се потрудил да направи това. За късо време овците били нападнати от болести и язви, които се увеличавали; и погинали много от овците, защото нямало кой да ги излекува.
Той е бил длъжен грижливо да се старае да се не разпръснат овците, заблудените да издирва, но той бил нехаен, не се грижел за тях и те се разпръснали.
Тези овци са души, които поради нерадението на свещеника си са изпаднали в неведение, в грехове и заблуждения.
О, пастирю неверни, лукави рабе, който си изоставил стадото Христово!
4. Лошият свещеник просто излапал Господните овци, убил ги. Той са мият съгрешил, а научил и другите да грешат.
Те пък, като гледали, че той съгрешава, си думали: Той е ангелът Божи, който различава доброто и злото. Следователно ние не сме длъжни да се боим от Бога повече, отколкото той; нито да пазим заповедите, нито да избягваме греховете повече, отколкото той.
Е, добре! Нима нам непозволеното нему е позволено? Не следва ли да вършим и ние това, което той прави? Ще вървим и ние след него по всички те му пътища.
Тъй неговият пример ги въвлича в грях и те се предават на грехове и беззакония.
5. Да се убоят небесата и да се раздвижат основите на земята.
Овците виждат, че постъпките на пастира са несъобразни с учението му. И те понякога се съмняват: дали той самият признава за истински догмати те, на които ги учи, и вярва ли им самият той; а понякога тъй говорят по между си: самият учител, самият пастир, самият апостол не вярва, защо пък ние да вярваме? Или: той не се бои от ада, за какво пък ние да се боим? Оттук начева неверието, оттук иде нечестието.
Тъй постепенно от лъжепророка дохожда осквернение на земята.
О, свещениче, ти не си пастир, а съблазнител на стадото Христово! Око за око, зъб за зъб трябва да заплати окаяният той; а душата му да бъде при душите на съблазнените и погубени от него.
6. Нечестиви свещеници! Виждате ли какво зло причинявате!
Какво ли Господ не е претърпял от вашия предводител Иуда, който Го предаде на иудеите, за да бъде разпнат.
Какво Той не е претърпял от Арий, който разстрои цялата Му Църква. Какво Той не е претърпял от други свещеници, въвели разколи и ереси.
О, беззаконни свещеници, чрез които са дошли толкова съблазни, чрез които толкова държави и народи са се откъснали от единството на Църква та, когато вашите пороци и престъпления неправедно бяха приписвани на чистата невеста Христова.
Заради вас и заради вашите беззакония светът се изтребва с мечове, заради вас – погива от гонения, заради вас православното войнство губи победи.
Горко вам, рожби ехиднини! Глъбините на ада ще ви погълнат по-нап ред от останалите беззаконници.
1. Блажени са людете, блажен е народът, комуто Господ е дал пастир по сърцето Си.
Под негово наставление "кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки, и всяка плът ще види спасението Божие" (Лук. 3:5-6).
2. Блажен е светът, който прие от милосърдния Бог дванадесетте апостоли!
Каква сила и дейност са проявили светите апостоли! Те били само дванадесет, но "гласът им се разнесе по цяла земя и думите им – до краищата на вселената" (Пс. 18:5; Рим. 10:18). Те били агънца, но победили света, препълнен с вълци; те били рибари, но просветили с учението си целия свят, който тънел в тъмнина.
Те са били без жезли и оръжия, но сринали идолите и храмовете им; от незнатен род били, но цял свят ги почитал.
Те обаче били святи, били непорочни, изпълнени с чистота и постоянна молитвеност, предани на служението, подражатели на Христа, изпълнени с дух и ревност към Него.
Блажена и прекрасна била някога земята, когато са живели дванаде сетте апостоли! Жалка е днес земята и погива, когато на нея се намират толкова хиляди свещеници!
1. "Кой от човеците е живял, без да види смърт?" (Пс. 88:49) – Несъмне но никой. А от опит е известно, че няма човек, който би живял вечно.
И тъй ти макар и да си свещеник, макар и да си от божествените среди, из синовете на Всевишния, ще умреш както и останалите човеци (Пс. 81:6 7), и то в този ден, за който не мислиш, и в този час, за който не знаеш, и тъй, както и не си помислил.
Към тебе, свещениче Божий, бързо се приближава яздещият на сив кон, името му е "смърт" (Откр. 6:8), и ти скоро ще бъдеш причислен към почина лите.
Може би ти не виждаш, не забелязваш това и си мислиш, че този ден е още далече, но ти се намираш само на една крачка от него.
Скоро той ще те повали и каква полза за тебе, ако си придобил целия свят, а не си се постарал да спасиш душата си!
2. О, как ще се отворят тогава очите ти, когато дочуеш, че яздещият на коня със страшния си глас ще ти извика – краят ти дойде, краят ти дойде! Тогава най-дългите дни на твоя живот пред очите ти ще изчезнат по бързо от сянка.
Тогава богатство и имане, чест и достойнство, наслади и удоволствия ще ти се видят напълно нищожни и празни.
Тогава ти ще осъзнаеш безумието си, че си възлагал надеждите си на ония блага, които смъртта е готова веднага да ти отнеме.
Тогава ще осъзнаеш, че премъдростта се заключава в това да събираш за себе си съкровище само на небето.
Тогава ще оплакваш загубата на многобройните благодатни дарове и противенето ти срещу многото внушения свише.
Тогава ти ще се разкайваш, задето не си се потрудил нависоко да издигнеш званието си с добри дела или задето не си се стремил към по-голямо съвършенство.
Тогава ще въстанат против тебе греховете ти и ти ще видиш необятното им множество и ще те обхване ужас и трепет.
Тогава ти ще изпаднеш във вълнение и трепет за своите добродетели, като не ще знаеш за какво си достоен – за любов или презрение.
Тогава, като се готвиш да дадеш ответ, ще трепериш не само за своя живот, но и за живота на твоите овци.
Тогава много твои постъпки ще ти се видят осъдителни и как поради небрежност си ги считал за правилни и добри.
Ще съзреш в много от тях похот, гордост житейска, а в малко ще откри еш съвършенство.
3. Тогава ще видиш цялата разточителност от гостувания, скъпи дрехи, разкошни накити, безделно прекараните дни.
Недостатъчна молитва, оскъдна милостиня, прекомерна грижа за богатство, осъдителни беседи и отношения.
Честолюбиви желания, завист и ненавист, хладност към духовни зани мания, недостатъчна изповед, небрежност при извършване на света Литур гия.
Тогава ще си припомниш – колко непросветени овци си оставил без по учение, колко заблудени не си потърсил и не си прибрал, колко грешници не си изобличил, колко малодушни не си подкрепил.
Колко пропаднали не си изправил, немощни не излекувал, колко добри си изоставил и си допуснал злото сред тях.
Какво ти, бедният, ще отговориш в оня ден? – Говори овреме, та да избегнеш гибелта.
4. Кажи: Смърт! Милостив да бъде твоят съд. Бих желал сега да се почувствам така, както тогава бих го изживял; сега да служа тъй, както тога ва бих вършил това; приживе да си изградя дома, за да го не устройвам при смъртта си.
Накрая трябва да се въздържам от всякакво зло и да не върша нищо, за което бих получил угризение на съвестта си в този страшен час.
Докато е време, трябва да върша добро, да сея, да жъна, да събирам, та кога Господ от мене потърси отчет за делата ми, да се окажа верен раб, с радост поднасящ пожънатите снопи.
5. Свещениче Божий! Не се оприличавай на мъж, който оглежда лицето на своя живот в огледало. "Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: поглед не се, отмине, и веднага забравя какъв е бил" (Иак. 1:23-24).
Следователно не е достатъчно за тебе да си правиш подобен спасителен размисъл за смъртта, да почувстваш съкрушение и после на часа да го заб равиш.
Всякога мисли за смъртта, с волева упоритост не изоставяй размишле нието за смъртта и не го отлагай за друго време.
Блажен е, наистина е блажен оня, който всякога има пред очи своя смъртен час!
Това са знаели светиите и затова всячески са се стараели да държат буд на у себе си мисълта за смъртта, било като са си представяли мъртвешки кости, било като са се виждали положени в ковчег.
6. А на тебе, свещениче, не са потребни особени знаци за помнене на смъртта. Рядко минава ден, в който ти да не си имал особен урок за смърт та, защото или ще бъдеш повикан за напътствие при умиращ, изпаднал вече в последна бран със смъртта, или за погребение на мъртвец, или за присъс твие и подпис на завещание, или за поменуване покойници при Божествена служба.
С една дума, ти навсякъде се срещаш със смъртта. Господ така е наредил и защо?
И понеже ти според високото си звание си подложен на по-голямо изку шение, отколкото другите, и поради това е необходимо по-често да си спом няш за последните дни, то Господ би желал, щото ти при самото свещенос лужение да намираш подтици за размисъл за смъртта и да я помниш.
И тъй, дръж будни очите на ума си и не отвръщай ги, кога се яви пред тебе този печален, но неизбежен образ на смъртта.
Не ожесточавай слуха на сърцето си при нейния глас; напротив, внима телно слушай, приемай и скривай в сърцето си онова, що тя ти говори, за да бъде прикована твоята плът със страх Господен (Пс. 33:12).
Не са ли безразсъдни тези свещеници, които непрестанно са в досег с мъртъвци, пък не мислят за смъртта и по навик са станали съвършено не хайни към поучителната й напомка.
Те всякъде виждат смъртта, а живеят като че ли нивга няма да умрат.
1. След смъртта ти, рабе Божий, ще почиваш в земния прах, но ще се пробудиш, ще възкръснеш; ще дойдеш в Иосафатовата долина, гдето ще бъдат съдени всички земни племена.
Там ще видиш Иисуса Христа в плът и Той ще изпита сърцето и душата ти.
Той ще яви тъмните ти дела и ще открие тайните на твоето сърце. Ще ги претегли на везни и според делата ти ще ти въздаде.
2. Накрая за всяка добродетел ще бъде дадена награда и наказание за всеки грях.
Разбери това и напрегни всичките си сили, за да бъде за тебе безопасен и блажен този ден на гнева.
3. Господ често ни внушава: презирайте земното, защото преходен е то зи свят и неговата похот.
"Не обичайте света, нито което е в света" – преходен е образът на този свят (1 Иоан. 2:15).
Желаеш ли ти, свещениче Божий, да се изпълни заповедта, която толко ва пъти Господ е повтарял за тебе? Желаеш ли да победиш твоята покваре на природа, която тъй силно те увлича към разюзданост?
По-често мисли за този последен час, в който всички стихии и цялата вселена ще бъдат унищожени с огън.
В глъбините на душата си по-често си представяй, че ти вече виждаш жестоките знамения на слънцето, луната и звездите; че обитаваната от тебе земя се е разтресла и раздвижила; морето се е развълнувало и ти дочуваш последната тръба.
Тогава предишният човек у тебе, треперещ пред бъдещия страшен съд, вече не ще дръзне толкова силно да воюва против духа.
Ти няма повече да казваш: – Добре ни е на нас в този свят, да се стараем колкото е възможно да бъде сладостно нашето пребиваване тук, ако пом ниш, че този свят не е град, който ще пробъде.
Всички царства на света с тяхната слава не ще считаш за истински и вечни блага, когато си помислиш, че те ще погинат.
Тогава няма да се увличаш в честолюбие, когато размислиш за този ден, в който ще се смири всеки човек.
Тогава не ще желаеш вече да събираш съкровища на земята, когато си спомниш, че всичките богатства ще изчезнат само в един миг. Тогава не ще угаждаш на плътта, когато помислиш, че плътта и богато то хранене в съдния ден ще бъдат именно най-върлият ти враг.
Размисляй се за края, и всичко земно ще счетеш за излишно и ще започ неш да се грижиш в дирене само на небесното.
Размисляй се за края и думай си: – Ето, Господи, аз разбрах вече, че всичко е суета, а само любовта към Тебе, служението на Тебе ще ми послу жи за собственото ми и на другите освещение.
Блажен е само този, когото намериш в оня час така да постъпва.
5. По-често, свещениче Божий, мислено си представяй, че ти виждаш около себе си свещеници, излизащи от гробовете си – и едни в радост, слава, светлина, нетление, защото са святи, а други в смут, безчестие, плач, ярост скърцат зъби, защото са били покварени.
Потрепервай от това и се устремявай към добродетели; пробуден от такава гледка, казвай си: – Душо моя! Виж колко е хубаво за свещеника, кога то той достойно носи своето иго.
Виж колко е хубаво за свещеника, когато е изпълнил своя дълг и е поучил.
Виж каква слава очаква тези, чийто живот се е считал за безчестие в очите на нечестивите.
Виж как те са причислени към синовете Божии и техният жребий е да бъдат между светиите.
Блажени са презвитерите, които са украсени с двойна почит! Бързешком да вървим след тях, душо моя, като елен към водни потоци.
С помощта на Св. Дух да вървим след тях с голямо търпение в бедствия, нужди, рани, тъмници, в пост и чистота, с благоразумие, доброта и нелице мерна любов.
Да ги следваме при чест и безчестие, при укори и похвали (2 Кор. 6:4-8). Душо моя! Да се придържаме към онова слово на истината, което изпо вядваме; да вземем онова оръжие на правдата, с което сме се сражавали с дясна и лява ръка. Бързешком да ги следваме, душо моя, по-живо да вър вим подире им.
Ако душата още се отказва, ако още не иска да начене святи подвизи, то продължавай и кажи: – Виж накъде довежда нерадението и развращение то на лошия свещеник.
Гледай колко е страшно след греховен живот да възкръснеш и да пад неш в ръцете на живия Бог.
Погледни как греховете вървят по стъпките на грешния свещеник, как той носи своите и на другите неправди.
Той на земята е бил пастир на стадо, но при възкресението ще бъде козел сред осъдените.
О, душо моя! Да се отвърнем от злото и да изпълняваме заповедите и повелите на нашия Господ с цялата си ревност и с всичкото си усърдие. Да се опазим от дяволските мрежи и лоши желания, които ще ни въвлекат в погибел.
6. Свещениче Божий! Представяй си по-често, че ти вече виждаш знаме нието, явило се на небето, т. е. кръста Христов, който от високо сияе, и си казвай: – На него аз ще бъда прикован! О, блажен ще бъда аз, ако се окажа разпънат на него заедно с моя Христос.
Блажен ще бъда, ако понеса кръста след Иисуса! Той ще ми бъде защита и закрила.
Блажен ще бъда аз, ако се уподобя на Божия Син! Тогава ще пристъпя към Съдията Христос с голямо дръзновение.
Но горко ми, ако аз с моите грехове отново разпъвам Иисуса Сина Божи.
Горко ми, ако не зачитам като светиня кръвта, пролята за мене на кръс та (Евр. 10:29). Горко ми, ако аз чрез плътския си живот бъда враг на кръста (Фил. 3:18).
О, душо моя! Да се отречем от себе си, да понесем кръста си и да послед ваме Христа; да пострадаме с Него, та и с Него да се прославим при възкре сението.
7. Свещениче Божий! По-често си представяй мислено, че ти виждаш "Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма" (Мат. 24:30).
И представяй си предстоящите пред Него свещеници – едни отдясно на престола и съдещи израилевите колена, а други от лявата – с дявола и него вите ангели.
Размисляй за отворената книга, по написаното в която ще бъдат осъде ни мъртвите.
Представяй си, че "няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае" (Мат. 10:26).
Внимателно слушай най-сладките слова на Съдията към святите свеще ници: – Благословените на Моя Отец сте вие! Вие сте Мои приятели, защото изпълнихте онова, що Аз съм ви заповядал (Иоан. 15:14).
Верни раби, които носехте теготата и зноя на деня; които от любов към Мене сте се погрижили за Моите приятели, Моите малки братя – гладния, жадния, болния, голия, затворения в тъмница сте нахранили, напоили, по сетили, облекли, освободили чрез вашия труд, подвизи, слова, примери, мо литви и тайнства.
Дойдете, благословени, наследете царството, приготвено за вас от съз даването на света (Мат. 25:34).
Душо моя! Ако бремето ни плаши, то очакваната награда трябва още повече да ни държи будни и да ни ободрява.
8. Но внимавай какво ще каже Господ Иисус Христос на порочните све щеници: – Прокълнати синове на погибелта! По име вие сте били живи, но всъщност по делата си сте били мъртви (Откр. 3:1).
Бъдете сега опозорени и посрамени. Нека повереният ви Мой народ да чуе за нередните ви дела; да знае целият Мой дом колко вие сте били изпъл нени с коварство и лъжа.
Да научи той за вашите светотатствени дела и беззакония и да знае, че отмъщението е Мое, и Аз ще ви отплатя.
Вървете престъпници и бъдете между всички анатемосани най-прокълнати, махнете се от Мене в огън вечни.
Свещениче Божий! Към много свещеници се отнася тази страшна присъда – и ти не принадлежиш ли към тази бройка?
Трепери, трепери, защото и праведникът едва ще се спаси (1 Петр. 4:18; Притч. 11:31).
Трепери, и ако за нещо те подсети сърцето ти, същия час незабавно, докато си в просветление, побързай пред лицето Господне с изповед, покаяние и всяко добро дело.
1. Ти, свещениче Божий, знаеш, че грешниците ще отидат във вечния огън, за да горят вечно с дявола и с неговите ангели.
Ти знаеш, ти вярваш в това, ти възвестяваш и на поверените ти тази страшна истина.
Но ти още знаеш, че онова място на мъките е създадено и устроено за наказание не само за грешните миряни, но предимно за нечестивите свещеници, за лошите пастири.
То е сътворено за сина на денница и неговите другари и, според както е определено, там силните претърпяват и големи мъчения.
О, нови сине на денница! По висотата на своето звание ти имаш небесно потекло! Пази се да не пропаднеш заедно с първия син на денница и да не бъдеш с него хвърлен в огненото езеро.
О, ти, който си богат с небесни съкровища, бъди усърден да ги опазиш чисти, та да споделиш участта на праведниците, а не да бъдеш погребан в ада редом до нечестивците.
Ти, комуто са поверени драгоценните таланти на свещенството! Страху вай се да не би с лукавите и лениви раби да бъдеш хвърлен в адската тъмни на, където ще бъде плач и скърцане със зъби.
2. Къде е Иуда? Къде са другите подражаващи му свещеници и подобни те нему, починали в греховете си? Къде са? – Те са погребани в ада и там са захвърлени толкова по-дълбоко, колкото по-високо място би трябвало да заемат на небето.
Там те ще понесат толкова по-голяма посрама, колкото по-голяма чест са имали на земята.
Там толкова повече ще ги презира и мъчи сатаната, колкото много са били почитани на земята от ангели и човеци.
Там те ще пият жлъчка драконова и апсидна отрова толкова повече, колкото по-често недостойно са се причащавали с Божествените Тайни. Там древната змия толкова по-жестоко ще ги наранява и унищожава, колкото повече те са били длъжни чрез своето свято служение да я повалят и сразяват на земята.
Там те ще бъдат толкова по-бедни и обосели, колкото повече необходи мо и излишно са получавали без труд от своите овци.
Там те толкова повече ще се измъчват от глад и жажда, колкото по-раз кошно са живели на земята.
Там те ще бъдат потопени в смола и сяра толкова по-смрадни, колкото по-покварено са живели в духовното си, а във високите степени и най-свет ло звание.
Там те ще вият като разярени псета, колкото повече и повече са мълчали на църковната катедра.
Там слухът им ще се поразява от страшни крясъци и вопли толкова по вече, колкото по-малко те са искали да изслушват тук на земята каещите се при тайнството изповед.
Там плачът им ще бъде толкова по-силен, колкото по-малко те тук са се старали да предизвикат у грешниците покайни сълзи.
Там мъчението им ще бъде толкова по-жестоко, колкото по-малко тук са състрадавали и помагали на страдащите овци.
Там тяхната плът ще бъде измъчвана толкова повече, колкото по-голя мо множество души те са убили чрез съблазните си.
Там стенанията им ще бъдат толкова по-силни, колкото на земята по малко те са се занимавали с молитва и колкото по-небрежно са вършили Божието дело.
Там ще ги постигне толкова по-жестока присъда на Божията правда, колкото по-малко тук те самите са изпълнявали Господните повели, които са проповядвали на народа, и колкото са се противили на Светия Дух.
3. И тъй, свещеници, човеци Божии, приятели Христови, служители Гос подни, които сте напълнели и разбогатели от благодеянията на Господа Иисуса; и въстанали против Него, и Го предали, и оскърбили Духа Му, и Го потъпкали! Той ще ги накаже повече, отколкото другите: – Квасът на гнева Му против тях няма да загуби силата си во веки веков.
4. Свещениче Божий! Страхувай се от Този, Който може да погуби и тялото, и душата в огнената геена.
Ето, пред тебе стоят живот и смърт, небе и ад. Избери си.
Можеш ли да живееш в неугасим огън ти, който не можеш да понасяш приближаване на червей, огнени искри, иглено убождане.
Но ти ще живееш в неугасим огън, ако всички дни на живота си прека раш в безделие, разкош и удоволствия. Защото този път е широк и води към погибел.
Ти ще живееш там, ако не обуздаваш своята природа: защото само на силници грабят царството небесно, само те ще избегнат ада.
Ти ще живееш там, ако постоянстваш в безделието: – Защото без труд няма награда, но тъмнина непрогледна.
Ти ще живееш там, ако не си свят: – Защото само святите ще отидат във вечния живот и ще се спасят от вечния огън.
5. Свещениче Божий! Бодърствай и размисли какво те очаква там! Защо то не знаеш часа, в който ще дойде Син Човечески.
Ако Той дойде утре, ако ти утре трябва да умреш, то къде ще отидеш? – Нека отговори сърцето ти.
Ако днес ти си достоен за ада, то как се надяваш утре да бъдеш достоен за небето?
Утрешният ден е неизвестен. И знаеш ли, дали ще доживееш ти до ут решния ден?
1. Чуй, Свещениче Божий, какво казва погиналият твой брат свещеник. Не казвам обаче да го съжалиш; твоето състрадание не може да му помог не, защото в ада няма изкупление.
Чуй: "Мъча се в този пламък!" (Лук. 16:24)
Защо той не казва "от този пламък"? – Защото освен огненото горение този нещастник ще търпи в пламъка и други терзания.
Наклони ухото си и го послушай: – Безумец съм аз – прекарах живота си в нечестиви и гибелни пътища. Жалък съм аз – ходих по непроходими дру ми, а не бродех по пътищата Господни, които посочвах на другите.
Жалък съм аз! Каква полза ми донесе гордостта? За какво ми послужи богатството?
Безумец съм аз! – Като сянка изчезнаха всички лъжовни блага, които тъй бях възлюбил аз.
Най-нещастен съм аз! – Обречен никога да не видя лицето на моя Всеб лаг Отец, Който е на небесата. Той е радостта ми, но аз никога няма да Го достигна.
Жадувам и никога няма да утоля жаждата си; гладувам и никога няма да се наситя.
Навеки не ми остава друго освен плач, освен ридание, освен страдание. Горко ми! Горко ми! – Погинах лично по своята си воля, плод на грехов ния ми живот е моята погибел.
Душо моя! – Кой те тебе прилъга да не се подчиняваш на повелите на моя Бог, за Когото аз другите учех; кой те тебе прилъга да се не покоряваш на благодатта, която непрестанно те е будила.
Ето, колко ли пъти аз опрощавах греховете на другите, а моите си оста наха неопростени навеки.
Ето, колко ли пъти аз приемах в себе си благословения Агнец Божи, кол ко ли пъти Го раздробявах и давах на другите, а Го направих неумолимо строг против мене навеки.
Ето, колко ли пъти чрез принасяне на безкръвната Жертва аз освобож давах от задгробните митарства души на починали, а за недостойно прина сяне на тази Жертва погребах себе си във вечния пламък.
Виж колко ли пъти по задължение аз заплашвах Божия народ с наказа нията на осъдените при Страшния съд, а чрез моите престъпления и безгри жие изложих себе си на това същото възмездие.
Горко ми! Горко ми!
Праведен си, Господи, и справедливи са Твоите присъди! Ти стори всич ко, що би могло да се направи за спасението ми. Злополучието ми е лично мое дело.
2. "Отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика" (Лук. 16:24).
Блажени апостоли, свети свещеници, вие, на които аз бях наследник, из пратете моите овци, достигналите съжителство с вас чрез моето ходатайст во, за да ми помогнат.
Но какво те му отговарят? – Припомни си, че ти вече получи доброто си приживе, те пък понесоха кръстове и беди; сега пък правдиво е те да се уте шават тук, а ти да страдаш.
А над всичко това между вас и нас зее голяма пропаст (Лук. 16:25-26). О, печал! О, бездна на скърбите!
Няма повече надежда за помощ, ни очакване на утеха, ни място за пока яние, нито за изкупление; само тежка, безрадостна вечност се разкрива пред мен.
Горко ми! Горко ми! Тези, които аз съм спасил, ще бъдат блажени вове ки, а аз погинах по моя вина и вечно ще се мъча!
3. Отче Аврааме, вие прославените жители на небето, святи свещеници, моля ви да изпратите някого при моите братя, та да не дойдат и те в това място на мъката, защото "ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се пока ят" (Лук. 16:27-28, 30).
Но какво ще му отговорят? – "Имат Моисея и пророците; нека ги слу шат. Ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мърт вите, няма да се убедят" (Лук. 16:29, 31).
Свещениче Божий! Ето, ти чу страшната тайна. Толкова ужасяващо е падението на покварения свещеник, че невъзможно е да бъде доведен до състояние на покаяние и обновление даже и с възкресение на мъртвец.
Първосвещениците и книжниците не видяха ли Лазаря, когото Иисус Христос възкреси?
Но нито в словата, нито в делата на Иисуса Христа повярваха, а при виждането на възкръсналия мъртвец даже не само не повярвали в Него, но още повече Го намразили.
Беззаконният свещеник познава вярата, но не обръща внимание на зап лахата за вярата; преизпълнен е той с даровете на благодатта, но просто небрежи да се подчинява на внушенията.
Той слепее, ожесточава се и в слепотата и жестокостта си умира и в мяс тото на мъката отива.
И тъй, бой се, свещениче Божий, бой се, та нему да се не уподобиш. Сега още, щом чуеш гласа Господен, не ожесточавай сърцето си; поог ледай се – няма ли път на неправдата в тебе? И ако има, то отдалечи се от него.
1. Господ Иисус Христос се възнесе на небето и вовеки ще седи отдясно на Своя Отец.
Свещениче Божий, възнеси се и ти! – Вземи си криле гълъбови и поле ти.
В дома на Небесния Отец има много жилища. Едно от тях е предназна чено за тебе. Иисус Христос се възнесе преди тебе, за да ти приготви това място.
Това е твоят покой навеки. Избери си го, за да обитаваш в него и вечно да се утешаваш с Иисуса Христа.
Влез, влез в Неговия рай и Иисус Христос ще ти бъде голяма награда.
2. О, ако ти би имал просветените очи на сърцето? О, ако ти би знаел каква надежда разкрива Божието знание и какво богатство от слава полу чават светиите от Христовото наследство.
Ако ти би знаел за небето, към което Господ те призовава, в което те приканва да влезеш, то отсега и до последния дъх на живота си ти от цялото си сърце непрестанно би викал:
Отче благи! За мене да дойде Твоето царство. О, Господи! Дай ми тая вода, та да не ожаднявам повече (Мат. 6:10; Иоан. 4:14).
Господи! Отвори ми дверите на Твоето царство, защото "копнее душата ми и чезне за Твоите двори" (Пс. 83:1).
3. Ти знаеш, свещениче Божий, колко сладка е почивката за човека, изнурен от дневния труд.
Ти знаеш колко сладко е за болния, когато оздравее от тежка болест.
Но колко ли приятно и радостно би изглеждало такова успокоение, кое то не би могло да бъде даже сянка на този покой, който е приготвен за избраниците Божии.
Почивката на този свят е кратка и едва достатъчна да бъдат възстанове ни отслабналите сили за нови трудове.
Божият покой е вечен и от нищо се не нарушава.
Почивката на този свят е несъвършена и не е свободна от човешките беди.
Покоят Божий пък е съвършен и прави светиите свободни от печал и болест, от плач и ридание.
Почивката на този свят е лека утеха за странника човек.
Покоят Божий пък е постоянно състояние на душевна радост и веселие; за блажените е най-висока наслада в Бога.
Свещениче Божий! Когато дойде този блажен час, когато ти ще влезеш в онзи свят покой, то наистина и напълно ще бъдеш свободен от всякакви потребности, от страх и наказание.
За тебе вече ще бъде излишно да се бориш против плът и кръв, против князете на тъмнината; ти повече не ще се боиш ни от грях, ни от тревога, ни от скърби, ни от глад, ни от гонения, ни от меч.
Не ще имаш повече грижи за църквите, вече не ще говориш:
"Кой изнемогва, та да не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?" (2 Кор. 11:29)
Всичко минало тогава ще отмине.
4. Ти, свещениче Божий, разбираш ли, какво означава пълното удовлетворение на най-съкровените ти желания?
Не, защото на земята не може да има такова задоволство и колкото по скоро се удовлетвори едно желание, то човешкото сърце се измъчва от но ви, които постоянно стават все по-големи.
Но ти поне разбираш какво означава да се задоволи гладът, да се утоли жаждата, за сребролюбеца – да се обогати, за гордия – да се възвеличи, за страстолюбеца – да се наслади от удоволствие.
Всичко това при неразумните хора се нарича удоволствие.
Но ако някой би обладал всичко, което пламенно мечтае, то щастието на този човек би ли могло да ни даде някаква представа за блаженството на светиите?
Не и не! "Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2:9).
Там жадната душа ще се очарова от обилието на Божия дом и ще се опие от потока на сладостите му.
Там ще се храни от най-сладкото дърво на живота: там ще слуша гласа на пеещите новата песен пред Божия престол (Откр. 22:1).
Там ще просветнат праведниците като слънце: там те ще възтържеству ват като победители, получили своя дял от намереното.
Там нито в огледало или догадки, но лице в лице ще видят Бога – съвър шеното Благо.
Свещениче Божий! О, ако ти би знаел това, което днес е скрито от твои те очи, но което някога ще се открие, когато в Божията светлина ти ще ви диш светлина! О, ако ти би знаел...
Но достатъчно е за тебе да вярваш и да знаеш, че за тебе се пази вечният живот, че във вечния живот човекът е истински блажен и в него светите свещеници получават по-светлия славен венец, отколкото другите.
5. Радвай се, радвай се, защото за Господа Бога е приятно на тебе да даде онова царство.
Радвай се, ако ти си беден духом; блажен си ти, защото твое е небесното царство.
Радвай се, ако ти си кротък; блажен си ти, защото ще наследиш земята небесна.
Радвай се, ако ти оплакваш своите грехове и греховете на твоите братя; блажен си ти, защото ти ще се утешиш навеки.
Радвай се, ако ти ревниво си алчен и жаден за правда; блажен си ти, защото ще се наситиш.
Радвай се, ако с внимание вършиш тайнството на Божието милосърдие за опрощение на грешните, защото и самият ти ще бъдеш помилван.
Радвай се, ако приемаш светите Тайнства с чисто сърце и нищо за себе си не търсиш освен Божията слава; блажен си ти, защото ще видиш Бога.
Радвай се, ако се стараеш да въдвориш мир и любов между твоите пасоми; блажен си ти, защото ще се възрадваш на небето сред синовете Божии.
Радвай се, когато хората те похулят и неправедно те злословят всячески заради Иисуса Христа; блажен си ти, радвай се, защото голяма е твоята награда на небесата (Мат. 5:3-12).
И тъй, добри рабе Божий, изправяй грешниците, съзнателно работи на Христовото лозе и Господарят на лозето и Пастиреначалникът ще те пос рещне и ще възложи на главата ти неувяхващия венец на славата.
6. Свещениче Божий! По-често размишлявай за този въжделен час, в кой то ще ти се отворят небесните двери.
Очаквай го, копней за него и в желанието си възкликвай: горко ми, за щото се удължава пребъдването ми на земята.
Когато отидеш и бъдеш увенчан, то ще се възрадваш много повече, от колкото би се възрадвал този, когото биха извели из най-страшната тъмни ца, за да възглави някакво царство.
1. Кой си ти? – Служител си на Иисуса Христа и извършител на Неговите тайнства.
О, с каква любов би трябвало да възлюбиш Тогова, Който към тебе по каза такава любов!
О, с какво усърдие ти би трябвало да спазваш словата и повелите на твоя Цар, та и твоите разпоредби да бъдат изпълнявани, а и всички с тях да поу чиш!
С каква ревност ти би трябвало да благоугаждаш Богу и да се стараеш във всичко!
2. О, човече Христов! Като оставиш всичко, всякога носи в себе си едного Иисуса, навсегда да бъде в ума, в сърцето и в делата ти.
Господ Бог ти е дал ум, който да ръководи всички твои думи и дела.
Но към какво твоят ум би трябвало да ръководи словата и делата ти, ако не към благоговейна почит на Христа Иисуса и Неговото служение?
И кой би могъл тъй да просвети твоя ум към това служение, ако го не стори Самият Този, Който е наистина Самата Премъдрост, истинската Светлина, възлюбеният Син Божи, в Когото е всичкото благоволение на Небесния Отец?
Служителю на Иисуса Христа! Към Него се обръщай. Него слушай, т. е. непрестанно обмисляй Неговото свято учение, защото то би трябвало да бъде светилник на нозете ти и светлина на стъпките ти; защото, като пропо вядваш в Негово име, ти ще благовестиш не твоето, но Неговото свето Еван гелие; защото не ти, а Сам Той ще говори с твоите уста.
О, ако ти чрез четене на Божиите слова и чрез размисли върху тях би могъл да скъташ в сърцето си и истински да опознаеш Иисуса Христа, нали това би било достатъчно ти да бъдеш учител на себе си и на другите.
Неговото учение надвишава всички учения на светиите. То е това знание, което би трябвало да охранява устата на свещениците.
3. Свещениче Божий! Бог ти е дал сърце за любов. И кого ти би трябвало да възлюбиш с всичкото си сърце, ако не Този, Който ти оказва толкова голяма милост, като те прие в Своето служение?
И към кого ти би трябвало по-силно да се привържеш, ако не към Божия Син, от истинската лоза на Когото ти си ветва (Иоан. 15:1-6).
Как ти ще можеш да даваш плод, ако ти не си на тази лоза чрез любов?
И как ли би могъл да живееш, ако не обичаш Този, с Когото ти си едно тяло и на което ти си член?
О, блажен член си ти! Обичай тази твоя Глава и не се въодушевявай от друг, а само от нейния дух.
Обичай тази твоя Глава и да те не отлъчват от нея ни гонение, ни меч, ни глад, никаква сила, никакво страдание (Рим. 8:35).
Обичай тази твоя Глава; както членът по естествените закони във всичко вярно служи на тялото, тъй и ти служи на Иисуса във всичко и от цялото си сърце, като всичко вършиш за Негова слава.
Обичай тази твоя Глава. И както членът отдава себе си, а даже позволява да бъде отсечен за спасение на тялото; тъй и ти бъди винаги готов да бъдеш принесен в жертва заради Иисуса.
Живей, крайниче, с живота на тази твоя Глава; дишай с нейния дух, радвай се с нейните радости и скърби с нейната горест!
Живей чрез любовта в Иисуса и Иисус ще пребъде в тебе. О, как ти заедно с Него ще имаш сполука във всичко! Как ведно с Него ще се осветиш! Как чрез Него другите ще осветиш! Как ще прославиш служението си!
4. Свещениче Божий! Искаш ли да угодиш и да станеш възлюбен Богу? – Постъпвай по подобието, което ти бе показано на планината.
Подражавай във всички дела на възлюбения Божи Син. Бог избра онези, за които бе предвидил, че Той ще им бъде за образец.
И тъй, всякога пред очите ти да бъде Неговият живот, та да си привързан от връзките на Неговата любов и тичешком да вървиш към благоуханието на Неговия свят (Песен на песн. 1:3).
Прозри с каква любов Той възлюби Бога! Той разбра, че жертвите и всесъженията, които човеците принасят, не са угодни Богу. И слезе на земята, за да покрие Самият Той чрез Божията правда оскърбленията, нанесениот човеците.
Размишлявай за Неговата любов към човеците. Той Сам с тялото Си възнесе греховете им на дървото (1 Петр. 2:24). Погледни какво е Неговото смирение? – Той смири Себе Си, като прие образа на раб (Фил. 2:7). Размишлявай за Неговото послушание! – Той беше послушен даже до смърт, и то смърт кръстна, винаги изпълняваше само волята на Небесния Отец. Виж какво е Неговото милосърдие! – Той изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки людете (Деян. 10:38).
Размишлявай за Неговите подвизи! – Той пости четиридесет дни и четиридесет нощи.
Размишлявай за Неговото човеколюбие! – Той се просълзи при гроба на Лазаря; Наинската вдовица утеши. Размишлявай за Неговата бедност! – Той нямаше къде глава да подслони.
Размишлявай за Неговата отеческа промислителност? – Той не позволи на гладните да се завърнат по домовете си, но умножи в пустинята хляба и рибата.
Размишлявай каква е Неговата кротост! – Той прощава на блудницата, целува предателя Иуда, моли се за враговете. Размишлявай за чистотата на Неговото сърце! – Не търся Моята слава, но славата на Отца, Който Ме е пратил.
Размишлявай за Неговата чудна благост, поради която Той ни даде Тялото и Кръвта Си: – Приемете и яжте Моето тяло; Моята кръв пийте.
Размишлявай за Неговото търпение при нещастия! – В молитва Той казваше: Отче, да бъде Твоята воля! И безгласен беше като агнец пред стригачите си.
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! Той е Първосвещеник, Първообраз и правило за свещениците. Следвай това правило и Божият мир ще пребъдва в тебе. Бъди подражател на Иисуса Христа и ще угодиш на Бога. Винаги върви по този път, непрестанно съзерцавай тази истина, постоянно живей такъв живот!
5. О, Иисусе! Добри Пастирю, подари ми воля чрез непрекъснат размисъл върху Твоите заповеди да се преизпълня с Твоето най-свято учение.
Дарувай ми порив, та аз, като винаги си спомням за Твоите благодеяния, да се възгарям все повече и повече в любов към Тебе.
Дарувай ми желание, щото аз като размишлявам непрестанно за Твоите съвършенства, да се уподобявам от ден в ден по-еднакъв по образ с Тебе.
Душо моя! Всякога възхвалявай Иисуса, всякога обичай Иисуса, всякога се покланяй на Иисуса, всякога и навсякъде се принасяй в жертва на Иисуса, непрестанно с всяко дихание копней за Иисуса, предавай и себе си с последното си дихание на Иисуса – и ще царстваш навеки с Иисуса. Амин.
1. Свещениче Божий! Иисус Христос, Началникът и Завършителят на твоята вяра, претърпя кръст, като презря срама (Евр. 12:2), та ти, като погледнеш на Него – и лъч от дървото на живота, на което Той беше прикован, непрестанно да бъде освещение за тебе.
Ако с благоговение и внимание задълбочено мислиш за страданията на Иисуса Христа, то ти в изобилие ще намериш всичко полезно и необходимо за себе си.
И тъй, отвори сърцето си и позволи на Иисуса Христа Разпнатия да влезе в него – за кратко време ти като чуден образ ще просветнеш.
Непоколебимо насочи очите на сърцето си към кръста на Христа Спасителя и скоро Той ще те привлече към Себе Си.
2. Учителю благи! Кажи: – Твоят слуга слуша.
Дойди при Твоя беден слуга и възпламени сърцето му; просветли очите му и направи така, че да може да вижда.
3. Свещениче Божий! Наклони ухото си и чуй: Бог те възлюби и заради тебе Себе Си предаде.
О, ако ти би разбрал това слово, то незабавно би отговорил: Господи, Ти знаеш, че Те обичам (Иоан. 21:16).
Размисли се: Той те възлюби и предаде Себе Си за тебе. Разсъди: за тебе, творението, отдаде... Себе Си – Твореца; за тебе, престъпния син – Себе Си – Отца; за тебе, нищожния човек – Себе Си – Бога.
За тебе, оскърбителя, предава Себе Си – оскърбения; за тебе неблагодарния – Себе Си, благодателя; за тебе, най-нещастния – Себе Си, най-висшето блаженство.
4. Господи, какво Ти си сторил за мене? Зная, че Отец винаги Те слуша. Ако Ти би казал дума, то на часа би изцерил душата ми и би опростил многото ми грехове.
За какво ли Ти си ме придобил с толкова мъки? Изкупил си ме със смърт толкова унизителна, толкова мъчителна?
5. Свещениче Божий! Чрез това Иисус Христос се прослави в тебе, чрез това Неговият Отец се прослави в тебе.
Разследвай и разбери що е ширина и дължина, дълбочина и височина, които превъзхождат знанието за любовта Христова към тебе (Еф. 3:18-19).
Разбира се, че Той може с една дума да те освободи, но Той пожела да те спаси чрез делата ти.
Той пожела да положи душата Си за тебе, та и ти да знаеш, че няма по-голяма любов за тебе от Неговата.
Той пожела на кръста да те ороси с кръвта Си, та ти, трогнат от Неговата благост, вече би се срамувал да не любиш такъв Изкупител.
Той пожела да бъде уязвен заради твоите грехове, та ти да уразумееш каква скръб твоите грехове причиняват на Неговото сърце.
Той пожела да понесе наказание телесно заради твоите беззакония, та ти, подтикнат от състрадание, да престанеш да добавяш нови грехове към греховете си, нечестие към нечестието.
Най-подир Той пожела тъй да пострада за тебе, отче, та да ти остави пример, за да вървиш и ти по стъпките Му (1 Петр. 2:21).
6. Свещениче Божий! Вглеждай се в Иисуса Христа, Който усърдно се молеше при спасителния подвиг и се научи да предстоиш на молитва без умора и тегота.
Вглеждай се в Него, изоставения в дълбока скръб от спящите апостоли, и се научи да бъдеш твърд в нещастията, макар че не съзираш утеха.
Вглеждай се в Него, Който прие от Отца най-горчивата чаша, и се научи търпеливо и с покорност да понасяш мъките, неприятностите и всяко бреме на твоето свято служение.
Вглеждай се в Иисуса Христа, от Иуда предаден, и се научи да понасяш лъжебрата си.
Вглеждай се в Иисуса Христа, Който не отхвърли целувката на Иуда, и се научи да не отказваш и на враговете си целувката на мира.
Гледай как вързан Го водят, и се научи да търпиш заради Него окови и безчестие.
Вглеждай се в Него, Който не се противи на връзващите и водещите Го, но върви като кротко агне, без да отваря устата си, и се научи да отбягваш спорове и крамоли.
7. Върви след Иисуса от Иерусалим и там Той ще те поучи.
Ето, първосвещениците Ана и Кайафа искат Неговата смърт. Бой се ти, отче, като съгрешаваш в свещеническия си сан, да Го не оскърбиш, да не навредиш на славата Му.
Ето, Той стои пред мъчителите. И не се страхувай от тези, които убиват тялото, но душите не могат да убият.
Ето, Той понася плесница от слугата на първосвещеника – и ти търпеливо подай страната си на този, който те бие и усърдно се погрижи, щото жена ти, децата ти и пасомите ти да не бъдат заедно с тебе синове на беззаконието, които Го бият със съблазните си.
Ето, Той мълчи, когато лъжливи свидетели Го обвиняват – и ти не се сърди на оскърбяващите, укоряващите, гаврещите се над тебе, напакостяващите ти.
Ето Петър, някога по-буен от другите, който три пъти в двора на първосвещеника се отрече от Него – тъй и ти, колкото по-упорит се считаш, толкова повече би трябвало да се боиш да не пропаднеш при някой случай.
Ето, Той на часа приема каещия се Петър – и ти бъди кротък и снизходителен към тези, които са се заблудили и се възвръщат.
Ето, малодушният Пилат не смее да освободи невинния, но поради страх Го предава. А ти не приемай върху себе си съдийската длъжност, ако не можеш чрез добродетели да се отделиш от беззаконието си.
Не гледай силния на лице и бой се да не би поради страх или поради престъпно снизхождение при тайнството покаяние да подхвърлиш на псетата всесвятия Христос.
Ето, че те Него предпочетоха да накажат вместо Варава, а ти гледай да не бъдеш причастен и виновен в нещо; претърпявай, когато всички те пренебрегват.
Ето, Той е увенчан с трънен венец; Той е Човекът, Който няма ни вид, ни красота – ти пък не украсявай себе си със суетни труфила.
Той, изнурен от страданията и съвсем уязвен, не се отказва заради тебе да носи кръста – ти с любов вземи върху себе си Неговото иго, което е и благо, и леко.
8. Ела и възлез с Него на Голгота и пак внимавай и се поучавай!
Какво ти говори пътят, оросен от Неговата пот и кръв, ако не това, че ти за издирване и придобиване на души си длъжен в пот и морен, с радо сърце да бягаш по друми и нагорнища.
Какво ти внушава видът на плачещите жени, ако не това, че ти си длъжен да се замисляш за страданията на Иисуса Христа, да Му състрадаваш и особено да оплакваш своите грехове, които са били причината им.
Какво ти говори свалянето дрехите на Иисуса Христа, ако не това, че ти доброволно си длъжен да понасяш бедността.
Какво ти говори разпъването на ръцете и разпятието на Иисуса Христа на кръста, ако не това, че ти си длъжен да разпъваш твоята плът със страстите и похотите.
Какво ти внушава издигането на Иисуса на кръста, ако не това, че ти чрез скърби и беди си длъжен да се възвисяваш на небето.
Какво ти казва вкусването от Него на жлъчка и оцет, ако не това, че ти си длъжен да живееш в трезвеност и да не пожелаваш да се веселиш бляскаво.
Какво ти внушава спасяващият се благоразумен разбойник, ако не това, че ти никога не трябва да се съмняваш в Божието милосърдие.
Какво ти казва другият разбойник, погиващ при самия извор на благостта, ако не това, че ти не трябва да злоупотребяваш с Божията благост и дълготърпение.
Какво ти внушава молитвата на Иисуса Христа за Неговите разпинатели, ако не това, че ти трябва да се молиш и за най-големите грешници и драговолно да прощаваш и на най-ожесточените твои врагове.
Какво ти внушава смъртта на Иисуса за тебе, ако не това, че ти си длъжен да положиш душата си за брата си.
1. Синът Божи, вечната Премъдрост, Който обитава във висините, като слезе на земята, пожела да дойде в света чрез въплъщение от света Дева Мария. Чрез полученото от нея наше естество Той извърши спасението на човеците; и чрез нея Той реши да дари и на тебе, отче, премъдрост и спасение.
Иисус Христос е твоят Отец, а преблагословената Мария – твоя Майка.
Ти си немощен, а Той – укрепващ те Господ, а светата Дева Мария е твоята ходатайка пред Него.
Ти си грешник. Той е Бог на милосърдието и на щедростта. Неговата Майка Мария е прибежище за грешните; чрез нея ти можеш да измолваш за себе си милосърдие.
Ти желаеш небето – Той е Небесният Отец, а тя – царица небесна, която за тебе отваря дверите на Неговото царство.
Ти, отче, си длъжен да бъдеш свят – Той е върховният подател на добродетелите и на всяка святост, а Божията Майка ги разпределя.
И тъй, искаш ли ти да получиш благодат и слава, възкликни към Божията Майка и я почитай, а Господ Иисус Христос ще чуе заради нея твоите молитви.
2. Неговата Майка е небесна врата. През нея даровете Му слизат на земята, а светиите от земята възлизат към Бога.
Пресметни, ако можеш, колко грешници Иисус Христос чрез нея е възвърнал, колко променили се е осветил и направил съвършени, колко люде чрез нея са придобили дар на въздържание, победа над страсти и венец на небесна слава!
Пресметни, ако можеш, колко мъртви нейното застъпничество е възкресило, колко болни е излекувало, колко люде са били свободени от опасности – колко по море, колко от огън, колко на война, колко от глад, колко от смъртоносни рани?
Пресметни колко царства тя е укрепила, колко империи е запазила, колко войнски победи е дарила на молещите я, колко пъти ереси е прекратявала.
Господ Иисус Христос дари с такава власт Майка Си; така Той пожела да почете Своята Майка.
3. И ти си длъжен искрено да почиташ Неговата Майка не само от копнеж за нейно покровителство и защита, но и от дълбоко чувство на искрена любов.
Тя е твоя Майка и затова ти си длъжен да я почиташ.
Тя, Божията Майка, е Христов храм одушевен, светилище, рай – и затова достойна е за нея всяка почит.
Тя е преизпълнена с благодат – и затова ней подобава хвала и слава. Тя е милосърдна – и затова ти си длъжен на нея да възлагаш твоята надежда.
Тя е царица на светиите и твоя господарка, и затова ти трябва да служиш.
На Отца угажда този, който обича Неговата дъщеря.
На Сина угажда този, който обича Неговата Майка.
На Жениха угажда този, който люби Неговата невеста. Тъй че почитай Божията Майка, и ще бъдеш угоден и на Отца, и на Сина, и на Светия Дух.
4. Мария, Майката на Божия Син, е изцяло изпълнена с доброта и прелест и е най-близка до Него.
Той пожела, Той заповяда да я облажават и с благоговение да я почитат всички родове.
Той, Всесилният, чрез нея създаде Своето величие. Той пожела, Той заповяда – и както повели, така и стана (Лук. 1:48).
Нейната прослава и почит няма никога да престанат в Църквата Му.
Забележи колко тържествени са дните на нейните празници и колко са много и колко често се възнасят в църквите хвалебни песни в нейна чест.
Ти, отче, изпълнявай Божията воля и навсякъде разпространявай славата на Божията Майка, винаги я възхвалявай, навред я величай, на всяко място, доколкото можеш, вдъхновявай почитание към нея.
Блажен е онзи свещеник, който е слуга на Божията Майка и събира рабите й! Блажен е народът, който я почита! Те получават благословение от Господа, от небесната роса и от благата на земята – имат благодат в този век и слава в бъдещия. Служителят на Божията Майка няма да погине.
5. О, преблагословена Дево! Приеми и мен в числото на твоите раби, както Йоана вече си приела в числото на синовете си при Кръста на Господа Иисуса. Изяви себе си като Майка, като умножиш в мене любовта към Тебе.
О, пренепорочна Дево, ти която унищожи древната змия, премахни страданията ми, разкъсай връзките на греховете ми!
О, Дево! По твоя знак се развързват небесните съкровища, затова и за мене измоли от Господа тези благодатни дарове, които ти считаш полезни за мене – дарувай ми твърда вяра, надежда силна, любов огнена, молитвен дар; изпроси ми целомъдрие, смирение, презрение към земното и временното, ревност за спасение на душата.
О, Дево, помощнице на християните! Във всяка скръб и нужда ми помагай, избави ме от всяка беда и напаст, не само докато съм жив, но и при смъртния ми одър. За всичко това ежедневно ще ти се моля, та чрез тебе да се обезсилва жилото на враговете ми и чрез тебе да победя въставащите срещу мене.
6. О, пресвета Дево Мария! Нека служат на тебе народите, тебе да почитат племената, всички люде пред тебе да се прекланят!
Да ми дарува Господ сили, за да умножавам сред людете благоговението към тебе, доколкото ми наспори Бог, и твоите врагове да побеждавам! Амин.
1. Бог прави Своите служители като че ли огнен пламък (Евр. 1:7).
Желаеш ли, отче, да бъдеш достоен служител и свещеник? – Постарай се сърцето ти постоянно да гори. Всякога да бъде огнено.
Във ветхозаветната скиния е било задължително да гори непрекъснато огън. Това се приема като предобраз.
И тъй, приучи се да поддържаш в сърцето си свещения огън, защото сърцето ти е не предобразна, но действителна, истинска скиния на твоя Господ.
2. Иисус Христос слезе от небето за прослава на Отца и за спасение на човеците – не по принуда, но любовта Го е призовала. Той имаше в сърцето Си горящия огън и не пожела да го угаси.
Той дойде, за да донесе този огън на земята – и какво друго иска освен, разбира се, тази жарава да се разгори.
Той те изпрати, отче, да го разпалиш, но как ти ще го разгориш, когато сам го нямаш, когато ти самият си студен?
Тъй че гори, свещениче Божий, гори от желание да вестиш божествената слава; гори от желание за спасение на душите. Изгони студенината от сърцето си; гори с копнежа, гори с думите, гори с делата си.
3. Както еленът жадува за водни извори, така и ти, като възпламеняваш все по-широко полета на духа си, усърдствай в стремежа към божествено послушание и към изпълнение задълженията на твоето служение.
Поривът на твоя дух да бъде всецяло устремен само към свети дела, копнежът на душата ти да бъде именно за това да ги извършваш колкото е възможно по-добре.
И накрая, цялото внимание на твоята душа да бъде устремено към това, щото да не пропуснеш нещо, което може да привнесе за слава Божия или за спасение на ближния.
4. О, Господи! Моето служение превишава ангелското, защото Ти и на ангелите не си поверил такова служение.
Дарувай ми сили в старанието да изпълня това дело с ангелска бързина и разположение.
Господи! Повереното ми служение е божествено и затова не аз го върша, но Ти чрез мене, недостойния Твой служител.
Прочие, дарувай ми сили, украсен от Тебе с такава чест, да върша това свято служение с цялата ревност на възможностите ми, с пълно благоговение, доколкото ми е възможно това.
5. Моля Ти се, Господи, усърдно Ти се моля! Дарувай ми такава свята ревност като пречистено през огън злато, та да мога пламенно да Ти служа.
О, Иисусе! Вложи в сърцето ми само искра от този огън, който в Тебе гори; пробуди в мене дух пламенен и горящ; Твоята любов изобрази в мене, за да извършвам достойно Твоето дело.
О, любов, която вечно гориш и никога не угасваш! Възпламени и мене грешния.
1. Горко ти, ако бъдеш хладък в служението си на Бога! Горко ти! Ще те изблювам из устата си (Откр. 3:16), казва Сам Господ.
О, ако ти би знаел каква голяма беда е да не бъдеш угоден на Господа Бога, да възбудиш у Него отвращение към себе си и да бъдеш отхвърлен от Него, то ти от нищо друго не би се боял, колкото от топлохладността и от загубата на предишната огнена ревност поради нехайство.
2. Безумни са тези, които по своя вина отпадат от силата на благодатта и стават неприятни на Бога.
Нещастници! Считат се за богати, когато нищо нямат, и не знаят, че са окаяни и бедни, и сиромаси, и слепи, и голи (Откр. 3:17).
3. Но колко много има такива свещеници!
Колко много са, които са високо тачени и уважавани, но те за нищо друго се не грижат, както за ламтежа си към големство.
Слугуват на стомаха си, живеят според обичаите на сегашния век, обичат да ходят на гощавки, грижат се да трупат пари, обичат празния смях и шеги.
Пилеят времето си в празни разговори, а даже и забавления; и външно, и вътрешно робуват на суетата, а съвсем малко време употребяват за четене и размисъл за свещени въпроси.
Те изцяло са пристрастени към земното; повече бездействат, стремят се към суетни звания, търсят господство над другите и от нищо не се боят, даже не надникват в своето сърце, за да узнаят духовната си бедност и празнота.
4. Те считат за достатъчно, ако не пропуснат служба, ако извършват в празнични и делнични дни света Литургия, ако не допускат явна съблазън, немарят за своите тежки смъртни грехове.
Те мислят, че не са длъжни да бъдат съвсем съвършени. Стремежът към пълно съвършенство или наричат лицемерие, или го считат за задължение само на монасите.
В своето семейство те не поддържат страха Божи, на жените и децата си позволяват да живеят според волята на своите желания и модни капризи.
Тъй че през целия си живот не мислят за спасението на своето семейство и сами го предават на греха и порока, без да ги е грижа за чистотата на сърцето.
Прибързано и небрежно, без вътрешно разположение на духа, без ревност извършват божествените тайнства.
Наистина пагубно състояние! И твърде гибелно, понеже не съзнават неговата опасност.
5. Свещениче Божий! Ако ти живееш така, то трепери. Бой се от всемогъщия Господ – проклет е всеки, който небрежно върши Неговото дело.
Прочее, побързай и не се бави да разпалиш дара на благодатта, която си получил от архиерейското ръковъзлагане.
Викни към извора на любовта, към Иисуса, и кажи: заблудих се като загубена овца, подири Твоя раб, Господи (Пс. 118:176).
Извикай и кажи: Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми.
Извади ме от тинята, за да не затъна, да не ме завлече водното течение, да не ме погълне бездната (Пс. 68:1-16).
Боже, Който умъртвяваш и оживотворяваш! Помилвай ме и ме възкреси! Сломи всичките ми кости на Твоя съд, за да се пробудя от моя греховен сън и да застана неосъдително пред Тебе!
5.IV.1991 г.
1. Свещениче Божий! Помни, че Иисус Христос, твоят Начален Предводител, дири не Своята слава, но славата на Отца. За Него Той извърши всичките Си дела и затова върху Него е цялото благоволение на Отца. Той ти даде, отче, образец, та и ти да постъпваш, както Той постъпваше.
Внимавай да не вършиш твоята правда било, за да бъдеш видян от човеците, било с някаква земна цел или изгода.
В такъв случай ти би служил повече на себе си, отколкото на Небесния Отец, Комуто ти си длъжен да служиш; и не би получил награда на небето.
Тогава ти би подирил самия себе си и би се намерил, но това ще бъде за твоя погибел.
Подобно на сина на денница, ти ще се окажеш присвоител на славата, която принадлежи на Отца.
Свещениче Божий! Нима четката на художника трябва да получи суетната слава заради изкуството на живописеца или пък перото за писане на писателя?
И какво си ти, човече Божий, щом като не си слаб проводник, който Небесният Отец ползва според волята Си?
2. Непрестанно бодърствай над себе си. Във всичко поставяй пред себе си свята цел и не позволявай на немощния си дух да се отклонява от чистите помисли.
Дяволът не спи. Той дава поводи за суетност; и винаги наобикаля, и търси по всеки повод просто крадешком да нахлуе и даже да се намеси в свети дела.
Пази се! Едва ли има огън без дим! И тъй че, ако мислиш или правиш нещо с ревност към божественото и за спасение на ближния, то внимавай да не би сатаната да насочи мисълта и желанието ти към суетна слава и похвала.
О, всичко повреждаща ръжда! Вечно дълбаещ червей! – Колко добри дела разваля славолюбието!
3. Предвиждай коварството на врага. Колко много скрити примки ти поставя, по които ти вървиш.
В корена на всяко нещо той се стреми да ти заложи някаква лоша цел, след това – да ти внуши суетно самодоволство, и накрая – да предизвика отвращение. Следователно, бодърствай! И пак ще кажа: бодърствай!
4. Колко бедни хора всекидневно прелъстява и улавя ангелът на тъмнината!
Колко нещастници подтиква към свещенически сан не за хляба небесен, но за земния, не за благодатта, а за гощавки и пирувания.
Не за Божия слава, но от славолюбие, не за спасение, но за припечелване на пари!
Не за чистосърдечно служение на Бога, но за удоволствия, за обогатяване, за почести и разкош за сметка на милостиви дарения на вярващия народ!
Свещениче Божий! Не подражавай на такива хора. Бъди мъдър за небесното, а не за земното (Кол. 3:2). Не си планувай и не търси нищо друго, освен да угаждаш на Бога и за спасението на ближните. Тогава ти ще се наслаждаваш на вътрешна свобода.
Ревнувай за славата на Небесния Отец подобно на примерен и добър син. Непрестанно се грижи като верен слуга само за Неговите дела.
От все сърце възкликни и кажи: "Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист" (Пс. 118:36).
5. Бъди мъжествен в бран и храбро се сражавай с древната змия. Още от началото на деня започни твоята борба с нея с молитва пред Бога. Посвети Богу всичките си мисли, думи и дела и се отречи пред Него от всякаква зла умисъл, която би могла да се зароди в сърцето ти.
За тебе това ще бъде здрав щит против вражеските стрели.
Ако и след това той пак дойде и започне чрез суетни мисли да си присвоява твои дела, то отговаряй му: ти дойде твърде късно; всичко е изцяло посветено на Божията слава, всичко се намира в Божията власт и за тебе нищо не остана.
6. Сражавай се през целия ден и по възможност всяко нещо посвещавай на Бога.
Кажи Му: Господи! Искам това да направя, за да Ти угодя и да послужа на Твоята слава, за да се удостоя с милостта Ти. И затова искам това да стане, колкото е възможно по-съвършено.
Пак бодърствай! И ако видиш змията на суетата коварно да се приближава, ти пристъпи към нея и премажи главата й. Умъртви я, докато е малка.
Кажи й: Не чрез тебе, духа на злобата, започнах това дело, нито ще го завърша заради тебе. Започнато е за Божия слава, за Божия слава ще го завърша. Отстъпи от мене, съблазнителю гнусни!
7. Бъди бодър и след завършване на делото. Изпитай самия себе си и ако откриеш, че си уязвен от змията, то незабавно излекувай язвата на гордостта с билето на смирението.
Стани и прояви по-голямо от предишното мъжество.
И накрая, всичките си дела върши пред Божиите очи, като че ли виждаш Бога пред себе си. И ако се почувстваш слаб, веднага Го призови за помощ, и Той ще дойде, и ще те подкрепи.
Ще рече, тъй се сражавай – и скоро твоето око ще бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло (Мат. 6:22).
1. Иисус Христос подирил не листата на смоковницата, но плодовете, а като ги не намерил, проклел смоковницата и тя изсъхнала (Мат. 21:19).
Това е станало и записано за твоя поука, та ти да знаеш, че Той изисква не показността на добродетелите, но същността им.
Може ли да бъде угодна Богу варосаната стена, която, ако разкопаем, ще се намерят само кости на мъртви?
Свещениче Божий! Очиствай не само външността на твоята чаша (Мат. 23:25). Не е достатъчно за тебе да правиш по-големи полите на дрехите си (Мат. 23:5).
Помни, че "Бог е дух; и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина" (Иоан. 4:24).
Хората гледат на лицето, а Бог – на сърцето.
2. Свещениче Божий! Ти си длъжен да бъдеш смирен. За тебе обаче не е достатъчно да навеждаш очи към земята, да се обличаш в груби дрехи, да се държиш скромно и естествено по външност. Ако при това не можеш да понасяш злословие, срам, клевета, презрение, то твоето смирение е суетно, то иде от гордостта.
Ти си длъжен да бъдеш търпелив, но не е достатъчно да бъдеш като агънце на пасище. Ти си длъжен да бъдеш готов и на заколение. Ако се отказваш да понасяш скърби и нещастия, то твоето търпение е никакво, то се е превърнало в нетърпение.
Ти си длъжен да бъдеш послушен. Но не е достатъчно, ако се покоряваш на кроткия началник и отказваш подчинение на опърничавия – или в някой случай да се покоряваш, а в другия да се противиш.
Ако отказваш да понасяш угнетение, то твоето послушание е празно, то вече е непокорство.
Ти си длъжен да обичаш бедността. Но не е достатъчно за тебе да се ограничаваш в умереност, а е редно да търпиш и нужда. Ако ти се отказваш да бъдеш в нужда, то бедността ти е показна – тя се е превърнала в алчност.
Ти си длъжен да се каеш за греховете си. Недостатъчно е обаче само да се изповядваш. Ти си длъжен сърдечно да скърбиш, духовно да се каеш, да изкореняваш пороците си, да се подвизаваш телесно.
Без направление твоето покаяние е празно. Без телесни подвизи не може да има самоумъртвяване.
И най-сетне, би трябвало ти да блестиш с добродетели. Недостатъчно е за тебе да се грижиш за тях само привидно, ти си длъжен действително и с все сила да се подвизаваш за придобиване на добродетели. Не е редно да бъдеш победител без битка, така както не е възможно да придобиваш и добродетели без усилия и подвиг.
3. Погледни Божията Майка. Тя седи отдясно на своя Син и Бог, облечена и украсена със златни дрехи, но всичката слава е вътре (Пс. 44:14).
Погледни всички свети Божии свещеници. Те дават не само листа, но и свети плодове.
А ти кой си? – Ти, който носиш име на жив, не умираш ли всеки ден? Най-лекият вятър не разнася ли твоята суетна добродетел?
Не пропада ли твоето целомъдрие от малки изкушения, смирението ти – от нищожни думи? Не губиш ли търпение от най-леки неприятности, твоята скромност – от най-малката похвала?
Не изчезва ли твоята трезвеност сред гощавки и банкети, а твоята любов – сред бедността?
Не пропада ли твоето презрение към богатството при изгоден случай за печалба, твоето пренебрежение към почестите – при благоговение към тебе от страна на тези, които я раздават?
Не отслабва ли ревността ти при среща със силните? Не почиташ ли Бога с уста, а сърцето ти стои далече от Него? Бодърствай! Размисли дали са съвършени твоите дела пред Бога.
4. О, Господи! Правия дух обнови вътре в мене; с властния Твой дух ме утвърди (Пс. 50:12, 14), та сърцето ми да се укрепи в добродетели и аз да поставя основите на моята сграда на спасението върху истинска святост, та когато се явя на Твоя съд, да не чуя:
Не всеки, който Ми е казвал "Господи, Господи!", ще влезе в Моето царство (Мат. 7:21). "И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Мат. 7:23). Не те познавам, и не те познах, иди си от Мене. Твоята участ ще бъде с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби (Мат. 13:50).
1. Иисус Христос е Цар на царете и Господар на господарите, но е кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29). Ти, Неговият свещеник, искаш ли да Го следваш, искаш ли да бъдеш Негов ученик? Тогава научи се от Него на това, Нему подражавай – да бъдеш смирен. Чуй! Господ Иисус Христос ти казва: "Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно" (Мат. 18:3-4).
Аз създадох света, върших чудеса и много дивни дела направих. Не ти заповядвам: прави като Мене. Но Аз, твоят Господ и Учител, умих нозете на учениците Си. А на тебе казвам: Аз ти дадох пример да правиш и ти същото (Иоан. 13:14-15).
Както Ме прати Отец, тъй и Аз те пращам (Иоан. 20:21). Както Аз, Пратеникът на Отца, те учих на смирение и с думи, и с дела, тъй и ти, който си от Мене пратен, би трябвало да вървиш по пътя на смирението и да поучаваш онези овци, които ти са поверени, за да видят в тебе достойно подражание и на тебе да подражават, като вървят по Моите стъпки.
2. Ти си поставен над мнозина. Внимавай, щото благодеянието, получено от благословението, да не се обърне в храна на честолюбието. Бодърствай и никога не давай място на тази страст.
Неприятна Ми е гордостта и е грозна за ангелите и човеците. Но тя лесно завладява душите на тези, които са възведени във висок сан от Моя Отец, ако ли те не бдят строго над себе си.
Спомни си как в Мое присъствие изкушаваше смирението на учениците Ми.
Те спореха кой от тях е по-голям, а двама от тях бяха пожелали да бъдат в царството на Моя Отец, единият от дясната, а другият от лявата Ми страна (Марк. 10:37).
Можеш ли да допуснеш, че ти си в безопасност от изкушенията на гордостта? Колкото повече си мислиш, че си по-голям, толкова повече се смирявай във всичко. Не мисли високо за себе си, а имай страх Божи (Рим. 11:20).
3. Помни, че ти си слаб човек, земя и пепел. И за какво ще се гордееш? Какво друго имаш ти освен грехове? И какво е доброто ти, ако не ти бе дадено от Мене? И тъй, откъде иде това твое превъзнасяне?
Макар че ти имаш нещо добро у себе си, но прилича ли ти да се възгордяваш и да се превъзнасяш, когато Аз, Бог на боговете, ежедневно се смирявам в тайнството Евхаристия и позволявам и на най-недостойните грешници да се докосват до Мене и да Ме приемат в себе си?
Такива повторно Ме разпъват в себе си и празнословят, но Аз мълча.
Подобава ли на такава смирена Глава членовете да бъдат горди?
4. На гордите се противя, а на смирените Аз давам благодат (Иак. 4:6).
Следователно искаш ли да имаш такъв успех за себе си и за другите, бъди смирен!
1. Зная, Господи, и изповядвам, че ако аз бих пожелал да се гордея и да се превъзнасям, Ти ще въстанеш против мене.
Но зная още, че ако аз се смирявам и избягвам всякакво превъзнасяне, то Твоята благодат ще бъде с мене и в моето сърце – Твоята светлина. И тъй, дарувай ми, Господи, сили да осъзная моето нищожество и да въздавам слава не на мене, а на Твоето име.
Дай ми сили, Господи, да виждам моята духовна нищета и в дух на смирение да викам към Тебе: – Погледни към мене, Господи, защото съм беден и сиромах (Пс. 69:6).
2. О, Господи, какво е човекът, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш (Пс. 8:5). Човекът е като цвят – на ранина разцъфтява, а вечер изсъхва, като пара, която за кратко време се явява и веднага изчезва.
Аз съм покрит с немощи човек, обвит от мрака на незнанието: склонен към грях, безсилен и бавен към доброто: непостоянен като лист, който се люлее от вятъра, несъвършен, вълнуващ се от разни желания и стремежи.
Ето какво представлявам Господи – ето каква е моята собственост. Как ще ме погледнеш, като съм такъв?
3. Но ето, Господи, какво особено ме смирява и унижава пред Тебе: "В беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми" (Пс. 50:7).
Ти изискваш от човека невинност, а аз преди раждането си съм загубил невинността си.
Макар че чрез кръщението, Господи, Ти си ми възвърнал безгрешността, но горко ми? – Аз не останах в чистотата, която ми бе възвърната чрез кръщението. Едва що започнах да мисля, и вече помислих за лошото; едва наченах да желая, и пожелах вече забраненото; само бих могъл нещо да правя, и извърших вече грехове.
От това се умножиха греховете ми повече от космите на главата ми. Аз съгреших, и какво да правя сега пред Тебе? Къде да се скрия от лицето на Твоя гняв? Аз престъпих Твоите повели, "пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших" (Пс. 50:6).
4. Смутен съм и срамувам се пред Тебе, милосърдни Отче, и прося от Тебе прошка и милост.
О, Господи, "умий ме от моето беззаконие, и очисти ме от моя грях" (Пс. 50:4).
5. На Тебе, Господи, се уповавам – Ти чу молбата на Хананейката, възвърна към доброто митаря, прости на блудницата, с милосърдно око погледна на Петър, отвори рая за разбойника.
На Тебе се надявам и в надеждата се радвам, защото Ти си ме помилвал и си простил греховете ми.
Но ако е така, то с какво да се похваля? Не е ли от Тебе, не е ли единствено от Тебе прошката? Не самият аз, но Ти си ме очистил. Колкото и да съм очистен, но без Тебе щях да си остана нечист и окаян грешник.
Аз отново бих падал в предишните, може и най-тежките грехове, ако Твоята благодат не би ме поддържала. Как тогава да не се смирявам пред Тебе, Господи?
Дай ми сили все повече и повече да се смирявам и, като размислям за своя живот в горестта на душата си, и като се страхувам от голямата си немощ, винаги да пребъдвам в смирение.
6. Но ето, Господи, сатаната иска да ме разпилява като пшеница. Той представя пред очите ми това добро, което аз лично получих от Тебе, за нещо, което уж аз сам съм извършил.
За какво се унижаваш? За какво се смущаваш? – казва той. Ти, отче, добре ръководиш твоите дела и си достоен за двойна почит. Мнозина учиш на Господните заповеди. Ти ще сияеш като звезда във вечността. Ти изпълняваш това, което Господ ти заповядва, и следователно си Негов приятел. А щом си запазил и вярата си, то вече почти си изпълнил всичко. За тебе заслужено се готви венецът на правдата.
Ето, Господи, ангелът на тъмнината пред мене се преобрази в ангел на светлината. Проклет да бъде той! Няма да го послушам.
Зная, Господи, че делото ми, за което очаквам награда, ще бъде достойно за наказание, ако Ти ме лишиш от благодатта Си.
Зная, че там, където се умножават даровете, увеличава се и отговорността за тях, и затова колкото съм длъжен да се смирявам и да бъда готов да Ти служа според дълга си, толкова повече се виждам задължен да давам отчет.
Господи! Колко злоупотребявам с даровете на Твоята благодат! Колко пъти пренебрегнах Твоите святи съвети за вразумление! Твоите дарове би трябвало да бъдат задължаващ за мене повод не за възгордяване, но за смирение.
Защото по-сладко ще бъде, ако се "хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова" (2 Кор. 12:9).
Дарувай ми, Господи, скромност и желание да бъда за всички в неизвестност и смирение.
1. Господи, Който преди ангелите се роди от недрата на вечния Отец, Ти си несъизмерим с небесата. Господи, Ти си толкова свят, че Църквата Ти се удивлява, че не си се погнусил от утробата на Пренепорочната Дева.
Ти си ме избрал за строител на Твоите тайнства, ежедневно да служа в Твоя олтар, готов си да дойдеш при мене и да си направиш в мене обител, та и аз самият да приемам и преподавам на другите Твоето Тяло и Твоята Кръв.
Къде аз, нечистият, недостоен и окаян, да се скрия от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна (Пс. 138:7).
Иди си от мене, защото съм грешен човек, Господи (Лук. 5:8).
Ти нямаш нищо общо с Велиара, няма съгласие между Твоя храм и идолските храмове, Твоята светлина няма връзка с моята тъмнина.
И как ще могат да бъдат достатъчно чисти моите уста, достатъчно чисти моите ръце, достатъчно чисто сърцето ми за служение на истински Божественото?
2. Свещениче Божий! Не се смущавай и не се отчайвай при мисълта за Божието величие.
Макар че Бог е Всесвят, а ти си тленен, но Той познава Своето създание, знае, че Той има в твое лице Свой служител – не ангел, но човек.
Той не изисква от тебе съвършена чистота, но само непрестанен и неизменен стремеж към достигане на чистота. Върши това, което можеш и го прави с цялата си ревност. Ако това не бъде достатъчно, то Той ще рече дума, и всичко ще се допълни.
3. Горко ти, ако не вършиш това, което можеш, и ако пристъпваш обременен с грехове към божественото служение. Тогава ти ще безчестиш Божието име, ще пренебрегваш Христовата трапеза, ще ядеш и пиеш Тялото и Кръвта Христови за свой съд и осъждане.
С цялото си усърдие се грижи за чистотата на съвестта си. Старай се винаги с невинни ръце и чисто сърце да пристъпваш към Господния престол.
Твоята душа да бъде постоянно заета с мисли за Бога и божественото, та да не се осквернява от лоши желания и мисли, развратни приказки, да не се безчести с порочни дела.
Съди себе си, за да не бъдеш осъден. Ако златото на твоята душа се помрачи от някаква нечистота, ако чрез отстъпване от благодатта се измени неговият вид, то да не залезе слънцето като оставаш в твоя грях. Побързай по-скоро към Силоамския извор, за да ги умиеш в Кръвта на непорочния Агнец – Христос.
Иди, покажи се на свещеника, и с всяко смирение поднеси дара на сълзите си и на съкрушеното сърце, което Бог никога не презира. По такъв начин няма да се пребиеш, когато падаш, защото Бог ще те подхване с десницата Си.
4. Задръж, Господи, задръж ме с десницата Си и ме укрепи в пътя на Твоите заповеди, за да не падам.
Рекох, когато бях в силата си, че няма да се поклатя во веки. Клех се да запазя през живота си Твоята правда. Но ако Ти отвърнеш лицето Си от мене, ще се смутя и ще съгреша, и ще стана напълно нечист.
Погледни към моята немощ, Господи, и скоро ми помогни. Бди винаги над мене, та да не стана оръдие на гибелта, и така да мога винаги дръзновено да пристъпвам пред Твоя престол.
1. Свещениче Божий! Ти, който носиш Божествените съсъди, ядеш и преломяваш за другите Хляба на живота, колкото е възможно по-често очиствай греховете си и се умивай все по-старателно и по-старателно от беззаконията си.
Чувствата и мислите на сърцето ти са склонни към зло. И ако ти често не прибягваш към извора на благодатта и милосърдието, то не ще можеш непорочно да ходиш по пътя Господен.
Не ще можеш непорочно да принасяш на Бога тайнствената Жертва и да изпълняваш останалите задължения на твоето свято служение.
Ти знаеш и учиш другите, че честата изповед премахва несправедливостта, отвращава човека от греха, предпазва го от зло, утвърждава в доброто и поддържа бдителността. Тя ни придържа в пътя на Божиите заповеди, укрепва ни против изкушенията, влива в душата благодатен мир, увеличава стремежа към благочестив живот и прави човека от ден на ден по-чист и по-съвършен.
Ти знаеш и учиш другите, че този, който не се грижи за изповед, то лека-полека се погубва, като не осъзнава своето грехопадение и постепенно се сприятелява с греха.
От ден на ден той ще става все по-слаб в борбата против враговете на душата си и все по-скоро ще пада в мрежите на дявола, все по-трудно ще се възстановява от падението и колкото повече отлага да се изповяда, толкова повече ще се усилва желанието му да я отлага.
2. Свещениче Божий! Преди всичко сам изпълнявай това, на което учиш другите. Изповядвай се често, след като знаеш, че за тебе е толкова по-необходима изповедта, отколкото за другите, защото ти си длъжен да бъдеш по-свят от тях.
Дяволът враждува против тебе много повече, отколкото против другите, защото ти си длъжен всякога да бъдеш готов за достойно извършване на Светите Тайни.
И ако без изпитване себе си, без съответната чистота пристъпваш към тях, то скоро ще изпаднеш в духовно приспиване и страшна духовна слепота.
"Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1 Кор. 11:30).
Ако те по-често се бяха самоосъждали в светата изповед, то не биха били осъждани от Бога за такава слепота.
3. Ти често си виждал такива, които в началото на своя свещенически живот са били святи, получавали са от всички заслужена похвала, но покъсно са се развратили, лишавайки се даже и от сянката на предишната своя добродетел.
На какво се дължи това? – От пренебрегване на изповедта. Врагът на човешкото спасение – дяволът, който знае голямата полза от честата изповед, всячески се старае да ги отклони от това свято дело.
Той внушава: За какво да се изповядвате всяка неделя и всеки месец? Вие толкова обременявате духовника изповедник и себе си напразно мъчите.
Ето, вие горе-долу живеете добре. Ежедневните ви прегрешения са незначителни. Почакайте да се случи нещо по-сериозно и тогава идете при духовника на изповед.
Ето така първоначално дяволът заблуждава, а след това тези, които прекалено много се осланят на мнимата си праведност, се лишават от благодатта, която дава тайнството покаяние, и по този начин те лесно се погубват.
След първото падение незабавно се въздигнете със съкрушение, побързайте към духовника изповедник, за да получите изцерение.
Но няма да мине много време и вие още веднъж ще се подхвърлите на изкушение и отново ще паднете. Какво е направил в този случай сатаната? – Възползвал се е от изповедта.
Почакайте, съветва врагът, има още време да се изповядате, защото това е наложително само когато трябва да извършвате света Литургия, но утре, след като няма да служите и да се причастите, това не е нужно.
И така, те отлагат. А между това се появяват сериозни пречки за изповедта, а е необходимо да се отслужи света Литургия. Макар че те се смирявали и се съкрушавали в своя грях, но това не е достатъчно, защото вътрешното съкрушаване без изповед не може да опрости греха.
Така, съгрешили, те служат света Литургия и оттам идва светотатственото и недостойно причащение, а чрез това грехът се утежнява и уголемява.
След извършената света Литургия вече съгрешилият свещенослужител не си и мисли да отиде при изповедника.
Преди извършването на света Литургия следващия път те изпитват все още някакво безпокойство на съвестта. А при третия – вече нищо повече не се чувства.
И накрая те започват свободно да грешат и не се боят вече да водят греховен живот в свещеническото служение, което е най-исокото звание на земята.
Минава много време. Църковните обичаи и правила отново ги призовават към изповед. А те какво са направили?
Първо, сменили изповедника. Потърсили лъжлив пророк, който им казвал: – "мир", когато не е имало мир. Така тези жалки свещеници допускат да живеят в греховете си, без да се изповядват.
Ето как те падат, ето как се погубват тези, които пренебрегват изповедта.
4. Виж, свещениче Божий, дали и с тебе не се е случило нещо подобно.
Когато имаш време, не се забавяй да се изповядаш, не отлагай от ден на ден. Не си казвай: – Аз съм чист и нямам нужда от изповед. Защото, който казва, че няма грях, себе си мами, и истината не е в него (1 Иоан. 1:8).
Който и да си, ти не си по-свят от светиите, ти не си по-съвършен от съвършените мъже.
Прочети техните жития, и ще видиш, че те твърде често са се изповядвали.
Защото присъщо на праведника е винаги да се страхува. И колкото по-вече те са достойни за обич от Бога, толкова повече те се боят да не заслужат ненавист.
"И ако праведникът едвам се спасява" (1 Петр. 4:18), то как може да считаш себе си в безопасност без честа изповед?
5. Ако ти си добрият пастир, то старай се, щото твоите овци да не пренебрегват спасителната изповед, и ако се отклоняват, подсещай ги, изобличавай, постоянно напомняй.
Но ако ти самият не радееш за това, то кой ще те слуша? Кой ще изпълнява твоите повели? – Наистина никой.
Виж какви големи опасности те заплашват, ако ти не радееш относно
1. Свещениче Божий! Не отминавай с пренебрежение малките грехове, за да не паднеш в тежките. Ти се боиш от големи прегрешения, но може би не се страхуваш от малките грехове.
Ти грешиш. Малкият огън, ако бъде пренебрегнат, подпалва цели гори и градове. Леката в началото болест, ако не се лекува, постепенно се усилва и причинява смърт.
Да не би големите сгради да падат изведнъж? – Не. Първоначално някъде протича, но ако не се обръща внимание на това, водата преминава в сградата, разслабват се връзките, разкриват се камъните и постепенно се откъртват и падат от стените, а накрая и целият дом.
Виж колко е опасно да не се зачита малкото. Ако падналата част от стената не е била пренебрегната, но бързо поправена, то домът не би се срутил.
Но когато малките повреди овреме не се оправят, то той вече е обречен на разруха.
2. Погледни, ти, който презираш малкото, как водата през малката пролука постепенно прониква в твоя кораб.
В началото лесно би могъл да я спреш и да я изчерпиш. Но, ако нерадиш, тя скоро ще напълни кораба ти. Не е ли все едно дали от голяма вълна внезапно ще погине корабът ти, или бавно и постепенно ще потъва в бездната?
Тъй че избягвай и малките прегрешения. Колкото може по-често изпитвай себе си дали не си сторил нещо лошо. Изповядвай се често за опрощаване на малките грехове, защото те, като се умножат, могат да те увлекат към извършване на смъртен грях, и така да загубиш Божията благодат и помощ.
А без Божията благодат ти лесно ще погинеш. Като се лишиш от щита и особената Божия помощ, ти лесно може да бъдеш уязвен от огнените стрели на лукавия. А как Бог ще се грижи за тебе, когато ти самият малко мислиш и се грижиш за себе си?
3. О, Господи, колко пъти възкликвах: мир и спокойствие за душата ми не е имало! И сега пак казвам – няма и няма.
Колко пъти съзнателно повтарях вече веднъж прощавани грехове по собствена воля!
При това мога ли да кажа, че Те обичам? Може ли да Те обича някой, ако той така често Те огорчава или най-малкото не се бои да Те огорчава.
Дарувай ми, Господи, сили, все по-пламенно да Те обичам и все по-старателно да се въздържам от всякакъв вид грях.
1. Свещениче Божий! Който иска да бъдат опростени греховете му, би трябвало да скърби за тях. Мнозина изповядват само дребните, простими грехове и повечето от тях не се очистват, защото при тях няма истинска, покайна скръб и желание наистина да се изправят.
Пристъпват към покаяние само по навик. Те като че ли искат да се очистят от греховете си, но не го желаят искрено, защото ни най-малко не се стараят да изтръгнат от сърцата си греха.
Ако искрено желаеш да се очистиш, то трябва истински да скърбиш и да се каеш.
Вземи не човешките лъжливи теглилки, но теглилките на Божия закон и на тях претегли твоите простъпки и грехове.
Ще видиш, че колкото и да са леки, те оскърбяват Бога и разделят човека от Него, огорчават Светия Дух, умаляват пламенната любов към Богоугождение, премахват благоговението, забавят крачките по пътя на спасението, предизвикват хладност в душата, стават пречка за получаване на благодатта.
О! Ако с това съзнание би било проникнато твоето сърце, то колко горчиво би оплаквал леките грехове! О! Ако ти би видял какви сълзи са проливали Божиите светии за подобни прегрешения, то не би могъл да се въздържиш от плач.
2. Вземи твърдо, най-искрено решение да обръщаш особено голямо внимание на тези простъпки, с които дотолкова си свикнал като че ли пиеш вода, и кажи: – Аз няма повече да ги върша. Ако дойде неприятел, мъжествено ще го срещна, ще се сражавам и ще победя. Така ще се очистиш и, като се очистиш, ще се осветиш.
Като се оградиш с тези два щита, т. е. със страха от греха и с твърдото намерение да не те победи, ти непрестанно бодърствай, и в който и час да дойде врагът, ти бъди готов да го срещнеш, и не допускай съзнателно и доброволно да бъде разрушен твоят душевен дом.
3. Но, свещениче Божий, не мисли, че можеш напълно да се предпазиш от всякакъв грях, защото голяма е нашата немощ и винаги сме склонни към греха.
Сега се разкайваш за греховете си, а след час можеш отново да ги вършиш. Днес решаваш да ги избягваш, а утре е възможно отново да ги повториш, като че ли никога не си възнамерявал да ги избягваш.
Пази се, като имаш предвид тази си слабост, да не презираш изповедта и разкаянието, чрез което се прощават греховете.
Докато носиш това тленно тяло, колкото и да се очистваш, не ще можеш да бъдеш без грях даже и за кратко време. Но имай търпение, не се смущавай, спокойно и смирено премини от немощ към лечение, и от най-малкия грях даже – към покаяние.
Често прибягвай към сърдечно разкаяние и откровена изповед!
Ако ти се изповядваш за греховете си както подобава, то Бог като верен и праведен ще ти ги прости, не казвам до седем пъти, до седемдесет пъти по седем, защото Божието милосърдие няма край и Неговата благост е неизчерпаемо съкровище.
1. Ти, свещениче Божий, си избран преди всичко да принасяш безкръвната Жертва. Прочие, старай се да запазваш себе си чист от грехове, за да бъдеш ежедневно готов да служиш света Божествена Литургия.
Ти си длъжен да почиташ Небесния Отец, да разпространяваш Божията слава. Но с какво повече можеш да Го почиташ и да проповядваш Божията слава, ако не с най-свято приношение на безкръвната Жертва пред Престола? Това е дар, който превъзхожда всичко.
Златото, среброто, скъпоценните камъни, земята, небето, целият свят са нищо в сравнение с това божествено приношение.
Небесният Отец вече не иска древните жертви, нито телци, нито овни, но безкръвната Жертва на Тялото и Кръвта Христови са винаги Нему угодни.
Принасяй, свещениче Божий, принасяй, ако можеш, ежедневно Сина на Отца, Бога на Бога, Светлината на Светлината. О, каква радост, каква слава доставяш на Небесния Отец, когато служиш безкръвната Жертва!
2. Ти си Божий човек. Ти си ходатай за хората – принасяш жертви за греховете им. Ето, ти имаш в ръцете си най-святата, най-действена огнена жертва.
Няма грях, който не би могъл чрез това да бъде простен, няма благодатен дар, който не би могло да се получи, няма немощ, която не би могла да се излекува.
От каква голяма помощ лишаваш поверените ти овци, даже цялото стадо на Небесния Отец, когато без нужда пропускаш да извършиш света Божествена Литургия!
По-често, йерее Божий, по-често извършвай това божествено служение и над словесните овци ще се изливат най-скъпоценните дарове – обръщане, изправяне, опрощаване на греховете, укрепване в доброто и преуспяване във всички добродетели. Ако обичаш духовното си стадо, то не пренебрегвай да им доставяш тия блага.
Подражавай на праведния Иов. Както той ежедневно принасял жертви за греховете на децата си, така и ти всеки ден принасяй умилостивителна жертва за поверените ти люде.
3. Свято и спасително дело е молитвата за починалите, за да им прости Господ греховете, сторени от тях тук на земята. Но ако на тях помагат молитвите на вярващите, то колко повече Божествената Литургия, която безкрайно превъзхожда всички молитви и приношения. Ако милостинята избавя от митарствата на оня свят, то колко повече Кръвта на Иисуса Христа.
Йерее Божий! Колко е леко за тебе да облекчиш мъките на умиращи, даже да ги избавиш от тях и да ги приведеш в небесното царство, да възрадваш ангели и светии, да умножиш броя на светиите, които хвалят Бога. Прочие, виж, колко неправедно постъпваш ти, ако не служиш света Божествена Литургия и с това лишаваш живите и починалите от толкова голяма помощ.
Съжали се над тях, свещениче Божий, те страдат много. Помагай им с молитви и с всекидневно принасяне на света Божествена Литургия.
Те ще ти бъдат благодарни, няма да те забравят, когато отидат в Божието царство и видят доброто в земята на живите.
4. Но и ти самият имаш нужда от благодат за своето спасение и от помощ за плодотворно служение.
Затова е необходимо често да пристъпваш към Господнята трапеза. Там ще намериш небесното лекарство, с което ще можеш да се предпазиш от грехове и да укротяваш страстите си.
Там ще получиш най-чистата очна мас (Откр. 3:18), с която ще се очистят душевните ти очи. Това е непобедима сила, чрез която ще се укрепиш в добродетелите и с чиято помощ ще се въоръжиш против демоните.
Приемай всеки ден това, което винаги е полезно за тебе – да не се отказва душата ти от тази най-свята храна.
Но побързай към нея, защото Иисус Христос от сърце пожела да яде тази пасха с тебе (Лук. 22:15).
Приеми Го с радост, за да стане спасение на твоя дом (Лук. 19:9). Върши всичко необходимо за Негов спомен (Лук. 22:19).
5. Погледни примерите на Божиите светии, в които е сияела истинската вяра, любов и благочестие. Колко ревностни са били за служене на светата Божествена Литургия.
И благодарение на тази ежедневна Жертва те са обърнали към Бога погиващи, предпазили са падащи, изправили са падналите, поддържали са стоящите и са утвърдили праведните!
И освен това, колко много са намирали всеки ден за самите себе си благодат и помощ, с която, като се подкрепяли, възхождали от добродетел към добродетел на светата Божия планина!
1. Йерее Божий! Пристъпи с благоговение към Господа Иисуса и Той ще те успокои. Но пристъпвай към Него, като приготвиш за това душата си.
Господ е всемогъщ и велик, любвеобилен и милостив, но ненавижда нечестието и нечестивеца, произнася присъда и осъжда онези, които пристъпват недостойно към светото Причастие. "Защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе, нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие" (Пс. 5:5-6).
Прочее, изпитвай себе си, йерее Божий, преди още да вкусиш от хляба на живота и да пиеш от чашата на спасението. Затова всеки, "който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1 Кор. 11:29).
Изпитвай себе си; попитай сърцето си: чисто ли е? Огледай пътищата си: прави ли са? И ако има нечестиви дела в тебе, не дръзвай осквернен да прек рачваш свещения праг, но изповядай недостойнството си, и колкото и да се каеш сам в себе си – без изповед