Православен Катехизис
Единадесети член на Символа на вярата

 

"Чакам възкресението на мъртвите".

 

:: Възкресение на мъртвите

:: Всеобщност на възкресението на мъртвите и изменението на живите

:: Свършекът на света

:: Състояние на душите на умрелите до всеобщото възкресение

:: Молитви и благотворения от живите за умрелите

:: Нашата вяра: Последните дни, Второто пришествие и Страшният Съд

:: Вяра и медицина: Живот след живота. За смъртта, възкресението и живота

 

В този член от Символа на вярата се говори за бъдещето всеобщо възкресение на мъртвите при Второто идване на Иисуса Христа.

 

Възкресение на мъртвите

Възкресението на мъртвите, което ние очакваме, се състои в това, че телата на умрелите, чрез Божията всемогъща сила, подобно тялото на Спасителя, че бъдат възкресени и ще станат духовни, нетленни и безсмъртни. Св. апостол Павел пише:

"Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си" (1 Кор. 6:14).

"Това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие" (1 Кор. 15:53).

"Сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно" (1 Кор. 15:44).

Духовното тяло на човека, тъй както тялото на възкръсналия Господ Ииус Христос, ще бъде чуждо на грубата вещественост, ще стане одухотворено и няма да бъде ограничено от пространството; то няма да се нуждае от храна, облекло и от други потребности на сегашния земен живот; като нетленно и безсмъртно то няма да се подхвърля на никакви изменения и на разрушение, а ще живее вечно.

Възможността за възкресението на мъртвите има основата си във възкресението на Иисуса Христа. Поради съединението на двете природи (божествена и човешка) на Иисуса Христа човешката Му природа придобила такова достойнство, каквото тя сама по себе си нямала и не е могла да има - тя станала тяло на Бога.

Тъй като при Своето възкресение Той взел тази природа във вечно единение със Себе Си, то с това приобщил към вечността и целия човешки род. В Себе Си Христос направил вечна не една индивидуална човешка личност, а всички хора. Св. апостол Павел, след като посочва причинната зависимост между възкресението на мъртвите и възкресението на Христа, пише:

"Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.

Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление;"
(1Кор. 15:35-38, 42).

 

Всеобщност на възкресението на мъртвите и изменението на живите

Истината за възкресението въобще и за всеобщото възкресение на мъртвите превишава границите на човешкия разум, но тя е засвидетелствувана ясно в Божественото Откровение. Иисус Христос като Бог ни е открил божествените истини, а като човек ги е облякъл в достъпна за нас словесна форма. Сам Той е казал:

"Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане."
(Иоан 5:28-29).

Апостолите възприели от Христа истината за всеобщото възкресение на мъртвите и нея те проповядвали на своите слушатели:

"И се надявам на Бога, пише св. ап. Павел, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни" (Деян. 24:15).

"Ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови"
(1 Кор. 15:20-23).

Тук думите после ще възкръснат ония, които са Христови означават, че първо ще възкръснат тези, които ще наследят вечен живот, а след тях - ония, които са заслужили осъждане. Съвсем погрешно е от тези думи да се прави извод, че грешниците няма да възкръснат. Същият апостол с убеденост свидетелствува, че "ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни" (Деян. 24:15).

Телата пък на онези, които останат живи до всеобщото възкресение, в един миг ще се изменят в духовни, нетленни и безсмъртни:

"Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим"
(1 Кор. 15:51-52).

Смисълът на тези думи е такъв: когато Христос дойде втори път, мнозина вече ще са умрели, но други ще са живи. При вестта за идването на Христа мъртвите ще възкръснат, а живите ще се изменят, т.е. ще получат нетленни тела, каквито ще получат и възкръсналите.

 

Свършекът на света

След като мъртвите възкръснат и живите се изменят ще настъпи и свършекът на света (Мат. 13:39, 24:3, 28:20). Под свършек на света трябва да се разбира не разрушаване и унищожаване на вслената, а изменение и обнова: светът от тленен ще се преобрази в нетленен, което напълно ще съответствува на новото състояние на човека. Това преобразуване на света ще стане чрез огън. Св. апостол Петър казва:

"Сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци" (2 Петр. 3:7).

"Ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда" (2 Петр. 3:13)

Ясно е, че небето и земята няма да бъдат унищожени, а само ще се променят, ще се обновят; промяната ще е един вид пречистване, освобождаване от злото и неправдата, които са привнесени от греха. В същия смисъл са и думите на св. апостол Павел:

"Тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии." (Рим 8:19-21).

Под правда трябва да разбираме както съответствие на блажения живот на хората с блажения живот Боци, така и справедливост. Освобождението пък на тварите от робството на тлението значи, че всичко създадено от Бога ще се освободи от тление и ще се облече в нетление, което ще съответствува на новото състояние на Божиите чеда: всички твари ще се преобразят в нетленни, безсмъртни и ще получат дял в блаженството на праведните хора след тяхното възкресение.

 

Състояние на душите на умрелите до всеобщото възкресение

Щом всеобщият съд ще стане при славното Второ идване на Христа и при свършека на света, то ясно е, че след смъртта над душата се извършва частен съд:

"На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27)

Този съд не се разбира в юридически смисъл, а в нравствен. Съвестта на човека преценява стореното от него през земния му живот. След като съвестта се е освободила от земните ограничения и влияния, тя действува по-ясно и по-неподкупно. Душата напълно съзнава истинската значимост на делата си и става сама искрен съдия над себе си. Че наистина след смъртта човек получава една или друга отсъда в зависимост от земния му живот, е ясно от Свещ. Писание: напр. в притчата за богаташа и бедния Лазар е посочено, че задгробното състояние и на двамата е определено веднага след смъртта им (Лука 16:19-31). На благоразумния разбойник на кръста Христос казал.

"Днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43).

Св апостол Павел е уверен, че след смъртта веднага ще отиде при Христа:

"Желая да се освободя и да бъда с Христа" (Филип. 1:23).

Но пълно блаженство или пълно наказание на душите на умрелите не се дава веднага след смъртта. Добро или зло човек е вършил на земята с душа и тяло, следователно и заслужената отплата трябва да получи целият човек. Това ще стане след възкресението на тялото при Второто идване на Христа. Думите на св. апостол Павел са ясни:

"Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си." (1 Кор. 5:10).

"Прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване." (2 Тим. 4:8).

 

Молитви и благотворения от живите за умрелите

Според учението на Православната църква душите на умрелите с вяра в Христа, но не смогнали приживе да покажат достойни плодове на покаяние, могат да получат облекчение в своите задгробни страдания, дори и напълно да се освободят от веригите на ада и да достигнат до блажено възкресение по молитвите на членовете на земната Църква за тях. Особено ако тези молитви се съединяват с принасяне на безкръвната жертва - тялото и кръвта Христови, а също чрез благотворенията, които се правят с вяра от живите за паметта на тия починали хора.

Молитвите за умрелите са се правели и в Стария Завет. Юда Макавей принесъл жертва за падналите в сражение войници:

"Като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Йерусалим, за да принeсат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение" (2 Мак. 12:43).

В Новия Завет молитвата за умрелите всякога е била неделима част от св. Литургия, като се почне още от литургията на св. апостол Яков.

За това, че молитвите, съединени с принасяне на безкръвната жертва, са от полза за умрелите, св. Кирил Йерусалимски (ок. 315-386 г.) казва: "Голяма полза има душата, за която се възнасят молитвите, когато се извършва светата и страшна Жертва" (Огласително поучение V, гл. 9).

Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com