Православната
църква за окултизмаПътища водещи към ада
Православната
църква за окултизма
Пътища водещи към ада
Сборник беседи статии и разкази
Любезни читателю, настоящият сборник е съставен от беседи и статии от духовници и светски лица, публикувани в печата в периода 1991-1995 година. Той съдържа и разкази на потърпевши и свидетели, които са практикували или изучавали окултизъм. Ние считаме, че книгата сама говори за себе си и възнамерявахме да оставим текста й без предговор, но едно много печално явление, което е пуснало здрави корени на родна почва, ни задължава да вземем отношение.
Окултизмът, макар и не особено привлекателен за прагматичната натура на повечето българи, започва безпрепятствено да заема все по-сериозни позиции сред обезверените млади хори. Разбира се, той е достатъчно добре замаскиран под заглавия от медицински, спортен или приложно-психологически характер. Не липсва и изобилие от откровена "мистика", обещаваща бърз просперитет в духовен и социален план. Но не това е най-страшното, защото тази инвазия може да бъде проследена във всички европейски страни (където тези занимания вече не са толкова на мода) и особено в Америка. По-страшно е друго. Наблюдава се очевидна тенденция, както сред светската интелигенция, така и сред духовенството, да не се проявява задълбочено и сериозно отношение към тези проблеми и най-вече - да се отрича тяхната действителност.
Скъпи читателю, ние ти предлагаме превода на настоящата книга, за да преодолеем с Божия помощ и според силите си тази тенденция. Нека знаем, че не ще можем да се противопоставим на злото, ако отричаме неговото съществуване. Това е равносилно на духовен инфантилизъм. Нека не затваряме очите си пред съществуването на тъмните сили. Нека бъдем осветлени за тяхната същност и произход. Нека знаем за последиците от техните действия. И нека не бъдем лековерни и да не мислим, че духовната криза ще бъде преодоляна, ако се правим, че не я забелязваме.
Пишещият тези редове е на мнение, че повечето от тези, които днес масово превеждат и разпространяват окултна литература или пък участват в телевизионни предавания, които занимават зрителите с астрология или "свръх естествени" феномени, не са навлезли дълбоко в сатанинските бездни. Движат ги не духовни, а комерсиални, в една или друга форма, интереси. Обръщайки се към тях, ние искрено и от опит ги умоляваме: "Скъпи братя и сестри, не избирайте като поле на вашите интереси и изява тази дейност! Това, което днес ви изглежда привлекателно и логично със своята нестандартност и свободомислие или пък с философска и психологическа задълбоченост, утре ще се окаже най-жестокият ви тиранин, изискващ от вас да изоставите духовните си стремежи за сметка на може би наистина "смайващи" временни успехи, чиято причинно-следствена връзка води в ада. А псевдодуховността, с която всичко това е замаскирано, не е нищо повече от своеобразен начин за преподаване на познание за силите и законите на естеството (подобно на математиката, физиката, химията, медицината, психологията и пр., но напълно лишен от морал), от който безплътните сили на злото се нуждаят, за да материализират волята си сред хората. Не ставайте техни съработници, защото делата им са безплодни. Те не притежават реално битие, а единствено главозамайваща с мащабите и разнообразието си форма. Тяхната цел е да откупят на цената на индивидуалния ви просперитет вашата безсмъртна душа. Не бивайте лекомислени единствено поради апетитите на времето, в което живеем! Чака ни Вечността! Ако пък вашето човешко любопитство не ви дава мира, обърнете се за съвет към свещеници, запознати с тези проблеми, или пък към специализирана по въпроса православна литература. Помнете: Окултизмът е хладнокръвно към жертвите си оръжие, придружено с подробни указания за използване, но най-често без адрес на "производителя". Не се ползвайте от него, за да не давате след време отчет за жертвите си и да не се окажете Богоборци, преди дори да сте познали Господа."
На тези пък, които трайно са установили интересите си в тази област и са станали зависими от заниманията си до степен на неприемане на Богоустановения ред, желаем да кажем: "За Бога никога не е късно да се покаем, но нашите дни са преброени!"
На всички останали, които вземат в ръцете си тази книга, желаем никога да не се докосват до това гибелно знание, станало причина за прогонването на прародителите ни от Божия рай. Нека не проявяват детинска наивност и да не вярват, че окултните занимания са невинно развлечение за скучаещи домакини, подобно на кръстословиците, както се опитват да ни убедят вестниците, публикуващи "астрологически прогнози". Светът на тъмните сили е реалност и ние трябва да браним душите и сърцата си от него.
Илия Христов
Всевишний Боже, Владико и Създателю на тварите, изпълващ всичко с величието Си!
На Теб, вседаряващият ни Господ, принасяме благодарност ние недостойните, защото не се отвръщаш от нас поради беззаконията ни, но ни преварваш с щедростта Си.
Ти Си изпратил за наше спасение Своя единороден Син, благовестил Си ни и безмерното Си снизхождение към човешкия род, защото искаш и очакваш да се обърнем към Тебе и да бъдем спасени. Ти, снизхождайки към немощите на нашето естество, укрепвайки ни с всесилната Си чрез Твоя Свети Дух благодат, утешавайки ни чрез спасителната вяра и съвършената надежда за вечни блага, ръководиш Своите избраници към небесния Сион, обгрижвайки ги като зеницата на окото Си.
Ние, Господи, изповядваме Твоето велико и безпределно човеколюбие и милосърдие, но виждайки множеството попълзновения, най-прилежно Те молим, всеблагий Господи. Ела над Своята църква и погледни, защото, макар и да сме приели Твоето спасително благовестие и радостта Ти, тръните на суетата продължават да вършат своето - у едни малоплодно, у други безплодно - и поради умножаващите се поради това беззаконие ереси, те се противопоставят чрез разколи на Твоите евангелски истини, отстъпват от Твоето достояние, отхвърлят благодатта Ти и предават себе си на съд пред Твоето Всесвето Слово.
Бъди милостив, Те моли Твоята църква, представляваща Тебе, Началника и Извършителя на нашето спасение Иисуса Христа. Бъди милостив към нас, укрепи ни в правоверие чрез силата Си и просвети разумните очи на заблудените чрез Своята Божествена светлина, та да разберат истината Ти. Смекчи ожесточението и отвържи слуха им, та да познаят гласа Ти и да се обърнат към Тебе, нашия Спасител. Изправи, Господи, развращението и живота им, несъгласни с християнското благочестие. Направи така, та всички да живеем свято и непорочно, за да се вкорени спасителната вяра и да пребъде плодоносна в сърцата ни. Не отвръщай лицето Си от нас, Господи, въздай ни радостта на Своето спасение. Дарувай, Господи, със света ревност и пастирите на Своята Света църква, та да разгърнат евангелската си загриженост и за спасение и обръщане на заблудените. И ръководени така, всички да достигнем до съвършена вяра и истинска любов. И там, заедно с лика на пречистите небесни сили да Те прославим Тебе, нашия Господ, Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и във всички векове.
Амин.
По книгата: Последование на молебно пеене "За обръщане на заблудени", което се пее в Неделя Православна и при случай на нужда. СПб. 1902. (Преведена свободно от руски. Бел. ред.)
Виж също: Православен молитвослов
Йеромонах Серафим Роуз
Защо е важно човек да има православен светоглед и защо днес е много по-трудно той да бъде придобит, отколкото в миналото?
През отминалите векове - например в Русия през ХIХ век - този светоглед е бил част от православния живот и е бил поддържан от околната действителност. Там, освен другите общности, е имало и повече от хиляда официално регистрирани манастира. Монашеството било общопризната част от живота. Наистина в повечето семейства някой - сестра или брат, чичо, дядо или по-далечен роднина - били монах или монахиня, без да говорим за другите примери на православен живот - странниците и юродивите ради Христа. Повечето от масово четените книги били православни. Самият всекидневен живот бил труден за повечето хора. За да преживяват, те не възлагали големи надежди на живота, а и смъртта не била рядкост. Всичко това подкрепяло учението на Христа за реалността и близостта на другия свят.
Сега всичко е променено. Нашето Православие е островче сред света, който живее според съвсем други принципи и тези принципи с всеки изминал ден все повече се променят към по-лошо и все повече ни отчуждават от него. Много хора се подлагат на изкушението да разделят живота си на две категории: на всекидневен живот на работното място със светските приятели в светските дела и на православен, според който живеем през неделите, през другите дни от седмицата, или когато имаме време за това. Но ако погледнем по-внимателно светогледа на такъв човек, той често е странна комбинация от християнски и светски ценности, които всъщност не могат да бъдат смесвани.
Всеки, който погледне нашия съвременен живот в перспективата на онзи нормален живот, който са водили хората през отминалите времена, не може да не бъде поразен от това, колко ненормален е станал животът сега. Самото разбиране за авторитет и послушание, приличие и вежливост, поведение в обществото и частния живот - всичко рязко се е променило, обърнало се е наопаки, като изключим няколко отделни групи - обикновено християни от едно или друго изповедание, които се опитват да запазят т. нар. старомоден начин на живот.
Нашият ненормален живот днес може да бъде характеризиран като развален и разглезен. Със съвременното дете още от младенческата му възраст се отнасят като със семейно божество: прищевките му се удовлетворяват, желанията му се изпълняват, то е заобиколено от играчки, развлечения, удобства, него не го учат и възпитават в съответствие с основните принципи на християнското поведение, а му позволяват да се развива в онова направление, към което се насочват неговите желания. Обикновено е достатъчно то да каже: "Аз искам" или "Аз не искам", за да се преклонят пред него услужливите му родители и да му позволят да постъпва, както поиска. Може би това не се случва "във всички семейства" и "през цялото време", но се случва достатъчно често и дори родителите, които имат най-добри намерения, не могат изцяло да го избегнат.
Когато такъв човек пораства, той естествено се обгражда със същото, с което е свикнал от детинство: с удобства, развлечения, играчки за възрастни. Такъв живот става постоянно търсене на "развлечения", които дотолкова са лишени от каквото и да е сериозно значение, че пришълец от която и да е страна на ХIХ век, като гледа нашите популярни телевизионни програми, лунапарковете, рекламата, филмите, музиката - почти всеки аспект от съвременната ни култура - би си помислил, че е попаднал в страна на някакви безумци, загубили всякаква връзка с всекидневната реалност. Ние често не си даваме сметка за това, защото живеем в това общество и го възприемаме като даденост.
Някои доскорошни изследователи на нашия съвременен живот нарекоха младежта на днешния ден "поколение на мен", за което са характерни поклонението и обожаването на самия себе си, което препятства развитието на нормалния човешки живот. Други говорят за "пластмасова" вселена или фантастичен свят, в който днес живеят толкова много хора, които не са в състояние да застанат с лице към реалностите на околния свят или да се приспособяват към нея, или да се обърнат към собствените си вътрешни проблеми.
Когато поколението "на мен" се обръща към религията, което много често се среща през последните десетилетия, това обикновено е някаква "пластмасова" или фантастична форма на религия: религия на "саморазвитието" (при която обект за поклонение си остава "Азът"), на промиване на мозъците и контролиране на мислите, на обожествени гуру или свами, на търсене на НЛО и "извънземни" същества, на ненормални духовни състояния и усещания.
За нас е важно да осъзнаем, когато днес се опитваме да водим християнски живот, че светът, който е създало нашето разглезено време, предявява към нашата душа изисквания, които, трябва да признаем, са тоталитарни. Това лесно може да бъде разкрито в получилите през последните години толкова широка известност извращаващи душата култове, които изискват подчинение на самозвания "светец". В светския живот това може да се забележи тогава, когато човек се сблъсква не с отделно изкушение тук или там, а с постоянно състояние на изкушение например във вид на фонова музика, която се чува навсякъде - в супермаркетите, учрежденията, или във вид на указатели и обяви из градските улици, на рокмузиката, която стига също и до горските пътеки и къмпингите, или в къщи, където телевизията често се превръща в господар на дома, диктуващ съвременните ценности, мнения и вкусове.
Смисълът на това всеобхватно изкушение, което днес напада хората, е в следното: живей с днешния ден, наслаждавай се, отпусни се, чувствай се добре. Като символ на нашето безгрижно, преследващо развлеченията, самозалъгващо се време може да послужи нашият американски Дисниленд.
Но може да бъде зададен въпросът: какво отношение има всичко това към нас, които се опитваме, доколкото можем, да водим трезвен, православен християнски живот? Голямо! Ние трябва да осъзнаем, че животът около нас, колкото и ненормален да е, е онова място, в което ние започваме нашия собствен християнски живот. Каквото и да направим с него, с каквото и действително християнско съдържание да го напълним, той все пак носи върху си отпечатъка на "на мен" поколението.
Съществува един лъжлив подход към живота около нас, който мнозина приемат, като мислят, че тъкмо това е образецът, според който трябва да постъпват православните християни, а именно - да са в крак с времето: да се приспособяват към рокмузиката, към съвременните моди и вкусове и към целия ритъм на нашия джазов съвременен живот. Често по-старомодните родители имат ограничен досег с него и живеят повече или по-малко изолирано със свой собствен живот, но те ще се усмихват, когато видят, как децата им следват най-новото безумство, и ще си мислят, че това е безвредно.
Този път е истинско нещастие за християнския живот, той е смърт душата. Някои все още могат външно да живеят пристойно, без да се борят с духа на времето, но вътрешно са мъртви, и което е най-печално, децата им ще платят за това с различни психически и духовни разстройства и болести, които се разпространяват все повече и повече. Християнинът трябва да се различава от света и това трябва да е едно от основните неща, които той следва да усвои като част от своето християнско възпитание. Иначе няма смисъл да се нарича православен християнин.
Ние трябва дълбоко да разберем в какви времена живеем, колко малко всъщност знаем и чувстваме нашето Православие, колко далеч сме не само от светците на древността, но дори и от най-обикновените православни християни, които са живели преди сто години или дори само преди едно поколение, и колко силно трябва да се стремим дори към това да оцелеем просто като православни християни.
Какво можем да направим, за да добием такова съзнание и разбиране, и как да го направим плодотворно в нашия живот?
Първо, тъй като независимо от желанията ни ние се намираме в света, трябва твърдо и реалистично да го възприемаме заедно с изкушенията му, без да му се поддаваме. Ние трябва да разбираме, че онова, което ни се внушава, произлиза от един източник - то има определен ритъм, определено идейно съдържание: това е идеята за самопоклонението, отпускането, безразличието, наслаждението, отказът дори от най-малката мисъл за друг свят, която ни се натрапва в различни форми. Фактически това е обучение в безбожие. Ние, след като знаем какво именно се старае да направи с нас светът, трябва активно да се защитаваме, формулирайки и давайки гласност на православния си християнски отговор на това въздействие. Откровено казано, като наблюдаваме как живеят в днешния свят православните семейства и как предават православието си, може да се създаде впечатлението, че в тази битка те най-често губят, а не печелят. Броят на православните християни, които запазват в цялост своето лице и не се променят по образа на съвременния свят, наистина не е голям.
Все пак обкръжаващият ни свят не бива да бъде разглеждан като изцяло лош. Всъщност, за да се запазим като православни християни, ние трябва да бъдем достатъчно разумни, за да използваме за целите си всичко, което е положително в него.
Детето, което от малко е привикнало към класическата музика, душата на което се е развивала под нейното влияние, не се поддава на изкушенията на грубия ритъм, на "рока" и другите форми на съвременната псевдомузика в онази степен, в която им се поддава порасналият без музикално възпитание. Такова едно музикално възпитание, според думите на оптинските старци, очиства душата и я подготвя към приемането на духовните впечатления.
Детето, което е привикнало към хубава литература и поезия и което е усетило въздействието й върху душата си, няма да стане привърженик на съвременната телевизия и евтините романи, които опустошават душата и я отклоняват от християнския път.
Детето, което се е научило да вижда красотата на класическата живопис и скулптурата, няма лесно да бъде въвлечено в извращенията на съвременното изкуство и няма да се стреми към безвкусните изделия на съвременната реклама и порнография.
Детето, което знае поне нещо за световната история, особено от християнските времена, за това, как хората са живели и мислили, в какви грешки и капани са попадали тогава, когато са се отклонявали от Бога и Неговите заповеди, и какъв достоен за слава живот са водели, когато са Му били верни, ще може да разсъждава за живота и философията на нашето време и няма да тръгне като слепец след първата философия, с която се сблъска.
Изобщо човек, който е добре запознат с най-добрите плодове на светската култура, има много по-големи възможности да води нормален и ползотворен живот на православен християнин, отколкото онзи, който се е обърнал към православието и притежава познания единствено за съвременната популярна култура. Онзи, който се е обърнал към православието веднага след "рок" културата, и изобщо всеки, който си мисли, че ще може да съчетае православието с култура от такъв тип, ще трябва да премине през много страдания, преди да стане един наистина сериозен православен християнин, който е в състояние да предаде вярата си и на други. Без страдания и разбиране, православните родители ще отгледат деца, които ще бъдат погълнати от съвременния свят.
Затова в битката си против духа на този свят ние трябва да използваме най-доброто, което той може да ни предложи, за да отидем по-напред от това по-добро. А то, ако ни стига мъдростта да го виждаме, ни се посочва от Бога и Православието, а ние от своя страна трябва единствено да се възползваме от него.
Из книгата на йеромонах Серафим (Роуз) "Светото Православие - ХХ век ". М.: Донской монастырь, 1992.
Н. Пестов
"Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии." (Лук. 10:19)
Както пише епископ Игнатий Брянчанинов:
"Гибелта ни е станала чрез унищожаването на общуването с Бога и чрез встъпване в общуване с падналите и отхвърлени духове. Спасението ни е в разтрогването на общуването със сатаната и във възстановяването на общуването ни с Бога".
В живота си нито един християнин не ще избегне срещите с тъмната сила. "В света сатаната се бори с Христа, а бойното поле са сърцата на хората", пише Достоевски.
Тук най-важното е да бъде открито присъствието му, което най-често е тайно, но понякога и съвсем явно. Ето какво пише за това св. Иоан Кронщадски:
"Когато пристъпим искрено да работим за Господа и силно засегнем гнездящите в нас демони на страстите ни, тогава те се въоръжават срещу ни с цялата си адска злоба, с всичките си страхове и силни пристрастия към земните блага дотогава, докато не ги изгоним от нас с усърдна молитва или с причастяването ни със Светите тайни.
Поради това и беснуващите са спокойни, докато не ги изправят пред някоя светиня. А откъде се взима необикновената им сила, когато ги изправят, отвращението им от светинята, хуленето, оплюването и пронизителният им вик?
Ето обяснението на неразбирането, защо беснуващите се или така наречените "викащи" крещят по време на литургия, или когато ги приближат до светите мощи. Това е, защото бесовете се срещат с благодатта, която ненавиждат и която е по-силна от тях, която ги изгаря, изтиква, поразява, гони ги вън от любимото им жилище."
Трябва ли да се страхуваме от сатаната и от неговото войнство? Да,те наистина са силни и страшни.
Преподобният Серафим казвал, че "ако Господ би позволил, сатаната би могъл с единия си нокът да заличи от земята целия човешки род."
А отец Александър Елчанинов е писал: "Колкото по-дълго живее човек, толкова по-убедително вижда, колко е силен сатаната."
Но християнинът не бива да се страхува от него. От момента на Христовото Възкресение звучат победните Му думи: "Аз победих света" (Иоан. 16:33) и "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята" (Мат. 28:18). Силата на Господа и Неговия Кръст, както и благодатта на тайнствата, и добродетелта на смирението са такива, че спасяват от сатаната всички, които с вяра се обръщат към Него за помощ.
Подвижниците на благочестието и светците ни дават безбройни примери за безстрашие пред тъмната сила.
Ето пример за това от живота на подвижницата на благочестието, духовната дъщеря на преп. Серафим - Елена Василиевна Мантурова.
Преди постъпването й в Дивеевската обител Елена Василиевна живеела заедно с брат си Михаил и неговата съпруга. Веднъж връхлетяла страшна буря. Цялото семейство се събрало в стаята й, където в ъгъла тя спокойно се молела. Изведнъж, след една силна светкавица, оттам, където стояла подвижницата, се чул неестествен звук, подобен на котка.
Този звук довел всички присъстващи в ужас и те се обърнали към Елена Василиевна. "Не се бой, брате, не се бой, сестро - казала спокойно тя. - Та това е дяволът." Тя сътворила кръстно знамение на мястото, откъдето се чул викът, и добавила: "Ето че вече го няма. Нима той може да ни стори нещо?" Въдворила се тишина и всички се успокоили.
Трябва да отбележим, че Господ позволява на дявола да плаши или да напада видимо (явно) само онези християни, които вече са израсли и укрепнали духовно, заради усъвършенстването им в духовната борба. Нему не е дадено да се показва по видим начин на онези, които тепърва навлизат в духовния живот. Но на подвижниците на благочестието и на светците често се налага да претърпяват зло от него.
Ето още един случай, станал с Елена Василиевна.
Една вечер тя четяла Псалтира в долната църква на Дивеево. Изведнъж от горния вход някой се спуснал бегом по стълбата, втурнал се в църквата, в която се молила, и се претърколил с толкова шум и трясък, че спящите около нея сестри се събудили.
Друг път, в същата църква, тя чула как някой почукал на вратата. Отишла да отвори и видяла някого, който стоял пред нея в саван.
Когато научил за тези нападения, преп. Серафим забранил на Елена Василиевна да остава сама в храма.
Както казвал старецът Адриан (от Югската пустиня), който претърпял много от нападенията на тъмната сила: "С какви ли не страхове, бедствия, бесовски клопки и непоносими страшилища е изпълнен въздухът така, че ако човек би прозрял това, едва ли би останал жив. Но всичко това е скрито от нас от благия Промисъл на Господа и по Милостта Му."
Той също така казвал: "Тези изкушения и клопки трябва неизбежно да засегнат всеки човек. А тогава той ще се чувства измъчен и ще му е тежко."
Според учението на Светите отци съществуват три степени на влияние на тъмната сила върху човека.
Първата степен е пробуждането в душата на едни или други страсти, на склонност към грях, зараждането на различни пристрастия.
Ако тъмната сила не успява в това и човекът успешно се бори с нейните изкушения, тя започва да го напада чрез околните, като възбужда в тях недоволство, вражда и ненавист към подвижника на благочестието. Настройва срещу него и близките му, които започват да го измъчват чрез внушения да отстъпи от праведния път.
Ако не успее и в това, или ако подвижникът живее уединено, на бесовете бива разрешено да се явяват открито на подвижника и да го плашат с разни страхове.
При това за по-силните духом се допуска и физическо нападение върху им. Така например е бил пребит от бесовете преп. Антоний Велики.
В тази борба се каляват духовните сили на светците и подвижниците и им се приготвят победни венци.
Трябва да се спомене, че онези светци и подвижници, на които е било дадено да се срещнат отблизо с тъмната сила при противоборството с нея, не обичали много да говорят за това, като са считали, че е ненужно и опасно.
Друг пример е старецът Алексий Мечев, който никога не казвал на духовните си деца за бесовете. Те сякаш не съществували за него, той не искал да ги познава. Неговата молитва и осияването от Св. Дух прогонвали от него и от духовните му чада цялата тъмна сила и затова той сякаш не се срещал с нея.
И надали християнинът изобщо трябва да се запознава със сатаната, с неговото царство, с неговите свойства и прояви.
Може би тук следва да се ограничим с това, което ни откриват Св. Писание и творенията на Светите отци на Църквата.
И макар че християнинът трябва да знае за всички видове въздействия на тъмните сили върху душата му, не бива да се търси и чете такава литература, която непосредствено открива образа на най-страшния човешки враг и онази бездна от ужаси, грехове, пороци и безобразия, които са насадени от него.
Защо душата да се спуска в тъмата, когато спасението й е в приобщаването към светлината? И полезно ли е да се вдишват отровните изпарения, които се надигат от тази тъма? А ако изпаренията й проникват в нас, трябва час по-скоро да ги напуснем и да търсим чистия въздух - полъха на Св. Дух.
Трябва също така да помним, че според закона на подражанието всичко, което се поражда от сатаната, е опасно - всички видове на порок и грях, на страсти и пристрастия, на лъжи и лъжеучения, на душевно безобразие и нечистота. И колкото по-далеч се намираме от тях, колкото по-малко влияние оказват на душата ни, в толкова по-голяма безопасност сме.
Безусловно всички новопристъпили към духовен живот, които все още не са укрепнали, трябва да проявяват голямо внимание относно тъмните сили. Според съвета на един опитен в духовната бран йеромонах те не бива да си възлагат непосилни духовни подвизи:
"Не дразнете врага. По-добре е той да ви забелязва по-малко. Не ще издържите борбата с него. Той не прощава не само добрата постъпка, но дори и молитвата."
Затова малцина от пастирите се нагърбват с такива задачи, като прогонване "с молитва и пост" (Мат. 17:21) на тъмната сила от обзетите от нея ("бесноватите"). А онези от тях, които са правели успешно това, обикновено са претърпявали гонения: срещу тях се опълчвали околните, прогонвали са ги, премествали са ги от едно място на друго и т. н.
Обаче светците и ревностните подвижници на благочестието не се плашели и не се плашат от всичките козни на врага, насочени срещу тях. Нещо повече - при видимо нападение на тъмната сила срещу тях светците винаги са побеждавали. Някога сатаната в образа на лъв нападнал преп. Сава Освещени. Нахвърлял се и се отдръпвал назад, отново се нахвърлял и отново отстъпвал. Виждайки, че звярът ту се нахвърля, ту отстъпва, преподобният му казал: "Ако имаш власт от Бога да ме погълнеш, защо отстъпваш? А ако ли нямаш, защо се трудиш напразно? Защото чрез силата на моя Христос аз ще те надвия, лъве." И бесът веднага изчезнал.
И когато на християнина се наложи да се срещне - наяве или насън - в живота си с тъмната сила или с нейна проява, трябва само да си спомним за онова непобедимо оръжие, което той притежава. А това оръжие е Христовият Кръст, с който трябва да се оградим, а също така и християнското смирение. За последното преп. Силуан Атонски пише така: "Войната (с тъмната сила) е упорита, но само за гордите, а на смирените е леко, защото те са възлюбили Господа и Той им дава Своето силно оръжие - благодатта на Св. Дух, от която се боят нашите врагове, защото тя ги гори."
Впрочем, ако християнинът не трябва да се бои от видимите нападения на тъмната сила, то той трябва винаги да знае за постоянното й и невидимо за телесните очи въздействие върху му, да има ясна представа за него и непрекъснато да се бори с това въздействие.
Както пише архиепископът Арсений (Чудовски):
"Светите подвижници не съветват да се боим от вражеските козни, които се проявяват в борбата срещу помислите и т. н., защото демоните могат само да ни плашат, но не е по силите им да овладеят нашето същество, ако се оградим с молитва, кръстно знамение и духовна трезвост. Страхът само прави слабо сърцето ни и парализира всичко, което ни прави силни срещу вражеската сила."
Когато е обхванат от някаква страст или забелязва у себе си пристрастие към нещо, когато наблюдава в душата си състояние, което е противоположно на плодовете на Св. Дух (любов, радост, мир и т. н.) - отвращаване от всичко добро, неприязън, студенина към хората, униние, безпокойство, гнетяща тежест - християнинът трябва ясно да съзнава, че душата му в някаква степен е завладяна от тъмната сила.
Според учението на преп. Антоний Велики:
"Демоните не са видими тела, но ние им служим за такива. Когато душите ни приемат тъмни помисли, ние приемаме самите демони и ги правим явни с телата си."
В тези случаи християнинът незабавно трябва да се въоръжи духовно и да започне да се моли.
Лукавият обаче не може да бъде победен със собствени сили. Победата се постига само чрез силата на Христос и на Неговия Кръст. Затова и борбата ще се състои предимно в прилежна молитва за застъпничество и участие в тайнствата Покаяние и Причастяване.
При тези случаи от молитвите се четат: "Да възкръсне Бог", Символът на вярата или 90-и псалом.
В някои случаи (например при силни прояви на някаква страст), може би ще се наложи към молитвата да се присъедини и постът. При това трябва да се помни, че Господ най-често допуска нападките на лукавия срещу нас или при проява на гордост, или като наказание за някакъв грях. Затова и молитвата за застъпничество трябва да започва с покаяние за онези грехове, които ни подсказва съвестта.
Из книгата на Н. Пестов "Современная практика православного благочестия". Спб.: Сатисъ. т. 1. 1995.
Аз съм на 38 години, имам висше образование, живея в Сибир, в Кемеровска област. Работила съм по вахтения метод в едно от газодобиващите управления на Томска област. Много ценях работата си.
Винаги съм се интересувала от аномалните явления, четях статии и често мислех за това. След време в продължение на няколко години и с мен започнаха да се случват странни явления: ту някакъв полтъргайст се "засели" в апартамента ми, ту се появяваха и изчезваха някои предмети. Не се страхувах и поощрявах "барабашките", като смятах, че те са проява на "симпатичен домашен дух". Поне някакво развлечение в не особено разнообразния сибирски живот. Тогава дори не можех и да предположа до какво ще доведе тази симпатия.
Родителите ми, които са кръстени в детските им години, не вярваха в Бога, като считаха, че църковният живот е предразсъдък от миналото. И все пак, когато съм била на пет години, баба ми ме завела в един храм и тайно от родителите ми ме кръстила. Оттогава душата ми някъде в дълбините си запазила вярата си в Бога, но аз се стараех да не мисля за Неговото битие и рядко влизах в църква.
Аз живеех, меко казано, не много праведно, което всъщност послужи и като повод за моето уволнение. Така загубих работата си, която, между другото, ми носеше добър доход. Уволнението ме потресе и аз престанах да спя, започнах да вдигам кръвно, а веднъж получих и тежък сърдечен пристъп.
И ето че на фона на това безсъние и униние аз чух успокояващи гласове, които ми предсказваха прекрасно бъдеще. Веднага си помислих, че или полудявам, или се разболявам от шизофрения. С нищо друго не можех да си обясня тези гласове, най-малко пък с нечиста сила. Щом се появиха мислите ми за полуда, "гласовете" започнаха да ме уверяват в обратното, а като доказателство например ми демонстрираха движение на минутната стрелка на часовника напред-назад. Тези движения на стрелката виждаха и приятелите ми. Те обаче ги възприемаха като фокуси, които уж съм правела с помощта на магнити или по други начини (преди време работех като шлосер на контролно-измервателна апаратура).
Отначало тези гласове се представяха като "енергоинформационни същности". Беседите ставаха нощем. И аз разговарях уж с "централния компютър на енергоинформационното поле" (такива названия, дори след като завърших следването си, бяха за мен неизвестни, загадъчни)."Те" разказваха как нощем "снемат" информация от хората, при което сърцето на някои контактьори не издържа и те умират от инфаркт. Аз се отказах да общувам, защото съвсем не ми беше до това . Загубих работата си, а тук ме преследва нещо ненормално. А и в "техните" разкази нямаше нищо ново и аз започнах да се надсмивам над "същностите", понеже бях съвсем уверена, че съм се побъркала.
Тогава "те" избраха друг, по-ефикасен вариант. Аз чух гласа на баба си, майката на майка ми, която ме е отгледала (бях кръстена от баба си по бащина линия), и гласа на една моя починала приятелка. Заплаках горчиво и окончателно повярвах, че това са гласове на мили на сърцето ми хора. "Близките" ми съобщиха, че се намират в ада: баба ми заради безбожието си, а приятелката ми - заради лошото си поведение (моето обаче не бе по-добро). Те ми предрекоха същата участ.
Започнаха да ме молят да напусна този живот доброволно. Казаха, че тук вече нищо не ме задържа, дъщеря ми е уредена, с мъжа ми няма да живея добре, а майка ми ще мога да прибера при мене, когато поискам... В края на краищата аз се съгласих.
"Те" ми заповядаха да се напия с водка и ми съобщиха, че през нощта най-сетне ще ме приберат при себе си. И ми демонстрираха как ще стане това. По тялото ми отгоре надолу се спусна някаква вълна към областта на сърцето. И в този миг то спря. Аз се опитах да извикам, но не можах. Тогава вълната мина към краката ми и излезе от тях, като продължи нататък. След секунда сърцето ми отново заби.
Едва тогава разбрах, че бях на косъм от смъртта. "Те" само ме попитаха: "Е, какво?! Успя ли да извикаш за помощ?" С това искаха да кажат, че могат, но не ме прибират насила. И като доказателство за силата си показваха различни фокуси: лицето ми в огледалото ту ставаше гладко като на дете, ту изсъхнало и набраздено от бръчки като на старица.
Предсмъртното си писмо написах под "тяхната" диктовка.
Напих се и заспах. Събудих се посред нощ в три часа със силно главоболие, но жива. "Гласът" ми съобщи, че сърцето ми е издържало, и това ме накара да размисля. Намерих сили да стана, да доближа масата и да унищожа писмото. Гласовете обаче не спираха. В стаята с тътен нахлу някаква сива, воняща мъгла, а главата ме стегна така, че ми се струваше, че още малко и ще изгубя съзнание. Аз затисках с длани ушите си, но тътенът не спираше.
Тогава ги видях. Те приличаха на лунната пътека по набраздената повърхност на някое плитко езеро. Тогава се досетих да ги свържа с нечистата сила и се прекръстих. Съществата веднага изчезнаха, стихна и тътенът, а аз отново легнах и веднага заспах.
След това в душата ми се появи някакво умиротворение и спокойната увереност, че това повече няма да се повтори. Но към вечерта отново започна да ме обхваща познатият див страх, който обикновено предшестваше появата на нечистата сила. Наложи се дори да извикам бърза помощ, за да ми направят успокоителна инжекция. Тази нощ спах като пребита.
На следващия ден, неделя, си спомних за баба си и реших да отида на църква. Помолих се, както можех, по молитвеника, който неотдавна ми беше подарила братовчедка ми, и купих икона на Богородица.
Не рискувах да нощувам сама - поканих при себе си две приятелки. Учудващо е, но тътенът, който съпровождаше появата на нечистата сила, чуваха и те, но не му придадоха особено значение: решиха, че шумът идва от тръбите на централното отопление. Не ги разубеждавах и не започнах да им разказвам за проблемите си, защото и самата аз се съмнявах в реалността на ставащото. Късно след полунощ те си отидоха, но обещаха, че ще се върнат след известно време.
Като останах сама, аз отново започнах да изпитвам ужасни атаки от страна на нечистата сила, която неочаквано заговори с мен от името на Господа. Железният глас започна да изброява греховете ми, а после започна да изисква от мен да избера: или смъртта, или лудостта. В невежеството си аз повярвах! Пак се появи натрапчивата мисъл за самоубийството, но аз не се съгласявах да сложа край на живота си. Тогава гласът ме заплаши, че вместо мен ще прибере дъщеря ми или майка ми. Главата ми се завъртя от тежките мисли: "Аз не желая злото на никого. Трябва да избирам. Дали да остана луда? Кому ще съм нужна такава..."
И най-сетне се реших и със сълзи в очите, подчинявайки се на гласа "свише", взех ножа. Приличах на робот: съзнанието се съпротивляваше, но ръцете сякаш се подчиняваха на някой друг и рязнаха гърлото ми.
"Сега умирай - чух аз. - След два дни ние ще те посрещнем." Губейки съзнание, аз попитах: "Къде?" Отговорът бе страшен: "В ада. Нали си самоубийца." След това се чу истеричен смях и едно възклицание, което ясно прозвуча, преди да пропадна в черната бездна. Ужасни четири думи: "Надсмиваше ти се дяволът."
И досега се учудвам как успях да изпълзя на стълбищната площадка, където ме откриха съседите.
В болницата три дни лежах в безсъзнание, а след това започнах да идвам на себе си. Щом състоянието ми се подобри, аз отново изпитах атаката на бесовската сила. Бесовете отново започнаха да ме заплашват, като ме караха да извадя иглата на системата от вената си и по този начин да сложа край на живота си. Но - чудно нещо! - аз владеех ръцете си и намирах сили да се боря.
Силите обаче отново започнаха да ме напускат, като отстъпваха място на познатия страх, но изведнъж някъде отблизо един тих и ласкав глас ми заповяда да не слушам бесовете. Заплахите им нямали сила, докато не им се поддавам. По-късно свещеникът ми обясни, че това е бил гласът на моя Ангел пазител.
Нечистата сила дълго се съвещаваше, спореше за нещо, страшно викаше и... реши да ме остави на мира. "Хайде - казаха, - да умъртвим човека, който те изгони от работа." Като не получиха моето съгласие, гласовете се отдалечиха, а не след дълго затихна и неприятният тътен. В пълната тишина ласкавият глас каза: "Наташа! Гледай да не се срамувам заради теб." Аз обещах да не греша повече и в същия ден започнах да оздравявам.
Преди да бъда изписана от болницата, ме прегледа психиатър, който не откри някакви отклонения. След известно време аз се изповядах и се причастих със Светите Христови тайни. Оттогава редовно посещавам храма, моля се и чета духовни книги. Сякаш очите ми отново прогледнаха и виждаха ослепително бяла светлина, като след дълги години живот в мръсно подземие.
Мина повече от година, но понякога все още чувам някъде далеч познатия тътен. Веднага се ограждам, както ме учи свещеникът, с кръстно знамение и тътенът изчезва.
Безкрайно съм благодарна на Господа, че ми остави живота за покаяние.
Раба Божия Наталия
(Писмо в редакцията на вестник "Православный Санкт-Петербург").
Макар че посвещаването на вещици се извършва тайно, все повече от тях открито се занимават с изкуството си и изискват неговото всеобщо признание. За все по-голямото им проникване в живота на обществото свидетелстват множество факти, като например официалното съществуване на група от студенти езичници (занимаващи се с магия) от Масачузетския университет, местната телевизионна програма "Real Witches", която си поставя за цел да разказва за всекидневния живот на вещиците, включването на езическите култове в Бостонското междуконфесианално съслужение, а също и законът на щата Кънектикът, който официално признава магията за религия. Пресата настойчиво доказва, че вещиците и магьосниците са напълно обикновени, нормални хора: учители, държавни служители, секретари, които просто се покланят на силите на природата и искат да го правят свободно.
Характерен е фактът, че за повечето от тези хора черната магия съвсем не е мимолетно увлечение, а важна част от живота им. От 50-те години насам в религиозния живот на САЩ проличава тенденцията голям брой хора да се насочват от традиционните вероизповедания към източните религии, като индуизъм и будизъм, а също и към различните окултни течения, в това число и магията. Сега в Америка расте вече второ поколение езичници, което се възпитава в езическа среда и преминава през езически ритуали, които съответстват на обредите на кръщаването и конфирмацията. И нека отбележим, че обществото се отнася към това все по-снизходително. Както казва в интервюто си за един вестник студентка от Масачузетския университет - член на групата на студентите езичници, тя не изпитва никакви затруднения по отношение на своето изповедание нито в семейството си, нито в студентската среда.
Съвременните американски вещици като правило са представителки на средната бяла класа, а понякога в общините влизат и мъже, привлечени от култа кам природата, към земята, веротърпимостта, а също така и общуването със света на духовете.
По-нататък ние ще си послужим със спомените на бившата помощничка на върховния жрец на магьосническата община (втория висш ранг на посвещаване). Тя се казва Кристина и днес се намира в лоното на Православната църква. Тези спомени свидетелстват за причините, които карат хората да търсят привлекателността на магията, и за опасностите, които тя крие.
Като не разбират демонската природа на магията, мнозина я считат за древна религия, която предхожда християнството, но която съвсем не е задължително да му противоречи. Практикуващите я постоянно подчертават, че те в никакъв случай не са сатанисти, че насочват изкуството си изключително към добри дела, според принципа: онова, което си пожелал на другия, ще ти се върне в троен размер. Те твърдят, че с помощта на своите ритуали постигат хармония с природата, а самите ритуали възприемат като магически похвати, с които управляват силите на природата. Не е чудно, че те често са образовани хора, които се интересуват от екологичните проблеми и жадуват да овладеят знания, които да им позволят да променят живота към по-добро. Мнозина пък са привлечени от ритуалите, заклинанията и магическите обреди като такива, тъй като най-разпространените в Америка вероизповедания изключват какъвто и да е мистицизъм.
За съвременните езичници е много характерно отсъствието на религиозно възпитание, на религиозни и културни корени.
Случаят с Кристина не е изключение - тя е израсла в семейство, в което майката е била католичка, а бащата - методист, така че на нея, по силата на един вид екуменически компромис, й се е налагало да посещава и католическата, и протестантската служба. Ръководният принцип бил следният: всички религии са равностойни, всички водят към Бога, само че по различни пътища. Не е чудно, че при такова "християнско възпитание" тя не е имала никакво предубеждение към магията.
Кристина научила за съществуването на вещици в своя град от едно анонимно интервю в местния студентски вестник. Не било сложно да бъдат открити и тя се запознала с тях. Отначало получила няколко книги, а по-късно, след обучение, което продължило година и един ден, била приета в общината им. Общината редовно се събирала за ритуално поклонение на природата всяко пълнолуние и по време на празниците (шабашите): пролетното и есенното равноденствие, средата на лятото, Нова година, Имболг, Белтайн, Лугнасадх и Самхайн. Първите четири ознаменували смяната на годишните времена, а останалите били свързани с периодите на браковете и раждането на потомство. Освен тези ритуали се извършвали и специални магически церемонии: очертавал се кръг и се произнасяли заклинания, които призовават богините на севера, юга, изтока и запада, в резултат на което участниците "се изпълват с природна енергия" и получават възможност да влияят върху събитията. Магията може да се използва, за да се изцели болен от рак, а също и за обичайни неща: за постъпване на работа или по-бързо да се паркира колата. Въпреки че всички тези танци на лунна светлина и призоваването на природните сили изглеждат като доста глупашко занимание, те, както свидетелства Кристина, оказват нужното въздействие.
"Дори и сега, след толкова години, изкушението е все още силно. Например, ако не стигат парите, за да се плати електричеството, си мислиш: е, за последен път..." Кристина, която има известни парапсихологически способности, отначало се чувствала като у дома си в общината, но както тя сама свидетелства, всичко се оказало само пролог към това, което започнало впоследствие. Тъмната страна обикновено се проявява само след година, година и половина.
"Научих се да съсредоточавам волята и разума си и да ги насочвам към нужната ми цел. Първата година на занятията е била, изглежда, най-чудната година в моя живот, бях обкръжена от близки хора, всички те притежаваха в известна степен свръхестествени способности. Аз бях щастлива, че като се обединим, ние ще можем да принасяме повече полза.
След година и половина обаче събитията добиха съвсем друга насока. При нас то се нарича срив. Започнаха да ми се случват ужасни неща. Изпитвах непрекъснат, нарастващ ужас. Тогава живеех в малка къща в една ферма и спях на тавана. Веднъж през нощта ненадейно ме обхвана страх, кожата ми изтръпна и цялото ми тяло сякаш натежа като олово: аз не можех да се помръдна, нито да извикам, а чувството на страх все повече се усилваше. В един момент усетих, че ако не съумея поне малко да се помръдна, за да премахна някак си това усещане, още малко и ще полудея. Съумях да помръдна главата си и тогава видях две светещи и наблюдаващи ме очи, и което особено силно ме порази, това същество висеше във въздуха, без да докосва пода. Сигурна съм, че това не бе халюцинация или игра на въображението, а аз дори и приблизително не мога да опиша обхваналия ме тогава ужас. След известно време - не мога да кажа дали това са били 3 минути или 3 часа - чувството на страх започна да отслабва. Този случай ми направи неотразимо впечатление.
Освен това започна да ме преследва един и същи сън, който винаги ме караше да се събуждам. Къщата ми се намираше в гората, върху един планински склон. На неговия връх ние направихме магически кръг за шабашите - мястото бе доста затънтено и наоколо нямаше съседи. В съня си сякаш се събуждах, гледах в прозореца към върха на хълма и виждах как той свети отвътре с мигаща светлина, като при това бях сигурна, че този сигнал е предназначен за мен. След като гледах филма "Близки срещи от трети вид", ми беше съвсем ясно какво е изпитвал неговият герой, когато казва: "Те са тук, те са дошли за мен". Този сън бе толкова реален, че не мога да кажа дали това ми се е присънило, или е ставало наяве. В същото време често ставаше и друго необичайно явление. Нощем от върха на хълма можеше да се види как на северозапад, на височина около 1000 фута, се появява ярко светещ, пулсиращ обект, който започва безшумно да се движи на югоизток. Щом само се появеше в далечината, кучетата от всички ферми, които се намираха по маршрута му, започваха да лаят, и колкото повече се приближаваше, толкова се приближаваше и кучешкият вой. Това ставаше редовно и помня, че всеки път гледах този обект и се надявах, че ще се върне и ще ме отнесе със себе си."
Една от съвременните вещици в свое интервю за един кливландски вестник проповядва "духовно познание на висшата сфера на света", съединяване с всички обитаващи вселената "същности". "Вие ще се убедите, казва тя, че това е част от вашето същество и че то ви направлява." За съжаление тя не разбира, че тази висша сфера и тези същности са само бесовете и тяхната дейност.
Съчувствайки на бедственото положение на тези хора, Кристина предупреждава: "Бих искала да им кажа, че всичко това няма никакво отношение към Бога. Общуването със света на падналите духове е крайно опасно не само за онези, които се занимават с това, но и за околните. Веднъж самата аз бях свидетелка как един млад човек загуби съзнание по време на магически обред. Една седмица той беше между живота и смъртта, а след това окончателно полудя. Мен ме спаси само Божията благодат. Уверени, че знаем какво правим, ние си нямахме понятие за коварството и злобата на тъмните сили, които се опитвахме да управляваме с помощта на магически заклинания. Избягвайте дори да гледате такива филми като "Полтъргайст" и "Ловци на духове", които изобразяват комично окултните явления. Благодарение на тях хората се отнасят несериозно към съществуването на тъмните сили, които ни ненавиждат и могат да погубят душите ни."
Ние, православните християни, не бива да си затваряме очите пред подобни прояви на бесовските сили в съвременното общество, а трябва да постъпваме според учението на Църквата. Както пише Лактанций, християнски апологет от IV век, имайки предвид тогавашните влъхви: "Благочестието - ето единствената ми защита. Над благочестивия не могат да властват никакви бесове, никаква съдба. Бог ще го избави от всякакво зло. Благочестивият и богобоязненият ще познае Бога." Нека нашата Православна църква ни бъде защита против лукавия дух на нашето време.
Вестник "Вера-Эском" (г. Сивтивкар). 1994 г. № 128-129
С. Шаталов
Преди всичко - откъде идват шаманите? За да стане човек шаман, той трябва да е имал шаман в рода си. Това обаче не е достатъчно, защото роднинските връзки съединяват много хора. Кой от тях ще продължи шаманското служение? Приемникът се избира от самите духове. Те отправят към избраника предложения да стане шаман и обикновено получават отказ. Духовете обаче упорстват, принуждават го, заплашват със смърт, наказват го. В края на краищата те постигат своето и получават нов служител. Такова описание на избора с незначителни различия присъства у всички народи, намиращи се понякога на противоположни краища на земното кълбо.
В литературата, посветена на темата за шаманството, е описана особена "шаманска болест", която съпътства избирането. Човекът може с часове да седи неподвижно, а понякога да се скрие в гората и с часове да скита из нея. Освен това в течение на няколко дни той лежи без сили и усеща ужасни болки. Смята се, че за да поеме шаманското служение, човек трябва да бъде "пресътворен". За да се извърши "пресътворяването", духовете отнасят душата му в един от трите свята - небесния, земния или подземния, където тя се "възпитава" от една до девет години, в зависимост от силата на бъдещия шаман. Именно по време на отсъствието на душата бъдещите шамани се разболявали от "шаманската болест". Това ставало на различна възраст: при "големите" шамани рано - от три до петгодишна възраст, при слабите - по-късно. В този период става и "рязането на тялото" - един от най-важните актове на шаманското призвание. Това е страшна, но както се смята - необходима операция, която духовете извършват с шамана: отрязват му главата, слагат я на някой рафт или я набиват на дълъг кол. Отделената от тялото глава не губи способност да чува и да вижда и шаманът не без любопитство наблюдава по-нататъшния ход на събитията.
Ето как описва "пресътворението" якутският шаман Спиридон Герасимов:
- Занесоха ме в продънена, мръсна и тъмна юрта, отсякоха ми главата и разчлениха цялото ми тяло на части, които заедно с главата сложиха в желязна люлка. В нея всички парченца от тялото ми се сраснаха отново и аз придобих обичайния си вид. Здраво ме вързаха с пъстра връв и започнаха да люлеят люлката. След известно време развързаха въжето и пробождайки ме с нещо остро, преброиха всичките ми кости и отделните влакна на мускулите и казаха: "Имаш една кост и три мускулни влакна излишни." Отнякъде се появи човек, много приличащ на мечка, и каза: "Я го дайте на мене." Подадоха му някакъв голям съд и той започна да изхрачва вътре големи съсиреци кръв.
Хванали Спиридон и го потопили няколко пъти в тези съсиреци, казвайки: "Трябва да му дадем име." След това влязла някаква жена и започнала да го кърми, но шаманът се извърнал с отвращение. Сложили Спиридон в люлката, омотали го здраво с повои, а след това му изболи очите.
- Паднах по гръб. Лежейки в това положение, започнаха да ме теглят наляво с желязна кука, закачена за горната част на носа. Вдигнах глава, очите ми, както и преди, можеха да виждат. Оказа се, че лежа в устието на Кървавата река, течаща назад-напред... Взеха вода от тази река и ме напоиха до насита, след което ми пробиха ушите, сложиха ме в глинен съд и казаха: "Ти стана велик шаман с кърваво подножие."
Материалистическата наука напълно отрича всякаква реалност на цитирания разказ. Всички шамани бяха обявени за нервноболни, а ставащото с тях - за халюцинации. При това никой не обърна внимание не само на съвпаденията в техните разкази, въпреки че са живеели в райони, разделени едни от други с океани (а статистическото съвпадение е толкова значимо, че според научните критерии те са напълно достоверни), но и на други източници, които описват подобни преживявания. Та нали в светоотеческото предание се посочват множество примери на обземане от бесове и всеки православен християнин лесно може да разпознае в приведения откъс сцена на такова обземане.
По всички признаци виждаме, че шаманските духове са нещо напълно определено и лесно разпознаваемо. Те са обитателите на въздушното демонско царство. По-просто казано, това са бесовете. Тяхната особена власт над народите, които живеят изолирано от християнския свят, е предизвикана именно от това, че от времената на потопа не ги е докосвала Божията благодат. През хилядолетията затворен живот бесовете са съумели дотолкова да сломят волята на тези хора, така да ги сплашат и потиснат, че в тази среда не възниква вече каквато и да било съществена съпротива спрямо шаманската обсебеност. Дори и след просвещаването на народите от Северна Азия със светлината на Евангелската истина, властта на духовете започна да отслабва много бавно. Много от шаманите, приемайки формално кръщението, въпреки това не съумяха да се отскубнат от лапите на обсебилите ги демони. Те продължаваха да правят магии, включвайки в действията си и християнски молитви, както и призовавайки името Божие и светците. А това е най-лошата разновидност на магията, най-кощунствена и греховна по тежест, приравнявана със самоубийството. Обзетият от духовете шаман става онова, което днес се нарича "екстрасенс". Все същите шамански духове, които ние наричаме бесове, желаят да получат влияние в нашето общество, търсят и си намират служители, които се занимават с шаманство, обявявайки, че се грижат за нашето здраве, благополучие и спасение.
Разбира се, съвременните шамани не носят дреха, обшита с животински опашки, не удрят дайре, защото онзи, който ги изпраща, не е толкова глупав, че да не разбира, че не ще ни прилъже с пряка бесовщина като чукчите или жителите на Огнена земя. Хилядагодишното християнство надеждно пази душите ни от непосредствено бесовско обземане. Но бащата на лъжата налива старото вино на шаманството в нов съд - и ето че Анатолий Кашпировски разказва пред вестника за своето служение, за духа покровител, който му се явява всяка нощ и го обучава в занаята, показва му хората, които ще дойдат при него на следващия ден, казва му от какво са болни, онова, което трябва да знае за тях, назначава духове помощници... И той вече шаманства по телевизията в цялата страна, давайки, както се полага на всеки приличен шаман, "установка за изцеление". Вместо дайре той има фонограма, в залата изпадат в транс, размахват ръце, танцуват. Очевидно упадъкът в нашата страна не на последно място е свързан с дейността на нароилите се у нас шамани, както и да се наричат те: екстрасенси, магове, магьосници и т. н. И каква ли е тяхната вина? Те са обзети от демоните и вече не са в състояние са се отскубнат от лапите им, а на нас ни остава само да съжалим неуспелите и да молим Бога за спасението им. Но все пак ние можем да решим дали да посещаваме техните сеанси или не - това е нашият избор, нашето оръжие, нашата отговорност.
Но шаманството прониква в живота на нашия народ не само в екзотични и прикрити форми. Чуват се например и гласове, призоваващи якутите да се върнат към "националната" си религия - шаманизма. Цял един народ може да бъде тласнат назад, във властта на духовете на тъмата, откъдето цял век са го измъквали съвместните усилия на православните проповедници. И това са само първите крачки, а в недалечно бъдеще се предполага, че ще се върне в духовното робство и останалото население на Русия. Вече отдавна се приказва и това, че не православието е религията на руснаците, а някакво "светло" дохристиянско езичество с неговото идолопоклонство, човешки жертвоприношения, с влъхви и шамани. Вече се води подготовка да се възстанови шаманското служение в откритото неотдавна магьосническо капище в района на река Ворон и там да се създаде общоруски център на магията.
Свещеното Писание ни дава два примера за поведение на хората в подобна ситуация: от една страна - участта на Содом, а от друга - на Ниневия. И в двата града, когато проличала неспособността на жителите им да се измъкнат от бездната на греха и разврата, били пратени ангели с проповед за покаяние; и содомитите упорствали в греха си и били поразени, а жителите на Ниневия се покаяли и наложили пост на себе си, на семействата си и дори на добитъка си и участта на Содом ги отминала - Господ приел покаянието. Сега Русия стои на същия кръстопът и на всеки руски човек трябва да му е ясно, че ние трябва да останем с Бога и Неговата църква, вместо да стоим и чакаме...
Вестник "Благовест" (г. Рязан), 1995, № 4.
А. Яковлев-Козирев
В нашата пределно уплътнена, апокалиптична епоха открито се извършва всемирна магьосническа революция. Едни изучават астрологията и правят хороскопи. Други се интересуват от хиромантия и мечтаят за ясновидство. Трети се възхищават от телепатията и се прекланят пред новопоявили се пророци от вида на българската Ванга. Неопитните неофити, които преди своето обръщане към църквата са платили данък на всеобщото увлечение по източните религии, се занимават с "християнска медитация". Отделни личности се опитват да съчетаят православния начин на живот с активно изучаване на източните бойни изкуства (карате, кунг фу, ушу, айкидо, таекуондо) или някакви йогистки упражнения, които уж са неутрални в духовно отношение и изключително полезни за общото здравословно състояние на организма. Но, изглежда, най-голямо влияние върху "тези младенци" оказва бурната дейност на многобройните хипнотизатори екстрасенси. Нека спрем вниманието си върху Алан Чумак, Анатолий Кашпировски и други подобни, които вече са добили славата на "целители чудотворци".
Нека вземем за пример само един от множеството учудващи случаи. Няколко сеанса на телелечение с психотерапевтични методи - и като резултат болните деца успешно понасят изключително сложна операция. При това обезболяването се осигурява чрез телевръзка, тъй като всички обикновени анестезиращи средства са категорично противопоказани. На пръв поглед - какво по-хубаво от това! Намерен е изход от едно наистина безизходно положение. Направено е добро дело и са спасени хора. Налице е явно "чудо"...
Но ето едно интересно свидетелство на очевидец, който е наблюдавал как работи Кашпировски: "Дяволиада! Аз преставам да разбирам каквото и да е, в главата ми е някаква мъгла, всичко се размива пред очите ми" - е написала Валерия Врубльовска в статията си "Една фантастична нощ в хирургическия институт" (статията е публикувана в списанието "Работница").
Журналистката, която се отнася към хипнотизатора с нескривана симпатия, въпреки това точно определя същността на ставащото и може би без самата да подозира това, ни предупреждава за грозящата опасност. Обаче и най-ефективното хипнотично телешоу, както и другите рафинирани "дяволиади" на нашите дни не са нещо повече от детска приказка в сравнение с това, което се очаква в най-близко бъдеще. А тук ние всички трябва да се замислим и да си спомним страшните боговдъхновени пророчества за лъжливите знамения и великите измами на последния, кулминационен период на световната история - когато на земята ще се възцари демонската свръхличност, "човекът на греха, синът на погибелта", който ще мами, че е Бог (2 Сол. 2:3-4)
Чудесата на антихриста, които ще имат неотразимо въздействие върху хората, не ще бъдат някаква палячовщина. В Апокалипсиса се разказва за едно от тези чудеса, а именно за внезапното изцеляване на смъртоносно ранената глава на антихриста или звяра, както е наречен там. Предава се впечатлението от това чудо: "Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра"(Откр. 13:3).
Закономерно възникват въпросите: каква е истинската природа на хипнозата? В какво е дълбочинната същност на този феномен?
Някои учени смятат, че хипнотичното лечение е абсолютно безвредно и напълно естествено явление. Според тях прочутите сензитиви, екстрасенси, псиенергисти са изключително силни универсални хипнотизатори - като много добри специалисти в областта на биоенергетиката майсторски въздействат върху всички енергонива и по всички енергоканали и по този начин неопровержимо доказват съществуването на обективни биоенергетични закони. В една от публикациите на тази тема във вестник "Аргументы и факты" четем: "Съществува пронизващата живота на всяко живо същество способност да се извлича от околната среда, да се натрупва и използва за собствени цели част от енергията, с която е изпълнено световното пространство." Това разбиране за вътрешната природа на хипнозата и на хипнотичните способности, както и самата наукообразна терминология на биоенергетиците, напълно съответства на окултния светоглед и на магическите учения на съвремието, крайната цел на които е да бъде приобщена душата към света на падналите, отхвърлените духове и да бъде запратена в обителта на вечната смърт.
Нека преотстъпим думата на един друг популярен "лечител" - Алан Чумак: "Аз чувам глас. Както искате, така го разбирайте. Обикновено "сеансите на връзка", както ги наричам, стават през нощта, от единадесет през нощта до четири на сутринта. Аз седя, а гласът ми разказва за метода на лечението, за енергията и за много други неща. Гласът е вътре в мен. Аз виждам картинки. Ясновидство, ясночуване. Видеокасетата, магнитофонната лента или водата носят в себе си заряд от моята енергия. Аз мога да пренеса в предмет моето състояние и там да родя тази енергия, която помага на хората. Аз съм дотолкова силен, че няма хора, които да не ми се поддадат. Мога така да ги "натисна", че да изгубят съзнание."
Пред нас се разкрива вътрешният свят на горделивия магьосник - ултрасъвременния чародей, - за който са изцяло чужди каквито и да е благодатни дарования, който е станал жертва на собствения си неудържим егоцентризъм и е встъпил в пряко общение с бесовете. Твърдият, "стоманен" дух на сатанинската гордост - присъщ на всички, без изключение сатанисти - се проявява буквално във всяка дума. Колко много се различава тази напрегната, мрачна, сякаш пресована в напрегнат блок сатанинска духовност от мекия, светлия, благодатния дух на смиреномъдрите подвижници и чудотворци на Светата Православна църква!
В частност чудотворството и лекуването на болести са особен дар на Божията благодат. Това е голяма награда за непрекъснатия, многотруден, аскетичен подвиг на изключително напрегнатата, непримирима борба с греховните страсти. Може ли да бъде удостоен с дара на изцелението човек на порока и греха, онзи, който не само че няма ни най-малко понятие за християнското подвижничество, но дори не е доближил църковната ограда?
Могат да ни възразят: "И все пак успехите на хипнотичното лечение са всеизвестни!" Отците на църквата, които навремето са отговаряли на подобни възражения, ни учат: "Нека бъдем болни, по-добре е да си останем така, отколкото, за да се освободим от болестта, да изпаднем в нечестие. Ако демонът лекува, той повече вреди, отколкото носи полза. Ще достави полза на тялото, което не след дълго непременно ще умре и ще изгние, а ще навреди на безсмъртната душа. Ако понякога, по Божие допущение, демоните изцеляват (чрез заклинание), това изцеление се случва, за да бъдат изпитани верните, и не защото Бог не ги познава, а за да се научат да не приемат от демоните дори изцеление.
Както търговците на роби: като предлагат на малките деца сладки, плодове и разни такива неща, често ги хващат с тези примамки и ги лишават от свобода и дори от самия живот, така и чародеите, като обещават да излекуват болестта, лишават човека от спасението на душата." (св. Йоан Златоуст)
Жизнено важно е да се знае, че един от най-ярките признаци за наближаващия край на света е засилващата се активност на падналите отхвърлени духове, които жадуват да приобщят всички към сатанизма и навеки да погубят цялото човечество. Телевизионната хипноза далеч не е единственото, но е доста ефективно средство за постигането на тази цел. Като установява контакт с хипнотизатора и като следва неговите внушения, човек - волно или неволно, съзнателно или подсъзнателно - се отрича от Христа и принася мислена жертва на бесовете. По този начин той получава демоническо посвещаване, с други думи, встъпва в техния невидим свят и установява здрава двустранна връзка със силите на мрака. Такова едно общуване с бесовете често води до състояние на неразкаяност, нерядко и до изключително тежкия и непростим грях на самоубийството и завършва с необратима духовна катастрофа - затваряне на погиналата душа във вечните тъмници на ада.
Ако знаехме колко неизмеримо важни са за нашето душевно-телесно изцеление и следващото обновление редовната изповед и причастяването със Светите Христови тайни! Дай, Боже, всичките съвременни маловерци да се възкачат колкото се може по-бързо до това спасително ниво на битието и да пристъпят към покаен подвиг - да започнат активен литургичен живот - залог за духовно-нравственото преображение и Вечното Спасение.
Вестник "Царкоунае слово", Беларус, 1993 г. № 8-9.
Църквата вече неведнъж е предупреждавала за опасността от "духовните" изцеления. Ние бихме искали да се спрем и на "изцеленията" по метода на кодирането, които някак си незабелязано, за разлика от шумотевицата около сеансите на екстрасенсите, навлязаха в живота ни.
Рекламата по вестниците и радиото постоянно ни приканва да посетим многобройните кодировачи, за да се изцелим от тежките недъзи на алкохолизма, токсикоманията, затлъстяването... Кодирането се осъществява срещу немалки суми, от хора с най-различна духовна ориентация, като техният нравствен облик не интересува никого. Характерно е, че публикациите в печата, рекламиращи кодирането, също както и публичните изяви на кодировачите, никога не разкриват механизма на "изцелението".
Същността на този метод представлява окултно въздействие върху психиката на пациента чрез концентрираната енергия на "кодировача". Кодирането, както и другите магически въздействия, поставя като непременно условие откритостта, пасивното внимание и безусловното доверие към "целителя".
"Вие сте скъпо купени (с цената на кръвта на Христа Спасителя) - казва Апостол Павел, - не ставайте роби на човеци." (1 Кор. 7:23) Именно такова духовно робство обаче изисква кодировачът. Христос дава на човека свобода: "Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни." (Иоан. 8:36) Чрез своите служители дяволът винаги води към поробване.
Характерно е безсрамното самохвалство на "психоцелителите". Традиционната медицина осъзнава ограничеността на своите методи и предупреждава за винаги съпътстващите странични ефекти, които понякога са много значителни. Кодировачът обаче "лекува" най-разнообразни, често много тежки патологични състояния уж без всякакво вредно последствие. Въпреки че въздействието става чрез осквернената от греха душа на "целителя"...
За да освободи човека от робството на греха, Христос е заплатил с цената на Своите страдания и смърт. Каква цена - освен в пари - плаща пациентът за освобождаването си от дългогодишната пристрастеност към алкохола, тютюна, преяждането? Външно погледнато - никаква. Един напълно безболезнен сеанс - и си свободен. Възможно ли е наистина това? По своето действие кодирането наподобява хирургическата операция лоботомия - разделяне на полукълбата на главния мозък. При това се елиминира огнището на възбуждане при агресивните психичноболни, но безвъзвратно се губят висшите способности на човека - интелект, емоции, творчески възможности. Кодирането е духовна лоботомия, но чуждият на благодатния църковен живот практически не може да усети това.
За съвременния човек, възпитан от материалистична идеология, е доста трудно да се ориентира в заливащия го поток явления от духовния свят, които до неотдавна са били смятани за несъществуващи или за измислици на човешкото невежество. Трябва да помним: Божествените действия със силата на Светия дух се осъществяват само в Православната църква. Те се осъществяват чрез онези, които по волята Божия носят тежкия кръст на истинския дар на изцелението, на онези, които са подготвени за това от дългогодишния подвиг на православната аскеза и са достигнали Христовото смирение. Ако за такива хора се казвало, че са извършили някакво чудо, те винаги са посочвали погрешността на такъв възглед: изцелява Дух Свети, с благословията на Бог Отец, пратен в нашия свят от Господа Иисуса Христа. Дух Свети действа чрез Своите избраници: "Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище." (Пс. 67:36)
В своята практика църквата следи с голямо внимание тези свети действия да не бъдат подменяни от развитието и действието на падналия човешки дух. Ако в подвизаващия се монах бързо започват да се проявяват необичайни свойства - прозорливост, дар за изцеляване - предлагало му се да измени вида на подвига си и да се моли да му бъдат отнети тези способности, понеже могат да развият в неукрепналата душа най-убийствения грях - духовната гордост.
Един от великите старци, който притежавал дар (истинен!) да изцелява, започнал да забелязва в себе си действието на тщеславието. Разбирайки опасността от тази страст, той започнал да моли Бога да му прати беснование. Господ изпълнил молбата му: старецът бил обхванат от бяс толкова силно, че ядял собствените си изпражнения. И слепите по дух многочислени поклонници, чието внимание съблазнявало стареца, решили, че той не е угоден на Бога, и се отстранили от него. След като в такова страшно доброволно изкушение духът на стареца укрепнал още повече в смирението, бесът се отдръпнал от него и той преуспял още повече.
Дали ще видим такова отношение към себе си или към Бога при "духовните целители", повечето от които са или невярващи, или окултисти - тоест непосредствени служители на сатаната?
Божията благодат може да освещава пасивното вещество - особено след пришествието в плът на Бога Слово, Който го освети. Това виждаме в примера със светите икони, светената вода, светото миро - чрез които се извършват много изцеления. Господ е извършил великото чудо на изцелението на слепия чрез най-низко нещо - калта, смесена със слюнка. Неговата Божествена природа направила от това "тленно"вещество изцеляващо.
Но духовната природа е нравствено активна и действието на Светия Дух не може да се осъществи чрез заразено от греха духовно същество - било то демон или душата на неразкаял се грешник. "Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?" (2 Кор. 6:14-15)
И екстрасенсите, и хипнотизаторите, и тяхната разновидност - кодировачите, разрушават със своите окултни методи защитната система на човешката душа, която я предпазва от обкръжаващия ни тъмен свят на бесовете. Това става чрез концентрацията на пациента върху личността на "целителя", чрез който като чрез медиум се осъществява демоническото въздействие.
Под формата на сеанс на кодиране се извършва идолослужение, където ролята на идола - медиума с демонския свят - играе кодировачът. На него човек, след като е подготвен от предварителна психологическа обработка, дава това, което представлява ядрото на нашето съществуване - вътрешното дълбоко внимание. Не случайно Светите отци учат, че основа на всички грехове е разсеяността, разсейването на вниманието. То трябва да е насочено навътре в нашето сърце, да се вслушва - да слуша Божия глас, който звучи в нас чрез съвестта ни. А вместо това то се насочва към външно, заразено от греха творение.
Привържениците на "екстрасенсорното въздействие" се позовават на това, че с дума може да се лекува и да се убива, но може и да се подкрепи човек в ежедневния ни живот. Тогава защо да не се култивира "доброто" словесно въздействие и да се използва то за блага помощ при освобождаването от душевни болести?
Те дори цитират Свещеното Писание: Христос е казал, че "на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави" (Марк. 16:18). Къде в църквата може да се види това? А ето че ние, екстрасенсите, възлагаме ръцете си - и изцеляваме, както е казал Христос .
На първия тезис трябва да отговорим, че в ежедневието си човек е същество, пронизано от греха и употребяващо словото си греховно. Да, на всяка крачка виждаме как човек чрез словото си поробва друг човек, налага волята си, внушава представите си. Но именно това разлято, разсеяно в ежедневието на обикновените хора въздействие е основата на това, което в концентриран вид става явна магия.
Що се отнася до позоваването на Писанието, тук служителите на бащата на лъжата и демагогията постъпват именно като демагози. Вземат отделни думи за оправдаване на плътското си мъдруване, противоречащо на църковното разбиране. Наистина в Евангелието ние многократно четем как Христос изцелявал, като възлагал ръцете си - но това са били истински, Божествени изцеления, защото са били основани на вярата в Него като Син Божи, основани са били на покаянието. Такива изцеления Христос дава и сега в Своето Свето Тяло - Църквата.
В Св. тайнство на Елеоосвещението свещеникът, носещ образа на Христа, възлага Св. Евангелие на главата на болния, като казва, че не той, грешният и недостойният, а самият Христос възлага Своята всесилна ръка, която е в Светото Евангелие, и дава изцеление чрез опрощаване на греховете. Дава го в такава мяра, която е полезна за душата на страдащия.
Тези думи за изцеление чрез възлагане на ръцете ни се предлагат като аргумент, откъснати от контекста, в който се говори за видимите знамения, съпровождащи покаянието и обръщането към Христа преди проповедта на Апостолите.
Господ поради снизхождение към немощта на човешкото неверие е дарувал на апостолите да явяват такива външни знаци на Божията сила. И наистина Апостолите и светиите са изцелявали външните, телесните болести, за да привлекат хората към Христа - истинския Лечител на душите и телата. За да се пробуди в човешкото сърце чрез телесното изцеление благодатната и всеспасяваща вяра в Господа Иисуса Христа.
"Не сотвори себе химеру. Исцеления истинные и ложные", СПб., 1993.ю
Беседа на оптинския старец Нектарий
Това, за което се говори в тази беседа, не е остаряло и днес, макар че е станало в началото на ХХ век. Дори сега тя е още по-насъщна и злободневна. През последните десетилетия сатаната е свил змийското си гнездо в сърцата на онези, които са се посветили на НЛО, увлякъл е другите по астрологията, екстрасенсориката, различни видове магия, теософия, чародейство, лъжецелителство, окултни науки, източен лъжемистицизъм и всякаква друга духовна нечистота. Нека тази беседа на един от великите старци на Оптинския манастир стане назидание за нас и вразумление за онези, които са прелъстени от тази бесовщина.
Посещението на известния спиритист В. П. Биков при старец Нектарий в Оптинската обител довело до окончателно разрешение на всичките му преживявания и направило преврат в душата на този закоравял спиритист. Той се покаял за предишните си увлечения и започнал открито да проповядва против спиритизма, окултизма и другите лъжемистични знания, които са тясно свързани с викането на духове и черната магия. Ето как В. П. Биков възпроизвежда смисъла на беседата със стареца:
- Е, как е при вас в Москва? - бил първият въпрос на стареца.
Аз, като не знаех как да му отговоря, му отвърнах с гръмката фраза:
- Как да ви кажа, всички се намираме под взаимна хипноза.
- Да, да... Ужасно нещо е тази хипноза. През отминалите времена хората са се бояли от това деяние и са го избягвали, а сега се увличат и извличат полза от него... И цялата беда е там, че това знание влиза в живота ни под прикритието на някаква огромна полза, която то може да даде на човечеството. А ето едно още по-ужасно, още по-пагубно за душата, а и за тялото увлечение - увлечението по спиритизма...
Ако в килията се бе разнесъл оглушителен гръм, той не би ми направил такова впечатление, както думите на Боговдъхновения старец.
- О, колко пагубно, колко ужасно е това нещо! Под прикритието на великото християнско учение и чрез своите ревностни слуги, бесовете, които се появяват по време на спиритическите сеанси - незабележимо за човека - той, сатаната, чрез сатанинската лъст на древния змей го отвежда в такива пропасти, такива дебри, от които няма нито възможност, нито сили не само да излезе, но дори да разпознае, че се намира в тях. Той овладява чрез това проклето от Бога човешко деяние човешкия ум и сърце дотолкова, че онова, което на неповредения ум изглежда като грях и престъпление, за отровения от спиритизма изглежда нормално и естествено.
В главата ми с бързината на мълния преминаха цяла редица от лично мои деяния и деяния на други хора, отдали се на това учение, които преминаха именно при посочените от стареца обстоятелства. Защото какво може да бъде от гледна точка на истинния, неповреден християнин по-престъпно от такова деяние, като например - да прощават много от спиритистите - приемането на такъв страшен грях в семейството като прелюбодеянието и съжителството на една от страните в брака с трето лице? Онези, които са проникнати от сатанинското учение на спиритизма "за превъплъщение на душите", според което човек се появява на земята неведнъж, уж за да изкупи греховете на предишния си живот, оправдават явното нарушение на седмата заповед, скрепена с Божествените слова на Христос: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Мат. 19:6) и узаконеното от Самия Творец на вселената на първите страници на Библията: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът" (Бит. 2:24), с нищо необоснования довод, че прелюбодейците в предишното си превъплъщение са били мъж и жена и сега разгорялата се между тях любов само показва, че те не са довършили в предишния си живот някаква възложена им задача, която сега трябва да довършат съвместно? Или какво по-противозаконно, от християнска гледна точка, може да има от безбрачното съжителство, а то е издигнато почти в догмат в спиритическите организации само затова, защото там еротиката се счита за най-верния импулс при проявата на способностите на медиума.
- Струва си да се вгледаме по-отблизо в повечето спиритисти. Преди всичко върху тях винаги лежи някакъв отпечатък, чрез който става очевидно, че този човек извършва спиритически сеанси. След това се появява страшна гордост и чисто сатанинска озлобеност срещу ония, които им противоречат. Така незабележимо и съвсем фино действа сатаната при спиритизма, както никъде другаде. Човек се отдалечава от Бога и църквата, макар че, забележете, в същото време духът на тъмнината често чрез своите духове настойчиво из праща отвлечения от него човек в Божиите храмове, но не за разкаяние, а за да служи панахиди, молебени, акатисти, да се приобщава със Светите Христови тайни без искрена изповед на своите дела, като в същото време малко по малко влага в главата му такива мисли: "Та всичко това ти би могъл да направиш и сам, в домашна обстановка, и с по-голямо усърдие, с повече благоговение и дори по-продуктивно в смисъл на изпълнение на измолваното!" И според това, доколко неразсъждаващият човек все повече и повече затъва в бездната на своите падения, той все повече и повече се обърква в сложните лабиринти на духа на тъмнината, а Господ започва да се отдалечава от него. Той губи Божието благословение. Преследват го неудачи. Разстройва се жизненото му благосъстояние. Ако не беше повреден от сатаната, той би потърсил Божията помощ, помощта на Светите угодници Божии, на Царицата Небесна, на Светата църква, на свещенослужителите - и те биха му помогнали със светите си молитви, а той отива със скърбите си при същите духове - при бесовете, и те още повече го объркват, още повече го въвличат в задушаващата тиня на греха и проклятието.
О, колко правдиви бяха тези думи! Старецът като по книга четеше скръбните страници на моя живот, а спомените ми в това време само илюстрираха думите му. Когато започна в нищо да не ми върви, когато отвсякъде започнах да изпитвам само неудачи и разочарования, вместо да се обърна с прошенията си към Господа, аз учестявах общуването си с духовете. И колко коварно, колко дипломатично тези псевдоумрели приятели и покровители се стараеха да завоюват лошите ми наклонности, като казваха, че огънят на тези изпитания цели още повече да ме усъвършенства, още повече да подобри душата ми, за да я приближи към Твореца на вселената и след това да я възнагради с благата на този свят. При това ми даваха съвети, които още повече разрушаваха благосъстоянието ми; и когато исках от тях оправдание за тази лъжа, те обясняваха, че това е станало не по тяхна вина, а по вина на нисшите духове, които се плашат от духовния ми ръст. А всичко това биваше подкрепено с някакви поразителни феномени от физическо и психическо естество.
- Най-накрая Божието благословение напълно отстъпва от човека. Гангрената на неговата гибел започва разрушително да влияе върху цялото му семейство. Започва необичаен и с нищо немотивиран разпад на семейството. От него се отдръпват най-близките, най-скъпите му хора!
Целият изтръпнах. Мъчителен хлад обзе душата ми и цялото ми тяло, защото почувствах, че съм изправен пред това страшно и мъчително преживяване.
- И когато нещастната човешка душа с помощта на сатаната достигне най-последната степен на своето самозаблуждение, тя или губи разсъдъка си, човек става невменяем в точния смисъл на тази дума, или пък слага край на живота си. Макар спиритистите и да казват, че сред тях няма самоубийства, това не е истина: най-първият, призовавал духове, цар Саул, завършил живота си със самоубийство, "задето не спази думите Господни и се допитва до магьосница, а не потърси Господа" (1 Парал. 10:13-14). С човек, който призовава духове, пророчестващи от името Божие, които Господ не е пращал, става това, което някога предричаше пророк Иеремия: "С меч и глад ще бъдат изтребени тия пророци, и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици... и Аз ще излея върху им тяхната лошотия." (Иер. 14:15-16)
Старецът, без да отваря очи, някак особено тихо, особено нежно се наведе към мен и като докосна колената ми, тихо-тихо, смирено и с любов продума:
- Остави... зарежи всичко това. Още не е късно... иначе можеш да загинеш... жал ми е за тебе...
Велики Боже! Никога не ще забравя този покъртил душата и сърцето ми момент. Не мога да говоря за него спокойно, без сълзи, без трепет и вълнение в гласа, където и пред когото и да си спомням този велик момент на възраждане в моя духовен живот. Когато дойдох на себе си, първият ми въпрос към стареца беше: какво да правя? Старецът тихо се изправи и рече:
- На това ще ти отговоря с думите, които Господ Иисус Христос е рекъл на човека, когото изцелил от бесовете в Гадаринската страна: "Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог." Върви и се бори против това, за което си работил. Енергично и усилено изскубвай плевелите, които си посял. Срещу теб ще се надигне много вражда, много зло, много козни на сатаната, особено от онзи лагер, който си напуснал, и това е напълно понятно и естествено... но ти върви, не се бой... не се смущавай... върши делото си, каквото и да ти се изпречи по пътя... и Бог да те благослови!
"Троицкий листок" № 39.
П. Русков
Днес в много страни, сред всички класи, доста бързо се разпространява спиритизмът, наричан така от латинската дума "spiritus" - дух, явленията на който, както е известно на мнозина, се състоят в движенията и почукванията на маси, столове и на други неодушевени предмети, а също и в извикването на духове или на "души" на покойници, в появата на сенки, призраци, ръце и т. н. Тези явления стават без каквато и да е подготовка или някакви апарати и затова не могат да бъдат приписвани на действието на известните ни физически сили.
Някои отнасят спиритическите явления към една нова област на естествените науки, към действието на още неизвестни ни сили на природата. А други, изглежда болшинството, ги приписват на действието на душите на живели вече на земята хора, като въз основата на техните съобщения създават нова "наука", която уж обяснява тайните на задгробния живот.
В началото на 1883 г. една дама, Е. Р., ми разказа, че когато живяла в града К., заедно с един свой познат правела опити за сеанси с една маса, която на всякакви въпроси отговаряла с почукване на крака си. Тя познавала колко пари е получила моята позната по пощата и от кого и т. н., като освен това масата ходела из стаята. Причината на тези явления Е. Р. отнасяла към действието на магнетизма. Дотогава аз не знаех за спиритизма и се съмнявах в истинността на разказа. За да се убедя в действителността на разказа , аз предложих на г-жа Р. да направи в нашето семейство опит с нашата собствена кръгла маса и тя се съгласи.
На първия ни спиритически сеанс бяхме четирима: аз и жена ми, дъщеря ми и нашата позната, която ни ръководеше. Всички сложихме ръцете си върху масата. Седяхме така около два часа, но масата не показа никакви признаци на раздвижване. Съмненията ми сякаш се потвърждаваха и аз вече исках да стана и да прекъсна това занимание, когато се чуха глухи, редки почуквания и на въпроса на г-жа Р., ще отговаря ли на нашите въпроси, масата повдигна крачето си и чукна с него един път. Следваха въпроси, например: колко струват мебелите, часовника, на колко години е паркетът и т. н., на които тя отговаряше със забележителна точност.
В сеансите, които следваха почти всеки ден в присъствието на мен, на жена ми и на дъщеря ми, а също и на често идващия при мен познат В. К., който също се интересуваше от това ново за нас явление, ние окончателно се уверихме, че почукванията по масата стават поради неизвестна ни причина и че тя се движи самостоятелно, независимо от нашата воля, че отговаря на въпроси с почукване на крачето си и прави това, което й наредят. Така например масата се движеше из стаята в посоченото й направление, качваше се на дивана, заставаше, както желаехме, на един или на два крака, возеше по стаята в един сандък без колела осеммесечната ми дъщеря, като за целта връзвахме сандъка с въже за крака на масата.
Тези необикновени явления ни караха решително да недоумяваме за причините, които ги предизвикват. Някои от участниците в нашите занимания ги отнасяха към действието на електричеството или магнетизма, но аз не се съгласявах с това предположение, защото масата отговаряше на въпросите и правеше това, което й нареждахме, с една дума, не действаше автоматично, а като че ли управлявана от живо, разумно същество. Не можехме да допуснем и измама от страна на който и да е от присъстващите, тъй като всички бяхме еднакво заинтригувани от това необичайно явление, което всеки от нас виждаше и изпитваше за пръв път.
Скоро нашите недоумения се разсеяха. В един петербургски вестник прочетохме статия, в която бяха описани доста интересни съобщения, получени също от маса, но с помощта на азбуката, начинът на употребата на която ни беше неизвестен. От същата статия узнахме, че непонятните за нас явления се наричали спиритически и се осъществявали уж от душите на мъртвите, които общували с живите с помощта на масата.
Като разбрахме причината за тези явления, ние още по-усърдно се заловихме за тях, желаейки също да получим съобщения, и след като приложихме няколко начина на разговор с помощта на азбуката, преуспяхме дотолкова, че можехме да водим най-разнообразни разговори. Преди началото им ние винаги питахме кой ще разговаря с нас и масата веднага предаваше отговора на "душите", които се назоваваха с имената на умрелите деца и роднини... Най-често се появяваха имената на нашите починали деца.
1
В. Кой ще разговаря с нас?
О. Павел Русков.
В. Какво искаш да ни кажеш?
О. Моля ви, Христа ради, да се обичате един друг.
2.
В. Кой ще разговаря с нас?
О. Ана Рускова.
В. Какво искаш да ни кажеш?
О. Мамичко, бъдете добри, милостиви и се обичайте.
В. Който е добър и милосърден - какво го чака?
О. Чака го раят Христов.
В. А онзи, който не изпълни това?
(На този въпрос нямаше отговор).
В. Знаеш ли, че Паша умря в един ден с тебе?
О. Знам.
В. Виждаш ли го?
О. Не. Бих желала да го видя, но къде се намира той, милият, не зная.
В. Доволна ли си, че те погребахме в роклята, която носеше?
О. Ние сме безтелесни.
В. Когато ви поменуваме в църквата, какво става с вас?
О. Христос не ни разрешава да говорим за това.
В. Къде се намираш сега?
О. Във въздуха.
(На въпроса, "къде се намираш", винаги получавахме отговор "във въздуха").
3
В. Кой разговаря с нас?
О. Иван Гмелин.
В. Кой си ти?
О. Бивш професор.
В. От кой университет?
О. От Санкт-Петербургския.
(Взех енциклопедичния речник на В. Клюшников, в който намерих следното: "Йохан Гмелин, професор по химия в С.-Петербургската Академия на науките. Починал през 1755 г. в Тюбинген").
В. Какво желаеш да ни съобщиш?
О. С ридание ви заклинам да се моли...
(На тази дума той изведнъж спря и повече не продължи).
Освен това се появяваха имената и на други наши роднини и познати, които понякога ни съобщаваха такива случаи от своя живот, които напълно ни убеждаваха, че общуваме с душите на мъртвите.
Жена ми беше заинтригувана не по-малко от мен от всичко това, но все пак се отнасяше скептично, като почти всеки път изразяваше съмнение не е ли грях да се занимаваме с тези неша. Аз обаче се стараех да я уверя, че в това не може да има грях, защото "душите" на умрелите ни учат да се обичаме и да бъдем милосърдни, а любовта е основата на християнското учение.
През време на сеансите забелязахме, че когато ги провеждах с моя приятел Г. К., масата действаше доста добре; когато пък сядаше жена ми, то тя почукваше слабо, даваше отговорите си бавно и объркано, понякога изобщо не отговаряше. Аз обяснявах това със съмнението на жена ми, с което тя парализираше духовната сила, общуваща с нас посредством масата. По-късно, когато често започнаха да се появяват имената на умрелите ни деца, които молеха да се обичаме един друг, и тя престана да се съмнява в реалността на общуването на душите на мъртвите с нас, действията и съобщенията на масата с нейно участие станаха бързи и отчетливи. Истинската причина се изясни впоследствие.
При нас идваха и нашите познати М. И. Т-в и съпругата му М. А. Още от първия сеанс те напълно повярваха, че ние наистина беседваме с жителите на задгробния свят. За тяхната увереност и "душите" като че ли им показаха особено предразположение. Още щом сложеха ръцете си на масата, тя веднага започваше да почуква и да отговаря на въпросите им.
Така продължаваха спиритическите ни занимания, докато не се сблъскахме с още едно явление, което доведе всичко до окончателната му развръзка.
През онази година аз постех през Страстната седмица и се причастих със Светите тайни в четвъртък. В този ден, както е известно, винаги се четат Дванадесетте Евангелия или "Страстите". Бях на църква заедно с жена ми и се върнах оттам в 10 часа. У нас ни чакаха М. И. Т. и жена му. След като си поприказвахме за разни неща, М. И. ме попита: "Няма ли нещо ново в спиритическите съобщения?" Отговорих му, че тъй като постех, не съм се занимавал със спиритизъм.
- А пък аз - каза М. И. - направих откритие.
- Какво откритие?
- Ето какво: сега не ни се налага да ползваме масата, вземете в ръка молив и той сам ще започне да пише, каквото искате.
- Може ли веднага да направим опит?
- Може - отговори М. И. взе молив и хартия и веднага започна да пише. Всички с любопитство го наобиколихме. Само аз, като гледах молива, се съмнявах, че пише самостоятелно. Стори ми се, че това е обикновено писане, а не влияние на отвъдна, невидима сила. Затова помолих М. И. да ми отговори чрез молива: "Мога ли и аз да пиша по същия начин?" На този въпрос моливът отговори: "Той не може, защото е приел Светите тайни, но след три дни ще може."
Минаха три дни. В първия ден на Великден, след обяд, за да опитам ще пише ли и при мен моливът сам, аз взех молив и хартия и седнах на масата. Не бяха минали и пет минути, като почувствах, че показалецът на дясната ми ръка като че леко натиска молива, който поради това започна да се допира до хартията и после да пише. С изумление гледах пишещия молив и мислех, сякаш не вярвах на себе си: "Нима той пише сам, без участието на волята ми?" Тогава той написа така: "Близките ти скоро ще те оставят и аз ще стана твоя постоянен събеседник, всяка вечер ще пиша и ще отговарям, а сега ме остави." Аз мислено запитах: "Кой си ти?" На това моливът отговори: "Остави ме, сега нищо няма да ти кажа."
На следващия ден отново взех молив и хартия. След около две минути моливът изписа: "Няма да си кажа името." "Защо?" - попитах аз. "После ще разбереш. Скоро ще получиш писмо от свой верен приятел; ще те канят на служба в Астрахан, но ти не се съгласявай, ще ти увеличат заплатата и тук. Желая ви дълъг живот, ваш братовчед Павел Петрович Т."
- Защо ме наричаш братовчед?
"Защото винаги съм бил доволен от вас."
Зададох още някакъв въпрос, но моливът веднага написа: "Сега не ще кажа нищо. След Великден ще говоря с тебе, но сега силата ми е отнета."
Пак попитах: "Напиши кой отне силата ти и кой си ти?" На това моливът изписа: "Ти искаш невъзможното и затова не заслужаваш доверие." Изведнъж ми хрумна такава мисъл: "Какво означава написаното - след Великден... но сега ми е отнета силата? А преди той пишеше, че не мога да получавам отговори, защото съм приел Светите тайни? "Тук има нещо нередно - помислих си аз - трябва да се опита пак."
Само щом сложих ръката си върху хартията, усетих силен натиск върху китката на дясната ми ръка, така че с усилие удържах молива, защото пръстите ми от силния натиск се плъзгаха по молива и заедно с него се притискаха върху хартията. Колко силен беше натискът върху ръката ми, може да се съди по това, че и на шестте листа, които се намираха под онзи, на който пишех, бяха се отпечатали думите, а на последния ясно можеше да се разчете фразата: "Пак ми досаждаш, моля те..." Моливът изведнъж спря да пише, защото в това време започнах наум да казвам молитвата "Да възкръсне Бог."
Спрях да произнасям молитвата и попитах: "Защо спря да пишеш?" "Аз ти писах, че..." започна отново моливът, но изведнъж спря, защото започнах пак да се моля.
- Защо не пишеш - запитах аз - или се боиш от молитвата?
Нямаше отговор.
- Напиши кой си.
- ...
- Ако те плаши молитвата и не ти позволява да пишеш, значи ти не си никой друг освен оня, който изкушавал Бог в пустинята?
- ...
- В името на Всемогъщия Бог настоявам да напишеш кой си.
Моливът започна бавно да се накланя към хартията: "Да, аз съм този, който изкушаваше Бог в пустинята." Това неочаквано откритие толкова ме порази, че скочих от масата и хвърлих молива. Жена ми попита: "Какво стана?"
Казах й кой ни пише с молива и веднага го взех и започнах да настоявам за отговор на въпроса: "Кой именно правеше почукванията на масата, караше я да се движи и отговаряше на въпросите?" Моливът написа: "Аз съм зъл дух."
- Настоявам - казах аз - да ни оставиш. Отсега нататък спираме заниманията с масата и молива.
Моливът бавно, сякаш се отдалечаваше, написа: "Няма да дойда" - първата буква беше голяма, втората по-малка и т. н.
Когато дойдохме при М. И., за да му съобщим новината, заварихме го да седи на масата с молив, който нещо му пишеше. След като разказахме за нашето откритие, моливът му веднага написа: "А ти не вярвай на това, което той ти казва."
- Кой изкушаваше Бога в пустинята? - попита М. И.
- "Дяволът" - написа моливът.
- В името на Господа Бога наш и Спасител Иисус Христос настоявам да напишеш защо създаваш тези явления?
"За да погубя човешкия род."
От всичко, което изпитах и откровено описах тук, се вижда, че спиритическите явления се причиняват не от душите на умрелите или от някаква неизвестна още сила на природата, а от дявола, който сам написа, че измамно представяйки се с имената на наши близки и познати, примамва в мрежите си, за да погуби и разпростре над целия свят делата си. Безусловната вярност на това се потвърждава и с други факти от личните ми наблюдения, а именно: когато жена ми казваше или даже си мислеше, че занятията с масата са неугодни Богу - това отслабваше силата на злия дух. Приемането на Светите тайни не го допускаше да пише с молива в ръката ми по-рано от три дни.
Молитвата "Да възкръсне Бог", която започвах на два пъти, моментално спираше пишещия молив.
И най-накрая, произнесеното от мен Име на Всемогъщия Бог накара злия дух да изобличи сам себе си и да разкрие причините и целите на демонското изобретение на нашия век - спиритизма.
"Странник", СПб., 1885, № 12.
Вече в течение на хилядолетия у различните народи съществува мантиката - познаването на бъдещето, настоящето, миналото. Към какво ли не прибягват гадателите в своето вълшебство: гледат на небесни светила (астрология), на диви и домашни птици, по тяхното поведение, викове, полет (орнитомантия), на дим (ливаномантия), на гръмотевица, дъга, восък, вода, огън (пиромантия), на огледало (катанстромантия), на сито (коскиномантия), гадаят по движенията на змията (офиомантия). Разпространено е гледането по линиите на ръката (хиромантия), по строежа на човешкото тяло (морфоскопия и физиогномика), по сънищата (онейроскопия). Съществуват предназначени за гледане специални стихове (рапсодомантия) и книги (библиомантия).
За прелъстяване на вярващите нечистият дух съдейства в книгите за гадателство да се поместват някои текстове, външно приличащи на думи от молитва и други религиозни текстове, но съдържанието им е извратено.
Колкото и привлекателни и безвредни да ни се струват всички гадателки, ползването на услугите им е доброволно оплитане на душата в дяволските мрежи. Боговдъхновеният проповедник на вярата и благочестието свети Йоан Златоуст казва: "Гадателят е зъл демон" и предупреждава хората, които слушат гадателите, че ще бъдат недостойни за разположението и милостта Божия и с това ще предизвикат многобройни бедствия за себе си. Преп. Ефрем Сирин наставлява така: "Пазете се от съставянето на билки, от врачуването, гадаенето, от правенето на муски (талисмани) или от носенето на изработени от други: те не са щит, а окови."
Преп. Григорий Нисийски учи: "Онзи, който обича плътското от този живот, желае да надникне в бъдещето, за да избегне бедите и да постигне желаното. И за да не обърнат хората взора си към Бога, изпълненото с лъжа демонско естество е изобретило многобройни начини да се познава бъдещето като гадаенето, тълкуването на знаменията, пророчествата, призоваването на мъртвите, изстъпленията, снизхождане на божества, вдъхновения, карти и много друго. И ако някой вид предвиждане вследствие на някаква заблуда е признат за истина, демонът го представя на заблудения като оправдание за лъжливото предложение. Демонската хитрост показва всякакви лъжливи поличби, за да отстъпят хората от Бога и да започнат да служат на демоните. Един от тези видове измама беше и измамата на говорещите с утробата си и хората вярваха, че чародейството им може да привлича към тукашния живот душите на умрелите."
Когато говорим за гадаене и гадателки, не можем да не спрем вниманието си на българската пророчица Ванга. Мнозина се интересуват как може да се обясни пророческата дарба на тази жена.
Ванга е родена през 1910 г. Веднъж, когато била на седем години, докато играела с други деца на улицата, се извил ураганен вятър, вдигнал момичето - бъдещата пророчица, и я пренесъл на два километра от дома й. Там, в прашната буря, Ванга усетила, че нечия длан я докосва, и изгубила съзнание. Когато намерили момичето, очите му били засипани с пясък. След известно време тя изгубила зрението си.
Минали години. Веднъж в навечерието на Втората Световна война пред Ванга се явил невидим непознат и й казал: "Скоро светът ще се преобърне и много хора ще загинат. Ти ще стоиш тук, на това място и ще предсказваш на живи и мъртви. Не се бой! Аз ще съм редом с теб и ще ти казвам онова, което трябва да им предадеш!"
Оттогава Ванга придобила пророчески дар. Тя може да разкаже миналото и бъдещето на хората, които се обръщат към нея, да чете мислите им независимо от разстоянието и езика, на който говори и мисли даден човек. Както смятат учените, изучаващи необикновените способности на Ванга, на всеки сто нейни прогнози осемдесет са верни. Българската ясновидка общува с умрелите, задава им въпроси, получава отговори от тях и вижда лицата им пред себе си.
Преди да посети гадателката, човек трябва две или три нощи да държи под възглавницата си бучка захар, а след това да отиде с нея, за да бъде приет от Ванга. А тя, като държи в ръка захарната бучка, сякаш прочита от нея миналото и бъдещето на своя пациент.
От Свещеното Писание е известно, че всички онези, които извикват душите на мъртвите и общуват с тях, са движени от тъмната сила. Вълшебниците, гадателките, спиритистите общуват не с истинските души на мъртвите, а с бесовска измама. Под този вид им се явява бесът и отговаря на въпросите им.
Дори само това безпогрешно сочи, че Ванга не действа с Божията сила. И използването на захарчето, от което тя прочита съдбата на човека, също не е от Бога.
Цяла България знае за невидимото същество "Кики", което се сприятелило с едно момиченце от Пловдив. Това невидимо същество с почукване отговаря на въпросите на околните, а на самото момиче, на чието ляво рамо живее, дава отговор чрез мислите й. Веднъж момичето посетило Ванга с родителите си. Невидимият "Кики" ги съпровождал. С духовния си взор Ванга виждала това същество и го описва като приличащо на човек, с умни човешки очи, но с птича глава. По думите на Ванга "Кики" й разкрил, че отговорът на загадката му трябва да се търси в Древен Египет, в ония времена, когато хората са изобразявали боговете с птичи глави, тоест са се покланяли на дявола под формата на идоли.
Примерът на общуването на Ванга с "Кики" още повече ни убеждава, че тази пророчица действа не от Всевишния.
Ванга разказва, че с нея непрекъснато общуват някакви непознати същества от космоса, на които тя дължи своя пророчески дар, и свидетелства, че чува всевъзможни заповеди от тревите, дърветата, камъните, птиците, различни други предмети и живи същества.
Неотдавна пророчицата получи международен диплом за екстрасенс №1.
Много различни неща могат да се прочетат за Ванга в пресата. Но християнинът не бива да се интересува от това. Вярващите хора не се нуждаят от гадателки, всичко, което е необходимо за нашето Вечно спасение, се съдържа в Свещените книги, а за всичко свръхестествено, което не е от Бога, а от нечистия дух, не ни е нужно да знаем.
Може би някои от читателите са пожелавали да посетят Ванга и са съжалили, че нямат възможност за това. Знайте, че дори и такива мисли са грях и той трябва да бъде изповядан. Сред по-възрастните жени има такива, които в следвоенните години са търсили помощта на гадателки, за да разберат съдбата на мъжете или синовете си, незавърнали се от войната. Някои се обръщат към гадателки, за да разберат кого обича интересуващият ги човек. Други и сами са се опитвали някак си да гадаят, може би още в детските си години, както например момчетата и момичетата, стремейки се да узнаят името на бъдещите си мъж или жена. Независимо от това, кога и под каква форма човек се е обръщал към гадателки, той е съгрешил тежко и не бива да скрива това на изповед.
Из книгата "Диавол и его нынешние чудеса и лжепророчества", М. "Даниловский благовестник", 1994.
Е. Чучкалова
Учението за магнитните потоци на земята е било известно още на последователите на даосизма в древен Китай. Предмет на геомантията (фин-шуй) е посочването на най-добрите места за разполагане на жилища и особено на гробища. Правилата на геомантията са били спазвани толкова строго, че навремето са станали сериозна пречка за навлизането на цивилизацията, тъй като железниците и телеграфните стълбове все тревожели фин-шуй и осквернявали костите, предназначени за гробищата.
Какво мисли за магнитните полета на земята Православието и как гледа на причините за раковите заболявания?
Да, несъмнено магнитните полета са реалност, но милиони истински православни християни (тоест онези, които често посещават храма, регулярно се изповядват, причастяват, смиряват се и се покайват в греховете си) проявяват пълно равнодушие към тяхното съществуване. Чудно нещо! На сонма светии на Православната църква били открити от Божията премъдрост недосегаемите тайни не само на земния свят, но и на невидимия (преп. Силуан Атонски например споменава, че молел Бога да му покаже как е сътворил слънцето, и разбира се, не останал без отговор, а преп. Серафим Саровски често бивал възнасян в райските обители), но никой нищо не ни е оставил за това, на кое място е по-добре да си сложим леглото.
Светците показват пълно равнодушие по този въпрос. Иов например живял болен на торището; Теофил Киевски спял и в кал, и в палати еднакво добре, Киево-Печорските отшелници си изкопавали пещери една до друга, без да правят някакви пресмятания; блаж. Ксения Петербургска цяла зима ходела боса и в дрипи, спяла на снега в полето и навсякъде, където й давали подслон добри хора; блаж. Алипия Киевска няколко години спяла в хралупите на дърветата. На всички тях им било открито миналото, настоящето и бъдещето, те знаели всички хитроумия, причини и следствия в този свят, можели да изцеляват много и различни физически и душевни недъзи, но никой не поучавал чадата си да местят мебелите в къщата, търсейки "безопасни места". Значи за светците този фактор не е бил жизненоважен.
Да си припомним, че знанията за "добри" и "лоши" места могат да се почерпят и от магическите книги на идолопоклонството, тоест от езическата религия, много от сведенията на която са били разкривани от "богове" и "духове", които Светата църква определя като бесове.
И така, нито в Свещеното Писание, нито в Свещеното Предание, никъде не срещаме да се споменават геопатогенните зони, следователно знанието за тях няма отношение към духовния живот на човека. Откритията на съвременната академична наука също не отговарят на мистичната страна на този въпрос.
Вестник "Вера-Эском"( г. Сиктивкар), 1995. № 169-170.
Н. Кроткий, психиатър
Както и мнозина от съотечествениците ми, изпитвайки духовен глад след многото години на войнстващ атеизъм, аз се хвърлих в бездната на духовните търсения, които ме доведоха при учението на "Живата Етика" (Агни-Йога). С какво ме завладя тя?
С новите, напълно потресаващи за атеиста дилетант знания за устройството на света, и преди всичко на духовния свят. "Живата Етика" се представя като някакъв синтез от наука, религия и философия, "синтез" между културите на Изтока и Запада. Тя призовава към "духовна еволюция", към онова, което жадуваше моята душа, и бързо обръща светогледа на 180 градуса... Но...
Първите две книги на Агни-Йога "Зов" и "Озарение" са обединени от общото название "Листа от градината на Мория". Тези две книги са разгърнат пролог на серията на Агни-Йога, състояща се от 13 (!) книги, печатани в течение на 13 (!) години - от 1924 до 1937 г. "Учението" се представя като "Духовен манифест на бъдещото човечество". Желанието да разбера кой е "Учителят Мория" възникна веднага, но в търсенето на отговора измина година и половина. Аз знаех, че Махатма Мория е "Учителят" на Е. И. Рьорих. Знаех, че в течение на много години той й е диктувал "Учението" по телепатичен път. Но не знаех кои са учителите на "Учителя Мория" и коя "школа" представляват.
"Учителят" призовавал своя ученик, а по-точно - ученичката си, да стане ловец, прелъстител на човешките души. В мрежите на това "Учение" са се хванали много търсещи и духовно неопитни, такива като мене, нямащи християнски имунитет хора, основно от средата на интелигенцията. Да разбера кой е "Учителят Мория" и какво представлява самото "Учение за Етиката" ми помогна отчасти книгата "Жива Етика", издадена в Москва.
Географският адрес на "Учението" се оказа съвсем земен, а не небесен: "Дадено в долината на Брамапутра, извираща от езерото на Великите Наги, пазещи заветите на "Риг-Ведите". Нагите в индийската митология са "полубожествени същества" със "змийско тяло и една или няколко човешки глави" (!). На тях им принадлежи подземният свят, където пазят "безчислените съкровища на земята". Те се почитат като мъдреци и магьосници, способни да съживяват мъртвите и да променят външния си вид, живеят във водата и на сушата (!).
Научих, че Мориа е свещена планина в околностите на Йерусалим. На нея старозаветният патриарх Авраам, покорен на Божията заповед, възнамерявал да принесе в жертва сина си Исаак. Цар Давид купил планината Мориа, за да извършва там всесъжение и мирни жертвоприношения. Синът му Соломон построил на планината храм, впоследствие разрушен от римляните. Според мюсюлманското предание Мохамед посетил планината Мориа и от върха й се възнесъл за беседа с Аллаха. В памет на това мюсюлманите отбелязват празника на възнесението, а джамията, построена от Омар на планината Мориа през седми век след Рождество Христово, се почита от мюсюлманския свят за трета по значимост след храма на Кааба и гроба на Мохамед. В "Книга за жертвата" ("Зов") се споменават още две имена на Мория. Първото - Алал-Минг, "Учител на Тибет". Второто - шейх Расул-Ибн-Рахим, или Расул Мория, който бил "едно от въплъщенията на Махатма Мория".
И така, мюсюлманската джамия, построена на свещената планина, и шейх Расул Мория, той и "Учителят на Тибет", той и " Учителят по Жива Етика". В "Живата Етика" се прекарва мистична връзка между свещената планина Мориа с името на Махатма Мория. Изглежда, че "Зовът" на Агни-Йога е вик на предизвикателство към християнина.
Името на Иисус Христос се споменава в "Учението" нееднократно, в това число още от първите редове на книгата "Зов": "За Христос с любов ревнувам, на Христа радост нося" - и не е ли затова, за да се приспи бдителността на лековерните християни (само по кръщение, а не по начин на живот). Втори път споменатият в "Книга за жертвата" Иисус Христос е споменат вече всуе, наред с другите "Учители", например шейх Расул-Ибн-Рахим. Йогата Рамачарока в "опуса" си "Окултна биография на Иисус Христос" отива още по-далеч. Без да му мигне окото, той твърди, че Иисус Христос е ученик на Махатма, някога е посетил Хималаите (?!) и е усвоил безценните знания, предадени Му от хималайските учители. За какво им е притрябвала подобна нечистоплътна фалшификация? Само за да могат постоянно да валят в калта Божия Син и Неговото спасително учение, внушавайки, че заслугата на Христос е минимална, а християнството е вариация на източните религии.
Но и това не е всичко! Оказва се, ако се вярва на махатмите и рьориховците, че Христос е имал отрицателни програмни установки, "минусова карма". "Минусовата карма" според "учението" това е "тщеславие, предателство, несъпротивление на злото, садизъм, разврат, пиянство, лъжа и други пороци, осъждани от съвременния морал". Ето какъв е, твърдят рьориховците, вашият Господ Иисус Христос! Могат да бъдат цитирани много подобни "откровения". По същия начин става и явно сатанинската подмяна на думите на Пресветата Богородица: "душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой" (Лук. 1:46-47) с нещо ново: "И духът ми се зарадва в Бога, твоя Спасител". И това не е просто демократична търпимост, признаване на чуждите вярвания, както се твърди в "Учението". Защото по-нататък се предлага: "...И обменяйки (?!) Господа, ще идете при Единия" ("Озарение"). Каква "размяна" предлагат авторите на "Агни-Йога"? Не е ли този "обмен" явно богоотстъпничество? Христопродавство?
По-нататък ми беше интересно да науча, че така наречената "огнена болест" (чети: беснованието) на Е. И. Рьорих се нарича окултна треска ("...познато на нас явление", "Зов"). Но окултизмът, както е известно, е стремеж на падналия, греховен и бездуховен човек да проникне в тайните на света независимо от волята на Твореца, да стане бог без Бога, да получи свръхестествени, свръхсетивни (екстрасензорни) способности със съдействието на нечистата сила (сатаната) и да влияе на обкръжаващите го хора и световни стихии.
Така съвсем неочаквано за себе си аз стигнах до извода, че "Живата Етика" е окултно, явно сатанинско учение. Учение на "Учителя Мория", магьосника от езерото на Нагите, в чиито мрежи била уловена и самата Е. И. Рьорих. В "Учението" има много информация за психическата енергия и за това, как да се натрупва тя. Постулатите му са дадени в сбит, концентриран вид, поднасят се в поетична, привлекателна форма. На места текстът прераства в молитва към духа на тъмнината, на места - в притча. Но най-често това са "кратки, енергични афоризми, призиви, резки като удар на мълния". Текстовете на "Агни-Йога" по същество са внушение, сугестия. Те носят голям заряд от отрицателната демонична енергия на нейните "Учители". Тази сатанинска енергия почувствах върху себе си, като получих екстрасензорни способности, което ми беше приятно и подгряваше тщеславието и гордостта ми. Станах като обсебен. Що се отнася до уж духовния ръст, то "Учението" няма ясно ядро, кодекс или заповеди. Разсъжденията за духовното са красиви думи и нищо повече, някаква илюзия за духовен ръст, самоизмама.
Когато чете книгите на "Учението", човек се моли за своите "Учители", без дори да подозира, че "Живата Етика" не е просто "Учение", което дава знание, а псевдорелигия, страшен духовен фалшификат, и че той, прелъстен от подобни знания, е предал Христа. Онзи, в Името на Който той най-вероятно е бил кръстен като дете, и Който е заповядал: "Недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя." (Мат. 23:8)
И Апостолът ни е предупреждавал: "Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел." (2 Пет. 2:1)
Именно знанията, получени от мен от Свещеното Писание (Библията), трудовете на Светите отци на Православието, и милостта Божия ми помогнаха окончателно да разбера, че зад нашите на пръв поглед мили, добри и простодушни съотечественици Е. И. Рьорих и мъжа й Н. К. Рьорих стоят духове, да разбера на кого съм се доверил и в чии ръце съм оставил душата си, както и към какви непоправими последици можеше да доведе това, ако Господ не бе ме спасил.
Хората от типа на семейство Рьорих Христос е наричал "крадци и разбойници" (Иоан. 10:8). Крадци - защото те крадат душите от Бога, разбойници - защото проповядват, без да са пратени от Бога.
Вестник "Царкоунае слова" , Беларусь, 1994, № 11.
Вместо християнското учение за спасението на човека в Христа все повече се разпространява вредното окултно-теософско учение за превъплъщението. Според древноиндуската версия на това учение след смъртта душата преминава временно в астрален план, откъдето после се преселва в друго тяло - в растение, насекомо, животно или в друг човек (очевидно в този списък трябва да се добавят микробите и вирусите, които древните индуси не са познавали). Тялото, в което на душата й предстои да се превъплъти, се определя от количеството на "кармата" - добрите или лошите дела, които тя е събрала в предишния си живот. Ако човек е правил повече добро, душата му преминава в по-развито и благородно същество, ако пък е живял лошо - в по-нисше. Процесът на превъплъщаване продължава дотогава, докато душата напълно не се освободи от кармата, като изгуби всякакъв интерес към живота. Тогава тя се слива (според индуизма) с Абсолюта - Брама, или според будизма се разтваря в нирвана. Сега на Запад е популярна "очовечената" версия, според която душата преминава само в човешко тяло, прескачайки нисшите форми.
Учението за превъплъщението на душите твърди, че както е имало време, когато не е съществувал човекът, така ще настъпи и време, когато той вече няма да съществува. Човекът е започнал да се развива от нисшите същества (растения и риби) и ще се развива, докато не стане свръхчовек. Затова сегашният човек е преходно същество. Той изцяло се намира във властта на космическите сили, които го тласкат към неосъзнаваната цел и ще го доведат до състояние, което не съдържа нищо човешко.
Лъжеучението за превъплъщението няма никакви обективни данни в своя полза и е построено изцяло върху фантазии. Въпреки това то привлича към себе си привърженици с това, че от една страна, обещава "безсмъртие" на душата (в примитивен езически вид), а от друга - отричайки Върховния Съдия и наказанието в ада, освобождава грешника от чувството на отговорност и страх за лошите постъпки. Логичният извод от това учение е такъв: ако и да съгреши човек в един свой живот, то в следващия ще може да поправи работата. В края на краищата хората ще достигнат една и съща участ - сливане с Абсолюта. Разликата е само в броя на циклите.
Освен това, използвайки учението за превъплъщението, може да се обяснят и оправдаят всякакви страсти и престъпления. Например ако някой содомит чувства влечение към други мъже, то е защото в един от "предишните си животи" е бил жена. Ако жена изневерява на мъжа си, то е затова, защото сегашният й любовник в предишните превъплъщения е бил неин любим съпруг и т. н.
При цялата си на пръв поглед привлекателност това учение е ужасно мрачно. Какво собствено се превъплъщава след смъртта на човека? Очевидно това не е тази душа, която отъждествяваме с нашето "Аз".
Нали нашето "Аз" се осъзнава единно и непрекъснато същество в течение на целия ни живот. Нашето "Аз" се стреми към познание, трупа опит, развива талантите си. А тук излиза, че целият духовен багаж, придобит с голям труд, се изтрива по време на смъртта и човек в новото си тяло трябва да се учи от нулата. В момента на новото въплъщение неговото съзнание е като чист лист хартия. Ако ли пък стра