СВЕТЛА СЕДМИЦА
Светли четвъртък
"Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие..."

 

Иисус Христос Вседържител. Стенопис от 1260-1270 година от Хилендарския монастир в Света Гора Атон
Иисус Христос Вседържител (Пантократор).
Стенопис от Хилендарския монастир в Света Гора.
Източник: www.dekluizenaar.mimesis.nl

 

:: Евангелско четиво и Апостол в Светъл четвъртък

:: За рождението свише (Йоан. 3:1-15) св. Максим Изповедник

:: Беседата с Никодим на Господ Иисус Христос Иво Братанов

:: ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО - ПАСХА - ВЕЛИКДЕН

 

 

Евангелско четиво и Апостол в Светъл четвъртък

"А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.
Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим
" (Деян. 2:38-43).

"Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски. Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.
Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.
Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише. Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.
Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?
Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен".

(Йоан. 3:1-15)

 

 

За рождението свише

"Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски. Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.
Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.
Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише. Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.
Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?
Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен".

(Йоан. 3:1-15)

Учениците на св. Максим Изповедник попитали своя учител:

"Ако, според св. Йоан, роденият от Бога не върши грях, защото Неговото семе прибивава в него; и той не може да греши (1Йоан 3:9), а роденият от вода и Дух (Йоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, които сме родени от Бога чрез светото кръщение, можем да грешим?"

А той им отговорил:

"Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият – привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек по отношение на раждащия Бог.

Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, което осъществява в позналия Бога божественото подобие на Познания. У тези, в които се открива първият образ на раждането, все още присъства (разбира се, ако го пожелаят) възможността за грехопадение, защото тяхната воля все още не се е очистила от плътското пристрастие дотолкова, че да бъде определена от Духа за най-действително причастие на познатите божествени тайни. Защото Духът не ражда нежелаещата воля, но Той преобразува за обожение само желаещата воля.

Този, който е причастен опитно на това обожение, вече не може да отстъпи от него, щом веднъж го е познал реално на дело, и не може да се прилепи към нещо друго или към нещо, представящо се за него, подобно на очите, които веднъж видели слънцето, не може по погрешка да припознаят слънцето в луната или звездите.

А тези, при които Светият Дух е приел при раждането им от Бога цялото произволение, преместил го е изцяло от земята на небето и по пътя на действителното и истинско познание е претворил ума им в блажените лъчи на Бога и Отца така, че този ум се счита вече за друг бог и изпитва по благодатно причастие онова, което се явява по същност (а не изпитва) Самият Бог – у такива хора произволението явно е станало безгрешно поради навика в добродетелта и познанието, защото те вече не могат да се отрекат от това, което са познали по опитен път. И така, макар и да имаме Духа на осиновлението (Рим. 8:15), Който е семе, което възпроизвежда у ражданите подобието на Този, Който го е посял, то доколкото ние не Му предаваме своята воля свободна от склонност и разположение към греха, то затова след раждането ни от вода и Дух ние съгрешаваме по свое желание. А ако ние съзнателно приготвим своята воля да приемем водата и Духа, то тогава тайнствената вода би извършила очистване на нашата съвест чрез действено любомъдрие и животворният Дух щеше да произведе у нас истинско съвършенство чрез опитното познание. По този начин, всеки един от нас, които все още можем да грешим, остава преизпълнен с желанието доброволно да предаде себе си на Духа."

Откъс от книгата "Въпросо-отговори към Таласий", по изданието на проф. А. И. Сидоров, 2003 г. Превод Златина Иванова
Двери на Православието

 

Виж също:

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com