С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят. Там бива съдена на така наречения Частен Божий съд. Съобразно с духовно-нравственото си състояние на Частния съд за душата се определя временно задгробната й участ до Второто Христово пришествие.
"Душите на праведните, макар и да се намират на небесата, ... не получават до последния Съд съвършена награда, а също така и душите на осъдените не търпят пълно наказание, но след последния Съд душите заедно с телата си ще получат окончателно или венец на славата, или наказание"
(Православно изповедание на вярата, отговор на въпрос 68).
Частният Божий съд: минаване от смърт към живот в отвъдния свят непосредствено след смъртта на всекиго поотделно, преди Страшния и окончателен последен съд.
"На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27).
"За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде на човека според делата му; ... при свършека на човека се откриват делата му" (Иис. Сир. 11:26-27).
"И казваше [покаялият се разбойник] на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43).
Душите на съвършените праведници не минават през Частния съд, защото дяволът няма в какво да ги обвини. Те се прибират у Господа и душите им се съединяват с Христа и получават въжделеното блаженство веднага след като душите им напуснат тялото, още преди възкресението на мъртвите.
"Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо" (Иоан. 14:30).
"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот" (Иоан. 5:24).
"Желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа" (2 Кор. 5:8).
"Желая да се освободя [от тялото] и да бъда с Христа, защото това е много по-добро" (Филип. 1:23).
"Душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха ... викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време" (Откр. 6:9-11).
"И в ада, когато беше на мъки, [богаташът] подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък" ... (Лука 16:24-31)
"И когато [Иисус] се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим" (Лука 9:29-31).
"... ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, - от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. И възклицаваха с висок глас, думайки: спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!" (Откр. 7:9-10).
Участта на падналите ангели (демоните) и умрелите в нечестие човеци (неправедниците) е сходна. Още преди да е настъпил страшният съден Ден, те са вече осъдени на предварителен тъмничен затвор и на известни предварителни мъки. Тази временна тъмница и тези временни отвъдни мъки са преди вечните мъки и са именно дело на Частния Божий съд. Окована във веригите на собствените й грехове и хвърлена в тъмница, душата с трепет очаква окончателната си присъда.
"Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд" (2 Петр. 2:4).
"Ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден" (Иуда ст.6).
"Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден" (2 Петр. 2:9).
"Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше" (Пс. 138:15-16).
"Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си" (2 Кор. 5:10).
"Желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа" (2 Кор. 5:8).
"Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие" (1 Кор. 15:51).
"Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем" (1 Сол. 4:16-17).
"По твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, Който ще въздаде всекиму според делата му: живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата" (Рим. 2:6).
"Аз съм, Който изпитвам сърца и вътрешност; и всекиму от вас ще въздам според делата му" (Откр. 2:23).
"Защото, който не е против вас, той е за вас. И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, дето червеят им не умира, и огънят не угасва. И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, дето червеят им не умира, и огънят не угасва. И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, дето червеят им не умира, и огънят не угасва" (Марк. 9:40-48).
"... ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, - от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. ... Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях; няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек; ... Бог ще отрие всяка сълза от очите им" (Откр. 7:9-17).
Основавайки се на Св. Писание, разликите между Частния и Всеобщия съд са следните:
Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек поотделно. Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнаж - живи и мъртви.
Частният съд се извършва само над душата. Всеобщият съд ще се извърши на душата и над възкръсналото тяло, възсъединило се с нея.
Частният съд продължава 40 дни, през които душите на грешните люде минават през т. нар. митарства, дето демоните най-щателно разследват човешките грехове. Всеобщият съд ще се произнесе бързо, без разследване.
Частният съд определя временно задгробната участ на човека. Всеобщият съд определя навеки задгробната участ на човека.
|
|
|
Православното учение за митарствата е дошло до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му произход проличава ясно от факта, че го споменават св. Отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин, блаж. Иоан Милостиви, св. Митрофан Воронежки, както и от житиетата на св. Василий Нови, св. Серафим Саровски и мн. др.
Макар в Библията то да не е изрично упоменато, учението за митарствата не само не противоречи на Св. Писание, а е в пълно съгласие с него. Ето на какво ни учи Свещеното Писание:
Още през тоя живот демоните се стремят да ни уловят в своите примки. Те са постоянните наши изкусители и съучастници във всички наши беззакония; стремят се да обладаят волята ни, за да ни лишат от вечното спасение. Затова и в смъртния час на човека те са там, за да грабнат душата му в своя власт.
"Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1 Петр. 5:8).
"Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд" (1 Сол. 3:5).
"Чеда, никой да ви не прелъстява! ... Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола" (1 Иоан 3:8).
"Семето е словото Божие; ... но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят..." (Лука 8:12).
"Господният раб не бива да влиза в крамоли, но да бъде към всички кротък, поучлив и търпелив; с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му" (2 Тим. 2:24-26).
"Безумнико, нощес ще ти поискат (истяжуть - по славянския превод) душата" (Лука 12:20) (истяжутъ - ще разследват, ще измъчват, ще разпитват).
При умиращия се явяват ангели и демони, чрез които - като оръдие на Божието правосъдие, - Бог извършва Частния съд. Излязлата от тялото душа поема към небето през въздушните пространства, дето бива пресрещната от бесовете - "поднебесните духове на злобата".
"И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който [след възгордяването си] мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му" (Откр. 12:7-9).
"Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12).
"И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт" (Еф. 2:2).
Добрите Ангели - нашите ръководители и наставници към вечното спасение, знаейки нашите добри дела и, съобразно с любовта си, съдействат за нашето оправдаване на Частния съд.
"Умря сиромахът и занесоха го Ангелите в лоното Авраамоово" (Лука 16:22).
"Бог е казал [на Ангела]: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?" (Евр. 1:13-14)
"Тъй ще бъде и [преди Страшния съд] при свършека на тоя век: ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си" (Мат. 13:40-42).
Църковното учение за митарствата ни предупреждава да си представяме митарствата не в грубо материален смисъл, а доколкото ни е възможно - в духовен смисъл. То ни насочва към живот, чрез който да не дадем на демоните материал да ни обвиняват на Частния Божи съд. Затова подробното изучаване на митарствата е от голяма полза за нас: да избягваме греховете, които се изследват на всяко от тях или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време.
Св. Отци ни предупреждават за 20 митарства. Ден след ден (до 40-тия ден от смъртта) всеки от неправедниците ще отговаря за: всички грехове на езика, лъжи, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното забогатяване и други извършени неправди; за всяка проявена злоба или завист, гордост, гняв, злопаметство, убийство и самоубийство (вкл. аборт), окултизъм и призоваване на тъмни духове; за блудство, прелюбодейство, содомия, ереси, неверие, съмнения и хула към светините, a също за всяка проява на немилосърдието и жестокост.
Като израз не само на Божията строгост, но и на Божията милост, неокончателният Частен съд над душите на покойниците ни дава възможност също да облекчим задгробната участ на нашите починали близки. Заупокойните молитви и приношения на Църквата, както и милостините, правени в тяхна памет, подпомагат душите им да преминат след смъртта си безбедно покрай въздушните духове на злобата и като разкаялия се разбойник да се удостоят с влизане в Рая!
По книгата на архим. Серафим (Алексиев) "Беседи за живота след живота", втори том, изд. ЕТ Снежана Иванова, София, 1995
Виж също раздела:
www.Pravoslavieto.com
