Причащението (Евхаристията) е велико
тайнство. В него вярващите споменават живота, страданията и смъртта на Спасителя. Освен това се извършва по-важно и по-велико
дело: чрез действието на Светия Дух евхаристийният хляб, който вярващите приемат по време на светата Литургия, се претворява
(преобразува се, преобръща се) в истинско Тяло, а виното - в истинска Кръв на Христа Спасителя. По този начин вярващите се
съединяват най-пълно и неразделно с Христа - изворът на вечния живот, за опрощаване на греховете и получаване на вечен
живот.
В Литургията на верните, като извършват Евхаристията, свещениците в Православната църква произнасят следната древна молитва:
"Като припомняме, прочее, тази спасителна заповед ["това правете за мой спомен"] и всичко, което за нас е било: кръст, гроб, тридневно възкресение, възшествие на небето, стоене отдясно, Второто и славно пришествие - принасянето на Твоето от Твоето от всичко и за всички".
Така на всяко богослужение Църквата възпоменава светото тайнство Евхаристия, установено от Самия Господ Иисус Христос.
Още преди Своите страдания Иисус Христос подготвил народа и учениците Си, за да могат те да разберат спасителната сила и значението на св. Причастие. Когато наситил чудесно с пет хляба и две риби повече от поет хиляди души, Той изложил пред народа учението, че за вечния живот е необходимо да вкусят Неговите Тяло и Кръв:
"Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки" (Иоан 6:48-58).
Още по-ясно учи Христос за светото Причастие на Тайната вечеря:
"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мат. 26:26-28).
Същото говори за светото Причастие и св. апостол Павел:
"Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?" (1 Кор. 10:16).
И по-нататък той обяснява:
"Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб" (ст.17), т.е. причастяваме се от "живия хляб", "небесния хляб" - Христа, Който е казал: "Аз съм хлябът на живота" (Иоан 6:35).
"Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1 Кор. 11:26-30).
От всички посочени места на Свещ. Писание се разбира, че в св. тайнство Причастие като хляб и вино ние приемаме истинските тяло и кръв Христови за съединение с Него, за опрощаване на греховете и за получаване на вечен живот. Затова, който отрича Причастието, или който не признава, че с него се приема истинското Тяло и Кръв Христови за прощаване на греховете, той не ще има вечен живот, защото Сам Христос казва:
"Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден" (Иоан 6:53-54).
Към видимата страна на тайнството Причащение се отнасят:
1. веществото, което се използува при тайнството – хляб, вино и вода;
2. богослужението, през време на което се извършва това тайнство, и
3. думите, при произнасянето на които хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови.
Основното вещество, което се използува при тайнството Причащение, е хлябът и виното. Извършването на тайнството Причащение съставя главната и съществена част на християнското богослужение. Богослужението, по време на което се извършва това тайнство, се нарича Литургия (обществено служение).
Невидимата страна на тайнството Причащение е оня върховен момент, в който хлябът и виното със силата и действието на Св. Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Това е тайна която никой не може да изясни. Ние знаем само, че това става, и че под вид на хляб и вино приемаме действително тялото и кръвта Христови. Към невидимата страна на тайнството се отнася и това, че вярващите, като се причащават със светите Тайни, влизат в най-тясно единение със Самият Христос и в Него стават съобщници на вечния живот.
Апостолите и древните християни, съзнавайки спасителната сила на тайнството Причащение, пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата увещава ония, които желаят да водят благочестив живот, да се причастяват колкото е възможно по-често. Да пристъпват към тайнството Причащение могат всички вярващи, които са получили Кръщение и Миропомазване, и не само възрастните, но и децата които трябва да се приобщават със светите Тайни, за да освещават душите и телата им и да получават Божията благодат. От възрастните се изисква да се подготвят за причащаване чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед.
Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, "който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1 Кор. 11:29). Изпитването означава достойно приготвяне, което става чрез очистване съвестта, чрез искрено покаяние за сторените грехове и решение да се не греши повече, а да се води добродетелен живот. А който яде и пие недостойно, т.е. който се причащава без необходима подготовка без да мисли за страданията на Господа и за Неговата изкупителна жертва, предложена в тайнството на тялото и кръвта Господни, той яде и пие своето осъждане – над него се отсъжда от Бога наказание.
По отношение на св. Причастие най-големите заблуди на сектантите са следните:
Лутераните признават, че по време на причастяването Христос присъства в евхаристийния хляб и вино със Своето тяло и кръв - "в хляба, с хляба, и под хляба" ("in pane, cum pane et sub panem), но в същото време нито хлябът се превръща в тяло Христово, а си остава просто хляб, нито виното се преобръща в кръв Христова, а си остава обикновено вино.
Калвинистите и някои подобни на тях отричат изцяло благодатното действие на Евхаристията и присъствието на Христос. Те гледат на причастяването като на символично действие, установено за възпоменаване на страданията и смъртта Христови и според тях то има само религиозно-възпитателно значение.
Мистиците пък, съвсем отричат прчастието като ненужно, твърдейки, че се причастяват с Христа "духовно", чрез непосредствено съединяване с Него в състояние на религиозно вдъхновение или екстаз.
Отричайки спасителното значение на тайството св. Причастие, те не разбират от какъв велик Божи дар се лишават: те се лишават от съединението с Иисус Христос и от опрощаването на греховете им за вечен живот и така те си приготвят вечно наказание заради непослушанието на светите думи на Христа Спасителя:
"Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света" (Иоан 6:48-51).
На тях св. ап. Павел казва:
"Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?" (Евр. 10:28-29).
Християните трябва винаги да помнят цялата важност и светост на тайнството Причастие и да пристъпват към него очистени от греховете си чрез покаяние и тайството Изповед, като не забравят никога предупреждаващите думи на св. ап. Павел:
"Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1 Кор. 11:27-29).
Блаженият Павел казва:
"Аз приех от Господа това, което ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден взе хляб, поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете за Мой спомен." (1 Кор. 11:23-25).
Затова, ако сам Господ е казал за хляба: това е Моето тяло - кой ще се осмели след това да се съмнява в тази истина? Ако Сам Той потвърдил като е рекъл: това е Моята кръв - кой ще се усъмни и ще каже: това не е неговата кръв? Христос някога в Кана Галилейска претворил водата във вино, наподобяващо кръвта - не заслужава ли вяра и в това, че може да пресътвори виното в кръв? Той, поканеният на плътски брак извършил такова необичайно чудо - не толкоз повече ли за несъмнено трябва да бъде признато това, че Той дарява на синовете от духовния брак да вкусят Неговото Тяло и Неговата кръв?
По тази причина нека се причастяваме със Светите тайни с пълна увереност, че те са Тяло Христово, защото под вид на хляб ти се дава тяло, а под вид на вино приемаш кръв, та, като се причастиш с Тялото Христово и Кръвта Христова, да станеш сътелесен и съкръвен с Христа. Така ние ставаме Христоносци, понеже духовно и телесно сме приели тялото и кръвта Христови - тъй ставаме още и "участници в божественото естество" според думите на блажения Петър (2 Петр. 1:4).
Някога Христос, беседвайки с юдеите, рекъл: "Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот" (Йоан. 6:53).
Силата на тайнството ни обяснява блаженият Давид, казвайки: "Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми" (Пс. 22:5). Реченото от пророка има следния смисъл: до Твоето въплъщение демоните приготовляваха трапеза за човеците - трапеза нечиста, осквернена и изпълнена с дяволски сили; но след Твоето идване, Владико, Ти си приготвил трапеза пред мен. Когато човек казва Богу: "приготвил си ми трапеза" - какво друго означава това, освен тайнствена и духовна трапеза, каквато е приготвил за нас Бог против демоните?! И това е напълно вярно, защото първата трапеза е била общение с дявола, а втората - с Бога. Затова и Соломон, давайки да се разбере за тази благодат, говори в Еклесиаст: "И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение над твоите работи" (Екл. 9:7). Думата "иди" означава спасителна и блаженотворна покана! Затова не гледай на Светите Тайни просто като на хляб и вино, защото, според Господните думи, те са тяло и кръв Христови.
Макар чувството да ти представя хляб и вино, ти, обаче, се убеждавай чрез вярата. Не съди за нещата по вкус, но се убеждавай с вяра, че несъмнено си се сподобил с тялото и кръвта Христови!
Знаем, че мнозина от вас скоро ще дойдат и ще пристъпят към тази духовна трапеза: за да не стане това в наша вреда и присъда, а да получим спасение за душите си - аз още отсега ви предупреждавам и всячески ви моля да очистим сами себе си от всяко зло и тогава да пристъпим към св. Тайни! Никой да не говори: аз съм покрит с дим, съвестта ми е пълна с грехове, нося тежко бреме от пороци, не съм достоен за тази трапеза! Тези пет дена са достатъчни, за да се очистиш от множество грехове: ако духовно отрезвееш, ако се молиш покайно, ако бодърстваш сърдечно.
Ти гледай не на това, че времето е кратко, а взри се в друго: че Господ е милостив и човеколюбив. Ниневитяните в три дена успели да се освободят от Божия гняв и ни най-малко не им попречила краткостта на времето да проявят усърдие, да покажат покаяние, да постигнат всичко, с помощта на човеколюбивия Господ. И блудницата като пристъпила към Христа, за един миг смъкнала всичкия позор от себе си; и когато юдеите негодували против Христа, че я допуснал при Себе си и й позволил такава смелост, Той им затворил устата, а нея освободил опростена.
Защо така? Защото блудницата пристъпила към Христа със сърдечно разположение, с пламенна душа, с вяра и се докоснала до светите крака на Господа, като разплела коси, като проляла сълзи, като разляла миро. С каквото съблазнявала людете - с това постигнала и покаяние; с каквото въбуждала погледа на похотливите - със същото проляла обилни сълзи; с тези коси, с които увличала мнозина в грях - с тях тя изтрила краката на Господа; с това миро, с което примамвала душите - с него тя помазала обилно Христа Иисуса!
Така и ти, човече, с каквото си прогневил Бога, със същото можеш да го умилостивиш. Ти си Го прогневил с кражба на пари - умилостиви Го с връщане на краденото и с благотворение от теб, подобно на Закхея. Ти си Го разгневил със злословие на езика си и с обиди към мнозина - с езика пак Го умилостиви, като отправиш чисти молитви, като благославяш злословещите, като прощаваш злоречивите, като благодариш на обиждащите.
За всичко това не е нужно много време - не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението.
Изложението за тайнството на св. Литургия сме приели от светите апостоли и от учителите на Църквата. Изследвайки древните източници и документи, свързани с Евхаристията, за нас става ясно, че не само Господните думи, цитирани в Евангелието се оказват решаващи и основни, не само чрез тях се освещава и извършва Дарът на Евхаристията и се пресъществява в самите Тяло и Кръв на Владиката Христос. При всички евангелисти едновременно тези думи на Спасителя са дадени описателно и се явяват като предисловие, за да бъде запомнено извършеното събитие.
Думите на Спасителя сякаш влагат сила в предлежащите Дарове за пресъществяването им в Самия Първообраз - Господни Тяло и Кръв.
Самите чинопоследования свидетелстват, че те са съзвучни на това, което следваме сега и съдържат в себе си основния принцип.
В апостолската Литургия, записана от св. Климент Римски, след като са приведени Господните чудеса и дела, се говори и за страданията (на църковнославянски език - страстите, бел.ред.), Възкресението и Възнесението на Христос. Там е написано следното:
"Споменавайки какво претърпя за нас Христос, благодарим Ти, Боже Вседържителю, не защото сме длъжни, но защото за нас това е скъпо и важно и изпълняваме Неговата заповед."
И така, чрез записаното от блажения Климент божествените апостоли са предали на Църквата свидетелство за св. Литургия, която извършвали сами.
И божественият Яков, брат Господен, първият Йерусалимски епископ, сам е изложил тайнството на литургията и там, където е привел Господните думи, пише така:
"Като споменаваме и ние, грешните, животворящите Му страдания, спасителния Кръст и смърт, и погребение, и тридневното Възкресение от мъртвите, възхождането на небесата, и сядането отдясно на Тебе, Бога и Отца, както и второто славно, страшно Негово пришествие, когато ще дойде със слава да съди живи и мъртви, когато ще въздаде на всеки според неговите дела: принасяме Ти, Владико, тази страшна и безкръвна Жертва."
Малко по-нататък се отправя молитва, която проси изпращането на Св. Дух над светите Дарове.
Както в литургията на св. Яков, брат Господен, така и при св. Василий Велики и Йоан Златоуст, на това място на литургията цитират думите на Господ и чрез тях напомнят за тогавашните събития и влагат освещаваща сила в извършващото се, след това се молят и призовават благодатта на Св. Дух, та тя, като дойде, да извърши пресъществяването на предложените Дарове и да ги претвори в Господни Тяло и Кръв.
Свети Василий Велики, след като привежда описателно Господните слова, се моли за това Св. Дух да яви в хляба Честното Тяло, а във виното - Честната Кръв. И това е съвсем естествено. Както при първоначалното сътворяване, въпреки че земята беше получила сила непрестанно да произвежда, все пак беше нужна и намесата на земеделеца. По същия начин и в Литургията, веднъж казаното от Спасителя, както говори св. Йоан Златоуст, винаги извършва действието, но е необходимо във великото Тайнство да участва и силата на божественото свещенство, действаща чрез молитва и благословение. И не в смисъл, че ние придаваме изключително значение на нашите молитви и считаме евхаристийните слова на Спасителя за безсилни, не, чрез думите на молитвата съхраняваме свойствената сила на Божествените слова на Евангелието, така явяваме значението на божественото свещенство, което извършва всички Тайнства, чрез призоваване на действащия в свещенослужителя Св. Дух.
Нашите молитви не трябва да извикват никакво съмнение или неувереност, защото принесеният в жертва и приеманият от нас Владика ни е заповядал: "Това вършете за Мой спомен". Той е обещал да даде Светия Дух на всички, които Му се молят, не само на свещеници, но все пак Св. Дух е най-нужен на свещенослужителите, особено ако те всекидневно извършват св. Литургия, както сме възприели от св. апостоли и техните приемници. Господните слова, които се отнасят до св. Евхаристия, са казани веднъж завинаги като думи, изречени от Самия Творец и винаги действат. Не бива да се мисли, че тези думи, само произнесени от свещеник, могат да осветят св. Дарове, защото словата на Твореца не действат затова, че са произнесени от един или друг човек, а се явяват в своето значение и сила затова, че веднъж завинаги са били казани от Бога.
Както казва св. Йоан Златоуст: "Словото на Владиката Господ, веднъж изречено, прави Жертвата съвършена". "Веднъж изречено" - не произнесено сега, а казано веднъж от Спасителя, винаги влага освещаваща сила в предложените Дарове, но вече не на дело ги освещава, само чрез едното им произнасяне, механично. Чрез молитвата на свещеника слиза над Даровете Св. Дух. И тук, отново ще приведем думите от Златоустовата св. Литургия:
"Изпрати Твоя Дух Свети и направи този хляб честно Тяло на Твоя Христос,
а това в тази чаша - честна Кръв на Твоя Христос".
Църковен вестник,
брой втори за 2003 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
