Здравето - въпрос и на избор

 

"Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година"

Лука 4:18-19)

Такова заглавие с право би смутило критичния читател, който би попитал: Какъв е изборът на инвалидите, на слепите, глухонемите, на деца родени с физически и психически недъзи? А ония, които са в тежък стадий на фатално заболяване, които са в кома...? За какъв избор става дума въобще? Има и такива, които ще отидат по-далеч и като добър изход ще предложат ­ евтаназията. По този начин мислещите почти винаги задават директен въпрос: "Ако Бог е Всемогъщ, защо не премахне страданията, болестите, смъртта?"

Темата за здравето на човека е така обширна и разнообразна, както многообразен е животът. Със здравето и лечението са свързани извънредно много научни, икономически, социални и др. пластове на обществения живот. В спасителното учение на благовестието също се съдържат много истини за здравето и благополучието на човека, които по пътя на вярата се разкриват за духовно зрящите. Дори и повърхностно да се прочете св. Евангелие, ще се научи за многобройните изцеления, които Господ Иисус Христос е извършвал. А по думите на св. ев. Иоан Богослов, описаното в Евангелието е една малка част от стореното по време на земната проповед на Спасителя (вж. Иоан 21:25). Господ Иисус Христос е възвръщал към живот и здраве множество болни (вж. Лука 4:40), много страдащи хора са изричали пред Него ­ "Помилуй ни" (вж. изцелението на двамата слепци ­ Матей 9:27). За други било достатъчно само да се допрат до Спасителя (Кръвоточивата болна ­ Марк 5:22-43, Лука 8:43-56), за да получат желаното здраве и спасение. Забележително е застъпничеството на милосърдните (Капернаумския стотник вж. Лука 7:1-10 и приятелите на разслабения от Капернаум вж. Марк 2:1-12) пред Господа за здравето на тежко болни. По техните молитви и вяра Той давал здраве на онези, които не могли да помолят Господа за себе си.

Здрави ли сме, живеем по-добре ­ в тази истина едва ли някой се съмнява. Затова по примера на своя Учител и апостолите, и светците изпълнили думите на Иисус Христос: "Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте. Недейте има ни злато, ни сребро..." (Мат. 10:8, 9). За такива лекари ­ безсребреници и чудотворни, църковното предание е запазило вълнуващи животоописания: св. безсребр. Кир Александрийски (31 януари), преп. Сампсон Странноприимец (27 юни) помагал и лекувал страдащи от различни болести в уредена от него болница, св. безсребр. Козма и Дамиан Малоазийски (1 ноември) и св. Козма и Дамиан Римски безсребреници (1 юли), св. вмчк Пантелеймон (27 юли) ­ безвъзмездно лекувал душевни и телесни недъзи. От понятието безсребреници става ясно, че за извършения труд те не взимали нищо. Не приемали никакви пари, подаръци или награди. Безсребрениците били дълбоко вярващи християни, лекували с огромен успех различни болести. Те малко използвали тогавашните предписания на медицинската наука и откритията на Хипократ и Гален, въпреки че добре владеели лекарското изкуство на древността и не го отричали. Безсребрениците вдъхновено разказвали за Иисус Христос, благовестили учението Му по примера на св. апостоли и пророците. Тези лекари разкривали без притеснения истината, че основната причина за повечето болести са извършените грехове, които предизвикват тежки страдания на тялото и още по-тежки страдания на душата.

Безсребрениците лекували повече с чудотворна молитва, отколкото с рецепти или билки. Нямало болест, която те да не можели да излекуват с името на Господ Иисус Христос. Много хора, като виждали светлите им дела, масово приемали християнството и прославяли Бога. Св. безсребреници получавали дара на чудотворството заради вярата и любовта си към Бога и страдащите. Често пъти те претърпявали гонения и мъчения, били предавани и на мъченическа смърт, но всичко понасяли с дълготърпение и непоколебимост като св. ап. Павел: "И гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени ­ благославяме, гонени ­ търпим, хулени ­ молим се" (1 Кор. 4:11-13). Със силата на Господ Иисус Христос видимо помагали на страдащите, на болните.

Днес обезпокояващ факт е нехайството, небрежността или преголямото доверие, с което се отнасяме към новите възможности за здравна профилактика и лечение.

Неотдавна в редакцията се получи писмо, в което авторът молеше да се напише статия за "дейността и целите на американската фирма "Хербалайф", защото здравословната билкова храна, изчистваща организма от радиация, невинаги давала очаквания ефект, нещо повече: имало случаи, в които след дълга употреба се получавало нервно и психическо разстройство. Едва ли веществата извлечени от различните растения провокират заболявания на психиката. Това, което създава безпорядък в душата, би трябвало да се търси другаде.

Не е нормално човек да изпадне в състояние на психическа зависимост, очаквайки здраве, дълголетие, вечна младост, чудеса от продукти на съвременни американски и западни компании. Все повече се разпространяват у нас и "лечебните водорасли". Много образователни лекции и семинари се провеждат в по-големите градове и за водораслите чудо, продукт на Aqua Source или зеленото микроводорасло ­ "храна и лек" ­ Dunaliclla salina. Те се рекламират като противоракови средства, като "новите антибиотици", устойчиви продукти, хранителни вещества, придобити по свръхмодерен начин в световноизвестни научни центрове по биотехнология. Прекомерното доверие към тези "здравословни храни", възприемането им като безспорен авторитет за живот и здраве, носи известен риск. Той се състои в духовното забвение. С други думи, по-важно е да търсим първо лек за душата, най-вече да се грижим за нейното здраве, тъй като тя е вечното у нас. В този смисъл здравето на човека е въпрос и на избор. Дали ще приема, водорасли, очаквайки от тях чудеса, или ще се погрижи първо за душата си, всеки решава сам.


Таня СПАСОВА, за "Църковен вестник", 1998