 |
| Хаджи Вълчо (1705-1766) |
|
|
|
Хаджи Вълчо от Банско е ярък пример за един живот, подчинен безусловно на повелята на времето, на Духа и българщината. Както брат си Св. Паисий Хилендарски, той оставя дълбока диря след себе си и съумява да измъкне от прозата на живота си като богат търговец много сила, поезия и мъдрост. В едно време, когато сме "забравени от Историята", в жестока епоха, принудила българина да мисли най-вече за физическото си оцеляване, банскалията надскача грозните и безсъдържателни повели на робското положение, за да се самопостигне, също като брата си - като свободен човек и голям родолюбец.
Дейността му на ктитор, всичко което прави с голямото си сърце за нашите манастири в Света Гора, самата му човешко съществуване на личност в едно безличностно време, предизвикват вълнение и много размисли.
Хаджи Вълчо съчетава икономическата си мощ с щедро дарителство и същевременно разкрива ревностното си желание като българин да участвува в общия напредък. За да улесни разрастването на търговската дейност, а и за да облекчи керванджиите в трудното и изморително пренасяне на стоките, той построил със собствени средства голям хан за безплатно отсядане по пътя на памука при с. Дутлий в Серския район, наречен "Керван сарай". Съобразителният банскалия изградил и чешми по пътя на керваните, и няколко моста на труднопроходими места.
Дълбоко
загрижен за опазването на православната вяра – упование на поробения български народ, хаджи Вълчо се отдал изцяло на
грандиозни благотворителни дела в българските атонски манастири "Хилендар"
и "Зограф", тясно свързани с живота и дейността на великия му брат Паисий.
Това дарителство може да се обясни най-вече с благочестието и дълбокото народностно чувство на благодетеля, но още и със здравата
връзка между двата манастира и процъфтяващото икономически Банско.
Дълбоко загрижен за опазването на православната вяра – упование на поробения български народ, хаджи Вълчо се отдал изцяло на щедри мащабни благотворителни дела.
Дарителството му е насочено към двата български манастира, с които е свързан животът на великия му брат -
"Зограф" и "Хилендар"
(от XVII до XIX в. манастирът е бил изцяло български). Това дарителство може да се обясни най-вече с благочестието и дълбокото
народностно чувство на благодетеля, но още и със здравата връзка между двата манастира и процъфтяващото икономически Банско.
През 1756 г. той започва широко по мащабите си строителство в "Хилендар": от основите до покрива изгражда разрушеното южно крило на манастира (три етажа и кула–камбанария), а на мястото на полуразрушения параклис "Св. Стефан" започва изграждането на нов параклис в чест на св. Иван Рилски. Паметният дарствен надпис и ктиторският портрет в параклиса свидетелстват за ктиторството му.
Прави впечатление, че в периода 1752-1764 г. родолюбивият българин непрекъснато сменя обекта на своето дарителство, като дава големи суми на "Зограф" само няколко месеца след като е започнал вече огромният строеж в "Хилендар" – доказателство за голямата му привързаност и към двата светогорски манастира.
В сравнение с Хилендарския манастир манастирът "Св. Георги Зограф" е много по-внушителен и може да бъде оприличен на малък средновековен град. Построен е върху яки каменни, великолепно иззидани стени, и е по-висок – пететажен, а на места и шестетажен. Щедростта на хаджи Вълчо към тази обител е несравнимо по-голяма.
Както свидетелства паметен надпис върху мраморна плоча в нартекса на Зографската църква "Св. Успение Богородично", през 1758 г. той започва огромно строителство там. Много пътешественици, озовали се по това време в Света гора описват впечатляващия и солиден градеж. За нас този манастир е светиня, стожер в историята на българския народ. Такива вероятно са били и помислите на родолюбивия банскалия, когато е взел решението да изгради цялото пететажно източно крило на манастира. Според паметните надписи и разказите на монасите то е било напълно рухнало, когато ктиторът се заема с неговото възстановяване. Строителната работа започнала от приземната галерия с аркадите до покрива и включвала пет етажа с монашеските килии, предхождани от дълги коридори с изглед към двора през живописни арки (архитектурен стил, напомнящ за Рилския манастир). Останалите жилищни крила са лишени от коридори и аркади и имат по-строг вид. Към източното крила са вместени няколко параклиса и кулата камбанария.
Първоначално кулата била по-ниска, но по-късно, през втората половина на ХVІІ в. е надстроена,
и на нея бил монтиран часовников механизъм с четири циферблата, който работи и до днес. Неговото изработване е дело на известния
самоук механик от Банско Тодор Хаджирадонов, направил и часовника на кулата в родния си град. В Атон източното крило остава
известно под името "Банско махала", или "Хадживълчова махала". Мостът на пристанището на "Св. Георги Зограф" (Арсана), пътят до
манастира, водопроводът, калдъръмът и пр. са дело на банскалии. Ктиторската дейност на хаджи Вълчо в тази обител продължава
построяването на църквата "Св. Успение Богородично" през 1764 г. Тя не е впечатляваща по своите размери, но притежава художествена
внушителност, както с архитектурата, така и със стенописите си,чиито достойнства са оценени отдавна.
Неуморен в своето желание да остави нещо след себе си, да внесе подобаващ дял в утвърждаването на вярата и българщината, хаджи Вълчо простира неизчерпаемата си щедрост и върху скита "Черни вир" към Зографския манастир, където построява църквата "Рождество Богородично", по късно отъждествявана със самия скит.
Хаджи Вълчо от Банско е един от първите възрожденски ктитори патриоти. Според думите на проф. Атанас Божков, той е най-щедрият, най-големият дарител от епохата на българското възраждане, превърнал се в символ на ктиторството в името на националното пробуждане.
www.bansko.bg
Виж също:
www.Pravoslavieto.com