Митрополит Трифон, част от композицията "Реквием" от Павел Корин  

 

 

 

 

 

Митрополит Трифон (Туркестанов)

1861 - 1934

 

 

 

Mитрополит Трифон (в света Борис Петрович Туркестанов) се родил на 29 ноември 1861 г. в Москва. Баща му се отличавал с тънък ум, меко сърце и дълбока религиозност, а майка му, Варвара Александровна, съчетавала достойнство със смирение, сила на волята с отстъпчивост, изящество с простота, дълбоко благочестие със светска жизнерадостност.

+++

Когато малкият Борис се разболял тежко и лекарите изгубили надежда за оздравяването му, майка му ходела в църквата на Светия мъченик Трифон и се молела за изцелението на детето. Дала и обет след оздравяването да го посвети на Бога, и ако се удостои с монашески чин, да му даде името Трифон. Когато детето оздравяло, Варвара заминала с него в Оптина пустиня при прославения в цяла Русия старец Амвросий. Когато го посрещнал, старецът неочаквано казал на стоящия пред него народ: "Направете път, идва архиерей." Като проправили път, хората с удивление видели приближаваща се жена с дете вместо архиерей.

През 1887 година Борис, станал с благословията на родителите си послушник в Оптинската пустиня при стареца Амвросий, който го благословил за монашески подвиг.

През 1889 г. Борис приел монашеско пострижение с име в чест на свети мъченик Трифон, както дала обет майка му. Скоро бил положен за йеродякон, а след това и за йеромонах. Старецът Амвросий го благословил за учение в Московската Духовна Академия, където постъпил същата година. По време на учението избрал нелекото послушание на свещеник в затвора на Сергиев Посад. В 1895 година завършил Академията като кандидат на богословието, като защитил дисертация на тема "Древнохристиянските и Оптинските старци". Той владеел пет езика - гръцки, латински, френски, немски и английски.

Две години по-късно бил назначен за ректор на Витанската духовна семинария в архимандритски сан, а през 1899 станал ректор в московската Духовна семинария. През юли 1901 г. бил ръкоположен за епископ и в продължение на 15 години бил викарий на Московска епархия. Той често извършвал богослужения, които московчани обичали много, проповядвал, водел огромна църковна и обществена работа, без да оставя и научните си трудове. Заради удивителния му дар слово вярващият народ го нарекъл "Московският Златоуст".

Владика Трифон бил духовно свързан с много подвижници на Руската Църква - Оптинските старци Анатолий и Варсонуфрий, стареца от Гетсиманския скит Варнава и стареца Захарий.

През 1914 година, по време на войната с Германия епископ Трифон бил полкови свещенослужител на предните позиции, но две години по-късно, след контузия, бил принуден да се върне от фронта с разрушено здраве.

От 1918 година епископ Трифон живял в Москва без да взема участие в административните дела на Църквата. При него постоянно имало поток от посетители за съвет по духовни и житейски въпроси. Московчани го почитали като велик архиерей, забележителен проповедник и духовен старец-подвижник. Съветите и мненията му нерядко били решаващи не само за съдбите на многочислените му духовни деца, но и при съдбоносни за Църквата събития след революцията.

През 1923 г. Патриарх Тихон го въвел в сан архиепископ. След неговата смърт станал един от главните духовни водачи на Руското Православие, а в 1931 година, след 30-годишно епископско служение, архиепископ Трифон бил възведен в сан митрополит. През 20-30-те години думата на владика Трифон била закон за тези, които съхранили истинската вяра и духовния разум в ужасите на руския следреволюционен живот; народът вярвал, че от устата му говорил сам Господ.

На 14 юни 1934 г. митрополит Трифон предал Богу дух и бил погребан на Введенското гробище в Москва. Гробът му и до днес е посещаван от милиони православни.

 

Преди смъртта си митрополит Трифон написал удивителния акатист "Слава Богу за всичко",  превърнал се в негово духовно завещание. "Слава Богу за всичко" - тези думи съдържат  главния духовен опит на Руската Православна Църква по време на най-жестоките гонения, които някога е претърпяла Христовата Църква.

Образът на митр. Трифон е избран от художника Павел Корин за централен в композицията му "Реквием" (рус. нов прозорец). Мъничкият ръст на стареца подвижник е представен като факел в онези неописуеми революционни дни.

 

Виж също:

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Желая да ме информирате за новости на сайта