Националният исторически музей в София притежава богата колекция от
произведения на християнското иконописно творчество. Голяма част от него представлява особен интерес откъм иконографски и стилови
особености, някои от които могат да се нарекат редки или уникални.
Една такава икона е тази на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен, последният старозаветен пророк и пръв предвестник на Новия Завет.
В центъра на композицията сред скалист пейзаж се извисява внушителната фигура на Св. Йоан Предтеча в цял ръст и фронтално положение на тялото. С дясната си ръка той благославя. Жестът на благословението е кръстовиден - показалецът, средният пръст и кутрето са протегнати, а палецът е поставен върху безименния кръстовидно. В лявата ръка пророкът държи свитък, разгънат с текст от Свещеното писание: "Покайте се, защото се приближи царството небесно", а също и жезъл (като символ на духовна власт и сила), който завършва на върха с кръст.
Под централното изображение на пророка в двата долни края на иконата, отдясно и отляво, са прибавени второстепенни иконографски детайли. Според иконописната терминология дясната част на всяко изображение се смята за "лява" и обратното - неговата лява част - за "дясна". Отправна точка в случая не е нашата (на зрителя) гледна точка, а тази на вътрешния наблюдател, когото си представяме, поместен в изобразения свят на иконата. И така, в десния ъгъл на композицията е нарисувано стилизирано дърво със забита в него секира, мотив, който пресъздава думите на Св. Йоан Предтеча: "И секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън". В богословски аспект секирата е символ на Страшния съд - заключителният акт в световната история, предшестващ обновата на света и окончателното съединяване на човека с Бога и се свързва със старозаветните представи за времето на пълното и окончателно тържество на Царството божие на земята. От другата страна на изображението е представено блюдо с отсечената глава на пророка, детайл, който загатва за църковния празник Отсичане главата на св. Иоан Кръстител (29 август).
Йоан Предтеча е облечен в кобалтово-синя груба власеница от камилска вълна, отгоре заметната с кафяв хитон, който се спуска на многобройни и декоративно оформени гънки, очертаващи формите на тялото. Разперените крила завършват с огнено червени краища. Образът на пророка е строг и същевременно тържествен, косата и брадата са оформени в стилизирани, неспокойни къдри. Композицията е издържана в топла колоритна гама, съставена от кафяво и охра и огряна от златния фон на иконата.
Иконографската схема на иконата възпроизвежда образци от Палеологовия период от ХV век. Нововъведение към нея са изобразените огромни крила във връзка с неговия равноангелски начин на живот, които пресъздават пророческите слова от Свещеното писание: "Този е, за когото е писано: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
Накратко ще акцентирам не на естетическите принципи на изграждане на иконата, които, както е известно, се променяли в течение на вековете и зависели от регионални и национални традиции, а по-скоро на богословското съдържание, вложено в изграждането на образа на Св. Йоан Предтеча, което поначало е било основно за разбиране изобщо на православния мироглед.
Св. Йоан (евр. Jehohanan или Jo-hanan "Яхве милостив"), или (гр. Iwannh a Prodromos - Св. Йоан Предтеча), в християнските представи се свързвал с последния от старозаветните пророци, които известили за идването на Иисус Христос.
Йоан е бил Господен Предтеча, защото е говорил за Спасител и Съдия, Който ще утвърди божието Царство на земята: "Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него".
Йоан е бил Кръстител Господен, защото подканял хората да "приготвят пътя и да направят прави пътеките", по които е било възможно Господ да достигне до техните сърца. Това можело да стане, само ако те снижат планините на високомерието си и се разкаят за греховете си, тогава: "Ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (Божието спасение)". Защото свободата е духовна категория, а не природна: "Господ е духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода!". Нищо в този свят не е трайно и вечно. Всяко битие и съществуване носи върху себе си печата на променливостта, то е подчинено на закона за преходността. Всичко е: "Като сън - като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и зеленее, а вечер клюмва и изсъхва", казва псалмопевецът.
Според православната традиция образът на Св. Йоан Предтеча се възприемал като съединително звено между старозаветния аскетизъм в лицето на пророк Илия и християнското монашество. Св. Йоан Предтеча, както и пророк Илия, е бил "възпитаник на пустинята", където се подготвял за изпълнение на мисия си - да върви пред Господа: "В духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да подготви Господу народ съвършен".
Той проповядвал покаяние, пост и въздържание и по този начин подготвял хората за възприемане на друг смисъл на живота, свързан с отказ на човека от греха и всеотдайното му обръщане към Бога: "Обърнете се и отвърнете се от вашите идоли, и от всички ваши гнусотии отвърнете лицето си". Думата "обръщане" към Бога изразявала идеята за връщане към Него, което за юдеите означавало да се изпълнява Законът с покорност към изразената в него божия воля. Затова, от една страна, Св. Йоан Предтеча олицетворявал идеята за отричане и оттегляне от света. Тази мисъл е намерила отражение в изобразяването му с изнемощял външен облик, с неестествено тънки ръце и крака. От друга страна, именно в тази изтощена плът, резултат от непрекъснат пост и молитви, той намерил в себе си сили за духовен подем на висша радост. Иконописецът представял тази идея като рисувал образа на Св. Йоан Предтеча с разперени ангелски криле.
Символичното значение на крилатия образ на Св. Йоан Предтеча се свързвало със старозаветното пророчество: "Ето, Аз пращам Ангела си, и той ще приготви пътя пред Мене, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите" (Мал. 3:1). И според светите евангелисти Матей и Лука това предсказание се осъществило в лицето на Св. Йоан Предтеча. Той е "ангелът", който бил изпратен пред Господа, за да приготви пътя за Неговото идване. Думата "ангел" имала значение на предвестник, вестител и е била във връзка с ангелския му начин на живот, който давал право на химнографа да представи и оцени Св. Йоан Предтеча като "земен ангел":
"Ангеле, пророче, апостоле, войне, Предтечо, Кръстителю, проповедниче на покаянието и наставниче, като глас на светлината на Словото непрестанно се моли за нас, които с вяра чествуваме твоята памет" (молитвен призив на Св. Андрей Критски).
За съвременния зрител иконата има несъмнена естетическа ценност, но в същото време тя е и носител на неизчерпаеми информационни възможности. Тя се оказва мост между видимата и невидимата действителност, между света на културата и света на божественото откровение. Затова тя е призната за безспорен катехизатор, понеже чрез изразните средства на образно-символичния си език представя църковните догмати много по-дълбоко от словата.
*Катехизатор - учител по основните въпроси на вярата.
Д-р Елизабет Савчева
Списание "Будител", брой за 2006 година
Св. Йоан Кръстител Господен.
Стенопис от
Манастирът Грачаница в Косово
Св. Йоан Кръстител..
Сръбска
икона от XIV век. Източник: iconaantica.spb.ru
Св. Йоан Кръстител Господен.
Стенопис от XIV в. от
Теофан Грек от иконостаса на Московския Кремъл
Св. Йоан Кръстител.
Икона от XIV-XV в. от
Св. Андрей Рубльов от деисусния чин на иконостаса в
Успенския собор
във Владимир.
Свети Йоан, Предтеча и Кръстител Господен.
Икона от
Св. Андрей Рубльов
Св. Йоан Кръстител.
Икона от втората половина на XVI век от
критски майстор в църквата "Св. Архангели" (Старата църква) в Сараево. Източник: www.rastko.org.yu
Св. Йоан
Кръстител.
Икона от XVI в. от
Микаел Дамаскинос.
St. John the Baptist by Michail
Damaskinos. Source: visipix.com
Иисус Христос и св. Йоан Кръстител.
Икона от XVII в. Днес в музей на гръцката иконопис във Венеция.
Източник:
istitutoellenico.org.
Св. Йоан Кръстител.
Детайл от икона от Тома Вишанов -
Молера от края на XVIII век,
съхранявана днес в музейната сбирка на Банско. Източник: journey.bg.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
