Когато национализмът е равен на патриотизъм Къде са българските знамена? Имаме крещяща нужда от защита и отстояване на самоличността ни като граждани на България Станислав Близнаков, Стара Загора Национализмът е последната крепост на комунизма. Така беше казал един нашенски политик преди няколко години. Горката Америка! Та тя била крепост на комунизма. Едва ли има държава в света, в която национализмът да е превърнат във всеобхватна политика на всички държавни институции, като в САЩ. Това е напълно разбираемо и оправдано. Америка не може да бъде укорявана. Тя трябва да бъде разбирана. САЩ са млада държава. Едва 200-годишна. При провъзгласяването на независимостта, населението й представлява механичен сбор от почти всички световни националисти. Велика сила, може би най-великата. Това не са суперлативи, а реалност. Америка е трябвало и трябва от този човешки конгломерат да изгради и да продължава да изгражда американска нация. Внимателното вглеждане в това общество показва безспорните успехи на управлението, удивителната последователност в утвърждаването на американските символи. С основание може да се твърди, че многомилионното население на тази уникална държава наистина е обединено под веещия се навсякъде американски флаг. Американският национализъм е равнозначен на американския патриотизъм, фундаментален елемент в изграждането, развитието и просперитета на американското общество. Президентите на САЩ и заетите в управлението са личности, чиито корени са в Англия, Шотландия, Ирландия, Африка, Германия, Полша и пр. По съвсем различен начин изглежда девизът "Америка за американците" от "Франция за французите" или "България за българите". Независимо от обстоятелството, че в Америка живеят много французи, българи и др. веднъж установили се там, те вече са американци. Така че този лозунг не би шокирал никого в Америка и би стъписал мнозина в Европа, както се случи съвсем скоро във Франция. Всяка идеология има своите крайности. Те имат имена. Крайностите на национализма се наричат ксенофобия, расизъм, шовинизъм, ционизъм, сегрегация, расова дискриминация, апъртейд, геноцид, холокост. Но национализмът в класическия си вид е средство за самосъхранение и самоутвърждаване на народи и държави. Той не е насочен против никого вътре или навън от държавата. Не посяга към чуждото, но не дава и своето. Национализмът в своите крайности е нещо съвсем друго. Да се спекулира с тези понятия, да се отнасят те според случая към едни или други народи, държави, партии или правителства, произволно да се дават определения и лепят етикети за неблагонадеждност е най-малко непочтено. Кой си спомня вече у нас за Хартата за правата на човека, приета в Хелзинки. Тя се разпространяваше като апокрифна книжнина. Къде останаха приетите основни права? С какво се занимава съответният комитет у нас? Защитава ли той правата на българските граждани без разлика на вяра и етнос? Внимателното изучаване на тази и ред други неправителствени организации, финансирани отвън, води към неприятни и опасни изводи. Американският метър не винаги е 100 см. В зависимост от конюнктурата, тактиката и стратегията, отношението на САЩ към отделните държави е различно. Ако се отнасяме с разбиране и одобрение към начина, по който американците решават своите си въпроси, какво лошо има в това, да изискваме подобно отношение към себе си. Популярната фраза "А вие защо биете негрите" смени адрес в модификацията "А вие защо биете циганите". Дори е в основата на холандската позиция по приемането ни в НАТО. Щедро финансирани неправителствени организации "изследват" несъществуващи проблеми, като изкуствено и преднамерено ги създават. Българските граждани се разделят на българи, турци, цигани, македонци и пр. и в името на мир, без да е имало конфронтация, се стимулира етническо противопоставяне. Къде са българските знамена? Над 80% от фирмените надписи са на латиница или английски език. Такава е и регистрацията. Кой допуска и позволява тази явна подигравка? В Атина или Истанбул такова явление е непознато, както и в Германия, Франция, Полша и др. Страхуват се политиците ни, доколкото ги имаме, да не бъдат обвинени в национализъм, а държавата се превръща в разграден двор. Страшно е колко много примери могат да се посочат за неуморна и безпрепятствена дейност, рушаща основите на държавата ни. Нима е толкова трудно да се проумее, че ние ще заемем мястото си в Европа не като аморфна маса без редици, а като граждани на държава с многовековни традиции, устояла пред превратностите на съдбата. Защитата и отстояването на самоличността ни като граждани на Република България е национализъм, от който имаме крещяща нужда. В този смисъл понятията "национализъм" и "патриотизъм" са тъждествени. Мъдрият български народ никога не е показвал афинитет към крайностите. Имунната ни система безотказно е заработвала и безкомпромисно е отхвърляла всякакви опити за въвличането ни в междуособици на расова и верска или етническа основа. Монитор, 16 май 2002