Poganovo Monastery. The Monastery of St. John the Theologian at Poganovo Village near Tsaribrod in Serbia
|
По-долу:
Виж също:
Манастирът
"Св. Йоан Богослов е разположен на левия бряг на живописната река Ерма близо до гр. Димитровград в Югоизточна Сърбия, недалеч от София.
В края на XIV в. деспот Константин Деян започнал изграждането, а след смъртта му неговата дъщеря Елена - съпруга на византийския император Мануил II Палеолог продължила строежа на манастира, но едва през 1499 година храмът бил завършен и зографисан.
През периода юли 1879 - ноември 1920 г. манастирът е влизал в пределите на България.
Храмът е богато украсен, стенописите са разгънати на площ повече от 360 квадратни метра.
Една от най-хубавите икони от края на XV век - известна като "двустранната икона от Поганово", е красяла храма до избухването на Втората световна война. На едната й страна е изобразена Пресвета Богородица Катафиги със св.ап. и евангелист Йоан Богослов, а на другата - Христовото чудо в Латом (виж иконите по-долу). Предполага се, че тя е дарена на манастира от дъщерята на деспот Константин. Преди войната светинята е била пренесена в България и днес е изложена в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София (виж тук).
Pravoslavieto.com
Погановският манастир се намира на около 20 километра югозападно от Димитровград (Цариброд). Отвесни скални стени обграждат от всички страни скромните манастирски постройки, а в подножието им буйно и пенливо тече река Ерма.
В края на XIV век Погановският манастир влизал в пределите на Кюстендилското деспотство, което по това време се управлявало от деспот Константин Деян († 1395 г.). Константин бил женен за дъщерята на цар Иван Александър – Кера Тамара. Тяхната дъщеря Елена се омъжила в 1393 година за византийския император император Мануил II Палеолог и станала византийска императрица. Тъкмо по това време турците напредвали на запад и нанасяли на балканските владетели удар след удар. Деспот Константин имал в тези борби трагична съдба – той станал не само васал, но и бил принуден да се бие с турците срещу християните. В такъв бой в Румъния през 1294 година той бил убит.
Малко преди смъртта си деспот Константин започнал градежа на манастир в Поганово, посветен на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Поради размирните времена строежът останал недовършен, и чак през в първите години на XVI в. Погановският манастир бил възстановен и изографисан от неизвестен български иконописец.
В средата на неголям, красиво подреден и поддържан двор се издига манастирската църква. Постройката е скромна като градеж, но се отличава с оживени архитектурни форми. В източната част е същинската църква, сложена върху осмостенен барабан с тесни и високи прозорци, с три полукръгли апсиди към изток, север и юг. До църквата е високата и просторна нартика с ъгловати фонтони и четвъртите кула, а на запад е прибавено отворено от три страни предверие с дървена колонада.
Църквата"Св. Йоан Богослов" на Погановския манастир в днешна Сърбия.
Снимка Мартин Митов, © Галерия Словар
Самата църква е еднократна и четвъртита, с четири здрави свода, които поддържат куполния барабан. Около резбования иконостас са и големите иконостасни икони, от всички страни ни гледат очите на десетки фигури на светци, застанали един до друг в кротки, благовейни пози, а над тях чак до купола се редят сцени, които ни предават живота и страданията на Спасителя. В купола и по барабана виждаме Иисус и пророците, по долу са евангелистите, а по сводовете са представени най–важните църковни празници: Кръщение Господне, Преображение, Възнесение и др. Още по-долу, в един непрекъснат пояс и без всякакво разграничение са изобразени Страданията на Господни, като се започне от Тайната вечеря и се свърши със сцените след разпятието и слагането в гроба. Под тези сцени се редят кръгли медалиони с бюстови образи на разни мъченици, а още по-долу по стените следва редицата на стоящите светци, повече монаси и пустинници, които държат отворени свитъци с написани по тях поучения за манастирските братя.
Както вече споменахме манастирът се състои от притвор с четириъгълна кула и кораб, който освен олтарната апсида има още две полукръгли певници. По простия си каменен градеж и скромната керамикопластична декорация на фасадите се приближава много повече до българската църковна архитектура по това време, отколкото до сръбската. Два реда хоризонтални фризове – корнизи разделят стените отвън. За пластичния ефект на сградата допринасят още и очертаните по стените изпъкнали дълги проекции на вътрешните сводове и полуколонките на куполния барабан.
Украсата на храма е завършена през 1499 година. Стенописите са добре запазени и предлагат един доста пълен цикъл на църковна живопис. По своето разпределение те са близки до храмовата декорация на повечето балканските от XIV век насетне.
Куполът в църквата
"Св. Йоан Богослов" на Погановския манастир.
Снимка Мартин Митов, © Галерия Словар
В избора на сюжети погановските стенописи стоят твърдо на византийската художествена традиция на Балканите от VIII и IX век. Сцените са изпълнени с подробности и се редят една след друга без външни граници, по подобие на стенната живопис от християнския Изток. Сцените на Празниците, построени също по византийски иконографски схеми, са обогатени с някои нововъведения на балканската живопис от XIV–XV век.
Литургично–догматичните композиции заемат главно купола, неговия бараба и пандативите: Бюст на Христос Вседържител, Божествената литургия и Евангелистите.
В апсидата са изписани величавият и строг образ на Богородица Ширшая небес, Причастието на апостолите и Мелисмос.
На източната страна се намира видението на Петър Александрийски, а в страничните апсиди редом с някои от Богородичните празници са поместени интересните в иконографско отношение сцени "Изворът на премъдростта на св. Йоан Златоуст" и "Изворът на св. Григорий Благослов".
Стените на кораба и горните части на страничните апсиди и олтара са заети от фриз със сцени на Страстите Христови. Цикълът започва на Южната страна на олтара и след като обикаля църквата, завършва на северната й страна. Под този цикъл се намира фриз от медальони с образите на мъченици. Под тях са изобразени в цял ръст светци, сред които свв. Иван Рилски, Йоаким Сарандапорски, Сава Сръбски и Симеон Сръбски.
От цикъла на Страстите Христови в иконографско отношение, особено интересни са сцените на "Тайната вечеря", "Измиване на нозете", "Поругание", "Носене на кръста" и "Слагане в гроба".
В иконата на Разпятието на копието на Центуриона се вее малко рицарско знаме, което е чисто западен мотив и се среща в италианските разпятия още през 13 век, но на балканите се среща за първи път в Погановския манастир. Силният емоционален израз на лицата и жестовете на персонажа в тази сцена напомня старата Охридска школа. Към композициите с италианско влияние трябва да се отнесат "Предателството на Юда", "Изворът на премъдростта на св. Йоан Златоуст" и "Изворът на премъдростта на св. Григорий Благослов". Шлемовете на някои войници и техните правоъгълни щитове показват непосредствено италиански източници от XIII–XIV век.
Едно необичайно явление в дотогавашната иконописна традиция е изображението на персонажите с мустаци, но без брада, което се считало за варварска мода. Това се среща в "Предателството на Юда" и в "Отвличането на Петър". И в двете композиции виждаме своеобразни прически, мантии с кръгла изрезка и забрадки със силует на пресечена пирамида, родствени с тези на персонажа на някои италиански образци. Сходствата са само схематични и налице има влияния от живота и местната материална култура. Интересно, е че през XV век в поробена от турците България, когато условията за художествено творчество били съвсем лоши и когато по нашите места изкуството било лишено от всякаква закрила, един български иконописец пренебрегнал иконописните традиции и подражавал на италианските майстори.
interclass.dir.bg
Изглед от Погановския манастир. Снимка "arhangel", 4coolpics.com
Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов.
Едната част на двустранна икона от 1395 г. от манастира в Поганово.
Днес в
криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София (виж тук).
Източник: www.metmuseum.org
Видението на пр. Йезeкиил и
Авакум (Чудото на Христос в Латом).
Едната част на двустранна икона от 1395 г. от манастира в Поганово.
Днес в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър
Невски" в София (виж тук).
Източник: www.metmuseum.org
Стенописите
над олтара в манастирската църква "Св. Йоан Богослов" на Погановския манастир.
© Мартин Митов, Галерия Словар
Куполът в църквата
"Св. Йоан Богослов" на Погановския манастир.
Снимка © Мартин Митов, Галерия Словар
Стенописите от
манастирската църква "Св. Йоан Богослов" на Погановския манастир.
© Мартин Митов, Галерия Словар
Виж също:
www.Pravoslavieto.com