Св. апостол Юда (апостол Иуда) (Лк 6:16, Ин 14:22, Иуд. 1:1), наричан също Тадей – един от
братята по плът на Господ Иисус Христос, брат на св. апостол Яков Малки. Със името Иуда в Евангелията го споменава единствено ап.
Йоан, когато в една от последните беседи на Господа с учениците, ап. Иуда го пита "Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам,
а не на света?" (14:22). След това за ап. Юда се споменава съвсем малко.
Според преданието той проповядвал Евангелието първо в Юдея, Галилея, Самария, Идумея, а след това и в Арабия, Сирия, Месопотамия,
и най-накрая – в Персия и Армения. Завършил живота си мъченически: първо го обесили на едно дърво, а след това го пронизали със
стрели. Паметта му Църквата празнува на 19 юни и на 30 юни, заедно със останалите Дванадесет Христови апостоли.
Извън речника: Св.
апостол Юда Яковов, брат Господен.
Юда Искариот (Иуда Искариотски) - един от дванадесетте апостоли, предал Иисуса Христа на йерусалимските власти за 30 сребърника. Извън речника Иуда Искариотски.
Юлиан Отстъпник - римски император, царувал от 361 до 363 г., братов син на равноапостолния император Константин Велики, който обявил християнството за "позволена религия", възпитал синовете си в Христовата вяра и сам се кръстил преди смъртта си. Юлиян преследвал християните и се опитал да върне езичеството като господстваща религия в Римската империя. Затова е наречен от Дидим "злополучен", а в историята е останал с прозвището "отстъпник". Убит е в несполучлива война с персите.
Юродив, юродиви (на ц.сл. глупав, безумен) – категория светци (блажени), приел подвига "юродство заради Христа" и чрез изобразяване на външно, видимо безумие целял достигането на вътрешно смирение. Юродивите са ходили зиме боси и почти без дрехи, но са пророчествали, вършели са чудеса и смело са изобличавали неправедните управници. Извън речника: Категории светци.
Юродство заради Христа - вид духовно подвижничество, изразяващо се в симулиране на безумие. Един от начините за преодоляване на щестлавието. Подвигът на юродивите се състои в последователно и непрекъснато отричане на светските грижи. Юродивите подражават на Христа, Който търпял насмешките и издевателствата на тълпата. Извън речника: Юродство.
Св. Юстин Попович (1894 - 1979)- архимандрит, един от най-големите богослови, както в Сръбската православна църква, така и в целия православен свят. Извън речника: Св. Юстин.
Св. Юстин Философ (Иустин Философ) (Юстин Мъченик) (ок. 105 - ок. 165/7) - раннохристиянски богослов и философ, отец на Църквата, един от първите и най-ярките християнски писатели-апологети. Роден в Сирия, в семейството на гръцки колонист, принадлежащ към състоятелната провинциялна аристокрация, което позволило да получи добро образование. В своите търсения на истината и смисъла на живота св. Юстин преминал последователно през философията на стоиците, перипатетиците, питагорейците и неоплатониците. Възгледите му били изградени върху вярата че "разумът господства над всичко". Повратно събитие в неговата духовно развитие била срещата с непознат старец, която способствала за обръщането на св. Юстин в християнството. Старецът изказал мисълта, че "любителят на думите" е "филолог", "софист", а не философ, докато истинският "любител на мъдростта" е "любител на делото", т.е. човек, за когото заветите на Писанията са ръководство за действие. Около 133 година св. Юстин приел Свето кръщение и продължил заниманията си с любомъдрие, но този път напълно убеден, че християнството е истинната философия ("Христос-Логос и Истината-Логос са тъждествени"). В Рим св. Юстин създал първата християнска философска школа и продължил да носи облеклото на тогавашните философи до края на живота си (дотогава мнозина смятали, че в Христа вярват само необразованите). Сред учениците му бил и Тациян (Tatian), който по-късно го нарекъл "достоен за всяко изумление".
Основни съчинения: на св. Юстин са "Против всички ереси", "Лирник", "Първа и втора апология" в защита на християните до императора (150 и 162 г.), философско-богословския "Разговор с Трифон-иудея", а също "Против Маркион" (съхранени са само фрагменти), "Към елините", "Изобличение", "За божественото единодържавие" (не е съхранено). Той формулирал редица догматически въпроси от учението на Църквата и трудовете му са голям принос в развитието на апофатическото богословие. Участвал в различни диспути (исторически са доказани победата на св. Юстин над циника Крискент и други езически философи). Придържал се към това направление в патристиката, което търсело синтез на християнските ценности и античните идеали за разума и се опитал да използва гръцкото философско наследство за разкриване на християнското вероучение. Според оценката на Евсевий "За божественото единодържавие" се състои "не само от нашето Писание, но и по елинските книги".
По клеветнически донос на Крискент, св. Юстин и шест от учениците му били заловени, мъчени и умъртвени по времето на император Марк Аврелий. Знаменитата проповед на св. Юстин в съда за ипостасната Истина-Христос и неговата смърт доказали, че той не е бил "филолог", а философ - в най-възвишения смисъл на думата. Църквата почита св. Юстин на 1 юни като "небесен покровител на рода на философите" и всички, търсещи истината. Извън речника: Св. мч. Иустин Философ.