Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин

архимандрит Лазар Абашидзе Съдържание (frames)

4. Доколко са необходими външните църковни чинове и обреди в делото на спасението и може ли без тях да има вътрешен духовен живот?

"Врагът вече е отклонил от пътя мнозина, внушавайки, че на Бога трябва да се служи духовно и че външното трябва да се захвърли. Истина е, че на Бога трябва да се служи духовно, но за да се достигне до духовно служение, трябва преди това да се упражняваме във външното и след това, ако даде Бог, достигнали духовното, трябва да поддържаме, оживяваме и укрепваме това духовно отново чрез външното. Как децата да се заловят за духовното? Нека преди това се поучат да служат Богу външно, а като поотраснат, ще се научат да Му служат и духовно. Но като се научат да Му служат и духовно, не ще оставят и външното, защото то е подобно на хвърлянето на още дърва в пещта - съгрява и разпалва вътрешното духовно дело"
(Епископ Теофан Затворник. Письма к разным лицам о разных предметах веры и жизни. М., 1892, с. 280).

"Когато чуваш, че уставите на Църквата са закон, не мисли, че този закон е задължителен затова, защото е определен от общия глас на Църквата, т е. в същия оня смисъл, както в житейския бит е задължителна за всеки присъдата на обществото, защото обществото властва над частните лица. В Божията Църква не е така. Светата Църква не е обикновено човешко общество, а тяло, чиято глава е Христос Господ, тяло, ръководено и оживотворено от Духа Свети и обхващано от благоговението на Бога Отец. Затова в нея всичко е предоставено на свободата й, няма само човешки произход, и е задължително не защото всички са решили да бъде така, а защото така е благоизволил Триипостасният Бог. Покорността пред Църквата е покорност Богу с онази сила, ще кажа пак, с която каквото е установено, т.е. едното като необходимо, другото като полезно, едното като утешително, другото като благоукрасително. Затова вярваме, че изпълнявайки всичко от душа, ние Богу служим и Нему благоугождаваме, макар че действието ни бива само видимо, телесно, а Бог е Дух, затова действаме с духовно настроение."
(Епископ Теофан Затворник. Письма к разным лицам о разных предметах веры и жизни. М., 1892, с. 273).

Всяко изпълнение на църковните обреди трябва да се извършва с пълно благоговение. "Понеже в Църквата Божия всичко е по Божие произволение и понеже като го изпълняваме, принасяме Богу служба, всичко - и малкото, и голямото, трябва да бъде изпълнявано с пълно благоговение, подхождащо Богу. Благоговението ни трябва да бъде съизмеримо не с големината на извършваното, а с лицето на Бога, към Когото се отнася. Дали някой кади, или чете и пее, или върши друго, ако го прави небрежно, подлежи на съд като вършещ делото Божие с небрежност. Също и от присъстващите в църквата, ако някой стои или прави поклони, или пали свещ, прави това небрежно, също толкова погрешава и подлежи на същия съд. Всички тези и подобни действия не сами по себе си са важни и не са неотложно необходими именно такива: на тяхно място могат да бъдат всякакви други, но щом са приети и установени и се отнасят с действието си към Бога, онзи, който е небрежен в тях, презира и оскърбява Бога. Същото трябва да се каже и за действията извън църквата (вкъщи). Щом се отнасят към Бога и се посвещават Нему, те трябва да се извършват с пълно благоговение, не според важността и големината си, а както подобава да се действа пред Всемогъщия Бог за Негова чест и слава".
(Епископ Теофан Затворник. Письма к разным лицам о разных предметах веры и жизни. М., 1892, с. 280).

"Внимавайте, като се грижите за външните дела на благочестието да не забравите вътрешния негов дух: но се пазете и под предлог, че предпочитате вътрешното пред външното, да не оставите съвсем външното. Външно без вътрешното още някак бива, а вътрешно без външното - никога. Виждали ли сте силата на растението без видимо тяло на растението?! А тела на растенията - дървета, колко има без вътрешен живот?! Да не се оставя външното - това е закон! Но нека да не се спираме и само на него, а с под негово влияние, ръководство и указание, да виждаме и с вътрешните очи. Вътрешното дело на вярата се съставя от познанието за светата вяра и съответните му дела - или от съвкупността на здрави понятия и свети чувства и разположения."
(Епископ Теофан (Затворник). О Православии с предостережениями от погрешений против него. М., 1894, с. 43).

Из книгата "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин" от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София