Кръщение Господне. Икона от 12 в., манастира "Св. Екатерина" в Синай

 

 

 

 

 

Свето Богоявление на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос

The Holy Theophany (Epiphany) of Our Lord
"Theophany" which means "God shows himself to us"

6 януари

Разрешава се всичко на празника

Мат. 3:13-17, Марк 1:9-11, Лук. 3:21-22, Иоан 1:32-34
 

 

Тропар на Богоявление

Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан,
откри се поклонението на Св. Троица;
защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син;
и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото.
Христе, Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе”.

Кръщение Господне. Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай.

Разказът на четиримата евангелисти: Мат. 3:13-17, Марк 1:9-11, Лук. 3:21-22, Иоан 1:32-34.

Из православното богослужение:

5  януари - Навечерие на Богоявление
Час 1: Деян. 13:25-32. Ев. Мат. 3:1-11.
Час 3: Деян. 19:1-8. Ев. Марк. 1:1-8.
Час 6: Рим. 6:3-11. Ев. Марк 1:9-15.
Час 9: Тит. 2:11-14; 3:4-7. Ев. Мат. 3:13-17.
На литургията 1Кор. 9:19-27.
Ако няма пост - 1Кор. 10:1-4. Ев. Лук. 3:3:1-18.

6  януари - Богоявление или Кръщение Господне
На утренята Ев. Марк 1:9-11. На литургията Тит. 2:11-14; 3:4-7. Ев. Мат. 3:13-17.

По-долу:

Виж също:

На други езици:

 

 

Празнични песнопения

Тропар на празника, глас 1

В Иордан, когато се кръщаваше Ти, Господи, Троичното поклонение се яви,
защото Родителевият глас свидетелстваше за Тебе, именуващ Те Възлюбления Син,
и Духът във вид на гълъб известяваше потвърждението на Словото,
че Си се явил, Христе Боже, посвещаващ света, слава на Тебе.

Во Иордане крещающуся Тебе, Господи, Тройческое явися поклонение:
Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе, возлюбленнаго Тя Сина именуя:
и Дух, в виде голубине, извествоваше словесе утверждение:
явлейся Христе Боже, и мир просвещей, слава Тебе.

Кондак, глас 4

Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се ознаменува на нас,
Теб възпяващи разумно, дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.

Явился еси днесь вселенней, и свет Твой, Господи, знаменася на нас,
в разуме поющих Тя: пришел еси и явился еси, Свет Неприступный.

Величание

Величаем Тя, Жизнодавче Христе,
нас ради ныне плотию крестившагося
от Иоанна в водах Иорданских.

Свето Богоявление. Стенопис от XVI в. от Хилендарския манастир в Света Гора Атон. Източник: days.ru
Свето Богоявление.
Стенопис от XVI в. от Хилендарския манастир в Света Гора Атон.
Източник: days.ru

 

С В.  П И С А Н И Е. 
   С КЛАВИАТУРАТА: 
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

Кръщение Господне или Богоявление

"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)

Св. Богоявление. Руска икона от XIII век. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил  на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.

Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на  Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед "във Витавара отвъд Йордан" (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великият Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог" (Ис. 40:3). Неговият зов: "Покайте се, защото се приближи царството небесно!" (Мат. 3:2) привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: "Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?" (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: "Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му" (Йоан. 1:26-27).

И ето, Този Един дошъл "от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска" (Мат. 3:13-15).

"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21). "И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:

"Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна."

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

 

Поучение на Богоявление

Свети Игнатий Брянчанинов

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте (Мат. 3:17; 17:5).

Такъв бил гласът на предвечния Бог-Отец към човеците за предвечния Бог-Син, когато Синът, по волята на Отца и по действие на Духа се въплътил от Дева и извършвал спасението на погиналото човечество. Братя! Да окажем послушание на Божия Син, както иска от нас Бог, за да почива върху нас божественото благоволение.

Може би някой ще каже: бих искал да послушам Сина Божий, но как да постигна това, след като вече са минали около две хиляди години от времето, когато нашият Господ Иисус Христос е пребивавал на земята в плът и проповядвал Своето всесвето учение?

Да постигнем това постоянно да бъдем с Христа, непрестанно да слушаме Неговия пресладък глас, да се храним с Неговото животворно учение е много леко: Господ Иисус Христос и досега пребивава с нас. Той пребивава с нас в Своето свето Евангелие, пребивава с нас чрез светите църковни тайнства, чрез Своето всеприсъствие и всемогъщество, пребивава всеобилно, както подобава на неограничения, всесъвършен Бог. Господ доказва Своето пребиваване с нас чрез освобождаването на душите от греховния плен, чрез раздаването на даровете на Светия Дух, чрез много знамения и чудеса.

Желаещите да пристъпят към Господа и всеблажено да се прилепят към Него навеки, трябва да започнат това свято дело със старателно изучаване на словото Божие, да започнат да изучават Евангелието, в което е скрит Христос, от което говори и действа Христос. Словата на Евангелието са дух и живот (Иоан. 6:63). Те претворяват плътския човек в духовен и оживотворяват душата, умъртвена от греха и житейската суета. Те са дух и живот: пази се да не обясняваш великото слово на Духа със своя разум, влачещ се по земята; пази се да не обясняваш словото, преизпълнено със страшна, божествена сила, така, както то може да се представя на твоята мъртва душа, на твоя мъртъв ум, на твоето мъртво сърце. Словото, произнесено от Светия Дух, се обяснява само чрез Светия Дух.

Желаещи да пристъпите към Господа, за да чуете Неговото божествено учение, да се оживотворите и спасите чрез него, пристъпете, застанете пред Господа с най-голямо благоговение и свят страх, както предстоят пред Него Неговите светли Ангели, Неговите Херувими и Серафими. Чрез вашето смирение направете земята, на която стоите, небе. И ще заговори към вас Господ от Своето свето Евангелие, както на Своите възлюбени ученици! А светите отци, изтълкували светото Евангелие по дара на Светия Дух, ще ви бъдат ръководители в точното и безпогрешно разбиране на светото Евангелие.

Бедствено е да пристъпваме към Евангелието, към живеещия в него Господ Иисус Христос, без необходимото благоговение, с дързост и самонадеяност. Господ приема единствено смирените, преизпълнени със съзнанието за своята греховност и нищожество, преизпълнени с покаяние, а от гордите се отвръща. Отвръщането на Господнето лице от дръзкия изкусител – така наричам неблагоговейния, лекомисления и хладен слушател – поразява изкусителя с вечна смърт. Боговдъхновеният старец Симеон е възвестил за въплътилия се Бог-Слово: Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия (Лук. 2:34). Словото Божие е камък, камък с безмерна големина и тежест, – и който падне върху тоя камък, ще се разбие с неизцелимо съкрушение (Мат. 21:44).

Братя, да бъдем благоговейни и деятелни слушатели на Словото Божие! Да окажем послушание на Небесния Отец, Който днес ни е възгласил от светото Евангелие за Своето всесвето Слово: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте (Мат. 3:17). Да Го послушаме! Да Го послушаме! И благоволението на Небесния Отец да почива над нас във вечни векове. Амин.

Свети Игнатий Брянчанинов. Творения. Из "Аскетическа проповед"
Издание на Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2006 година

 

 

 

Кръщение Господне

    Кръщение Христово (Богоявление). Миниатюра от Томичовия псалтир, XIV в.
Кръщение Христово (Богоявление). Миниатюра от Томичовия псалтир, XIV в.
 

След връщането Си от Египет нашият Господ Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесетгодишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сан на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това и Христос не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като "велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата", дотогава, докато не достигнал определената възраст.

В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало - при мнимия Си баща, Йосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа, а после, когато Йосиф умрял, Сам продължавал да се занимава с това, като с труда на ръцете Си препитавал Себе Си и Пречистата Божия Майка, та и нас да научи на трудолюбие. А когато вече се изпълвала тридесетата година от Неговия земен живот и настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския народ, тогава, както говори Евангелието, "биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята"' - слово, което го изпратило да кръщава с вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия в света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с такива слова: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светии".

И така Йоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна около Йордан, като проповядвал "покайно кръщение за опрощаване грехове", защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинятя пътеките за нашия Бог". И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и "всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си". Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо по времето, когато Йоан възвещавал за Него на народа, говорейки: "след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии". След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти. Макар Той и да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението. Той дошъл да се кръсти и затова, за да освети естеството на водата, дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Йоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светии и чуе свише гласа на Бог Отец, да бъде нелъжлив свидетел за Христа.

"А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?" Той духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано "проиграл радостно" в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

Под "правда" светият Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че Иисус е казал така: "доколкото Аз съм изпълнил всички заповеди, които са дадени в закона, и остана само една - относно кръщението, то подобава Аз да изпълня и тази." A Йоановото кръщение също било Божия заповед, както се вижда от думите на Йоан: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече". А кой го е изпратил? Очевидно - Сам Бог: "биде - се казва в Евангелието - слово Божие към Йоана". И още затова се кръстил Иисус, бидейки на тридесет години от рождението Си, понеже възрастта на тридесетгодишния, по думите на Златоуст и Теофилакт, е удобопреклонна към всеки грях. Тъй като юношеската възраст е подхвърлена на огъня на плътските страсти, а при тридесетгодишната възраст - времето на пълното разгръщане на мъжките сили - човек се подчинява на златолюбието, тщеславието, яростта, гнева и на всякакви грехове. Поради това и Христос Господ забавял приемането на кръщението до тази възраст, та във всички възрасти на човешкия живот да изпълни закона, да освети цялото наше естество и да ни подаде сили да побеждаваме страстите и да се опазваме от смъртните грехове.

А след като приел кръщението, Господ веднага, без всякакво забавяне, излязъл от водата. Има предание, че свети Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. След това кръщаваният излизал от водата. А Христос, нямайки грехове, не бил задържан във водата и затова в Евангелието е прибавено, че Той излязъл от водата "веднага".

А когато Господ излизал от водата, над Него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Подобно на това, както в дните на Ной гълъбицата въз-вестила за намаляването на водите на потопа, така и тук подобието на гълъба предуказало свършека на потопа на греховете. А във вид на гълъб се явил Светият Дух затова, защото тази птица е чиста, обича хората, кротка е, незлобива и не търпи нищо смрадно. Така и Светият Дух е Източник на чистотата,

Дълбина на човеколюбието, Учител на кротостта и Устроител на мира, но при това, Той всякога се отстранява от човека, който се валя в смрадната тиня на греховете. А когато Светият Дух, във вид на гълъб, слизал от небето върху Христа Иисуса, тогава се чул глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". На Него подобава слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

Слово на Богоявление Господне

Празнувайки Богоявлението Господне на Йорданските води, да си припомним, че нашият Господ Бог и преди се явявал над водите, за да извърши различни дивни дела. Така, когато Той се яви над водите на Червено море, тогава "откри дъното на дълбината" и преведе Своите люде като по сухо. Когато в ковчега преминаваше през Йордан, тогава обърна назад реките на тази река, казано е: "Йордан назад се върна". И накрая - в началото, когато "Дух Божий се носеше над водата", Бог сътвори небето, земята, птиците, зверовете, човека и въобще целия видим свят.

И сега над Йорданските води се явява Бог, Единият в Троица: Отец - в гласа, Синът - в плът, Дух Светии - във вид на гълъб. А какво извършва Той в това Свое явяване? Той създава нов свят и всичко обновява, както се чете и в предпразничния тропар: "яви се, желаейки да обнови цялата твар", тоест - да сътвори нов свят, отличаващ се от първия. "Древното премина - говори Писанието - ето, всичко стана ново"! Първият свят по своята природа бил тежък, не можел да се възнесе към небето и се нуждаел от суша, върху която да може да стои, като - върху основа. А новият свят, изведен от Йорданските води, е така лек, че не се нуждае от суша, не се съзижда на земята, няма тук пребъдващ град, но търси горното, устремява се бързо от водите към отворените над Йордан небесни двери: "веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата". За първия свят, обременен от житейските теготи - в случай, че възжелае да достигне небето - би му трябвала стълба, утвърдена върху земята и чийто връх би достигал до небето. Но и тя била само съзерцавана от Иаков, а сам той не се изкачил по нея. А за новия свят е възможно възхождането на небето и без стълба. Но по какъв начин? Ето - вместо стълба, Духът Божий, във вид на гълъб, лети над водите! И това показва следното. Човешкият род вече не като влачеща се по земята твар или като пълзящо животно, а като крилата птица излиза от водата на кръщението. Затова и Дух Светии се явил над водите на кръщението като птица, за да възведе без стълба на небето Своите птиченца, които е възродил чрез банята на кръщението.

Така всяко от Лицата на Пресветата Троица, явявайки се на Йордан, изведе от водите на кръщението Своите духовни пиленца и като ги изведе, ги призовава да полетят върху дадените им криле на добродетелите и да влязат в отворените небеса.

Първо Бог Отец, като духовен орел, призовава към полет Своето ято - духовните орли, тоест - учителите, като имащи особени криле, за които Църквата пее: "летящи върху крилете на богоразумието птици и към небето възнасящи се." А какви са крилете на тези птици? Несъмнено това са двете техни добродетели, които те притежават освен другите общи за всички добродетели: делото и словото. Този е църковен учител, този е високолетящ орел, който и сам на дело изпълнява това, на което със словата си учи другите.

Църковните учители, които представляват съсъди, трябва да разгласят Божието име по цялата вселена и със своето учение да извеждат върху правия път, водещ към небето, Църквата Христова - Божията колесница, в която се намират много десетки хиляди вярващи души. Учителят трябва да учи стадото и в същото време е длъжен и сам да живее така, както учи. Защото гласът на учителя не принася полза, когато в него самия не се виждат крилете на богоугодния живот. Само този учител се възнася направо в отвореното над Йордан небе, който лети не единствено и само върху крилото на словото, но и върху другото крило - на добродетелния живот - този, който едновременно поучава и със слово, и със дело. Не така леко възнасят към небето - и учителят, и ученикът - изкусно съставеното слово или сладкогласните уста, или гръмкият език, както крилете на добрите дела.

Бог Син също призовава Своите пилета, светите мъченици, да полетят. А крилете на добродетелта, които принадлежат само на тях, освен другите общи добродетели, са следните две: вярата и изповедничеството. За тези криле на мъчениците Апостолът говори: "със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение". Непоколебимата вяра в сърцето е едното крило, а дръзновеното изповядване с устата на Христовото име пред царете и мъчителите е другото крило. Първата духовна птица, която влетя в рая - благоразумният разбойник, който пострада на кръст заедно с Христа, полетя именно върху тези криле на вярата и изповедничеството. Защото в това време, когато нашият Господ, Който доброволно пострада заради нас, беше изоставен от всички и когато от Него се отрече дори и Петър, който даваше дума, че е готов да умре заедно с Него, само разбойникът повярва в Него с цялото си сърце и Го изповяда с устата си, като Го нарече цар и Господ: "спомни си за мене, Господи - каза той, - кога дойдеш в царството Си!" Колко велика и голяма е тази вяра на разбойника, още повече, че по това време във всички Христови ученици вярата беше оскъдняла! Когато всички вярващи се съблазниха поради Христа, той единствен не се съблазни, а Му се помоли с вяра, заради което и чу от Него следните думи: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая".

Накрая, Бог Дух Свети, Който се яви във вид на гълъб, призовава към полет и Своите пилета - девствениците, защото Нему е свойствено да прави човека крилата птица, която би могла да се възнесе до най-големите висини. Светият Дамаскин пее: "Всяка всеспасителна вина е на Светия Дух - ако някому, по достойнство вдъхне дух, бързо го издига от земното, дава му криле, прави го да израсне, устроява го горе". Той и духовните гълъби, светите девственици, "устроява горе", като ги призовава да полетят. А особените криле на добродетелите у тези гълъби са умъртвяването на плътта и духа.

А че умъртвяването на плътта е едното от крилата, възнасящо човека на небесата, за това свети Амвросий (Медиолански), като тълкува думите па Евангелието: "колко сте вие по-ценни от птиците!", говори така: "плътта, разположена към изпълнението на Божия Закон и съблякла греха, по чистотата на чувствата се уподобява на естеството на душата и се възнася към небето върху духовни криле." Тук светият учител на Църквата говори за уподобяването на естеството на душата, имайки предвид умъртвяването, чрез което действителното естество на плътта като че преминава в естеството на душата, когато по-нисшето се подчинява на по-висшето и плътта се подчинява на духа, когато човекът се освобождава от греха и очиства чувствата си (сетивата си), което не е възможно без умъртвяването. А умъртвил плътта си, човек става лек и крилат като птица и се възнася към небето върху духовни криле.

И така - умъртвяването на тялото е първото крило на девството, устремено към небето, защото на тези, които желаят да пазят чистота, преди всичко им подобава да умъртвят своята плът.

Второто тяхно крило е умъртвяването на духа, което се състои в това - не само на дело да не извършваш грях, но и да не го желаеш в духа си, да не помисляш за него в ума си.

Чухме какво направи Единият Бог в Три Лица, Който се яви на Йорданските води, при обновлението на света - как Той изведе от водите на кръщението духовните църковни птици - учителите, мъчениците и девствениците и ги призова към отворените небеса. А както от учителите, мъчениците и девствениците, така и от нас грешните - да бъде чест, слава, поклонение и благодарение на Отца и Сина и Светия Дух - Явилия се на Йордан Бог - сега и всякога, и во веки веков! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

С В.  П И С А Н И Е. 
   С КЛАВИАТУРАТА: 
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

Слово за Богоявление

      Кръщение Господне, гръцка икона.



Бог-Господ, Великата и Сияйна Светлина, дойде днес при Йоан. Тази светлина е Спасителят на света. Нека го приемем с радост, въздавайки хвала и веселейки се духом! Днес Той дойде на Йордан, желаейки да потопи нашите грехове и нашите врази, да ни измие и очисти чрез кръщението, защото Той пое върху Себе Си нашите грехове, така че бързо потопи и врага на света. Като освети водните източници, Той освети душите човешки и към чудесата добави още по-големи чудеса.

Днес земя и море си поделиха Христовото благоволение и целият свят се изпълни с радост.

Днешният празник носи по-големи чудеса от предишния празник, защото в отминалото Рождество на Господа и Спасителя наш земята се радваше, държейки в яслите Владиката на цялото творение, а в днешния празник на Светото Богоявление морето ликува, а Йордан приема благослов и освещение. В миналия празник, като несъвършен човек, но млад, беше зрим, а в днешния ден ни се явява съвършен Оня, Който от създаването Си е съвършен. Там се яви звездата на Родилия се, показа се от Изток, а тук сам Отец свише свидетелства на кръщаващия се. Там звездобройците, дошли от изток, като на Цар и Бог му донесоха дарове, а тук ангели от небето въздадоха подобаващата му се като на Бог хвала. Там беше повит и обвързан в пелени, а тук развързва греховните окови.

Идете на Йордан и ще видите преславните дела на светлото слънце, което се мие и къпе в реката и върху Бога полага човешка ръка! Днес тъмнината се отклонява от всички води. Днес се разпръсква тъмата на прелъщението. Днес целият свят се просветлява от спасителната светлина. Днес безплътният Фараон се потапя във водите. Днес бесовските оръжия изчезват. Днес премъдрият Мойсей превежда през морето всички. Днес човечеството се освобождава от тленните страсти. Днес Давид свидетелства: Умий ме и ще бъда по-бял от сняг! (Пс. 50:9)

Наистина днес Христос се кръсти във водите. Измива ни и ни прави по-бели от снега. Затова днес цялото творение, хвалейки Оня, Който се кръщава, възгласява: Благословен Идещият в името Господне ! (Пс. 117:26; Мат. 21:9, 23:39; Марк 11:9; Лука 13:35; Йоан 12:13). Бог-Господ яви се нам. Благословен е навсегда Идващият и никога не ни изоставя! Защото не за първи път идва сега. Благословен е Идещият в име Господне! Оня, Който, идвайки познат за промисъла, запази неподвижни небесните висини. Оня, Който умело управлявайки движението на слънцето, прави несъединимо звездното множество, бди, щото във въздуха да се носи добро дихание, което разтваря земните недра и прави да израсне всяко семе и да зреят плодовете, Който огражда развълнуваното море с хубав пясък, Който прави речните извори да бликат из невидимите дълбини, Който направлява речните струи без да се заблуди.

Като гледаме, прочее, всичко това нека да речем: "Благословен Идещият в името Господне!" Кой е Той? Кажи ясно, о блажени Давиде: Господ е Бог и ни осия! (Пс. 117:27)

Не само пророк Давид го казва, но и апостол Павел свидетелства за него: Яви се благодат Божия, спасителна за вси человеци. (По Деян. 15:11), която не само нас учи, но на всички иудеи и езичници чрез кръщението дава спасение, като обявява кръщението за общо благодеяние.

Кръщение (Богоявление), руска икона от XV век.Нека сега всички да идем от Галилея в Иудея заедно с Иисус. Блажен е, който поема жизнения си път! Да тръгнем с мислените си нозе и да стигнем до Йордан, за да видим Кръстителя Йоан и Оня, Който получава кръщение! А нему кръщение не му беше нужно, но нам даде благодатта на кръщението. Елате да видим първообраза на нашето пораждане, който ни се показа от Кръщаващия се в онези води! Елате да видите дивния потоп, по-голям и по-мъдър от оня, който беше при Ноя. Там водата на потопа погуби човешката природа, а тук кръщелната вода оживи умрелите поради греховете си, кръстили се в Христа. Там Ной направи от негниещо дърво кораб, а тук Иисус Христос, мъдрият Ной, направи от Света Мария телесен кораб.

Но аз се дивя и на смирението на нашия Спасител! И след като беше Бог как не се задоволи, бидейки още от времето на създаването Си съвършен, да се роди като младенец от жена, как не се задоволи, бидейки пресветъл и единосъщен на Отца, да приеме рабски образ, но като грешник идва да се кръсти?

Но нека тази благодат за всички да не подлъже онези, които слушат! Защото Владетелят на всички - Христос - се кръсти, без да се нуждае от кръщение. И ни донесе двойна полза: първо, че освети и даде на водите благодат и поведе всеки човек към кръщение. Дойде Иисус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. (По Мат. 3:13). Това, което се извършваше там, братя, не може да се обхване от мисълта, защото е по-висше от човешката мисъл. Умът трепери и бяга от устата, не смеейки да говори онова, което е неразбираемо! Защото Йоан, като видя, че Владиката идва, сърцето му бе обхванато от трепет. И като се кланяше, падаше на колене, хващаше Го за нозете и се молеше: "Какво правиш, Владико! Със страх ме изпълва Твоята повеля! Йордан, като видя Тебе, Твореца, с ужас взе да изчезва. Аз ли, който съм кал и пръст, и пепел, и като червей пълзя по земята, ще дръзна да стана съобщник в такава тайна? Не, Владико! Не ме принуждавай да правя това, което не мога! Плътта ми трепери цялата! Всичките ми кости отслабнаха! Сърцето ми е обхванато от ужас! Цял съм в страх и боязън! Защо ме принуждаваш, о, Всемогъщи, мене, неможещия, да правя това, което не е по силите ми? Как да дръзна да кръстя Тебе? Може ли огънят да се очисти със сено? Калта може ли да измие извора? Как аз, осъденият, да кръстя Съдията? Как да те кръстя, Владико, като не виждам грях в Тебе? Ти не беше виновен за проклятието Адамово, защото не Ти стори греха. Как да простра ръка над Тебе, Който създаде и закрепи небето и земята? Как аз, робът, да простра към Върха Господен своите длани? Как ли ще кръстя Тебе, Който си Светлина? Как ли ще произнеса молитва за Тебе, Който приемаш молитвите на онези, който не Те познават, кръщавайки други. В Твое име кръщавам аз, за да вярват в Тебе, Идващия със слава. Кръщавайки Те, как ще Те нарека? В чие име ще Те кръстя? В името на Отца ли? Та Ти носиш Отца в Себе Си и цял си Отца! В името на Сина ли? Та нали освен Теб няма друг Син Божий? Или да Те кръстя в Духа Свети? Но Той е винаги с Тебе - единомислен, всемогъщ и единочестен, и заедно с Тебе приема поклонение от цялото творение. Кръсти ме Ти, ако искаш, Владико! Кръсти ме Ти, Кръстителю! Простри широката Си десница и увенчай моята глава! С този венец преди Твоето царство като предтеча аз ще благовестя, според обичая, възгласявайки: Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света! (Иоан 1:29)

Йордане, о, река, ликувай с мен и се весели! Овладей течението си и разлей струите си! Дошъл е Оня, Който се въплъти. Защото ти видя някога Израиля да минава през тебе и като раздвои водите си му даде проход през себе си, а днес обля със светлина пречистото тяло на Този, Който тогава преведе израилтяните през тебе. Планини и пътеки, хълмове и ниви, равнини и поля, дъбрави и потоци, клисури и лесове, морета и реки, благословете Господа, който Се кръсти в река Йордан, защото чрез тази вода Владиката ще спаси всички води."

И отговори му Иисус:

"Остави това сега! Така трябва да изпълня цялата правда. Помълчи сега, Кръстителю! Разбери Ме Мене, Който правя това! Ще направиш това, което правя аз. помогни Ми в това, което правя! Не ме питай за това, което съм намислил. Не го пренебрегвай. Не говори за Моята Божественост, не споменавай Моето царство, та да не би сатаната-мъчител, като узнае, да избяга, не желаейки да се опълчи против Мене. Нека дойде дяволът и да се нахвърли върху Мене като върху обикновен човек, да Ми нанесе сетна язва и рана. Не пречи да се изпълни онова, заради което съм дошъл на земята и съм се облякъл в плът! Тайна е това! Тайна е това, което днес се извършва в Йордан с Мене и за Моите дела. Не е по Мое желание, а за изцеление на болните и грешните. Тази тайна е от най-великите тайни. Знамение предначертано!

Не се грижи за човешкото Ми рождение! Когато Ме видиш боголепно всред Моите творения, които тогава Ме предпочетоха, тогава въздай слава на извършващото се! Когато Ме видиш да очиствам прокажените, тогава Ме наречи творец на природата! Когато Ме видиш да правя куците да тичат, тогава заедно с тичащите им нозе, и ти простри език за похвала! Когато Ме видиш да извеждам мъртвите от гроба, тогава заедно с възкръсващите Ме славослови като животворец! Когато Ме видиш да изгонвам бесове, тогава се поклони на Моето царство! Когато Ме видиш да седя отдясно на Отца, тогава Ме благослови като съпрестолник единолетен и присносъщ на Отца!

Не се грижи сега! Добре е да се изпълни цялата правда, защото съм Създаващ закона и Син на Създателя на закона и е редно сам да изпълнявам установения закон, та после да го давам на другите. Подобава Ми отначало да означа и после да явя истината. Добре е да изпълня първосъздадения завет, че тогава да установя нови и да го запиша в човешките сърца с Моята кръв и да подпечатам с Духа Си. Подобава Ми да се възкача на кръста, да бъда прикован с гвоздеи и да приема такова страдание, че да може то да изцери онова страдание и онази рана, която заради дървото бе нанесена на нарушилия заповедта Адам. Трябва да сляза и на дъното на ада, при затворените там мъртъвци. Подобава Ми три дни с мъртвостта на плътта си да снема оковите на многолетно държаните от смъртта. Прилича Ми аз да запаля плътска свещ за седящите в тъма и смъртна сянка. Хубаво е да заведа Адама при Отца, Който царства в Мене.

На Мене се пада да сторя всичко това, защото заради това дойдох при Своето творение! Прилича Ми да се кръстя с кръщение, а след кръщението, чрез единосъщната Троица да дам кръщение на вси люде. Дай ми кръщение, както Дева Мария Ми даде мляко! И Ми измий главата, която серафимите почитат и на която се крепи доброчестието! Кръсти Мене, Комуто предстои да кръсти вярващите с вода, и с Дух, и с огън: с вода, която може да измие грешните нечистотии; с Дух, който може да претворява земните неща; с огън, който може да изгори тръните на беззаконието!"

Кръстителят, като слушаше всичко това и като възприе в ума си разума на Спасителя, и като пое в себе си всичко тайно, което чу, изпълни Божественото повеление, защото не само бягаше от съмнението, а и беше покорен. И простря трепереща десница и кръсти възрадвания Владика.

А иудеите, които бяха там, си мислеха и думаха помежду си: "Без ум ли бяхме, като не смятахме Йоана за по-велик от Иисуса, когато напусто го мислехме за по-млад от този? Ето че това само кръщение показва по-велик Йоана Кръстителя, защото той го кръсти, бидейки по-изкусен, а този бе кръстен от него като по-долен."

И тази мълва се разнесе навсякъде, създадена от несведущите в тайната.

А бащата на Единородния Син, Който единствен знае точно истината, защото Сам Го роди, насочвайки онези, които се заблуждаваха от помислите иудейски, отвори небесните двери и изпрати Светия Дух във вид на гълъб на главата Иисусова, сякаш посочвайки с пръст новия Ной и Създателя Ноев, добрия Управител и Кормчия на човешката природа, която щеше да потъне и да се удави. И Сам от небесата гръмогласно възгласи: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! (Мат. 17:5; Марк 1:11; Лука 3:22). Този, а не онзи! Този, а не Йоан Кръстител. Този е роден от Мене преди всички векове, а не онзи, който покълна от Захария. Този, Който от Мария се роди в плът, а не онзи, който се яви от Елисавета, без тя да се надява! Не този, който израсна между вас, а Този, Който заедно с Мене изпрати и прие Духа Сети при Себе Си. Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Той е вечно Мой Син, а не чужд, Син единосъщен, а не разносъщен. Единосъщен на Мене, когато е невидим, а единосъщен с вас, когато е видим, но без грях. Този е, който заедно с Мене сътвори човека и сам неотвратимо беше човек. Този е моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Не моят син е друг, а този - Марииният. Не е друг Оня, който лежа в яслите. Не е друг оня, комуто звездобройците се поклониха. Този е Моят възлюбен Син. Този, видимият и разбираемият. Не му търси отец от плът на земята, защото без отец е долу! Не търсете божественост на неговата майка на небесата, защото без майка е горе! Не отделяйте Божествеността му от човешката му природа, защото те са неразделими и незаменими, но едни! Не наричайте Бога гол, нито този гол човек - Христос. И Богът, и човекът е Моят син, в Когото е Моето благоволение.

О, велико и престранно чудо! Синът се Кръщава, Отец от небесата свидетелствува! Духът, прелетял като гълъб, казва кой е Този.

Защото наистина е велика тази тайна. Велика и пречудна и надвишава всеки ум. Троицата се яви при река Йордан, и там се утвърди Единосъщието на Бога или по-добре да кажем Едното Божество в три образа познаваемо.

Иудеите, които бяха там, се ужасиха, а Йоан се удиви. Йордан се освети и цялото творение се обнови, след като Христос, Богът на всички нас, се кръсти в Йордан и освети цялата природа. След кръщението гласът Господен прозвуча за Единородния Син, засвидетелстван на Йордан от Отца.

А когато Иисус се преобрази пред гледащите го ученици и лицето Му просия като слънце, пак се чу същият глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте! (Лука 9:35) Ако ви рече: "Аз и Отец сме едно цяло", послушайте Го! Ако ви рече: "Онзи, който Ме видя, видя Отца", послушайте Го! Ако ви рече: "Отец е в Мен и Аз Съм в Отца", послушайте Го! Ако ви рече "Оня, Който ме изпрати, е по-велик от Мене", свържете това с плътската Му природа! Ако ви рече: "Това е Моята плът и Моята кръв, която се пролива заради вас, за опрощение на греховете", повярвайте му! Ако ви рече: "Душата ми е до смърт скръбна", към душата му, а не към Божествеността му отнесете тази печал! Ако ви рече : "За кого Ме човеците мислят Мене, Сина човечески " (Мат. 16:13), отговорете му заедно с великия Петър: "Ти Си Христос, Синът на живия Бог" (Мат. 16:16) и на Теб подобава слава, и чест, и поклонение в безконечните векове. Амин!

Йоан Екзарх
Публикувано за първи път в Интернет от фондация "Покров Богородичен". Източникът не е посочен.

 

 

Teofani

Kristi dåp er i den ortodokse kirken en av kirkeårets store høytider*. De ortodokse kjenner denne høytiden som teofani eller epifani - Guds tilsynekomst eller Guds åpenbaring. Feiringen av Jesu fødsel, altså julen, handler også om at Gud kommer til syne i verden, og begge helligdagene danner i den ortodokse Østen fra 4. århundre én sammenhengende høytidsperiode. Strengt tatt varer høytidsperioden med Guds fødsel og åpenbaring i hele 40 dager, frem til Kristi frembæring i tempelet den 15. februar. Om julefeiringen og Kristi frembæring i tempelet fokuserer på Jesusbarnet og Guds inkarnasjon, kan vi ved Jesu dåp beskue hele Den Hellige Treenigheten – Guds Sønn steg ned i vannet og himmelen åpnet seg og Guds Ånd kom ned som en due mens Faderens stemme lød ovenfra.

Teofani markeres med den store vannvelsignelse til minne om Jesu dåp i Jordanelven. Menigheten påkaller Den Hellige Ånds nåde for å komme og helliggjøre vannet enten inne i kirken eller ute i naturen ved en kilde, elv, innsjø eller ved havet. Presten nedsenker alterkorset i vannet som symbol på Kristi nedstigning i Jordan. På denne måten gjentas den opprinnelige helliggjørelsen av vannet som skjedde ved Jesu Kristi dåp i Jordan for nesten to tusen år siden. Ritualet uttrykker tro på at mennesket, vannet og til og med hele skapningen kan renses og helliggjøres når de kommer i kontakt med Kristi guddommelige natur eller når Den Hellige Ånds nåde tar bolig i dem. Når vannet er velsignet, bestenker presten kirkerommet, ikonene og menigheten. De troende medbringer velsignet vann til sine hjem, og når det lar seg gjøre, kan presten gå fra hus til hus og bestenke hvert rom mens høytidshymnet synges. De modigste bader i det velsignede vannet uansett hvor mange minusgrader termometeret ute viser.

ImageSom mange andre gamle kristne ritualer tar vannvelsignelsen utgangspunkt i de jødiske ritualene. Jødenes lov bød å rense seg med vann som imidlertid kunne rense kun ytre urenhet. I den kristne tradisjonen understrekes nødvendigheten av renselse og gjenfødelse gjennom vann og ånd. I Det Nye Testamente har vannet en utvidet betydning, som ikke kun kommer til uttrykk i forbindelse med Jesu dåp. Jesus selv sa blant annet: "Den der tørster, skal komme til meg og drikke. Den som tror på meg skal det gå, som Skriften sier: Fra hans indre skal det flyte strømmer av levende vann" (Joh. 7: 37-39).

Sammenfattende kan man si at teofani-høytiden i den ortodokse kirke feirer Jesu dåp, den fulle åpenbaringen av Treenigheten i tilknytning til dåpen og alt det skaptes helliggjørelse ved kontakten med Kristi Guddom.

© Den Rissiske Ortodokse Kirke i Norge19 januar 2008

* Den russiske ortodokse kirke feirer Kristi dåp den 18. og 19. januar, 12 dager etter den ortodokse julefeiringen. Vannvelsignelse har tidligere vært arrangert bl.a. Notodden og Steinbruvannet i Oslo (bildet fra menighetens webside).

 

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com