От няколко години катедрата по Догматическо и нравствено богословие при Богословския факултет на Софийския университет предлага на студентите дипломна работа на тема "Християнското разбиране за наркоманията и проституцията". Проблемът безспорно представлява интерес за бъдещите свещеници, но за съжаление много малко са богословите в България, писали по тези въпроси.
Какво мислят социолозите?
Според тях причини за бързото разрастване на двете явления сред малолетни и непълнолетни са намаляването на родителския контрол върху децата особено в големите градове, както и влиянието на киното и телевизията.
Какви са мащабите на проблема?
От 1990 до 1993 година броят на венозните наркомани в България нараства прогресивно; броят на проститутките към 1997 година надмина 100 000 души. Границата на възрастта падна до 12 години.
Отношението на Църквата
Грешка би било да се очакват от Църквата "социални програми" или "концепции", по подобие на Римокатолическата. Такива тя не би могла да даде. Така както и Христос не е предложил програма за оздравяването на съвременното Му общество. Погледът Му е бил насочен към личността, към нейното духовно здраве. Молитвата Му към Небесния Отец е била винаги за спасението на създадени по образ Божи личности. В съотвествие с това и подходът Му към проблема на всеки човек е бил индивидуален, личен. Така и Църквата, в която живее Христовият дух, вижда във всеки проблем не неговите социални измерения, а основите му в човешката природа.
Погледнато от християнска гледна точка, нито едно от т.нар. "негативни социални явления" не е ново за човека. Надали е възможно дори за съвременния човек да "измисли" някой "нов" грях, да вкуси някой забранен плод, останал неоткрит от дръзкия му поглед в градината на изкушенията.
Светът е една голяма арена, на която борбата "за" и "против" спасението на човека не спира нито за миг. Макар и самият човек да не знае това или (както е при нас християните) да забравя за нея. Но ако ние нехаем за своето спасение, бащата на лъжата не спира нито за миг и по думите на Евангелието "като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1 Петр. 5:8). Изкушенията му днес са по-разнообразни и по-малко прикрити зад маската на доброто. Защото съвременният човек не се свени от думата "грях" и дори я поставя все по-високо в пирамидата на либералния морал. В "Писма към неприятелите ми по социална философия" Бердяев казва на атеистите: "Злото удържа над вас най-голямата си победа, като ви накара да отречете неговото съществуване."
Но да вярва в метафизичната борба между доброто и злото в света е възможно само за вярващия човек. Така отново стигаме до проблема за възпитанието в семейството. Църковният опит говори, че в семейството се полагат основите на всяка добродетел и на всеки порок. И ако усилията на пастирите са насочени към заздравяване основите на семейството, то на практика те подпомагат обществото в неговата борба не само срещу проституцията и наркоманията, но и срещу всички негативни социални явления.
Друг е въпросът, че свещеникът трябва да познава психологията на всеки грях, за да може съветите му да бъдат приети и разбрани. Днес въпросът, защо проституцията е грях, зададен от светски човек, не би ни изненадал. А да не говорим, че дори младите хора в Църквата невинаги разбират защо приемането на упойващи вещества е греховно. В Десетте Божии заповеди не се говори за това, разсъждават мнозина. И свещеникът трябва да е този, който да "заговори" с езика на младия човек, да влезе в неговия свят, и така да се уподоби в служението си на ближния на ап. Павел, който стана всичко за всички, за да се спасят някои.
Иначе е лесно да измерим греха в цифри, да порицаем и ...да забравим.
По материали на Марияна ЕКЛЕСИЯ
Църковен вестник, брой 18 от 1 декември 1997 година