Храм "Св. Георги" в с. Драгойново, Първомайско

 

Към 1790 г. драгойновци окончателно се заселват на сегашното място на селото. Турците го нарекли Козлỳк и това име остава до 1906 година.

Първото килийно училище в с. Козлỳк се открива през 1824 година. Инициатор за неговото откриване е първият свещеник на селото поп Никола Константинов. Поп Никола учил преди това богословие в Зографския манастир. Там бил въведен в сввещенически сан. В манастира се запознал и през цялото време дружил с монах Захарий, буден ученолюбив духовник, преподавател в килийните училища на манастира по български и гръцки език.

Към 1810 г. поп Никола се върнал от Зографския манастир и станал свещеник в родното си село. Богослужението и църковните треби извършвал на църковнославянски език в две малки стаички, построени в западния край на църковния двор. Наскоро поп Никола се оженил (?) и му се родили две момчета. Когато станали петнайсетгодишни, бащата решил да им търси учител. Но къде по това време можело да се намери учител?

През 1824 г. по време на съборния празник (19 октомври) поп Никола отишъл на поклонение в Рилския манастир. Там случайно срещнал своя стар приятел монах Захарий от Зографския манастир. Склонил го да дойде в Козлук и да стане учител на синовете му. Веднага в къщата на поп Никола се открило първото килийно училище с две отделения – едното за изучаване на български, а другото – на гръцки език. Едната група учела преди пладне, а другата – след пладне. Освен на писане и смятане, монах Захарий учил своите не много млади ученици и на история на България. Това били най-интересната част от обучението за местните.

Килийното училище просъществувало само 3 години, но то блеснало като светъл лъч на българското възраждане, пробудило националното съзнание на местното население.

След закриване на килийното училище поп Никола изпратил сина си Симеон да учи богословие в Рилския манастир, а Константин – гръцка семинария в Бачковския манастир. След като завършили богословските си науки, ръкоположени в свещенически сан, двамата братя се завърнали в с. Козлук. Тук в продължение на 20 години те учителствали и служили едновременно като свещеници, Симеон – по български, а Константин – по гръцки език.

В продължение на 33 години – от 1832 (когато бил на 20) до 1865 година, Ангел войвода води стегната, организирана, добре въоръжена и обучена хайдушка дружина. Истинското име на Ангел войвода е Ангел Стоянов Кариотов, роден на 21.IX. 1812 г., в Козлук.

За постройката на бъдещата църква бил определен хармана на Паун Везирев, намиращ се в центъра на селото. Бил създаден инициативен комитет, начело със стария поп Никола. Трябвало в най-скоро време да се съберат средства и да се започне строежът на църквата. Но въпреки положените усилия, по времето на поп Никола не могли да се съберат достатъчно средства. Освен това не могло да се извади разрешително (тескере) от властите за строежа на църквата.

През 1850 г., след смъртта на поп Никола, починът за построяване на новата църква се подел отново от няколко родолюбиви козлучени, начело с поп Симеон. В подкрепа на това начинание се явили възрожденецът Паун Везирев, авторитетен и състоятелен родолюбец, кметът на селото Мильо Запрянов, и още пет други будни селяни, възпитаници на килийното училище, по това време ятаци на Ангел войвода.

Парите за строежа не достигали. Затова се образували няколко комисии, които тръгнали от къща на къща да молят пари за бъдещия храм, а други отишли по села и манастири да търсят подкрепа. През есента на същата година от Цариград се завърнал и Паун Везирев, отишъл нарочно да издейства разрешително за строеж.

Кметът Мильо Запрянов повел към Станимака (Асеновград) и Чепеларе цял керван от волски коли и докарал греди, дъски, керемиди, вар и други строителни материали, които струпал в църковния двор. Освен това кметът намерил в Устово и ангажирал известния майстор-зидар Уста Мильо.

Строежът започнал с въодушевление. Притекли се на помощ всички козлучени, които могли да работят. През лятото на 1853 г. новата църква "Свети Георги" дори била изографисана. На престола в олтаря, била сложена четвъртита мраморна плоча със съответен надпис.

Когато всичко било готово, майсторите били поканени на гощавка от Паун Везирев и кмета Мильо Запрянов. Тук дошъл и Ангел войвода. Паун Везирев и Ангел войвода бръкнали в поясите си и изплатили сметката на майсторите. След това заръчали на зографите преди да си отидат да изпишат по стените на църквата имената на всички дарители – богати и бедни, които с труд или дарение са помогнали за строежа. Тогава на мраморна плоча, поставена в средата на църквата, и над гевгирения (решетъчен) каменен вход откъм запад била издълбана с длето годината "1853", а по стените били изписани имената на всички дарители и строители, запазени и до днес.

Ангел войвода дал пари, с които да се закупят кандила и два полилея с кристални висулки. Когато полилеите били донесени една съботна вечер, той заръчал да отворят църквата, да запалят кандилата и да го чакат. Привечер войводата пристигнал заедно с цялата хайдушка дружина. По даден знак хайдутите свалили калпаци и влезли в църквата. Войводата вървял напред. Той се покачил на нарочно поставената по средата стълба и сам закачил под големия купол двата полилея. В това време църквата ехтяла от хвалебствени песнопения за здравето на Ангел войвода и на цялата му дружина.

Следващата година (1854) на Гергьовден станало освещаването на новата църква. По случай тържеството от близки села, колиби и градища, поканени нарочно, надошли много гости и поклонници. Пристигнали и духовни лица, епископи, свещеници и архимандрити от Пловдив, Хасково и Стара Загора, от близки и далечни манастири. По това време на църквата били подарени и много оригинални икони, шедьоври на тогавашната църковна живопис, запазени и до днес.

В Козлук се състоял голям народен събор. В църквата, по време на събора се извършвали тържествени богослужения, а в широкия двор гъмжало от народ. На гостите било оказано задушевно гостоприемство от цялото население. Заклани били много говеда и овни. В църковния двор и по харманите наклали големи огньове, наредили казани с овнешко месо. И докато траел съборът, всеки ден се раздавала топла овнешка яхния (курбан) на многобройните гости и поклонници. Селяните гощавали своите гости, завързвали приятелство с тях. Няколко дни наред на селския мегдан – Хорùщето, по дворове и хармани, свирели гайди и кавали, гъгнели гъдулки, думкали тъпани, извивали се кръшни хора. Съборът и празненството траяли три дни. Така през 1853 г. тържествено била осветена новата българска църква "Свети великомъченик Георги".

През 2003 г., във връзка с 150 годишнината от построяването на храма, се извършил основен ремонт с дарението на Ангелина Димова от Париж, напуснала Драгойново преди повече от 40 години. Другите трима дарители са Антон Щерев, Антоний Христев и Даниел Щерев. Ремонтиран е покрива, сменен е дъсчения под с каменни плочки, олтаря е с ново дюшеме, нови трончета за миряните и нова печка за зимата. Освещаването станало на храмовия празник и било извършено от Пловдивския митрополит Арсений.

Една година след това на Великден (12 април), всички настоящи и бивши военни, които произхождат от село Драгойново, даряват голяма икона на св. Георги с проскинитария и един свещник.

Бог да дава вечен живот на всички дарители, приложници и украсители на Православните храмове!

Благодарим на свещ. Траян Горанов за предоставения от него разказ.

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com