Митрополит Неофит:
Папата и патриархът станаха приятели

Премахването на анатемите направи възможно общуването между Рим и БПЦ. Започваме равноправен диалог с Ватикана, казва митрополит Неофит

 

 

 Митрополит Неофит  

 

Негово Високопреосвещенство Русенско-Червенският митрополит Неофит е роден в София през 1946 г. Завършва семинария и Духовна академия.

През 1990 г. е ръкоположен за Левкийски епископ и в продължение на няколко години е говорител на Светия синод.

През 1997 г. е назначен за викариен епископ в Доростоло-Червенска епархия в помощ на възрастния митрополит Софроний. След смъртта на последния през 1998 г. е избран за митрополит на овдовялата епархия.

 

- Ваше Високопреосвещенство, какво е за Българската православна църква визитата на папа Йоан-Павел II?

- Това бе посещение на добра воля и израз на дълбоко уважение към Българската православна църква, към Негово светейшество патриарх Максим, към всички владици, клир и миряни. Тук, в Светия синод, е ръководството на църквата, тук се изразява нейната воля.

- Как протече срещата между двамата архиереи - Йоан-Павел II и Максим?

- Всичко премина много добре, както бе предвидено, в дух на християнска любов и традиционно българско гостоприемство. Организацията беше много добра, за което използвам случая да благодаря и на държавните органи.

Срещата започна с приветствие на високия гост, произнесено от Негово светейшество патриарх Максим. Той изрази съжаление, че през XI век е имало условия и предпоставки за възникналото прискърбно разделение между Изтока и Запада и същевременно надежда, че с помощта на мощната Божия десница християнският народ отново ще стане единен.

Негово светейшество отговори с много съдържателно слово, в което бе изразено уважението към Българската православна църква и благослови светлия празник на двамата братя Кирил и Методий и отново изрази съжаление за липсата на единство между християните. То трябва да се постигне с цената на много усилия. Желанието на папа Йоан-Павел II e да се започне колкото се може по-скоро диалогът между католическата и православната църква, който той нарича диалог на спасението. С надеждата, че този диалог ще даде своите добри плодове.

- Какво подари патриарх Максим на папата?

- Икона на Свети цар Борис-Михаил, покръстител на българския народ, което дело също е свързано с братята Кирил и Методий и техните ученици.

- Имаше доста закани за протести против идването на папата в България, но те не се състояха.

- Честно казано не съм и очаквал да има такива. Българският народ наистина доказа отново своята толерантност.

Друг въпрос е, че имаше толкова малко посрещачи

Но предполагам, че това бе поради изключителните и неизбежни в такива случаи мерки за сигурност. А според мен не можеше и да се помисли, че някой ще дръзне да помрачи този най-български празник с някакви демонстрации на неуважение или нетърпимост.

Но има и едни друг момент. Нашият православен народ е добре образован и знае за връзката между делото на Кирил и Методий и Рим. Където всяка година католическата църква тържествено чества техния празник на гроба на Свети Константин-Кирил Философ в присъствието на голяма българска делегация.

- Какво се случи, че патриарх Максим и синодът се явиха на официалното посрещане на папата?

- Наистина първоначално Негово светейшество патриарх Максим нямаше намерение да участва в официалното посрещане на папа Йоан-Павел II пред гроба на Незнайния воин. Поради това до последния момент на 23 май нямаше и покана от Президентството, а това посрещане е президентски протокол. След като тези покани се получиха, Светият синод се събра и надделя мнението, че трябва да се присъединим и ние, за да бъде уважението към папата пълно.

- Все пак някои владици не се появиха на това посрещане.

- Предполагам, че са имали своите задължения в епархиите си. Митрополит Арсений например участва в приготовленията за посрещането на папата в Пловдив. Митрополит Кирил е участвал в тържествата за 24 май във Варна. И другите сигурно са имали някакви причини, за да не са в София.

- Означава ли срещата между патриарх Максим и папа Йоан-Павел II начало на нов тип взаимоотношение между БПЦ и Ватикана?

- Тези отношения са въпрос на начина, по който изповядваме иначе общата вяра в Христа. Тук вече става въпрос за догми и канони, които не могат да бъдат преодолени така лесно и бързо. Но тази среща е среща на една добра воля и на едно лично приятелство. Така вече въпросите могат да се разглеждат в нова и доброжелателна атмосфера.

- Означава ли това, че папата покани патриарх Максим в Рим?

- Такава покана сега не бе отправена. Но дай, Боже, дълъг живот и на двамата архипастири и това може да стане.

- Ще вземете ли във вашата епархия мощите на свети Дазий, които папата подари на БПЦ? Той все пак е силистренец...

- Засега мощите ще се пазят в Синодалната палата. Но догодина, когато се навършват 1700 г. от мъченическата му смърт, сигурно ще бъдат пренесени в Силистра за църковните тържества по този случай.

- С какво гостихте папата?

- С традиционната троянска ракия, кафе, ядки, сушени плодове и минерална вода. Не забелязах дали папата отпи от ракията. Но ще му изпратим от нея специално в Рим.

- Какво е отношението на БПЦ към икуменизма?

- Нека не употребяваме тази дума, защото тя носи известен негативизъм. Но БПЦ винаги е участвала активно в движението за мир чрез църквите. Желание за общуване с другите Христови църкви винаги е имало. Доскоро имахме външен отдел, който осъществяваше редовни контакти с тях.

- А защо вече го няма?

- През 1998 г. България официално напусна Световния съвет на църквите в Женева. Това не означава, разбира се, че сме се отказали от диалог с другите Христови църкви, но го осъществяваме двустранно, когато има някаква конкретна инициатива.

- През 1965 г. папа Павел VI и Вселенският патриарх Атинагорас предадоха на вечно забвение Схизмата от 1054 т. Защо БПЦ и до днес не е взела официално отношение към този факт?

- След като първият по достойнство православен патриарх, какъвто е константинополският, е извършил това, няма нужда от специално решение и на БПЦ. Но искам да подчертая друго, за да внеса яснота по въпроса. Актът от 1965 г.

заличи онези страшни анатеми

които си разменяха тогавашният патриарх Михаил Керулайрий и пратениците на папа Лъв IX. Затова вече е възможно да общуваме с католическата църква и да приемем папата. Но догматичните различия остават. И пълно единение и евхаристийно общуване (съвместно служене на Света литургия- б.а.) все още са невъзможни.

Константин СЪБЧЕВ

Вестник "Стандарт", 25 май 2002

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com