Св. Иполит, Римски епископ и мъченикСвященномученик Ипполит Римский 170? — oк.235 година Чества се на 30 януари |
Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче (името), моли Христа Бога да се спасят нашите души.
По-долу:
Виж също:
На други езици и на други сайтове:
Свети свещеномъченик Иполит, папа Римски - ученик на св. Ириней Лионски, бил епископ на Рим.
Починал като мъченик на остров Сардиния към половината на III век.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
За римския папа св. Иполит се знае, че бил ученик на св. Ириней Лионски († ок. 200 г.), бил епископ на Рим и станал мъченик.
В 1551 година била изкопана около Рим статуя върху трон с лъвски крака. От дясната страна на седалката била издълбана на гръцки език Иполитовата пасхална таблица и непълен списък на неговите съчинения. Главата и ръцете на статуята били счупени, но гръцките надписи позволили да се отъждестви с Иполита. През IV век Иполит Римски бил вече почитан светец в Рим.
През 1842 година в Париж се получава от Атон ръкописът на "Опровержение на всички ереси" в книги 4-10. От Девета книга, която съдържа съобщения за събитията в Рим, се узнава за личността и житието на св. Иполит.
Той бил бележит учен, многостранен писател, с благороден характер. През време на папа Виктор (189-198 г.) той заемал видното положение на архидякон.
Той умира като римски папа в 235 година на остров Сардиния, където бил заточен от император Максимиан Траканин (235-238 г.). Мощите на св. Иполит били прибрани в Рим през 236 година.
Творенията му се запазили на Изток в гръцки, арабски и грузински преводи, а в Рим те били забравени, както и историята на неговия живот. Много новооткрити негови съчинения в различни преводи и от разни времена изясняват образа на този бележит църковен йерарх.
За неговото мъченичество ние разполагаме само със сведенията на църковното предание. Като узнал името му (Иполит значи конски камък), римският префект извикал: "Добре, нека понесе участта на Тезеевия син, който беше влачен от коне!" Така мъченически завършил своя първосветителски подвиг св. Иполит Римски.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Сведенията за живота на св. Иполит са оскъдни. Роден е преди 170 г. Родината му не е известна. Понеже е писал съчиненията си на гръцки език, приема се, че произхождал от страна, където се говорел този език, вероятно Гърция. Според патриарх Фотий1 сам св. Иполит отбелязва в едно от съчиненията си, че е бил ученик на св. Ириней Лионски. Не е известно къде е слушал беседите на св. Ириней - в Рим или в Лион.
При папа Виктор (189-198 г.) или при папа Зеферин той е бил вече презвитер в Римската църква. Според блажени Иероним2 в една от своите беседи св. Иполит говори,че между слушателите му е и Ориген. Това е било в 212 г., когато според свидетелството на Евсевий Кесарийски Ориген отишъл в Италия, "за да посети древната Римска църква"3.
Със своите добродетели и голямата си ученост св. Иполит си спечелил видно положение сред клира на Римската църква. Изявил се като смел защитник на християнството против юдейството и езичеството, изобличител на тогавашните ереси и усърден пазител на църковната дисциплина.
Като ревностен деец против лъжеучението на модалистите монархиани (Ноет, Клеомен и Савелий) и защитник на боготкровеното учение за различието между Отца и Сина, сам св. Иполит изпаднал в субординационизъм. Това дало повод на другия виден член на римския клир - презвитер Калист - да го обвини в двубожие. От своя страна св. Иполит обвинил презвитер Калист, че е склонен да поддържа учението на Савелий и Теодот и да смекчава църковната дисциплина.
След смъртта на папа Зеферин за негов приемник бил избран презвитер Калист. Вече като римски епископ той побързал да осъди двубожието и савелианството и да смекчи още повече църковната дисциплина. Това дало повод на св. Иполит да прекъсне всякакво общение с него. Бил избран от своите привърженици за епископ на не голяма църковна община в Рим. Появил се по този начин разкол в Римската църква, който продължил и при папите Урбан и Понтиан.
Прекратен бил в 235 г., когато при гонението на християните от император Максимин Тракс (Тракиец) двамата римски епископи били заточени на о. Сардиния, където починали в същата година. Наскоро тленните им останки били пренесени и погребани в Рим. И от Източната, и от Западната църква и двамата били причислени към мъчениците.
В 1551 г. била открита мраморна статуя на св. Иполит от VI в., на която той бил изобразен седящ на катедра. На двете й страни бил гравиран списък на съчиненията му и пасхалният кръг за 12 години. Къде е била поставена първоначално статуята, не е известно; сега се пази във Ватиканската библиотека.
Св. Иполит е бил плодовит и разностранен църковен писател. От указанията на Евсевий Кесарийски, блажени Иероним, патриарх Фотий и други църковни писатели, а също и от списъка на статуята му се вижда, че той е писал екзегетически и омилетически, догматически, апологетически, исторически, полемически и църковноправни съчинения. Запазена е обаче малка част от тях и то предимно в откъслеци, на латински, църковнославянски, сирийски, коптски, арабски,етиопски, арменски и грузински езици. В изданието на Migne за някои съчинения се посочва само на какви езици са запазени откъслеци от тях.
I. Екзегетически и омилетически съчинения
а) Коментари и тълкувания на Стария Завет: 1. Откъслеци на Шестоднев (РG, t. 10, col. 584). 2. Откъслеци на Битие (col. 585-605). 3. Откъслеци на Числа (col. 605). 4. Откъслеци на Съдии (col. 605-608). 5. Тълкувания на Псалмите (col. 608-616). 6. Откъслеци на Притчи (col. 616-628). 7. Откъслеци на Песен на песните (col. 628-629). 8. Откъслеци на прор. Исаия (col. 629-632). 9. Откъслеци на прор. Иеремия и прор. Иезекиил (col. 632-633). 10. Тълкувания на прор. Даниил (col. 663-669). 11. Откъслеци върху историята на Сусана (Fragmenta in Susannam, PG, t. 10, col. 689-697). Споменават се освен това още следните коментари: на Рут, Еклисиаст и на прор. Захарий.
б) Коментари и тълкувания на Новия Завет: 1. На Евангелието според св. евангелист Матей (In Matthaeum, PG, t. 10, col. 700). 2. На Евангелието според св. евангелист Лука (In Lucam, PG, t. 10, col. 700-701). 3. На Евангелието според св. Иоан Богослов и на Откровение (In Ioannis Evangelium et Apocalypsin, PG, t. 10, col. 701-702).
Посочените екзегетически съчинения на св. Иполит са първия опит в светоотеческата литература за тълкуване на свещените старозаветни и новозаветни книги.
Запазено е изцяло Слово на Богоявление (Sermo in Theophania, РG, t. 10, col. 851-861), а също и откъслеци от други слова или беседи (Fragmenta sermonum sive homiliarum, PG, t. 10, col. 861-869).
II. Догматически и апологетически съчинения
1. "Изяснение за Христа и антихриста" (Demonstratio de Christo et Antichristo, PG, t. 10, col. 725-788).
2. "Доказателство против юдеите" (Demonstratio adversum Iudaeos, PG, t. 10, col. 788-793).
3. "Слово за възкресението" (Sermo de resurrectione). Споменава го блажени Иероним (За бележитите мъже, 61). Предназначено било за майката на император Александър Север, благочестивата царица Юлия Мамеа.
4. "Против Платон за причината на света" (Adversus Platonem, de causa universi. Споменава го патриарх Фотий (Библиотека, 48).
5. "Книга против елините" (Liber adversus Graecos, PG, t. 10, col. 795- 801).
III. Исторически и църковноправни съчинения
1. Върху статуята на св. Иполит е отбелязано съчинение - пасхален цикъл - "Доказателства за времето на Пасха" (Canones paschales, PG, t. 10, col. 875-884) - определено е времето на празнуване на Възкресение Христово за годините 222-233.
2. "Световна хроника" (Chronik) - исторически сведения за по-важните събития от сътворението на света до 234 година.
3. Църковните определения (постановления) на Иполита. Според Eduard Schwartz и Connolly тъй наречените Египетски църковни постановления, които най-напред са станали известни в коптския им превод, трябва да се смятат в съществената им част за автентично съчинение на св. Иполит Римски. Това е споменатото в списъка, гравиран на статуята му в Рим, негово съчинение "Апостолско предание" ( j Apostolikhv paravdosiV, Traditio apostolica) от около 220 г. Съчинението е запазено в преводите му на коптски, арабски, етиопски и отчасти на латински език. Смята се за най-старото от църковните постановления и е източник за по-сетнешните: осмата книга на т.нар. Апостолски постановления. Изводи от тази книга, Завета на Господа, т.нар. канони на Иполита. В него се говори за ръкоположенията и йерархическите степени, за времетраене-то на катехумената, за постите, агапите, св. Евхаристия, богослужебните събрания и погребенията. Накрая са дадени по-подробни указания относно времето за молитва и богослужение. Съдържа литургически текстове.
IV. Полемически съчинения
1. Най-голямото и най-важно съчинение на св. Иполит е "Мисли на философите или опровержение на всички ереси" (Philosophumena sive Refutatio omnium haeresium) в 10 книги. Това съчинение не се споменава нито в списъка на статуята, нито от Евсевий Кесарийски и блажени Иероним. патриарх Фотий го именува "Лабиринт"5, понеже в края св. Иполит говори за "лабиринт на ересите".
Първата книга е станала известна в 1701 г., обаче под името на Ориген. Втората и третата книга не са запазени. Останалите (4-10) книги са открити в 1842 г. в един атонски ръкопис, но и те под името на Ориген. Издадени са в 1851 г. от Емануил Милер при съчиненията на Ориген (Migne, PG, t. 16, 8, col. 3017-3454). По-новите изследвания установяват, че принадлежат на св. Иполит. Според предговора св. Иполит си поставя за задача чрез доказателства да посочи, че еретиците са заимствували своите учения не от Свещ. Писание и Свещеното Предание, но от "философията на езичниците-елини". Разгледани са 33 гностически системи. Съчинението е написано след 222 година.
2. По-малко съчинение "Против всички ереси" (Contra omniumhaeresium). Според Евсевий Кесарийски6 и блажени Иероним е написано преди Философумена. Патриарх Фотий8 и под негово влияние и по-сетнешни автори го именуват "Синтагма". Според патриарх Фотий разглежда и опровергава 32 ереси.
3. "Против ереста на Ноет" (Contra haeresin Noeti, PG, t. 10, col. 804- 829) в 18 глави. Защищава богооткровеното и църковно учение за Св. Троица против учението на модалистите монархиани.
4. "Против Верон и Хеликон" (Contra Beronem et Helicanem, PG, t. 10, col. 829-851), последовници на гностика Валентин, в защита на догмата за Св. Троица и Боговъплъщението. Автентичността му се оспорва.
5. "Против Маркион" (Contra Marcionem) - на Евсевий Кесарийски и блажени Иероним съчинението е известно само по име.
6. "Защита на Евангелието и Откровението на св. евангелист Иоан" (Apologia pro Apocalypsi et Evangelio Ioannis apostoli et evangelisti) - насочено е било против ония еретици (a[logoi), които не приемали учението на св. Иоан Богослов за Логоса.
7. "Глави против Гай" (Capita adversus Caium)-в защита на авторитета на Откровението на св. Иоан Богослов.
Св. Троица
По отношение на догмата за Св. Троица св. Иполит учи ясно и определено за единство на Божествената същност и троичност на Лицата. Това той изразява особено ясно в съчинението си "Против Ноет". Като изяснява началните думи на Евангелието според св. евангелист Иоан: "В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" (Иоан 1:1), той отбелязва:
"Ако Словото беше у Бога и самото То беше Бог, няма ли някой да каже, че Иоан говори тук за двама богове? Аз не казвам двама богове, но Един, обаче две Лица и един трети порядък - благодатта на Св. Дух. Защото Отец наистина е един, но Лицата са две, понеже там е и Син и като трети Св. Дух. . . Общността на Тяхната дейност (навън в творението, изкуплението и освещението) указва на единия Бог, понеже има един Бог. Този, Който заповядва, е Отец, Който се подчинява, е Син, Който учи на мъдрост, е Св. Дух. Отец е над всичко, Син е чрез всичко, Св. Дух е във всичко (Еф. 4:6). По друг начин ние не бихме могли да познаем единия Бог, ако наистина не вярваме в Отца и Сина и Св. Дух. Господ като заповядва кръщението да се извършва в името на Отца и Сина и Св. Духа, учи, че всеки, който призовава едного от Тримата, изобщо не въздава почит на Бога. Защото чрез изповядването на Троичността се прославя Бог. Отец взема решение, Син го привежда в действие, а Св. Дух го възвестява. "
Затова св. Иполит смята, че е
"необходимо сам Ноет против волята си да изповядва Отца, всесилния Бог, и Иисуса Христа, Божия Син, Бог, Който станал Човек, Комуто Отец покорил всичко освен Самия Себе Си, и Св. Дух и че действително Те са три Лица. Ако обаче той иска да знае как се оказва един Бог, трябва да знае, че една е Тяхната сила. Следователно, що се отнася до силата, има един Бог; що се отнася обаче до дейността навън, тя е по откровен начин трояка".
Св. Иполит не пропуска да подчертае, че догматът за Св. Троица е неизследваема тайна. Раждането на Словото (Логоса) от Отца е недостъпно. Ако човек не познава своето собствено раждане, нито произхода на света, нито тайната на Боговъплъщението, как би могъл тогава да разбере раждането на Сина (Логоса)? Все пак св. Иполит дава възможното по-близко според него определение на раждането на Сина. Отношението Му към Отца той схваща така, както апологетите, като различава и той непроявен Логос и проявен Логос.
Словото първоначално е съществувало безлично в Отца, в неразделно единство с Отца, като още непроизнесено Слово на Отца; по-късно то се явява като отделно Лице от Отца, като едно друго, като проявено Слово във време, когато и по начин, какъвто Отец желаел. Син се ражда чрез познавателен акт от същността на Отца. Св. Иполит пояснява това по следния начин:
"За нас е достатъчно да знаем едно, че нищо не е вечно като Бога, защото не е имало нищо, освен Него. Той, Който е един в единството, бил многото, понеже Той не е бил без Логоса, без мъдрост, без сила, без Съветник. Всичко било в Него и Той бил всичко. Но, когато поискал, по свое изволение Той родил Словото, чрез Което създал всичко".
"Единият и над всичко Бог родил, като Го е мислел, Словото, не Словото като глас, но като съдържаща се в Него мисъл на всичко. Него само Той родил от Съществуващото, понеже Съществуващият бил Сам Отец, от Когото бил Роденият".
"Логосът само е от Самия Отец. Затова Той е също Бог, понеже е от едната същност Божия".
Син (Словото) се ражда от Отца "като светлина от светлина, вода от извор или както лъчът от слънцето. Една е силата, която е от Цялото. Цялото е Отец, от Когото е силата - Син (Словото). Той е Негов разум, Който, като влиза в света, се открива като Син Божи". Възлюбеният родил любовта и нематериалната светлина - недостъпната светлина.
Ясно е, че в учението на св. Иполит за Св. Троица прозира субординационизъм.
Христологически и сотириологически възгледи
В своите Христологически и сотириологически възгледи св. Иполит е повлиян от своя учител св. Ириней Лионски18. Иисус Христос е Словото, Което Отец ражда от Своята същност19. Той е Посредник между Бога Отца и творението и Творец на света20. За разлика от творенията Той споделя същноста на Отца. По Божествената Си същност Той е Единороден21. Безплътният Логос става въплътил се Логос, като приел плът и разумна душа22. Така Логосът станал Човек23. Той приема плът от светата Дева както младенецът своята дреха24, за да стане човекът от Мария Син Божи и Син Човечески25. Той, Който Сам по Себе Си е необхватен както Отец, чрез волята Си се е направил достъпен в одушевеното тяло. Така Той скрил в Своето човешко тяло Божествената Си същност26. Като въплътил се Син Божи, Иисус Христос е съвършен Син.Неговата плът обаче съществува в зависимост от Логоса27. Иисус Христос е Бог и Човек в едно Лице. Той имал две природи в Себе си - Божествена и човешка"28. Двете природи в Него са били съединени без смесване. "Нека вярваме съгласно преданието на апостолите, че Бог-Слово е слязъл от небето в светата Дева, та, след като приел от нея плът и разумна човешка душа и е станал всичко, което е човекът с изключение на греха, да спаси падналия Адам и да дари безсмъртие на вярващите в Него"29. Като обяснява думите на Отца при кръщението на Христа: "Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение", св. Иполит отбелязва: "Този е Моят Единороден Син по Своето Божество, Моят възлюбен Син, Който гладува, а храни безброй птици; Който е отруден, а подкрепва отрудените; Който няма къде глава да подслони, а всичко държи в ръцете Си; Който страда, а лекува всички страдания; Който е удрян с плесници, а дарява свобода на света"30.
Като засяга въпроса за изкупителното дело на Иисуса Христа, св. Иполит подчертава, че Словото се е съединило с Адама, за да изкупи и обнови човечеството31. Съобразно с това целта на Боговъплъщението е даряването на човека безсмъртие32. Преобразяването на човека се осъществява чрез Св. Дух в кръщението, което му осигурява навеки Христовото наследство. Заповедите Христови са сила за вечен живот; изпълняването на тези заповеди носи безсмъртие33. Христос изкупил грешниците, изпълнил за тях закона, свързал сатаната, победил смъртта, чрез кръста подарил живота34.
© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.
- Елате, всички народи, при безсмъртното кръщение. Към живот призовавам пребиваващите в мрака на невежеството. Елате от робството при свободата, от тиранията при царството, от тленността при нетлението.
- Как, рече, да дойдем?
- При водата и Светия Дух. При водата, съединена с Духа, с която се напоява раят, с която се изхранва земята, с която израства дървото, в която раждат животните, и най-вече, в която се съживява възроденият човек, в която и Христос се е кръстил и върху която е слязъл Духът във вид на гълъб.
Това е Духът, Който в началото "се носеше над водата" (Бит. 1:2) и Който образува вселената, Който съгради творението и от Когото произлиза всичко живо, Който е действал чрез пророците и Който е слязъл върху Христос. Това е Духът, Който е дошъл върху апостолите във вид на огнени езици. Това е Духът, към Когото се устремил Давид, казвайки: "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене" (Пс. 50:12). За Този Дух Гавриил казва на Девата: "Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени" (Лука 1:35). С Този Дух Петър изговори онези блажени слова: "Ти си Христос, Синът на Живия Бог" (Мат. 16:16). С Този Дух е положен Камъкът на Църквата. Това е Духът, Утешителят, при теб изпратен, за да те направи дете на Бога.
Ела, най-сетне, възроди се, човеко, за Божието осиновение.
- Но как? - рече.
- Повече не прелюбодействай, не убивай и на идоли не се покланяй. Не пиянствай в чувствени наслади и не се поддавай на гордостта. Не се свличай в мръсотията на безнравствеността и очисти се от бремето на греха. Изплъзни се от оръжието на дявола и се въоръжи с бронята на вярата, както казваше Исаия: "Умийте се, очистете се, махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни" (Ис. 1:16-19).
Църковен вестник, 26 януари 1998 година
Виж също: