Вси светии  

 

 

Св. Исидор Пелусиотски
(Св. Исидор Пилусиот)

Venerable Isidore of Pelusium

(† 435 г)

Чества се на 4 февруари (17 февруари ст.стил)

 

 

Тропар на преподобен, глас 8

На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа
;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.

Кондак, глас 1, подобен Явился еси

Втора зорница, освещавана с мълнията на твоите слова,
преславни, Църквата те откри и ти вика:
радвай се, всеблажени богомъдре Исидоре.

Денницу другую тя церковь обретши преславне,
твоих словес молниями освещаема, взывает ти:
радуйся всеблаженне богомудре Исидоре.

По-долу:

Виж също:

 

 

Кратко животоописание

Преподобни Исидор Пелусиотски бил родом от Египет. Родителите му били богати и благочестиви. Подвизавал се строго като монах на една планина до Пелус от Долни Египет, по времето на император Теодосий Младши (V в.). Хранил се с корени. Привлякъл много подвижници, които ръководил в подвига.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

 

 

Житие на преподобни Исидор Пилусиот

В числото на великите подвижници, които избрали пустинния живот от любов към Христа, Църквата почитa преп. Исидор Пилусиот.

Св. Исидор е живял в V век († 435 г.). Той се родил в Египет от богати родители, получил добро образование и на млади години оставил света, като желаел усамотение. Той бил постриган в монашество, после се заселил в пустинно място близо до град Пилусия в Долни Египет. Тук той живеел в строго въздържание, носел груба дреха и се хранел само с корени. Непрестанно се молел и се издигал с мисъл до Бога.

Слухът за неговия строг и благочестив живот привлякъл към него други подвижници и той бил избран за игумен на манастира. Грижейки се постоянно за душевната полза на братята, той ги ръководел чрез мъдрите си наставления, учел ги чрез слово и пример на смирение, кротост, безкористие, борба против страстите и светските помисли.

"Каква полза - казвал той - да отидеш в пустинята, щом се предаваш на влечението на собствените помисли, щом живееш в пустинята като сред народна тълпа? Когато душата при външна тишина се смущава от лоши помисли и въжделения, то такова състояние и в чувствата произвежда омрачение; то покрива с безславие извършените вече подвизи, помага на страстите да победят духа и прави готовия за битка ратник страхлив беглец".

"Животът на инока - пише още св. Исидор - трябва да бъде чужд на гняв, гордост, сребролюбие, самолюбие. Инокът трябва да бъде свободен от грижи за тялото. Устата на инока трябва да бъдат винаги готови да благодарят на Господа и да се молят за полезното, а за злословие те трябва да бъдат неподвижни."

Не само към иноците и пустинножителите преподобни Исидор обръщал своите поучения. Неговите съчинения съдържат много назидателни неща за човеците от всяко звание. В писмата, от които до нас са стигнали повече от две хиляди, той се обръщал и към управителите, и към епископите с мъдри съвети; той опровергава лъжеученията, излага догмите на вярата, обяснява свещеното писание, тъй че всеки може да почерпи от тях полезна поука.

Като изучавал дълбоко науките и словесността, Исидор разбирал, колко несравнено по-високо от всичко стои християнската мъдрост. Той съветва да се изучава с внимание словото Божие и скърби, че тъй много люде се обръщат "не към оная словесност, която прави човека душевно чист и мъдър, а само към тая, която развлича слушателите; не към оная, която пробужда душата от успиване, а към тая, която ласкае слуха."

Преподобни Исидор търпял гонения заради своите строги изобличения, но той не преставал твърдо и неизменно да стои за истината и да защищава пред управителите невинно гонените. Така той се явява твърд защитник на св. Йоан Златоуст и строго укорява неговия враг - своя родственик Теофил, архиепископ Александрийски, за беззаконните му действия против светителя.

"Аз винаги ще обичам добродетелта - пише св. Исидор, - макар тя да е обременена с присмивки; ще се гнуся от порока, макар той да е увенчан със слава".

Той убедил също свети Кирил Александрийски, наследник на Теофила, да впише името на св. Йоан Златоуст в поменика на Александрийската патриаршия.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

 

 

В памет на преподобния наш отец Исидор Пилусиотски

Преподобният Исидор бил родом от Александрия. Той произхождал от благородни и благочестиви родители и бил родственик на Теофил, архиепископ Александрийски, и на свети Кирил, приемник на Теофил. Изучил с успех светските науки и усвоил божествената премъдрост, Исидор пожелал да се посвети на служене на Бога.

    * Пилусийската планина – в Долни Египет, недалеч от р. Нил. Пилусия или Пелуза – един от градовете в Северен Египет.
 

Още в младите си години той оставил славата и богатството на този свят и презирайки знатността на своя произход и смятайки всичко за смет, отишъл на Пилусийската планина*. Там, като приел монашество, той водел строг подвижнически живот. Духовната мъдрост и строгият живот на преподобния събрали около него много ревнители на благочестието, от които бил поставен за настоятел и презвитер. Заради своите подвизи и високата си образованост той заслужил такова уважение, че не само епископи и велможи, но и сам императорът и александрийските патриарси се обръщали към него за съвети и наставления и той се ползвал с голямо уважение от всички.

Църковният историк Евагрий, спомняйки си за преподобния Исидор, казва следното:

    * Теодосий II Млади – византийски император 408-450 г., внук на Теодосий Велики
 

"При царуването на Теодосий* се ползвал с голяма почит Исидор Пилусиотски; славата му на добродетелен и учен мъж се разпростирала надлъж и нашир и името му се прославяло от всички уста. Той така изнурявал плътта си с трудове, че целият му живот на всички изглеждал като ангелски живот на земята. Той служел за жив образец на монашески живот и богомислие и написал много наставления за другите."

Историкът Никифор [Никифор Калист, живял през XIV в., написал "История на Църквата", бел.ред.], свидетелствайки за добродетелния живот на преподобния, казва:

"Божественият Исидор от младостта си проливал толкова много пот в монашески трудове и така умъртвявал плътта си, съгрявайки душата си с тайнствени и високи учения, че на всички изглеждал познаващ в пълно съвършенство евангелския начин на живот. Той бил жив и одушевен стълб на монашеските устави и Божественото видение и най-висш пример за топло подражание и духовно учение. Исидор написал множество различни полезни наставления. От него останали до десет хиляди писма до различни лица, изпълнени с божествена благодат и човешка мъдрост, в които той изяснява цялото Божествено Писание и изправя нравите на хората."

От тези свидетелства ясно се вижда колко велик Божий угодник е бил той. Макар и да не се е запазило подробно написано негово житие, дори и кратките слова на историците са достатъчни, за да се видят неговата святост и мъдрост, защото той за всички бил образец на добродетелен живот и изпълнил вселената със своите богомъдри писания. Той се явил силен защитник на свети Йоан Златоуст, несправедливо лишен от епископска катедра, и много писал до Александрийския епископ Теофил и до император Аркадий, увещавайки ги да оставят злото си дело, и макар че не постигнал успех, изобличил тяхната злоба и неправда. А след преставянето на Златоуст писмено убедил свети Кирил Александрийски, приемник на Теофил, да впише името му в църковните диптиси, като велик изповедник, много пострадал за истината от зли хора. Писал и до цар Теодосий, наставлявайки го да се грижи за църковния мир, и го подтикнал да свика Третия Вселенски събор в Ефес против злочестивите еретици; защото самият той бил велик ревнител на благочестието, явявайки се силен противник на еретиците, готов да страда и да умре за православната вяра, както се вижда от думите му. В посланието си до един хулител Терасий той казва:

"Ще попитам тебе, който се надсмиваш над нас и се показваш толкова остроумен и строг съдия: ако царят те беше поставил при градските стени, заповядвайки ти да пазиш и защитаваш града, и видиш, че врагът подкопава и разрушава стената, за да влезе по-лесно в града - нямаше ли да се съпротивляваш с помощта на всички средства; разбира се, ти би започнал да правиш това, за да защитиш града и себе си от враговете и за да покажеш вярност и усърдно подчинение на царя. Не подобава ли и ние, които Бог е поставил за учители в Своята Църква, твърдо да въстанем против Арии, който не само се опълчил на борба срещу Христовото стадо, но и е погубил мнозина? Да претърпя бедствие за такова дело смятам за нищо, и нищо не желая така, както да претърпя всякакви беди за истинната вяра."

От тези думи на светеца се вижда неговата ревност за благочестието; от тези негови послания можем да узнаем и за другите му добродетели.

Девството, на което преподобният бил строг пазител, той възхвалява и поставя над всички други добродетели, наричайки го царица, която всеки е длъжен да почита, макар и да не унижавал честното съпружество. В посланието си до Антоний схоластик той казва:

"Пазещите своето девство се уподобяват на слънцето, живеещите в непорочно вдовство - на луната, а живеещите в честно съпружество - на звездите, подобно на казаното от апостол Павел: "един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите" (1Кор. 15:41). Хората, увличащи се от светската наука, той увещава повече да се поучават на добродетелен живот, отколкото на красноречие. В посланието до някой си монах Патрим той казва: "чувам за тебе, че имаш голям ум и природни дарования, така че с усърдие изучаваш ораторското изкуство, за да станеш красноречив, но пътят на духовния живот се преминава благополучно само при извършването на добри дела, а не с помощта на красноречието; затова, ако желаеш да получиш безсмъртна награда, не се грижи за красноречието, а повече се старай да вършиш добри дела."

Подобно на това Исидор пише до епископ Аполоний:

"Така, както е неприлично и не бива принудително да бъдат привличани към благочестие хората, създадени със свободна воля, които не изразяват своето съгласие и се противят, така и трябва да се погрижиш да просвещаваш пребиваващите в тъмнина с добри наставления, добър живот и добри нрави."

Също така той поучава, че добродетелният човек не бива да се гордее с добрите си дела, но трябва да мисли за себе си смирено:

"Добродетелният в една добродетел - казва той - има светъл венец, а извършващият много добри дела, но мислещ за себе си, че малко добро е направил, чрез такова смирено мнение за себе си ще има най-светъл венец; при добродетелите мисълта, че малко е направено, заслужава не по-малка похвала от самите дела; но да кажа цялата истина: който има смирени мисли, при него и добродетелите биват по-светли, а който няма такива мисли, то и светлите му добродетели се помрачават, а великите се намаляват. Затова, който желае добродетелите му да бъдат велики, нека не ги смята за такива, и те действително ще се окажат велики."

Поучавайки така другите, преподобният първо сам бил изпълнител на това, което поучавал. Той подражавал във всичко на Господа, Който първо Сам изпълнявал, а вече след това поучавал. Исидор не се гордеел с добрите си дела, но бил смиреномъдър; със смиреномъдрието съединявал и целомъдрие, като работен впряг, теглещ благото Христово иго.

Целомъдрието на свети Исидор се открива в посланието му до Паладий, епископ Еленополски, в което той много поучава, че подвижникът с цялата си строгост трябва да се пази от събеседвания с жени.

"Ако такива събеседвания - както се казва в Писанието - развалят добрите нрави (1Кор. 15:33), това става именно чрез беседите с жени, макар и прилични, защото те могат по таен начин да погубят вътрешния човек, чрез нечисти помисли, и макар и тялото да остава в чистота, душата ще бъде осквернена."

Затова преподобният се обръща със съвет към този епископ, имащ обичай в устни беседи да наставлява жените за полезното, - който се похвалил, че не усеща в себе си никакви пожелания.

"Избягвай - пише той - колкото е възможно събеседванията с жени, добри мъжо! Защото имащият върху себе си сана на свещенството трябва да бъде по-свят и чист от заселилите се в планините и пустините. Той има грижа и за себе си, и за народа, а другите - само за себе си. При това на него се отдава такава висока чест, че всички узнават и разбират за живота му, а онези живеят в пещери, лекувайки раните си или изучавайки недостатъците си, а някои си плетат и венци. Ако бъдеш принуден да се срещнеш с жени, наведи очите си надолу, и тези, при които си дошъл, поучавай да имат целомъдрени погледи. И след кратка беседа, достатъчна за утвърждаване и просвещаване на душите им, бързо си отивай, за да не би продължителната среща да разслаби и разстрои силите ти, и като те овладее, да не остриже, като на страшен и величествен лъв, гривата, която в действителност прави лъва лъв и пази царственото му достойнство. Ако искаш да бъдеш на почит сред жените (а за това духовният мъж трябва особено да се грижи), нямай дружба с тях. Човек обикновено пренебрегва тези, които му служат, а благоговее пред онези, които не го ласкаят. От този недъг страда най-вече женската природа. Жената, когато я ласкаят, е непоносима; а най-много благоговее и се изумява пред тези, които се държат с нея свободно и заповеднически. Ти казваш, че имаш продължителни беседи с жени и не търпиш никаква вреда. Нека да е така. Но на всеки е известно, че водата разяжда камъните, и дъждовните капки, непрестанно падащи върху тях, ги пробиват. Разсъди, има ли нещо по-меко от водата, или водните капки? Обаче непрестанното им действие преодолява и естеството. Ако почти непреодолимото вещество бива преодоляно - и то от материя, която е нищо в сравнение с тях, и страда и се намалява, то нима човешката воля, лесно разколебавана, от продължителното въздействие няма да бъде победена и развратена?"

Наставлявайки така епископа, преподобният Исидор поучава и всички нас на целомъдрен живот, за да пазим не само тялото си от плътско грехопадение, но и душата си от греховни мисли.

Той оставил в своите писания много наставления за всички добродетели, и като поучил в устни беседи всички на тези добродетели, достигнал дълбока старост и благоугодил на Бога, починал в мир.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

Из наследството на св. Исидор

Ако, изповядвайки, че има Бог, постъпваш както мислещия, че няма Бог, делата ти не търпят ли изобличение от думите ти, и твоята нравственост и морал не опровергават ли твърденията ти? Затова с делата си потвърждавай, че има Бог, за да проповядват това и думите ти, и моралът ти. Само тогава слушателите ще повярват на твоите думи. Ако говориш, а не изпълняваш, никой няма да повярва на думите ти.

Защо не си останеш господар на себе си, а ставаш подвластен на порока? Знай, че ще понесеш по-голямо наказание, защото самият ти вършиш това, което си призван да забраняваш на другите.

Да не мислят за себе си някои от издигнатите на учителската катедра, че те, като разпореждащи се с подвизите на другите, са освободени от подвизи! Да не смятат, че за тях е достатъчно само да възвестяват на победителите! Те сами трябва да бъдат подвижници, увенчани за достойнството и всяка добродетел и тогава нека насърчават подвизаващите се и възвестяват победителите.

Ако издигнатите в сан на свещенослужители, дори и да преуспяват в духовния живот, едва могат да принесат полза (защото подчинените по-малко забелязват техния духовен напредък, колкото той и да е голям, а по-добре виждат греховете и паденията, колкото те и да са малки), то тези, които живеят безгрижно и ни най-малко не мислят за подчинените си, началото на какъв порок ще заложат в сърцата на ония хора, които смятат да намерят оправдание за собствените си грехопадения в греховете на техните началници и без страх се впускат във всяко беззаконие? Затова тези, които са свещеници, трябва да бъдат особено грижовни, тъй като те са длъжни да дадат отговор и за себе си, и за подчинените си.

Защо така упорито се държиш за злото? Защо с всички сили оскърбяваш добродетелта? Защо оскверняваш храма? Защо не трепериш, кощунствайки над Божествените свещенодействия? Защо хората, които обръщат внимание на твоя живот, ги караш да мислят, че понасят вреда в самите свещенодействия? Ако не се боиш от Бога, Който проявява дълготърпение към тебе, уважавай поне хората! Ако не се страхуваш от Съда, то постарай се поне да запазиш добро мнението за себе си! Ако мислиш, че нищо няма да те постигне след напускането на този свят (това говорят твоите постъпки), то побой се от хорското осмиване! Ако и това сметнеш за нищо, уплаши се от низвержението! Хората, като виждат как ти с нечисти ръце се докосваш до свещените Тайнства, всички ще избягат от тебе и ще решат да останат далеч от Тайнствата, отколкото да приемат от нечисти и скверни ръце Пречистите Дарове... Как да те наречем, ако трябва да кажем истината? И какво да ти кажем, за да те избавим от това безумие? Какво да ти напишем, та да те заставим да прекратиш това ненужно и греховно дело? Или престани да вършиш беззакония, или се отстрани от Светата Трапеза, та да могат възпитаниците на Църквата без страх да пристъпват към Божествените Тайни, без които не е възможно да се спасим!

Как ти, оскверненият, ще освещаваш другите? Как ти, нечистият, ще очистваш? Първо ти трябва да се очистиш и тогава да очистваш. Първо трябва да престанеш да светотатстваш и тогава ще бъдеш свещеник. Престани да погубваш не само своята душа, но и много други, за които е умрял Христос!

Из втора глава на книгата За пастирското служене от † Митрополит Иоаникий Сливенски

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com