Вси светии  

 

 

Св. свещеномъченик Теодорит  Антиохийски

† ок. 362 година

 Чества се на 8 март

 

Тропар на свещеномъченик, глас 4

Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче (името), моли Христа Бога да се спасят нашите души.

По-долу:

 

 

Страдание на светия свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски

От великия цар Константин и неговия син Констанций в Антиохия Сирийска била издигната и богато украсена съборна църква. Сред народа тя получила името "златната църква", защото била художествено изрисувана със злато и украсена с блестяща златна мозайка; куполът й също бил целият позлатен; безчислените църковни съсъди били всичките от злато и чисто сребро. Царете дали много имущество за издръжка на многочисления църковен клир. В клира на тази велика катедрална църква бил презвитер Теодорит; на него били поверени за съхранение съсъди, утвар и цялото църковно богатство. От младостта си водел добродетелен живот и пазел в сърцето си правата вяра, изпълнявайки словото на Писанието: "...със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение" (Рим. 10:10). С пост, молитви, милостиня, грижа за спасението на човешките души той угаждал на Бога.

Когато починал синът на Константин, Констанций, негов наследник станал Юлиян Отстъпник (царувал 361-363 г., бел.ред.). Като приел царството, той отначало се показал благочестив християнин и връщал от заточение епископите, изгонени заради благочестие от цар Констанций; а когато се укрепил на трона, явно пред всички се отрекъл от Христа, от Когото тайно отдавна се бил отрекъл, предавайки се на бесовете и вълшебството. И започнал да гони Христовата Църква; ако и да не изтребвал целия християнски народ, но най-малкото залавял, измъчвал и убивал началстващите, християните с духовен сан и сановниците от миряните, отнемал Божиите храмове от християните и ги превръщал в идолски капища, разграбвал голямото църковно наследство и казвал, окаяният:

- Християните не подобава да имат каквито и да е богатства, защото Христос им е заповядал да бъдат бедни, като им е казал: "Не придобивайте нито злато, нито сребро."

В това люто време била опустошена и антиохийската катедрална църква, наречена златна заради красотата си; всичките й драгоценни украшения били взети в царската съкровищница, църковното имущество било разграбено, клириците прогонени, а Теодорит предаден на мъчения.

Това станало така. Цар Юлиан имал вуйчо със същото име, роден брат на майка му; той го поставил за управител и мъчител на източните страни. Този Юлиан, вуйчото на царя, по-рано бил християнин, но в желанието си да бъде угоден на своя племенник, цар Юлиан Отстъпник, се отрекъл от Христа и се поклонил на идолите. Той дошъл в Антиохия преди пристигането на царя, заедно с друг царски сановник, на име Филикс, отговарящ за царските съкровищници. Знаейки, че в катедралната църква има много богатства, Юлиан хванал пазителя на църковните съсъди, блажения Теодорит презвитер (а всички останали клирици избягали от страх и се скрили, кой където може), тъй като той охранявал църковната ризница (ризница - стая за пазене на свещеническите одежди и църковните съсъди, бел.ред.). Като взел ключовете, а самия него вързал здраво и го затворил в тъмница, Юлиан заедно с царския велможа Филикс и с многобройна въоръжена войска влязъл със сила в Божията църква, за да отнеме украшенията й, златото и среброто, и всички скъпи вещи и да ги присъедини към царското съкровище.

Влязъл в Божията светиня като крадец и разбойник, с каква безумна дързост и безсрамие похищавал църковното благолепие, вършел безчестие над Господнята светиня и я осквернявал! Той, окаяният, дръзнал да мърси самия Божий престол; когато от олтара били изнесени църковните съсъди и поставени на земята, седнал върху тях за поругание, произнасяйки с нечистите си уста хула и злословие против нашия Господ Иисус Христос. Един от тези, които били там, на име Евзой, го увещавал да не безчести така безсрамно светинята Господня и да не хули Христа. А той, като го ударил силно по главата, казал:

- За християните няма никакъв Божий Промисъл и те са напълно лишени от тази грижа.

Като ограбил и осквернил църквата, нечестивият управител започнал да измъчва Божия служител Теодорит. Когато го довели вързан пред нечестивия съд, Юлиан му казал:

- Теодорите! Защо при цар Константин ти разори храмовете на древните богове, а гробниците на мъртвите украси и заповяда да издигнат над тях църкви?

Светият отговорил:

- Божествените църкви и гробниците на светиите са създадени и украсени още от нашите предци, защото Бог е прославил Своите светии, намирайки ги достойни за това; удивявам се, управителю, че ти от християнин си станал идолослужител.

Управителят заповядал да бият светеца по лицето.

- Грешиш, Юлиане - казал му светецът, - като наричаш богове каменните и дървените идоли.

Тогава мъчителят заповядал да съблекат светеца, да го закачат на дърво и да стържат цялото му тяло с железни нокти. Три часа го стъргали и кръвта текла на струи, но лицето на светеца светело в радост, като че не изпитвал никаква болка. И мъчителят му рекъл:

- Окаяни, принеси жертва на боговете и аз ще те освободя от дълга ти по църковното имущество, зле изразходвано от тебе. А ако не принесеш жертва, душата ти ще излезе от тебе с насилствена смърт.

- Окаяни ти, беззаконнико, и твоят цар, заради това, че сте оставили Христа и сте се прилепили към антихриста, трябва да горите във вечния огън; а аз на никого не съм длъжен, освен на моя Господ Иисус Христос, моят дълг пред Когото е да пазя истинната вяра до последното си издихание.

Мъчителят отново се обърнал към него:

- Теодорите! Ти ще получиш от мен много почести и злато, само се отречи от този разпънат влъхва, когото наричаш Син Божий.

Светият мъченик отговорил:

- "Златото ти да погине заедно с тебе"*; аз се уповавам на Бога, даващ на Своите раби вместо тленните блага - нетленни, вместо земните - небесни.

* Думи на апостол Петър към Симон влъхва (Деян. 8:20), който желаел да придобие срещу пари дара на Светия Дух, бел.ред.

И мъчителят заповядал да обгорят ребрата на светеца с две свещи. Когато започнали да го горят, той, издигайки очите си към небето, започнал да се моли - и в този миг двамата слуги, които го обгаряли, паднали като мъртви на земята. Юлиан и заобикалящите го заповядали старателно да вдигнат слугите от земята и им казали:

- Защо престанахте да горите нечестивия християнин и се предадохте на дрямка и нехайство?

Като дошли на себе си, слугите отговорили на мъчителя:

- Ако ти не виждаш как Ангели Божии защитават Божия раб, ти си нечестив и заслепен в душата си. Ето, четири ангела беседват с него, а на нас със заплаха забраняват да се докосваме до неговото честно тяло. Хулителю! Не празнослови, но знай, че велик е християнският Бог и ние сега вярваме в Него.

Обзет от срам, мъчителят заповядал да хвърлят тези слуги в морската дълбочина. Когато ги повели да ги потопят, светият мъченик извикал към тях:

- Вървете напред по блажения път с мир, деца мои, а след това и аз ще ви последвам и ще се възрадвам с вас с вечна радост в Царството Небесно.

И слугите загинали от удавяне, удостоили се да получат мъченически венец от Христа Бога, в Когото повярвали. Пристъпвайки към светия мъченик, нечестивият управител изкрещял:

- Принеси жертва на боговете.

Изпълнен с пророчески дух, светецът му казал:

- Ти, най-злочестиви и окаяни от всички хора, ще дъвчеш собствените си вътрешности и след немного време насилствено ще изхвърлиш скверната си душа и ще я предадеш на вечния огън; а също и пребеззаконният твой цар недълго след тебе ще погине в Персийската земя; поразен от невидима ръка, той ще бъде хвърлен в огнената геена. Знай със сигурност, че начинанието на вашите дела няма да има успех, защото краят ви е близък и гибелта ви не спи.

Не можейки да понесе такива думи от светеца, скверният мъчител заповядал на часа да го обезглавят. Мъченикът отишъл на смърт, радостен, молейки Бога за себе си и за целия свят, и посечен със секира, издъхнал.

Като погребали честното му тяло, верните запазили в сърцата си пророческите думи, изречени в мъки към мъчителя, и очаквали изпълнението им. И то се сбъднало: скоро и двамата Юлиановци, вуйчо и племенник, погинали с шум. Юлиан, царевият вуйчо, управител на източните страни, който убил свети Теодорит, откакто осквернил Божия престол и потъпкал свещените съсъди, поругавайки се над светинята и хулейки Христа, се разболял. Веднага в тайните му места се появили червеи, които разяждали долните му части, и болестта му от ден на ден се усилвала. Най-изкусните лекари полагали много старания да го излекуват, но нямали никакъв успех и с всеки изминат час му ставало все по-зле, защото червеите бързо се размножавали и изяждали тялото му, до което се докоснала справедливата Божия ръка. И думите на светеца, казани на мъчителя: "ще дъвчеш собствените си вътрешности" се сбъднали, защото когато проходите му се запушили, богохулните му уста станали скверен проход: и така, изяждан от червеите, той в зло изхвърлил окаяната си душа. Също и неговият приятел, Филикс, завеждащ царските съкровищници, не избегнал скорошното Божие наказание: по Божие възмездие вътрешностите му се увредили и кръвта денем и нощем шуртяла от богохулните му уста като от извор; той скоро умрял за вечността, предавайки окаяната си душа на геената. Когато злочестивият цар Юлиан дошъл в Антиохия и узнал за това, не дръзнал да нанесе безчестие на мощите на светия свещеномъченик Вавила, почиващ в Дафна Аполонова, но заповядал на християните да ги вземат оттук - както се казва в житието на този светия, в четвъртия ден на септември. След това отстъпникът Юлиан, като се отправил на поход срещу персите, загинал там, както предсказал светият свещеномъченик Христов Теодорит*. Като видели изпълнението на неговото пророчество, верните прославили Христа, истинния Бог, с Отца и Светия Дух, прославян во веки. Амин.

* Юлиан бил поразен от стрела, пусната от един персиец. Чувствайки приближаването на смъртта, той сложил ръка в раната, взел малко кръв, хвърлил я във въздуха и казал, сякаш виждал пред себе си Христа, Когото преследвал: "Ти победи, Галилеецо!" (363 г.). Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com