Вси светии  

 

 

Св. преподобни Георги Митилински

IX век

Чества се на 7 април

 

Тропар на преподобен, глас 8

На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа
;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.

По-долу:

 

 

Кратко животоописание

Преп. Георги Митилински епископ - от Лезвия, Елада, бил в изгнание за светите икони - починал през IX век.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

 

 

Житие на св. преподобни Георги, епископ Митилински

Преподобни Георги още от малък възлюбил Христа и приел монашеско пострижение. Водел смирен и добродетелен живот. През време на гонението срещу почитателите на светите икони, предприето от император Лъв ІІІ Исаврянин (717-741 г.), той се проявил като непоколебим защитник на иконопочитанието.

По-късно, през времето на император Константин Порфирородни (780-802 г.), когато гонението било прекратено, той бил възведен в архиерейски сан и станал митрополит в гр. Митилин на о-в Лесбос.

Когато на императорския престол се възкачил Лъв Армянин, преподобни Георги бил вече твърде стар. Лъв възобновил гонението срещу почитателите на светите икони с още по-голяма сила. През 815 година той свикал в Цариград много епископи и ги убеждавал да приемат иконоборческата ерес. Повикан бил и преподобния Митилински епископ Георги. Той се проявил като смел войн Христов и пред всички изобличил императора и патриарха – иконоборец за техните еретически заблуждения.

Като не се засрамил от побелелите коси и дълбоката старост на светителя, Лъв Армянин заповядал да го изпратят на заточение в Херсон, където светият старец починал в изгнание. Той предпочел да пожертва временния живот на земята, но да остане верен изповедник на православната вяра и да получи вечен блажен живот.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

В памет на преподобния наш отец Георгий Изповедник, митрополит Митилински

От младежки години възлюбил Христа, преподобният Георгий станал монах, водел подвижнически живот и като никой друг се усъвършенствал в смиреномъдрието. През царуването на Лъв Исаврянин, той станал изповедник на Христа, като претърпял гонения и притеснения от иконоборците. След това, през царуването на православните Константин и Ирина, бил възведен на архиерейска катедра в град Митилена, митрополията на остров Лесбос. Свети Георгий бил твърде милостив, хранел гладните с щедри подаяния. Заради голямото си въздържание станал приятел на ангелите, прогонвал нечистите духове, лекувал неизлечими недъзи - бил чудотворец. Той доживял до времето на император Лъв Арменец, който възобновил иконоборството, и отново, вече в дълбока старост, претърпял гонение за светите икони. Още преди тези събития в Митилена станали някои знамения, които предсказвали, че скоро в Христовата Църква ще се появят смут и бедствия.

Веднъж в храма на света великомъченица Теодора, който е близо до пристанището, по време на вечернята, когато целият народ пеел "Господи помилуй", светият Кръст, който бил на престола, внезапно и със силен шум бил вдигнат от някаква невидима сила, издигнал се към тавана, а после, като се обърнал, паднал на земята. Народът, който гледал, бил обзет от голям страх и ужас; с издигнати нагоре очи и ръце, всички дълго време се молели "Господи помилуй", и не искали да излязат от църквата, очаквайки, че островът ще бъде сполетян от внезапна гибел. По това време в църквата бил преподобният Симеон със своя по-млад брат Георгий, който впоследствие, като му дошло времето, наследил престола на първия Георгий. Симеон, който бил прозорлив, през сълзи говорел на народа:

- Братя, няма да стане това, което очаквате. Бог няма да погуби окончателно тази страна, но само след дни на престола ще се качи богоненавистен и богопротивен цар, който ще потъпче светите икони и ще отнеме красотата на църквата.

Минали няколко дена и в църквата, в самия олтар - вратите случайно не били затворени, - влязъл огромен и страшен глиган, с подрязани уши и опашка, и легнал там, на Горното място. Като видели това, църковните стражи незабавно го подгонили, но безуспешно, тъй като той бил свиреп и нападал всички, които се опитвали да го прогонят от олтара, и ги обръщал в бягство. После донесли един грамаден прът и дълго време били животното до кръв, докато обезсилени, едва смогнали да го прогонят. Като научил това, блаженият Симеон казал:

- Чеда, да знаете, че този глиган символизира епископа, който по Божие допущение ще дойде тук и с живота и нрава си ще прилича на свиня.

Всичко това скоро се сбъднало. Споменатият по-рано император Лъв Арменец, като встъпил на царския престол, предприел гонение срещу Божията църква и същевременно свикал в Константинопол много епископи, като искал да ги склони да приемат иконоборческата ерес. Преподобният наш отец Георгий, Митиленският митрополит, който също бил призован заедно с останалите епископи, се проявил като безстрашен Христов воин. Докато мнозина одобрявали царското неправоверие, той със своята истинска премъдрост посрамил царя, лъжепатриарха Теодот, с прозвище Каситер, и останалите негови съмишленици еретици, а някои от тях накарал да осъзнаят заблудата си.

Царят и патриархът, като не могли да понесат неговите изобличения, го отправили на изгнание в Херсон, а на неговото място в Митилена поставили за митрополит един еретик, който като глиган опустошил и осквернил Христовото лозе: той потъпквал светите икони и безумно смущавал словесните овци. А свети Георгий, преживявайки в изгнание остналите дни от живота си, с Христовата благодат извършил много чудеса. Когато дошло времето да се престави, на небето изгряла пресветла звезда - предизвестница на неговата блажена кончина, - която се виждала и от Лесбос. По тази звезда словесните овци разпознали отшествието на техния пастир, свети Георгий, при Господа.

Животът на светеца с добрите си дела бил светлина за света. Бог прославил блажената му кончина със светла звезда и за прослава на Своя угодник източил от мощите му чудесни лечебни извори.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com