Вси светии  

 

 

Св. мъченик Мирон Презвитер

† 250 година

Чества се на 17 август

 

Кондак

От младини възлюбил Христа, преславни, и пазещ Неговите божествени заповеди, си се притекъл към Него от цялата си душа, Мироне всечестни, и с ангелите се молиш прилежно. За всички, почитащи твоята памет, изпроси опрощаване на греховете.

Тропар на мъченик, глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

Виж също:

 

 

Житие на св. мъченик Мирон Презвитер

Св. мъченик Мирон бил свещеник в някое място в Ахаия. Той бил от богат и знатен род. Отличавал се със своя благ характер. Бил кротък, боголюбив и човеколюбив.

Във времето на Деций на самия ден Рождество Христово езичници се втурнали в храма. В своя гняв те го хвърлили в силно нагорещена пещ, но Мирон излязъл невредим. Това чудо не вразумило мъчителите, а ги довело до още по-голяма ярост. Особено разгневен бил съдията Антипатър. Той заповядал да одерат на ремъци кожата на Мирон от главата до нозете. Мъченикът доловил един такъв ремък от своята кожа и с него ударил по лицето съдията – мъчител. Съдията изпаднал в ужас, взел меча и се самоубил. Най-после св. Мирон бил отведен в гр. Кизик и там го посекли с меч. Това станало в 250 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

В памет на свети мъченик Мирон

    [1] Ахая - древногръцка област, намираща се на полуостров Пелопонес.
 

Свети Мирон бил презвитер в Ахая [1] по време на царуването на нечестивия цар Деций (царувал от 249 г. до 251 г.). Игемон на тази страна бил Антипатър. Светецът произхождал от знатен и богат род. Имал много кротък нрав. В сърцето си винаги питаел топла любов към Бога и хората и прекарвал живота си богоугодно.

Веднъж, на празника Рождество Христово, игемонът Антипатър влязъл в християнския храм, за да улови християните, събрани на молитва, и да ги предаде на мъчения. Като видял това, свети Мирон се преизпълнил с ревност, със сила изобличил игемона и го укротил. Заради това той бил хванат по негова заповед и предаден на жестоки мъчения: окачили го на дърво и стъргали тялото му с железен гребен. След това го горили с огън. Накрая бил хвърлен в силно разпалена и изригваща страшни пламъци пещ. В същия миг от пещта излязъл огън и изгорил сто и петдесет нечестиви слуги на игемона, стоящи наблизо. По благодатта на Христа, светият останал жив, като не претърпял никаква вреда, и стоейки сред пещта, благославял Бога. В същото време в нея се виждали свети ангели, стоящи сред огъня около светеца и охлаждащи пещта.

Когато пещта угаснала и светецът излязъл от нея, без да претърпи вреда, игемонът започнал да го принуждава да се поклони на идолите. Светият не изпълнил тази нечестива заповед и игемонът наредил да одерат кожата му на ремъци, от плещите до нозете. Като взел от себе си един ремък, светият мъченик го хвърлил в лицето на игемона. Отново го подложили на стъргане с железни куки по оголеното от кожата тяло, а след това го хвърлили на зверовете да го изядат. Той обаче останал невредим.

    [2] Град Кизик се намира на полуостров Арктонис.

[3] Кончината на свети мъченик Мирон станала около 250 година.

Тогава игемонът Антипатър, като видял себе си посрамен във всичко от понеслия страданията заради Христа Мирон, се преизпълнил с гняв, побеснял и убил себе си със собствените си ръце. Така загинал нечестивият с шум, като предал окаяната си душа на бесовете в ада на вечни мъки. А светият мъченик бил отведен в град Кизик [2] и тук починал, бидейки обезглавен, като предал светата си душа в Божиите ръце [3]. По такъв начин, като приел мъченически венец, той влязъл в радостта на своя Господ.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com