Драгалевският манастир "Св. Богородица"

                        

Църквата в Драгалевския манастир, фото Никола Груев, www.pbase.com/ngruev

+++

:: Драгалевският манастир "Св. Богородица Витошка"

:: Драгалевский монастыр

Драгалевският манастир "Св. Богородица Витошка" е от възникналата към края на XIV и XV в. група манастири около София, носещи название "Софийска Света гора". Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Надписът над входната врата в притвора на старата църква показва, че манастирът е бил обновен, а църквата зографисана през 1476 г. със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.

От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата - еднокорабна, едноапсидна сграда (5x12 метра). По тип и градеж тя се включва в групата сходни църкви в София и Софийско, възникнали през XV в., като църквите на Кремиковския и Карлуковския манастир, софийската църква "Св. Петка Самарджийска", църквата "Св. Петка" в с. Балша и други по-късни в поречието на Струма.

Църквата е украсена със забележителни по качествата си стенописи. От първоначалната живопис в наоса са останали само фрагменти - сцените "Съдът на Пилат", "Юда връща сребърниците", "Обесването на Юда", "Отричането на Петър", образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и други.

 

Преподобни Роман Сладкопевец, стенопис от Драгалевския манастир

Преподобни Роман Сладкопевец.
Стенопис от Драгалевския манастир

 

По-голямата част от стените са покрити с по-късен стенопис. Но в притвора на църквата първоначалната живопис е запазена изцяло. Тук на западната стена са представени старозаветните сцени "Гостоприемството на Авраам", "Жертвоприношението на Авраам", "Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана" и една уникална нравоучителна сцена от живота на монашеските обители - изпращане на монах в грешния свят вън от стените на манастира, за да се бори с изкушенията. Тук са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида (на северната стена), както и на по-младите Стахна и граматик Никола (на западната стена).

 

Авраамова жертва, стенопис от 15-16 в. от Драгалевския манастир

Авраамова жертва.
Стенопис от 15-16 в. от Драгалевския манастир

 

 

"Тръбящ ангел" от "Страшния съд". Детайл от стенопис на южната стена на преддверието от 1476 година

Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция "Страшният съд". Тя се състои от редица епизоди, така че дава възможност на зографите свободно да я делят на отделни сцени в зависимост от конфигурацията на повърхностите, които архитектурата на интериора предлага. Представен е Христос в сияние, обкръжен от апостоли и ангели в свободни непринудени пози. Показано е как при второто пришествие на Христос земята и морето изхвърлят мъртъвците, как небето се свива като свитък, как ангелите тръбят и събират възкръсващите, как се приготвя престолът за Христос и върховният съдия отделя праведниците от грешниците, като предоставя на праведниците царството небесно - рая. Знаците на зодиака върху разгънатия "свитък" на небето и персонификациите на ветровете (наследени от античността) са любопитни и редки детайли, отличаващи драгалевската композиция. В интерпретацията на тази тема художниците тук не акцентират мистично-трансцедентните аспекти, а повествувателните подробности, интересните детайли, не сцените на мъченията на грешниците, а спасението на праведните, в чиито образи (особено в тези на светите жени) се долавят връзки с реалната действителност, черти на народни типове, претворени от зографа.

 

Св. Меркурий (24 ноември), стенопис от 15-16 век., Драгалевския манастир

Западната фасада на старата църква малко по-късно е украсена с образите на Богородица - патрона на манастира, и на трима от най-популярните военни светци-конници. По-точно, представени са по една сцена от чудесата на св. Георги, св. Димитър и св. Меркурий.

Следващият етап на обновителна дейност в манастира продължава през XVII век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които св. Иван Рилски и св. Петка Търновска. През 1932 г. към старата църква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.

Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско, притежаващ собствен скрипторий. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите, работили в този манастир: поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г; неизвестен граматик преписва известното "Драгалевско евангелие" през 1534 г., украсено с посребрена обкова от 1648 г. и пазено днес в Църковния историко-археологически музей при Светия синод в София; през 1598 г. тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир "Ивирон" и други.

В годините на националноосвободителните борби манастирът е едно от най-активните средища на борбата за освобождение, особено по време на игумена йеромонах Генадий, бивш знаменосец на четата на Ильо войвода и съратник на апостола на свободата Васил Левски, а също така и на игумена Игнатий Рилски, който възстановява тайния революционен комитет в София.

Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.

 

Рождество Христово, стенопис от Драгалевския манастир

Рождество Христово.
Стенопис от Драгалевския манастир

 

Преображение Господне, стенопис от Драгалевския манастир

Преображение Господне.
Стенопис от Драгалевския манастир

 

 

Драгалевский монастыр

На Балканах в ХV веке на порабощенных турками территориях получали разрешение строить христианские церкви лишь немногие представители аристократии и духовенства. Обязательно в благодарность султану, подписавшему фирман на возведение церкви, в ктиторских надписях особо отмечали его имя. В местах удаленных и более сокровенных могли строить храмы и простые люди. Ситуацией гонения объясняются изменения в архитектуре и украшении интерьера храмов. Церкви стали меньше в размерах – их теперь строили в форме однонефных, одноапсидных, маломерных сводчатых каменных зданий, частично вкопанных в землю, без куполов. По идейному содержанию живопись следовала византийским традициям живописи ХІV в., с характерной для нее иллюстративностью и многофигурностью, но профессиональный уровень упал, упростился стиль, торжественность отступила на задний план.

Пять памятников в Западной Болгарии датируются последней четвертью ХV в. Это храмы Драгалевского (1476 г.) и Кремиковского (1493 г.) монастырей, метоха св. ап. Петра и Павла в Орлице (1491 г.), церкви в Бобошево (1488 г.) и свт. Николая около с. Калотина.

ДРАГАЛЕВЦЫ

Витошу издревле называют малой Святой горой — на ее склонах расположены 14 монастырей, один из них – Драгалевский. Находится в г. София на северном склоне горы Витоша, юридически относится к Софийской митрополии. В грамоте царя Ивана Шишмана (1371-1393) основателем монастыря назван царь Иван-Александр (1331-1371), покровитель церковного просвещения. Церковь Богоматери Витошки, двудельная базилика с наосом, притвором и открытым нартексом, построена, согласно надписи на западной стене, в 1476 г. на средства местного боярина Радослава Мавра. В ХV-ХVІІ вв. в обители располагалась одна из крупнейших в Болгарии книжных мастерских.

Здесь, в Драгалевцах, Василий Левский, народный герой, возглавивший национально-освободительное движение Болгарии, основал тайный революционный комитет. Сам игумен монастыря отец Геннадий в 1872 г. ушел в полководцы к Панайоту Хитову. Из-за революционных событий с середины XIX века и вплоть до 1932 г. обитель переживала упадок. Только в 30-е гг. XX в. началось постепенное возрождение — к северной стене старой церкви была пристроена новая, возведены 2-4 этажные келейные корпуса, стала собираться монашеская община. Сейчас в монастыре — 3 монахини и 2 послушницы. Игуменья — матушка Екатерина. Престольний праздник — Успение Богородицы.

Роспись церкви Богоматери Витошки выполнена в 1476 г. Иконографическая программа — традиционна. В конхе апсиды — Богоматерь "Ширшая Небес", ниже — "Причащение апостолов", в центральном регистре — "Раздробление Агнца", ниже — церковные отцы и диаконы. В проскомидийной нише — "Деисис" (Христос с Богоматерью и Иоанном Предтечей по сторонам). В триумфальной арке — "Вознесение" или "Пятидесятница", на предалтарных столбах — "Благовещение" ниже диаконы – Роман Сладкопевец и Евпл, св. Петр, ветхозаветные («Гостеприимство Авраама", прор. Илия в пещере) и Евангельские сюжеты («суд Пилата", "Удавление Иуды", "Отречение Петра"), святые в медальонах. На северной внешней стене помещены изображения преподобных (Иоанна Рильского, Петки Тырновской), одного из праотцев и Ноя с ковегом, что, вероятно, связано с апокалиптическими чаяниями смутного времени турецкой оккупации.

В притворе — композиции "Страшного Суда" и "Крещения". Именно здесь в древней Церкви стояли готовящиеся к принятию таинства крещения оглашенные. Здесь они лицезрели ужасы загробной жизни для грешников и сладости — для праведников, принявших святое Крещение. Увидев сцены ада, нарисованные на стене монахом-проповедником, окрестил всю страну болгарский царь Борис (907, пам. 2/15 мая).

Как образец подвига отречения от мира и действенной силы преображения души помещены в притворе фигуры мч. Варвара и Алексия, человека Божия. Св. Варвар (пам. М. 6/19) был разбойником, мусульманином по вероисповеданию. Когда его войско потерпело поражение от византийцев, ему удалось спастись, и он вынужден был жить разбоем. Один раз, приидя в церковь, намереваясь убить священника, он увидел во время литургии прекрасного младенца возле иерея — рука не поднялась. После раскаяния он по доброй воле надел на себя вериги и удалился в леса, где три года жил в обличьи зверя и ел траву. Его убили охотники. Подойдя поближе, они увидели, что убили человека и погребли его. Когда на могилу Варвара пришел пресвитер с народом он, открыв гроб, обнаружил тело не только нетленным, но и источавшим святое миро. Алексий, человек Божий (пам. Мр. 17/30), римлянин, сын знатных родителей, сбежал из брачного покоя в первую ночь после свадьбы, сменил парчу на лохмотья и отправился в странствия. Возвратившись в отеческий дом, он 17 лет прожил под лестницей, скрывая свое настоящее имя. Его подвиг юродства был открыт уже после кончины, и весь город Рим пришел поклониться его честным останкам.

Кроме этого, в притворе церкви Драгалевского монастыря на северной стене помещен уникальный сюжет — "Святая Гора", не имеющий аналогий в монументальной живописи. На фоне монастырского комплекса, состоящего из церкви, келий и постниц изображен монах с торбой и Патериком, отправляющийся в путь. За его спиной внизу виднеется некая фигура, говорящая: "Иди авва, в мир, да насладишисе и приобрещеши сребреники". Болгарская искусствовед Е. Бакалова разгадала это изображение, пришедшее в фресковую живопись из миниатюр рукописей. В греческом кодексе из Парижской Национальной Библиотеке (номер 394, лист 7) она натолкнулась на аналогичное изображение – иллюстрацию к Слову №1 Иоанна Лествичика об отвержении от мира. Там фигура, к которой монах обращен спиной названа "жизнь", а манящая его — "бесстрастие". В монастыре находился один из крупнейших скрипториев, где, по всей вероятности, имелся украшенный миниатюрами экземпляр "Лествицы". Святая Гора, считает проф. Бакалова, – это либо Синай, либо Витоша.

Александра Никифорова
Из "ВИЗАНТИЯ ПОСЛЕ ВИЗАНТИИ НА БАЛКАНАХ: ДРАГАЛЕВЦЫ — КРЕМИКОВЦЫ — СЕСЛАВЦЫ"
Публикация памятников
Е. Флорева -Димитрова, Старата църква на Драгалевския манастир. С., 1968.
ПРАВОСЛАВИЕ.RU
 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com