Молитвата, като дихание на душата, е най-важното
дело в християнския живот. Има ли молитва – човек е духовно жив, ако няма – значи е мъртъв.
Молитвата, като дихание на душата, е най-важното
дело в християнския живот. Има ли молитва – човек е духовно жив, ако няма – значи е мъртъв.
Да стоиш пред иконите и да правиш поклони все още не е молитва, това са само външни белези на молитвата. Четенето на молитви, било от книга или наизуст, също още не е молитва, а само оръдие на молитвата и средство за започването й. Главното в молитвата е в сърцето да възникнат благоговейни чувства към Бога: чувства на синовна преданост, благодарност, покаяние, покорност на волята Божия, желание да Го прославяме и други подобни чувства. Затова цялата ни грижа по време на молитвата трябва да е насочена към изпълването ни с тези чувства, така че сърцето да не остане безучастно. Когато сърцето е устремено към Бога, изпълняваното молитвословие (т.е. молитвеното правило: четене на вечерните или утренните молитви и др.) се превръща в молитва, а когато то липсва, онова, което четем, все още не е молитва.
Молитвата е стремеж на сърцето към Бога – ето защо трябва да възбуждаме и укрепваме молитвения дух в себе си.
Първият начин за това е нашето молитвословие – т.е. четене или слушане на молитвите, написани в молитвеника. Внимателно чети или слушай молитви – така непременно ще събудиш и укрепиш в сърцето си възход към Бога, т.е. ще навлезеш в молитвения дух. В молитвите на светите отци (напечатани в молитвениците и други църковни книги) действа велика молитвена сила, затова който с внимание и усърдие вниква в тях, по силата на закона за взаимодействието непременно ще вкуси тази молитвена сила, според мярата на сближаване на своето настроение със съдържанието на тези молитви. За да стане нашето молитвословие действено средство за достигане на молитвен дух, трябва да го извършваме така, че както мислите, така и сърцето да възприемат съдържанието на молитвите, които четем.
Ето три най-прости начина за това:
Подготовка за молитва: Когато пристъпваш към молитвословие, независимо кога, постой малко или поседни, постарай се да отрезвиш мислите си, да ги освободиш от всички странични грижи и задачи. След това размисли, кой е Този, към Когото се готвиш да се обърнеш в молитвата, и кой си ти, който се обръщаш към Него. Създай в душата си подобаващото настроение на смирение и благоговеен страх Божий. Това е началото на молитвата, а доброто начало е половината работа.
Извършване на молитвата: След подготовката застани пред иконите, прекръсти се, поклони се и започни обичайното си молитвословие. Чети, без да бързаш, като вникваш във всяка дума така че да я усети и сърцето. С други думи – разбирай какво четеш, а разбраното почувствай. Това съпровождай с кръстни знамения и поклони. В това е същността на благоприятното и плодоносно четене на молитви пред Бога. Когато четеш:" – "Омий ме от всяка сквернота почувствай своята сквернота, пожелай чистотата и с пълна надежда моли Господа да ти я даде. Когато четеш: - "Да будет воля Твоя" – изцяло предай в сърцето си своята участ на Господа, с пълна готовност да посрещнеш благодушно всичко, което Той ти изпрати. Четейки: "И остави нам долги наша, яко же и мы оставляем должником нашим" – с цялата душа прости на всички, които са те огорчили.
Ако постъпваш по-този начин относно всяка фраза от молитвата, правилно ще извършваш цялото си молитвословие. Има още нещо, за което трябва да се погрижиш:
Първо. Да си определиш молитвено правило, не голямо, за да можеш при обичайните си задължения да го изпълняваш, без да бързаш.
Второ. В свободното си време спокойно прочитай молитвите, за да разбереш и почувстваш смисъла на всяка дума. Така предварително ще знаеш коя дума какви мисли и чувства следва да събуди в душата ти по време на молитвата ще разбереш и чувстваш всичко по-лесно.
Трето. Ако по време на молитвата мисълта ти се разсейва и започне да отскача към други предмети, напрегни се и запази внимание, като я връщаш към предмета на молитвата. Ако отново убягва, пак я върни. Чети и повтаряй, докато всяка дума от молитвата не прочетеш с разбиране и чувство. Така ще се отучиш от разсейване по време на молитва.
Четвърто. Ако някоя дума от молитвата подейства силно на душата ти, спри се на нея и не чети по-нататък. Задръж я като с внимание и чувство нахраниш душата си с размислите предизвикани от тази дума. Остани в това състояние, докато само не отмине. Това е знак, че молитвеният дух започва да се вселява в теб. Това състояние е най-надеждното средство за възпитаване и укрепване на молитвеният дух.
Когато свършиш да се молиш, не бързай да се върнеш към обичайните си занимания. Макар и за кратко, постой и размисли: какво си почувствал и с какво това те задължава. Запомни най-вече това, което най-силно ти е подействало. Самото естество на молитвата е такова, че ако се помолиш добре, скоро няма да пожелаеш да се захванеш за обичайните си дела, защото който вкуси от сладкото не пожелава горчивото. Вкусването на молитвената сладост е цел на молитвословието, чрез което се възпитава молитвен дух.
Ако следваш тези прости правила, ще видиш плодовете на молитвения труд. Всяко молитвословие оставя благодатна следа в душата. Ако това продължи тази следа се задълбочава, а търпението в молитвения труд ще доведе към молитвен дух.
Тези са първите стъпки за възпитаване на молитвения дух! Затова е установено и молитвено правило. Но това още не е крайната цел, а само началото на науката за молитвата. Необходимо е да се върви по-нататък.
www.Pravoslavieto.com