Свято-Успенская Киево-Печерская Лавра, Києво-Печерська лавра
Kiev-Pechersk Lavra, Kiev, Ukraine. Kievo-Pecherskaya lavra
|
Киево-печерската лавра в есенни краски. Фото: 'Бродяга' на chila.foto.ua.
По-долу:
Преподобни от Киево-Печорската Лавра:
Виж също:
На други езици:
Киево-Печерският манастир е основан от преподобния Антоний по времето на великия княз Изяслав (1054-1068) - син на Ярослав Мъдри и внук на свети Владимир. Преподобни Антоний бил родом от гр. Любеча, недалече от Чернигов. Той бил постриган в монашество на Атон. По съвета на постригалия го игумен и с неговото благословение, след известно време той се върнал в Русия, където, според пророческите думи на игумена, от него трябвало да произлязат много монаси.
Най-напред той се поселил в една пещера, която била издълбана от свещеника на село Берестово - Иларион, а по-късно сам издълбал и своя пещера. При него започнали да прииждат хора, търсещи подвижнически живот, които се поселвали, като си издълбавали пещери. Най-забележителни от тези пришълци били преподобни Никон и преподобни Теодосий. Когато числото на братята се увеличило, те издълбали в скалите близо до килиите и църква, в която извършвали богослужението, а още по-късно над пещерата била построена и неголяма църква, посветена на Успението на Пресвета Богородица.
Когато числото на монасите се увеличило още повече, преподобният Антоний помолил великия княз Изяслав да им дари планината, която се намирала над пещерата, и князът с радост изпълнил молбата му. Тогава било положено началото на строежа на голямата църква, манастирът бил ограден с ограда, били построени много килии, а накрая била завършена и църквата и украсена със свети икони.
От това време води началото си манастирът, наричан Печерски - от пещерите, в които живеели неговите монаси.
Из "Жития на светиите" от св. Димитрий Ростовски, бележка към житието
Киево–Печерската Лавра е православен мъжки манастир, един от най-древните и най-значимите в духовно, историческо и художествено отношение манастири в Русия. Разположен е върху два хълма на брега на река Днепър в южните околности на гр. Киев (днес Украйна).
Панорама на Горната Лавра. На преден план е комплексът на Близките пещери.
Фото: Helena, www.a3d.ru
Историята й води началото си и е неразривно свързана с т.н. Далечни и Близки пещери (Дальние и Ближние пещеры, на древноруски "печоры"), в които са се подвизавали основателите на руското монашество. За тях споменава за първи път през XII в. преподобният Нестор Летописец, автор на "Повести временных лет".
Според летописецът основател на пещерното затворничество на мястото на бъдещата обител летописецът бил свещеникът Иларион - виден подвижник и богослов. За своето молитвено уединение той избрал живописен хълм недалеч от близкото село Берестово (летна резиденция на киевските князе), в която изкопал пещера. През 1051 г., по време на църковния и държавен деец, духовника Ярослав Мъдри, Иларион бил избран за митрополит на Киевската катедра и пещерата му опустяла.
Свв. преп. Теодосий и Антоний
Печорски.
Фрагменти от Свенската икона на Божията майка. Източник: pravoslavie.ru
Още същата година в Киев пристигнал от Света гора, където получил монашеско пострижение в манастира Есфигмен, преподобният Антоний Печорски и се заселил в пещерата на Иларион. Благочестието му привличало в пещерата граждани на Киев, и те идвали за благословия и духовен съвет към богомъдрия старец. Тези, които се стремели към монашество, оставали с него. Между тях бил и преподобният Теодосий, който по-късно станал настоятел на манастира и основател на общежителното монашество в Русия.
Последователите на св. Антоний изкопали за себе си нови келии и ги съединили с дълги подземни проходи. В пещерите устроили и първите храмове. Така била създадена Печорската обител, прославила се със светостта на живот и подвизите на много иноци.
Десет години по-късно, когато братята били вече двадесетина души, преподобният Антоний, който винаги се стремил към уединение, поставил за игумен преп. Варлаам и се уединил на съседния хълм. Там той изкопал за себе си нова келия и положил с нея създаването на нов пещерен комплекс, който по-късно бил наречен Близките (Антониеви) пещери. Теодосиевите пещери пък останали с името Далечните пещери.
Когато броят на иноците се увеличил толкова, че пещерната обител станала тясна за братята, дошло времето за създаване на надземния манастир. Монасите построили върху пещерите келии и храмове - първоначално дървени, а по-късно и каменни.
Преподобният Антоний изпросил от княза цялата гора над пещерата и комплексът получил името Печорски манастир.
За игумен бил поставен св. Теодосий. Той въвел в обителта общежителния студийски устав, който бил заимстван оттук и в други руски манастири.
Снимки от
Криптата-костница и коридорите в Далечните пещери.
Източник: lavra.kiev.ua
През 1073 г. преп. Антоний отдал Богу дух и бил погребан в пещерите. В тях започнали да погребват и останалите братя, като прокопавали в стените на пещерите ниши, дълбоки до два метра и широки до половин метър. Тялото на починалия полагали върху дъска в нишата и го закривали с дървен щит (а по-късно зазидвали). На втората година от смъртта им, монасите откривали гробовете и пренасяли костните останки в крипта-костница. Така в пещерната крипта били полагани останките на подвижниците до XVII век. Останките на подвижниците, които се съхранили нетленни, остявяли на предишните си места.
Монах в киевопечерските катакомби.
Източник:
vokrugsveta.ru
Суровият подвижнически живот на иноците и тяхното благочестие привличали за манастира значителни пожертвования. През 1079 започнал строежът на голяма каменна, която през 1089 г. била завършена и осветена, фресковата живопис и мозайките били извършени от цариградски зографи. (В значително изменен вид Великата Успенска Църква съществува и днес). При освещаването й в нея положили и нетленните мощи на св. Теодосий Печорски. (През 1240 г., за да предпазят светите му мощи от поругание от нахлуващи орди, монасите ги преместили и днес се намират на неизвестно място).
Киево-Печорски Патерик.
Ръкопис от 1791 г. Източник:
pravoslavie.ru.
Много от печорските монаси, чиито нетленни мощи почивали в пещерите, били почитани като местни светци. Техните имена и духовни подвизи били записвани първоначално на погребалните дъски, а към XIII-XIV в. били преписани и, заедно с други летописни повествования, съхранени в Киево-Печорския Патерик. Най-старият запазен препис на Патерика е от 1406 година.
През 1108 г. бил канонизиран преп. Теодосий Печорски, а през 1133 г. - преп. Антоний Печорски.
През XI и XII в. от манастира излезли около двадесет епископа, които хранели голяма почит към родната обител.
В манастира преп. Теодосий устроил и страноприемница за бедни, слепи и сахати, разходите по която представлявали 1/10 от приходите на манастира. Всеки съботен ден монасите изпращали хляб на затворниците.
Киево-Печорската Лавра е била многократно разорявана от вражески набези. Затова през XII в. монасите го обградили с отбранителни стени, които, обаче, не успяли да го спасят от разорение през 1240 г., когато Батий завзел Киев. . Много монаси били избити, друга част напуснали манастира.
Запустението продължило дълго, но през XIV в. животът в обителта бил отново възобновен. Последвали нови периоди на грабеж и възстановяване.
В края на XVI и началото на XVII в. манастирът, който бил подчинен на константинополския патриарх, станал център на противоставянето между Православната църква и католическата уния. На два пъти, през 1596 и 1598 г. униатите правили безрезултатен опит да завладеят манастира и обширните му имения.
В края на XVI в. манастирът получил статута на Лавра и станал ставропигия на константинополския патриарх. По това време било положено началото на манастирското книгопечатане. Издавани били множество богослужебни и полемически книги в защита на Православието. Киевският митрополит Петър Могила създал и училище, което по-късно дало началото на Киево-Могилянската колегия.
Събор на Киево-Печерските светци. Икона от XVIII в.
През 1643 г. еп. Петър Могила канонизирал 69 Печорски подвижници. Оттогава Киево-Печорската Лавра станала руският Йерусалим - център на православното поклонничество. Древните пещерни храмове били реконструирани, били построени и нови храмове в Далечните и Близките пещери. Самите пещери били за удобство на поклонниците благоустроени, а коридорите в тях - укрепени и разширени.
Ансамбълът на Близките и Далечните пещери в Киево-Печерската лавра,
през кр. XVII и средата на XVIII век.
Снимка: БСЭнциклопедии
Най-мащабно е строителството през XVII-XVIII в., когато Лаврата придобила основните белези на днешния си облик. При Петър I укрепленията били разширени и образували днешната Печорска крепост.
През 1688 г. Лаврата преминала на подчинение на московския патриарх, а на нейния игумен е дадено първенство пред всички руски митрополити.
През 1786 г. Лаврата преминава на подчинение на киевския митрополит, на когото е присъдена титлата свещеноархимандрит.
Великата църква на
Киево-Печорската лавра.
Худ. Василий Верешчагин (Верещагин) (1842–1904)
През XIX в. на територията на Лаврата има шест манастира, сред които Близките пещери и Далечните Пещери. В Близките пещери почиват мощите на 80 светци, а в Далечните – на 45 светци.
По време на окупацията на Киев от германците, Успенският събор е ограбен и взривен.
През 1930 г. Киево-Печорската Лавра била закрита от богоборческата власт. Тя възобновила дейността си едва през 1971 г., след окупацията на Киев от германците.
Лаврата била повторно закрита през 1961 г., по време на т.н. Хрущови гонения. След десетилетия гонения, през 1988 г. Киево-Печерската Лавра била отново открита за вярващите като действащ манастир, и в пещерите било възобновено богослужението и молитвите.
Освен място за молитва и аскетически подвизи, пещерите били през вековете и хранилище на светини, и убежище на жителите на Киев при чуждоземни нашествия и беди. В тях са открити днес православни светини, донесени в Лаврата за съхранение, сред които св. мощи на великомъченица Варвара и руски светии.
В Далечните пещери се пазят също нетленни останки от неизвестни светци, от които изтича целебно миро - т.н. Мироточиви глави, една от които се смята, че принадлежи на свещеномъченик Климент Римски.
Катедралата "Св. София" в
Киево-Печорската Лавра
със запазена в него оригинална византийска стенопис. Източник: Wikimedia Commons.
Днес Лаврата е под юрисдикцията на Украинската православна църква и в нея се помещават Киевската Духовна Академия и Семинария. През всичките години Киево-Печорската Лавра не е върната изцяло на Църквата. Днес тя е разделена на две части: действащ манастир и музейна част.
На 25 февруари 2008 г. президентът на Украйна Виктор Ющенко с държавен указ нареди комплексът на Киево-Печорската Лавра да бъде предаден в държавна собственост. Йерарси на Украинската православна църква се опасяват, че Лаврата може да бъде предадена в ръцете на разколници.
Тя е един от двата защитените от ЮНЕСКО обекти в Украйна (от 1990 г.).
Pravoslavieto.com
По данни от Официалния сайт на Лаврата и
Енциклопедия Древо, Енциклопедия Брогхауз и Ефрон и др.
Катедралата
"Успение на Пресвета Богородица" в Киево-Печерская лавра.
Фото: Павел на sobory.ru
Животът на монасите обитаващи пещерните на Киево-печерската лавра протичал в непрестанна молитва, строг пост,
безмълвие, борба с немощната плът, със страстите и дявола. Те изнурявали телата си с труд, копаейки пещери, които за кратко време се превърнали в пространно и сложно подземно
селище. Възлюбили Бога и желаейки да придобият вечен живот, монасите се отричали от прелестите на света и сякаш се погребвали в пещерите. Под покрива на земята те намирали тишина и
уединение, необходими за духовните им трудове. В пещерите подвижниците не търсели нищо друго, освен Бога и спасение за душите си и отправяли молитви за света, потопен в греховна
тъма.
Най-висш подвиг на самоотверженост в Печерския манастир било затворничеството. Монасите, стремящи се към по-голямо съвършенство в молитвата и безмълвието, с
благословението на игумена и духовника на обителта се оттегляли в затвор, т. е. изкопавали си малка килия, в която се зазиждали, оставяйки за връзка със света малко прозорче. С
години те прекъсвали общението си с хората, обричайки се на пълна самота. Два-три пъти в седмицата игуменът или някой от братята отивал до тясното прозорче, оставял просфора и
малко вода и изпросвайки благословение, се отдалечавал. Ако нямало отговор и храната оставала недокосната, това означавало, че монахът е завършил своя земен подвиг. Затворът се
отварял и опявали обитателя му в същата килия, в която се подвизавал.
Скоро пещерният манастир станал тесен за братята и през 1060-1062 г. над Далечните пещери били
построени дървени килии и църква "Успение Богородично". Така започнала да се застроява наземната територия на лаврата. За игумен на манастира бил избран преп. Теодосий Печерски,
който станал родоначалник на общежитийното монашество в Киевска Рус. Пещерите вече се използвали като място за уединена молитва или за погребения на монаси.
И днес
най-голямата светиня на Киево-Печерската лавра са мощите на печерските светци, покоящи се в Близките и Далечни пещери. В Далечните пещери почиват мощите на 49 , а в Близките пещери
– на 73 канонизирани светци. 
В Далечните пещери срещу входа на храма
"Рождество Христово" се намира дълбока ниша, където в стъклени и метални съдове се съхраняват мироточивите глави на неизвестни Божии угодници. Те, да са сухи, непокрити с кожа,
източват от себе си по свръхестествен начин миро, което изцелява недъзите на всеки, който с вяра пристъпва и се помазва с него. Главите мироточат по различно време и съставът
на мирото им е различен. В съветско време мироточенето на светите глави се прекратило и се възобновило едва след възраждането на духовния живот в манастира. Химическият анализ на
мирото, направен в лабораторията на катедрата по биохимия в Киевския медицински институт, показал наличие в него на високо съдържание на белтък, което е характерно само за живи
организми. Учените не могат да обяснят феномена на мироточивите глави. За вярващите – това е чудо и действие на Божията благодат.
Ежедневно в 13 часа в храма на преподобни Теодосий Печерски в Далечните пещери се извършва молебен, след което се помазват всички присъстващи с миро от мироточивите глави. В пещерите по стародавна традиция всеки ден, даже и през Великия пост, когато по типик не се полага, се отслужва Божествена св. Литургия.
Свещ. Йоан Карамихалев
Подобава да си припомним следното чудотворно знамение, станало някога от честните мощи, нетленно почиващи в пещерите на Киево-Печерската Лавра.
При игуменството на блажения архимандрит Николай един от братята на светата обител, йеромонах Дионисий, наричан Шчепа, имал послушание да се грижи за пещерите. През 1463 г. на Великден, по време на пасхалната утреня о. Дионисий отишъл в пещерата на преподобни Антоний, за да покади по обичая мощите на почиващите там светии. Като стигнал до мястото, наричано трапеза, той покадил светите мощи и извикал към тях: "Свети отци и братя, днес е Великден. Хрiстосъ воскресе!" И ето, изведнъж всички тела като гръмотевица му отговорили в един глас: "Воистинну воскресе!"
Така тези смирени кости, чудотворно пазени от Господа, зарадвани от приветствието, и след смъртта си изповядали, че Христос е възкръснал. А отговаряйки с глас, присъщ само на живите, те засвидетелствували, че и след смъртта си продължават да бъдат живи.
По молитвите на преподобните Печерски отци да се удостоим с такава святост и ние, та след смъртта да получим заедно с тях вечен живот в Иисуса Христа, нашия Господ, Комуто подобава всяка слава с Безначалния Му Отец и Пресветия, Благ и Животворящ Дух, сега и винаги и в безкрайните векове. Амин
***
След това дивно чудо преподобни Дионисий поел подвига на затворничеството и след много трудове отишъл при Господа. Неговите мощи почиват в Далечните пещери. Паметта на преподобни Дионисий Печерски затворник се празнува на 21 септември (3 октомври стар стил).
Из Киево-Печерския Патерик, 1883 година
Историята на Киево-Печерската лавра започва в средата на ХІ век. Лаври обикновено наричат големи общежителни манастири, които напомнят на малки градчета със своите размери, постройки улици («лавра» в превод от гръцки език означава "улица").
Съществуват няколко мнения за това, кога именно преподобни Антоний Печерски, родоначалник на руското
монашество, се поселил в една от Варяжките пещери, съставляваща част от днешните Далечни пещери, но мнозинството изследователи отнасят това събитие към 1051 година. И именно
тя се счита за година на основаването на Киево-Печерския манастир.
Като дошъл от Светогорския манастир "Есфигмен" преподобни Антоний обиколил киевските манастири, устроени от гърци, и не намерил в тях истински монашески дух, затова предпочел да се уедини в пещерата, която по-рано обитавал митрополит Иларион.
Твърде скоро духовният подвиг на преподобни Антоний започнал да привлича към пещерата киевските граждани и аристократи, които идвалщи при него за благословение и духовни съвети. А тези, които се стремели да посветят своя живот на Бога, го молели да останат с него в пещерата. Поселилите се в пещерата монаси изкопали за себе си нови килии, съединили ги с дълги подземни проходи и там устроили подземна църква "Благовещение на Пресвета Богородица". Така се образувала Печорската обител.
Скоро пещерата станала твърде многолюдна за преподобни Антоний, търсещ уединение. През 1061 г., след като поставил за старши на братята преподобни Варлаам, първия Киево-Печерски игумен, той се оттеглил на съседния хълм, където изкопал за себе си нова килия. Така били поставени основите на Близките пещери. Когато и там около преподобни Антоний се събрали монаси, образували се двата комплекса на подземния манастир, известни под названието Далечни и Близки пещери.
Поради смирение преп. Антоний не приел нито свещенство, нито игуменство, но не
преставал да бъде отец и наставник на братята. Духом той пребивавал с тях, неговите молитви низвеждали в техните сърца небесната благодат, укрепяваща ги във вярата и подвижническия
живот, пълен и със скърби, но и с неизказана радост. Нямало добродетел, в която те да не преуспели, нямало и порок, който монасите да не преодолели със силата на Божията благодат.
Наричали ги "ангели в плът".
През 1240 г. ордите на монголския хан Батия разрушили Киев, а заедно с него и Киево-Печерския манастир. Сведенията за пещерите, отнасящи се към това време, са твърде оскъдни. Известно е само, че пещерите на лаврата освен че се обитават от монаси, служат и като място за погребение на защитниците на Киев.
До наше време се е съхранило изначалното планиране на постройките на лаврата, прекрасно хармониращи с релефния ландшаф на десния бряг на река Днепър. Манастирът е разположен на
високи хълмове, между които има дълбоко дере, разделящо го на т. нар. Горна лавра, където още в ХІ в. се преместили повечето от братята, и Долна лавра, където се намират Близките и
Далечните пещери. Всеки от комплексите се състои от няколко храма, административни, жилищни и стопански постройки.
На горната територия на лаврата около главния храм
"Успение Богородично" били разположени килиите на братята, сградите на типографията, болничният манастир и работилници. Тук се намира Голямата камбанария на лаврата и братската
трапезария с църква. Основите на главния храм на Киево-Печорската лавра – църквата "Успение Богородично" са поставени през 1073 г., през 1088 г. бил завършен, а през 1089 г.
осветен. Нито една църква в древна Русия не била така почитана, както този храм. В течение на времето той бил разрушаван, преобразяван и наново въздиган, като непоколебима светиня
на Православието.
На хълма, възвишаващ се на запад, над Близките и Далечните пещери, ХІ в. имало приют за старци и инвалиди, основан от преп. Теодосий Печорски. Шест века по-късно, през ХVІІ в., тук била построена голяма странноприемница, където през ХІХ в. за поклонниците била устроена болница с църква.
Лаврата била оградена от високи каменни стени, разрушени през 1240 г. от ордите на
монголския хан Батия, но по-късно отново били възстановени. Днес целият манастир е ограден с високи каменни крепостни стени с ъглови кули. Тези стени започнали да строят на горната
територия в края на ХVІІ в. при хетмана Иван Мазепа и впоследствие неколкократно били преустроявали и разширявали.
До времето на император Петър І, който отнел от манастира 10 хектара, лаврата притежавала 28 хектара земя. На територията на Горния манастир от 20-те години на ХХ в., когато се установява богоборческата власт, и до днес е разположен Държавният историко-културен музей. Долната част на лаврата не е върната на Църквата, а и е дадена за ползване под аренда.
Киево-Печерската обител станала своеобразна академия за православни йерарси. До началото на ХІІІ в. от редиците на нейните монаси са излезли 50 епископи. Много печерски иноци ставали мисионери и се отправяли да проповядват християнството в онези области на Русия, където населението било езическо.
Играейки значителна роля в обединението на източнославянските земи, бидейки духовен, социален, културен и просветителски център, Печерската обител се ползвала със заслужена слава не само в Русия, но и в Полша, Армения, Византия, България и др. страни.
От 40-те години на ХІІІ в. до началото на ХІV в. Киево-Печерската лавра била
свидетелка на татаро-монголските нашествия и заедно с народа претърпяла бедствия. По това време монасите живеели не в самата обител, а около нея, в горите, в уединени пещери и
тайно слизали в един оцелял страничен олтар на църква за извършване на богослужение. В средата на ХІV в. започнала литовската експанзия над Украйна. Въпреки че започнало усилено
насаждане на католицизма, Печерската обител живеела в този период пълнокръвен живот. Преодолявайки различни трудности, към края на ХVІ в. манастирът активно се възражда. Изграждат
се храмове и придобиват се нови земи. До 80 хиляди поклонници приемала ежегодно светата обител. Лаврата заделяла значителни средства за развитие на образованието: издържала
собствено начално училище, духовно училище, отпускала средства за обучение на бедни учащи се от Киевска епархия. Съществени били пожертвованията на лаврата в годините на
руско-японската и Първата световна война.
След октомврийския преврат (1917 г.) за лаврата започнали най-трудните в нейната история времена. През 1926 г. била обявена за историко-културен държавен музей, а през 1930 г. манастирът бил закрит. Част от братята били отведени на стотина километра от Киев и разстреляни, останалите били хвърлени в затвора или изпратени на заточение. Лаврата била подложена на разорение и разрушение. На архитектурните и исторически ценности на лаврата били нанесени огромни вреди в годините на Отечествената война. На 3 ноември 1941 г. бил взривен главният храм на обителта "Успение Богородично". Досега не е установено точно кой е извършил това – хитлеристите или съветските нелегални.
В края на 50-те години по време на Хрушчовските гонения
музеят се превръща в разсадник на засилена атеистическа пропаганда. През 1961 г. действащият манастир, възобновил дейността си на територията на Долната лавра по време на
фашистката окупация, бил опразнен и неговите населници изгонени. През юни 1988 г. във връзка с честването на 1000-годишния юбилей от покръстването на Киевска Рус на новосъздадена
Печерска община била предадена територията на Далечните пещери с всички наземни постройки и пещери, а през 1990 г. била предадена и територията на Близките пещери.
Молитвата и трудът винаги са били основа на живота в Киево-Печерския манастир. Днес лаврата има свои шлосери, строители, дърводелци, архитекти, шивачи, градинари, пчелари, пекари, готвачи. Извършват се селскостопански дейности. При манастира има туристическо бюро. В иконописната, ювелирната, златарската, шивашката и керамичната работилница се създават забележителни произведения на църковното изкуство.
От 1992 г. на територията на лаврата се намират административните сгради на Киевска
митрополия. Няколко корпуса заемат Киевската духовна академия и Семинария, възродили своята дейност през 1989 г.
Възраждането на обителта се е отразило благотворно и на външния облик на лаврата: реставрирани са храмове и сгради, облагородени са зелените площи на манастирската територия. След 60-годишна разруха е възстановен главният храм "Успение Богородично". Духовното възраждане предполага не толкова въздигане на каменни църкви, колкото съзиждане на храмове в душите на тези, които идват в тези църкви в търсене на Бога, на изцеление и спасение.
Свещ. Йоан Карамихалев 
Виж също:
www.Pravoslavieto.com