Анагога, анагогия, анагогичен или анагогическо тълкуване - от гр. “анаго” - "водя нагоре, възвеждам, възвисявам" -  вид тълкуване на Библейския текст, при което думите не се разбират в техния буквален, тесноисторически или частен смисъл, а се възприемат иносказателно с по-широк, духовен, символичен смисъл. Анагогичното преосмисляне на библейския текст води началото си още от Стария Завет. Например пророк Амос вложил ново съдържание в идеята за Господния Ден: докато преди него разбирали Господния Ден като победа на Божия народ над враговете, на пророка Той бил открит като Божий Съд над човешката неправда (Ам. 5:18-20).

Много пророчества, отнасящи се до древния Израил (Ис. 1-4 и др.) се осъществили по време на Вселенската Църква и в процеса на разкриване и задълбочаване в богооткровените истини много библейски понятия са били анагогично преосмислени. Така Обетованата земя с времето е станала символ на Божието Царство (Мат. 5:3). Анагогическото тълкуване открива тайните на идното Царство. По определението на св. Димитрий Ростовски, то е “нещо, прилично на вечен живот, който очакваме, или на Църквата, тържествуваща във висините, към която желаем и се надяваме да преминем”.
Анагогичното тълкуване е достъпно само на хора, просветени от благодатта на Светия Дух; без нея, тълкуванията им биха били просто плод на човешки измислици. Затова 19-то правило на Трулския събор е определило Свещеното Писание да бъде тълкувано само в съгласие с писанията на св. Отци на Църквата. За разлика от буквалното тълкуване (буквално-историческо или буквално-пророческо), духовното тълкуване може да бъде не само анагогическо, но и алегорическо, и топологическо (нравствено).

Анахорет (от гр. anachoretes) - отшелник, пустинник, живеещ в пълно уединение, посветил себе си на покаяние, богомислие, молитва и строг аскетичен живот.

Даниил Андреев - син на известния руски писател Леонид Андреев, православен християнин по вероизповедание, поет и мислител, написал литературно-философско-религиозния трактат "Роза на Света" (откъси от него са публикувани в сп. "Новый мир, № 3, 1989 г.). Авторът на това нашумяло произведение, получавал неведнъж "озарения свише", подробно и стилистически безупречно описва странстванията си в "други светове" с тяхната, както се изразява един критик, "недогматическа иерархия" на добрите и злите сили и по такъв начин неусетно въвежда читателя в сферата на демоничната духовност, в областта на падналите и отхвърлени духове.

Аналой - поставка за икони в православния храм.

Св. Анастасий Синаит (VII в.) - светец, преподобен, настоятел на Синайския манастир "Св. Екатерина", автор на тълкувания на Св. Писание и на апологетическия  труд "Пътеводител", посветен на опровергаването на различни еретически учения. Паметта му Църквата празнува на 20 април, а Католическата - на 21 април.

Анатема (от гр. оставяне, предоставяне, подразбира се - на Божията воля; англ. anathema, anathemize) - гръцка дума, използвана в Превода на 70-те (Септуагинта) за обозначение на проклятие или нещо осъдено и затова подложено на унищожение. Позната е като формула за проклятие и извън юдаизма. "Никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса" (IКор. 12:3), въпреки че заради неповярвалите евреи ап. Павел сам би се молил "да бъде отлъчен (т.е. отделен, бел.ред.) от Христа за братята си" (Рим. 12:14). "Анатема" се нарича църковно проклятие, отлъчване от Църквата на тези, които отхвърлят или извращават основните истини на вярата, изключване от обществото на вярващите, отделянето им от общение с вярващите. В този смисъл обявявали анатема на еретиците и неразкаяните се грешници на съборите. Чинопоследованието за отлъчването им се извършва до днес на Неделя Православна. "Анатема" се нарича и временното отстраняване от евхаристийното общение, т.е. от приемане на св. Причастие, на християнин поради тежки провинения по верови или дисциплинарни въпроси, което цели осъзнаване на заблудата и греха и завръщане отново чрез покаяние към пълнотата на благодатта. Църквата винаги е съжалявала и се е молила за хората, изпаднали по внушението на дявола в ерес и невъзможност да достигнат до истинско покаяние. Виж също епитимия. Извън речника: Св. Йоан Златоуст за проклятието. Неделя Православна. Какво е "анатема" и може ли някой да отмени анатема, наложена от събор. Молебно пеене за обръщане на заблудени. Молитва за отблъскване на гибелното влияние на лукавия.

Ангел, ангели (на гр."ангелос" - "пратеник, вестител на Бога", на евр. "малах Яхве") - безплътно (безтелесно), разумно духовно същество (разумен дух), което известява и изпълнява Божията воля (Пс 102.20). Ангелите са посредници между "горния" и "долния" свят, които Бог изпраща за нашето спасение.

Ангелите били първото Божие творение; били почтени и покорни на Бога, но надарени също със свободна воля, и поради това податливи на изкушения и дори грях. Както Старият, така и Новият Завет загатват, че някои ангели загубили първоначалната си святост: съблазнени от Сатана, те тръгнали против Бога и станали демони (вж. паднали ангели). Останалите верни на Бог ангели се сподобили с вечно блаженство. Обрисувани са потънали в блясък и неземна красота (Мат. 28:2-3). Те не изпитват човешките слабости и страсти (Марк 12:25), съчувстват и служат на хората (Лука 15:10), чрез тях Бог възвестява своята воля на хората. Макар "по-горен от ангелите" (Евр. 1:4), Христос също получава помощ от тях в редица случаи (Мат. 4:11; Лук. 22:43). Всеки човек - кръстен или не - се сдобива с ангел-хранител още от момента на своето раждане (Матей 10:18). Виж също: Ангел Господен.

В Св. Писание ангели са наречени св.цар и пр. Давид (2Ц 19:27), пророк Агей (Аг 1:13, в евр. текст), свв. Йоан Кръстител (Мал 3:1а; Мат. 11:10), Стефан (Деян 6:15). В Книга Откровение (2:1,8,12,18; 3:1,7,14) са споменати отделни ангели, различаващи се по характера на църквата, които в някои случаи са по-нископоставени от отделните вярващи (Откр. 2:24; 3:4), а в Откр. 16:5 е споменат Ангелът на водите. В Кн. Битие 22:11; 31:11; Изх 3:2,4; Съд 2:1; Исая 63:9; Малахия 3:1б Ангел е наречен Сам Господ.

Ангел Господен (Бит 16:7) - не само един от ангелите като създания, а Ангел-Бог, Божествен Логос в историческата форма на старозаветното му действие, едно от общите наименования в Стария Завет на Второто Лице на Св. Троица, който щял да се въплъти в Божия Син (Изх. 23:20, Деян. 7:38).

Англиканска църква - официалната църква в Англия, оформила се в сегашния си вид през време на Реформацията и след нея.

Св. Андрей Критски (ок. 660-740) е византийски подвижник и църковен поет-химнограф. Роден в Дамаск, живял в Ерусалимската обител "Св. Сава". Като секретар на Ерусалимската патриаршия участвал в VІ Вселенски събор. По-късно става епископ на г. Хортина на о. Крит. Най-известното му произведение е "Големият канон" (наричан Велик покаен канон), съдържащ 250 тропари (строфи). Църквата празнува паметта му на 4 юли. Извън речника: Св. Андрей, архиепископ Критски.

Анимизъм (англ. animism, от лат. anima, animus - "душа, дух") - примитивен предхристиянски култ, първоначална форма на религиозност, характерна за първобитните народи; вяра в това, че всички явления в света имат собствена душа. Но анимизмът не е само убеждение в всеобщата одухотвореност на природата (християнството също учи, че материалният свят има духовна подоснова и че по цялото творение Божият Дух изпълва всичко - "везде сый и вся исполняяй"). Обаче при анимизва надделява личната воля и желания на всеки природен феномен. Във всички, дори материални и космически процеси, анимизмът предполага самостоятелна "душа". Това е черта на примитивното религиозно съзнание. Анимизмът е необходима основа на магията, а поради това и на окултизма. Много нехристиянски писатели поддържат тезата, че анимизмът е присъщ на всички религии и присъства дори в християнството. На тази основа Едуард Тейлър гради хипотезата си за зараждане на религията. Според него в основата на всяка религия лежи вярата в духовно битие. Съгласно тази хипотеза, появата и развитието на религията търпят няколко еволюционни стадия, за да се достигне до познатата ни форма. >>>

Аномеи (гр.) - ариани, които учели, че Отец н Син не са равни по същност.

Екзарх Антим І (1816-1888) - виден политик и общественик, председател на Учредителното и Великото Народно събрание, което след Освобождението приема Търновската конституция, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. След основаването на Българската екзархия е бил избран през 1872 г. за пръв екзарх. Извън речника: Екзарх Антим I Български.

Антиминс (от гр. "вместопрестолие"; англ. corporal) – специален плат (лен или коприна) с размери малко по-големи от напрестолното евангелие. Обикновено на него е изобразено погребението на Спасителя Христос. В наши дни то е щамповано, в по-стари времена е било изписвано на ръка. В горния край на плата е вшита частица от мощите на някой светец, а в противоположния стои саморъчният подпис на съответния право-правещ архиерей. В буквален превод от гръцко-латински антиминс означава "вместо трапеза".

В древни времена св. Литургия обикновено се извършвала върху гробовете на мъчениците. За да бъде възможно св. Евхаристия да бъде отслужвана и там, където няма гробове на мъченици, още от тогава били изготвяни антиминси с частица от мощи. Първите писмени свидетелства за употребата на антиминс са от VIII в., но преданието свидетелства, че то е още от първите векове на християнството.

Антиминсът е също и свещен документ, който веществено запечатва непрекъснатата апостолска приемственост в Църквата и в частност там, където се извършва всяко едно конкретно богослужение. Това става по силата на собственоръчния архиерейски подпис, тъй като по древното правило - църковната пълнота се съхранява където е епископът. Антиминсът свидетелства за неговото присъствие там, където той физически е възпрепятстван да отиде. Но не само свещеник, а и самият архиерей не може да извършва св. Литургия без антиминс - свой или от друг каноничен архиерей.

Антиминсът до голяма степен е свързан с храма, доколкото е поставен на св. Престол, под напрестолното евангелие. По време на св. Литургия сгънатият антиминс се разтваря и върху него се принася самата безкръвна жертва. Има и антиминси без частица от мощи, само с архиерейски подпис, но те са за престол, който е осветен и следователно, сам съдържа такава частица. Тези обаче са неподвижни, т. е. не могат да се отделят от престола.
При наличието на антиминс с мощи (подвижен), литургия може да се извърши върху него и на неосветен престол, и на всяко място - дори на открито. Свещенодействието върху антиминс се ограничава до св. Литургия. Що се отнася до ръкоположенията в свещен сан, те са възможни единствено на осветен храмов престол.

В Българската православна църква, както във всяка поместна православна автокефалия, антиминси могат да освещават всички канонични архиереи, намиращи се в евхаристийно общение помежду си. При освещаването антиминсът се помазва със св. миро.

Антиномии в Библията (от гръц. аnti - "'срещу" и nоmo -  "закон") -с думата антиномия се означава вътрешно противоречие в концепция, което не се преодолява по чисто логически път. Произходът на антиномиите е свързан с това, че реалността не може да бъде сведена до рамките, които се допускат от формалната логика. Религиозният опит, мистиката и откровението при опит да бъдат изразени на разумен език неизбежно приемат антиномична форма. Това е характерно и за Свещеното Писание. От една страна То говори за Бога със земни термини, използвайки антропоморфизми, учи за Божето всеприсъствие (Бит 1:4; 11:5; Пс. 138), а от друга учи за несъизмеримостта на Твореца с Творението, за абсолютната другоприродност на Божеството (вж. Апофатично богословие в Библията). Христос говори за единството Си с Отца (Мт 11:25-30; Йн 17:21 и др.) и в същото време се обръща към Него с молитва (Мт 26:39 и сл.; Мк 14:36; Лк 22:41-44). Не малко антиномии има и при ап. Павел. Антиномичен характер имат основните християнски догми (за Божественото Триединство и Богочовечието на Христос).

Антиохия на Оронт или Антиохия Епидафна (т.е. близо до храма и гората на Дафна) - древен град с особено важно значение за християнската църква, като първа християнска църква от езичниците и второ след Иерусалим средище на християнството. Основан 300 г. пр. Р.Хр. от сирийския цар Селевк Никатор на р. Оронт преди вливането й в Средиземно море. При сирийските царе и римските императори била един от най-оживените центрове на езическата култура и поразявала с великолепието си. В продължение на 15 км градът пресичала алея, украсена с два реда колони, представляващи покрит ход от двете страни на открит каменен път.

В първите години след Христа, след убийството на архидякон Стефан, много християни напуснали Йерусалим и намерили убежище в Антиохия. Тук възникнала първата християнска мисия, след като от Иерусалимската църква било поръчано на апостолите Варнава и Павел да утвърдят вярата там; те “поучаваха доста народ, и учениците в Антиохия бидоха наречени християни” (Деян. 11:20-26). Апостол Павел оттук извършвал своите мисионерски пътешествия; църквата в Антиохия управлявал и апостол Петър. След падането на Иерусалим Антиохия заела първо място в азийската църква и по значение била равна на Рим, Константинопол и Александрия. В Антиохия процъфтявала знаменитата богословска школа, която дала много видни учители на църквата; там ставали много събори на пастирите на църквата по време на еретическите разпри. В ХIII в.

Антиохия била напълно разрушена от египетския султан. Антиохийският патриарх заема от древност до днес изключително важно място сред патриарсите на източната църква и носи титула “патриарх на целия Изток”. Извън речника: Антиохия.

Антипасха (гр. "вместо Пасха") - първата неделя след Възкресение Господне, наричана още "Томино възкресение" или "Томина неделя".

Антифон (Antiphon) - общо название на химни или на части от Псалтира. Думата "антифон" е гръцка и означава "противозвучащ, пеещ отсреща, отговарящ на гласа на другия". Антифоните са песнопения, възпяващи въплътилия се Божи Син, който дойде на земята, за да даде мир. Пеят се от двата клироса или от два хора едновременно ­ единият хор започва да пее дадено песнопение, а другият го довършва. Първоначално така се наричало последователното пеене на стихове от псалмите (91, 92, 94; виж също катизма). Певците били разделени на две групи. На Литургията се пеят три вида антифони: всекидневни, изобразителни и празнични. През VIII век в обикновените дни се пеели псалмите 91, 92 и Пс. 94 "Спаси ни, Сине Божий, во святих дивен Сий...".

Антихрист - 1) определена личност - противник на Христос, която ще се яви преди свършека на света, за да води борба с Христовата църква, но в края на краищата ще бъде победен от Христос (Апокалипсис). Макар че времето за второто идване на Иисус Христос не е известно, Свещеното Писание описва конкретно признаците, предшествуващи идването на Антихриста. 2) В по-широк смисъл антихрист е всеки човек, "който отрича, че Иисус е Христос" (1 Иоан 2:22), "не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос" (1 Иоан 4:3), разполага с власт и активно се бори с християнството.

Св. Антоний Велики (ок. 250/1-356) - основател на христианското монашества, отшелник в Египет. Извън речника: Св. Антоний Велики.

Митрополит Антоний Сурожки - йерарх на Руската православна църква, почетен доктор по богословие на Абърдийнския университет, на Московската духовна академия и на Кеймбриджкия университет. Завършил биология и медицина и дълги години бил практикущ лекар, вкл. военен хирург във френската армия през Втората световна война, а по време на немската окупация - участник в Съпротивата. През 1939 г., преди заминаването за фронта като лекар от френската армия, той тайно дал монашески обет. След войната продължил медицинската си практика до 1948 г., когато е ръкоположен за свещеник и е изпратен за пастирско служение във Великобритания. Епископ е от 1957, митрополит и патриаршески Екзарх за Западна Европа от 1966 г. От този момент той изцяло се посвещава на пастирско обгрижване на все по-нарастващото му паство и на всички, които се обръщат към него за съвет и помощ. Съхранени и издадени са множество негови проповеди. Извън речника: Митр. Антоний Сурожски.

Антропология (от гр. ανθροπος - човек и λογος - учение) - учение за човека и неговото предназначение. Православната антропология се основава на Богооткровеното Писание и на мистичните прозрения и размисъл на светите отци на Църквата. В най-голяма степен антропологически въпроси изясняват богослови като св.ап. Павел, св. Григорий Богослов, св. Григорий Нисийски и Ориген, мистици като св. Максим Изповедник и ареопагитите, пастири като св. Йоан Златоуст и други, . Те изясняват въпросите за създаването на човека като Божий образ и подобие, за неговата свобода и разум, за същността и произхода на човешката душа, за Грехопадението, Изкуплението, Възкресението, спасението и обожението и пътищата към него, за мястото и ролята на човека в света и отношението му към другите Божии създания.

Антропоморфизъм (гр.) - приписване човешки свойства и качества на Бога.

Антропоморфизъм, антропоморфизми (в Библията) - от гръц. "човек" и "вид, образ, форма" -  описания на свойства и деяния на Бога, които Му придават човешки черти. Антропоморфизмите се срещат често в Стария Завет (Бог "слиза да види" - Бит 11:5, "разкайва се" - Бит 6:6, приписват му се ръце - Изх 14:31, уши - Пс. 33:16, уста - 3 Цар 8:24 и т.н.). Те присъстват и в Новия Завет, особено в притчите.

В същото време Свещеното Писание съвсем определено говори за непреходна граница между безпределната съкровена природа на Вечносъществуващия и човека. Бог е Дух (Йн 4:24). Той е незрим (Изх 33:23), несъизмерим с хората (Ис 40:25). Разумът му превишава човешкия разум, както небето земята (Ис 55:8-9). Който Го е видял, не може да остане жив (Ис 6:5). Всичко това се сумира в понятието "кадош", святостта на Вечносъществуващия - понятие, което означава абсолютно друга негова природа в сравнение със света. В старозаветния култ идеята за Божата святост се изразява в забраната да се създава каквото и да е изображение на Яхве (Изх 20:4).

Това противоречие има следните причини: 1) говорейки за Безпределния, свещеният писател използва метафори, за да го разберат хората, които не биха могли да възприемат думите му по друг начин (св. Йоан Златоуст, "Беседи за Битие", XIII, 2); 2) Антропоморфизмите са призвани да покажат, че Богът на Откровението не е безличен, студен Абсолют, а "жив Бог", активно намесващ се в битието на човека; и накрая: 3) фактът, че човекът е създаден по Божи образ и подобие, дава право на библейските автори да говорят за Предвечния с условните термини на антропоморфизмите.

Aнтропософия - (от гр. "антропос" - човек и "софия" - мъдрост) - еклектично еретическо учение, разновидност на теософията. В центъра на антропософията е обожествяването на човешката същност, открито само на посветените. Основана от немския окултист Рудолф Щайнер. Според св. Игнатий (Брянчанинов) притежава следните отличителни черти: "- ярко изразена окултна насоченост; - пълно отсъствие на покаен дух; - антропоцентризъм, който неизбежно довежда до дяволоцентризъм. Антропософията, която е еретична пародия на християнската антропология, откъсва християнина от Църквата и го лишава от благодатта на църковните тайнства. Без изповед и причастяване към Светите Христови Тайни не е възможно да се води правилна, успешна борба със страстите. В резултат на отхвърлянето на тази светиня се отхвърля и изпълняването на Господните заповеди, т. е. животът по законите на Богооткровеното Евангелие. Подвигът на вътрешното носене на кръста се подменя със съмнителна интелектуална активност. Лъжливото разбиране на новозаветното вероучение довежда до задънената улица на рационалистическата прелест. Антропософите приемат и обичат Изкупителя с разсъдъчното си въображение, а всъщност се отричат от Него с целия си живот. Като правило при тях "няма явно отричане от Бога, но несъмнено има скрито отричане - тъй като в днешно време дяволът изобщо много умело скрива мрежите си, понеже повече се грижи за унищожаването на същественото, отколкото на външното."