Книга Естир - в еврейската Библии влиза в раздела на Писанията, в славяно-руската Библия е поставена сред историческите книги на старозаветния канон. В синодалния превод има десет глави. Септуагинта и Вулгата включват редица допълнения, които не се срещат в еврейския текст.
Споменатите в гръцкото допълнение (Ест. 10) "години, когато царства Птоломей" говорят, че празникът е пренесен в египетската диаспора ок. 114 г. пр.Хр. За него споменава и Йосиф Флавий в "Юдейските древности", XI, 6.
За чуждия произход на празника говори и думата пур, която на акадски означава "жребий", а също и имената на Мардохей и Естир, съзвучни с вавилонските имена Мардук и Иштар. Някои историци го свързват с новогодишните тържества.
Възможно е наставниците на общините от диаспората да са се опитвали да придадат на празника, който е бил заимстван от езичниците, свещено-исторически смисъл. И за обяснение на празника служи мидрашът за Естир. Макар че в книгата може да се намери "жизнен контекст", свързан с диаспората, живяла на територията на Иран, приведените в нея факти не намират потвърждение в документите и летописите. Може обаче да се допусне, че в основата на мидраша лежат спомени за действителни събития.
Съдържанието на Книга Естир се свежда до следното. Иранският цар Ахашверош (в гръц. и рус. прев. "Артаксеркс", исторически съответстващ на Ксеркс I - 486-465), се развежда с непокорната си съпруга Астин и встъпва в брак с младата юдейка Естир, дъщеря на Мардохей (Според гръцката добавка към 1:1 Мардохей попада във вавилонски плен през 597 г.).
Царедворецът Аман, който ненавижда Мардохей, получава с интриги указ от царя за унищожаването на всички юдеи. Естир го разобличава и Аман е екзекутиран. Тъй като царските едикти в Персия не се отменяли, Ксеркс разрешава на юдеите "да защитят живота си" и да окажат въоръжена съпротива.
Според първата интерпретация (митр. Йосиф Петрових) книгата се разглежда като историческа, написана от самия Мардохей. Другата интерпретация е обоснована от познавача на библейската археология Де Во, който вижда в Книга Естир "празнична легенда със светски произход" (в еврейския текст не е споменато дори Божето име). Според тази интерпретация легендата е възникнала на основата на по-ранни предания в годините на гоненията, водени от Антиох Епифан. Във всеки случай книгата е сходна с разказа за Йосиф (Битие) и свидетелства за Промисъла, който в най-безнадеждни обстоятелства спасява Старозаветната църква.
Александр Мень
Словарь по библиологии
Превод Павел Б.
Николов
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
