Посещението на Авраам (т.н. Старозаветна Троица). Икона от преп. Андрей Рубльов в Свето-Троицевата Сергиева Лавра в Русия.

 

 

 

 

 

 

 

  Нашата вяра

 

 

:: Основни доктрини и вероизповедни формули
:: Вяра и знание
:: Откровението
:: Православната традиция
:: Свещеното Писание
:: Бог Света Троица
:: Бог Отец
:: Ангели и демони. Човекът
:: Бог Син Иисус Христос и за Кръста Господен
:: Възкресението и Възнесението
:: Бог Дух Свети и Божествената Благодат
:: Божията майка

 

 

  "И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Maт. 28:19-20).

Основни доктрини и изповедни формули

Никео-Цариградски символ на вярата mp3 - Ч У Й  Символа на вярата на черковнославянски (mp3). Речитатив. Изп. Хор за източно православно пеенe "Св. Роман Сладкопевец", www.saint-romanus-choir.com

на църковнославянски, български и английски език

Относно вероучителните документи на Православната Църква

  > Вероучительные документы Православной Церкви Архиепископ Василий (Кривошеин)
  :: Обзор Существующих Символических Документов и Вопрос Составления Нового Исповедания Веры
  :: Вопрос развития догматов. Свойства догматических формулировок
  :: Древнейшие символические памятники
  :: Символические памятники IX-XV веков
  :: Полемические сочинения XVI-XIX веков
  :: Оценка "исповеданий веры". Катехизис Митрополита Филарета (Дроздова)
  :: Стремление русских богословов освободиться от инославных влияний
  :: Памятники первостепенного богословского значения

  > The Basic Sources of the Teachings of the Eastern Orthodox Church Rev. George Mastrantonis нов прозорец
  > Creeds of Christendom, with a History and Critical notes Philip Schaff (1819-1893) - Volume II нов прозорец

Истините на вярата. Символ верую. Догмати

Съборни вероопределения
  :: Символ на вярата на Първия вселенски събор
  :: Символ на вярата на Втория вселенски събор
  :: За двете естества в едното лице на Господа нашего Иисуса Христа
  :: За двете воли и действия в Господа нашего Иисуса Христа
  :: За иконопочитанието
  :: 82 правило на на Шестия вселенски събор

Други вероизповедни формули
  :: Apostles' Creed
  :: The Athanasian Creed
  :: Исповедание Православной веры - св. Григорий Палама (1296-1359)

  > Символ на вярата на св. Григорий Чудотворец
  > The Answers of Patriarch Jeremiah II to the Lutheran Tubingen scholars regarding the "Augsburg Confession" Excerpts :: Justification by Faith Alone? нов прозорец
  > Изповедание на вярата св. Игнатий (Брянчанинов)
  > Свещеното Писание, св. отци и правилата на Православната църква за пастирското служение
  > Символ на вярата Тертулиан

Канонотворческите събори на Православната църква

Вселенски събори: Първи (325) :: Втори (381) :: Трети (431) :: Четвърти (451) :: Пети (553) :: Шести (680-681) :: Седми (787)
Поместни събори: Апостолски събор в Йерусалим (51) :: Лаодикийски (170) :: Сердикийски (343-344) :: Картагенски (419) :: Константинополски (1341)

Правила на Светата Православна църква

  :: Правила на светите апостоли на български и руски език, с тълкуванията на еп. Никодим (Милош)
  :: Правила Святых Соборов поместных с толкованиями еп. Никодима (Милоша) - изработени на поместни събори преди Първия вселенски събор (325 г.)
  :: Правила на Вселенските Събори (рус.) I, II, III, IV, VI, VII :: Tълкувания на еп. Никодим (Милош) (на руски ез.) :: "Вселенские Соборы" А.В. Карташев
  :: Правила Святых Отец :: Toлкования Еп. Никодима (Милоша)

  Точно изложение на православната вяра

Преподобни Иоан Дамаскин

:: КНИГА ПЪРВА: За това, че Божеството е непостижимо и че не бива с излишно любопитство да търсим онова, което не ни е предадено от светите пророци, апостоли и евангелисти. За това, кое може да се изрази с думи и кое не може, кое може да бъде опознато и кое превъзхожда познанието. Доказателство, че Бог съществува
За това, що е Бог. За това, че Божеството е непостижимо. Доказателство, че има един Бог, а не много богове
За Словото и Сина Божий, доказателство от разума. За Светия Дух; доказателство от разума. За Светата Троица
За това, което се приписва на Бога. За Божественото съединяване и разделяне. За това, което се говори за Бога с аналогии, взети от тялото. За местопребиваването на Бога и за това, че само Божеството е неописуемо. Свойства на божествената природа

:: КНИГА ВТОРА: За века. За творението. За ангелите. За дявола и демоните. За видимото творение. За небето
За Светлината, огъня и светилата - слънцето, луната и звездите. За въздуха и ветровете. За водите. За земята и за това, което се ражда от нея. За рая. За човека. За удоволствията. За неудоволствието. За страха. За гнева. За въображението. За сетивата. За мислителната способност. За способността да помним. За вътрешното и външното слово. За страданието и действието (енергията). За енергиите (действията или дейностите). За доброволното и неволното. За това, което е в наша власт, или за свободата (за свободното решение). За случващото се. За това, защо сме създадени със свободна воля. За това, което не е в наша власт. За Промисъла. За предзнанието и предопределението

:: КНИГА ТРЕТА: За Божественото домостроителство и за грижата за нас, и за нашето спасение. За това, как бе заченат Бог Слово и за Божественото Му въплъщение. За двете природи (в Христа), против монофизитите. За взаимното общуване между свойствата. За броя на природите. За това, че в Една от Ипостасите на Божеството цялата Божествена. природа е съединена с цялата човешка природа, а не част от едната - с част от другата. За едната сложна Ипостас на Бог Слово. Към онези, които изследват това - към непрекъснато или към разделено количество трябва да се отнасят естествата в Господа? Отговор на въпроса: "Има ли (в Христа) природа без ипостас?". За Трисветата песен. За природата, (която се съзерцава в целия) вид (същества) и в неделимото (тоест във всяко отделно същество от даден вид); за разликата между съединение и въплъщение; и за това, как трябва да се разбира изразът "Една природа на Бог Слово - въплътена". За това, че Светата Дева е Богородица, против несторианите. За свойствата на двете природи. За двете воли и свободни действия на нашия Господ Иисус Христос. За действията в нашия Господ Иисус Христос. Против онези, които казват: "Ако в човека има две природи и две действия, то в Христа трябва да се предполагат три природи и също толкова действия".
За това, че в Господа природата на плътта и волята са обожествени. Още за това, че в Господ има две воли и свободи, както и два ума, знания и мъдрости. За Богочовешкото действие. За естествените и непорочни страсти
За незнанието и робството. За преуспяването. За страха. За молитвата на Господа. За възприемането. За страданието на тялото Господне и за безстрастието на Неговото Божество. За това, че дори и по време на смъртта на Господ Божеството на Словото остана неразделно с душата и тялото и че едната Ипостас се запази
За тлението и изтлеването. За слизането в ада

:: КНИГА ЧЕТВЪРТА: За това, което се случи след възкресението. За седенето отдясно на Отца. Против онези, които казват: "Щом като Христос има две природи, значи вие или служите на твар, покланяйки се на сътворена природа, или считате едната природа за достойна за поклонение, а другата - за недостойна за такова". Защо се въплъти Синът Божий, а не Отец и не Духът? И какво постигна Той с въплъщението Си?. Към онези, които питат: "Сътворена ли е Христовата Ипостас, или е несътворена?". За това, кога (Господ) бе наречен Христос?
Към онези, които питат: "Две природи ли е родила Света Богородица и две природи ли са висели на кръста?". В какъв смисъл Единородният Син Божий се нарича първороден?. За вярата и кръщението. За вярата. За кръста и още за вярата. За покланянето на изток. За светите и пречисти Господни тайнства. За родословието на Господ и за Света Богородица. За почитането на светиите и на техните мощи. За иконите. За Писанието. За изразите, употребявани за Христа. За това, че Бог не е Причина за злото. За това, че няма две начала. Защо Бог, Който предварително знае всичко, е създал тези, които ще съгрешат и няма да се разкаят?. За Божия закон и греховния закон. Против иудеите, за съботата. За девството. За обрязването. За Антихриста. За възкресението

Православен катехизис

  > Пространный Православный Катихизис Святитель Филарет (Дроздов) Московски
  > Catechism of The Orthodox, Catholic Church St. Philaret (Drozdov) of Moscow
  > A Short Exposition of Orthodox Doctrine
  > The fundamental teachings of the Eastern Orthodox Church. The Ten Commandments Rev. George Mastrantonis, Greek Orthodox Archdiocese
  > Orthodox Catechism. Basic Teachings of the Orthodox Faith Metropolitan Archbishop Sotirios, IntraText Edition
  > Orthodox Catechism. Orthodox Creed Catechism Of The Eastern Orthodox Church Rev. Constas H. Demetry, D. D.
  > Orthodox Catechism Bishop Hilarion Alfeyev

  Закон Божий Серафима Слободского

Предварительные понятия :: Молитвы :: Священная история Ветхого и Нового Завета :: О вере и жизни христианской :: О Богослужении Православной Церкви

В наше время необходимо избегать рассказывать Закон Божий в форме наивной сказки (как говорят "по-детски"), ибо ребенок и поймет его, как сказку. Когда же будет взрослым, у него произойдет разрыв между учением Закона Божия и восприятием мира, как это мы и наблюдаем нередко в окружающей нас жизни. У многих современных людей с высшим образованием знания в области Закона Божия остались только со школьной скамьи первых классов, т. е. в самой примитивной форме, которая, конечно, не может удовлетворять всем запросам ума взрослого человека. Да и у самих детей, растущих в современных условиях и развивающихся быстрее обычного, часто возникают самые серьезные и мучительные вопросы. Такие вопросы, на которые многие родители и взрослые совершенно не в силах ответить. >>>

 

Що е вяра

Из творенията на светителя Дмитрий Ростовски

Според учението на свети апостол Павел, "вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда" (Евр. 11:1); по думите на св. Иоан Дамаскин "вяра е това, на което се надяваме и увереност в невидимото"; както отбелязва св. Иоан Златоуст "вярата е поглед към неизвестното"... И така, според тълкуванието на Великите вселенски учители, да се вярва може само в това, което не се вижда: затова се и нарича вяра, защото се вярва в нещо невидимо. Ще изясним това по-подробно. Вяра е онова, което плътските очи не виждат и ръцете не усещат, но сърцето и умът несъмнено утвърждават, че е именно така, а не иначе. Например не виждаме Бога, защото "Бога никой никога не е видял", както говори св. евангелист Иоан Богослов (Иоан. 1:18), но несъмнено вярваме, че има Бог - това именно е вярата. >>>

  Основи на Православната вяра

Епископ Александр (Милеант)

 :: Какво е Символ на Вярата?
 :: Историческа справка за Символа на Вярата
 :: Текст на Символа на Вярата
 :: В какво вярваме съгласно Символа на Вярата
 > The Principles of the Orthodox Faith Faith Bishop Alexander (Mileant)
 > Основы Православной веры Епископ Александр (Милеант)

Тълкувание на Символа на православната вяра

Св. Николай Велимирович Сръбски

 :: Вярвам в един Бог, Отец, Вседържител...
 ::   ... Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

 ::  ... И възкръсна в третия ден, според Писанията

 ::   ... И се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца

 ::   ... И в една света, съборна и апостолска Църква

Свт. Филарет (Дроздов) - Пространный Православный Катихизис
 :: О Символе веры
 :: О членах Символа веры

The Faith of Chosen People

An Excellent Exposition on the "Symbol of Faith", the Nicene Creed by St. Nikolai of Zica

I believe in one God...
… the Father Almighty, Maker of heaven and earth, and of everything visible and invlsible.
And in One Lord Jesus Christ, the Only-begotten Son of God, begotten of the Father before all ages.
... Light of Light, true God of true God, begotten, not made, of one essence with the Father, through whom all things were made.
Who for us men and for our salvation came down from heaven, and was incarnated by the Holy Spirit and of the Virgin Mary, and became Man.
crucified for us under Pontius Pilate, he suffered and was buried...
... and resurrected on the third day in accordance with the scriptures...
... And (He) ascended into heaven, and sits at the right hand of the Father.
And He will return in glory to judge the living and the dead, Whose kingdom will have no end.
And in the Holy Spirit, the Lord, the Giver of life, Who proceeds from the Father; Who together with the Father and the Son is worshlpped and glorified; who spoke through the prophets.
In One, Holy, Universal, and Apostolic Church.
I acknowledge one baptism for the remission of sins.
I await the resurrection of the dead.
... and the life of the age to come.

About Orthodoxy and The Bulgarian Orthodox Church

 :: History of the Bulgarian Orthodox Church
 :: Feasts of the Church
 :: Orthodox Dogma and Doctrine
 :: Orthodox Icons
 :: Orthodox Monasticism
 :: Orthodox Prayer
 :: Orthodox Scripture
 :: Orthodox Symbolism
 :: Orthodox Worship
 :: Sacraments of the Church
 :: The Church Building and Its Servers

Догматы и разум

Архимандрит Юстин (Попович)

"Перед любым божественным догматом разум человеческий немощен; и если он искренен, он должен свое отношение выразить признанием: не понимаю. Если же он бунтует перед их загадочной таинственностью, они становятся для него бессмыслицей и сумасшествием, безумием и соблазном..." >>>

The Truth of Our Faith

Father Cleopa of Romania

:: The Life and Works of PROTOSINGELOS IOANICHIE MOROI of Sihãstria Monastery :: Glossologia (speaking in tongues) :: About Holy Scripture :: About Holy Tradition :: Magic and Occultism :: On the Presuppositions of our Personal Salvation :: The Second Coming of Christ :: On the Thousand Year Reign (Chiliasm)

 

 

Вяра и знание

О вере

Свт. Филарет (Дроздов) - Пространный Православный Катихизис

От мрака към Откровението Опит за богословска трактовка на основните хипотези за произхода на религията

Н. Антонов

Защо и от какви подбуди човекът е започнал да разсъждава за Бога? Този въпрос директно ни отправя към издирването на причината за появата на религията в човешкото общество. Преди да поемем по този път, ще разгледаме някои хипотези. В по-голямата си част те са вече отречени, но все пак господстват сред немалка част от мислещите хора у нас. >>>

Пази вярата си!

Св. Николай (Велимирович) Охридски, от "Православен календар" 1939 г.

Зли ветрове те удариха от всички страни, българино брате. Усещаш ли? Виждаш ли? Чуваш ли? Искат да угасят кандилото на вярата вътре в твоята душа. Искат да скъсат твоята връзка с твоите родители, с твоите предци, с твоята слава. Искат да те оставят във "външната тъмнина", без кандило и без божествен пламък в душата. Искат да те осиромашат и оголят, да ти опразнят душата и да я направят пуста.
Тези три ветрове са: неверието, кривоверието и маловерието. Неверието иска да подсече корена на твоята душа. А щом е подсечен коренът, какви листа и плодове можеш да очакваш от дървото? >>>

Над Изтока и Запада. Осем философски размисъла за православните Балкани

Християнски ереси и секти

Докетизъм :: Монофизитство :: Монотелитство (единоволие, единоволна ерес) и др.

Виж също:
Въведение в Православието: Апологетика: Вяра, неверие и съмнение
Православие и инославие

 

 

Божественото Откровение

Об Откровении Божественном

Свт. Филарет (Дроздов) - Пространный Православный Катихизис

За времето и вечността

Св. Дионисий Ареопагит

Струва ми се, че изхождайки от Писанието, трябва да познаем още природата на времето и вечността. Защото Писанието не нарича всичко което съществува абсолютно неродено и действително вечно, нетленно и безсмъртно.

Синайското законодателство

Мистицизм и его природа

П. М. Минин, Киев, изд. "Пролог", 2003 (148 с.)

   I. Мистицизм и его природа
   II. Христианская и внехристианская мистика
   III. Абстрактно-спекулятивное направление древнецерковной мистики: Мистика Климента Александрийского, Ареопагитик, св. Григория Нисского.
   IV. Нравственно-практическое направление древнецерковной мистики: Значение Оригена в истории древнецерковной мистики. Мистика прп. Макария Египетского, Симеона Нового Богослова. Этико-гностическое (примирительное) направление древнецерковной мистики. Мистика прп. Исаака Сирина, Максима Исповедника.
Заключение. С.Л. Епифанович о данном исследовании П.М. Минина

   Автор устанавливает, как результат своего исследования, три главных направления древне-церковной мистики - "абстрактно-спекулятивное", "нравственно-практическое" и примирительное. После общей характеристики их (1-11) он переходит к наложению воззрений представителей первого направления (12-39). Здесь под его умелым пером начинают с величавой последовательностью в дымке философского глубокомыслия проноситься пред нами возвышенные воззрения Климента Александрийского, первого представителя церковного мистического γνωσις'а Дионисия Ареопагита, загадочного автора загадочных, почти непонятых по возвышенности богословствования книг, и св. Григория Нисского, этого величайшего в отцах философа.
На смену этим великанам богословствующей мысли, отцам абстрактно-спекулятивной мистики, выступают у автора далее люди чувства и подвижнического делания, представители нравственно-практического направления мистики, с их более простым, более наглядным и вместе полным более живого и яркого чувства духовно-мистическим опытом. После Оригена, значение которого в отношении к мистике можно признать просто миниатюрным по сравнению с его огромными заслугами в богословии, живо и наглядно во всем блеске и красоте своих глубоких и проникновенных созерцаний встает пред нами преп. Макарий Египетский, поистине Великий среди великих: за ним - не менее привлекательный тайновидец мистического боговедения преп. Симеон Новый Богослов, в XI в. воскресивший в одряхлевшей Византии предания святой старины и пробудивший в ней высшие запросы мистического чувства (39-69). Наконец, как объединение того и другого направления, отмечается у автора третье - "этико-гностическое (примирительное)" направление, и в числе представителей его получают сжатую, но полную характеристику преп. Исаак Сирин и преп. Максим Исповедник (69-86). Так в сжатой и цельной картине охватывает автор в своем сочинении всех значительных представителей мистики в древней Церкви до XI в (кроме только разве Евагрия).

 

 

За Православната традиция и Свещеното Предание

Свещеното предание

Православен Катехизис, Синодално издателство, София 1991

О Священном Предании и Священном Писании

Свт. Филарет (Дроздов) - Пространный Православный Катихизис

Канонотворческите събори на Православната църква

Вселенски събори: Първи (325) :: Втори (381) :: Трети (431) :: Четвърти (451) :: Пети (553) :: Шести (680-681) :: Седми (787)
Поместни събори: Апостолски събор в Йерусалим (51) :: Лаодикийски (170) :: Сердикийски (343-344) :: Картагенски (419) :: Константинополски (1341)

Авторитетът на древните събори и преданието на светите отци

Прот. Георгий Флоровски

 :: Съборите на ранната Църква
 :: Императорски или вселенски събор
 :: Христос: критерият за истината
 :: Значението на позоваването на св. Отци

За неписаните установления в Църквата

Св. Василий Велики из "За Светия Дух"

От съхранените в Църквата установления и проповеди едни ние притежаваме благодарение на писаното учение, а други, предадени ни чрез апостолската традиция, сме приели в тайнството. Но и едните, и другите имат еднаква сила по отношение на благочестието. . . Нима някой чрез писменà е поучил людете, уповаващи се на името на нашия Господ Иисус Христос, да полагат на себе си знака на кръста? Нима някое писание ни е научило да се обръщаме на изток по време на молитва? . . Та според кои писания извършваме това? . . Нима не произлиза от онова необнародвано и съкровено учение, което нашите отци са съхранили в мълчание, предпазвайки го от любопитство и чужда намеса, тъй като добре са знаели, че светостта на тайнствата се съхранява в мълчание? . . Eдно е догматът, а друго проповедта. Догматът се обгръща в мълчание, а проповедите се правят достояние на всички. А вид мълчание е и неяснотата, до която прибягва Свещеното Писание, когато придава на догматите труден за възприемане смисъл с цел да бъдат от полза за четящите. . . Впрочем, цял ден не ще ми стигне, ако започна да разказвам за "неписаните" тайнства на Църквата. >>>

Православният подход към Истината

Свещеник Иоан Уайтфорд

Последна глава от книгата Sola Scriptura ("Единствено Писанието"), в която авторът - бивш протестантски пастор, изследва протестантското учение за самодостатъчността на Св. Писание.
Съдържа:
 :: Има ли надежда за протестантите?
 :: Защо единствено Писанието
 :: Слабостите на учението Sola Scriptura - три неправилни допускания
 :: Православният подход към истината

  > Sola Scriptura: In the Vanity of Their Minds (.zip) A complete refutation of the heresy of sola scriptura, the central doctrine of Protestantism - John Whiteford
  > Только Одно Писание Несостоятельность протестантской точки зрения на Священное Писание - Джон Уайтфорд

Почитта към Пресвета Богородица и светиите

:: Защо Православната църква почита Богородица и светиите? Свещ. Георги Вълев
Провиняваме ли се ние, православните християни, срещу втората Божия заповед, като, вярвайки в Бога и служейки Нему, почитаме още света Богородица, светите апостоли, светите мъченици и всички други святи хора, отдали живота си за Божия прослава? Провиняваме ли се с това, че в тяхна чест устройваме празници, издигаме храмове, служат се литургии и прочие? За да отговорим на този въпрос, нека първо си изясним що е кумир. Кумирът е идол, който е поставен от човек на мястото на истинския Бог. Кумирът е лъжливо божество, с което човекът се опитва да измести Бога. Но може ли нещо да измести Бога? Не, разбира се, защото Бог е единственият и всемогъщ Господар на Вселената. Има обаче и днес хора, които се опитват да заместят Бога с нещо низше и преходно и правят това свой Бог. Такива хора са суеверните идолопоклонници. >>>

:: За родословието на Господ и за Света Богородица. За почитането на светиите и на техните мощи св. Йоан Дамаскин
Трябва да почитаме светиите като Христови приятели, като Божии чеда и наследници, както казва евангелист Иоан Богослов: А на всички, които Го приеха  даде възможност да станат чеда Божии. Защото те вече не са роби, а са синове. Ако пък са чеда, те са и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа. И Господ в своите Евангелия казва на апостолите: Вие сте Ми приятели. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му. >>>
:: За църковното почитане на Богородица
"Наименованието Богородица - пише Антиохийският патриарх Йоан - е съставено от много Отци и е употребявано от тях и писмено и устно. Никой от църковните Отци не е отхвърлял това название; напротив - мнозина са се ползвали от него и при това - знаменити." Такива са: св. Игнатий Богоносец, св. Юстин Философ, св. Ириней - епископ Лионски, св. Дионисий Александрийски - Отци от II и III век; св. Атанасий Велики, Св. Иоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Ефрем Сирин - църковни Отци от IV век. "Който отрича, че Мария е родила Бога, той няма да види славата на Неговата Божественост" - възкликва св. Ефрем Сирин. Св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, а след тях и много други употребяват в произведенията си термина "Богородица". Св. Отец Прокъл - Константинополски архиепископ - в едно свое слово за Рождество, на поставения му въпрос: "Ти мечтаеш да видиш нещо невиждано - нима жена може да роди Бог?" дава великолепен отговор: "Аз не казвам, че жена може да роди Бог, аз казвам, че Бог може да се въплъти и да се роди от жена, защото за Него всичко е възможно." >>>

:: Почитта към светиите в Православната църква - проф. Тотю Коев

Светостта като състояние на нравствена извисеност на отделната личност е тема, върху която може всякога да се разсъждава. При все това има случаи и поводи, когато е наложително тя да бъде обсъждана.
Две са причините или съображенията ми да се спра тук на тази тема: 1) всички сектантски общности отричат въобще светиите и съответно почитта към тях, а сега у нас те са много и са твърде агресивни, и 2) не са малко тези измежду православните, които поради недостатъчна религиозна просветеност или поради засиления рационализъм в нашето време се отнасят с по-голяма или по-малка доза скептицизъм по въпроса за светиите и за почитта към тях. Въпросната тема е в генетическа връзка с молитвите за умрелите, с почитта към иконите и почитта към Кръста. Тук разглеждам темата частично и предимно през библейско-психологическата призма. >>>

The Dogmatic Tradition of the Orthodox Church

His Eminence Metropolitan Maximos of Pittsburgh

Orthodoxy, a way of life, is known for its experiential approach to faith and doctrine. Rooted in the Bible, its faith and doctrine is enriched by the living commentaries of the lives of the saints of the past and the present. It is enriched by the theological speculations of the Fathers and Teachers of the Church, and by the decrees of the various councils which dealt with doctrinal aberrations (heresies). As an introduction to the Doctrine of the Orthodox Church, we will deal with the Tradition of the Church and the Holy Bible, part of this tradition, as the source of our Christian faith and doctrine.

 :: Sacred Tradition and the Doctrine of the Orthodox Church The "Living Continuity"
 :: Forms Of The Dogmatic Tradition The Holy Scriptures :: The Fathers of the Church :: The Major Councils :: The Creed of the Church :: Later Councils :: The Divine Liturgy :: The Canons of the Church :: Christian Art: Iconography, Architecture
 :: The Doctrine Of The Church - Orthodox Dogma And Belief Triune God :: Creation
The Divine Plan Of Salvation Christ's Incarnation and the Mystery of Salvation :: Jesus the Christ, the God-Man :: Jesus the Prophet, the Priest, and the King :: The Mission of the Holy Spirit :: Divine Grace :: The Church of Christ :: The Communion of Saints
 :: Orthodox Eschatology Partial Judgment - the hour of our death :: General Judgment - the Coming Again of Christ

Виж също:
Въведение в Православието: Апологетика: Православие и инославие

 

Светата Библия

Св. Писание - пълен текст, тълкувания, синопсис и интернетни ресурси

 :: Книгите на Свещеното Писание на Вехтия и Новия Завет, "Синодално издателство", 1992 г.
 :: Ред на евангелските събития по четиримата евангелисти
 :: Тълкувания и беседи
 :: Евангелските и Апостолските чтения за всеки ден от годината
 :: Избрани наставления от Библията и християнското наследство
 :: Библейски карти
 :: Библейските пророци
 :: Св. Писание в Интернет в текст и звук на различни езици
 :: Наименованията на отделните глави в Св. Библия на руски и английски езици
 > Божият закон
 > Евангелските блаженства
 > Химнът на Любовта. Hymn to Love св.ап. Павел (1Кор. гл. 13)

  Запознаване с Библията

Свято-Троицко-Сергиева Лавра

 :: За Евангелието. История на Евангелския текст
 :: Кога са написани Евангелията
 :: Значение на четирите Евангелия
 :: Съгласуване на Евангелията
 :: Характер на всяко от четирите Евангелия: от Матея, от Марка, от Лука, от Иоан

> Посланията на св. апостол Павел

О Священном Писании

Свт. Филарет (Дроздов), из Пространный Православный Катихизис

Священные книги написаны в разные времена. Одни — до Рождества Христова, другие — после. Эти два раздела Священных книг имеют особые названия. Те Священные книги, которые написаны до Рождества Христова, называются книгами Ветхого Завета; те, которые написаны после Рождества Христова, называются книгами Нового Завета. >>>

Как да четем Евангелието и светите отци

  > Как да четем Евангелието и светите отци Св. Игнатий Брянчанинов
Не дръзвай сам да тълкуваш Евангелието и останалите книги на Свещеното Писание. Писанието, изречено от светите пророци и апостоли, не е изречено произволно, но по внушение на Светия Дух (II Петр. 1:21). Нима не е безумство да го тълкуваш произволно? ...Писанията на светите отци са изцяло съставени по внушение или под влиянието на Светия Дух. Чудно съгласие има у тях, чудно помазание! Който се ръководи от тях, без всяко съмнение има за ръководител Светия Дух. >>>
  > How to Read the Bible By Bishop Kallistos Ware
  > Как читать Библию Епископ Каллист Диоклийский
  > Чтение Священного Писания по учению святых отцов Свящ. Иоанн Брек

Родословие на Безначалния

Св. Григорий Богослов

За Христа е писал великият Матей, писал е и превъзходният Лука, като обаче единият посочил в книгата си едно, а другият - друго родословие. И двете родословия отвеждат от Христа към кръвта на първозданния (Адам). Но защо единият евангелист разказва за голям брой праотци, а другият се ограничава с малък? >>>

Светата Библия и Светите отци за Причастието и за достойното приемане на Светите тайни

Св. Писание за светата Евхаристия
Св. Яков, брат Господен, първи епископ на Йерусалим. Св. Климент Римски. Св. мъченик Юстин Философ. Св. Ириней Лионски. Св. Атанасий Велики. Св. Ефрем Сирин.
Св. Кирил Йерусалимски. Св. Макарий Велики. Св. Йоан Златоуст. Св. Исидор Пелусиотски. Св. Йоан Касиан Римлянин. Св. авва Исаия. Св. Анастасий. Св. Йоан Дамаскин. Св. Симеон Нови Богослов. Св. Марк Ефески. Св. Макарий Московски. Св. Димитрий Ростовски. Послание на източните патриарси (1723). Св. Тихон Задонски. Св. Игнатий Брянчанинов. Св. Никодим Светогорец. Св. Теофан Затворник. Св. Серафим Саровски Чудотворец. Св. Амвросий Оптински. Св. Йоан Кронщадски. Из Патерика на Троице-Сергиевата лавра. Архиепископ Серафим Соболев

Указател за притчите Христови

 :: Защо Христос e говорел с притчи?
 :: Указател за притчите Христови

 

Боговдъхновеност (или богодуховност) на Свещеното Писание

Протоиерей Александър Мен, из "Речник по библеология"

Догмат на Църквата, който се споделя от всички християнски изповедания (с изключение на радикалните течения, които фактически са напуснали пределите на християнството). Самият термин боговдъхновеност (гръц. (eТpneustoj 'боговдъхновен') се среща още в апостолските писания и означава, че свещените автори на Библията са били "движени от Светия Дух". >>>

Вселенските събори и Свещеното Писание

Протоиерей Александър Мен, из "Речник по библиология"

В епохата на Вселенските събори канонът на Свещеното Писание е вече изцяло установен, макар че редица писатели и свети отци продължават да смятат за канонични някои книги, които много по-късно са изключени от канона (Дидахе, Първо и Второ Послание на св. ап. Климент Римски, Пастир и др.). На Вселенските събори въпросът за канона не се поставя, защото интересите на Св. Отци са съсредоточени върху проблемите на христологията >>>

Каноничност на Библията. Свещен библейски канон

Бивш Неврокопски митрополит Пимен

Съдържа:
 :: Понятието канон. Начин на канонизиране и канонизации
 :: Библейският канон на ветхозаветните и новозаветните свещени книги

Св. Ириней Лионски за Новия и Стария Завет

Св. Димитрий Ростовски

... Главното основание, на което се гради цялото християнско вероучение, "стълб и утвърждение на Църквата", според израза на свети Ириней, са четирите новозаветни Евангелия, написани от учениците и очевидците на Господа. ... Както Старият, така и Новият Завет представляват едно неразривно цяло. Да се приписва на Бога в Стария Завет само правосъдие, а в Новия - само една всеобхватна любов, според свети Ириней означава да не се познава и да не се разбира духът и смисълът нито на единия, нито на другия Завет. Бог строго наказва в Стария Завет, но още по-строго ще наказва и наказва в Новия. ... Св. Ириней подробно разкрива в съчиненията си смисъла и значението на Стария Завет. Според разсъжденията му старозаветният закон има две страни: външна - обредна, и вътрешна - нравствено-духовна. >>>

Sola Scriptura. "Единствено Писанието". Православно изследване на протестантското учение за самодостатъчността на Св. Писание Връзка извън нашия сайт.

Свещеник Иоан Уайтфорд
Съдържа:
 :: Има ли надежда за протестантите?
 :: Защо единствено Писанието
 :: Слабостите на учението Sola Scriptura - три неправилни допускания
 :: Православният подход към истината
На други езици:
  > Sola Scriptura: In the Vanity of Their Minds A complete refutation of the heresy of sola scriptura, the central doctrine of Protestantism - John Whiteford Връзка извън нашия сайт. zip
  > Только Одно Писание Несостоятельность протестантской точки зрения на Священное Писание - Джон Уайтфорд Връзка извън нашия сайт.

Апокрифи

Протоиерей Александър Мен, из "Речник по библиология"

:: Старозаветни апокрифи :: Новозаветни апокрифи
Апокрифи (от гръц. апокрифос - "скрит, таен")  се наричат книгите, които претендират да са свещени, но са отхвърлени от Църквата и не са включени в Св. Писание. В езическия свят понятието апокрифи означава съчинения, съдържащи тайни доктрини или сведения за мистерии. В църковната му употреба то е свързано с това, че еретиците често криели своите книги или ги представяли за тайно Откровение, дадено само на посветените. Протестантите наричат апокрифи неканоничните книги на Стария Завет. >>>

Библейска археология

Протоиерей Александър Мен, из "Речник по библиология"

:: Обща библейска археология на Стария и Новия Завет
:: Палестинска библейска археология на Стария и Новия Завет

Свитъците от Мъртво море

Кумран e местност на изток от Йерусалим, в която през 1947 г. са открити древни свитъци с ръкописи на на Стария Завет. Наречени са "Свитъци от Мъртво море" или "Кумрански ръкописи" и днес съдържат в крайно фрагментиран вид всички Старозаветни книги (без Книга Естир) и много небиблейски свитъци. >>>

Вяра и дела. За православната вяра. Екзегетично изследване на Посланието на ап.Павел до Римляните, 4:17-25

Проф. архим. Яков (Жак) Халил

... Откъсът Рим 4:17-25, който в четвърта глава свидетелствува за цялостното учение на апостол Павел за оправданието чрез вярата и неговата съгласуваност със светата Библия, доказва, че вярата според апостол Павел не е просто възприемане от човека; човекът не е неизбежно и пасивно воден към приемането на божественото - "пасивното оправдание" е погрешно разбиране на оправданието чрез вярата, тъй като в "пасивното оправдание" човекът няма никакво участие.
Примерът на Авраам, който разгледахме и анализирахме като типичен пример за оправданието чрез вярата в силата Господня, която възкресява мървите, е доказателство срещу представата за пасивно оправдание. >>>

 

Основните библейски езици и техните разновидности

Бивш Неврокопски митрополит Пимен
Ръкописните кодекси на Библията са написани на следните основни библейски езици: еврейският, арамейският и библейският гръцки език. >>>

Древни библейски ръкописи и рецензии на Библията

Бивш Неврокопски митрополит Пимен

:: Как се е запазил еврейският библейски кодекс до наши дни?
:: Най-старите ръкописи на еврейската Библия. Библейски ръкописи на гръцки език.  Таргуми. Превод на Седемдесетте (Септуагинта, LXX)
:: По-важни древни, маюскулни, унциални гръцки ръкописи. 1. Кодекс ватиканус, Codex Vaticanus. 2. Kодекс Синаитикус. 3. Kодекс Александринус. 4. Kодекс Паризиензис или Ефреми рескриптус. 5. Кодекс Кларамонтанус
:: Рецензии. Оригенова рецензия

Center for the Study of New Testament Manuscripts

 

Древни библейски преводи

Бивш Неврокопски митрополит Пимен

:: Превод на Седемдесетте
:: Други древни преводи. Преводи от еврейски: Самарянско Петокнижие, Сирийският библейски превод - Пешито
:: Посредствени преводи: Сирийски, Египетски (коптски), Етиопски. Арменски, Грузински, Готски превод на епископ Улфила, Арабски, Латински преводи (Итала, Вулгата, Сикстинска-Климентинска вулгата)
:: Старобългарски преводи. Кирило-Методиевски превод

Епископ Вулфила и готският превод на Библията

Епископ Вулфила (ок. 311-383) бил просветител на германските племена вестготи, преводач на Библията на готски език. Времето на служението му съвпаднало с арианските спорове и смутове сред готите. Около 348 г. Вулфила изпросил от император Констанций разрешение да се пресели с паството си в Мизия зад Дунава. В догматични спорове той, под влиянието на Евсевий Никомидийски, приел страната на една от арианските партии. >>>

Първите славянски преводи на Библията

Солунските братя Кирил и Методий създават славянската азбука през IХ век. Това мнение, като безспорна истина обединява повечето автори още при възникването на славистиката през ХVIII век. Но явява се другият съществен въпрос - на основата на кой от славянските езици солунските братя създават новата писменост и правят първите славянски преводи на богослужебните книги? Този въпрос е предмет на продължителни и задълбочени обсъждания, преминаващи често в остри спорове. >>>

Неофитовият превод на Новия завет в контекста на книжовноезиковите процеси през Възраждането

Диана Иванова

Сред многостранните заслуги на Отец Неофит Рилски към българската филология с особена сила се откроява неговият принос за превеждането и разпространението на Новия Завет, който изиграва значителна роля за духовното възраждане на българския народ, дава му опора в един от най-драматичните моменти от борбата за независима църква. Преводът на Новия Завет има съществен дял и в опитите за устройването, кодификацията и обогатяването на новобългарския книжовен език през 40-те-50-те години на ХIХ в. В езика на превода намират отражение възгледите на Неофит Рилски и завършената му езиковостроителна концепция, доминираща сред филологическите среди през втората четвърт на ХIХ век (изложени във "Филологическо предуведомление" на "Болгарска граматика" (1835 г.) и в предговора на неговата славянобългарска христоматия (1852 г.). В следващите редове ще се спрем на конкретните му книжовноезикови схващания, приложени в Новия Завет. >>>

Библейското дело в България - история, традиции и значение

Проф. д-р Славчо Вълчанов

Сложна е историческата съдба на Кирило-Методиевият превод на Библията при различните славянски народи, включително и в средновековна България. Както до падането на Второто българско царство под турско робство (1396), така и известно време след това, нашите предци са си служили в своя частен, домашен и църковно-богослужебен живот с този славянски библейски превод. Безспорна историческа истина е, че в условията на чуждоземното владичество по нашите земи книжовните традиции заглъхнали. >>>

 

Свещеното писание – за или против монархията

Стефан Илчевски

Въпросът за или против един от двата вида съществуващи форми на държавно управление – монархия или република, вълнува хората още от дълбока древност. По него вземат отношение общественици и политици от различен ранг и величина. Той намира място в трудовете на учени, работещи в почти всички области на науката. Върху него спират вниманието си древни и съвременни философи. Историческата обстановка понякога благоприятства излизането му на преден план, облагодетелствайки една от двете форми на управление. Например в периода непосредствено след Втората световна война, когато светът е залян от вълна от републикански възгледи и идеи. Но колкото и да се смяташе, че в редица държави по света въпросът за формата на държавното им управление е окончателно решен (например България), след настъпилите политически промени, в последните десет години на миналия век, в много страни днес въпросът „Монархия или република?" – е отново твърде актуален. >>>

Библейската кухня

Ясен Бориславов

Почти всяка религия в стремежа си да подреди и подчини живота на своите последователи налага някакви ограничения в храненето. Чрез тях божеството разделя света на познаваем и непознаваем, чист и нечист, разрешен и забранен. ...В Новия завет тази разделителна линия между иудеи и езичници изчезва. Много хранителни забрани отпадат, защото казано е: "Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека." (Мат. 15:11). Т. е. това, което излиза от устата, идва от сърцето и то може да оскверни човека. Така християнската трапеза, без да премахва напълно смисъла на храната като връзка между човека и Бога, се оказва натоварена с нов смисъл. Докато в "Стария завет" храната отделя иудеи от езичници, в християнската епоха тя обединява всички вярващи пред лицето на Спасителя, за когото няма ни иудей, ни елин, ни езичник. >>>

Мисия и евангелизация

Митрополит Макарий Зимбабвийски (Александрийска патриаршия)

... Нарекох евангелизацията тежка работа, защото виждам няколко сериозни препятствия, с които проповедникът се сблъсква при изпълнението на своето призвание. Първото препятствие е самата личност на княза на тъмнината. . . Друго препятствие пред евангелизацията е нашата греховност. . . Следващият проблем е секуларизацията. Нека сега проследим някои от необходимите за благовестието условия. ... Главното и необходимо условие е личната вяра в Господа Иисуса Христа в съгласие с учението на светата Православна Църква. . . Друго необходимо условие е чувството на дълбока отговорност за душите на тези, които загиват поради липсата на въвеждане в Църквата. . .Познаването на Св. Писание, неговото православно разбиране и тълкувание е най-важният елемент в евангелизаторската работа. . . Самоотвержеността и самопожертвованието също са абсолютно необходими за евангелизацията. . . Евангелизацията изисква индививидуален подход, тя е невъзможна без мисионерска приветливост. . . И като последно условие за евангелизацията трябва да посочим молитвата, този жизнено необходим елемент на всеки християнски труд. . . Да не забравяме, че Църквата е призвана в мир да призовава хора и народи към покаяние, да провъзгласява прощение на греховете и ново начало в отношението с Бога и с ближния чрез Господа Иисуса Христа. >>>

Священное писание и Церковь Християнства нет без Церкви

Священномученик Иларион (Троицкий) (Профессор Императорской Московской Духовной Академии Архимандрит Иларион, 1914г.)

... Внецерковное отношение к Писанию неизбежно приводит к абсурду и к потере самого Священного Писания. Без Церкви, во-первых, нет никакой опоры при толковании Священного Писания и не Писание учит человека, а наоборот, человек навязывает Писанию содержание, какое угодно. Без Церкви, во-вторых, будет потерян всякий определенный путь ко Христу и Его учению, потому что Христос Сам ничего не писал, апостолов же можно заподозрить в том, что учение Христово передано ими неточно. Без Церкви, в-третьих, не имеет никакого значения канон Священных книг и все протестанты и сектанты на вопрос: почему каноничны эти именно книги? – могут остаться только безответными или принуждены будут прибегать к постыдным "словесам лукавствия". [.. ] В смысле учения Новый Завет ничего нового по существу, совершенно нового не дает. Новым является факт Воплощения и благодатная жизнь во Христе и в Духе, т.е. жизнь в Церкви. Поэтому нельзя отсекать Библию от Церкви. Церковь, основанная Богочеловеком, есть первичная реальность. Церковь существовала и тогда, когда ни одной книги Священного Писания Нового Завета еще не было. Ведь книги Нового Завета написаны апостолами уже после: в течение более нежели полустолетия от начала исторического бытия Церкви. В написанных ими книгах апостолы оставили памятники своего устного благовествования. Написали они для Церкви уже существовавшей. [...] Не потому Церковь имеет истинное вероучение, что она берет его из Священного Писания и Священного Предания, а только потому, что она есть именно Церковь Бога живого. >>>

Священное писание о Церкви (справочник)

Епископ Александр (Милеант)

Церковь — Царство Божие :: Раскрытие природы Церкви в образных сравнениях :: Ветхозаветные тексты. Церковь в образе горы (Сион) :: Небесно-земная Церковь :: Непобедимость Церкви :: Свойства Церкви: ее пребывание в истине и святость :: Церковная иерархия :: Значение апостольского предания :: Отношение христианина к “внешним” :: Жизнь Церкви — возрастание в любви

Biblical studies Русские страницый

Ветхий Завет История и археология Израиля, Мир, Книги, Текстология, Богословие Новый Завет Исторический Иисус, Мир, Богословие, Социология, Текстология, Проблемы, Книги История Церкви Раннее христианство, Раннее и позднее средневековье, Реформация и после Реформации Библиотека Книги, Журналы, Библия, Эпиграфика, Кумранские свитки, Иосиф Флавий, Филон Александрийский, Гностические, Ветхозаветные, Новозаветные апокрифы, Мужи апостольские, Тексты II-XIV веков Карты Поиск по Библии

 

 

  Св. Троица   Ние можем да познаем Бога дотолкова, доколкото един човек може да види безкрайното море, когато стои през нощта на неговия бряг с малка запалена свещ в ръка. Мислиш ли, че той много ще види от това безбрежно море? - Разбира се, съвсем малко или почти нищо. Но все пак човекът вижда добре тази вода, знае, че пред него е морето, че това море е безкрайно и той не може да го обгърне цялото със своя поглед. Такова е и нашето познание за Бога.

Св. Симеон Нови Богослов

Вижте на небето блестящия кръг (слънцето) и как от него се ражда светлината и изхожда топлината? Бог Отец е без начало и без край като слънчевия кръг. От Него се ражда вечно Божият Син, така както от слънцето - светлината; и както от слънцето идва топлината посредством светлинните лъчи, така [от Бога] изхожда и Светият Дух. Всеки разграничава слънчевия лъч от светлината и топлината (но това не са три слънца), а едно слънце на небето. Така и Светата Троица: Тя има три Лица, а Бог е един и неразделен.

Св. Константин-Кирил Философ

За Троичния Бог

Богооткровеното учение за Света Троица

Православен катехизис, Синодално издателство, 1991

Вярвам в единия Бог Отец. Тези думи от Символа на вярата трябва да отнесем към тайната на Света Троица, защото Бог е един по същество, но троичен по лица: Отец, Син и Дух Свети, Троица единосъщна и неразделна. Тази тайна превишава човешкия разум. Никой не може да я обхване напълно, защото тя е безмерно висока, както безмерно високо е Божието същество, а човешкият ум е слаб и ограничен: той няма сили, за да разбере, и думи, за да изрази точно и съвършено Божието същество и Неговите свойства. >>>

Богооткровената истина

Проф. д-р Антоний Хубанчев

...Богооткровената истина в религиозното осмисляне на света не е понятие или част от някоя теоретико-познавателна теория или философска система, която се изгражда върху опитното познание. В специфичния християнски смисъл на думата тя се включва в учението за Триипостасния Бог. Също така това не са своего рода отвлечени идеи за Бога, които се движат в сферата на философското боготърсене и са в основата на философския идеализъм (както напр. при Платон, Фр. Шелинг, Г. Хегел), но са вечните богооткровени истини за Божието битие, за Предвечния Логос, за отношението на Бога към човека и света. . .
Православното богословие. . . се основава на двата класически пътя на богопознание, като възможност да се схване отчасти истинната Божия същност.
Първият метод, известен като катафатичен, характеризиращ т.нар. положително богословие, е свързан с утвърждаването на определени свойства, принадлежащи на Божието Битие. Въпреки че този път води до определено знание за Бога, то той е несъвършен, защото никакво положително наименование, взето от емпиричната реалност, не би могло да изрази идеята за Абсолютния Бог.
Вторият метод ­ апофатичният, залегнал в основата на т.н. отрицателно богословие, отвежда към незнанието и като начин на богопознание е по-съвършен и единствено подобаващ на Непознаваемия. Това незнание, обаче, не е незнанието на необразования, но на знаещия, на интелектуално богатия и духовно възвисения. Това е именно "знаещото незнание" (docta ignoratia) на епископ Николай Кузански. >>>

 

  Един Бог в три Лица

Вярваме в единия истински Бог, Вседържител и Безкраен - Отец, Син и Свети Дух: Отец нероден; Син роден от Отца преди вековете, Нему единосъщен; Дух Свети, от Отца изходящ, на Отца и Сина единосъщен. Тези три Лица (Ипостаси) в едно Същество ние наричаме Всесвета Троица, Която всякога достойно се благославя и прославя и на Която се покланя цялото творение.

Послание на Източните патриарси, 1723 г., първи член.

Човешката личност като икона на Троицата

Епископ Калистос Уеър

 :: Един или трима: каква е разликата?
 :: Бог като общност
 :: "Социалното" учение и неговите критици
 :: Човешката личност като общуване
 :: Троично богословие в линии и багри

The One God Worshipped in the Trinity

Bishop Alexander (Mileant)

 :: The greatness of God
 :: Different conception of God
 :: The attributes of God
 :: The mystery of the Most Holy Trinity
 :: The revelation of Godly perfections through Jesus Christ
 ::  A Prayer

О Благодати: Учение о Боге-Освятителе

 > Единство Святыя Троицы в явлении благодати Догматическое богословие, доц.В.Д.Сарычев
 > Тайна Троицы

Письмо Григорию брату о различии сущности и ипостаси Връзка в нов прозорец, извън Pravoslavieto.com.

Свт. Василий Великий

...Всякое благо, нисходящее на нас от Божественной Силы, мы называем действием всё во всех производящей благодати, как говорит апостол: "все же сие производит один и тот же Дух, разделяя каждому особо, как Ему угодно" (1Кор. 12:11). Исследуя, в одном ли Святом Духе имеет подаяние благ свое начало и таким образом присутствует в достойных, мы снова наставлены Писанием верить в то, что Единородный Бог есть начало и причина подаяния благ, действующих в нас через Духа. Ибо "все через Него начало быть" (Ин. 1:3) и "Им стоит" (Кол. 1:17), как мы научены Святым Писанием. Итак, когда бы мы ни возвысились до этого размышления, мы вновь научаемся, возводимые боговдохновенным руководством, что все этой Силой введено из небытия в бытие и через Нее не безначально, но есть некая Сила, нерожденно и безначально сущая, которая есть Причина Причины всего сущего. Ведь из Отца — Сын, через Которого [существует] мир, и в Сыне всегда нераздельно мы созерцаем Духа Святого. Ибо не сможет приблизиться мыслью к Сыну тот, кто прежде не был просвещен Духом. ... есть между ними некое неизреченное и недомыслимое как общение, так и разделение; ни разность ипостасей не расторгает непрерывности естества, ни общность сущности не сливает отличительных признаков. >>>

   

 

 

За Бога

"Вярвам в един Бог, Отец, Вседържител..."

Светител Николай (Велимирович) Охридски

Разяснение на Символа на православната вяра от Охридския и Жички светител Николай (Велимирович). Откъс от книгата "Верую во единаго Бога".

Верую во единаго Бога Отца, Вседержителя, Творца небу и земли, видимым же всем и невидимым.

Св. Филарет Московский Из кн. "Пространный Православный Катихизис"

Света Троица. Pазличия между християнските църкви относно догмата за Светата Троица

Иеромонах д-р Антим Шивачев, из "Догматите на Православната църква"

"Вярвам в един Бог Отец, Вседържител... И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния... И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда..." Символ на вярата

От трите първи раздела на Символа първият се отнася до Бога Отца, вторият - до Сина, а третият - до Светия Дух. Символът на вярата, в който всеки християнин е длъжен да вярва, обхваща прочее учението за Светата Троица. Съществуват в един Бог три лица, т. е. ние, православните християни, признаваме за истина, че съществува Бог, височайш и всесъвършен Дух, Един по съществото си, а троичен в лицата - Отец, Син и Свети Дух. Те образуват от себе си Троица единосъщна и неразделна. Този триединен Бог всичко съдържа в своята власт и всичко управлява. Той е създателят на небето и земята и на всичко, което виждаме и което не виждаме. >>>

Величието на Бога и нищожността на боговете

Архимандрит Александър Милеант

Неотдавна актрисата Шърли Маклейн (Shirley MacLaine) предизвика възторг у много американски телезрители, когато, стоейки с разперени ръце на брега на Тихия океан, запя: "Аз съм Бог, аз съм Бог, аз съм Бог!" Това се излъчи в телевизионната серия "Out on the Limb" през 1987 година. Вярващите хора биха могли да игнорират глупавото изстъпление на смахнатата актриса, ако то не беше запланиран акт за популяризацията на движението Нов век (New Age). >>>

> The greatness of God and the triviality of gods - Bishop Alexander Mileant

Религиозно-нравствени нагласи и ценности на бесарабските българи (съпоставка между генерации)

Олга Водинчар

Обектът на изследването са българите от село Чийшия (Городнее), Болградски район, Одеска област, Украйна. ... Основната хипотеза на изследването гласи: религиозно-нравствените нагласи и ценности на бесарабските българи са базират върху учението на Православната църква и се формират, преплитайки се с остатъците от езически вярвания и обикновеното невежество. >>>

 

Ангели и демони

Понятие за ангелите и тяхното отношение към хората. Ангели-пазители

Православен Катехизис

"Вярвам, в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо" (Символ на вярата). Под думата невидимо в първия член от Символа на вярата трябва да разбираме невидимия или духовния свят, към който принадлежат ангелите. Ангелите са духове, същества безплътни, надарени с ум, воля и чувство. Те са служебни духове (Евр. 1:14), които по своя ум, сил а и могъщество са по-съвършени от човека, но все пак са ограничени. >>>

Небесната йерархия и деветте ангелски чина според Дионисий Ареопагит

Св. Димитрий Ростовски

... Ангелските чинове се считат за девет от свети Дионисий Ареопагит, ученикът на свети апостол Павел, който като бил възнесен до трето небе, видял различието на чиновете на светите ангели и го обяснил на Дионисий, като на свой ученик.
Деветте ангелски чина се разделят на три йерархии - висша, средна и низша, във всяка от които има по три чина. Първата - висшата и най-близката до Пресветата Троица йерархия - съставят серафимите, херувимите и престолите. >>>

Учението на светител Теофан Затворник за влиянието на злите духове върху хората

Архимандрит Григорий

Според учението на Светата Църква, всички същества от духовния свят са сътворени по своята природа добри. От Откровението става ясно, че не всички ангели са останали верни на своя Творец, някои от тях чрез свободната си воля и без никаква принуда, са отпаднали от Бога. Под името "зли духове" се разбира личности, "свободно-разумни и безтелесни същества, по собствена воля отпаднали от Бога, станали зли и образували особено враждебно на Бога и доброто царство". За битието на злите духове, започвайки от Мойсеевото петокнижие свидетелства Свещеното Писание. >>>

Причина и следствие в Православието

Св. Николай Велимирович

... Има три фактора на причинността, като при това и трите имат личностен характер. Това са: Бог, Сатана и Човек. ... Сатаната, врагът на Бога, с неговата свита от паднали духове, е личностният причинител на всяко зло. Той се отказал да бъде "помазан Херувим", станал падналият "вдън преизподнята" Луцифер и оттогава не спира да прави опити да внася зло и поквара във всяка частица от Божието творение, и най-вече – в човека. ... Сатаната е могъщ господар на злото и на мрака, но той остава във властта на Всемогъщия Бог, при все че това е против волята му. >>>

Как са помагали ангелите на аскетите в пустинята

Св. Исаак Сирийски

Какво да кажем за много подвижници, странници и истински монаси, които превърнаха пустинята в населена земя и място за пребиваване на ангелите, които ги посещавали поради техния свят живот? >>>

Виденията са от демоните. Как да се предпазваме от лукавствата на бесовете нов прозорец

Архимандрит Серафим (Алексиев), глава от книгата "Болна и здрава мистика"

Има доста белези, по които човек сам може да познае виденията, които са пращани от сатаната... Първият и най-надежден начин за справяне с демоните е придобиване на смиреномъдрие... Вторият начин е посрещането на всяко видение с пълно недоверие... Третият начин е очистването на сърцето от грехове... Четвърти начин е по-честото причастяване с Тялото и Кръвта Христови, по-честото пиене на светена вода и поръсване с нея, правене на кръстния знак и четене на молитвата: "Да воскреснет Бог и расточатся врази Его!" >>>

За действието на бесовската сила в нашия живот

Архиепископ Серафим (Соболев), проповед в Неделя 23 след Петдесетница - изцеряването на гадаринския бесноват

... да не се страхуваме от бесовската сила, защото, както виждаме, без позволение от Господа бесовете не могат да се докоснат не само до хората, но дори и до животните. ...Щом без Божията воля демоните не са могли да влязат в свинете и да ги погубят, значи ясно е, че когато те причиняват нещастия на хората, имат за това Божието съизволение. Господ, за благите цели на Своя божествен промисъл, допуска да се случват в живота ни или непосредствено от бесовете, или чрез зли хора, всевъзможни изкушения и нападения. >>>

Ангелологията на св. Дионисий Ареопагит

Дякон Георгий Зяблицев

Посредник между Вездесъщия Бог и видимия свят се явява невидимият ангелски свят. Според св. Дионисий той е разделен на три триади. Първата и най-близка до Бога триада съставляват Херувими, Серафими и Престоли, които са в пълно съпричастие с Божествената Светлина, Красота и Единство. Втората триада Господства, Сили, Власти са причастни на Божеството при посредничеството на първата триада. Най-накрая, Начала, Архангели и Ангели съставят третата триада, която е най-близко до земния свят и е съпричастна на Бога посредством първата и втората триада. >>>

Библейска ангелология и демонология

Александър Мен, из "Речник по библеология"

Библейската ангелология и демонология е учение на Стария и Новия Завет за разумни живи същества, които не принадлежат към човешкия свят. Библейското вероучение споделя с повечето други религии вярата в реалността на особен свят на свръхчовешки създания, които участват като човека в Божественото домостроителство. >>>

Снежната кралица

Ханс Кристиан Андерсен

Слушай, започваме! Когато стигнем до края на приказката, ще знаем повече, отколкото знаем сега, защото всичко започна с един лош трол, най-лошия. Това беше самият дявол.
Един ден дяволът беше в изключително добро настроение, защото бе направил огледало, което можеше да поглъща всичко добро и хубаво, а всичко лошо и грозно изпъкваше още по-ясно и по-отвратително. Прекрасните пейзажи приличаха на варен спанак, а добрите хора се отразяваха грозни или с главата надолу без корем. Лицата бяха така обезобразени, че не можеха да се разпознаят. >>>

The Holy Angels

In honor of St Dionysius the Aeropagite whose memory the Church celebrates on October th, who wrote down what his teacher the Holy Apostle Paul told him of what he learned during his vision of the third heaven (2Cor 12:2). Taken from the Minea of St Dimitry of Rostov

The nine orders of the angels are divided into three heirarchies, each of which is divided into three orders: the highest, the intermediate, the lower. The first hierarch, the highest and closest to the Most Holy Trinity, consists of the SERAPHIM, CHERUBIM, and THRONES. The God-loving six-winged SERAPHIM stand closer than all before their Creator and Mker, as the prophet Isaiah saw, saying: "And the seraphim stood around Him, each having six wings" (Isaiah 6:2). They ar fire-like since they stand before That One of Whom it is written: "For our God is a consuming fire." (Heb 12:29); "His throne was a flame of fire" (Dan 7:9); "the appearance of the Lord was like a blazing fire" (Ex 24:17). Standing before such glory, the seraphim are fire-like, as it said: "Who maketh his angels spirits; his ministers a flaming fire" (Ps 103:4). They are aflame with love for God and kindle others to such love, as i shown by their very name, for "seraphim" in the Hebrew language means: "flaming". >>>

   

Посмъртното битие според Библията

Александър Мен, из "Библиологичен речник"

Двете фази на старозаветното учение за посмъртното :: Новозаветното учение за посмъртното

Виж също: За смъртта, възкресението и живота

 

 

 

За човека. За предназначението на човека

Божията любов и нашият свободен избор

Йеромонах Филотей Григориатис, из книгата Борбата в Христа в днешното време на отстъпление

"Бог е любов", ни казва св.евангелист Йоан. И наистина, това е Неговата най-вярна характеристика, чрез която ние, хората, разбираме какво е Бог. Разбира се, по думите на св. Дионисий Ареопагит, както и според апофатическата теология на Църквата, Бог не е нито дух, нито слово, нито сила, нито светлина, нито живот, нито субстанция, нито време, нито наука, нито истина, нито Царство, нито мъдрост, нито милосърдие... Всичко това показва, че Бог е отвъд всяко човешко знание. >>>

Образ и подобие Божие на човека

Православен Катехизис

Св. Писание, като разказва за произхода на първия човек, говори: Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26). За самия творчески акт битиеписателят повествува: И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го вътвори: мъж и жена ги сътвори (Бит. 1:27). >>>

  > Образ и подобие Божие у човека, ЦВ 2002
  > Приказка за смисъла Александра Карамихалева

Грехопадението (Първородният грях)

Библейски свидетелства :: Тълкувания на библейското учение за Грехопадението :: Грехът на Адам и грехът на света (тълкувания)

  Обожението като цел на човешкия живот

Архимандрит Георги (Капсанис), игумен на манастира "Св. Григорий", Света Гора, Атон [Нашата вяра, Нашата надежда]

Изключително дръзко е някой да говори за обожение, преди сам да е вкусил от него. Чрез милостта на Всемогъщия Бог и наш Спасител Иисус Христос, се одързостихме да говорим за това, което не е по силите ни. Ние трябва да правим това, за да не укриваме от православните ни братя най-високата и крайна цел на нашия живот, тази за която бяхме сътворени.
Ние трябва да правим това, за да стане ясно, че единственото православно пастирско учение е това за обожението, а не за нравственото усъвършенстване на човека, без Божията благодат, както е според западните разбирания. >>>

Съдържание:
 :: Въчеловечаването на Бога: причината за обожението на човека
 :: Приносът на Св. Богородица за обожението на човека
 :: Църквата e мястото на човешкото обожение
 :: Обожението e възможно чрез нетварните божествени енергии
 :: Предпоставки за обожението: Смирението, Подвизаването, Св. Тайнства и молитва
Преживявания на обожението
 :: Причини за неуспеха на мнозина да достигнат обожение: Отдадеността на житейски грижи,  Морализмът, Антропоцентричният хуманизъм
 :: Резултати от духовното ръководство към обожение
 :: Последици от духовно ръководство, което не води към обожение

Църквата и Правата на човека

 > Декларация за правата и достойнството на човека Десети Всемирен Руски Народен Събор, 2006
Човекът, като образ Божий, притежава особена ценност, която не може да бъде отнета. Тя трябва да бъде уважавана от всеки от нас, от обществото и държавата. Извършвайки добро, личността придобива достойнство. Тоест, ние различаваме ценността и достойнството на личността. Ценността е това, което е дадено, достойнството е това, което се придобива. >>>

:: Declaration on Human Rights and Dignity The Tenth World Russian People’s Council, 2006
Each person as image of God has singular unalienable worth, which must be respected by every one of us, the society and state. It is by doing good that the human being gains dignity. Thus we distinguish between human worth and dignity. Worth is given, while dignity is acquired. >>>

:: Църквата и Правата на човека архиеп. Христодул Атински, 1982
Повече от петдесет години изминаха от забележителната Световна декларация за правата на човека, обявена от Обединените нации през 1948 год., която бе едно от най-важните действия на ООН.
Тя бе предхождана от Великата харта на свободите (Магна харта, 1215 г.) и Декларацията за правата на човека и гражданина (1789 г.), след което последва Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (1950 г.), позната и като Европейското съглашение от Рим, влязло в сила на 3 септември 1953 година.

Беседа за това, че Бог не е виновник за злото

Св. Василий Велики

Няма човек, наричащ себе си Християнин, пък бил той Православен, Католик или Протестант, който да не знае името на Свети Василий. За всеки боголюбив читател и най-вече за този, който благоговее пред словото на Светите отци, ще бъде истинско удоволствие да прочете тази душеспасителна беседа. Бог не е създал света несъвършен и злото не е по причина на Неговата воля, но ние, с нашата греховна природа, в гордост и своеволие ставаме причина за него.  >>

Учението на св. Григорий Палма за човека

Панайотис Христу

Антропологията на св. Григорий Палама е нервният центьр на неговата теология. Цялата негова система се стреми кьм едно единствено нещо - описание и определение на отношенията между хората и на отношението на отделния човек с Бога. Той следва човека в неговата борба и усилия между земното и божественото, между сьтвореното и безначалното и показва пьтят, чрез който той да постигне сьстоянието на предвечното. И точно това сьстояние прави човека човек, защото той е не само едно украшение или венец на цялото творение, но сьщо така образ на троичния Бог, за когото предвечното царство е било приготвено още от самото сьздаване на света. >>>

Причина и следствие в Православието

Св. Николай Велимирович

... Има три фактора на причинността, като при това и трите имат личностен характер. Това са: Бог, Сатана и Човек... Човекът – след първородния грях – е помрачил своята слава и е изгубил Божия образ в себе си, но въпреки това е останал личностно същество: съзнателен, разсъдлив и целеустремен, криволичещ на кръстопътя между Бога и Сатаната със своя свободен избор да бъде спасен от Единия или погубен от другия.  >>>

 

Беседата на Господ Иисус Христос с Никодим

Иво Братанов

В Своята беседа с Никодим Господ Иисус Христос изяснява някои важни страни от учението Си, между които е и условието за спасението на човека. По този повод Господ казва на Никодим: "истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие" (Иоан 3:3). >>>

  Слово о человеке

еп. Игнатий (Брянчанинов)

Сoдeржание: Определение человека :: Мироздание :: Сотворение человека :: Тело и душа :: Силы души :: Образ и подобие Божии :: Рай :: Введение в рай и совершенство первозданных :: Падение первозданных :: Смерть души :: Подчинение человека диаволу :: Земная жизнь :: Мир :: Идолопоклонство :: Смерть и ад :: Преуспеяние зла на земле

 

Спас Вседържител. Икона от средата на XIII век. Манастирът Хиландар на Атон.
 

 

 

 

 

"Верую во единаго Господа Иисуса Христа,
Сина Божия, Единороднаго,
Иже от Отца рожденнаго прежде всех век;
Света от Света, Бога истинна от Бога истинна,
рожденна, несотворенна, единосущна Отцу,
Имже вся биша..."

За Христос

Иисус Христос

О втором, третьем, четвертом, пятом, шестом, седьмом члене Символа веры - Свт. Филарет (Дроздов), Пространный Православный Катихизис

Блажени невиделите...

Горан Благоев

...Християнството е единствената световна религия, в която не само човек търси Бога, но преди всичко Бог търси човека. Докато другите религии предлагат различни пътища към Бога, то християнството е самият Бог, който, въплътен в образа на човек, идва сред хората и прави възможно общението със самия него. ... Днес няма истински християнин, който да не вярва, че Христос възкръсна, съединявайки в едно душата и тялото си, което три дни е стояло в гроба. Но не така е било в началото. >>>

За Творението и Спасението

Митр. Антоний Блум

Ако трябва да определим някаква основна черта на християнския Бог, то можем да кажем, както Той Сам е казал за Себе Си чрез Своите пророци, че е верен - верен до край, верен до кръстна смърт. Извиквайки от небитието всеки един то нас, Той ни даде свобода, защото без нея любовта не би съществувала.  >>>

Библейски пророчества

> Месианските пророчества в Стария Завет
:: Старозаветните пророчества за Христос - указател по съдържание и в хронологически ред
:: Concordance of Messianic Prophecies
:: The Old Testament Regarding the Messiah -  Bishop Alexander (Mileant)
:: Ветхий Завет о Мессии Епископ  - Александр (Милеант)
 > Старозаветните пророчества за Христовото Рождество и Възкресение
:: Предобрази на Иисус Христос в Стария Завет: Адам :: Авел :: Авраам и Исаак :: Йосиф :: Мойсей :: Аарон :: Иисус Навин :: Давид :: Йона :: Йов
 > Ветхозаветтные пророчества о Мессии в кумранских рукописях - свящ. Димитрий Юревич (.pdf, bibleist.ru)

 > Concordance of Messianic Prophecies

Раннохристиянски ереси

 :: Арианство :: Докетизъм :: Монофизитство :: Монотелитство (единоволие)

 

Св. Благовещение. Икона от цикъла на Дванадесетте празника на иконостас в манастира "Св. Катерина" в Синай. Източник: directionstoorthodoxy.org.
"Днес е началото па нашето спасение,
днес се открива пазената от векове тайна:
Синът Божий става Син па Девица..."
(Из тропара на Благовещение)

"...Нас ради человек и нашего ради спасения сшедшаго с небес
и воплотившагося от Духа Свята и Марии Деви, и вочеловечшася..."

Свето Благовещение

:: Празнични църковни песнопения
:: Благовещение на Пресвета Богородица и приснодева Мария
:: Слово за Благовещение на Пресвета Богородица - св. Димитрий Ростовски
:: Проповеди на празника Благовещение - архиеп. Серафим (Соболев)
:: Молитви към Пресвета Богородица
:: Иконография на празника Благовещения на Пресвета Богородица

Тайната на Божественото Въплъщение. Гибелността на ересите и ценността на истинската православна вяра

Архиепископ Серафим (Соболев)

"Днес е началото па нашето спасение, днес се открива пазената от векове тайна: Синът Божий става Син па Девица..." Какво иска да ни каже светата Църква с дадените слова на празничния Тропар? Тя иска да научи и нас винаги да гледаме на тази основна християнска истина като на велика тайна, непостижима за нашия ум, и поради това да я възприемаме не рационалистично, а чрез вярата. Някога големият еретик Арий дръзнал да изяснява истината за Въплъщението със своя ум и се получила хулна ерес, защото Арий учел, че Христос не е Бог, а твар. Тази ерес разрушава основите на цялото християнство, защото словото Божие и Църквата чрез устата на своите св. отци свидетелствуват, че нашето изкупление и спасение е могъл да извърши само Бог, Въплътил се от Дева Мария в момента на Благовещението. >>>

Рождество по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос

:: Празнични песнопения
:: Рождество Христово Синаксар
:: Рождество на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос - св. Димитрий Ростовски
:: За тайната на Рождеството. Даровете на влъхвите. Христос се ражда - славете Го! Христос слиза от небето - посрещнете Го!
:: За празнуването на празниците Богоявление и Рождество Христово - Андриан Александров
:: Слово на Рождество Христово - Св. Лъв Велики
:: Как трябва да се посреща Рождество Христово - Св. Амвросий Медиолански
:: Слово на Рождество Христово - Св. Теофан Затворник
:: Младенецът Христос започва Своя кръстен път - Архим. Йоан (Крестянкин)
:: Родословие на Безначалния - Св. Григорий Богослов
:: Родословието на Христос - Митр. Антоний Сурожский
:: Pope Saint Leo the Great (+461) warns the Christians against sun-worship
:: Бъдни вечер: Ако Христос не се роди в сърцето ти.... Размисли пред Рождество Христово
:: Новолетие: Великата тайна на бъдещето - Проф. Антоний Хубанчев
:: Други четива

Рождество Христово в иконографията

Как Рождество Христово е показано в православната икона?
В центъра на рождественската икона обикновено се изобразява на червено ложе полегналата Дева, а зад гърба Й - пещера, в която в белоснежни пелени е положен Младенецът. Това означава, че св. Богородица лежи вътре в пещерата, редом до яслите. Вол и осел са склонили взор към Младенеца. >>>

 книга За Въплъщението: Слово за въчеловечаването на Словото и за явяването Му чрез тяло пред нас

Св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски

Съдържа: Творение и падение :: Божествената дилема и нейното разрешение във Въплъщението :: Възкресението :: Опровержение на иудеите :: Опровержение на езичниците

Земният живот на Спасителя

 :: Рождество по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос
 :: Обрезание Господне
 :: Сретение Господне
 :: Кръщение Господне или Богоявление
 :: Преображение Господне 

За подражаването на светия Христов живот

Св. Тихон Задонски

Христос Господ презрял в тоя свят почестите, славата и богатството, макар че като Господ на всички можел да има всичко. Ти не търсиш ли почести, блаженство и слава в тоя свят? Христос живял в смирение на земята: ти не живееш ли в гордост и разкош? Христос бил към всички любвеобилен и милосърден: ти не мразиш ли и не се ли озлобяваш към подобни на тебе човеци? ... Ето така сравнявай твоята душа с Христовия живот и каквото забележиш противно, по всякакъв начин се старай да го изправиш, и да го последваш. >>>

Бил ли е Иисус Христос в Индия

Иво Братанов

В св. Евангелие не се описва подробно животът на Господа Иисуса Христа от дванадесетгодишната до тридесетгодишната Му възраст. Обстоятелството, че за 18 години от земния живот на Господа липсват изчерпателни сведения, дава повод на някои да твърдят, че през тези години Той е бил в Индия, където усърдно е изучавал будистските свещени книги и се е запознал с учението на индийските йоги. По този начин необикновените възгледи и дела на Спасителя "се обясняват" като естествено следствие от онова, което Той е "научил" в Индия. В такъв случай е очевидно, че у Иисус Христос няма нищо свръхестествено и божествено. >>>

 

Разпятие Христово, Охридска икона от XIV в. Източник: soros.org.
"...Распятаго же за ни при Понтийстем Пилате,
и страдавша,
и погребенна..."

Земният живот на Спасителя

 :: Вход Господен в Иерусалим
 :: Страстната седмица ден по ден
 :: ВЪЗКРЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (ПАСХА)

Слово във вторник на Страстната седмица

Св. Теофан Затворник

"Господ, отивайки на доброволни страдания, казваше на Апостолите по пътя: ето възлизаме в Иерусалим и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие. Прочее, елате да Го придружаваме и да се разпънем за житейските удоволствия заради Него". Така светата Църква ни кани да съпътствуваме, да страдаме и да се съразпънем с Господа в тези дни, посветени на спомена на Неговите божествени страдания и смърт. ... Ето, ние постим, посещаваме светия храм, молим се и у дома, прекарваме известно време само със себе си, наложили сме си някои благочестиви занимания. Нека продължаваме така. ...Така като започнем, нека принудим себе си да се придвижим още по-близо до Господа в шествието след Него. >>>

Страшният съд над Бога

Архимандрит Юстин (Попович), Слово в петък на Страстната седмица

...Днес човечеството е осъдило Бога на смърт — това е най-великият бунт в историята на небето и земята; това е най-големият грях в историята на небето и земята. И падналите ангели не са сторили такова нещо. Днес се е извършил Страшен съд над Бога. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен съдия. Над Бога са се надсмели по-страшно, отколкото когато и да било. "Всесмехливият ад" днес се е вселил в човека и е осмял Бога и всичко, що е Божие. Днес е осмян Този, Който никога не се е смял. Казва се, че Господ Иисус никога не се е смял, но често са Го виждали да плаче. Днес е опозорен Онзи, Който дойде нас да прослави, днес мъчат Оногова, Който дойде нас да избави от мъки. На смърт се предава днес Онзи, Който ни донесе живот вечен. Човече, има ли край твоето безумие? Има ли дъно твоето падение?  >>>

Светият Кръст

св. Иларион, епископ Мъгленски

Ако следвате апостолските Предания, както се изтъквате, защо не се покланяте на Кръста? Нали апостол Павел казва: "На мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света" (Гал.614)? И пак: "Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор.1:18). А ако Кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божията сила? >>>

Слово за кръста

Св. Йоан Златоуст

Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата. Виждаш колко блага ни е дал кръстът! >>>

Слово за Кръста

Св. Кирил Йерусалимски

Всяко действие Христово е слава за вселенската Църква, но кръстът е изключителна слава. Като има предвид това Павел казва: "А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа " (Гал. 6:14). Голямо е чудото на проглеждането на слепеца от Силуам (Йоан 9:7), но какво е то в сравнение с проглеждането на слепците в цялата вселена? Велико и свръхестествено е възкресението на Лазар на четвъртия ден, но какво е то в сравнение с възкресението на умъртвените от греха в цялата вселена? Чудесно е, че пет хляба са нахранили изобилно пет хиляди души (Мат. 14:21), но какво е това в сравнение с насищането на гладните за знание в цялата вселена? >>>

Слово за честния и животворящ Кръст и за Второто пришествие, а също за любовта и милостинята

Св. Ефрем Сирин

Всеки празник и всяко деяние на нашия Господ Иисус Христос са спасение и похвала за нас, верните. Но похвала на похвалите е кръстът; празник на празниците е, когато Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас (1 Кор. 5:7), а по-добре да кажем, когато възкръсна от мъртвите Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан. 1:29). Това е господарката и царицата на празниците. >>>

Кръстното знамение

Хаджи Славчо Кисьов, Илия Попов

"Ако винаги помниш Кръста, не ще бъдеш роб на нито един порок... Тогава нито едно зло не ще може да се доближи до теб, като вижда този меч, от който е било уязвено и получило смъртоносна рана" - поучава св. Йоан Златоуст в една своя проповед.
Кръстът събира в себе си и осмисля цялата евангелска проповед; той е връхната точка на извършеното от Хрис-та спасение; св. кръст е печатът на Новия завет между Бога и човеците. Той е всепобеждаващото оръжие на светли-ната, което Бог ни дари в борбата с нашите видими и невидими врагове.  >>>

Православен календар

  :: Неделя Кръстопоклонна, трета от Великия пост
  :: Петък на Великата седмица (Разпети петък)
  :: Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден)

За ветхозаветния празник Пасха, ветхозаветната пасхална вечеря и деня на Тайната вечеря според евангелистите

Свещ. Траян Горанов

За деня на Тайната вечеря и за нейното извършване разказват и четиримата евангелисти. В разказите им обаче има някои различия. Най-голямото и важно различие е относно деня на месец нисан, в който тази вечера е била извършена.

История развития формы креста

История развития формы креста. Описание и изображение 62 христианских крестов.

Най-хубавата роза на света

Ханс Кристиан Андерсен

 

Възкресение Христово
"...И воскресшаго в третий ден по Писанием..."

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (ПАСХА)

"...И възкръсна в третия ден, според Писанията"

  > ..И възкръсна в третия ден, според писанията Светител Николай (Велимирович) Охридски. Откъс от книгата "Верую во единаго Бога"
Чудесното възкресение на Господа Христа от гроба е в пълно съзвучие с Неговото чудесно явяване на света. То подобава на Неговото необикновено рождество от пречиста Девица, на Неговите всемогъщи дела на земята, на Неговата небесна премъдрост и милост, на Неговото свръхчовешко търпение и достойнство при понасянето на неправда и мъки, и на Неговото божествено опрощаване на собствените убийци от кръста. Всичко е съзвучно. ... Както е писано от боговдъхновените писатели, както е предречено от Божиите пророци — тъй се е и сбъднало. Писал е пророкът: "Ти не ще оставиш душата Ми в ада и не ще дадеш на Твоя Светия да види тление" (Пс. 15:10). Писано е още и предречено: "Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му" (Пс. 67:1, по слав. прев.) Ала освен многото пророчества за Христовото възкресение в Стария Завет на Св. Писание, това величествено събитие е символично изразено и предизобразено в съдбите на много праведници. >>>
  > О пятом члене Символа веры Свт. Филарет (Дроздов) - Пространный Православный Катихизис

Слизането на Иисуса Христа в ада

Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, ни разкрива следната църковна песен: (Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем. Като пояснение на тази пасхална песен могат да служат думите на св. апостол Петър: "Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:18-19). >>>

Смъртта и Възкресението

Св. Григорий Богослов, из "Пасхални слова"

Колко още време ще живеем на земята? Дълго ли ще продължат тукашните страдания в зло? Целият човешки жшвот, в сравнение с нескончаемото естество на Бога, е непродължителен. Още по-кратък е остатъкът от живота ни, т.е. прекъсването на човешкото дихание, свършекът на земния живот. С какво ни е изпреварил покойникът? >>>

Православното учение за Възкресението на Христа, Победител на смъртта, и за нашето възкресение

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Смъртта на Христа Спасителя и Възкресението Му от мъртвите съставят същината на онази велика тайна на благочестието (1Тим. 3:16), която ние наричаме тайна на спасението. Смъртта на Христа е откупът за грешниците, а възкръсването Му е залогът за нашето вечно спасение и бъдещо възкресение. >>>

Човеците са вечни братя и вечни събратя

Архимандрит Юстин (Попович)

Наистина безсмъртни и наистина вечни. Понеже това е дарът, възкресният дар на възкръсналия Господ Христос: всички чрез Него станахме безсмъртни и вечни. Аз съм безсмъртен и вечен за вас, вие сте безсмъртни и вечни за мене. Затова всичко наше е безсмъртно и вечно и има безсмъртна и вечна ценност. Да живеем като безсмъртни и вечни същества! Заради това човеколюбивият Господ и дойде в нашия земен свят, и възкръсна, и ни даде Своето вечно Евангелие, и основа Своята вечна Църква. И чрез това ни осигури безсмъртие и живот вечен. Оттук, всичко да ни бъде заради Него — възкръсналия и вечния! А чрез Него — заради нашия безсмъртен и вечен живот. >>>
 > Виж също: За истинския живот

 книга Христос - Победитель Ада

Епископ Иларион (Алфеев)

 :: Тема сошествия во ад в восточно-христианском богословии и в богослужебных текстах
 :: Богословская значимость догмата о сошествии Христа во ад: Общецерковное учение и частные мнения :: Догмат о сошествии во ад и теодицея :: Сотериологическое значение догмата о сошествии во ад

  Holy Pascha in the Orthodox Christian Church

 

Възнесение Господне, съвременна гръцка икона.
"...И возшедшаго на небеса, и седяща одесную Отца...

"...И се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца"

Възнесение Христово  > "...И се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца" Светител Николай (Велимирович) Охридски. Разяснение на Символа на православната вяра. Откъс от книгата "Верую во единаго Бога".
Най-чудният Гостенин посети земята и се върна у дома Си. И останаха да Му се чудят. И това учудване обходи цялата земя. И няколкостотин човешки поколения цели деветнадесет столетия са говорили за тоя чуден Гостенин повече от всекиго другиго на света. А най-голямото чудо е, че всички тези поколения са говорили за Него не само като нявгашен Гостенин, но и като Съвременник. И до ден днешен за Него се говори в нашето поколение като за нявгашен Гостенин и като за Съвременник. Всякога Нявгашен и всякога Съвременен. Това е едничко по рода си чудо в историята на човешкия род. Личността на тоя Гостенин е изключителна, несравнима с никого, необяснима с нищо на земята. Мнозина с учудване се питат: кой е Той? Ние Го познаваме и не Го познаваме. Гледаме Го отдалеч, гледаме Го и отблизо. Дъхът Му е сред нас, властта Му е над нас. Името Му ни носи надежда, утеха и радост. Кой е Той? >>>

  > О шестом члене Символа веры Свт. Филарет (Дроздов) - Пространный Православный Катихизис

Възнесение Господне

 :: История и песнопения на празника
 :: Празнични икони
 :: Истинност на Възнесението
 :: Възнесение Господне
 :: Поучение на Възнесение Господне от Св. Димитрий Ростовски

 

 

"...И паки грядущаго со славою судити живим и мертвим,
Егоже Царствию не будет конца."

"...И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край..."

  > О седьмом члене Символа веры  Свт. Филарет (Дроздов) - Пространный Православный Катихизис

Священное Писание так говорит о будущем Пришествии Христовом: сей Иисус, вознесыйся от вас на Небо, такожде (таким же образом) приидет, имже образом видесте Его, идуща на Небо (Деян. 1, 11). Это сказали апостолам Ангелы во время Вознесения Господня. >>>

 

 

Слизането на Св. Дух над апостолите на Петдесетница. Руска икона.
"[Верую] ... И в Духа Святаго, Господа, Животворящаго,
Иже от Отца исходящаго,
Иже со Отцем и Сином спокланяема и сславима,
глаголавшаго пророки."

За Светия Дух

"..[Верую] и в Духа Святаго, Господа, Животворящаго..."

О восьмом члене Символа веры Свт. Филарет (Дроздов) - Пространный Православный Катихизис

Дух Свети предпазва Църквата от заблуда

Послание на Източните патриарси от 1723 година

Акатист на Бог Дух Свети

Учението за Светия Дух в Новия Завет, според Светите Евангелисти Матей и Марко

Юрий Максимов

Спектърът на значенията pneuma у светите евангелисти Матей и Марко не е широк и почти винаги неговата семантика се подразбира от евангелския контекст. Извън означенията на Лицето на Светия Дух, лексeмата "дух" се употребяват в значения на Дух Човешки (Мат. 26:41, Марк. 2:8) и нечистив дух (Мат. 8:16, 12:43, Марк. 1:23 и др.). В първия смисъл Светият Дух се упоменава в Глава Първа от Първата книга на Новия Завет, където се говори за зачатието на Иисус от Пресвета Богородица: А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго (Мат. 1:18), защото заченалото се в нея е от Духа Светаго (Мат. 1:20). В православната традиция не е било прието да се тълкува този стих във връзка със самата идея за зачатието на Богочовека и участието на Духа. >>>

Света Петдесетница

 :: Празнични песнопения
 :: Сведения за празника. Синаксар
 :: Проповеди

Иконата на Петдесетница

Леонид Успенски

В традиционната икона на Света Петдесетница ("Слизане на Св. Дух") винаги се изобразяват дванадесетте Апостоли, седящи в Сионската горница. Както обикновено на иконите, където действието става в някакво здание, това действие е изобразено не вътре, а на фона на зданието. С това се показва, че значението на събитието, което става на определено място и в определено време не се ограничава с даденото място и с определения момент във времето.

Божията благодат

Божествената благодат е това спасителното въздействие върху хората на Светия Божи Дух, който пребъдва в Църквата от Св. Петдесетница. Тя е oсобен, благ (добър) дар Божий в бъдещето, който приемаме с вярата си сега; една особена освещаваща ни Божествена сила или енергия. Любовта на Бог Отец се излива върху и вътре в човеците, единствено поради Господнята милост и изкупителните заслуги на Иисуса Христа и ходатайството Му, за да успеем да преодолеем Първородния грях и да спасим душите си. >>>

За Божия мир и благодатта на Светия Дух

Беседа на св. Серафим Саровски с Н.А. Мотовилов за целта на християнския живот

- По какъв начин – попитах отец Серафим – бих могъл да узная, че се намирам в благодатта на Светия Дух?
- Това, ваше Боголюбие, е много просто – отговори ми той, - затова и Господ казва: "За имащите разум всичко е просто." Цялата ни беда се състои в това, че ние самите нямаме този Божествен разум, който не се превъзнася, не се гордее, защото не е от този свят. >>>

  > The Acquisition of the Holy Spirit - The aim of the Christian life Saint Seraphim of Sarov The aim of the Christian life :: On the acquisition of Grace :: The presence of the Holy Spirit in History :: Grace is Light
  > Стяжание Святого Духа - цель христианской жизни Беседа преп. Серафима Цель христианской жизни :: Стяжание Святого Духа :: Примеры присутствия Святого Духа :: Благодать и Свет :: Преображение преподобного Серафима

Божията благодат и свободната воля като производители на духовния живот

Св. Иоан Касиан Римлянин

Кой може да бъде толкова самонадеян и сляп, та да мисли, че няма нужда от непрестанното Божие съдействие, щом Сам Господ ни учи ясно в Евангелието: "Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене;.. защото без мене не можете да вършите нищо" (Иоан. 15:4-5)? Колко неразумно и дори светотатствено е да присвояваш някакви добри дела на собствените си усилия, а не на Божията благодат и съдействие, щом Господнето изречение свидетелствува, че без Неговото съдействие никой не може да принася духовни плодове! >>>

Тълкувание от св. Иполит Римски на Марк (1:9-12)

...Това е Духът, Който в началото "се носеше над водата" и Който образува вселената, Който съгради творението и от Когото произлиза всичко живо, Който е действал чрез пророците и Който е слязъл върху Христос. Това е Духът, Който е дошъл върху апостолите във вид на огнени езици. Това е Духът, към Когото се устремил Давид, казвайки: "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене". За Този Дух Гавриил казва на Девата: "Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени". С Този Дух Петър изговори онези блажени слова: "Ти си Христос, Синът на Живия Бог". С Този Дух е положен Камъкът на Църквата. Това е Духът, Утешителят, при теб изпратен, за да те направи дете на Бога. >>>

Хула против Светия Дух. Богохулство

"Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят." >>>

Домостроителството на Св. Дух

Владимир Лоски

Често даровете на Св. Дух се обозначават със седем имена от един текст на св. пр. Исаия (11:2-3): дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие, дух на страх Господен. Св. Дух, източник на тези нетварни и безкрайни дарове, оставайки безименен и неоткрит, получава всички тези имена, които можем да отнесем към благодатта: "Целият изтръпвам, казва св. Григорий Богослов, когато си представям богатството от наименования... Дух Божи, Дух Христов, Ум Христов... Дух на синополагането... Той е Дух, Който възсъздава в кръщението и възкресението... Дух, Който духа, дето иска... Дух на просветения живот, или по-точно, самата светлина и самият живот."  >>>

Учението за благодатта на Светия Дух в творенията на архиепископ Серафим (Соболев)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Смисълът на богословската наука е не в откриването на нови истини, а в систематизирането на откритите ни от Бога истини и в усвояването им от нас. Ето как говори по този въпрос самият владика Серафим: "Не бива да мислим, че догматиката прилича на всяка друга наука. В другите науки може да се откриват нови истини, а в догматиката това не може да става. Тук всички истини са ни вече открити от нашия Спасител — Бога: Казах ви всичко, що съм чул от Отца Си (срв. Иоан. 15:15) — говори Господ на учениците Си.

Трябва да отбележим, че Господ е казал тези думи на учениците Си преди те да получат благодатта, т.е. когато още не напълно са разбирали учението на Христа. Затова на Тайната вечеря Спасителят им е казал: Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина... Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил (Иоан. 16:12-13; 14:26). И тъй, когато върху апостолите е слязла благодатта на Светия Дух, тогава именно всички открити им от Христа истини са станали за тях ясни и разбираеми. Благодатта на Светия Дух ги е обогатила с божествено ведение. >>>

Православната Църква: несвършваща Петдесетница

Архимандрит Юстин (Попович)

Без Светия Дух духът на човека се разпада и разсипва чрез греха на безброй смърти, безброй несъщества и лъжесъщества. Защото и тук са в сила всеистинните слова на Спасителя: "който не събира с Мене, той разпилява" (Лк. 11:23), той разсипва душата си, разсипва съвестта си, разсипва волята си, разсипва цялото свое същество.  >>>

  Учение о Духе Святом в ранней Церкви

Юрий Максимов

Большая часть отечественных обзорных работ, равно как и многие монографии западных исследователей имеют тот общий недостаток, когда учение раннехристианских авторов о Духе рассматривается с точки зрения позднейшей триадологической проблематики, почти что ограничиваясь изучением вопросов были ли представление о божественном достоинстве у того или иного автора, и как он мыслил Духа в отношении прочих Лиц Святой Троицы (с прибавлением иногда вопроса о личностности Святого Духа), тогда как сами древние авторы говорили больше о проявлении Духа Святого в мире, нежели о внутритроичных отношениях, и эта сторона остается зачастую без должного внимания со стороны исследователей. ... При более внимательном рассмотрении дошедшего до нас материала нетрудно заметить, что учение о Боге Святом Духе в творениях древнецерковных авторов, и особенно апологетов высвечено достаточно рельефно и достаточно сильно для того, чтобы увидеть, сколь важно оно было для христиан II века.

 :: Откровение о Святом Духе в ветхозаветных книгах

 :: Учение о Духе Святом в Новом Завете: 1. апостолы Марк и Матфей, 2. апостол Лука, 3. апостол Иоанн, 4. апостол Павел, 5. апостолы Иаков, Петр, Иуда, 6. Иустин Философ, 7. Афинагор Афинский, 8. Феофил Антиохийский, Татиан Ассириец, 9. Татиан Ассириец, Святитель Мелитон Сардийский, 10. Псевдо-Иустин. Литургическая пневматология II-III вв., 11. Св. Ириней Лионский, 12. Тертуллиан, Климент Александрийский, 13. Киприан Карфагенский, Ориген, "Физиолог"

The Holy Spirit and His Varieties of Gifts

By Rev. George Mastrantonis

Man's desire for spiritual uplifting ::  The descent of the Holy Spirit on the Apostles :: The beginning of the Church. God the Holy Spirit :: The gifts of the Holy Spirit :: Speaking in and interpretation of tongues :: The glossolalia movements of today ::The invocation of the Holy Spirit

 

 

Богородице Дево, радуйся!

Богородице Дево, радуйся,
Благодатная Марие, Господь с Тобою!
Благословенна Ты в женах и благословен плод чрева Твоего,
яко Спаса родила еси душ наших.

Песен на Пресвета Богородица

За Божията майка

Богородичните празници

 :: Събор на Пресвета Богородица

 :: Зачатие на света и праведна Анна; Рождество Богородично

 :: Свето Благовещение

 :: Зачатие на света и праведна Анна; Рождество Богородично

 :: Въведение на Пресвета Богородица в храма

 :: Успение Богородично

 :: Покров Богородичен

 :: Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна

 :: Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

Църковното почитане на Богородица

"И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?"

Наименованието Богородица е съставено от много Отци и е употребявано от тях и писмено и устно. Никой от църковните Отци не е отхвърлял това название; напротив - мнозина са се ползвали от него и при това - знаменити... "Който отрича, че Мария е родила Бога, той няма да види славата на Неговата Божественост" - възкликва св. Ефрем Сирин. Св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, а след тях и много други употребяват в произведенията си термина "Богородица". Св. Отец Прокъл - Константинополски архиепископ - в едно свое слово за Рождество, на поставения му въпрос: "Ти мечтаеш да видиш нещо невиждано - нима жена може да роди Бог?" дава великолепен отговор: "Аз не казвам, че жена може да роди Бог, аз казвам, че Бог може да се въплъти и да се роди от жена, защото за Него всичко е възможно."  >>>

Молитвата към Пресвета Богородица

Св. Иоан Кронщадски, из книгата "За молитвата"

Когато пристъпваш с молитва към Царицата Богородица, преди молитвата бъди твърдо уверен, че няма да тръгнеш от нея, без да получиш милост. Да мислиш така и да си уверен в това по отношение на нея е достойно и праведно. Тя е всемилостивата Майка на всемилостивия Бог Слово и нейните милости, неизразимо големи и безбройни, се прославят от всички времена и всички християнски църкви. Тя наистина е "бездна от благост и щедрости", както се казва в канона на Одигитрия. >>>

Иконите на Пресвета Богородица

  :: Иконите на Божията Майка Митр. Антоний Сурожки
  :: Иконата на Успение Богородично
  :: Умиление (Елеуса)
  :: Владимирската икона на Божията Майка
  :: Казанската икона на Пресвета Богородица
  :: "Утоли моя печали"

Учението на св. Григорий Палама за св. Богородица

Стоян Чиликов  

Св. Григорий Палама изпитва особена почит, благоговение и любов към Божията Mайка, които изразява по един характерен за исихастката традиция лиричен и живописен начин. Тази особена мистична почит на "учителя на безмълвието" може да се нарече един от кулминационните моменти в светоотеческото богословие през  късновизантийския период. Докато през първите векове отците говорят съвсем неясно и кратко за Девата, то след възтържествуването на Богородичния догмат на събора в Ефес (431 г.) почитта към св. Дева Мария постепенно се засилва и градира. >>>

Ереста за непорочното зачатие на Св. Дева Мария

о. Владимир Гете, Из "Еретическото папство"

На 8-ми декември 1854 г. папа Пий IX публикувал една була, с която провъзгласява за догмат, че Св. Дева Мария е била зачената непорочно от св. Анна. ... Древната вяра на Църквата е, че цялото човечество, без никакво изключение, е поразено от първородния грях, предаван по наследство със самия акт на зачеването. От това следва, че човешката природа на Господ Иисус Христос не е засегната от този всеобщ грях, тъй като единствено Той не е заченат по обикновения начин. Но що се отнася до Св. Дева Мария, тя е била зачената като всички хора, т.е. със този грях, присъщ на човешката природа, а после е била очистена от него, подобно на св. пророк Иеремия и св. Иоан Кръстител. А в папската була се твърди, че тя е била напълно предпазена от този грях, така че не е имала нужда да бъде очиствана от него. >>>

Приснодева Богородица - Православное учение о Деве Марии

Протоиерей Георгий Флоровский

Православное учение о Деве Марии. Богоматеринство и Богочеловечество. Матерь и Младенец. Уникальная связь. Предвечный выбор. "Да будет мне по слову твоему." Дева Мария - тоже дочь Евы. Нравственное совершенство Девы Марии. Матерь всех нас.

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com