Притчата е словесен разказ за обикновена случка от човешкия опит, която илюстрира някоя духовна истина и, като се основава на известното, обяснява неизвестното.
"И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря" [вж. Ис. 6:8-10]. Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви - задето чуват; защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха" (Мат. 13:10-17.
"А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете" (Марк. 4:10-12)
"А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират" (Лук. 8:9-10).
Лук. 13:1-9, Марк 11:12-14,
20-26, Мат. 21:18-22
Виж също:
Житие на св. Яков Низибийски
Лук. 24:45-51; Марк. 13:24-37; Лук. 21:36
Лук. 15:11-32.
Виж също
Неделя на Блудния син
Лук. 16:26-32
Мат. 25:1-13
Виж също: Евангелската притча за Десетте девици - Св.
Николай (Велимирович)
Реч за спасение на погиващите, притча за загубената овца и загубената драхма: Мат. 18:7-17
Мат. 21:33-46; Марк. 12:1-12; Лук. 20:9-19
Лук. 18:9-14. Виж също: Неделя на Митаря и Фарисея
Мат. 13:1-9, 18-23; Марк. 4:1-20; Лук. 8:4-15.
Виж също: Притчата за сеяча
Мат. 13:31-35; Марк. 4:30-34; Лук. 13:18-21

Лоно Авраамово.
Праведният Лазар (Лук. 16:19-31) в Лоното на Авраам,
обкръжен от душите на праведниците. Фреска от началото на XIV в. в
Църквата "Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул.

Брачният пир.
Фреска от Дионисий, XV век

Притчата за слепия и хромия. Руска икона от
втората половина на XVI в., московска школа. Днес в Государственный русский
музей, Санкт-Петербург
Виж също:
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30), тази за десетте девици (Мат.25:1-13).
В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!
Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. "Праведниците са наречени неразумни - казваше свети Нил Синайски, - защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното". А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне! Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно - за немилостивите!
В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: "Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.
Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.
Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.
Можеш ли обаче да разбереш това навреме? С времето, разбира се, ще го разбереш.
Да ти дава Господ мир и здраве!
Светител Николай (Велимирович) Сръбски, Из книгата "За трите най-важни неща"
Виж също: