САМО ТЕМИТЕ

Мисли за вярата и неверието

Из "Сборник аскетически писания"

На други езици: Отечник. Пролог. Добротолюбие. Духовные стороны христианства

Апостоли

"Не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца" (Деян.1:1-4); "Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре" (Лук. 24:49). "Иоан кръщавал с вода", "вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий" (Деян. 1:5).

Ангели

Промисълът Божий за духовно-ангелския свят: "Те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение" (Евр. 1:14).

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил ...при една девица, сгодена за мъж, ...а името на девицата беше Мариам" (Лука 1:26 и сл.).

"Към злите духове, които не опазиха своето началство (ангелите), а напуснаха жилището си" (Иуда 1:6).

"Да не е новопокръстен, за да не се възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола" (1Тим. 3:6).

Бог е Творец на ангелите: "В началото Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1).

"При възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата" (Мат. 22:30).

Броят на ангелите е много голям: "Хиляда хиляди му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди предстояха пред Него" (Дан. 7:9-10).

"Бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни... хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха" (Дан. 7:9-10).

"Върни ножа си на мястото му... или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?" (Мат. 26:52-53).

Ангели-пазители

"Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен" (Мат. 18:10).

"Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша. И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата. А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел. В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха" (Деян. 12:13-15).

Св. Исаак Сирин

Какво да кажем за много подвижници, странници и истински монаси, които превърнаха пустинята в населена земя и място за пребиваване на ангелите, които ги посещавали поради техния свят живот? Като истински приятели, служещи на един Господ, небесните сили се смесвали с пустинниците. И тъй като те били оставили земята и възлюбили небето, ангелите не се скривали от тях. Понякога те ги поучавали за тяхното поведение и отговаряли на техни въпроси. Понякога им показвали пътя, когато се изгубели в пустинята. Понякога ги освобождавали от изкушение. Понякога ги спасявали от опасност, която внезапно ги връхлитала - например от змии или падащи скали. Понякога във време, когато сатаната ги нападал, ангелите се явявали и съобщавали, че са пратени да ги подкрепят и ободрят със словото си. Понякога ги лекували от болести, дошли по една или друга причина, като ги докосвали с ръце. Понякога, докосвайки изнуреното от пост тяло на подвижника, те му вдъхвали свръхесествена сила. Понякога им носели храна, топъл хляб и маслини, или плодове. Други пък били уведомявани за деня на своята смърт.

Колко дълго трябва да се изброяват делата на любовта на ангелите към нашия род и грижи, които те проявяват към праведниците, като по-големи братя към по-малки. Това прави ясно за всеки, колко близко до нас е Господ и колко много се грижи за Своите приятели, които поверяват своя живот в ръцете Му и с чисто сърце Го следват.

Св. Василий Велики

Служебните духове имат битие по волята на Отца, привеждат се в битие от действието на Сина и се поддържат в битие чрез присъствието на Духа. Предназначението на ангелите е святостта и пребиваването в святост.

Руска поговорка

Ти си върши работата, пък ако нещо не можеш, ангелът ще го направи за теб, ако наистина залягаш с всички сили.

За Антихриста

Виж също Последните времена, Второ пришествие, Страшният Съд, Възкресение на мъртвите, Адът

"Аз съм с вас във всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20).

"Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).

"Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време" (1Йоан. 2:18).

"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2Тим. 4:3,4).

"А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света" (1Йоан. 4:3).

"И даде му се да воюва със светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ." (Откр. 13:7).

"Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото войната не е ваша, а Божия" (2Пар. 20:15).

"А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви" (Лук. 21:28).

Св. Кирил Йерусалимски

Знаеш признаците на Антихриста – не само сам ги помни, но и на всички ги разгласявай неуморно.

Св. Игнатий Брянчанинов

Не се изкушавай с немощната си ръка да спираш всеобщото отстъпление.

Блажени Августин (354-430)

Какво сме ние в сравнение с онези светии и верни, които ще живеят в онова време? За да ги изпитва, свобода ще получи врагът, с който ние, когато той е вързан, се борим с огромни опасности! (За града Божий, 20:8).

Св. Теодор Студит

Тъй бяга времето и гони всички към последния ден на явяването на Господа нашего Иисуса Христа.

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)

Народите с всякаква охота ще се съюзят с него (антихриста).

Св. Андрей Кесарийски

Ако беше нужно за нас да знаем името му, Тайновидецът щеше да ни го открие, но Божията благодат не е съизволила това пагубно име да бъде написано на страниците на Божествената книга. 

Св. Теофан Затворник

"И ще бъдете ненавиждани от всичи заради Моето име" (Лк 21:17). Който вдъхне в себе си макар и малко светския дух, той става хладен към християнството и изискванията му. Това равнодушие преминава в неприязън, ако продължи дълго и особено ако се съчетае с някои превратни учения. Духът на света с неговите превратни учения е дух неприязнен на Христа; той е дух антихристов; неговото разпространение води до разрастване на враждебността спрямо християнската вяра и християнския начин на живот. Нещо подобно става около нас (1882 г., ред.). Засега само глухо ръмжене се чува отвсякъде, но няма да е чудно, ако скоро започне предреченото от Господа: "Ще ви уловят... и прогонят... , ще бъдете предадени... и ще ви умъртвят" (Лк 21:12-16). Антихристовият дух е винаги еднакъв. Каквото е било в началото, ще бъде и сега, може би в друга форма, но със същото съдържание. Какво да правим?! "В търпението си спасявайте душите си". Търпете - но с твърдо изповядване на истината и в сърцето, и в думите. (Светският дух, дух антихристов).

За Ада

Виж също Последните времена, Антихристът, Второ пришествие, Страшният Съд, Възкресение на мъртвите

Св. Макарий Велики

"Колкото е далеч небето от земята, толкова е дълбок огънят под нас, потопените в него от нозете до главата. И което е най-страшното: никой никого не може да види лице в лице, защото всички са прилепени с гръб един към друг. Когато обаче ти се помолиш за нас, тогава отчасти виждаме лицата си един други. Ето това е утехата" (из разговор на Св. Макарий с отдавна починал езически жрец, описан в древен Отечник с наставления на египетските пустинници).

Аскетика

Виж Страсти, въздържание

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)

Аскетиката е очистване на сърцето от злите страсти.

Атеизъм

Виж Неверие, безбожие

Бесове. За бесовската сила

Виж също Изкушения. "... и не ни въвеждай в изкушение". Изпитания. Съблазни. Mолитва. Пост. Похот, блуд

Архиепископ Серафим (Соболев)

Господ, за благите цели на Своя божествен промисъл, допуска да се случват в живота ни или непосредствено от бесовете, или чрез зли хора, всевъзможни изкушения и нападения. Бог е допуснал дори Неговият Единороден Син да изпита такова нападение. . . Господ допуска дяволът да напада и нас, грешните люде, чрез всевъзможни скърби и нещастия, но отново с благата цел - да ни очисти от греховете и още на земята да ни изпрати Своята неописуема милост, а след гроба да ни удостои с Небесното Си Царство. Затова няма да се смятаме изоставени от Бога, когато Той ни праща скърби. Напротив, ще се считаме за нещастни, ако Господ ни оставя без наказание, помнейки Божиите думи: когото Господ обича, него наказва. (Притч. 3:12). Такова отношение, впрочем, към личните ни нещастия ще се появи у нас едва тогава, когато започнем да подражаваме на светиите по изтърпяването на всевъзможните бедствия, които са били толкова много в техния живот. Целият текст: За действието на бесовската сила в нашия живот.

Библия. Свещеното Писание

"Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,
за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело" (2Тим. 3:16-17).

"Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен. Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят..." (118 Псалом).

"Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки"  (Евр. 13:8).

"Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне" (Мaт. 5:17-18)

Св. Ириней Лионски

Господ на всички даде на апостолите Си силата на благовестието и от тях ние също научихме истината, сиреч учението на Сина Божи – както Господ им каза: "Който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил."(Лука 10:16). Защото ние научхме замисъла на нашето спасение не от някой друг, а от онези, чрез които благовестието стигна до нас. Отначало го проповядваха в чужди страни, а сетне по Божия воля ни го оставиха в Писания, та да бъде основа и стълб на вярата ни. Понеже не е истина, че те са проповядвали, преди да достигнат до съвършено знание, както някои се осмеляват да говорят, хвалейки се, че поправят апостолите. Защото след като нашият Господ възкръсна и те се облякоха в сила отгоре при слизането на Светия Дух върху им, у тях не остана празнота и получиха съвършено знание. Отидоха до краищата на земята, проповядваха за благата, с които Бог ни дарява, провъзгласяваха небесен мир за всички хора; всички те и всеки от тях еднакво притежаваха благовестието Божие.

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Не очаквай друг учител..., имаш словото Божие, - никой няма да те научи както то.

Климент Александрийски

Светите Писания правят човека свят и божествен.

Св. Епифаний Кипърски

Дори един поглед към свещените книги подтиква към благочестив живот.

Св. Тихон Задонски

Когато четеш Евангелието сам Христос ти говори. И докато четеш, ти се молиш и се разговаряш с него.

Свещеномъченик архиеп. Иларион Троицки

Нужно е да тълкуваме Писанието по Преданието, а Преданието е необходимо да проверяваме чрез Писанието. Получава се логически кръг: idem per idem.

Игумения Арсения (духовно чедо на схимонахиня Ардалиона)

Словото Божие е безбрежно, необятно море. Много хвърлят в него своята мрежа и този, който мине почти по повърхността, извлича само пяна; този, който хвърля на по-голяма дълбочина, извлича риба; а който се спуска до дъното на морето събира драгоценни раковини и бисери.

Блаженство

Виж също Царство Божие. Обожение

Св. Теодор Едески

Краят на нашия живот е блаженството, или, което е едно и също - царството Небесно, царството Божие. А то е не само съзерцаване на преизпълнената с царственост Троица, но и възприемане на обожение [от Нея].

Блудство

Виж също Брак. Грях. Жена. Изкушения. Заповеди. Изпитания. Любов. Mолитва. Мъж. Покаяние.  Пост, въздържание. Похот, прелюбодейство. Плът.  Съблазни. Самоугаждане. Семеен живот. Тяло. Целомъдрие, съпружеска вярност.

"Няма моят Дух да бъде вечно занемаряван от (тия) човеци, защото са плът" (Бит. 6:3).

"А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии, нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, ... няма наследство в царството на Христа и Бога" (Ефес. 5:3-5).

"Нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, ...ни мъжеложници, ... няма да наследят царството Божие" (1Кор. 6:9-10).

"Добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж" (1Кор.7:1-2).

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)

За блудниците, за безаконниците, за грешниците се [Аз, Господ] разпънах, за тях прострях на Кръста пречистите Си ръце, та всеки, който иска спасение, да дойде и да се спаси. От никого няма да се отвърна, никого няма да прогоня от Своята благост, макар някой и хиляда пъти на ден да идва при Мен и да си отива, и после отново да се връща при Мен. Защото дойдох да призова не праведниците, а грешниците към покаяние."

Св. Йоан Лествичник

Не мисли да победиш беса на блудството с възражения и доказателства; защото той има много убедителни оправдания, тъй като воюва против нас с помощта на нашето естество.

Бог

Виж също Христос. Дух Свети. Света Троица. Филиокве. Цел на християнския живот. Любов към Бога и хората. Православие. Християнство. Атеизъм, неверие, безбожие. Колебания във вярата. Иноверие, инославие.

"Верую во единаго Бога Отца, Вседержителя, Творца небу и земли, видимым же всем и невидимым" (Символ на вярата).

Бог е любов: "Който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов" (1Йоан. 4:8).

"Ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него" (1Йоан. 4:16).

"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен Иоан" 3:16).

"Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята" (1Йоан. 3:16).

"Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко" (Мат. 11:30).

"Милост искам, а не жертва" (Мат. 9:13).

Характер на Богопознанието: "Бога никой никога не е видял" (Йоан 1:18).

"Никой не познава Сина, освен Отец. И нито Отца познава някой освен Синът" (Мат. 11:27).

"Бог ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога" (Йоан 5:20).

"Понеже с вяра ходим, а не с виждане" (2Кор. 5:7).

Общо понятие за Бога: "Бог е дух: и тия, които му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина" (Йоан 4:24).

"И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш отец" (Мат. 5:48).

"[Бог] е праведен и е възлюбил правдата" (Пс.10:7).

Самобитност на Бога: "Преди Мене нямаше (друг) Бог и подир Мене не ще има" (Исая 43:10).

"Аз съм вечно съществуващият" (Изх. 3:14).

"Аз съм алфа и омега, начало и край - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде. Вседържителят" (Откр. 1:8).

Неизмеримост и всеприсъствие на Бога: "Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето Ти си там; възляза ли в преизподнята и там си Ти; Взема ли крилете на зората и се преселя на край море, и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи" (Пс. 138:7-10).

Вечност на Бога: "В началото, Ти Господи си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, и ще се изменят, но Ти си все същият, и Твоите години няма да се свършат" (Пс. 101:26-28).

Неизменност на Бога: "Защото Аз съм Господ, Аз се не изменям" (Малах. 3:6).

"Всеки съвършен дар иде от горе, слизайки от Отца на Висините, у когото няма изменение, нито сянка на промяна" (Иак. 1:17).

Свойства на Божия ум: "Разумът му е неизмерим" (Пс. 146:5).

"Никой не познава Сина, освен Отец. И нито Отца познава някой освен Синът" (Мат. 11:27).

"Колко са многобройни делата ти Господи, всичко си направил премъдро" (Пс. 103:24).

Свойства на Божията воля: "Той им рече: Когато се молите, казвайте: Отче наш..." (Мат. 5:9-13, Лука 11:2-4)

"Бъдете свети защото аз Господ ваш съм свет" (Лев. 19:2).

"Свят, свят, свят е Господ Саваот! Цяла земя е пълна с Неговата слава" (Ис. 6:3).

"За Бога всичко е възможно" (Мат. 19:26).

Свойства на чувствата Божии: "Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела" (Пс. 144:9).

"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в него да не погине, а да има живот вечен" (Йоан 3:16).

"Кажи им: жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив" (Иез 33:11).

"[Бог] иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината" (1Тим 2:4).

Бог е един по същество: "Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене" (Изх. 20:2-3).

"Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога" (Йоан 17:3).

"Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един" (Втор. 6:4).

"Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог. ... Аз съм Господ, и няма друг" (Ис. 44:6; 45:6 и др.).

"Господ, Бог наш, е един Господ" (Йоан. 17:3).

"Други бог няма, освен Единаго Бога" (1Кор. 8:4).

Бог e всемогъщ вседържител: "Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен" Бит. 17:1).

"У Бога няма да остане безсилна ни една дума" (Лук. 1:37).

"Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни..." (Пс. 134:6).

"Той върши каквото иска душата Му" (Иов. 23:13).

Бог e промислител: "Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?" (Мат. 6:26).

"Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо" (Пс.103:27-28).

"Ни едно врабче няма да падне на земята без волята на нашия Отец" (Мат. 10:29).

"Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина" (Йоан. 4:23-24); виж също: (Мат. 6:5-15); (Лук. 18:1-8); (Мат. 18:19-20); (Марк. 11:23); (Йоан. 16:23-27); (Марк. 14:38); (Лук. 11:5-8); (Лук. 18:1-8) (притчата за праведния съдия).

Св. Макарий Велики (300—390)

Как безкрайното и неизяснимо изкуство на многообразната Божия Премъдрост сътвори от несъществуващо по-широки, по-тънки и по-нежни тела, въипостасени по воля Божия? Бог, Който съществува както пожелае и твори каквото пожелае, благодарение на неизказана доброта и непроумявана благост променя и смалява, и отобразява Себе Си, оплътотворявайки се, за да се приближи до светите и достойни души на вярващите. За да може Невидимият да бъде видян от тях и благодарение нежната природа на душата да бъде докоснат Неосезаемият. За да почувстват Неговата сладост и да се насладят на неизказаната светлина до сами предела на насладата. Когато обаче пожелае, Той става огън, изпепеляващ всяка извратена и чужда душевна страст. "Защото нашият Бог е огън, който изтребя" (Евр. 12:29; срв. Втор. 4:24, Числ. 11:1, Пс. 49:3, Дан. 7:9).

Св. Григорий Богослов (326-390)

Бог винаги е бил, е и ще бъде или по-добре казано, винаги е, защото думите бил и ще бъде означават деление на времето и са свойствени за преходното естество. А Бог е вечно Съществуващият. И поради това Той се именува така, защото съсредоточава в Себе Си самото всецяло битие, което няма начало и край. Неговата същност е като море - неопределено и безкрайно, простиращо се извън пределите на всяка представа за време и естество.

Св. Максим Изповедник (ок. 580-662)

Когато желаеш да богословстваш, не се изкушавай да разкриваш Бога в Неговата същност, защото това е непостижимо не само за човешкия, но и за всеки друг разум. По възможност размишлявай за Неговите свойства: вечност, безпределност, непостижимост, благост, премъдрост и всемогъща сила, направляваща всичко и всички с праведния си съд. Та нали сред хората вече има богослови, които, макар и малко, познават тези Божии свойства.

Св. Йоан Дамаскин (680 - 780)

Бог е съвършен и без недостатъци както в благостта, тъй и в премъдростта и силата, (Той е) безначален, безкраен, вечен, неограничен, и с една дума - съвършен във всичко. И така, ако допуснем, че има много богове, ще е необходимо да открием и някаква разлика, това вече означава един Бог, а не много богове. А ако между тях има разлика, тогава къде е съвършенството? Щом не е съвършен в благостта, или в силата, или в мъдростта, или пък според времето или мястото, значи не е и Бог. Тъждеството пък във всяко едно отношение указва по-скоро това, че Бог е един, а не на много богове.

Освен това, ако боговете са много, как ще се запази тяхната неописуемост (безграничност)? Защото, където е единият, там не би бил другият.

А как би бил управляван светът от много богове, без да се разруши и загине, щом между управляващите възникне съперничество? Понеже различието внася противоборство. А ако някой каже, че всеки от тях управлява своята си част, то тогава кой е въвел този ред и е разделил властта помежду им? Кой друг, ако не Бог? И така, един е Бог, съвършеният, неописуемият, Творецът на всичко, Вседържителят и Управляващият, Който е над и преди всяко съвършенство"

Протопрезвитер Михаил Помазански (1888-1988)

На казуистическите въпроси относно това какво Бог "не може" да направи, трябва да отговаряме, че Божието всемогъщество се простира до всичко, което е приятно на Неговата мисъл, на Неговата благост и на Неговата воля.

Помнене на Бога

Виж също Бог, Упование на Бога. Страх Божи. Смърт. Помнене на смъртта. Пост. Покаяние.

Св. Исаак Ниневийски (VII век)

Помнете Бога, за да ви помни и Той. Помнейки ви, Той ви спасява и ви дарява с всички блага. Не Го забравяйте поради суетно нерадение, ако не искате и Той да не ви забрави в часа на изкушението ви.

Божията воля - да я следваме

"Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята" (Мат. 6:10);

"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен" (Мат. 7:21).

Ад
Апостоли
Ангели
Антихрист
Анатема
Аскетика
Атеизъм неверие

Бесове, бесовска сила
Безбрачие (Девство)
Библия
Благодарност и прослава на  Бога
Благодат Божия
Благословение
Благотворителност
Благочестие
Блаженство
Блудство
Бог
Бог, помнене на Бога
Богатство
Боговъплъщение
Богословие, богопознание Богословстване (съзерцателно състояние)
Богооставеност
Богослужение
Богородица
Богохулство
Бодърствуване
Божията воля - да я следваме
Брак
Бягство от света
Болест

Вегетарианство
Видения
Власт
Воля и заповеди Божии
Вселенски Събори
Второ пришествие
Въздържание
Възкресение Христово
Възкресение на мъртвите
Възпитание
Възнесение Господне
Вътрешен враг
Вяра в Бога
Вяра и дела
Вяра и знание
Вяра, догмати

Главното в живота
Гняв, гневливост
Раздразнителност
Гордост и тщеславие
Грях. Първородният грях
Грях, защо грешат хората
Греховни помисли
Грях, наследственост
Грях, виждане на греха
Грях, борба с греховете
Грях, последици от греха

Девство
Демони
Деца
Добродетели
Доброта
Добри дела
Добра дума
Добро и зло
Добри качества, да развиваме у себе си
Дух Свети
Светски дух, вж. Антихриста
Дух, душа, вж. в Смърт
Духовен живот
Дявол

Евангелизация
Евхаристия (Причастие)
Единство, стремеж към него
Езикът, да следим за него
Елеосвещение (Маслосвет)
Ерес
Eретици, отношението ни към тях

Жажда за Бога
Живот земен
Желание да умреш
Жена
Живот, как да живеем
Живот деен и съзерцателен

Завист
Задушница, помен
Законът
Заповеди
Заповедите на блаженствата
Зло
Злопаметство
Злословие
Знание
Знамение

Идолопоклонство
Изкушения
Изпитания
Изповед
Иисус Христос
Иконопис
Икуменизъм
Иноверие, инославие
Истина

Календар църковен
Клевета
Колебания във вярата
Користолюбие
Кротост
Кръст, почитание
Кръст, тесният път
Кръстно знамение
Кръщение

Лицемерие
Лъжа
Лукавство
Любов към Бога и ближния

Магии, за вършещите ги
Маслосвет
Милосърдие, милостиня
Мир, душевен мир
Миропомазание
Мисионерство
Молитва
Монашество
Мощи, Св. мощи
Мъдрост духовна и разум
Мълчание и многословие
Мъдрост, премъдрост
Мъж

Надежда
Наказание Божие
Наставление
Навик
Наука, вяра и знание
Неверие, безбожие, атеизъм
Неосъждане
Нерадение
Нестяжание, житейски грижи
Наказание
Новорождение

Обиди
Обожение
Oбучение
Окултизъм
Осъждане и себеосъждане
Отлъчване
Отчаяние
Отшелничество

Пасха
Петдесетница
Печал, униние
Печал по Бога
Пиянство
Писание, Писания
Плач
Плът
Подвижничество
Подражание Богу
Подражание на светиите
Покаяние
Поклонение Богу
Полза от четенето на Светоотеческите писания
Помнене на Бога
Помощ Божия
Последните времена
Послушание
Пост
Почит
Похот, прелюбодейство
Праведност
Православната вяра
Предание
Предузнание, предопределение
Прелест
Премъдрост
Призвание Божествено
Причастие
Приятелство
Промисъл Божи
Проповед, свидетелство
Пророчества
Простота на поведението
Прошка
Първородният грях

Радост Духовна. Радост в Бога Раздразнителност
Разкол, разпри в Църквата
Разсъдителност
Религия
Римокатолицизъм
Ревност по Бога
Рождение свише. Новорождение
Рождество Христово

Самолюбие, себелюбие
Самоотричане
Самооправдание
Самоугаждане
Самоукорение
Света Троица
Светите отци
Светлина
Свещенство
Свидетелство за Христа
Святост
Семеен живот
Сквернословие
Скромност
Скръб
Сладострастие
Смирение
Смърт
Смърт, помнене на смъртта
Смърт духовна
Смях
Снизходителност
Спасение
Справедливост
Сребролюбие
Нестяжателност
Старчество
Страсти
Страдание
Страх, Страх Божи
Страшният съд
Суета
Съблазни
Събота, сабат
Съвест
Съвършенство на духовния живот
Сън, сънища
Сърце
Сътворение

Тайнства
Тесният и широкият път
Традиция
Троица Света
Трезвение
Трудът
Тщеславие, гордост
Търпение
Тютюнопушене
Тяло

Униние, печал
Упование на Бога
Утешение Божествено

"Филиокве"
Фарисейство

Хомосексуализъм
Храм
Християнство
Християнска любов
Христос
Хула

Царство Божие
Цел на християнския живот
Целомъдрие, съпружеска вярност
Църквата

Четене
Чистота на сърцето
Чистота на вярата
Човек
Човеколюбие, снизхоздителност
Чревоугодие
Чувства
Чудо, чудеса
Ш; Щ; Ь; Ь; Ю; Я

Разни
Източници
+

Богатство

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Богат е не този, който притежава много, а този, който дава много.

Св. Антоний Велики (251- 356)

Когато авва Антоний Велики проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: "Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други — богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде — бедни? Тогава дошъл до него глас: "Антоний! Ти внимавай над себе си! А това са Божии съдбини и нямаш полза от това да ги изучаваш".

За боговъплъщението

Виж също Рождество Христово. Бог. Цел на християнския живот.

Св. Ириней Лионски

Бог е станал човек, за да може човек да стане Бог.

Св. Киприан

Христос пожела да стане това, което е човекът, за да може човекът да стане това, което е Христос.

Св. Атанасий Велики

Бог стана носител на плътта, за да може човекът да стане носител на Духа.

Богословие, богопознание

"Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни" (Ин 1:18)

" ... сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога..." (Гал 4: 9).

"Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат" (1Кор. 13:12).

"Никой не познава Сина, освен Отец. И нито Отца познава някой освен Синът" (Мат. 11:27).

"Бог ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога" (Йоан 5:20).

"Понеже с вяра ходим, а не с виждане" (2Кор. 5:7).

"Блаженни чистие сердцем, ибо они Бога узрят" (Мат. 5:8).

"Застанете и познайте, че Аз съм Бог" (Пс. 45: 11).

Познание за Бога:

"И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан. 1:14)

"А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода" (Йоан. 7:37-38)

"Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го. Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене" (Йоан. 14:6-11).

"...А без вяра не е възможно да се угоди Богу... Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий..." (Евр. гл. 11 и 12).

Евагрий Понтийски

Ако ти си богослов, то ще се молиш истинно, а ако се молиш истинно, то ти си богослов.

Св. Диадох, епископ на Фотика (V век)

Богословието подава на душата най-великите дарове... като я съединява с Бог в неразделно общение. 

Св. Фаласий Ливийски (съвременник и приятел на Св. Максим Изповедник)

[Благодатта на богословието] е желание на желанията...

Св. Григорий Богослов (326-390)

[Златното правило: ние сме длъжни да богословстваме] "по начина на рибарите, а не на Аристотел".

Св. Йоан Лествичник

Съвършенството и очистването са основа на богословието.

Върхът на чистотата е начало на богословието.

Св. Исаак Сирин

"В каквато степен човек се приближава към Бога в своите намерения, в такава степен и Бог се приближава към него с дарованията Си."

Св. Макарий Велики

Търси и хлопай, това е началото, тази е вратата, през която се влиза. От тебе се иска да търсиш, а Господ няма да забрави Своите... Онзи, който проявява усърдие, е вече в общение с Бога.

Св. Петър Дамаскин

Богословието е най-възвишената от осемте степени на духовното съзерцание, есхатологическа реалност на бъдещия век, която ни извежда извън нашите собствени предели във "възторжен екстаз" (парафраза).

Христос Янарас – съвременен гръцки богослов

В православната Църква и в преданието богословието има съвсем различно значение, от това, което му се придава днес. То е Божи дар, плод на вътрешната чистота на християнския духовен живот. Богословието се отъждествява с боговидение, с непосредствено виждане на личния Бог, с личния опит на преобразяване на творението от нетварната благодат. ... Богословието не е теория на света или метафизическа система, ... а израз и формулиране на църковния опит, ... не интелектуална дисциплина, а опитно участие, общение.

Богооставеност

Св. Василий Велики (330 - 379)

А ако праведниците на пръв поглед често биват оставени от Бога независимо от своите непрестанни и топли молитви към Него и се подлагат на най-тежки бедствия, докато грешниците благоденстват, при това не трябва да забравяме, че никой от най-добродетелните хора не може да се похвали, че не се нуждае от изпитване на своята добродетел, както и от живо, чувствително напомняне за това, че настоящият живот не е истинският блажен живот, а само път към него.

Пресвета Богородица

"Но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена" (Гал. 4:4).

"Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния" (Лука 1:30-32).

"И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син" (Мат. 1:25).

"Се бо отныне ублажат Мя вси роди: яко сотвори Мне величие Сильный и свято имя Его" (Лука 1:48-49).

"Достойно есть величати Тя, Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим".

"Преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, Богородицу... гроб и умерщвление не удержаста: якоже бо Живота Матерь, к животу престави во утробу Вселивыйся приснодевственную" (тропарь и кондак праздника Успения Божией Матери, kimisis).

Трети Вселенски събор (Ефески)

Съгласно с преданието, да се почита и проповядва нашият Господ Иисус Христос в едно лице, а пречистата и приснодевствена Негова Майка да се нарича в собствен и истинен смисъл Богородица.

Който не изповядва Емануил за истинен Бог и светата Дева - родила по плът Божественото Слово, станало плът, - за Богородица, да бъде анатема!

Пети Вселенски събор

Ако някой нарича светата преславна Приснодева Мария "Богородица" коварно и не в собствен смисъл или пък я нарича "Човекородица" и "Христородица", като че ли Христос не е бил Бог, а не я изповядва в собствен и истинен смисъл като Богородица, за такъв да бъде анатема!

Шести вселенски събор 681 г.

Изложеното ... учение запечатваме със съгласието си, като проповядваме единия Христос, въплътилия се Син Божи. И безсеменно родилата Го Приснодева изповядваме действително и истинно като Богородица.

Св. Тарасий Константинополски и Теодор Йерусалимски в послание до Седмия вселенски събор 787 г.

Почитаме и се покланяме на иконите на пречистата Майка на Господа, неизказано родилата Го света Богородица и Владичица наша.

Св. Герман Константинополски в послание до Седмия вселенски събор 787 г.

"Ние я почитаме и величаем (св. Дева Мария) ... и я признаваме за по-висша от всички видими и невидими твари.

Св. Йоан Дамаскин

Ние изповядваме, че светата Дева е Богородица в собствен и истинен смисъл, защото както истинният Бог се е родил от нея, така и тя е родила истинния и въплътил се Бог.

Антиохийски патриарх Йоан

Наименованието Богородица е съставено от много Отци и е употребявано от тях и писмено и устно. Никой от църковните Отци не е отхвърлял това название; напротив - мнозина са се ползвали от него и при това - знаменити.

Св. Прокъл Константинополски

Ти мечтаеш да видиш нещо невиждано - нима жена може да роди Бог?... Аз не казвам, че жена може да роди Бог, аз казвам, че Бог може да се въплъти и да се роди от жена, защото за Него всичко е възможно.

Св. Григорий Нисийски

Който не изповядва Мария като Богородица, той е чужд на Бога.

Св. Ефрем Сириец (ок. 306-373)

Който отрича, че Мария е родила Бога, той няма да види славата на Неговата Божественост.

Св. Йоан Дамаскин

В това име [Богородица] е заключена цялата тайна на Въплъщението.

Блаж. Иероним

Смърт чрез Ева, живот чрез Мария.

Св. Ириней Лионски

Мария [е] съработница на домостроителството на Спасението.

Богохулство

"А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето".

"А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил"

"А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене" (Йоан. 16:13; 14:26; 15:26-27).

"Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде" (Йоан. 14:17).

Св. Василий Велики

Грехът на богохулника на този свят не отпуска нито Господ, нито Неговото Кръщение, нито дори Божието милосърдие, което покрива злото с добрите дела.

Св. Йоан Златоуст

Богохулството не намалява Божието величие и затова не трябва да предизвиква ярост у теб. Който богохулства, той нанася рана на самия себе си.

Бодърствуване

Виж също Молитва

"Бъдете будни, понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, та като дойде ненадейно, да не ви намери, че спите" (Марк. 13:33-37). Виж също: (Лук. 11:24-26); (Лук. 21:34-36); (Мат. 8:24-30) (притча за плевелите).

Св. Филотей Синаит

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе, със слънце, луна и звезди.

Да вървим напред със сърце, изцяло внимателно, и душа, напълно съзнателна. Защото ако всеки ден съединяваме вниманието с молитвата, те стават подобни на огнената колесница на Илия, издигайки ни към небето. Какво имам предвид? Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе, със слънце, луна и звезди.

Св. Макарий Велики

Дори и да се намират в труд и мъка или да достигнат до познание за истината и откровение на душата, те още не са приели в себе си благодатта на Духа и наслаждението на небесния дар, и не са го изпитали в пълнота заради неизказаната Божия премъдрост и неизясними съдби, докато Бог оценява душите, които вярват по различен начин, и обръща внимание на любовта, идваща от тяхната воля и техния избор.

Благодарност към Бога. Хвала на Бога

"Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси" (из разказа за десетте прокажени) (Лук. 17:11-19).

Св. Климент Римски

Да погледнем, братя, от какво вещество сме образувани, кои сме и с каква природа сме дошли на света, и как Този, Който ни образува и сътвори, ни въведе в Своя свят из гробната тъмнина и приготви благодеяния за нас, преди да бяхме родени. Затова, тъй като всичко, що имаме, е от Него, длъжни сме да благодарим за всичко Нему, Комуто да бъде слава всякога и завинаги. Амин.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)

Трябва да въздаваме хвала на Родения от Дева в църковните химни и духовните песнопения, а също и извън църквата, като неспирно Го славим и Му благодарим за Неговата неизказана любов към нас грешните, които сме изкупени с Неговата честна кръв и които сме приели чрез това обещание живот вечен, блажен и безкраен.

За Божията благодат

Виж също: Св. Дух. Нашата вяра: Бог Дух Свети и Божествената Благодат.

"Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин" (2 Кор. 13:13).

"Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа, като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат" (Евр. 12:14-15).

"Нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх" (Евр. 12:28).

"Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Иак. 4:6; срв. Притч. 3:34; 1Петр. 5:5).

"Господи, иже Пресвятого Твоего Духа в третий час апостолом Твоим ниспослав,
Того, Благий, не отыми от нас, но обнови нас, молящих Ти ся!" (Tропар, 3. час).

Всеобщност на благодатта: "Дойдете при мене всички отрудени и обременени, и аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28).

Благодатта като благоволение. Благодатта и свободата на човека. "Ето стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" (Отк. 3:20).

"По благодат сте спасени чрез вярата" (Ефес. 2:8).

Благодатта като освещаваща сила: "Не бой се Мариам, понеже ти намери благодат у Бога" (Лука 1:30).

"Ако някой се не роди свише не може да влезе в царството Божие" (Йоан 3:5).

"А върху дома Давидов и върху жителите иерусалимски ще излея дух на благодат и умиление, и те ще погледнат на Него, Когото те прободоха, и ще ридаят за Него, както се ридае за единороден син, и ще скърбят, както се скърби за първороден" (Захария 12:10).

Сила, която действа върху и в човека; сила живееща и действаща в него: ''Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова (2Кор. 12:8-9). ("Довлеет ти благодать Моя: сила бо Моя в немощи совершается. Сладце убо похвалюся паче в немощах моих, - говорит он, да вселится в мя сила Христова").  

''С благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене" (1Кор. 15:10).
("Благодатию Божией есмь, еже есмь и благодать Его, яже во мне, не тщи есть").

"За това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която мощно действува в мене" (Кол. 1:29).
("Тружусь и подвизаюсь силою Его, действующею во мне могущественно").

Благодатта е Божия сила, която се дарува на човека независимо от неговите дела или заслуги. Тя е чист Божи дар, изливащ се на човека заради заслугите на Изкупителя: "По благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали" (Еф. 2:8-9). ("Благодатию есте спасени чрез веру, и сие не от вас, Божий дар, не от дел, да никтоже похвалится").

"Роденото от Духа е дух" (Йоан. 3:6).

"Който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" (Йоан. 4:13-14).

"Ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?" (Лук. 11:13).

"От Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа" (Иoaн 1:17).

"Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки" (Пс. 44:3).

Благодатта е синоним на Словото: "Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса" (Деян 14:3).

Св. Антоний Велики

Както живописците отначало с един цвят очертават образа на човека, а след това, добавяйки цвят след цвят, предават образа на този, който живописват, така и святата Божия благодат отначало чрез кръщението възстановява в човека чертите на образа Божи, а когато види, че ние с цялото си същество жадуваме за красотата на подобието Божие, тогава добродетел след добродетел разцъфтява в душата и издигайки лика й от слава в слава, й придава чертите на подобието Божие.

Аз се молих за вас, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с чисто сърце този огнен Дух - и Той ще ви се даде завинаги и навеки ... и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и, живеейки още в плът, ще бъдете подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно.

Св. Макарий Велики

Без труд и пот, и без мъки става така, че Бог дава благодатта на тези, които са в света, нито без полза, нито ненавременно и не случайно, а с неизказана и непонятна премъдрост, за да извършат своя избор и заради самовластната воля, за да получаш Божествената благодат. [...] Бог дава благодатта, наслаждението и радостта на Духа, бидейки дълготърпелив и предлагайки им този дар нито без полза, нито ненавременно и не случайно, а с някаква неизказана премъдрост заради изпитанието на самовластната воля.

Заради безкрайната Си, неизказана и неумозрима любов и заради Своето милосърдие Бог благоволи да се всели в това творение – умно създание, скъпоценно и необикновено Свое дело, както казва Писанието, "за да бъдем някакъв начатък на създанията Му" (Яков 1:18), заради Своята Премъдрост и общение, заради собствено жилище, заради честната и чиста невеста.

Духовната енергия на Божията благодат, поселила се в душата, произвежда голямо дълготърпение, мъдрост и тайнствено стопанисване на ума, както и голяма устойчивост за човека, който се бори с времената и годините.

Такива основания имаме в Писанията, с които да докажем, че енергията на Божията благодат, породила се в човека, и дарът на Светия Дух, който вярващата душа се удостоява да получи, дохождат след голяма борба, голямо отстояване, дълготърпение, изкушения и изпитания, през всички изтезания на самовластно изпитващия избор. И когато Духът не се наскърби от нищо, но пребивава в съгласие с радостта от всички спазени заповеди, тогава душата се удостоява да получи освобождение от страстите, в пълнота осиновение от Духа, тайнствено изричаща се премъдрост, духовно богатство и познание, което не може да съществува в този свят и на което стават причастни само християните.

Както не е възможно риба да живее без вода или някой да се разхожда без крака, или да вижда светлината без очи, или да говори без език, или да чува без уши, така и без Господа Иисуса и без действието на Божествената сила няма познаване на тайните и премъдростта Божия.

Св. Йоан Касиан Римлянин

В делото на нашето спасение участва и Божията благодат, и нашето свободно произволение; и за да изпълни своите желания, човек, който макар да желае добродетели (т. е. да се стреми към съвършенство), винаги се нуждае от Божията помощ. Не трябва да мислим, че човешката природа е способна единствено да върши зло; Творецът е всял в душите ни семената на всички добродетели, но за тяхното израстване е необходимо въздействие от страна на Бога, така че в човека винаги има свободно произволение да приеме или да не приеме тези благодатни въздействия. (Виж също За Божията благодат и свободната воля като производители на духовния живот).

Св. Исаак Сирин

В каквато степен човек се приближава към Бога в своите намерения, в такава степен и Бог се приближава към него с дарованията Си.

Смирението предшествува благодатта, а самомнението предшествува наказанието.

Св. Василий Велики

Както живописците отначало с един цвят очертават образа на човека, а след това, добавяйки цвят след цвят, предават образа на този, който живописват, така и святата Божия благодат отначало чрез кръщението възстановява в човека чертите на образа Божи, а когато види, че ние с цялото си същество жадуваме за красотата на подобието Божие, тогава добродетел след добродетел разцъфтява в душата и издигайки лика й от слава в слава, й придава чертите на подобието Божие.

Св. Йоан Лествичник

Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата.

Св. Григорий Палама

Духовната сладост (благодат) преобразява тялото, без ни най-малко да намалява от общението с него, но го преобразява, правейки го духовно, така че то отблъсква лошите плътски стремежи и вече не дърпа душата надолу, а се издига заедно с него, от което и целият човек става дух, както е написано: роденият от Духа е дух.

Из вероопределенията на Събора в Константинопол през 1341 г.

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че Светлината, възсияла от Господа при Неговото божествено преображение, е или мечтание, твар и призрак, появил се за кратко време и скоро изчезнал, или че е самата божествена същност, ...(в първия случай безумстващи по отношение на тварното и нетварното с безумството на Арий, разделяйки едното Божество и единия Бог, а във втория – съгласявайки се със злочестието на месалианите, които утвърждават, че божествената същност е видима) и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и благочестивото учение на Църквата, че тази божествена Светлина не е нито твар, нито същност Божия, а е нетварна, естествена благодат, възсияние и енергия, неразделно и вечно произхождаща от самата божествена същност.

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че всяка естествена сила и енергия на триипостасното Божество е тварна (сътворена), и въз основа на това принуждаващи се да славят и самата божествена същност като тварна (защото, според светиите, тварната енергия трябва да проявява и същността като тварна, а нетварната енергия указва и на същността като нетварна), и така се подхвърлят на опасност да паднат вече в пълно безбожие, ... и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и благочестивото учение на Църквата, че всяка естествена сила и енергия на триипостасното Божество е нетварна.

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че името Божество се отнася само за божествената същност, и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и благочестивото учение на Църквата, че то се отнася не по-малко и към божествената енергия...

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че божествената същност е постижима, като такива, които не се срамят отново да въвеждат в нашата Църква злочестието на месалианите,.... и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и благочестивото учение на Църквата, че тя (същността) е съвършено необхватна и непостижима, но постижима и причастна е божествената благодат и енергия.

Св. Теофан Затворник

Сам човек не може да съгради нещо добро, ако не получи благодат; и благодатта не дава нищо на човека, ако човек сам не се труди.

Делото на обръщането към вярата извършва благодатта, а как - това е тайна. Оръдията й са много.

Вземете решение да живеете с памет за Бога и да ходите в Божието присъствие и самото това ще ви доведе до добър край. Всичко това е от Божията благодат. Без благодатта Божия по никакъв друг начин не може да се придобие нищо духовно.
Ако всичко зависеше от Бога, в един миг всички биха станали свети. Едно Божие движение и всичко би се променило. Но законът е такъв, че човек трябва сам да пожелае и да потърси - и тогава благодатта вече няма да го остави, стига смо той да й остане верен.

Благодатта действа двояко: отвън, когато призовава - и това е всеобща благодат, никой не е изключен, защото Господ иска всички да се спасят и да разберат истината; Когато някой се вслуша в призива и се обърне, тогава благодатта чрез Тайнството на кръщението или покаянието се вселява вътре и там гради спасението, или от стихиите на доброто, естествени за човека, създава нов човек, наследник на вечното Царство Небесно, не властнически, а ръководително и спомагателно, тоест като посочва доброто и помага да го извършваме (1, п.185, стр. 204).

Благодатта е обща за всички, само взимай... и достъпът до нея е открит за всички - и всички могат да бъдат спасени, ако пожелаят. Вината за неспасението носи не благодатта, а нашето нежелание.

Врагът и лукавото грехолюбиво сърце все дърпат към себе си. Божията благодат помага на този, който пази сам себе си, а който се хвърля в огъня - него тя оставя да изгори.

Благодатта... на Светия Дух, когато дойде и се всели в сърцето, става извор на духовен живот, който води в живот вечен.

Как се получава благодатта и как благодатта се проявява в сила. Получава се чрез Светите Тайнства, не другояче, а става явна в онези, които успяват да умъртвят страстите с известни подвизи... Тази ясност се състои в особеното разбиране на вярата, в мирния строй на сърцето, в усилените молитви, в саможертването заради благото на другите, в невъзмутимото търпение... тъй че гледащите това не могат да се начудят. Отличителна черта на снизхождането на Духа е дълбокият мир и откъснатостта от всичко видимо - навътре пред Бога. Тук се пресича всяко телесно движение и човек не чувства обичайните потребности.

Врагът и лукавото, грехолюбиво сърце все тегли на своя страна. Божията благодат помага на онзи, който се пази сам, а който се хвърля в огъня, оставя да изгори (5, п.818, стр. 104).

Човек засвидетелства верността си към благодатта или към Господ с това, че нито в мислите, нито в чувствата, нито в делата, нито в думите си не допуска нищо такова, което съзнава като противно на Господа, и напротив - не пропуска да изпълни никакво дело и начинание, щом съзнава, че това е Божията воля, съдейки по стечението на обстоятелствата и указанието на вътрешните влечения... Това понякога изисква много труд, болезнено самопринуждение и съпротивляване срещу себе си.

Благодатта е като извор на всички духовни блага, мирът е като неин плод. Като слиза вътре и претворява и преобразува там всичко, благодатта помирява и преискрено съчетава с Бога, умиротворява вътре всичко и свързва всички в братски съюз.

Навсякъде можем да се спасим и спасението не е от мястото и не от външната обстановка, а от вътрешното настроение. Ако вярата е жива, ако няма грехове, разделящи с Бога и угасяващи Божията благодат, ако общението със Светата Църква и изпълнението на всичко църковно е здраво, вярно и усърдно, състоянието ви е спасително, остава само да се пазите и да пребивавате в този начин на живот, като помните за Бога и за смъртта и винаги имате в душата си съкрушено и смирено чувство.

Създай от себе си служител на Светлината на Сина. Светлината на Сина е спасението, устроено от Господ и преподавано на всички нас - заради вярата и живота по вярата. Служител на тази Светлина е онзи, който с цялото си усърдие служи на Господ с вяра и с всякакво добро дело. Сила да бъдеш такъв подава отново Господ, в Който се обличаме в Кръщението и с Който искрено се съединяваме в Светото Причастие.

Архимандрит Никифор

В богословски смисъл думата благодат (1Тим. 1:2) обикновено означава благ Божий дар, подаван на човека даром, единствено по милост Господня, без каквито и да са заслуги от страна на човека; понякога означава също Божественото влияние и последствията от него за човешкото сърце.

А. П. Лопухин

.. Божие свойство, което се изразява в опрощаване греховете на човека, изобщо - в спасението му; сила Божия, чрез която се извършва спасението на човека (за разлика от благодатта, простираща се над всички твари, и любовта, простираща се изобщо над лични, духовно-разумни същества).

За брака

Виж също Жена, Мъж, Семеен живот, Грях, Блудство, прелюбодейство, заповеди, любов, Християнска любов. Тайнства. Кръщение. Евхаристия (причастие). Маслосвет. Миропомазване, Монашество. Свещенство. Иисус Христос. Църква

"В начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Марк 10:6-9).

"Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети" (1Кор. 7:14).

"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата. Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си" (Ефес. 5:31-33).

"Като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се покорявате един другиму в страх Божий" (Еф. 5:20-21).

"Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа" (1Кор. 7:3).

"Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа" (Eфес. 5:22).

"Вие, мъжете, обичайте жените си" (Eфес. 5:25).

"Който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува." (Марк 10:11-12).

"Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича" (Eфес. 5:28).

"Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си" (Eфес. 5:33).

"Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне" (1Кор. 7:39).

"Добре им е [на неженените и вдовиците], ако си останат като мене. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват" (1Кор. 7:8-9).

"Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци" (Пс. 1:1).

"Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди" (Пс. 111:1).

Из спомените на стареца Порфирий

- Страхувам се, отче, да се оженя, за да не попадна на някоя лоша жена.
- Една лоша жена може да се окаже твоята възможност за рая.

Болести

Виж също: Елеосвещение (Маслосвет). Скръб, печал. Страдание. Покаяние

"Непрестанно се молете. За всичко благодарете" (1Сол. 5:17-18).

"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят" (Иак. 5:14-16)

"Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот. Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове. ...Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен." (Ис. 38:16-20).

"Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема" (Евр. 12:6, Притч. 3:12).

"През много скърби трябва да влезем в царството Божие" (Деян. 14:22).

"Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар. Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит. Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва. Нали чрез дърво водата стана сладка, за да бъде позната Неговата сила? Затова Той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела: с тях Той лекува човека и премахва болестта му.
Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята.  Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели. Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях. Възнес благоухание и споменна жертва от семидал и направи тлъст принос, като да си вече на умиране; и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен. В някое време и в ръцете на лекарите има успех; защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота. 15. Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря!" (Сир. 38:1-15).

Св. Василий Велики

Еднаква вреда на душата се нанася и в двата случая: и когато плътта е непокорна и поради излишество от здраве се предава на неистови изстъпления, и когато поради мъчителна болест е изнурена, отпаднала и неподвижна; защото душата при такова състояние на тялото няма възможност да повдигне взор нагоре, по неволя е заета с изтърпяването на болката и отслабва поради страданието на тялото. Целият живот да бъде време за молитва.

Бл. Йероним

Ако си болен, то повикай опитен лекар и се възползвай от предписаното ти лечение. За тази цел от земята произлизат толкова много полезни растения! Ако ги отхвърлиш поради гордост, ще ускориш смъртта си и така ще станеш самоубиец.

Св. Пимен Многоболезнени

Следва да отбележим, че св. отци препоръчвали освещаване на приеманото лекарство. Така преп. Варсануфий Велики препоръчал на един ученик да приема лекарството със светена вода. Същият старец при боледуване не съветвал да се молим усилено за изцеление, защото не знаем какво е полезно за нас.

Най-добрата благодарност към Бога за оздравяването ти е в това ­ да Му служиш през останалите дни на живота си, като изпълняваш заповедите Му.

В болестта си не пожелавай смъртта, защото това е греховно.

Господ от любов към нас изпраща болести и скърби на всеки според силите му, но дава и търпение, за да ни направи съучастници в Своите страдания. Който тук не е страдал ради Христа ще страда от угризения в бъдещия век. Можел си да засвидетелстваш своята любов към Христа с търпение в болестите и скърбите, но не си го направил, а си избягвал всякакви скърби... Не в гнева Си, не за наказание ни изпраща Господ болести и скърби, а от любов към нас, макар и не всички хора да разбират това.

Св. Теофан Затворник

По-голямата част от болестите ни са по причина на греховете. Затова най-доброто средство за предпазване и изцеление от тях е да не грешим. Грехът поразява не само душата, но и тялото. В някои случаи това е съвсем очевидно. В други, макар и да не е така явно, истината, че болестите на тялото във всички случаи са от греховете и заради греховете, си остава.

Грехът се извършва в душата и я прави болна, но тъй като душата дава живот на тялото, то и животът от болната душа не е здрав. Дори само заради това, че грехът предизвиква мрак и тъга, въздействието му върху кръвта е неблагоприятно, а в нея е телесното здраве. А припомниш ли си, че грехът отделя човека от Бога ­ Източника на живота, и го вкарва в разрез с всички закони, действащи и в него самия, и в природата, то чудно е, че изобщо грешникът остава жив след греха. То е поради милостта Божия, очакваща покаяние и обръщане. Следователно болният, преди да предприеме каквото и да е, трябва да побърза да се очисти от греховете и да се примири в съвестта си с Бога. Това ще прокара път и към благоприятното въздействие на лекарствата.

Известно е, че е живял някакъв прочут лекар, който не пристъпвал към лечение, докато болният не се изповяда и причасти със св. Тайни. Колкото по-тежко било заболяването, толкова по-настойчиво изисквал това.

Св. Серафим Саровски

Здравето е дар Божий, но не винаги този дар е полезен. Както всяко страдание, болестта има силата да ни очиства от душевната сквернота, да заглажда греховете ни, да смирява и смекчава душата ни, да ни заставя да се замислим, да осъзнаем нашата немощ и да си спомним за Бога. Затова болестта е нужна и на нас, и на децата ни.

Понякога болестта ни обзема, за да пробуди заспалата душа.

Игумен Никон Воробьов (1894 )

Господ ви е посетил с болест, разбира се, защото тя е била необходима за вашето спасение. "През много скърби трябва да влезем в Цаството Божие" - такъв е духовният закон (Деян. 14:22). Апостолите, мъчениците, преподобните, всички светци са влезли в славата чрез много и велики скърби. "Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема" (Евр. 12:6, Притч. 3:12). Очевидно е, че няма друг път за царството Божие, освен тесния, кръстния път и при болест и слабост не бива да унивате, а повече да се радвате с духа си, утешавайки се мислено, че Господ сега се е приближил до вас, а в бъдещето докрай ще ви направи Свои деца, ако Му останете верни до края и без ропот понесете всяка скръб, която Той намери за нужно да ви изпрати. "Който претърпи докрай, ще бъде спасен" (Мат. 10:22).

В утрината молитва на преп. Макарий Велики се казва: "Боже, очисти мен, грешния, защото нищо добро не извърших пред Тебе". Ако великите угодници Божии са чувствували такова нещо, какво трябва да чувствуваме ние, на какво можем да се надяваме? Единствено и само на милостта Божия. Забравяйки всичките си добри дела, ние трябва като митаря да вопием от цялото си сърце: "Боже, бъди милостив към нас, грешните!" И ако митарят е бил оправдан от всичките си грехове само за тази своя молитва, то е ясно и ние трябва да вярваме, че Господ и нас ще ни помилува, ако от цялото си сърце Му се молим и се надяваме на милосърдието Божие. Никаква болест няма да ни попречи поне няколко пъти на ден да се обърнем от дълбините на душата си с покаяние към Господа.

Не е имало случай Господ да откаже някога прошка на каещия се. Само тогава Господ не ни прощава, когато ние самите не прощаваме на другите. Затова нека се помирим с всички, за да се помири и Господ с нас. Да простим на всички, за да ни прости и Господ.

Господ ти изпраща болест независимо от предишните грехове и не толкова за наказание, колкото от любов към тебе, за да те отърве от греховния живот и да те постави на пътя на спасението. За това благодари на Бога, Който се грижи за тебе.

Когото Господ обича, нему изпраща скърби за изпитване на вярата и на предаността към Него. Духовният закон повелява: "през много скърби трябва да влезем в царството Божие". "В света скърби ще имате" - е казвал на учениците си Иисус Христос преди смъртта си. "С търпението си спасявайте душите си". "Който претърпи докрай, ще бъде спасен".
И с много други подобни слова Св. Писание ни убеждава в значението на търпението. Без скърби и изкушения човек не може да придобие смирение. Тщеславието, самолюбието и гордостта се гнездят тъй дълбоко в човешкото сърце, че са необходими силни средства и продължителен период на обучение чрез скърби и изкушения, за да бъдат те изкоренени и човек да бъде доведен поне до известно смирение.

За вегатарианството

"Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест; защото "Господня е земята и онова, що я изпълня. ...Ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете." (1Кор. 11:26-27, 31).

"Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне." (1Кор. 11:29)

"Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека" (Мат. 15:11).

За виденията (демонски, бесовски видения)

Св. Антоний Велики

Ние сме ангели - така демоните уговарят човека. Лесно е и възможно да различиш присъствието на добрите от злите сили, ако Бог даде това. Видението на светите сили е чуждо на всяко смущение, то е толкова тихо и мирно, че веднага в душата се раждат радост, и ликуване, и смелост. Защото сред тях е Господ, който е наша радост и Сила на Бога Отца. Душевните мисли остават несмутени и без вълнения, така че душата вижда тези, които й се явяват, озарена от тях. Защото силното желание за божествени и бъдещи дела влиза заедно със светите сили в душата и тя всячески иска да се съедини с тях.
Когато видите нещо и се изплашите, ако страхът веднага бъде отнет от вас и вместо него се възцари неизречима радост, благодушие и дръзновение, и безметежност на мислите, мъжество и любов към Бога, бъдете смели и се молете. Радостта и състоянието на душата указват на светостта на Този, който присъства.

Св. Йоан Златоуст

За нас не са вече нужни сетивни видения, понеже вместо всички знамения достатъчна ни е едната вяра.

Св. Пахомий

Когато демон се явил на Св. Пахомий под образа на Христос, светецът, който притежавал дара да различава духовете, веднага си помислил: При видение на светите сили, мислите на получаващия видението съвършено изчезват. Те нищо не разглеждат освен светостта на този, който се явява, а ето аз и виждам, и мисля, и разсъждавам. Съвършено ясно е, че видението е лъжливо. То не е от светите сили. И докато мислел така, то изчезнало.

Св. Григорий Синаит

Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.

Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума.

Бъди внимателен и бдителен! Не си позволявай да се доверяваш на такива неща, не изразявай съчувствие и съгласие, не вярвай бързо на видението, макар то да е истинско и добро! Ставай хладен и чужд към него, постоянно пазейки ума си да не си построи някакъв образ... Който е видял нещо в ума си или със сетивата си, макар то да е от Бога, и е побързал да го приеме, лесно пада в измама, или поне издава своята наклонност и способност да повярва на измамата, като такъв, който приема явленията скоро и лекомис­лено... Бог не се прогневява на тогова, който с крайно внимание се пази, и боейки се от измама, не приема пратеното от Бога, докато не го обсъди с голямо внима­ние. Напротив, похвалва го за благоразумието му...

Св. Игнатий Брянчанинов

Който вижда осезателно духове, лесно може да бъде излъган в свой ущърб и за своя гибел. Ако ли той, при виждане на духове, прояви доверие към тях, непременно ще бъде измамен..., непременно ще бъде запечатан с печата на страшното повреждане на духа, при което често се загубва възможността за изправление и спасение.

Св. Никодим Светогорец

Върни се, окаяни [изкусителю], в твоята тъмнина! Аз съм недостоен за видения и откровения. Едно ми е потребно – безпределната милост на моя Господ Иисус Христос, както и молитвите и застъпничеството на нашата Владичица Богородица... и на всички светии.

Дори и да ти се стори, поради някои явни признаци, че виждаш благодатни видения, дадени от Бога, и в този случай не бързай да им вярваш, а се потопи в съзнанието за своето недостойнство и нищожество! Не се опасявай, че по този начин ще оскърбиш Бога, защото за Него нашите смирени чувства никога не биват неприятни. Ако тия видения са нужни за тебе, Бог знае как да постъпи, за да не затваряш пред тях очите си... Онзи, Който дава на смирените благодат, няма да я отнеме за действия, вършени от смирение...

Власт

Св. Григорий Велики (Двоеслов)

Tози, който решава да върши зло и при това иска другите да мълчат, е свидетел срещу самия себе си, защото той иска да бъде обичан повече от истината, и предпочито да оправдае себе си за сметка на истината. Разбира се, няма човек, който да живее и никак да не греши; но ако някой не желае да му спестяват истината, такъв иска истината да бъде обичана повече от него. Поради което Петър охотно прие укора на Павел; Давид охотно изслуша упрека на своя поданик. Понеже добрите владетели, които не обръщат внимание на самолюбието, от почит към смирението приемат свободно изказаните и искрени думи на поданиците. Но във връзка с това, властта на управляващия трябва да бъде смекчена с толкова изкусна умереност, щото умовете на поданиците, когато се покажат способни на правилна преценка по някои въпроси, да получат възможност свободно да се изкажат, но без тази свобода да прераства в гордост, иначе когато прекалено щедро им бъдат позволени волности на речта, смирението на техния собствен живот ще бъде изгубено.

За Вселенските Събори

Св. Кирил Александрийски

"Ако човек пребъде в тая правда, утвърдена на Вселенските Събори, ще се спаси, ако ли отстъпи или в нещо съгреши, дръзко отричайки я, ще погине во веки".

Второ пришествие на Господа

Виж също Последните времена, Възкресение на мъртвите, Страшният Съд, Адът

"Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем" (1Сол. 4:13,17).

Възкресение Христово. Пасха.

"...възкръсна в третия ден, според Писанията" (чл. 5 от Символа на вярата).

"Дигни се, светлей (Йерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе" (Ис. 60:1).

"Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали" (Йоан. 20: 29).

"Че Христос умря за греховете ни, според Писанията, и че се яви на Кифа и след това на единайсетте..., а най-после се яви и на мене... защото аз съм наймалкият от апостолите" (1Кор. 15: 3-5, 8-9).

"Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра... Ако... Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък... Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят" (I Кор. 15:14,17-22).

"Защото, ако с устата си изповядаш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш" (Рим. 10: 9).

"И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие" (Рим. ст. 10:17).

С Христовото Възкресение е поставено началото на възкресяването на човеците: "Ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него" (1Сол. 4:14).

"Знаем, че Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса" (2Кор. 4:14).

"Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е" (Еф. 2: 8).

"И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ни" (Ефес. 3:17).

"Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява!" (Фил. 4:13).

"Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва" (Йоан 8:56).

"Тоя ден Господ е сътворил; да се зарадваме и развеселим в него" (Пс. 117:24).

Св. Василий, епископ Кинешемский

Без вяра във Възкръсналия Христос няма християнство.

Св. Йоан Златоуст (347-407)

(За паралела между старозаветната и Христовата Пасха): "Юдейската пасха е предобраз, а християнската е истина ... онази е избавила от телесна смърт, а тази е прекратила Божия гняв, под който попаднала цялата вселена; онази е избавила някога от Египет, тази е освободила от идолослужението; онази е погубила фараона, тази - дявола; подир онази следвала Палестина, а подир тази - Небето".

Св. Григорий Богослов (326-390)

Колко голямо тържество е за мене всяка Христова тайна! Във всички Христови тайни главното е едно - моето усъвършенствуване, моето възсъздаване и възвръщане към първия Адам!

Днес е спасение на света, на целия видим свят и на целия невидим свят. Христос възкръсна от мъртвите, възкръсвайте заедно с Него! Христос е в славата Си, извисявайте се! Христос възсия от гроба, освободете се от оковите на греха. Вратите адови се отварят и се изтребва смъртта, ветхият Адам се премахва и новият се изпълва; които сте в Христа нова твар, обновявайте се!"

Света Петдесетница

Виж също: Свети Дух. За Божията благодат

"Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно" (Деян. 2:1 и сл.)

Св.ап. Петър в проповедта на Св. Петдесетница: "Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38).

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Както в порядъка на годишните времена една премяна на природата се сменя с друга; така и в Църквата празниците следват един след друг в техния порядък, като всеки празник ни подготвя за следващия. Неотдавна празнувахме Кръста, страданията, Възкресението и Възнесението на Господа на небето, а сега достигнахме до самия блажен край, встъпихме в самото владение на празненството, дочакахме самия плод на обещанието на Господа. Много блага се подадоха от небето на земята за човешкия род, но такива, като тези днес, никога досега не сме получавали.       Бог одъжди земята с манна и даде хляб небесен на людете, защото "хляб Ангелски яде човек" (Пс. 77:25).

Не манна, не огън, не дъжд сега е изпратен сега, но се изливат дарованията на Светия Дух. Принесеният отгоре дар не бил, за да даде плодородие на земята, а за да подбуди човешкото естество да принася плодовете на добродетелта на Божествения Подател. И в същия час приемащите капки от този дъжд изменили своята природа и цялата земя внезапно се изпълнила с Ангели ­ Ангели не небесни, а проявяващи се с добродетели, присъщи на ангелските сили, но в човешки тела" (1-а беседа на Петдесетница).

Възкресение на мъртвите

Виж също Последните времена, Антихристът, Второ пришествие, Страшният Съд, Възкресение на мъртвите, Адът

"Аз живея и вие ще живеете" (Йоан 14:9).

"Сее се в тление - възкръсва в нетление, сее се в безчестие - възкръсва в слава, сее се в немощ - възкръсва в сила, сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Тъй е писано: Първият човек Адам стана жива душа, а последният Адам - животворен дух" (1Кор. 15:43-45).

"Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим" (1Кор. 15:51-52).

За възпитанието

Неврокопски митрополит Борис (1888-1948)

За нас, българите, възпитанието е непонятно и чуждо. Непонятна и чужда е най-великата цел на живота: облагородяването, възвисяването, обожествяването на човешката личност -- човешката душа.

Възнесение Господне

"Тъй е писано и тъй трябваше Христос да пострада, и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим" (Лук. 24:46, 47). "Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца" (Иоан. 16:28). "Възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог" (Иоан. 20:17).

"И ги изведе [апостолите] вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, като ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето" (Лука. 24:50-51).

"А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога" (Марк 16:19).

"Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз" (Йоан 14:2-3). "За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас" (Йоан 16:7).

"Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас" (Евр. 9:24).

"Мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11)

"И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога" (Кол. 3:1-3).

Св. Лъв Велики

Христовото Възнесение е и наше издигане, защото където е увенчана със слава Главата, там има надежда и за тялото. (Слово 61. посветено на празника Възнесение)

Св. Григорий Двоеслов

Илия се възнесъл на небето с колесница като доказателство за това, че той като човек не може да се издигне без външно средство. Такова средство му осигурили Ангелите, когато го понесли към небето, иначе той не можел да възнесе сам себе си нагоре, защото немощта на естеството не му позволявала да се отдели от земята. Но на Спасителя не Му била необходима колесница, не Му били нужни Ангели, защото Творецът със Своята Божествена сила Се възнесъл на небето; Той се върнал там, откъдето бил слязъл; възлязъл там горе, където отвека пребивавал; тъй като по Своето човечество Той искал да Се възнесе; но по Божество обладавал и небето, и земята" (Беседа на празника Възнесение).

Виж също: ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ - песнопения, синаксар, иконопис, проповеди

Вяра в Бога. Неверие, атеизъм, безбожие

Виж също Бог, Колебания във вярата. православие, Християнство, Иноверие, инославие. Любов към Бога и хората.

"Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда" (Евр. 11:1). "Есть же вера уповаемых извещение и вещей обличение невидимых".

"Вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие" (Рим. 10:17). "Вера от слуха, слух же глаголом Божиим".

"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:14-21);

"Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия" (Марк. 9:23);

"Блажени, които не са видели и са повярвали" (Йоан. 20:29);

"Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;" (Maрк 16:17-18). вж. също (Лук. 17:5-10); (Марк. 16:16).

"За Бога всичко е възможно" (Мат. 19:26).

"А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят" (Евр. 11:6).

"И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете" (Мат. 9:2).

"Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите" (Maт. 21:22).

Иисус на апостолите: "Блажени очите, които виждат това, що вие виждате. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха" (Лука 10:23-24).

Оправдаваща или спасяваща вяра: "По благодат сте спасени чрез вярата" (Ефес. 2:8).

"Не всеки, който ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен" (Мат. 7:21).

"...Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. ... вярвам, Господи! помогни на неверието ми" (Марка 9:23-24)

Преп. Пимен Велики

Какво значи да вярваме? Да вярваме - това значи да пребиваваме в смирение и милост.

Св. Йоан Лествичник

Онзи, който, без да има истинска вяра, извършва някои добри дела, той е подобен на човек, който загребва вода и я излива в продънен съсъд.

Св. Симеон Нови Богослов

Вярата е това, да бъдеш готов да умреш заради Христа и Неговата правда, убеден, че такава смърт принася живот.

Св. Теодор Едески

Вярата създава доброто устроение. Тя ражда страх Божий, страхът Божий научава на спазване на заповедите или на устроение на добър деятелен живот.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)

Една духовна дъщеря на стареца Амвросий в беседа с него изразила съжаление за познато семейство, невярващо нито в Бога, нито в бъдещия живот. За тяхно оправдание казала, че може би те не са виновни, тъй като така са ги възпитали. На това отец Амвросий отговорил: "За безбожниците няма оправдание. Та нали на всички, абсолютно на всички, дори на езичниците, се проповядва Евангелието, а накрая се открива и в природата. У всички е вродена способността да познаят Бога. Те сами са си виновни. Ти питаш може ли да се молим за такива? Разбира се, можем да се молим за всички. "

"Някои - казвал старецът - се отричат от вярата в Бога поради подражание и от лъжлив срам. Ето такъв случай. Някой си човек не вярвал в Бога. А по време на войната в Кавказ му се наложило да се бие, и той в самия разгар на сражението, когато около него свистели куршуми, се навел, прилепил се към коня си и през цялото време се молел: "Пресветая Богородице, спаси нас!" А после, когато другарите му се надсмивали, той се отрекъл от думите си. " И старецът добавил: "Да, лицемерието е по-лошо от неверието. "

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Истинският християнин е убеден във вярата си не поради доказателствата, които се привеждат в полза на тази вяра, а поради вътрешната си връзка с Бога, поради личния си духовен опит, поради духовната си любов към Христовото учение, поради хармоничната си духовна нагласа спрямо вечните спасителни истини и поради осезателната радост, която Бог излива върху него заради искрената му вяра.

Св. Игнатий Брянчанинов

Началото на обръщането ни към Христа се състои в опознаването на своята греховност, на своето падение. От такова съзнание, човек чувствува нуждата от Изкупител и пристъпва към Христа посредством смирение, вяра и покаяние... Неосъзналият своята греховност, своето падение, своята погибел, такъв не може да приеме Христа, не може да повярва в Него, не може да бъде християнин. Св. Игнатий Брянчанинов ЗА ВЯРАТА >>>

Съвременните старци ЗА ВЯРАТА  >>>

Вяра и дела

"Каква полза, братя мои, ако някои казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? ... Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва... Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва... Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва" (Иак. 2:14-26).

"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Maт. 7:21).

"И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо." (Лук. 6:46-49).

"Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. (1Кор. 13:2).

"Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва? Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?"  (Иак. 2:19-21).

"В Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов" (Гал. 5:6).

"Които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Йоан. 5:29).

"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Мат. 7:21).

"Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет" (1 Петр. 1:16). "И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване" (1Петр. 1:17).

"Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец" (Мат. 5:48).

"Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши..." (Йоан. 14:12).

"Блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека почнат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях" (Откр. 14:13).

"Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Йоан. 5:28-29).

Св. Макарий Велики

Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.

Св. Григорий Велики (Двоеслов)

Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.

Св. Йоан Златоуст

Ако някой има правилна вяра, но не живее съобразно с тази вяра, тя нищо не го ползва в делото на спасението… Знаеш ли ти защо езичниците се отказват да вярват? Затова, защото очакват да им докажем нашата вяра с дела, не само с думи… Ако бяхме съблюдавали Христовите заповеди, ако бяхме понасяли добродушно обидите и насилията, ако отвръщахме с добро на оскърбленията, то никой не би бил така упорит, че да не се обърне към истинската вяра…
И когато виждат, че ние си изграждаме великолепни домове, изпълнени с най-голям разкош, те не искат да повярват, че земния живот за нас не е нещо повече от подготовка за вечността…
Сега езичниците виждат нашия порочен живот, нашите земни души, виждат, че ние сме също така привързани към парите, както и те, а дори и повече, треперим пред смъртта както и те, боим се от бедността, еднакво обичаме властта и силата както и те...
И така, заради какво те ще почнат да вярват? Заради знаменията ли? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот ли? Но той вече загина. Заради любовта ли? Но от нея и следа никъде не се вижда.

Теофилакт Български (Охридски)

И как можете да се спасите само с една вяра, когато на толкова много страсти служите?

Вяра и знание, наука

"...знанието възгордява, а любовта назидава" (1Кор 8:1).

"И насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него" (Екл. 1: 13).

Климент Александрийски

Няма знание без вяра и няма вяра без знание ("Стромати" 5,1)

Св. Теофан Затворник

Според човешкото разбиране достойнството на науката е в това - тя периодично да се обновява; постоянните си нововъведенията представя като прогрес, като движение и развитие към съвършенство. В науката такава променливост може и да е добър признак, но не винаги води към добро. С Учението, което преподаваме и изповядваме, не е така. Като Учение, което е Божествено, то винаги трябва да пребъдва единно и неизменно - както е един, неизменен и вечен Самият Бог.

Вяра и догмати. Истините на вярата

Св. Йоан Лествичник

Преди всичко оставяй на синовете в наследство непорочна вяра и светите догмати, за да доведеш не само синовете, но и внуците си при Господа по пътя на православието.

Архиепископ Серафим (1881-1950)

Възлюбени, нека вярваме така, както вярва светата Православна Христова Църква. Нека имаме чиста, проста, детска вяра. Само такава детска вяра — без колебания и съмнения — ще ни даде чудотворна молитва. Само такава вяра ще разкрие в нас тази благодат на Светия Дух, която живее в нас от момента на кръщението и която получаваме и в другите Тайнства на светата Църква. Само такава вяра ще ни дарува божествена сила да побеждаваме злото, винаги и неотклонно да изпълняваме всички спасителни Божии заповеди, за да се съединим с Христа и да участвуваме в Неговата божествена радост и тук, и в Небесното царство.

Пречистата Дева Мария първа е повярвала в основоположната християнска истина — във великата тайна на Въплъщението на Бога от Нея. Затова Тя е нашата първа Учителка в истинската Христова вяра. В същото време Тя е и нашата първа Застъпница и Ходатайка пред Божия престол. Нека по Нейните всесилни молитви да се осъществят в нашия живот думите на Божественото Писание: С вяра ходим, а не с виждане (II Кор. 5:7); по благодат сте спасени чрез вярата (Еф. 2:8); тази е победата, която победи света — нашата вяра (1Йоан. 5:4). Амин.
 

За главното в живота

Съвременните старци ЗА ГЛАВНОТО В ЖИВОТА

Гневливост

Виж също: Мълчание.

"Смутих се и не казах нищо" (по слав. превод "смятохся и не глаголах" (Пс. 76:5).

"Самото движение на гнева е падение за човека" (Сир. 1:22).

"Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете" (Пс. 4:5).

"Гневете се, но не грешете; слънце да ви не залязва гневни; нито давайте място на дявола... Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далече от вас заедно с всяка злоба, но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайте си един другиму, както и Бог ви прости в Христа" (Ефес. 4:26, 31, 32).

"Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, защото човешкият гняв не върши Божия правда" (Иак. 1:19-20)

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Добре е да не се гневите, но ако някой изпадне в тази страст, то поне да не бъде за дълго... Да не залезе слънцето и да ви остави врагове.

Виж също: Светите отци за гнева. Съвременните старци за гнева

Гордост (горделивост), тщестлавие, желание за прослава, самодоволство, самолюбие

Виж също: суета.

''Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (1Петр. 5:5).
"А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово"(Ис. 66:2).
"Бог се противи на горделивци" (Иак. 4:6). (срв. Притч. 3:34).
"Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:14, Притча за митаря и фарисея).

"Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!" (Пс. 113:9).

"Когато изпълните всичко вам заповядано, казвайте: Ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лук. 17:10)

"Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава?" (Йоан. 5:44)

"Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. ... кога правиш милостиня, не тръби пред себе си. ... кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната... кога се молиш, влез в скришната си стая" (Мат. 6:1-18).

"Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени" (1Цар.2:3).

"Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си" (Мат. 7:5). 

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)

Когато сатаната започне да те смущава и ... те призовава към тщеславие, то ти, като грешен и нещастен, му се надсмей и смири душата си. Защото дяволът често пъти вдъхва тщеславие дори у онези, които нищо добро не са сторили.

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Гордостта е най-голямата глупост.

Св. Марк Подвижник

Който върши добро и търси въздаяние, служи не на Бога, а на своето себеугаждане. ... Господ, като желае да покаже, от една страна, че всяка заповед е задължителна, а от друга страна, че осиновяването е дарувано на човеците чрез Неговата кръв, говори: "Когато изпълните всичко вам заповядано, казвайте: Ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лука 17:10). Затуй Царството небесно не е възмездие за извършените дела, но дар от страна на Владетеля – дар, приготвен за верните раби.

Св. Йоан Лествичник

Бори се и се старай да се надсмиваш над своята премъдрост. Като постъпваш така, ще намериш спасение и праведност чрез Христа Иисуса, нашия Господ" (Лествица 24:34).

Св. Игнатий Брянчанинов

Тщеславието се стреми преждевременно към духовни състояния, на които човек още не е способен поради нечистотата си, и понеже не достига истината, той си съчинява мечти.

Св. Никодим Светогорец

Никога, а особено в часа на смъртта, не допускай да обръщаш внимание върху себе си или върху своите достойнства, нито да проявяваш доволство от себе си и от своите дела, макар и да си надминал по добродетели всички светии. Цялата твоя благодарност да бъде насочена към Бога. Надявай се само на Неговото милосърдие и на страданията на Господа Спасителя и за да се спасиш, всячески унижавай себе си в своите очи до последното си издихание! Ако се случи да ти дойде на ум някое твое добро дело, мисли си, че Бог го е извършил в тебе и чрез тебе, а не ти... Пребъдвай винаги в спасителен страх, като искрено изповядваш, че всички твои старания, усилия и подвизи биха били напразни и безплодни, ако Бог не беше ги взел под крилете на Своето благоволение и ако Той не беше им съдействувал... На това милостиво Божие благоволение и сега възложи всичката си надежда.

Архим. Серафим (Алексиев)

Трагедията на тщеславния се състои в следното: когато самонадеяно се мисли за добър, той е лош пред Бога; когато счита, че върши богоугодни дела и че чрез тях се издига пред очите на Всевиждащия, тъкмо тогава той се провинява дълбоко и се проваля съдбоносно. "Доброто" му се превръща за него в зло. ...Обикновеният грешник си навлича Божия гняв чрез неразкаяните свои злини, тщеславният – чрез показните свои добрини, прогнили поради проникналата в тях плесен на тщеславието.

Ако човек цял живот е бил тщеславен и не се е стараел да се отърси от този свой порок, той и на смъртния си одър продължава да бъде зает със суетни самолюбиви чувства. Той иска и сега, когато гасне в болки и страдания, да го хвалят за едно или друго негово добро качество. Ненаситен на похвали, той жадува и след смъртта му да го величаят и може би във фантазията му се рисуват картини как ще бъде оплакван и прославян в надгробни речи. ... Затуй, братко, ако искаш да запазиш като свое вечно богатство доброто си, припиши го на Бога и Той, по милостта Си, ще го припише на тебе...

Съвременните старци ЗА ГОРДОСТТА

Грях. Защо грешат хората

Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния Богу (Еклисиаст 2:26).

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)

[Хората грешат] или затова, че не знаят какво са длъжни да правят и какво да избягват; или, ако знаят, забравят; или, ако не забравят, то мързелуват, униват. Напротив: тъй като хората са много лениви към делата на благочестието, доста често забравят главното си задължение - да служат на Бога. От леност и забрава стигат до крайна неразсъдителност или незнание. Леността, забравата и незнанието са трите исполина, които оплитат целия човешки род с неразвръзваеми възли... Затова и се молим на Небесната Царица: "Пресвета Владичице наша, Богородице, със своите свети и всесилни молитви развържи нас, окаяните и смирени твои роби, от унинието, забравата, неразумието, нерадението...

Св. Теофан Затворник

Не познаваме опасността за себе си, и затова не я усещаме; не я усещаме, и затова сме безгрижни. Каквото и да предприемете за вразумяването на такъв грешник, всичко ще е напразно. Той е дълбоко потопен в греха като в море. Викайте колкото си искате над водата ­ онзи, който е под нея, няма да чуе нищо. Поразявайте нерадивия грешник с каквото си щете, той изобщо няма да се смути. Обрисувайте пред него собственото му състояние и той ще каже: това не съм аз. Посочвайте му голямата опасност, която го дебне, и той ще ви уверява, че това не го засяга. Пробуждайте го от съня и той няма да се засрами да заяви: та аз действам. Толкова е здрав покровът, с който се покрива грехът от взора на ония, които е успял да завладее!

Св. Паисий Величковски

Преди всяко грехопадение бесовете подлагат човека на следните страсти: мрачно забвение, жесток гняв, т. е. нечовешка и зверска злоба, и невежество като безпросветен мрак. Тези три страсти предшестват всеки грях. Човек не ще извърши никакъв грях, преди предварително да се е предразположил към злото или чрез забвение, или чрез гняв, или поради невежество.

о. Eлчанинов

Пушенето и всеки наркотик затъмняват чистотата ни. Първата цигара е първото падение. Не лъжливо пуританство, а дълбоко убеждение ме кара да ти говоря тези неща. Попитай всеки пушач и ще ти каже, че в психологичен план началото на пушенето е било за него в някакъв смисъл падение, отваряне на вратата към всичко забранено и порочно.

Грях. Първородният грях

Виж също Наследственост на греха, Виждане на своя грях, Борба с греховете, Любов, Християнска любов, заповеди, Блудство, прелюбодейство.

"В който ден вкусиш от него, без друго ще умреш" (Бит. 2:17).

"Ще се върне плътта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал" (Екл. 12:7).

"Бог не е създал смъртта, а е създал човека за нетление" (Прем. Сол. 1:13; 2:23).

"Защото в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми" (Пс. 50:7).

"Истина, Истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и дух, не може да влезе в Царството божие: роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух" (Йоан. 3:5-6).

Св. Игнатий Брянчанинов

Преди падението тялото на човека е било безсмъртно, чуждо на недъзите, чуждо на сегашната си дебелост и тежест, на греховните и плътски усещания, които днес са естествени за него. Чувствата му са били несравнимо по-тънки, действието им е било несравнимо по-обширно, напълно свободно. Облечен в такова тяло, с такива сетива, човек е бил способен сетивно да вижда духовете, ... притежавал е способност да общува с тях, способност към такова виждане на Бога и общение с Него, сродни с тези на светите духове... С падението се е променила и душата, и човешкото тяло. В буквален смисъл падението е било едновременно и смърт за тях... В това състояние на мъртвост, поради крайната си грубост и недодяланост, телесните чувства не са способни за общение с духовете, не ги виждат, не ги чуват, не ги усещат.

След падението на първите хора, като произнесъл присъдата над тях, още преди изгонването им от рая "направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече" (Бит. 3:21). Кожените дрехи, според обяснението на светите отци (Св. Йоан Дамаскин, "Точно изложение на православната вяра", кн. 3, гл. 1) означават нашата груба плът, която при падението се е променила: изгубила е своята тънкост и духовност, придобила е сегашната си огрубялост. Макар първопричина за промяната да е било падението, но промяната се е извършила под влиянието на Всемогъщия Творец, по Неговата неизречена милост към нас, за наше най-голямо благо... Чрез допускането тялото ни да огрубее, ние сме станали неспособни сетивно да виждаме духовете, в чиято област сме изпаднали. Ще поясним това. Ние сме придобили като че ли естествено влечение към злото. Това влечение е естествено за падналото естество: то е подобно на влечението на демоните към зло; "помислите на човешкото сърце са зло още от младините му" (Бит. 8:21). Но в нас е смесено и добро, и зло: ту ни влече злото, ту, загърбвайки това влечение, се обръщаме към доброто. Демоните, напротив, винаги и всецяло са устремени към злото. Ако се намирахме в чувствено общение с демоните, тогава те в най-кратко време окончателно биха развратили човеците, постоянно внушавайки зло, явно и непрестанно съдействайки на злото, заразявайки с примерите на своята постоянна престъпна и враждебна на Бога дейност... Преуспявайки в злото, хората бързо биха станали демони; покаянието и изправянето от падението биха били невъзможни за нас. Премъдростта и благостта Божия са поставили преграда между човеците, низвергнати на земята от рая, и духовете, низвергнати на земята от небето - грубата вещественост на човешкото тяло. Така земните правителства отделят с тъмничен зид от обществото на хората злодея, за да не вреди той на обществото и да не развращава другите.

За наследствеността на греха

Св. пророк Иезекиил, Глава 18:19-22

"Вие казвате: "защо пък синът не носи вината на баща си?" - Защото синът постъпва законно и праведно, пази всички Мои наредби и ги изпълнява: той ще бъде жив".

"Душа която съгрешава, ще умре; син не ще понесе вината на баща, и баща не ще понесе вината на син, правдата на праведния при него си и остава, и беззаконието на беззаконния при него си и остава".

"И беззаконник, ако се обърне от всички свои грехове, каквито е вършил, ако пази всички Мои устави и постъпва законно и праведно, ще бъде жив, не ще умре".

"Всички негови престъпления, каквито е вършил, не ще му се спомнят; в своята правда, която ще върши, той ще бъде жив".

За виждането на своя грях

Св. Антоний Велики

Не е велико дело да твориш чудеса, не е велико дело да виждаш ангели; велико дело е да виждаш собствените си грехове.

Св. Исаак Сирин

Този, който почувства своя грях е по-високо от този, който с молитвата си възкресява мъртви.

Св. Петър Дамаскин

Няма нищо по-добро от това да знаеш своята немощ и неведение, и няма нищо по-лошо от това да не ги знаеш. Едва когато умът започне да вижда своите съгрешения - многобройни като  морския пясък, едва тогава започва просветата на душата и нейното оздравяване.

Св. Игнатий Брянчанинов

Аз не виждам своя грях, защото все още служа на греха. Не може да види своя грях онзи, който се наслаждава от него, който си позволява да вкусва от него (греха) макар и с мисъл или сърдечно съчувствие. Само този може да види греха си, който се е отрекъл решително от каквато и да е дружба с греха. който е застанал на стража пред вратата на своя дом с оголен меч - словото Божие, който отсича с този меч греха, в какъвто и вид да се приближи той към него. Който установява вражда с греха, насилствено го отхвърля от ума, сърцето и тялото си, на такъв Бог дарува велик дар - виждане на своя грях.

Който се е отказал да осъжда ближните, неговата мисъл, естествено започва да вижда своите грехове и слабости, който той не е виждал докато се е занимавал с осъждане на другите. Св. Игнатий Брянчанинов за виждането на своя грях.

Св. Теофан Затворник

Преуспяването в духовния живот е белязано с все по-голямо съзнание за собствената негодност.

Св. Йоан Кронщадски

Да виждаш своите грехове и тяхното множество в цялата им гнусота - това действително е Божи дар, подаван вследствие на усърдна молитва.

За борбата с греховете

Авва Йоан Ниски

Само чрез сражение душата постига напредък.

Св. Василий Велики  (330 - 379)

Премълчаният грях е гнойна рана в душата. Както ние наричаме благодетел не този, който оставя в тялото вредното, а напротив този, който го изкарва навън... Така, очевидно е, че да се скрива грях, значи да се готви смърт за болния. Защото е казано: "Жилото на смъртта е грехът" (!Кор. 15:56). "По-добре открито изобличение, нежели скрита любов" (Прит. 27:5). Ето защо да не прикриваш грехове у други, за да не станеш вместо братолюбец – братоубиец. Не прикривай греховете и у себе си. Защото е казано: "Който не изцелява себе си от грехове, брат е на този, който погубва себе си" (Прит. 18:9) ... А ако за обръщането на някого, като коринтски блудник, се окаже недостатъчно да получи осъждане и мъмрене от мнозина, то на такъв трябва да се гледа като на езичник...

Попитали Свети Василий Велики: "Този, който допуска другият да стори грях, виновен ли е за греха?"
- Това е явно от думите на Господа, който е казал за Пилата: "По-голям грях има оня, който ме предаде на тебе" (Йоан 19:17).
- А трябва ли да мълчим, когато другите грешат?
- Че това не трябва да става, виждаме от заповедите на Господа, Който е казал в Стария Завет: "Изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него" (Лев. 19:17).
- Трябва ли да считаме Сатаната за виновник за човешките грехове?
- Мисля, че Сатаната сам по себе си не може на никого да бъде виновник за греха... Той използва естествени движения, както се е опитвал да стори с Господа, когато узнал, че гладува... (Мат. 4:3), и забранени страсти, както е постъпил с Юда... А че и злото се заражда в нас самите, това ясно посочва Господ, като казва: "от сърцето излизат сзлите помисли..." (Мат. 15:19). А това се случва с тези, които поради нехайство оставят в себе си необработени естествените семена на доброто... (Прит. 24:30-31)

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)

Навикът е като дълг. Ако някой привикне да греши, то греши и неволно, без да иска, принуждаван от навика като от заемодавец.

За блудниците, за безаконниците, за грешниците се [Аз, Господ] разпънах, за тях прострях на Кръста пречистите Си ръце, та всеки, който иска спасение, да дойде и да се спаси. От никого няма да се отвърна, никого няма да прогоня от Своята благост, макар някой и хиляда пъти на ден да идва при Мен и да си отива, и после отново да се връща при Мен. Защото дойдох да призова не праведниците, а грешниците към покаяние."

Св. Йоан Лествичник (ок. 570—603)

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Съвременните старци ЗА БОРБАТА С ГРЕХОВЕТЕ

Грях. Последици от греха

"Всякой, който прави грях, роб е на греха" (Йоан. 8:31-34).

"Сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен. Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ" (Рим. 6:22-23).

"Всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име" (Деян. 10:43).

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)

Ако си грешник, кай се! Не искаш? Тогава ще се мъчиш в геената повече и от самите демони, разбира се, ако не се погрижиш преди смъртта да свалиш от себе си бремето на своите грехове. Аз се боя, казваш ти, понеже мисля, че за мене няма спасение. Какво говориш, човече?! Когато блудстваш, нима Бог не може да те умъртви с мълния? Но Той и досега те чака, възлюбени, чака те да се вразумиш и, като се покаеш, да се очистиш от страстите си. Защото в каквото състояние смъртта завари човека, в такова ще го и проводи (на Съда). Ако умреш като роб на дявола, ще бъдеш нещастен в бъдещия живот. А ако се освободиш от греха преди смъртта си, ще имаш блажен жребий в бъдещия век и ще отидеш при Господа.

За девството

Виж също Монашество, Целомъдрие

"След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец. ... и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята. Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца" (Апок. 14:1, 3-4).

"Не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме" (Мат.19:11-12).

"Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено. ... Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави" (1Кор. 7:32-35,38).

Св. Антоний Велики

Девството е печат на съвършенството, подобие на Ангелите, духовна и свята жертва; венец, сплетен от цвета на добродетелите, благоухаеща роза, оживяваща всички, които се намират до нея, най-приятно благоухание за Господа Иисуса Христа, велик дар Божий, залог за бъдещото наследство в Небесното царство.

За демоните и помислите

Виж също: Дявол.

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)

Когато дяволът непрестанно те примамва с някой греховен помисъл, ти не скърби за това и нека сърцето ти не отслабва. Не разследвай подробно с ума си неговите хитрости. Но по-добре с негодувание го нападни и му кажи: "Всичкото зло, към което ти ме подстрекаваш, о дяволе, Господ Бог ще разбие в главата ти, понеже то от теб произлиза и на теб ще бъде вменено за грях в Съдния ден. Защото Бог вижда откъде се ражда коварството." Кажи така, без да изследваш повече с ума си лошите помисли. Но когато се случи да изпълниш внушенията на дявола, тогава скърби, съкрушавай се, плачи, понеже с това ти се устремяваш към вечния огън.

Ако пък дяволът не престава да те съблазнява с помисли, но ти ги отхвърляш и не ги изпълняваш на дело, тогава защо да униваш? Защо да скърбиш? Не бой се! Никой от благоугодилите на Бога не е избегнал мисловната бран. На нея са били подложени и светите мъченици, на които дяволът също е нашепвал подобни (изкусителни) помисли, но те оставали непобедими.

Св. Максим Изповедник (ок. 580-662)

Демоните вземат повод от всичките страсти, които лежат в душата ни, и създават в нас страстни помисли. След това, нападайки чрез тях ума, принуждават го да изпадне в съгласие за грях. След като го победят в това, въвеждат го в мислен грях, а след извършването му, като пленник го водят към самото дело. Най-сетне, като опустошат душата чрез помислите, те се отдалечават заедно с тях. В ума остава само идолът, т.е. мисления образ на греха, за който Господ казва: "И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението" (Мат. 24:15). Читателят да разбира, че това свято място и храм Божий е човешкият ум, в който демоните, след като опустошат душата със страстните помисли, са поставили греховния идол. Казаното от Господа се е сбъднало и исторически, както го е описал Йосиф Флавий. Някои впрочем казват, че същото ще бъде и при Антихриста.

За децата. За кръщението на децата

Виж също Кръщение. Повече ТУК.

Божията благодат може да освети децата  още в майчината утроба: "Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди. Още от утробата на Тебе съм оставен; от утроба майчина Ти си мой Бог" (Пс. 21:10-11).

"Преди да те [пр.Иеремия] образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те" (Иер. 1:5; вж. още Съд. 13:4-7).

"Той [пр.Йоан Кръстител] ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си" (Лук. 1:15).

"Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна да ушите ми, проигра младенецът [пр.Йоан Кръстител] радостно в утробата ми" (Лук. 1:44).

"А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: Осанна Сину Давидову!, възнегодуваха и Му рекоха: Чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: Да! Нима никога не сте чели: "Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкми похвала?" (Пс. 8:3; Мат. 21:15-16).

"Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Йоан. 3:5).

"Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие" (Лука 18:15-16).

"И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, ... се покръсти тя и домашните й..." (Деян. 16:15).

"Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни" (Деян. 16:33).

"Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная"  (1Кор. 1:16).

"Може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?" (Деян.10:47)

"Ангел (светий)... му рекъл: ...Той [ап.Петър] ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом" (Деян.11:14 ).

"Ако, прочее, Бог им даде [на езичниците] равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?" (Деян.11:7)

За добротата

Св. Антоний Велики

Добротата е единствения начин да познаем Бога.

За добрите дела, да се прави добро

Божественото Писание положи вечния живот в богомислието и в плода на добрите дела... Понеже за богопознанието Господ Иисус е казал: "Това е прочее вечният живот, да познават Теб, Истинния Бог и Иисус Христос, Когото си изпратил" (Йоан. 17:3). А за добрите дела отговаря тъй: "Всеки, който остави дом или братя, или сестри, или баща, или майка, или съпруга, или синове, или имот заради Моето име, стократно ще плучи и ще наследи живот вечен" (Мат. 19:29).

Иисус: "Както искате да постъпват с вас човеците, тай и вие постъпвайте с тях" (Лук. 6:31).

Иисус: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:13-16);

Иисус: "Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си" (Мат. 10:14). Виж също: (Лук. 19:11-27); (Мат. 25:31-46); (Лук. 10:25-37) (притча за милосърдния самарянин); виж също притчата за безплодната смоковница (Лук. 13:6-9).

Вярващият се спасява с вярата и делата си:

"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? ...Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва" (Иак. 2:14,17). "Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. ...Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва? Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака? Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?" (Иак. 2:19-22). "Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра? ...Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва." (Иак. 2:24, 26).

"Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16).

"Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим" (Еф. 2:10).

"Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм" (1Кор. 13:2).

"Които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Йоан. 5:29).

"... по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.
Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие". (Maт. 7:16-21).

"В Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов" (Гал. 5:6).

Св. Исаак Сирин

В каквато степен човек се приближава към Бога в своите намерения, в такава степен и Бог се приближава към него с дарованията Си.

Св. Марк Подвижник

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен. Неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Григорий Нисийски

Както Божията благодат не може да обитава в душите, които се отклоняват от своето спасение, така и човешката добродетел е сама по себе си недостатъчна, за да възвиси до съвършенство души, чужди на благодатта. Праведните дела и благодатта на Светия Дух се съединяват заедно и изпълват с блажен живот душата, в която те се обединяват.

Св. Марк Отшелник (V век)

Всеки, който е кръстен в истинската вяра, е приел тайнствено пълнотата на благодатта. Но той се убеждава в това едва когато опази заповедите. Спазването на заповедите обаче се основава изцяло на молитвата, защото няма нищо по-висше от любовта към Бога, която се разкрива в спазването на заповедите.

Добра дума

Виж също Злопаметство. Злословие.

Архимандрит Серафим

Добрата дума няма за цел да смайва с нечувани новости, да разкрива сензационни събития, а да зарадва сърцето, да нахрани душата, да огрее някой печален дом със светлина!

Господ Иисус Христос постоянно учил да развиваме у себе си добри качества

Виж например Проповедта на планината (Мат. 5, 7 гл. ) и Десетте блаженства, в които е начертан пътят към съвършенство (Мат. 5:3-12).

В притчата за сеяча (Мат. 13:3-23) и особено в притчата за талантите (Мат. 25:14-30) се говори за необходимостта да се развиват и тези естествени способности, които Бог ни е дал. Съчетанието на благодатни дарования с развити способности (таланти) съставлява истинско богатство за човека; затова е казано, че "Царството Божие вътре във вас е" (Лук. 17:21).

Авва Иоан от Кизика

Попитали авва Иоан: "Как да се придобие добродетел?"
Старецът отговорил:
"Ако някой иска да придобие добродетел, то не може да я придобие преди да намрази противоположния й порок.
И така, ако ти желаеш да имаш плач, трябва да намразиш смеха.
Искаш ли да имаш смирение - намрази гордостта.
Искаш ли да бъдеш въздържан - намрази пресищането.
Искаш ли да бъдеш целомъдрен - намрази сладострастието.
Искаш ли да бъдеш нелюбостяжателен - намрази всяка вещ.
Искаш ли да бъдеш милостив - намрази сребролюбието.
Който иска да живее в пустинята, нека намрази градовете.
Който иска да се подвизава в безмълвие, нека намрази свободните разговори.
Който желае да бъде странник, нека намрази хвалбите.
Който желае да се въздръжа от гняв, нека намрази общуването със светски лица.
Който желае да бъде незлопаметен, нека намрази злоречието.
Който желае да не се развлича, нека пребъдва в уединение.
Който желае да удържи езика си, нека затули своите уши, за да не чува много разговори.
Който желае да има винаги страх Божи, нека намрази телесното спокойствие, да обикне скръбта и притеснението и тогава ще може искрено да служи на Бога" (Из "Духовна ливада").

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Не чуваш ли Апостола, който казва: "Бъдете готови да се защитите срещу всеки, който ви иска сметка за вашата надежда" (1 Петр. 3:15)? А и Павел ни съветва същото с думите си: "Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост" (Кол. 3:16). Да, но какво отговарят на това онези, които са по-безумни от търтеите? "Всеки благословен човек е простодушен" и "Който ходи в непорочност, ходи с увереност" (Притч. 10:9). Това е причина за всички злини, че повечето хора дори не знаят да привеждат свидетелствата на Писанията според това, което е нужно. Така е, защото тук не се говори нито за безразсъдния, нито за онзи, който нищо не знае, а за непорочния, за незлодееца, за човека имащ съвест. Ако беше така, щяха да са безполезни думите: "Бъдете умни като змиите и невинни като гълъбите" (Мат. 10:16). Но защо трябва да се говорят такива неща, щом тези думи не посрещат никаква необходимост? Така е, защото освен казаното и в останалите неща не сме постигнали успех, имам предвид в живеенето и в начина на живот, а във всяко отношение сме жалки и достойни за присмех и винаги сме готови да се обвиняваме един друг, но сме мудни в това да поправяме нещата, заради които ни обвиняват и упрекват.

Св. Григорий Нисийски

Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.

Дух Свети

Виж също: Бог. Филиокве. Благодат

(Верую) в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците (Символ на вярата).

"А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина" (Йоан. 16:13).

"А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен" (Йоан. 7:37-39).

"Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38).

Дух Свети - Осветител: "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия Дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Святия Твой Дух не отнимай от мене" (Пс. 50:12, 13).

За Разумността на Светия Дух: "А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене" (Йоан. 15:26-27).

"И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки... А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (Йоан. 14:16, 26).

"Духът му рече…", "Духът каза на Филипа…" (Деян. 10:19, 8:29).

За Божествеността на Духа: "А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода" (2Кор.3:17-18).

"…да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?… ти излъга не човеци, а Бога" (Деян. 5:3-4).

"Неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните. В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха; защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от лукавство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се неправда" (Прем. 1:3-5).

"...Само ако Духът Божий живее във вас... ако ли Христос е във вас... ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас... понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; ...[то] Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии" (Рим. 8:9, 10, 11, 14, 16).

Виж също Йоан. 14:15-21; Марк. 4:26-29 - притча за растящото семе; Мат. 13:31-32 - притча за синапеното зърно; Мат. 8:24-30; Мат. 25:1-13 - притча за десетте девици.

Виж също За благодатта

Св. Ириней Лионски (ок.130 - ок. 202)

Където е Църквата, там е и Духът Божий, и където е Духът Божий, там е и Църквата и всяка благодат.

Авва Хроний

Ако душата е бдителна и отбягва всяка разсеяност, и се отрича от своята воля, тогава Божият дух навлиза в нея и тя може да Го приеме, защото е приготвила място за Него.

Св. Григорий Богослов (326-390)

Общото между Отца и Сина и Светия Дух - това е нетварността и Божеството; общото между Сина и Светия Дух e това, че те са от Отца; а особеност на Отца е нерожденносттa, на Сина - рожденносттa, а на Светия Дух - изходността. 

Св. Василий Велики (330 - 379)

Най-важното доказателство за това, че Духът е единосъщен с Отца и Сина, е казаното, че Той има такова отношение към Бога, каквото у всеки човек има духът, пребиваващ се в него. Защото е казано: "кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух" (1Кор. 2:11). И това е достатъчно.

Блажени Tеодорит

С думите Който изхожда от Отца, Спасителят свидетелствува, че Отец е източник на Светия Дух. Той не каза: "излиза" или "произлиза", но "изхожда", за да ни покаже, че Тяхното естество е едно и също, че съществото Им е неразчленимо и неразделно, и Лицата са взаимно съединени. Защото това, което изхожда не може да бъде отделено от това, от което то произхожда.

Блажени Августин (354-430)

Отец е дал битие на всичко, и Сам нищо от никого не е получил. Но равенство със Себе Си не е дал никому, освен на Сина (Който се родил от Него) и на Духа Светий (Който от Него изхожда). ...От Отца е Синът, от Отца е и Светият Дух, но Синът е роден, а Духът изхожда [от Отца]... Не Сам от Себе Си е Синът, а от Този, от Когото е роден; не Сам от Себе Си е Светият Дух, а от Този, от когото изхожда... Отец не е намалил Себе Си, за да роди от Себе Си Сина, а така родил от Себе Си друго Себе Си [рус. "родил другого Себя"], че целият остава в Себе Си и пребивава в Сина. Също и Духът Светий, всецял от всецялото, не се отделя от Този, от Когото изхожда, а изхождайки от Него е единосъщен с Него, без да Го намалява поради Своето изхождение и без да Го увеличава чрез пребиваването Си в Него.

Св. Макарий Велики

Нито мъдрите заради мъдростта си, нито разсъдливите заради своята разсъдливост ще успеят да придобият душевна прозорливoст или да кажат какво представлява тя, ако не им се открие разбирането на Светия Дух и не придобият точно познание за душата.

Св. Кирил Александрийски

Веруем и в Духа Святого... от Отца исходящего... Мы научены тому, что Он исходит от Отца, но не доискиваемся того, как исходит, держась в тех пределах, которые нам положили богословы и блаженные мужи.

Св. Григорий Богослов (326-390)

Он мой Бог, Им познал я Бога, Он Сам есть Бог и меня в той жизни творит богом. Он всемогущ. Он раздаятель даров, предмет песнопений чистого лика небесных и земных; Он, Жизнеподатель, сидит на превознесенном престоле, исходит от Отца. Он Божия Сила, Самовластитель...

Св. Григорий Богослов (326-390)

Дух Святой всегда был и есть и будет; Он не начал и не прекратит бытия, но всегда пребывает с Отцом и Сыном. Ибо невозможно было или Отцу когдалибо быть без Сына, или Сыну без Духа: крайне бесславно было бы для Божества, как бы вследствие изменения Своих советов прийти в полноту совершенства. Итак, Дух всегда был приемлемым, а не приемлющим; совершающим, а не совершаемым; наполняющим, а не наполняемым; освещающим, а не освещаемым; приводящим к обожению, а не вводимым в обожение. Он всегда один и тот же, Сам для Себя и для Тех, с Которыми соединяется. Он невидим, не подлежит времени, невместим, неизменяем, не имеет ни качества, ни количества, ни вида. Он неосязаем, самодвижен, приснодвижим, свободен, самовластен, всесилен (хотя, как все принадлежащее Единородному, так и все принадлежащее Духу, возводится к первой Причине). Он- Жизнь и Животворец; Он Свет и Податель света; Он истекающая Благость и Источник благости; он Дух правый, владычний (Пс. 50, 12, 14). Через Него познается Отец и прославляется Сын (Ин. 16, 14), Сам Он, познаваемый только Ими-целостное единение, единое служение и поклонение.

Духовният живот на християнина

Виж също Плът, делата на плътта. Благодат Божия. Бодърствуване. Божията воля - да я следваме. Главното в живота. Добри качества, да развиваме у себе си. Духовен живот. Желание да умреш.  Как да живеем. Кръст, тесният път. Мир, душевен мир. Мъдрост, премъдрост. Неосъждане. Нестяжание, житейски грижи. Покаяние. Самоукорение. Святост. Скромност. Страх, Страх Божи. Трезвение. Християнска любов. Цел на християнския живот. Царство Божие. Чистота на сърцето. 

"Живейте духом и не изпълнявайте прищевките на плътта. Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали. Ако се водите по дух, вие не сте под закон." (Гал. 5:16-18).

"Плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон" (Гал. 5:16-18).

Св. Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107)

Бъдете подражатели на Иисуса Христа, както и Той - на Своя Отец (Фил. 7:2).

Св. Максим Изповедник

Богословие без практика е богословието на демоните.

Св. Симеон Нови Богослов

Не казвайте, че е невъзможно да се приеме Божественият Дух;
не казвайте, че без Него може да се спаси човек;
не казвайте, че някой е причастен Нему, без сам да знае това;
не казвайте, че Бог е невидим за хората;
не казвайте, че хората не виждат Божествената светлина
или че това е невъзможно в днешните времена!
Това никога не е невъзможно, приятели!
Дори е твърде възможно за желаещите.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)

Навсякъде война, навсякъде борба; и само духовно подвизаващите се получават успокоение, ръководейки се от Божия закон.

Из житието на Св. Игнатий Брянчанинов

...Творбите на такива видни духовни писатели от края на XVIII и XIX в. като св. Тихон Задонски, св. Теофан Затворник, митрополит Филарет Московски, св. Йоан Кронщадски, а в по-ново време светителите: архиепископ Инокентий (Борисов), архиепископ Никон (Рождественски), Архиепископ Серафим (Соболев), архиепископ Йоан Шанхайски, архиепископ Аверкий Сиракузко-Троицки, чиито трудове и учение са в пълен контраст с произведенията и идеите на т.нар. руски "религиозни" философи и писатели от същата епоха като Вл. Соловьов, Л. Толстой, Е. Трубецкой, Н. Бердяев, С. Булгаков, П. Флоренски, широко разпространили своите неправилни богословски възгледи и вредни еретически теории. Съчиненията на тези две групи автори, коренно различни по своята същност, сочат два противоположни пътя. Последните, предлагайки съблазнителни примамки — повърхностните псевдорелигиозни разсъждения на плътския разум, водят по пътя на заблужденията и отклоняват от истинската духовност онези, които искрено я търсят. Творенията на представителите на истинското православно богословие пък, свидетелствуващи за неповредената истина на св. Православие и водещи към нея, са незаменими наставници в духовния живот. Към тях справедливо се числи и епископ Игнатий Брянчанинов.

Св. Игнатий Брянчанинов за духовното ръководство

Св. Игнатий Брянчанинов ЗА МРЕЖИТЕ НА СВЕТОУПРАВНИКА

Съвети на съвременните старци към духовните чада

Съвременните старци за ТРИТЕ СТЪПАЛА НА СЛУЖЕНИЕТО ГОСПОДУ

Съвременните старци ЗА РАЗГОВОРИТЕ И ЗА ГОСТИТЕ

Съвременните старци ЗА СЪВЕТИТЕ

За дявола

Виж също: Демони

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)

Цялото зло, което нахлува в мислите ти всеки ден и час, посява в теб по древния си обичай сатаната, който се старае с хитрост тайно да измами твоите чувства и после да те хвърли в пропастта. ... Дяволът е безсрамен и по всякакъв начин изкушава човека.

Св. Игнатий Брянчанинов: мрежите на Светоуправника

Единство, стремеж към него

Виж също Спасение, Църкватаа

"И ще бъдете едно стадо и един Пастир" (Йоан. 10:16).

"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил" (Йоан. 17:21-26).

"Имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени; нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си" (Фил. 2:2-3)

"Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Мат. 18:20).

"Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно! То е като драгоценен елей... като роса ермонска, която пада на планината Сионска, защото там Господ изрече благословение и живот навеки" (Пс. 132:1-3).

Св. Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107)

Не се заблуждавайте, братя мои, който следва тия, които създават разкол, той не ще наследи царството Божие.

Св. Ириней Лионски

Там, дето е Църквата, там е Духът Божи и дето е Духът Божи - там е Църквата и всяка благодат, защото в Духа е истината. Ето защо, които не са причастни към Него, сами са се отделили от Църквата Христова.

Блажени Августин (354-430)

Никой не достига спасение и вечен живот, освен този, който има за глава Христа; а да има за глава Христа може само този, който се намира в Неговото тяло, което е Църквата... Който не е между Христовите членове, той не може да има християнското спасение... Всеки, който се е отделил от общение с Църквата, макар и животът му да би бил достоен за похвала, единствено за това беззаконие, че той се е откъснал от единението с Христа, няма да има живот, но Божият гняв виси над него.

Св. свещеномъченик Киприян

Люде, непазещи съюза и искреното общение с Църквата, ако ще да са предали себе си на смърт за изповядване името Христово, грехът им не ще се умие и със самата кръв, незаличимата и тежка вина на разделението не ще се очисти даже и със страданията. Намиращите се вън от Църквата не може да бъдат мъченици; оставили Църквата не ще могат да царствуват с тия, които ще се сподобят с царството.

Езикът, да следим за него

"Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата. Добрият човек от добро съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден" (Мат. 12:34-37); (Мат. 5:22-23).

Ерес

Виж също: Разкол, разпри в Църквата.

"Тъй казва Господ Саваот: не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват: те ви лъжат, разказват измислици от сърцето си, а не това, що иде от устата Господни. Те постоянно говорят на тия, които не Ме зачитат: "Господ рече: Мир ще имате." И всекиму, който ходи по упорството на сърцето си, казват: "Зло не ще ви сполети." Аз не съм пращал тия пророци, те сами са се разтичали; Аз не съм им говорил, а те пророкуваха. Ако те биха стояли в Моя съвет, то щяха да обявят на Моя народ думите Ми и щяха да ги отклоняват от лошия им път и от лошите им дела... Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които боравят със свой език, а казват: "Той рече" (Иер. 23:16-17; 21-22,31).

"Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението" (Еф. 4:5).

"Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие" (Гал 5:19-21).

Мисли за ереста и еретиците и отношението ни към тях (виж глави 9-13 от книгата): Св. Игнатий (Брянчанинов), Св. Симеон Нови Богослов, Св. Ириней Лионски, Св. Варсоноуфий Велики и Иоан Пророк, Св. Паисий Велики, Св. Нил Сорски, Св. Теофан Затворник, Св. Теодор Студит, Св. Амвросий Оптински и др.

Как да се отнасяме към еретиците?

"Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си" (Тит 3:10-11). "Бягай от такива" (1Тим. 6:5).

"Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел" (2Пет 2:1 и сл.).

"Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница" (Деян 5:17-18).

"Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев. Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос" (Деян 15:5).

"Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес, който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон" (Деян 24:5-6 и сл.).

"Ти имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя. ... Имам малко нещо против тебе, задето имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да вкара в грях синовете Израилеви, та да ядат идоложертвено и да блудствуват. Тъй и ти имаш някои, които държат николаитското учение, което мразя. ...Имам малко нещо против тебе, задето допускаш жената Иезавела, която нарича себе си пророчица, да учи и прелъстява рабите Ми да блудствуват и да ядат идоложертвено" (Откр. 2:6,14,15,20).

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Ние нямаме за цел да повалим нашите противници, а да ги вдигнем, ако те са паднали. Нашето слово към тях не отваря рани, а изцерява рани. Не трябва да говорим гневно с еретиците, а кротко. Защото няма нищо по-силно от кротостта и мекия тон.

Всичко трябва да предоставим на молитвата. Колкото по-неблагочестиви са еретиците, толкова по-усърдно ние трябва да се молим за тях, та някога да се отвърнат те от своето безумие.

Ако еретиците не се каят, то е защото верните нямат сияещ живот.

Недостигът на ортопраксия [т.е. на правилно действие на ума, душата и тялото на цялостния човек] опорочава благолепните предмети на нашата вяра и преобръща всичко с главата надолу

Жажда за Бога

Виж също: Иисус Христос. Икуменизъм. Иноверие, инославие. Истина. Неверие, безбожие, атеизъм. Религия. Тайнства. Традиция. Царство Божие. Цел на християнския живот. Църквата.

Св. Теофан Затворник

Жаждата за Бога се изразява във всеобщ стремеж към всесъвършеното благо и се вижда ясно също и във всеобщото недоволство от нищо тварно. Какво означава това недоволство? То означава, че нищо тварно не може да удовлетвори нашия дух. Излязъл от Бога, той търси Бога. Него да вкуси желае и пребивавайки в жив съюз и в съчетание с Него, в Него се успокоява. Когато достигне това, е спокоен, а докато не го достигне, не може да има покой. Колкото и да има някои тварни вещи и блага, все са му малко. И всички... търсят и търсят. Търсят и намират, но като намерят, захвърлят ги и започват да търсят отново, за да намерят пак и пак да ги захвърлят. И така без край. Това означава, че не търсят това и там, където трябва. Не показва ли това, че в нас има сила, която ни тегли от земята и земното там горе - към небесното! Не Ви разяснявам подробно тези проявления на духа, а само навеждам мисълта Ви към неговото присъствие в нас и Ви моля повече да помислите и да достигнете до пълното убеждение, че в нас наистина има дух. Защото в него е отличителната черта на човека. Човешката душа ни прави с нещо малко по-висши от животните, а духът в нас е нещо малко умалено от ангелите.  

За земния живот

Св. Тихон Задонски

Князът и велможата са княз и велможа само до гроба.

Св. Йоан Кронщадски

На всички им се иска да живеят! Животът на всички им е мил. А откъде идва животът? От единия Бог! А иска ли ни се да умираме? Иска ли ни се вечно да се мъчим или не? О, не, не! И един час мъчения понякога е непоносим, а какво ли е да се мъчим вечно? А към вечен живот водят вярата, правдата, покаянието, добродетелта, самоотвержението, умъртвяването на страстите. А да живеем, и то да живеем вечно, иска ли ни се? Как да не ни се иска! Тогава да се каем и поправяме незабавно. Да викаме на помощ Господа Бога! Той е близо до нас, както майката е близко до кърмачето.

За желанието да умреш

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)

Една жена все се жалвала на стареца от скърбите си и непосилните си трудове и изразявала желание по-скоро да умре. А старецът й отговорил: "Един старец казвал, че не се страхува от смъртта. Като носел веднъж в гората наръч дърва, той много се изморил. Седнал да си почине и в скръбта си рекъл: "Ех, да дойдеше смъртта!", но когато смъртта дошла, той се изплашил и предпочел да понесе дървата.

Жена

Виж също Мъж, Брак, Семеен живот, Целомъдрие, съпружеска вярност, Грях, Блудство, прелюбодейство, Заповеди, Любов, Християнска любов.

"Честит е мъжът на добра жена, и броят на дните му е двоен. Добродетелна жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му, добра жена е честит дял: тя се дава дял на ония, които се боят от Господа; с нея у богат и у сиромах е доволно сърцето, и лицето във всяко време е весело" (Иисус син Сир. 26:1).

"Унило сърце, тъжно лице и сърдечна рана е лошата жена. Отпуснати ръце и разслабени колена е жена, която не ощастливи своя мъж" (Иисус син Сир. 25:25).

"Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си." (1Кор. 7:1-11).

"Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото" (Eфес. 5:22-23).

"Вие мъжете обичайте жените си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото" (1Кор. 25-26).

"На жена не позволявам да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. Тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, любов и в светост с целомъдрие." (1Тим. 2:12)

"Няма мъжки пол ни женски, защото всички вие сте едно в Христа Иисуса" (Гал. 3:28).

"Вие не приехте духа на робството, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!" (Рим. 8-15)

Св. Григорий Богослов (Назиански)

"Един и същ творец на мъжете и жените, същата кал, същата вяра, същата смърт, същото възкресение."

Виж също: Жените в Православната църква

Как да живеем

Вж. също: Бодърствуване. Божията воля - да я следваме. Главното в живота. Добри качества, да развиваме у себе си. Духовен живот. Желание да умреш.  Кръст, тесният път. Мир, душевен мир. Мъдрост, премъдрост. Нестяжание, житейски грижи. Осъждане и себеосъждане. Покаяние. Святост. Скромност. Страх, Страх Божи. Трезвение. Християнска любов. Цел на християнския живот. Царство Божие. Чистота на сърцето. 

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)

Идващите при стареца Амвросий често задавали общия въпрос: "Как да живеем?" Старецът обикновено под формата на шега отвръщал: "Да живеем, без да тъгуваме, никого да не осъждаме, на никого да не досаждаме и към всички да проявяваме дълбоко уважение."
"Да не тъгуваме" означава да понасяме търпеливо скърбите и неуспехите в живота.
"Да не осъждаме" сочи разпространения между хората недостатък да осъждат ближния.
"Да не досаждаме" - да не причиняваме на някого неприятност или скръб.
Да се отнасяме към всички с дълбоко уважение и да не се гордеем. Дълбокият смисъл на тези думи е смирението.

На този въпрос старецът отговарял и малко по-различно: "Трябва да живеем нелицемерно и да се държим примерно, тогава делото ни ще е истинно, а иначе ще излезе лошо."

Или така: "Да се живее, може и в света, само не пред очите на всички."

"Трябва да живеем на земята така - говорел старецът, - както колелото се върти - само с една точка се докосва до земята, а с останалите непрекъснато се стреми нагоре, а ние като легнем на земята, не можем да станем. "

На въпроса "Какво означава да живеем според сърцето си?", старецът отговарял: "Да не се месим в чуждите дела и да виждаме у другите само доброто."

"Внимавай, Мелитона! - казвал той на една монахиня, предпазвайки я от високомерие, - дръж средния тон; ако вземеш по-висок, няма да ти е леко, ако вземеш по-нисък, ще се подхлъзнеш, а ти, Мелитона, се дръж за средния тон."

За завистта

"Не завиждай на славата на грешник, защото не знаеш, какъв ще бъде краят му". (Иисус син Сир. 9:14)

Св. Василий Велики

Както ръждата изпояжда желязото, така завистта – душата в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Затова онзи, който е завистлив, той не страда никога от недостиг на скърби и печали... Когато му сторят добро, завистливият още повече се ядосва. Той се назкърбява повече от силата на благодетеля, отколкото усеща благодарност за направената му добрина.

Премъдър е бил оня, който е забранил даже да се яде хляб "у завистлив човек" (Прит. 23:6) Тук под хляб се разбира всяко общуване в живота. Както се грижим да поставяме лесно възпламенимо вещество далеч от огъня, така, по възможност, не трябва да влизаме в дружески разговор със завистливите, а да отстраняваме себе си от стрелите на завистта.

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)

Когато дяволът разпалва душата ти с огъня на завистта, веднага отскочи от него. ... С негодувание го нападни и му кажи: "Всичкото зло, към което ти ме подстрекаваш, о дяволе, Господ Бог ще разбие в главата ти, понеже то от теб произлиза и на теб ще бъде вменено за грях в Съдния ден. Защото Бог вижда откъде се ражда коварството." Кажи така, без да изследваш повече с ума си лошите помисли. Но когато се случи да изпълниш внушенията на дявола, тогава скърби, съкрушавай се, плачи, понеже с това ти се устремяваш към вечния огън.

Задушница, помен

Виж също Смърт, Възпоминание на умрелите, Молитва към умрелите

"Раздавай хлябовете си при гроба на праведните" (Тов. 4:17).

"Всяка година дъщерите Израилеви ходили да оплакват дъщерята на Иефтая" (Съд.11:39-40).

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Прем. Сир. 7:36).

За ветхия и новия закон

"Като казва нов завет, (Господ) признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване" (Евр. 8:13). Вж. също (Иер. 31:31-34).

"Завършекът на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ" в Христа (Рим. 10:4).

[Иисус преди Възкресението Си] "Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден; и видя, и се възрадва" (Йоан. 8:56). "Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму" (Мат. 3:8-9).

"Оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни, според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо" (Рим. 4:16-17).

"Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня . Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне" (Мат. 5:17-18).

[Иисус след Възкресението Си] "И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите." (Лука 24:44)

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Там буквата, а тук духът; там - животът, а тук - Дева; там - Аароновият жезъл, а тук - Кръстът; там - агнец, а тук - Христос; там - безквасници, а тук - втасал хляб.

Блажени Августин (354-430)

Новият Завет е скрит в Стария, Старият се разкрива чрез Новия.

За Божиите заповеди

Преподобни Антоний Великий

Чистотата, непрестанният и неизменен мир, пълното милосърдие и другите прекрасни добродетели, които се увенчават с благоволение - това са Божиите заповеди.

Св. Симеон Нови Богослов

Старателното изпълнение на Христовите заповеди показва на човека неговите немощи (слабости).

Св. Марк Отшелник (V век)

Всеки, който е кръстен в истинската вяра, е приел тайнствено пълнотата на благодатта. Но той се убеждава в това едва когато опази заповедите.

Спазването на заповедите обаче се основава изцяло на молитвата, защото няма нищо по-висше от любовта към Бога, която се разкрива в спазването на заповедите.

За злото. Защо ни се случва зло? Как да различим злото от доброто?

Св. Василий Велики (330 - 379)

Покритата с тръни роза дава на човеците следното прекрасно наставление: "Всичко, що е най-приятно на тоя свят, о смъртни, е примесено с горчивина. Тук вие нямате чисти блага, но навсякъде и във всичко към доброто е примесено и някакво зло: с наслаждението е свързано разкаяние, със съпружеството - вдовство, с изобилието - трудове и грижи, с въздигането - страх от падение, със знатността - излишни издръжки, с утешенията - пресищане, със здравето - болести".

Болестите в градовете и сред народите, сушата, безплодието на земята и бедствията, случващи се с всеки в живота, пресичат умножаването на греха. И всяко подобно зло се изпраща от Бога, за да предотврати пораждането на истинските злини. Защото и телесните страдания, и външните бедствия са създадени за обуздаване на греха. И така, злото не е от Бога, а Бог изтребва злото, както и лекарят унищожава болестта, а не я влага в тялото. А разрушаването на градовете, земетресенията, наводненията, войните, корабокрушенията, всяко изтребване на много хора, ставащо по земята или морето, от въздуха или огъня, или от всяка друга причина, става, за да вразуми останалите, защото Бог вразумява всенародните пороци с всенародни наказания.

Св. Игнатий Брянчанинов

Човешкият ум не е в състояние да разграничи доброто от злото; замаскираното зло го подлъгва леко, почти винаги. Да различи злото от доброто може сърцето - то е негово дело.

За злопаметството

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)

Как се познава злопаметният човек?
Който мълчи, когато го обвиняват в някой грях, той скрива в сърцето си злопаметство. А който се защищава кротко и спокойно, този не е злопаметен.

За злословието

Виж също Клевета. Неосъждане. Осъждане. Злопаметство. Покаяние. Добра дума. Лицемерие

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)

Който се услажда от това, да злослови другите, той ясно показва, че сам е уловен от това, за което злослови другите. Който злослови другиго, той сам себе си осъжда. Той е плътски човек, който се е заплел в мрежите на света... А който има винаги в себе си страх Божии и у когото е чисто сърцето, той не обича да злослови другите, не се услажда от чуждите тайни, не търси за себе си утеха в паденията на другите...

Щом пророчицата Мариям е понесла наказание за злословието, то какъв вид наказание ще постигне онзи, който безразборно употребява ругателни думи? Когато правдивите думи на Мириям, която е казала самата истина, само за това не са били одобрени, защото тя се е изразила във вид на злословие.
Дори някой и справедливо да употребява злословие, то неговата правда се изпълва с неправда. Или изобличи справедливо, или не злослови тайно. Или открито смъмри, или не зломисляй тайно. Защото правдата се унищожава, когато се примесва към нея долното коварство - така както не се уважава светиня, ако се просъедини към нечистотата. Унищожава се непорочността, ако се допре до нея сладострастието. Унищожава се вярата, ако започне да се обръща внимание на магесничеството. Храната става отровна, ако съдържа скрита в нея отрова. Чистото месо става нечисто щом се оскверни от жертвите... Тялото на Мариям по видим начин се покрило с проказа, защото тя невидимо е съгрещила от цялата си душа.

Св. Йоан Лествичник

Злословието е изчадие на омразата, тънък недъг; голяма скрита и спотайваща се пиявица, която изсмуква и унищожава кръвта на любовта; то е лицемерие на любовта, причина за оскверняване на сърцето и отежняване на съвестта; то е погубване на чистотата. Още: Лествица, стъпало 10. За злословието и клеветата.

За изкушенията

Виж също "... и не ни въвеждай в изкушение", Изпитания, Съблазни, Болести, Mолитва, Пост, Похот, блуд

"Вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него" (Мат. 6:8). "Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички..." (Деян. 1:24). "Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според... плодовете на делата му" (Иер. 17:10).

"Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа" (Втор. 13:3).

"Който не е имал опит [в слав. прев. - "който не е бивал изкушаван"], той малко знае" (Сир. 34:10).

"Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение" (Сир. 2:1).

"Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Марк. 8:34).

"Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени" (2Тим. 3:12).

"Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък" (Иак. 1:2-4).

"Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат" (Иак. 1:12).

"Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт" (Иак. 1:13-15).

"Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите" (1Кор. 10:13).

"Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази:... Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка" (Пс. 120:3-5)

"Бог, изкушавайки Авраама, му рече... вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и ... го принеси в жертва..." (Бит. 22:1-2).

"Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне! Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога" (Иов. 1:5-6).

"Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение" (Мат. 26:41).

"Не казвай: "заради Господа отстъпих" [от правдата, бел.ред.], защото, което Той мрази, това не бива да правиш.
Не казвай: "Той ме въведе в заблуда", защото Той няма нужда от грешен човек.
Господ мрази всяка гнусота, и тя е неприятна на ония, които се боят от Него.
Той отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произволението му.
Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна вярност.
Той ти е предложил огън и вода: към което желаеш, ще простреш ръка.
Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то ще му се даде.
Велика е премъдростта на Господа, силен е Той с могъщество и всичко вижда.
Очите Му са върху ония, които Му се боят, и Той знае всяко човешко дело.
Никому Той не е заповядал да постъпва нечестиво и никому не е дал позволение да греши" (Сир. 15:11-20).

Авва Антоний

Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!

Св. Варсануфий Велики

Бог допуска да се обучаваш в духовната борба според твоята сила. А великите мъже Той изпитва, според тяхната сила, с велики изкушения, и те се радват на това, защото изкушението довежда човека до преуспяване. Дето предстои нещо добро, там има и борба. И тъй, не се бой от изкушенията, но се утешавай в тях, защото те водят към напредък.

Св. Василий Велики (330 - 379)

Постът отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, става съжител на трезвостта, ражда целомъдрие в душите.

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)

Всичко, което съществува и става в света, се оценява по три начина, а именно: добро, зло или двояко. Затова ние трябва да узнаем кое е действително добро, кое зло и кое е двояко, та нашата вяра, оградена от истинското знание, да остане непоклатима при всички изкушения. В човешките дела нищо не бива да се смята за действително добро освен душевната добродетел, която, довеждайки ни чрез искрена вяра до Бога, ни принуждава непрекъснато да сме привързани към това неизменно добро. И обратно, нищо не бива да се смята за зло освен грехът, който, като ни отделя от благия Бог, ни обвързва със злия дявол. Двояко е онова, което може да се отнася към доброто или към злото в зависимост от обстоятелствата и разположението на оня, който се ползува от него, като например: богатството, властта, почестите, телесната сила, здравето, красотата, самият живот или смъртта, бедността, немощта на плътта, внезапните беди и други такива, които според качествата и разположението на ползуващия се от тях могат да служат или за добро, или за зло.  [Целия текст тук]

Изкушението бива двояко - чрез щастие и чрез нещастие. Причината пък, поради която биват изкушавани хората, е трояка: в повечето случаи това става за изпитание, понякога - за изправление, а често пъти и като наказание за греховете ни. [Целия текст тук]

Св. Киприан Картагенски

[Бог допуска злия дух да ни изкушава] или за наказание, когато грешим, или за слава, когато биваме изпитвани.

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)

Много молитви и сълзи са ни нужни, възлюблени, за да устои някой от нас на изкушенията; защото много ще бъдат чудесата, извършвани от звяра. Той самият е богоборец, и иска да погуби всички.

Постът отстранява изкушенията и поощрява за подвиг в благочестието.

Св. Исаак Сирин

Без допускането на изкушенията не е възможно ние да познаем истината. ... Без влизане в изкушения никой не може да придобие духовна мъдрост.

Без надежда, придружавана от вяра, душата не може да се реши смело да пристъпи към изкушението. А без да е изпитало осезателно Божието покровителство, сърцето не е в състояние да се надява твърдо на Бога.

Дивната Божия любов към човека най-добре се осъзнава тогава, когато той се намира в обстоятелства, които рушат надеждата му. Тук Бог показва Своята сила в неговото спасяване. Защото човек никога не познава Божията сила, докато е в покой и слободия.

Не се удивлявай, че когато речеш да се потрудиш в някоя добродетел, отвсякъде нахлуват върху тебе жестоки и силни скърби. ... Слава на Бога, Който с горчиви лекарства ни довежда до състоянието да се наслаждаваме на здраве! Няма човек, който да не скърби по време на изпитанието. Няма човек, комуто да не се струва неприятно времето, когато той пие горчилката на изкушенията. Но без тях не може да се придобие здраве и сила.

Не вярвай на себе си, че си силен, докато не бъдеш изкушен и не се покажеш непроменен. Във всичко изпитвай себе си! Придобий права вяра, за да победиш враговете си! Нека умът ти не бъде високомерен и не се осланяй на силата си, за да не паднеш по Божие допущение в естествена немощ и тогава от собственото си падение ще узнаеш колко си слаб. Не се надявай на своето знание, за да не те улови врагът... в своята хитрост! Не се хвали никога в разговорите си със своите дела, за да не бъдеш посрамен! Във всичко, с което човек се хвали, Бог допуска той да се промени, за да бъде унизен и да се научи на смирение.

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Не характерът на изкушенията, а небрежността на духовно ленивите е причина за падението. Скръбта (при изкушението) прави силния по-силен. Кой е казал това? - Възпитаният в скърбите, блаженият Павел. Той така е учел: "Скръбта поражда търпение, търпението - опитност, опитността - надежда" (Рим. 5:3-4).

Иисус не сам отишъл, а бил отведен в пустинята по Божествено усмотрение; това показва, че и ние не бива сами да се вдаваме в изкушенията, но когато бъдем въвлечени в тях, трябва да стоим мъжествено.

Св. Марк Подвижник

Лукавият (изкусителният) помисъл за ония, които го побеждават в себе си, е знак на любов към Бога, а не знак на грях. Защото не нападението на помисъла е грях, но приятелската беседа на ума с него. Ако не обичаме тоя помисъл, защо се задържаме при него? Невъзможно е щото нещо, което ние от сърце ненавиждаме, продължително да събеседва с нашето сърце, без ние греховно да участваме в това.

Архиепископ Серафим (Соболев)

Господ, за благите цели на Своя божествен промисъл, допуска да се случват в живота ни или непосредствено от бесовете, или чрез зли хора, всевъзможни изкушения и нападения. Бог е допуснал дори Неговият Единороден Син да изпита такова нападение. . . Господ допуска дяволът да напада и нас, грешните люде, чрез всевъзможни скърби и нещастия, но отново с благата цел - да ни очисти от греховете и още на земята да ни изпрати Своята неописуема милост, а след гроба да ни удостои с Небесното Си Царство. Затова няма да се смятаме изоставени от Бога, когато Той ни праща скърби. Напротив, ще се считаме за нещастни, ако Господ ни оставя без наказание, помнейки Божиите думи: когото Господ обича, него наказва. (Притч. 3:12). Такова отношение, впрочем, към личните ни нещастия ще се появи у нас едва тогава, когато започнем да подражаваме на светиите по изтърпяването на всевъзможните бедствия, които са били толкова много в техния живот. Целият текст: За действието на бесовската сила в нашия живот.

Архим. Серафим (Алексиев)

Изпитанията, които обикновено са свързани със скръб, сами по себе си не са непроменно зло. Те стават зло, когато човек падне в ропот поради тях или се огреши по друг някой начин чрез тях. Но ако човек претърпи изкушението, ще излезе от него с богата придобивка, защото ще се утвърди в добродетелта и ще бъде увенчан като победител.

Без изкушения няма победи, без изкушения няма и награди. Ако поради изкушението някой пада в грях, виновно за това е не изкушението, а собственото нехайство за спасението. ...Фактът, че едно и също изкушение проваля едни, а други въздига, доказва това.

Изкушенията са подобни на буен поток, през който мъчно се минава. ... Човек или преодолява изкушенията, или пада в тях.
Добродетелта - това чудно Божие насаждение - не е в състояние да расте без дъждовете на изкушенията.

Не нашите собствени сили ни пазят от падения при изкушенията, а Божията милост.

Игумен Никон Воробьов

В нас се крият всички страсти и грехове, само че те се проявяват при подходящи за тях условия. Добавете и това, че ние се намираме под постоянния обстрел на дявола, който ни внушава всякакви греховни помисли, влечения, настроения и пр. "И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате" (Еф. 5:15). "Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне" (I Кор. 10:12). Не бива да очакваме от себе си безгрешност. Ние не грешим само докато ни държи Господ, а веднага щом ни остави на нас самите, ние тозчас се падаме в една или в друга яма. Затова и ни е заповядано да се молим: "и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия".

Старецът Йосиф Исихаст (1895-1959)

Човекът, като невръстен младенец, проси от Бога Неговата свята воля. Бог, като преблаг Отец, му дава благодат, но допуска и изкушения. Ако той претърпи изкушенията безропотно, получава допълнително благодат. Колкото повече благодат получава, толкова повече изкушения му се прибавят.

Не се опитвай да търсиш своята правота, защото тогава ще бъдеш неправ. Каквито и изкушения да допусне Господ, научи се да ги изтърпяваш мъжествено. Без много оправдания казвай: "Прости" и без да си сгрешил, кай се, все едно, че си сгрешил. Но казвай, че си сгрешил с вътрешно съзнание, не само външно, заради похвала, а дълбоко в себе си да осъждаш.

Виж също Съвременните старци за борбата с помислите (изкушенията).

"...И не въведи нас в изкушение"

Виж също Изкушения

"...и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия" (Господнята молитва; Мат. 6:9-13, Лука 11:2-4).

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)

Като си спомняме думите на св. ап. Иаков: "Блажен е оня човек, който търпи изкушение" (1:12) ние трябва да разбираме тези думи от молитвата не в смисъл "не допущай никога да бъдем изкушавани", а в смисъл "не допущай да бъдем победени в изкушението". Иов бил изкушаван, но не бил въведен в изкушение, защото с Божията помощ "Нищо неразумно не изрече за Бога" (Иов. 1:22) и не осквернил устата си с богохулен ропот, към какъвто искал да го привлече изкусителят. Изкушаван бил и Авраам, изкушаван бил и Йосиф, но както единият, така и другият не били въведени в изкушение, защото никой от тях не изпълнил волята на изкусителя. За Господнята молитва. Виж също Борбата с помислите, а чрез тях със злите духове, придружава всички други битки и ги надживява >>>

Св. Йоан Златоуст (347-407)

...Тук Спасителят явно посочва нашето нищожество и потъпква гордостта, като същевременно ни поучава да не се отказваме от подвизи... По такъв начин и за нас победата ще бъде по-блестяща, а и за дявола поражението - по-чувствително. Когато сме въвлечени в борбата, трябва да се борим мъжествено. Но ако няма призив за борба, трябва спокойно да очакваме времето на подвизите, за да се покажем и нетщеславни, и мъжествени.

Блажени Августин (354-430)

Тук [Иер. 17:10] думите "за да узнае" са поставени вместо "за да ви даде да узнаете"; по подобен начин ние наричаме някой ден радостен, понеже той ни прави радостни... С думите "Господ ваш ви изкушава, за да узнае" не се приписва на Бога незнание... В Евангелието четем за Господа [Иисус Христос, Който поставил на Филип изкусителния въпрос, отде да се купи хляб за нахранване на събралия се многоброен народ, бел.ред.]: "А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше какво щеше да направи" (Йоан. 6:6). Но щом Той е знаел сърцето на оногова, когото изкушавал, то какво искал да постигне чрез изкушението? Очевидно целта била тази - сам изкушаваният да познае себе си и да осъди своето маловерие, след като види как от ръцете на Господа с няколко хляба се насища такъв многоброен народ".

Теофилакт Български (Охридски)

(по повод на Господнята молитва: "И не въведи нас в изкушение") Изкушенията биват два вида. Някои произхождат от нас, а други ни изпраща Бог за наше упражнение и прослава. Тези изкушения, които произхождат от нас са също два вида. Едни се дължат на  неразсъдна храброст, която наричаме дързост и от която Господ ни заповядва да се пазим, защото макар и духът да е бодър, по време на подвизите бодростта угасва и такава храброст не завършва с добро за притежаващите я.
Други изкушения, като напр. гибелта на содомляните (Бит. 19:13), се изпращат поради грях. Тези изкушения трябва да избягваме с всички сили като живеем без грях; изкушенията от Бога не само не трябва да избягваме, но при възможност трябва да търсим с търпение и благодарност, защото те ни удостояват с прослава и венци. Изкушенията са различни: както казах, едни произхождат от Бога, а други от нас самите.

Търпението е полезно при двата вида изкушения. При изкушенията от Бога чрез тях получаваме прослава, каквато получиха Авраам и Йов, а при изкушенията от нас самите - това, че като ги изтърпим с благодарност извършваме сякаш възнаграждение за греховете си, защото който съзнава своите грехове, той е положил началото на спасението си и е придобил черти на праведник, защото праведният мъж обвинява пръв сам себе си.

Св. Йоан Кронщадски

"И не въведи нас в изкушение" (и самият ти не се поддавай на изкушението,
"но избави ни от лукавия" (сам не му се предавай доброволно и Господ няма да те даде на него).

За да разберем правилно думите на Господнята молитва: "не ни въвеждай в изкушение", трябва да помним, че тази молитва е дадена на апостолите, когато помолили Христа да ги научи да се молят, дадена им е преди да слезе върху тях Дух Свети, когато сатаната ги поискал от Господа, за да ги сее като пшеница (вж. Лук. 22:31). Тогава апостолите били още слаби и лесно можели да паднат в изкушение (като Петър), затова и Спасителят влага в устата им думите: "не ни въвеждай в изкушение". А без изкушения на нашата вяра, надежда и любов не можем да живеем; изпитанията на сърдечните дълбини са нужни за самия човек, за да може той сам да види какъв е и да се поправи. Да, изкушенията са нужни, "за да се открият мислите на много сърца" (Лук. 2:35), да се открие твърдостта или слабостта на нашата вяра, знанието или невежеството, порочността или чистотата на сърцето, дали то се надява на Бога или на земното, дали обича себе си и тленното, или преди всичко Бога.

Казваш: "не ни въвеждай в изкушение", а самият ти не се ли тикаш, не си ли устремен и без изкушения към всевъзможни грехове? Казваш: "избави ни от лукавия", а самият ти не живееш ли в съдружие с лукавия или със злото от всякакъв род, чийто началник е дяволът? Внимавай, езикът ти да не бъде в разногласие със сърцето; внимавай, не лъжи Господа, когато се молиш.(Вж. целия текст "За Господнята молитва").

Св. Иоан Мосхь

Kато се молим "не ни въвеждай в изкушение", ние не просим да не се допуска до нас изпитание, понеже това е невъзможно. Но се молим да не би под влияние на изкушението да пожелаем деянието, което е неугодно Богу. Ето това значи да не падаме в изкушение. Например светите мъченици, изпитвани с мъчения и непобеждавани от тях, не са падали в изкушението. (Духовна ливада).

Архим. Серафим (Алексиев)

По учението на Св. отци [думите значат]: Не допущай, Господи, да паднем в грях, когато сме в изкушение! Пази ни да не погинем в изкушението! ... Плътта, светът и дяволът са трите мътни извори на изкушенията. ... Затова, когато се молим "не ни въвеждай в изкушение", трябва да имаме в съзнанието си и опасностите от плътските грехове, и нашето безсилие за борба, и нуждата от небесна помощ.

Защо Писанието употребява такива изрази, като знаем, че Бог никого не изкушава? (Иак. 1:13) - Тук трябва да кажем, че езикът на Св. Писание е приспособителен, образен, символически, не всякога буквален. ... Както изразът "Бог изкушава", тъй и изразът "за да узнае" [виж цитата от Бл. Августин по-горе, бел.ред.] са образни. ...Бог ни изпитва не за да узнае какви сме, а за да ни покаже, от една страна на самите нас, тъй като ние сами не се познаваме, а от друга страна, да ни открие пред околните, та и те да видят какви сме.

За изпитанията

Виж Изкушения, Съблазни

"Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък" (Иак. 1:2-4).

Изповед и оставяне на греховете

Виж също Покаяние, пост, Причастие.

"Защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха. Но аз Ти открих греха си и не скрих баззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми"  (Пс. 31:4-5).

"Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите. Голяма сила има усърдната молитва на праведника" (Иак. 5:16).

"Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур,- като вълна ще избеля" (Ис.1:18).

"И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си" (Деян. 19:18).

"Чада мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника: и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят" (1Йоан. 2:1-2).

"Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо Тялото и Кръвта Господня!" (1Кор. 11:27).

 Св. Василий Велики

Не укривай нито едно движение на душата си, но съблечи тайните на сърцето си.

Св. преп. Филотей Синайски

Винаги по много начини трябва да съкрушаваме своето сърце, като се учим на всичко, което ни смирява. Да съкрушава сърцето и да го смирява, умее споменът за предишния наш живот в света, ако добре помним всичко и си припомняме всички съгрешения от детинство, според техния вид, освен плътските; защото споменът за плътските съгрешения е вреден (Добротолюбие, ч. 3).

Св. Никодим Светогорец

Ако искаш да възтържествуваш над дявола, то нападне ли те срам, най-напред изповядай греха, от който най-много се срамуваш.

Aрхим. Серафим (Алексиев)

"... Пети казва: "Аз отивам при свещеника да ми чете разрешителна молитва". Това е най-кощунствена злоупотреба с Изповедта! Що значи "разрешителна молитва"? То значи молитва за развързване на греховете. Отива християнинът при свещеника и без да се изповядва за своите грехове го помолва: "Отче, прочети ми разрешителна молитва!" или "простена молитва!" И свещеникът слага епитрахила върху главата на каещия се, и му прощава беззаконията, които той не е изповядал, а е скрил.

Стой, служителю Божий! Какво правиш? Знаеш ли какви грехове се крият в тази душа, та ги прощаваш тъй лекомислено? Каква отговорност носиш и ти пред Бога! Ами ако от тебе е укрит някой смъртен грях, и ти лекомислено допуснеш християнина до светото Причастие, няма ли да ускориш чрез това гибелта на душата му?... Защо не изпитваш вярващия? Защо даваш светинята на неразкаян грешник? И Иуда се причасти заедно с другите св. апостоли на Тайната вечеря, но понеже беше неразкаян грешник, вместо благодатта Божия, сатаната влезе в него...."

Иисус Христос

Виж също Бог. Дух Свети. Света Троица. Филиокве. Жажда за Бога. Иноверие, инославие. Истина. Неверие, безбожие, атеизъм. Религия. Тайнства. Християнство. Църква.

"Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" (Йоан. 14:6).

"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно" (Йоан. 17:21).

"Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков" (Пс. 109:4).

"Бог, Който някога заповяда да изгрее светлината от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на словото Божие, проявено в лицето на Иисуса Христа" (2Кор. 4:6).

Предвечно роден: "Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина; ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих" [според превода на 70-те: "Аз съм поставен от Него Цар над Сион, Неговата света планина, да възвестя повелята Господня: Господ Ми каза: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"] (Пс. 2:6-7; цитиран от ап. Павел в Евр. 1:5; 5:5).

"Рече Господ Господу моему: ...из утроба преди денница като роса е Твоето рождение" [По превода на 70-те: "из утроба преди денница Те родих"] (Пс. 109:1-3).

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" (Йоан. 1:1).

"Ангелът й отговори [на Мириам - Св. Дева Мария] и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, ...и  Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий" (Лук. 1:35).

"И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде" (Йоан 17:5).

Иисус Христос - истински Бог: "Аз и Отец - едно сме" (Йоан 10:30).

"Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа" (1Тим. 3:16).

"Както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява които иска" (Йоан 5:18).

"Както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си" (Йоан 5:21).

"Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16).

"Аз съм, Който говоря с тебе" (Йоан 4:26).

"Той е истински Бог и живот вечен" (1Йоан. 5:20).

"Наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу" (Йоан 5:26).

Апостол Тома на Христос: "Господ мой и Бог мой" (Йоан. 20:28).

Иисус Христос - истински Човек: "И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан. 1:14).

"Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона" (Гал. 4:4).

Ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус" (Лук. 1:31).

"Велика е тайната на благочестието - Бог се яви в плът" (1Тим. 3:16; Йоан. 3:13, 10:36:).

"Всеки, който не изповядва, че в плът е допъл Иисус Христос, не е от Бога" (1Йоан. 4:3).

Той "не от ангели приема естество, а от потомството на Авраама приема. Затова длъжен бе да прилича по всичко на братята" (Евр. 2:16-17).

Иисус Христос - истински Богочовек: "Никой не е възлязъл на небето, освен слезлият от небето Син Човешки, Който пребъдва на небето" (Йоан 3:13).

"Иисус Христос, Който бидейки в образ Божи не счете за похищение да бъде равен Богу, но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци. И по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен до смърт и то смърт кръстна" (Филип. 2:5-8:).

"Техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен до-веки" (Рим. 9:5).

"Отсега Син Човечески ще седне отдясно на Божията сила" (Лук. 22:69).

Пророческо служение на Исуса Христа: "Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми" (Йоан 18:37)

Първосвещеническо служение на Исуса Христа: "Син човеческий не дойде за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина" (Мат. 20:28).

Царско служение на Исуса Христа: "Самите тия дела, които Аз върша, свидетелстват за мене, че Отец ме е пратил" (Йоан 5:36).

Бог-изкупител Иисус Христос: "Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха по закона" (Гал. 4:4).

"Велика е тайната на благочестието, Бог се яви в плът" (1Тим. 3:16).

Единство на личността на Исуса Христа: "Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето" (Йоан 3:13).

Безгрешност на Исуса Христа, като човек: "Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий" (Лука 1:35).

"Кой от вас ще Ме укори за грях?" (Йоан 8:46).

"Господу, Богу твоему ще се поклониш и Нему единому ще служиш" (Мат. 4:10).

"Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми е леко" (Мат. 11:29-30).

Св. Атанасий Александрийски (ок. 293/297–373)

Както лъчите на слънцето са неделими от неговата материя, така и Божият Син е роден не извън Отца, а от самия Отец.

Както има наистина Отец, така има и наистина Премъдрост. И според това прочее две са, а не както твърди Савелий Самият Отец да е и Син, но Отец е Отец, Синът е Син. Едно са, защото Синът е по природа от същността на Отца, бидейки Негово собствено Слово. Същото казва и Господ: "Аз и Отец едно сме" (Йоан. 10: 30). Защото нито Словото се е отделило от Отца, нито Отец някога е бил или е безсловен. И Словото прочее е Бог, и Отец не е безсловен. Затова е казано "Аз и Отец едно сме" и "Аз съм в Отец и Отец е в Мен" (Йоан. 14: 10).

Ако двете са едно, необходимо е прочее да са две, а едно по божественост и единосъщие е Синът в Отца и от Самия Отец е Слово. Тъй че от една страна са две, защото са Отец и Син, Който е и Слово, но от друга – са едно, защото Бог е един. Защото ако не бе така, щеше да каже "Аз съм Отец" или "Аз съм и Отец". Сега обаче под "Аз" се разбира Синът; под "Отец" - Този, Който ражда; а под "едно" - едната божественост и Неговото единосъщие. Юдеите обаче, като чуха "едно сме", го разбраха по савелиански, сякаш е казал, че Той е Отец.

От Бога Бог е Словото: "И Словото беше Бог" (Йоан. 1:1). И пак: "от които са отците и от които е Христос, Който е над всички Бог благословен вовеки, амин" (Рим. 9: 5). И след като Христос е Бог от Бога, Слово Божие, Премъдрост, Син и Сила, затова в божествените писания се възвестява един Бог. Защото бидейки Слово на единия Бог, се възнася към Него, от Когото е. Тъй че двама са Отец и Син, но Единица по божественост - неразделна и неразлъчна.

Съгласно Йоан. в едно и също начало беше Словото "и Словото беше Бог" (Йоан. 1: 1). Защото Бог е едно начало и понеже е от него, затова и "Словото беше Бог". Както е едно начало и според това – един Бог, така и една е действително, наистина и реално съществуващата същност и ипостас, която казва "Аз съм съществуващият" (Изх. 3: 4), а не са две, за да не станат две начала. От едно е по природа и наистина Син Словото, Премъдростта и Силата, която принадлежи на едното [начало] и от него е неотделима. Както няма друго [начало], за да не станат две, така Словото е от едно [начало], бе за да се отделя от него и без да означава проста дума, но е субстанциално Слово и субстанциална Премъдрост, каквато наистина е Синът.

Св. Макарий Велики (300—390)

Това е чудо: за иудеите е съблазън, а за елините - безумство. Какво казва апостолът? ''Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство" (1Кор. 1:23). А за нас, които се спасяваме, Христос е "Божия сила и Божия премъдрост" (1Кор. 1:24).

Св. Йоан Златоуст (347-407)

"В гроба по плът, в ада с душа на Бог, в рая с разбойника и на престола бе Ти, Христе, с Отца и Духа всичко изпълващ, Неописани" (из свещеническите молитви в Св. Литургия).

Св. Григорий Палама (1296—1359)

И тъй, Син Божи стана човек, за да ни покаже на каква висота ни възнася. За да познаем любовта Божия; за да ни посочи, че Бог е създал нашето естество добро; за да стане Началник на новия живот; да потвърди възкресението и да прекрати безнадеждността. За да направи човеците синове Божии и участници в божественото безсмъртие, като Самият Той стана Син човешки. За да узнаем, че човешката природа, за разлика от всички твари, е сътворена по образ Божи и е толкова сродна с Него, че може да образува в Господа Иисуса Христа една ипостас.

Св. Юстин Попович

В християнството истината не е философска концепция, нито е теория, учение или система, а по-скоро е живата богочовешка ипостас – историческият Иисус Христос (Йоан 14:6). Преди Христа хората са можели само да гадаят за Истината, тъй като не са я притежавали. Чрез Христос, Който е въплътеното божествено Слово, вечната и пълна божествена Истина влиза в света. Затова писанието казва: "Истината произлезе чрез Исуса Христа" (Йоан 1:17).

За иконописта

Св. Йоан Дамаскин

Ние почитаме сътворените неща, посредством които и в които Господ е реализирал нашето спасение. Аз почитам и се прекланям пред Светия кръст и пред гроба Господен.
Почитам всички християнски храмове на Бога и всички места, в които Божието име е призовано. Почитам ги не заради тяхната собствена природа, а като съсъд на неговите действия, като нещо, което Господ избра, за да осъществи нашето спасение.

Понеже не всички разбират писанията, нито пък всички се упражняват в четенето им, св. Отци разсъдиха щото тези събития (станали при въплъщението на Сина Божий) като преславни дела да бъдат изобразявани на иконите, за по-бързото им припомняне ("Изложение на Православната вяра", кн. IV, гл. 16).

Св. Теофан Затворник

Никой не може да опише Словото на Отца. Но когато То прие плът от теб, о Богородице, То даде съгласието си да бъде описано, и възстанови падналия образ в неговото първоначално състояние чрез съединяването му с божествената красота. Ние изповядваме и заявяваме публично нашето спасение в слово и образи. .

Павел Флоренски

Не е ли наивно самото съждение за наивността на иконата?

Леонид Успенски

Христос каза на апостолите Си: "Аз съм Пътя, Истината и Живота" (Йоан. 14:6). Празилният въпрос не е "Какво е истината?", а по-скоро "Кой е истината". Истината е личност и има свой образ. Поради това Църквата не само говори за истината, а също показва истината: образа на Иисус Христос.

Защо Църквата придава толкова голямо значение на иконата? Иконата не е обикновен образ, нито декорация, нито дори илюстрация на Свещеното Писание. Тя е нещо по-велико. Тя е обект на почитание и е съставна част на богослужението. Църквата вижда в свещеното изображение не просто един от аспектите на Православното учение, а цялостен израз на Православието. Иконата, подобно на писменото и устното Предание, е едно от проявленията на Свещеното Предание на Църквата и както ще видим в изследването, иконата според учението на Църквата изцяло съответства на словото на Писанието. "Това което думата съобщава чрез звука, нарисуваното го прави явно чрез образа", казва Св. Василий Велики. А Отците на Седмия вселенски събор потвърждават тези думи и добавят, че "посредством тези два допълващи се начина придобиваме знание за едни и същи реалности."

Абсолютно невъзможно е да си представим и най-малкото богослужебно последование в Православната Църква без икона. Литургичният живот и Тайнствата на Църквата са неотделими от образа... Често и с основание иконата се нарича "богословие в образи"...

Църковното изкуство не само отразява живота на Църквата в неговата сложност и дълбочина, а е съставна част на този живот, тъй както клонът е част от дървото. Предмет на почитание, иконата не е просто предизвикана или вдъхновена от богослужението: те заедно формират единно цяло. Иконата допълва и обяснява богослужението, добавяйки влиянието си върху душите на вярващите... Ето защо както всичко в Църквата, църковното изкуство има двойно измерение: неговата същина е непроменима и вечна, тъй като тя изразява откровената истина, като в същото време тя е безкрайно разнообразна по отношение на изразните форми, в зависимост от различните времена и места.

Икуменизъм. Ecoumenism

Aрхимандрит Серафим (Соболев)

"... За да ни предпази от такава гибел, Св. ап. Павел, по внушение на Св. Дух, пише: "Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях" (Рим. 16:17). По същата причина Апостолските правила най-строго ни забраняват молитвено общение с еретици (отнася се за икуменистите - бел. ред.), като нареждат: Ако някой се помоли с отлъчен от църковно общение, макар и в дома си, да бъде отлъчен! (Апостолски правила 10, 45, 61; Лаод. пр. 6, 32, 33).

Св. Юстин Попович

Икуменизмът е нарицателно име за псевдо-християнството... на Западна Европа. Неговото сърце е Европейският хуманизъм, а главата му е Папизмът. Цялото псевдо-Християнство, всички тези псевдо-Църкви, са нищо друго, освен ереси. Тяхното общо евангелско име е Всеерес.

Blessed Elder Philotheos Zervakos

"The Oecumenical Patriarch should reflect well and not deceive himself into thinking that true Orthodox Christians will follow him in a false union."

Father Georges Florovsky

"In no instance should we turn love against the Truth, flattering one another in the name of ‘Ecumenical comradship.’"

St. Nectarios of Aegina

"The condition for the union of the Eastern Orthodox Church and the Western, Roman Church are such that they render the union impossible…Because each Church asks of the other neither more nor less than the negation of itself, the negation of the fundamental principles on which the whole structure on the primacy of the Pope, while the Eastern Church rests on the Oecumenical Synods."

St. Nicodemos the Hagiorite

"Power and authority are divided into two. One is worldly: God entrusted this to secular rulers; the other is spiritual: God put this in the hands of Bishops and stewards of souls. The Pope, besides being a bishop, wants also to be a king – a mixture of things unmixable."

Иноверие. Инославие

Виж също Православие. Вяра и неверие. Икуменизъм. Истина. Религия. Традиция. Християнство. Цел на християнския живот. Църквата.

Св. Игнатий Брянчанинов

Днес всеки повече или по-малко има свой начин на мислене, своя религия, свой път, поет доброволно или случайно, смятан за правилен или само оправдаван... Всяка овца върви в своя си посока и никой не се грижи за нея. Хората повече не чуват. Загрубял е слухът им за спасителния глас на истинския Пастир, идещ от Неговата Свята Църква... Оглушил ги е шумът на земните, страшните грижи, шумът на чувствените увеселения, шумът на земното преуспяване, душата им не е способна да възприема духовните впечатления... Виждайки това, трябва да отместим погледите си от тъжната картина, за да не изпаднем в порока на осъждане на ближните. Трябва да ги обърнем върху самите себе си и да се погрижим за собственото си спасение.

Истина, любов към нея

"Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми" (Йоан. 18:37). Виж също (Мат. 13:44-46) (притча за съкровището в полето).

Св. апостол Ерм

Тези, които никога не са изследвали истината, никога не ще търсят и Божеството. Те само вярват, но здраво са се вкопчили в работата, в богатство, в приятелства с езичници и в множество други дейности на този век, които им прилягат. И така, не проумяват Божествените притчи, защото са затъмнени от тези грижи, развращават се и стават безплодни. . . Техният разсъдък ги заблуждава и те не могат да проумеят нищо, свързано с правдата, но когато слушат за Божеството и за истината, умът им се занимава с тяхната си работа и те нищо не разбират. А тези, които имат страх Божи, изследват Божеството и истината, и имат сърцето си при Господа, проумяват и осъзнават всичко, което им се каже, понеже имат в себе си страх Божи. Защото където обитава Господ, там има и много съзнание. Привържи се към Господа и всичко ще осъзнаеш и проумееш. Из "Пастирът"

Създаване на Църковния календар

"След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи" (Йоан. 20:26).

"Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно" (Деян. 2:1 и сл.)

За клеветата

Виж също Злословие. Неосъждане. Осъждане. Покаяние.

"Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня:" (Пс. 100:5).

"Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар." (Мат. 18:15-17).

Пастирът от св. ап. Ерм

"Недей никого да клеветиш, нито пък с удоволствие да слушаш клеветник. Ако ли не, и ти, който слушаш, ще станеш съучастник в безчестието на клеветящия. Ако повярваш на клеветата, която чуеш, вярвайки и ти ще се настроиш против брата си. Така ще станеш съучастник на безчестието на клеветящия. Нечестиво е клеветничеството, довеждащо в смут демонично дело, което не носи мир, но всякога живее в раздор. Въздържай се от него и винаги ще имаш благоразположението на всички".

Св. Йоан Лествичник

Koйто иска да победи духа на злословието, такъв нека приписва вина не на оногова, който греши, но на подстрекаващия го бяс.

Никога не се срамувай и не мълчи пред оногова, който пред тебе злослови своя ближен.
Още: Лествица, стъпало 10. За злословието и клеветата.

За колебанията във вярата

Виж също Вяра и неверие. православие. Иноверие, инославие.

"Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" (Марк. 9:24).

Св. Никодим Светогорец

Не влизай в спор с дявола, а си спомни вярата в това, което той напада, и му кажи със свято негодувание: "Махни се от очите ми, сатана, баща на лъжата! Не искам да те слушам! Всякога съм вярвал и вярвам от цялата си душа във всичко онова, в което вярва и моята майка – Св. Църква.

Св. Серафим (Алексиев)

Свв. Отци от опит и наблюдения познават тези нагли пристъпи на злите духове, навяващи съмнения във вярата, или даже направо неверие и изтъкващи в ума разни "съображения" против вярата. Разбира се, тия "съображения" са несъстоятелни, иначе никой здравомислещ човек не би вярвал в Бога и в безсмъртието на своята душа. ... Тия "съображения" могат изведнъж под дяволско въздействие силно да разтревожат човека.

Простотата, с която се вярва не поради някакви научни съображения, а защото Бог, Нелъжовният, ни заповядва да вярваме тъй, а не иначе, е в случая най-силното оръжие против бесовете. Те всяват маловерие, а ти им противопостави пълнотата на Евангелската и Апостолската вяра. Те искат да добият власт над душата ти, като те подхлъзнат към неверие. Ти пък се изскубни от ръцете им, като викнеш към своя Бог и Създател: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" (Марк. 9:24). Помисли си колко горчиви са плодовете на неверието през време на живота и колко много грешници навеки са погинали поради него! В тоя решаващ час се хвани за вярата като за спасителна котва! Загубвайки временния си живот по силата на общия природен закон, внимавай да не загубиш и вечния живот вече поради твоя вина! Невярващият – помни! – непременно загива! За да предизвика тъкмо това, дяволът всява неверие. Към неверието той прибавя и малодушие, и нетърпение, и ропот. От всичко това трябва да се пазим, за да се спасим.

Казвайте си често думите на Св. Йоан Златоуст: "Слава Богу за всичко!" Благославяйте Бога и за радостите, и за скърбите – за радостите, че Ви възвисяват към Бога, а за скърбите, че чрез тях растете в духовния живот. Тогава ще бъдете с Ангелите! Те славословят Бога непрестанно и са винаги около Него. И Вие ще се наредите при тях, ако заедно с тях славите Бога за всичко, даже и за болките... Демоните, тия тъмни духове на злобата и на бунта, ни внушават неверие към Бога и непокорност на Неговата блага воля. Те ни подучват и да роптаем. Но Вие за всичко прославяйте Бога и ще бъдете Ангел.

Обичайте се, прощавайте си, вярвайте в Бога, молете Му се и Той да бъде винаги посред вас!

Игумен Никон Воробьов

Търпете, не роптайте. Ако вярата оскъднее, казвайте: "Господи, искам да вярвам, искам да бъда истинска християнка. Господи, помогни на неверието ми!" И Господ няма да Ви остави!

Корист. Користолюбие

"Користолюбието е идолослужение" (Кол. 3:5)

"А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии, нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, ... няма наследство в царството на Христа и Бога" (Ефес. 5:3-5).

"Oтвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие обиди, лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека" (Марк. 7:21-23).

Св. Григорий Богослов (326-390)

У  нас нямат край взаимните поражения от един на друг, не само между разномислещите и несъгласните в учението за вярата, но и между единомислещите ­ и те са взаимно противници. Това е по-жалко и по-бедствено от всичко друго ­ и коя е причината за това? Може би властолюбието или користолюбието, или завистта, или омразата, или презрението, или някоя друга страст, които не виждаме дори и в самите безбожници.

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Всички страсти изхождат от самоугаждането, користолюбието и самолюбието, т.е. от похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска. Те на тях се и крепят. За да може някой да започне духовен живот в Христа, трябва да се отрече от себе си (Марк. 8:34), т.е. от порочните страсти в душата си. Щом човек се откаже от себе си и се въодушеви от решимостта да угождава само на Бога, страстите почват да губят своята опора. А загубят ли веднъж опората си в човека, те нямат вече предишната си сила, вследствие на която човек се е влачел подир тях като покорно добиче (1Кор. 12:2).

За кротостта

Вж. също Благодат Божия. Гордост и тщеславие. Добри качества, да развиваме у себе си. Духовен живот. Как да живеем. Неосъждане. Осъждане и себеосъждане. Смирение. Покаяние. Самоукорение. Святост. Чистота на сърцето. 

Св. Игнатий Брянчанинов

Когато умът се покорява на Бога, тогава сърцето се покорява на ума. В това се заключава кротостта. Какво е това кротост? Кротостта ­ смирена преданост към Бога, съединена с вяра, осенена от божествената благодат.

Архиепископ Серафим (Соболев)

Наставления за кротостта и смирението

За Св. Кръст Господен. За почитанието на дървото на нашето спасение.

"Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор. 1:18).

"Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; техният край е погибел, ...а славата - в срама им; те мислят за земното" (Флп. 3:18-19).

"Той ...смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" (Флп. 2:8).

"А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света" (Гал. 6:14).

"Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса" (Гал. 6:17). т.е. символът на кръста на гърдите ни.

Св. Исаак Сирин

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Кирил Ерусалимски

О колко чудно и невъобразимо е това! Ниe не умряхме истински, нито бяхме истински погребани, нито бяхме истински разпнати и отново възкресени, но подражанието ни бе само образ, докато спасението ни е истинско. Христос бе действително разпнат и действително погребан и наистина възкръсна; и заради всичко това ние, които чрез подражание участваме в Неговите страдания, бяхме удостоени с възможността да получим истинско спасение. О ненадмината любов! Христос прие гвоздеи за Своите пречисти ръце и нозе и понесе болка; докато мене без страдания и тежък труд, чрез съпричастието към Неговите мъки, Той удостои със спасение.

Кръст, носенето му, тесният път

"Влезте през тесните врата, защото широки са вратата и просторен пътят, който води към погибел и мнозина са, които минават през тях, защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води към живота и малцина ги намират" (Мат. 7:13-14);

"Царството небесно бива насилвано и насилници го грабят" (Мат. 11:12);

"Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене" (Мат. 17:38); Виж също: (Лук. 13:22-30); (Марк. 8:34-38); (Лук. 14:25-27); (Йоан. 12:25-26).

Св. Игнатий Брянчанинов за Кръста

Кръстът на живота

- Защо наричаме живота си тежък кръст, татко?

- Виж, - отговорил бащата, държейки в ръце две пръчици. - По-късата пръчица е нашата грешна човешка воля; a по-дългата е Божията воля, Христовата воля. Ако поставим късата пръчица, нашата воля, напряко на Божията воля, получаваме кръст; но ако наложим пръчиците една върху друга, ако слеем волята си с Божията, вече няма кръст. Старай се винаги твоята воля да съвпада с Божията воля.

Св. Игнатий Брянчанинов ЗА КРЪСТА

За Кръщението. Holy Baptism

Виж също Брак. Евхаристия (причастие). Маслосвет. Миропомазване, Монашество. Свещенство. Тайнства. Иисус Христос. Църква

"Който има вяра и се кръсти ще бъде спасен" (Марк 16:16).

"Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие... роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух" (Йоан 3:3, 5-6).

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин" (Мат. 28:19).

"Всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме" (Рим. 6:3).

Виж също: Учението на Св. отци и учители на църквата за св. кръщение :: Библейските основания за кръщението и необходимостта му за децата

Св. Кирил Иерусалимски

Велико дело е Кръщението! То е освобождение на пленените от дявола; опрощение на беззаконията; смърт за греха; възраждане на душата; одежда светла, свята; нерушим печат на благодатта; колесница, възхождаща към небесата; райско украшение; ходатайство пред Царя на царете; дар на нашето осиновяване от Бога!

Св. Юстин Попович

Кръщението е мостът от небитие към битие, от смъртта към безсмъртието, от не-бога към Бога и от езичеството към християнството.

Св. Василий Велики (329 - 379)

"Moreover, we bless the water of baptism and the oil of chrism, and besides this, the catechumen who is being baptized. On what authority do we do this? Is not our authority silent and mystical tradition?" [On the Holy Spirit]

The Second Ecumenical Council (381)

The seventh canon of the First Council of Constantinople (Second Ecumenical Council) orders that "those who from heresy turn to Orthodoxy are first sealed or anointed with the holy oil upon the forehead, eyes, nostrils, mouth and ears; and when we seal them, we say: The seal of the gift of the Holy Spirit".

Tertullian (193 -217)

Tertullian wrote before his secession: "Next, coming forth from the baptismal font, we are anointed with oil blessed according to the primitive ordinances, in accordance with which men were anointed with oil". [On Baptism]

St Cyprian (200 - 258)

"He who is baptized must of necessity be anointed also, that, having received the chrism, he may be anointed of God". [Epistle 70]

Лицемерие

Виж също: Злословие. Благочестие. Неверие.

Православен катехизис: Втората Божия заповед

Лицемерие - когато човек, не бидейки по душа благочестив, се старае да проявява външно благочестие, та по този начин да спечели слава пред другите.

Св. Йоан Лествичник

Злословието ... е лицемерие на любовта, причина за оскверняване на сърцето и отежняване на съвестта; то е погубване на чистотата. Още: Лествица, стъпало 10. За злословието и клеветата.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)

Някой си човек не вярвал в Бога. А по време на войната ... той в самия разгар на сражението, когато около него свистели куршуми, ... през цялото време се молел: "Пресветая Богородице, спаси нас!" А после, когато другарите му се надсмивали, той се отрекъл от думите си. Да, лицемерието е по-лошо от неверието. 

Лъжа, грехът на лъжата

Попитали Свети Василий Велики: "Допустимо ли е да се лъже, когато се има впредвид нещо полезно?
- Това не се допуска от Господа, който решително казва, че лъжата е от дявола (Йоан 8:44), като не сочи никаква разлика в лъжата.

Св. Йоан Лествичник

Никой от здравомислещите да не помисли, че грехът на лъжата е някакъв малък грях, защото Всесвятият Дух е произнесъл за него повече отколкото за другите грехове най-страшна присъда, като е казал: "Ти (Господи) ще погубиш ония, които говорят лъжа" (Пс. 5:7).

Любов към Бога и хората

Виж също Бог. Християнство.

"Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците" (Мат. 22:37-40). "Възлюби Господа Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа и с всичкия си разум, и с всичката си сила... възлюби ближния си като себе си" (Марк. 12:28-34).

"Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си". (Йоан. 13:34-35).

"Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм" (1Кор. 13:1-2).

"Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; и който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще възлюбя и ще му се явя Сам... и ще дойдем при него и жилище у него ще направим" (Йоан. 14:15-23).

"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада" (1Кор. 13:4-8).

"Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Ин. 15:12-13). "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" (Йоан. 13:35). Виж също: Мат. 5:42-48.

"Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си" (1Кор. 4:20-21).

"Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него" (1Йоан. 3:15).

"Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона. Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона" (Рим. 13:8, 10).

"Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога" (Иак. 4:4).

"И аще любите любящия вы, кая вам благодать есть? Ибо и грешницы любящия их любят". "И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?" (Лук. 6:32; Мат. 5:47).

"Слънце да ви не залязва гневни" (Еф. 4:26).

Св. Йоан Лествичник

Ако казваш, че обичаш, не се смей над човека, а се моли тайно за него! Тоя начин на постъпване е угоден на Господа. из "Лествица"

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)

Да утвърдим любовта, защото тя покрива множество грехове... . Нищо не предприемай да вършиш без любов; защото любовта покрива множество грехове.

Св. Тихон Задонски

Ако говорим за любов, то ние трябва да разберем, че единствения й израз и инструмент е смирението, произтичащо от познаването на себе си.

Съвременните старци ЗА ЛЮБОВТА

Магии

Виж също Евхаристия (Причастие). Елеосвещение (маслосвет).

"Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене " (Изход 20:2-3).

Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него" (1Йоан. 4:16).

"Пазете се да не ви прeлъсти някой" (Мат. 24:4), защото "много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина" (Мат. 24:11) "и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните" (Мат. 24, 24).

"И тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избегна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески" (Лук. 21, 36).

Св. пророк Йезекиил - За вършещите магии

"Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против вашите магийски кесийки, с които там ловите души като птички, и ще ги изтръгна изпод мишниците ви и ще пусна на свобода душите, които вие ловите като птички.
Ще раздера вашите покривала и ще избавя народа Си от ръцете ви; те не ще бъдат вече плячка във ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ. Задето с лъжа разтъжвате сърцето на праведника, което Аз не исках да разтъжвам, и поддържате ръцете на беззаконника, та той да се не обърне от порочния си път и да не запази живота си, - затова вече не ще имате суетни видения и занапред не ще предугаждате; и Аз ще избавя Моя народ от ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ" (Глава 13:20-23).

Свещ. Григорий Дяченко

Магьосник, влъхв, чародей... (е онзи, който)... извършва заклинания против болести, заклинател... Под влъхви в древността са разбирали хора, които познават тайните сили на природата и на небесната светлина.

Требник

Всички, които дори уж и за добро призовават демоните, такива са чародеи, убийци и измамници... Всички, които ходят при магьосници, правят магии и хороскопи, да се отлъчат от причастието със св. Христови Тайни за шест години, според 61 правило на Трулския Събор и 80 правило на Св. Василий Велики...Онези (християни), които водят по домовете си (такива) "целители" при болен или с някаква друга цел, да бъдат отлъчени от причастие със св. Христови Тайни, според 24 правило на Анкирския събор... защото всичко това се върши под действието на бесовската сила. Ако ли свещеник падне в подобен грях и извърши такова злодеяние, такъв се низвергва от Църквата и се лишава от Причастие, според 36 правило на Лаодикийския Събор.

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Ако при такива действия се призовава дори името на св. Троица, ако се прави и кръстното знамение, трябва да бягаме от такива и да се отвръщаваме от тях.

Св. Никодим Светогорец - За видовете магия

Впрочем нека сега се покажат отпред ония християни, дето ходят при гадатели и гадателки, желаейки да научат какво ще им се случи, или за да намерят съкровища или други загубени вещи, или за да потърсят разрешение на сънищата си. Нека се покажат, казвам, за да ги видя и да им кажа онова, което е казал някога и пророк Илия на израилския народ: неразумни християни, "още ли ще куцате на две колена"? Докога ще куцате с двата си крака? Докога ще вярвате от една страна в Христос, а от друга ще вярвате на гадателите и на демоните?

Маслосвет, Елеосвещение

Виж също Тайнства. Иисус Христос. Църква. Брак. Кръщение. Евхаристия (причастие). Миропомазване, Монашество. Свещенство.

"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят" (Иак 5:14-16)

Мир, душевният мир, Божият мир

Виж също: Любов, Молитва, Неосъждане. Св. Дух

"Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците" (Иак. 3:13 и сл.).

"Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса." (Фил.4:7).

"Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа" (Евр. 12:14).

Св. преподобни Исаия Отшелник

Там, където няма мир с ближния, там и Бог не обитава.

Св. преподобни Пимен Велики

Не укорявай, не осъждай, не злослови никого, и Бог ще ти даде покой.

Св. Теодор Студит

Ревностният да се въздържа не само от лоши дела, но и от зли помисли: чрез което придобива Божия мир; мир, в който се услажда от Божествени съзерцания. Да внимаваме върху себе си и да не позволяваме на помислите да се задържат в душата, особено на блудните и гневните.

Св. Серафим Саровски

Радост моя, придобий мирен дух, и тогава хиляди ще се спасят около тебе.

Св. Йоан Кронщадски

Мирът е цялост, здраве на душата; загубата на мира - загуба на душевното здраве.

Миропомазване

Виж също Тайнства. Иисус Христос. Църква. Брак. Кръщение. Евхаристия (причастие). Маслосвет. Монашество. Свещенство.

"А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен" (Йоан 7:37-39).

"Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго" (Деян. 8:14-17).

"А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове; .. на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави" (Марк 16:17-18).

Св. Кирил Йерусалимски

Като се сподобихте с това свето Миропомазване, вие се именувате вече християни, оправдавайки това име чрез възраждането си, защото по-рано, преди да се сдобиете с тази благодат, вие не бяхте в действителен смисъл достойни за това звание, но се приближавахте само към това, за да бъдете християни. Не гледай и не мисли, че това миро е просто. Както хлябът в светата Литургия след призива на Светия Дух не е вече прост хляб, но тяло Христово – така и това свето Миро след молитвения призив не е вече просто и обикновено миро, но дар на Христа и на Светия Дух; това миро от присъствието на Божеството Му е станало действено. Пазете това свето помазание неосквернено: защото, ако то пребъде във вас, ще ви научи на всичко; то е свето и е духовна охрана за тялото и спасение на душата.

Милосърдие, милостиня към бедните и нуждаещите се, благотворителност

"Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено ти, Боже, не ще презреш." (Пс. 50:19)

Иисус: "Дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте, в тъмница бях и Ме споходихте" (Мат. 25:34-36).

Иисус: ''Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани" (Мат. 5:7). Виж също: (Мат. 6:1-4); (Лук. 14:12-15); (Лук. 21:1-4).

"Изкупи греховете си с правда и беззаконията си – с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир" (Дан. 4:24).

"Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си!" (Мат. 16:26, Марк. 8:36).

''Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави" (Пс. 40:2).

"От имота си давай милостиня, и да не жали окото ти, кога правиш милостиня. От никой сиромах не отвръщай лицето си, тогава и от тебе не ще се отвърне Божието лице. Кога имаш много, давай от него милостиня, и кога малко имаш, не бой се да правиш милостиня и по малко: ти ще си сбереш богато съкровище за в ден на нужда, защото милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата... Давай на гладния от хляба си и на голия от дрехите си; от всичко, що имаш в изобилие, прави милостиня, и на окото ти да се не свиди, кога правиш милостиня. Раздавай хлябовете си при гроба на праведните, ала не давай на грешници." (Товит 4:7-10, 16).

"Нали всичко изгнива, молци го изяждат, ръждясва, руши се, крадци дебнат, за да ни го отнемат..." (Мат. 6:19).

"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се, насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, ­ каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва" (Иак. 2:14-17).

"Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий" (Ис. 58:7).

"Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото" (Лука 3:11).

"Давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто" (Лука 11:41).

Благотворителността не се органичава с материална помощ: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте" (Мат. 23:23). "Горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте" (Лука 11:42).

Благотворителност чрез дарбите, с които ни е удостоил Бог. "И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то... имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си - в учението; дарител ли си - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си - предстоявай с усърдие; благотворител ли си - благотвори на радо сърце" (Рим. 12:6-8).

"Кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:3-4).

"Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините" (Иак. 1:17).

"Дидахи" или Учение на Дванадесетте апостоли

Нека милостинята ти добре да се изпоти в ръката ти, преди да решиш на кого да я дадеш.

Св. Исаак Сирин

Милостивият човек е лекар на своята душа.

Блажени Августин (354-430)

Мислиш ли, че този, който нахрани Христа, няма сам да бъде нахранен от Христос?

Мисионерството на апостолите и на Църквата

Виж също: Евангелизация

"А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин" (Мат. 28:16-20).

"И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; а вие сте свидетели за това; и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре" (Лук. 24:44-49).

"... и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя" (Деян. 1:4-8).

За молитвата

Виж също Изкушения, Пост. Бодърствуване

"За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса" (1 Сол 5:18 ).

"Искайте, и ще ви се даде, търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори" (Мат. 7:7-11).

"Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите" (Мат. 21:22).

"Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Матей 6:33).

"Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите" (Пс. 142:1-2).

"Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Йоан. 14:21).

"Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми… за да пребъде Моята радост във вас" (Йоан. 15:10-11).

"Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса." (Фил.4:7).

Молитви за умрелите: "Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у него всички са живи" (Лук. 20:38).

Почитане и молитви към светии: "Голяма сила има усърдната молитва на праведника" (Иак. 5:6).

Св. Макарий Велики

Често пъти обикновеният човек пристъпва към молитва, превива коляно и умът му достига в покой. И доколкото дълбае и се вглъбява, заличава противостоящата врата на злото и достига до прозрение и мъдрост, каквито не ще могат да получат нито образованите, нито риторите и не ще знаят прозорливостта на неговия ум, понеже той е зает с Божествените тайни.

Често пъти обикновеният човек пристъпва към молитва, превива коляно и умът му достига в покой. И доколкото дълбае и се вглъбява, заличава противостоящата врата на злото и достига до прозрение и мъдрост, каквито не ще могат да получат нито образованите, нито риторите и не ще знаят прозорливостта на неговия ум, понеже той е зает с Божествените тайни.

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)

Ето какво е необходимо да се спазва, за да може молитвата да се принася с нужната топлота и чистота: първо, трябва да се отстрани всяка грижа за земните неща; не бива да се допуска не само загриженост за някаква работа или случай, но дори и споменът за тях, а също трябва да се спрат развлеченията, празнословието, многословието и шегите, а най-вече трябва да бъде потиснато всяко смущение от гняв и скръб и да бъде изтръгнато от корен всяко възбуждане на плътска похот и влечение към сребролюбие.

След пълното изхвърляне и отстраняване на тия пороци, видими и за човешкия поглед, и след такова предварително очистване на всичко, трябва да се положи непоколебимата основа на дълбокото смирение, която да удържи този стълп, стигащ до небесата. Върху тази основа трябва да се издигне зданието на духовните добродетели и духът да се сдържа от всякакво блуждаене, та духовният поглед да почне да се издига до съзерцаване на Бога. Защото това, което душата е възприела в себе си преди времето за молитва, неизбежно ще идва наум и по време на молитвата, внасяно от спомена.
Както желаем да бъдем през време на молитва, така трябва да подготвим себе си преди това; и това, което не искаме да се промъква в нас, докато се молим, него трябва да изгоним от тайните кътчета на сърцето, за да можем да изпълним заповедта на Апостола: "Непрестанно се молете" (1 Сол. 5:17). Виж също: За молитвата.

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)

Не слушай онези, които ти казват: "Каква полза има, ако цял ден се молиш?" Така дяволът учи някои да говорят, та съвсем да обезсили духа на молещия се. Защото този род - на страстите и демоните - с нищо друго не може да бъде изгонен, освен с молитва и истински пост (Мат. 17:21, Марк. 9:29). Затова, тичай към храма, бързай да се изповядаш; хвърли се в Божиите обятия, защото вратите на Божия храм са образ на обятията на Бог Отец.

Св. Василий Велики

"Пейте Господу, светии Негови" (Пс. 29:5) Пее не всеки, който произнася с устата думите на псалома, но само този, който от чисто сърце пее псалмите. Всички, които са преподобни (светии), които пазят Божията правда и Божиите заповеди – такива могат да пеят на Бога както подобава.
Колко има, които са сторили блудство и са дошли в църква? Колко има такива, които скриват в сърцето си лъжа и измама? И те си мислят, че пеят на Бога, но не пеят в действителност. Защото псаломът кани към псалмопеене само светии (преподобни). "Не може лошо дърво да дава добри плодове" (Мат. 7:18), - също от порочно сърце не могат да излизат думи на живот.

Този, който се моли, не трябва да говори излишно, да не търси от Господа нещо излишно и недостойно (Мат. 6:7-8; Лук. 12:29-30).

Може ли да се постигне постепенна неразсеяност на ума в молитвата, и как се постига това?
- Че това е възможно, доказал е този, който е казал: "Очите ми винаги са към Господа" (Пс. 24:15)... За тази цел не трябва да се дава на душата да остава празна от мислите за Бога, за Божиите дела и благодеяния, както и за благодарност за всичко към Бога.

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)

Който се моли с внимание, той пропъжда демоните, а който се моли разсеяно, над такъв те се надсмиват.

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Ако за слепеца е бедствие да не може да види слънцето, то колко голямо бедствие е за християнина да не се моли непрестанно и да не допуска чрез молитвата в душата си Христовата светлина.

Кажи ми, би ли се осмелил да се молиш, ако са замърсени ръцете ти с тор или кал? Не? Макар че това не би ти причинило вреда. Пагубно обаче е оскверняването с нечистота, излизаща от устата: злословие, хула, ругатни, гневни слова, срамни изрази, смях и насмешки... Тогава защо внимаваш за маловажното - омърсяването на ръцете, а за онова, което е забранено - омърсяването на езика, си не-брежен? Ще кажеш: тогава да не се ли молим? Напротив, ще се молим, но само ако сме подобаващо чисти и неосквернени.

Но как да се очистим? Ето как: плачи, стени, раздавай милостиня, примири се с онези, които са те обидили, очисти езика си, да не дразни повече Бога. Защото, ако някой с изцапани с кал ръце те хване за краката и те моли за прошка, ти не само че няма да го слушаш, но и ще го отблъснеш от себе си... Как тогава дръзваш омърсен със сърдечна нечистота да пристъпваш към Бога? Езикът на молещите се е ръката, с която прегръщаме нозете Божии. Затова не го осквернявай, за да не каже и на тебе Господ: "Кога умножавате молбите си, Аз не слушам..." (Ис. 1:15).

Св. Григорий Синаит

Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите. Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.

Сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.

Достопаметни сказания

Докато Св. авва Антоний живеел в пустинята, той изпаднал в униние и в дълбокия мрак на разни помисли, и завикал към Бога: "Господи! Искам да се спася, а помислите не ми дават. Що да сторя в скръбта си? Как да се спася?" И скоро след това Антоний станал и излязъл от килията. И ето, вижда някого, приличащ на него, който седял и работел, после станал от работа и се молел; сетне отново седнал и сучел въже; а после пак станал на молитва. Това бил ангел Господен, пратен да настави и подкрепи Антония. И ангелът му рекъл с глас: "И ти прави така и ще се спасиш". Като чул това, Антоний много се зарадвал и ободрил. Започнал да прави така и се спасявал.

Св. Серафим Саровски

Радост моя, поучавал той, не общувай с тези, които нарушават поста в сряда и петък.

Виждам големи бедствия да се надигат над Русия заради това, че руският православен народ е започнал да нарушава постите.

Хлябът и водата никому не вредят. Как светците са яли само хляб и са пиели само вода, а са живели по сто и повече години?!

Св. Йоан Кронщадски

Във всичките си скърби и изобщо всякога трябва да се обръщаме към Бога с молитва. Но нашата молитва трябва да бъде придружена с въздържание. Само тогава тя ще бъде чута от Бога. Това съм изпитал на себе си хиляди пъти. Виж също: За молитвата.

Игумен Никон (Воробьов)

Църквата е поставила в началото на всички молитви тези слова: "Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе'', т. е. "Слава, благодарение на Тебе, Господи, за Твоята милост, за Твоята любов, за снисхождението, затова, че Ти, Господ, Творецът на вселената, ни удостояваш да Те наричаме свой Господ и ни позволяваш да се обръщаме към Тебе, да Ти се молим...

В утрината молитва на преп. Макарий Велики се казва: "Боже, очисти мен, грешния, защото нищо добро не извърших пред Тебе". Ако великите угодници Божии са чувствували такова нещо, какво трябва да чувствуваме ние, на какво можем да се надяваме? Единствено и само на милостта Божия. Забравяйки всичките си добри дела, ние трябва като митаря за вопием от цялото си сърце: "Боже, бъди милостив към нас, грешните!" И ако митарят е бил оправдан от всичките си грехове само за тази своя молитва, то е ясно и ние трябва да вярваме, че Господ и нас ще ни помилува, ако от цялото си сърце Му се молим и се надяваме на милосърдието Божие. Никаква болест няма да ни попречи поне няколко пъти на ден да се обърнем от дълбините на душата си с покаяние към Господа.

Не е имало случай Господ да откаже някога прошка на каещия се. Само тогава Господ не ни прощава, когато ние самите не прощаваме на другите. Затова нека се помирим с всички, за да се помири и Господ с нас. Да простим на всички, за да ни прости и Господ.

St Isaac of Syria

God is compassionate and He loves to give, but He wants us to be the reason for His giving. Thus His delight is when someone offers to Him a wise prayer.

Св. Игнатий Брянчанинов за молитвата

Съвременните старци за молитвата

Молитва за умрелите. Възпоминание на умрелите

Виж също Смърт, Възпоминание на умрелите, Молитва към умрелите. Задушница, помен.

"И цялото общество видя, че Аарон умря, и целият Израилев дом оплаква Аарона трийсет дни" (Чис. 20:29).

"И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея" (Втор. 34:8).

"Взеха костите им и ги погребаха под дъба в Иавис, и постиха седем дена" (1Цар. 31:13).

"На умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, - каква света и благочестива мисъл! - затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях" (2Мак. 12:45).

Молитва за умрелите и изпращане на жертва в Йерусалимския храм от Иуда Макавей: "А като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Иерусалим, за да принесат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение; защото, ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите. Но той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, - каква света и благочестива мисъл! - затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях" (2Мак. 12:43-45).

Молитвата за умрелите на пророк Варух: "Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове..." (Вар. 3:4-5).

Да се молим и за умрелите, защото: "Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 20:38).

"Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. 20. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21. и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. 22. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; 23. и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му 24. и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. 25. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. 27. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, 28. защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. 29. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. 30. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. 31. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят" (Лук. 16:19-31).

Умрелите знаят какво става на земята и не са безразлични към съдбата й: "Когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;  и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?  И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те" (Откр. 6:9-11).

За монашеството

Виж също Девство, Нестяжание, Тайнства. Иисус Христос. Църква. Брак. Кръщение. Евхаристия (причастие). Маслосвет. Миропомазване, Свещенство. Подвижничество.

"Приятелството със света е вражда против Бога; Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога" (Иак.4:4).

"Не можете да служите на Бога и на мамона" (Мат. 6:24).

"Вие сте храм на живия Бог... те ще бъдат Мой народ. Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто не се допирайте, и Аз ще ви приема; и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери" (2Кор. 6:16-18)

"Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си", "Намрази... самия си живот", "Погуби душата си заради Мене" (Лук. 9:23; 14:26; 17:33; Йоан. 12:25).

"Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик" (Лук. 14:26-27).

"Обичам, които Мене обичат; и ония, които Ме прославят, ще прославя" (Притч. 8:17; 1Царств. 2:30).

Защо си дошъл, брате, прекланяйки се пред този свят жертвеник и тази свята дружина? За постническо житие. (Из чина на монашеското подстрижение).

Св. Василий Велики (330 - 379)

Идеалът за аскет, отдал живота си в служба на Бога: "Монахът е истински християнин; аскетизмът не е в отделни аскетични действия, а в светостта, в благочестивото настроение и направление от цялата личност. Заедно с любовта към Бога, монахът е длъжен да проявява и любов към ближните." ("Житие на Антоний"

Св. Серафим Саровски

Гнусен пред Божиите очи е греховният смрад на миряните, но небрежността на монасите е още по-отвратителна. Жена, която не е могла да запази верността към своя мъж, му става ненавистна. Така също и душата, обрекла се на Небесния Жених и не поревнувала после за Него, потъпкала обетите си, ще има еднаква участ с Юда-предател.

Отец Неофит Рилски, проигумен на Рилския манастир кр. на XIX в.

Не одобрявам никак желанието ти да станеш отшелник за свое собствено спасение. [...] Инок, който се оттегля и има единствена мисъл своето собствено спасение, като не ради за спасението на другите - той не е истински инок.

Науката, сиреч учението, е излезнало от Бога и служи да обясни на човека чрез разума тия величия Божии, които той не може постигна чрез душата си. [...] Невежеството - продължава Рилецът - повече е вредило на вярата, нежели науката и философията.

Димитър Маринов

Монастирите са пристанища, в които душата на човека, носима във вълните на житейското море от страсти, борби и изкушения, намира спокойствие и блаженство; ... монастирите са утешителници, в които скръбната и убитата душа от неправдите мирски и насилията житейски, намира утешение и упование.

Виж също раздела За монашеството

За светите мощи

Почитане на свети мощи: "Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на своето вечно битие" (Прем. Сол. 2:23).

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Koгато всички излизали от Египет и едни носили злато, други сребро, тогава Мойсей вместо какво да е богатство носил костите на Иосиф, занасяйки с тях у дома най-велико съкровище, изпълнено с безчислени блага.

Мълчание и многословие

Виж също: Гняв

"Смутих се и не казах нищо" (по слав. превод "смятохся и не глаголах" (Пс. 76:5).

За мъдростта, премъдростта

"Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване. ...Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни" (1Кор. 3:18-20).

"Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. ...защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците" (1Кор. 1:19-21).

"Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление; ако призоваваш знанието и викаш към разума; ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога. Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум" (Прит. 2:1-7).

"Eзика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода. ...А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:8 и сл.).

"Не само многолетните са мъдри, нито само старците разбират правда" (Иов 32: 9).

"Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде" (Иак. 1:5).

Когато sophia се отнася към Бога, съгласно установената вече терминологична традиция, превеждаме тази дума с премъдрост.

Св. Макарий Велики

Християните изучават един нов език и се обучават в една премъдрост, Божия премъдрост, която не е нито от този свят, нито от прехождащия век.

Не трябва Божият раб да пребивава в ... бунтуване, а в пълна кротост и мъдрост, както е казал пророкът: "на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово" (Ис. 66: 2).

Безкрайната Божия премъдрост, която е непонятна, изпълнява по разнообразен начин, непонятно и неизследимо, разпоредбите на благодатта към човешкия род по отношение преценката на самовластната човешка воля, тъй че Бог да се открие на тези, които Го обичат и които претърпяват всяка опасност и всяка мъка заради Него.

Св. Григорий Палама

Премъдростта се причастява към съществуващото и според промисъла към него тя е многообразна. ...Премъдростта, светостта, благостта, Божествеността и всичко, което е по природа около Бога, е несътворено и съществува не като същност, а като Божествени енергии.

Мъж, съпруг

Виж също Жена, Брак, Семеен живот, Целомъдрие, съпружеска вярност, Грях, Блудство, прелюбодейство, заповеди, любов, Християнска любов.

"Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото; за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна. Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича" (Eфес. 5:25-28).

"Добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.... (Виж цялата глава 7, 1Кор.).

Надежда и упование в Бога

"Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни" (Лук. 12:6-7); (Мат. 6:25-34);

"Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога и в Мене вярвайте" (Йоан. 14:1);

"Невъзможното за човеците е възможно за Бога" (Лук. 18:27);

"Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото" (Лук. 19:10).

Св. Исаак Сирин

Не се надявай на своите сили, и Божията помощ ще те съпътствува.

Наказание. Наказание Божие

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)

По-добре тук ни накажи, Господи, а там ни помилвай!

"Който обича наказва прилежно" (Прит. 13:25).

"Нека праведникът ме наказва: това е милост. Нека ме избличава..." (Пс. 140:5).

Св. Василий Велики

(Наказанието трябва да приемаме) така, както болният син, чийто живот е застрашен, и той се лекува от баща си или от лекаря.

Наставление и Осъждане

Виж също неосъждане. За осъждането и себеосъждането.

"Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. " (Гал. 6:1).

"... как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!" (Мат. 7:4).

Св. Нил Синайски

Вразуми съгрешаващия, но не осъждай падащия; последното е дело на злоречивия, а първото - на този, който желае да изправи (да поправи).

Архим. Серафим (Алексиев)

Като поправяш брата, който осъжда,