 |
Св. Йоан Кронщадски ЧудотворецСвятой праведный Иоанн Кронштадтский (1829 - 1908) Чества се в деня на Предпразненство на Рождество Христово - 20 декември (2 януари ст. стил), заедно със св. Игнатий Богоносец До Ивановден не се прави помен за починалите. |
По-долу:
Виж също:
На руски език: 
Православныя веры поборниче, земли Российския печальниче, пастирем правило и образе верным, покаяния и жизни во Христе проповедниче, Божественных тайн благоговейный служителю и дерзновенный о людех молитвениче, отче праведный Иоанне, целителю и предивный чудотворче, граду Кронштадту похвало и церкви нашея украшение, моли Всеблагого Бога умирити мир и спасти души наша.
Поборник за православната вяра, за Руската земя скърбящ,
пример за пастирите, образ на верните,
проповедник на покаяние и живот във Христа, за хората дръзновен молител,
праведни отче Иоанне, церителю и най-дивен чудотворецо,
хвала за град Кронщадт и украса за нашата църква,
моли Всеблагия Бог да умири света и да спаси душите ни.
Днесь пастырь Кронштадтский предстоит престолу Божию и усердно молит о верных Христа пастыреначальника, обетование давшаго: "Созижду церковь Мою и врата адова не одолеют ей".
Днес Кронштадтският пастир, застанал пред престола на Бога,
усърдно моли за верните Христа, пастироначалника, Който е дал обещание:
"Ще съградя църквата Си, и вратите адови няма да й надделеят".
В една от утринните молитви към Бога Всетворец четем: "и спаси ме, и въведи в Твоето вечно Царство, защото Ти си мой Творец и на всяко добро Промислител и Подател".
Днес на утринната молитва обърнах особено внимание на тези думи. В тях се крият важни и поучителни мисли. Ние всички сме грешни, не сме свободни от грехове, всички ние, както и всичките предмети и същества в света, нашите тела са тленни и преходни, изчезващи; заедно с това нашата душа е вечна и иска вечно да съществува, и се старае по някакъв начин да увековечи себе си; вярващите и благочестиви души се стремят към вечния живот и смятат тукашния живот за сън и мечта, която бързо преминава. Ние, християните, от книгата на Евангелието, което е Словото на вечната и непреходна истина, сме научени да вярваме във вечния живот и всеки ден казваме в себе си: "чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век". Христос нашият Бог е възкресението и живота. Той ни е дарил вечен живот. "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си потъпка смъртта, и на всички, които бяха в гроба, дари живот."
И тъй, скъпи братя и сестри, съществува царството на вечната светлина, вечния живот, вечната любов, вечната правда, вечния мир, вечната красота, вечното нескончаемо и невъобразимо блаженство за тези, които са се приготвили за бъдещия век. Това е неизменна истина. Но също несъмнена истина е и това, че за царството на мира, правдата и любовта ние трябва тук да се приготвим. Как да се приготвим, на това ни учи Евангелието, учи ни Църквата. Ние тук трябва да се обучим на права вяра и на всички християнски добродетели: любов, чистосърдечност, кротост, смирение, благост и милосърдие, незлопаметност, въздържание и - началото и края на всички добродетели - непрестанна молитва. Християнинът без молитва е като риба без вода, не може да живее.
Да се готвим, скъпи братя и сестри, за вечното царство с вяра, молитва и добродетел. Амин. Слава Богу!
Има хора, за които Литургията е всичко на света.
Свещ. Д. Закаблук, 1937 г.
Когато о. Йоан е писал тия думи, то преди всичко е разбирал самия себе си. Известно е, че в първите дни на свещенството си той се стремил да извършва Божествената Литургия колкото е възможно по-често, а в последните 35 години на живота си я извършвал всекидневно, освен в ония дни, утрото на които прекарвал в път или в които е бил тежко болен. Но ако пътувал с железница, бързал към утрото да се спре, ако би могло в близък манастир или село, ако такива нямало край пътя, да извърши Евхаристия и да се причасти, а ако пътувал на параход в родната Сура или отивал по Волга, или Кама, то отрано разпределял времето си тъй, че да не остава няколко дни по ред без свещенодействие и причащение.
Очевидно, той не само живо е чувствал и ясно съзнавал цялото велико значение на това велико тайнство за живота и деятелността си. И наистина, той и говореше, и пишеше, че своята бодрост, своята неуморима енергия, своята положително непосилна за обикновения смъртен деятелност, която му оставяла за сън и почивка не повече от четири часа в денонощие, той обяснява с туй, че всекидневно, по Божията милост, извършва великото тайнство и се причащава със св. Тайни.
В дневниците си той твърде често се обръща с мисъл и благоговейно чувство към Божествената литургия и не намира дори на своя, богат за израз на духовни понятия, език достатъчно думи и украшения, за да изобрази величието и плодовете й за вярващите.
"Що е по-величествено, по-трогателно, по-животворно на земята от служенето на литургията? Тук се изобразява и извършва най-великото тайнство на любовта Божия към човешкия род - съединението на Бога с човеците" ("Мисли за богослужението").
"Без тайнството на Тялото и Кръвта, без литургията, могло би да се забрави най-великото дело на любовта, премъдростта, всемогъществото на нашия Спасител, могли би да се изгубят плодовете на страданията Му; затова Той е заповядал да се прави тайнство, тайнството на Тялото и Кръвта Му, за Негово възпоминание и не само за възпоминание, но и за най-тясно общение с Него. Гръмогласно, на всеослушание, в целия свят се извършва това тайнство."
"Всички ние обичаме живота, но в нас няма истински живот без извора на живота - Иисуса Христа. Литургията е съкровищница, извор на истинския живот, защото в нея Сам Господ, Владиката на живота, преподава Самия Себе Си за храна и питие на вярващите в Него и в изобилие дава живот на причастниците Си, както Сам говори: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие" (Йоан 6:54; 10:10).
"Ако светът нямаше Пречистото Тяло и Кръв на Господа, не би имал главното благо, благото на истинския живот - (не ще имате в себе си живот - Йоан 6:53), имало би само призрак на живота".
"Божествената литургия е непрестанното и най-великото чудо в благодатното Божие царство; тя е, тъй да се каже, непрестанно заколване на Божия Агнец и излияние на пречистата Му кръв; възпоминание на Неговите изкупителни страдания, смърт, възкресение, възнесение и на второто Му пришествие, защото Той "веднъж се принесе Сам в жертва" (Евр. 7:27) за целия свят, всякога се заколва и освещава причастниците; непрестанно продължаваща се и до свършека на света има да се продължава жертвата на Богочовека Богу и Отцу Своему за нас грешните. "Твоя от Твоих Тебе приносяще о всех и за вся"; защото Господ за всички е пострадал и умрял, и възкръснал, и затова на целия човешки род във всички дни напомня и ще напомня за Своята жертва и да я преподава на всички искрено вярващи и желаещи спасение в храна и питие за освещение и обновление до свършека на света, за да могат всички верни да се спасят и всички неразкаяни грешници да бъдат безответни".
"Смисълът на литургията е всички да бъдат едно в Христа. Към съучастие в Божествената литургия се повикват на проскомидията и литургията всички светии, начиная от Божията Майка. Със свещеника участват в служенето всички светии, всички ангели. Освен това, чрез литургията аз всекидневно обновявам общението си в Христа с цялата земна Църква. О, литургия, всемирна, вселенска! О, литургия, наистина божествена и обожающа човека, небесна и творяща хората от земни небесни! В каква близост един към друг се намират и небожителите и землежителите, и Божията Майка и всички светии, и всички ние православни християни, когато се извършва Божествената, всемирната, пренебесната, всеобщителната литургия! Боже мой! Какво прерадостно, животворно общение!"
Отец Йоан всяка литургия извършваше така, като че ли е първа извършена от него в живота литургия. За това постоянно подновяване на настроението, той охотно се съгласяваше да служи в разни храмове, дето външно новата обстановка, новите съслужащи като че ли му подновяваха впечатленията. Той обичаше, дори пребъдвайки в един град, в един манастир няколко дни, да служи в разни храмове, понякога сам изказваше желание де да служи. Той живееше духовно от литургия до литургия. Всичко останало беше за него второстепенно, не обземаше и не запълняше душата му така, както литургията. Подир извършване на тайнството и пред извършване, рано в утрото; настроението, речите и цялото му поведение потвърждаваха, че за него литургията е всичко на света.
Как именно извършваше о. Йоан Божествената литургия - това да се опише е извънредно трудно и всички съществуващи описания не предават, па и не могат да предадат туй, що е могло само благоговейно да се съзерцава, нямайки сили да проникне в скривалищата на духа на о. Йоана и вярно да разбере, що се върши там. А там се е извършвало, без съмнение, също свой род свещенодействие - пълно съединение на това, възстановено от свят живот и през цял живот горение пред Бога, на чистия образ Божи със Своя Първообраз. Цялата небесна Църква - пророците, апостолите, мъчениците, светителите, преподобните и всички небожители са били за о. Йоан във време на литургията близки, живи събеседници.
Всички негови възгласи поразяваха. Той ги произнасяше отривисто, рязко, гръмко, подчертавайки някои думи, понякога, дори сред възгласа, обръщайки се към народа, като че особено се приближава към него в това време с молитвата си за народа. Той се молеше също необикновено. Молитвите четеше така, като че вижда пред себе си Спасителя или Божията Майка, или светии, ту в дълбоко смирение хвърляйки се в праха пред тях, ту дръзновено, като че иска изпълнение на просимото. След пресъществяването на св. Дарове той понякога няколко пъти приближаваше към себе си дискоса със светото Тяло или св. чаша с Кръвта на Спасителя, поставяйки ги накрая на престола, и ниско се навеждаше над тях, целуваше края на св. съсъди, и умилителни сълзи обилно течаха по страните му, тъй щото ставаше нужда да ги изтрива с кърпа, която о. Йоан изваждаше ту из единия, ту из другия джоб на подрасника си. Не можеше да не се забележи, че след причащението със св. Тайни лицето на о. Йоан се просветляваше, осияваше се с радост, обичайната умора и измъченост изведнъж изчезваха, и той ставаше "млад" и бодър, какъвто го виждаха до най-последната му болест.
Времето отдига благодатното и одухотворяващото пребиваване на земята на о. Йоан. Но ще преминат и много години, а искрено вярващите не ще забравят този бляскав светилник на Православната църква. На нас, неговите съвременници, лежи свещен дълг - да предадем спомена за него и благоговението към него на нашите потомци.
Из сп. "Православен мисионер", 1937 г. 
Брой 16 за 2002 година
Баща ми се отнасяше с голямо предубеждение към о. Йоан Кронщадски. Обясняваше неговите чудеса и необикновената му популярност с
хипноза, с невежеството на хората около него, с истерия и други подобни.
Живеехме в Москва, баща ми работеше като адвокат.
По онова време навърших четири години, бях единствен син и носех името на баща си - Сергей. Родителите ми ме обичаха безумно.
Баща ми често пътуваше до Петербург по дела на клиенти. И този път замина за два дни и както обикновено, отседнал у брат си
Константин. Заварил брат си и снаха си разтревожени - малката им дъщеря Леночка била болна. Болестта ù била тежка и макар че ù
било поолекнало, те поканили о. Йоан у тях да отслужи молебен. Очаквали го да пристигне всеки момент.
Баща ми се присмял и
отишъл в съда, където се гледало дело на негов клиент. Когато се върнал към четири часа следобед, заварил пред къщата на брат си
шейна с два коня и огромна тълпа. Разбрал, че е пристигнал о. Йоан. Едва си пробил път до входа, влязъл и минал в стаята, където
отецът вече служел молебен. Баща ми застанал отстрани и с любопитство взел да наблюдава прочутия свещеник. Много го учудило това,
че о. Йоан набързо прочел сложения пред него за поменаване лист с името на болната Елена, а после коленичил и горещо започнал да
се моли за някакъв непознат тежко болен младенец Сергий. Дълго се молил за него, после благословил всички и си заминал.
-
Този е направо ненормален! - възмущавал се след това баща ми. - Поканили сте го да се помоли за Елена, а той през цялото време
измолваше някакъв си неизвестен Сергий!
- Но Леночка е вече почти здрава... - плахо възразявала снаха му в желанието си да
защити уважавания от цялото семейство свещеник.
През нощта баща ми си заминал за Москва. Влизайки на другия ден вкъщи, той
бил поразен от царящия там безпорядък, а като видял измъченото лице на майка ми, се уплашил:
- Какво става тук?
-
Мили мой, сигурно влакът ти още не е бил излязъл от Москва, когато Серьожа се разболя. Вдигна температура, получи гърчове,
повръщаше. Повиках Пьотър Петрович, но той не можа да разбере какво му е и помоли да се свика консилиум. Исках веднага да ти
телеграфирам, но не можах да намеря адреса на Костя, а на Серьожа му ставаше все по-зле и по-зле. Трима лекари не се отделяха от
леглото му цяла нощ и накрая казаха, че състоянието му е безнадеждно. Какво преживяхме само!!! Никой не легна да спи, защото на
детето му ставаше все по-лошо, а аз от тревога бях загубила ума и дума. Но вчера след четири часа следобед, то изведнъж взе да
диша по-спокойно, температурата спадна и то заспа. После му стана още по-добре. Лекарите нищо не могат да разберат, аз - още
по-малко. Сега Серьожа е само отпаднал, но вече яде и в момента си играе с мечето в леглото.
Слушайки разказа на моята
майка, баща ми навеждал глава все по-ниско: ето за кой тежко болен младенец Сергий се е молил тъй горещо о. Йоан Кронщадски
предишния ден.
Из сборника "Чудеса на Православната вяра"
Православно издателство :"Св. апостол и евангелист Лука“. © ЕТ :"Екатерина
Ангелова“
Православно слово
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
