Виж датата през настоящата година
Се, Жених грядет в полунощи,
и блажен раб, егоже обрящет бдяща:
недостоин же паки, егоже обрящет унывающа.
Блюди убо, душе моя, не сном отяготися, да не смерти предана будеши
и Царствия вне затворишися,
но воспряни зовущи:
Свят, Свят, Свят еси, Боже, Богородицею помилуй нас.
Ето, Женихът идва в полунощ
и блажен е този раб, когото намери да бди,
а недостоен ще е, когото намери униващ.Внимавай, прочее, душа моя, да не се от сън отеготиш
и на смърт да бъдеш предадена, и вън от Царството да се затвориш,
но отрезви се викаща:
Свят, Свят, Свят Си, Боже, с Богородица помилвай нас.
Време е, душо, да помислиш за края,
и, изплашила се от посичането на смоковницата,
даденият ти талант трудолюбно
използвай, окаяна,
бодърствай и викай:
Да не останеш вън от чертога Христов.
Днес еврейският народ, свещеници и власти за последен път слушат словото на Господа в храма. И то е било всеобятно; то обхващало цялото минало, настояще и бъдеще. С въпроса Си за Иоан Господ дава да се разбере, че е Истинският Месия; с притчата за двамата сина внушава, че иудеите ще бъдат отхвърлени и на тяхно място ще бъдат призвани езичниците; с притчата за лозарите им казва, че отхвърлените са обречени на погибел; с притчата за брака на царския син учи, че и от дошлите при Него не всички ще бъдат достойни и ще се намерят и такива, които справедливо ще бъдат изхвърлени във външната тъма; с отговорите на въпросите за данъка към императора и за най-важната заповед на Писанието, както и с изобличителната си реч Той определя характерните черти на спасителния живот; най-сетне, отделно на учениците предсказва (идващите) страдания на Иерусалим и открива тайната на второто Си пришествие. Достатъчно е било само да се изслуша внимателно всичко това, за да се увери човек, че Той е истинският Спасител на света – Христос, и да се покори на заповедите и учението Му.
И до днес прочитането на Евангелските глави за всичко, случило се на този ден преставлява най-ефективно средство за оживяване на вярата в Господа; като възстановяват у християнина съзнанието, какъв трябва да бъде и какво да очаква, тия Евангелски слова го карат да възгрява ревността си по Бога и да изповядва Господа не само с думи, но и с делата си.
Св. Теофан Затворник, из "Мисли за всеки ден от годината"
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30), тази за десетте девици (Мат.25:1-13).
В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!
Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. "Праведниците са наречени неразумни - казваше свети Нил Синайски, - защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното". А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне! Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно - за немилостивите!
В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: "Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.
Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.
Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.
Можеш ли обаче да разбереш това навреме? С времето, разбира се, ще го разбереш.
Да ти дава Господ мир и здраве!
Светител Николай (Велимирович) Сръбски, Из книгата "За трите най-важни неща"
"Господ, отивайки на доброволни страдания,
казваше на Апостолите по пътя:
ето възлизаме в Иерусалим
и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие.Прочее, елате да Го придружаваме
и да се разпънем за житейските удоволствия
заради Него".
Така светата Църква ни кани да съпътствуваме, да страдаме и да се съразпънем с Господа в тези дни, посветени на спомена на Неговите божествени страдания и смърт. Като послушни чеда, ние чухме тоя майчински призив и тръгнахме по указания от нея път на придружаване Господа. И сега на мене ми предстои не да ви убеждавам в послушание, а, утешавайки се с вашето послушание, да ви пожелая само, щото вие по-пълно и по-съвършено да доведете до край започнатото от вас. И наистина, ако някой от вас запита: ето, Църквата ни зове да придружаваме Господа, Който отива на доброволни страдания, как ще сторим това - то нищо не бих могъл да им отговоря, освен: каквото и да правите, правете го както следва и ще придружавате Господа.
Ето, ние постим, посещаваме светия храм, молим се и у дома, прекарваме известно време само със себе си, наложили сме си някои благочестиви занимания. Нека продължаваме така. Постът до степен, щото тялото да чувствува лишението от пълното доволство в храна и питие, съсредоточеният молитвен труд, избягване обикновените несериозни отношения с другите, принуждаване себе си към душеспасителни занимания и други, свързани с изпълняване на говеенето - това е първата стъпка в нашето придружаване Господа към разпятието. Нужно е само да поемем тая тяжест драговолно, без себежалене.
Всеки човек обича живота. Малък недостиг в храната и лишаване от сън, или по-голямо затруднение и умора, раздразва вика на плътта и нему се струва, че се извършва покушение срещу неговия живот. Който, без да гледа на тоя вик, на тая като че ли раздяла с живота, не само не се подаде на себежаленето, а напротив, принуждава себе си към посочените трудове, той всеки път, когато върши това, прави крачка след Господа. И трябва да кажем, че само такъв Го и придружава. Ако не е така, нека се погрижим да прибавим към труда, който все пак извършваме, това строго отнасяне към изискванията на плътта, заради Господа. Така ние ще принесем на Господа в жертва нашето животолюбие, или ще съразпънем с Него нашата плът, подражавайки макар и слабо на Неговия подвиг в Гетсиманската градина.
Така като започнем, нека принудим себе си да се придвижим още по-близо до Господа в шествието след Него. Аз искам да кажа: отрудявайки плътта, нека отрудним и душата. Макар тялото и душата да съставят един човек, но, както знаете, често тялото върши едно, а душата друго. Нека ги приведем в съгласие в поетите вече от нас трудове. Като постим телесно, нека заставим и душата да пости, да отсичаме пожеланията, да потушаваме възникналите порочни движения - гняв, осъждане, гордост, корист, неотстъпчивост и прочие. Отруднявайки тялото с молитва в храма или у дома, да се потрудим и духом благоговейно да стоим пред лицето на Господа в сърцето си, с внимание към онова, което се пее и чете. Като избягваме житейската мълва и се уединяваме телом, нека прибавим към тоа неразсеяност на ума и съсредоточаване у себе си. Като заставяме тялото да бодръствува, да възбудим бодростта и на духа, или живо устремяване на усърдието ни към Господа. Като принуждаваме себе си към духовни занимания, да принудим и душата си да има желание към тях, защото тя винаги може да се хвали с тях. Когато направим това, с него ще обвържем душата. И тя, която е обикнала свободата в движениятя и действията, като усети наложените й ограничения, ще започне да страда като в неволя и да надава вик на недоволство. Въпреки това, не бива да отслабваме самопринуждението. Така ние ще се оприличим на Господа, когато Го повели вързан на съд и ще застанем още по-близо до Него в принуждаването към доброволните страдания. Съвместният труд на тялото и душата е същото, както стъпването ту на единия, ту на другия крак и представлява най-благоуспешно шествие след Господа.
Да пристъпим още по-близо. Да застанем пред съда, подобно на Господа. Вие вече сте намислили да сторите това. Разбирам вашето говеене с цел да се приобщите със светите Христови Тайни. Към най-достойно причастяване се приготовляваме чрез очистване на нашите души от всички грехове в покаянието. А ето какво е нужно: да прегледаме нашия живот и да го сравним с евангелските заповеди, да отхвърлим всичко, което е несъобразно с тях, да съзнаем нашата виновност в това и да осъдим себе си без самооправдание, да се съкрушим сърдечно и да оплачем всичко, с което сме оскърбили Господа, за всичко да се изповядаме откровено, с твърдо намерение да не се подаваме повече на греховни увлечения. Който извърши това по съответния начин, той ще се оприличи на Господа, когато Го водили за съд и осъждане при Ана и Каифа, от тях при Пилата, от Пилата при Ирода, от него пак при Пилата. Разликата е в това, че Господа Иисуса несправедливо съдили и поругавали, а ние ще осъдим и скърушим себе си справедливо. Но както Господ Иисус е осъден несправедливо за наше оправдание, така и нашето справедливо самоосъждане ще ни бъде за оправдание, чрез невинното осъждане на Господа.
Искате ли накрай да пристъпим при самия Иисуса и да вървим с Него към Неговото доброволно страдание - като че ли стъпка по стъпка? Ето какво трябва да направим: да преминем с дълбоко размишление целия кръстен път на Господа, да възприемем Неговото страдание с чувство, доколкото това е по силите на нашето естество и да Му състрадаваме сърдечно. Да започнем с молитвата на Господа в Гетсиманската градина, в скръб и изнемога до кървав пот, да вървим с вързания Христа по стръмнини и долове до двора на първосвещениците. Да останем с Него при несправедливите обвинения против Него, при подигравките и осмиванията на слугите, при отричането на ап. Петра. Да отидем след Него при Пилата, от Пилата при Ирода и обратно. Да чуем виковете на тълпата, яростта на съдиите и несправедливата присъда. Да понесем с Него кръста към Гослота - тежък до падане под него, при шума на заслепения народ и жлъчните разговори на тържествуващите старейшини. Да пренесем върху себе си пригвоздяването на кръста, когато в живата плът са забивали гвоздеи, издигането на кръста, което е разпъвало раните и причинявало страдания, плача на приближените и сред тях съкрушената Майка на Господа, насмешките на неразумните, крайното изтощение до жажда и навеждането на главата с предаване на духа. Да преминем всичко това мислено и да го възпроизведем по-живо у себе си; да възбудим у себе си съчуствие към тия страдания и така искрено да ги изживеем, като че ли ние самите страдаме и сме наранявани. И ще се оприличим на жените, които, вървейки след Иисуса, понесъл кръста, плакали.
Така, стъпка по стъпка, ще се приближаваме все по-близо и по-близо до Христа Господа, който отива на доброволни страдания и ще Го придружаваме. Започнали с телесни трудове, да преминем от тях към духовни подвизи. А заедно с едните и другите нека извършим самоизпитание, в покаяние да оплачем и да поправим лошото, за да се причастим достойно с Христовите Тайни. А накрай, с дълбоко размишление върху страданията на Господа Иисуса да Му съчувствуваме и състрадаваме.
Но само това ли? Не забелязвате ли, че с това пътят не може да бъде завършен? Така само придружихме Господа-Иисуса, Който отива на смърт. Но трябва не само да Го придружим, а и да се съразпънем с Него. Как ще стане това? Когато тръгнем по пътя на истинския християнски живот и на дело започнем да изпълняваме Христовите заповеди, тогава ежеминутно ще разпъваме себе си заради Господа, или спасително ще се съразпъваме с Христа Спасителя.
Всичко посочено по-рано е само приготовление към това. В страданията на Христа Господа и в състраданието към Него ние имаме подбуда към християнски добродетелен живот, в душевно-телесните подвизи получаваме помощ за него, в покаянието и причастяването слагаме Неговото начало и получаваме сили. Като сме извършили всичко, сега остава да започнем на дело да живеем наистина по християнски. А как и защо тоя живот е съразпятие с Господа Иисуса, ще разберете своевременно. Сами ще почувствувате как, при изпълнение на християнските добродетели, ту ръцете и нозете се пригвоздяват, ту сърцето се празява, ту главата се увенчава с трънен венец, ту цялото тяло на нашето естество се покрива с рани. Няма да пояснявам как става това. Вие сами знаете, или ще узнаете.
Ще завърша моето слово с искрено пожелание към вас: Господ да ви благослови, не само да Го придружавате, но и да се съразпънете
с Него, защото няма друг път към спасение.
Амин.
Св. Теофан Затворник
Превод: † Знеполски епископ Йосиф (Диков)
Виж също:
Подготвителните седмици и първите шест седмици на Великия пост
Страстната седмица ден по ден
Възкресение Христово - ПАСХА
www.Pravoslavieto.com
