Св. Йоан Дамаскин (680 - 780)
На други езици:
И така, достатъчно е доказано, че Бог съществува, и че Неговата същност е непостижима. А това, че Бог е един, а не много - то е несъмнено за тези, които вярват в Божественото Писание. Защото Господ в началото на Своя закон казва:
"Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене" (Изх. 20:2); и също:
"Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един" (Втор. 6:4)."; и у пророк Исая: "Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият" (Ис. 41:4)
"Преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има..., няма спасител освен Мене" (Ис. 43:10-11).
И Господ в Светите Евангелия говори така на Отца:
"А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога" (Иоан. 17:3).
С тези, които не вярват на Божественото Писание, ние ще разсъждаваме така:
Бог е съвършен и без недостатъци както в благостта, тъй и в премъдростта и силата, (Той е) безначален, безкраен, вечен (слав. "присносущен"), неограничен, и с една дума - съвършен във всичко. И така, ако допуснем, че има много богове, ще е необходимо да открием и някаква разлика, това вече означава един Бог, а не много богове. А ако между тях има разлика, тогава къде е съвършенството? Щом не е съвършен в благостта, или в силата, или в мъдростта, или пък според времето или мястото, значи не е и Бог. Тъждеството пък във всяко едно отношение указва по-скоро това, че Бог е един, а не на много богове.
Освен това, ако боговете са много, как ще се запази тяхната неописуемост (безграничност)? Защото, където би бил единият, там не би бил другият.
А как би бил управляван светът от много богове, без да се разруши и загине, щом между управляващите възникне съперничество? Понеже различието внася противоборство. А ако някой каже, че всеки от тях управлява своята си част, то тогава кой е въвел този ред и е разделил властта помежду им? Кой друг, ако не Бог? И така, един е Бог, съвършеният, неописуемият, Творецът на всичко, Вседържителят и Управляващият, Който е над и преди всяко съвършенство. (Св. Григорий Богослов, слово 29. Migne, 76, 43.)
Към това трябва да добавим, че и по самата естествена необходимост единицата е начало на двоицата. (Св. Дионисий Ареопагит. За Божиите имена. Migne, 820, 841).
"Точно изложение на православната вяра", книга първа, глава пета
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
