Св. пророк Исаия

около 760 - 675 г. преди Христос

Чества се на 9 май.
На същия ден - св. мъченик Христофор и Пренасяне мощите на св. Николай Чудотворец

 

Тропар на пророк, глас 2

На Твоя пророк (името) паметта, Господи, като празнуваме,
с него Те молим: спаси нашите души.

Кондак

Приел дарованието на пророчествотто, пророко-мъчениче Исаие Богопроповедниче,
на всички си изяснил въчеловечението на Господа,
като си викнал велегласно до краищата на света: ето, Девицата в утробата си зачева.

Приел дара на пророчеството, Исаие Богопроповедниче, пророче и мъчениче,
си изяснил на всички въплътяването на Господа,
като си възгласил с висок глас до краищата на света:
ето, Дева в утробата си зачева.

По-долу:

Виж също:

На други езици:

Св. пророци Исайа и Йеремия. Мозайка от ок. 1294 г. в купола на църквата Theotokos Paregoritissa, Arta, Гърция. St. prophets saiah and Jeremiah. Увеличи
Св. пророци Исайа и Йеремия.
Мозайка от ок. 1294 г. в купола на църквата Theotokos Paregoritissa, Arta, Гърция.

 

 

Кратко животоописание

Св. пророк Исаия - от царски род, син на Амос. Предсказал рождението на Спасителя Христа от св. Дева Мария и кръстните Му страдания (Ис. 7:14; 53:1-12). Пророкът, гонен, преследван, бил прерязан с трион в VIII век преди Христа.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

 

С В.  П И С А Н И Е. 
   С КЛАВИАТУРАТА: 
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

Житие на св. пророк Исаия

Св. пророк Исайа (Исаиа).Св. пророк Исаия, син Амосов, произлизал от рода на юдейските царе и пророчествал във втората половина на VІІІ век преди Христа. Той бил женен и имал деца. Сред развратения народ той живеел свято, спазвал строго закона Господен и угаждал на Бога, Който му се явил в чудесно видение и му заповядал да възвести Неговата воля на юдейския народ. Исаия сам разказва за това чудесно явление в глава VІ на своята книга.

В храма той видял Господа в слава, да седи на висок престол и окръжен от шестокрили серафими, които славели Неговото величие и Му пеели хвалебна песен:"Свят, свят, свят Господ Саваот! Цялата земя е изпълнена с Неговата слава!" Обладан от благоговеен страх, Исаия помислил в сърцето си: "О, аз окаяния, който съм човек грешен и живея сред грешници, а с очите си видях Царя, Господа Саваота!"

Докато той мислел така, един от серафимите взел от жертвеника разпален въглен, прилетял до него, докоснал се до устата му и казал: "Ето, това се докосна до устата ти, и твоето беззаконие се отне от тебе, и грехът ти се очисти!" И след това Исаия чул гласа на Господа, Който питал:"Кого да проводя? Кой ще отиде при тия люде?" – “Ето ме, Господи – казал Исаия, - Проводи мене!" И Господ му казал: “Иди и кажи на тоя народ: С уши ще чуете – и не ще разберете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, да не би да видят, с уши са чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря" (Ис. 6:8-10).

 

Оттогава Исаия, послушен на Божията повеля, встъпил в пророческо служение. Господ му възвестил, че ще накаже юдейския народ заради неговата неблагодарност и нечестие. Господ сравнявал тоя народ с лозе, за което с любов и старание се грижи стопанинът: оградил го, изкопал в него лин, грижливо окопавал и поливал лозите и очаквал от тях богат плод; но лозето не възнаградило трудовете му и вместо очакваното грозде то подивяло.

“И сега, жители йерусалимски и мъже юдейски, отсъдете между Мене и Моето лозе! Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо докато очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде? Аз ще ви кажа какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените и то ще бъде тъпкано; и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят; и ще обрасне то с тръни и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него. Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Юда – обична Негова градина. И чака Той правосъдие, но ето – кръвопролитие; чака правда, ето – писък." (Ис. 5:3-7).

Тия думи, предвещащи разорение на Йерусалим, Исаия предавал на народа, като го увещавал да се покае. Но народът не го слушал и се предавал на беззаконие и идолопоклонство. Господ в безпределното си милосърдие, се бавел с гнева си и неведнъж избавял Йерусалим от нашествие на враговете. Но чудесните личби не обръщали към Него сърцата на юдеите.

След няколко нечистиви царе на престола встъпил цар Езекия, който почитал Господа от цялата си душа, разрушил идолските капища и възстановил поклонението на единия Бог. Господ чрез него показал, че слуша молитвите на тия, които с любов и вяра се обръщат към Него. Асирийците обсадили Йерусалим и техния цар Сенахерим пратил да кажат на Езекия да се предаде, понеже няма откъде да очаква спасение. Действително, гибелта се показала неминуема. Но Езекия се обърнал към Бога с топла молитва за спасение и пратил да замолят пророк Исаия – и той също да моли Господа да отвърне бедствието. Исаия успокоил царя, като му съобщил, че Господ ще се застъпи за Йерусалим и че враговете ще се оттеглят.

Същата нощ ангел поразил със смърт 185 000 души в асирийския стан. Ужасеният Сенахерим дигнал обсадата и бързо се оттеглил с останалата си войска, и Йерусалим бил спасен.

 

Скоро подир това благочестивият цар Езекия тежко заболял. Исаия по повеля на Господа дошъл при него и го съветвал да приведе в ред делата си, понеже скоро ще умре. Тая вест твърде натъжила царя и той почнал със сълзи да моли Бога, да му продължи живота. Исаия още не бил успял да излезе от царския дворец, когато Господ му казал: "Върни се и кажи на Езекия, че Аз видях сълзите му и чух молението му и му давам още 15 години живот!" Исаия изпълнил заповяданото и, за да увери царя в истиността на своите думи, извършил чудо като върнал сянката на слънчевия часовник с десет степени назад. Езекия действително оздравял, благодарил на Бога за спасението и продължавал да му служи усърдно.

Вавилонският цар, като узнал за оздравяването на Езекия, пратил при него пратеници да го поздравят. Тук Езекия се увлякъл от тщеславие и с голяма гордост показал на пратениците всички свои съкровища. Исаия узнал за това и предсказал на царя, че всичкото това богатство ще бъде разграбено и отнесено във Вавилон. Царят разбрал, че не трябва да се надява на богатството и да се хвали с блага, които тъй скоро преминават, но че трябва да търси истински и вечни блага. "Господ е справедлив – казал Езекия, - нека пребъде мир и правда през всички дни на живота ми!"

Увещавайки народа към покаяние, Исаия му предричал не само бедствия, които щели да го постигнат, но предсказал падането на много тогавашни могъщи държави и градове.

 

Особено пророкът се стараел да възбуди в юдеите вяра и благочестие, като им предсказвал за дохождането на Месия-Христос: той говорил за Иисуса Христа по-ясно и по-подробно, отколкото всички други пророци, поради което от отците на Църквата е наречен “старозаветен евангелист". Вдъхновен от Божия дух, той проследил в пророчествата си целия земен живот на Спасител, от Неговото раждане от Дева, до доброволната Негова смърт за спасение на човеците. Пророкът предсказал също и за Йоан Предтеча, който трябвало да благовествува на юдеите за Иисус Христос (Ис. 40:3-5). 

Пророкът споменава и за чудесата, които Господ щял да извърши във времето на своя земен живот: "ето, вашият Бог ще дойде и ще ви спаси. Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее. Защото води ще бликнат в пустинята и потоци в степите."  (Ис. 33:1-6). 

С особена точност Исаия говори за страданията на Спасителя. Той предвещава, че Иисус Христос ще се яви на земята в смирен вид, и че като Го видят без величие и слава, людете не ще узнаят в Него Сина Божи, отдавна очаквания Месия - Христос, че Той доброволно ще приеме страдания и накрая ще бъде осъден на смърт, "и към злодейци ще бъде причислен" (Исая, глава 53). 

Пророкът предвещава разпространението на Христовото учение по цялата вселена, което ще бъде светлина за народите до земните краища. Той призовава всички от името на Господа към вярата и истината, към Божията благодат, която е по-горе от всички блага.

Той подканя към покаяние за греховете, говори за милосърдието на Бога, винаги готов да прости на този, който с разкаяние се отвръща от пътя на нечестието. Той сравнява словото Божие с дъжд, който освежава земята и й дава сила да произведе храна за всяко живо същество. Такава благодатна сила ще има словото Божие, ако отворим сърцата си за него. То ще произведе в тях плодове за вечен живот.

Подобно на пророк Йеремия, Исаия се старае да предпази от лицемерие юдеите, склонни да изпълняват само външните обреди на закона. Той говори, че приятният на Господа пост не се състои само в лишението от храна и в помрачението на лицето в знак на притворно смирение.

"Не такъв пост съм избрал Аз – казва Господ. Но разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай! Раздели хляба си с гладните и скитниците сиромаси заведи у дома си! Видиш ли гол, облечи го, и от еднокръвния се не се крий! Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и славата Господня ще те придружава!" (Ис. 58:5-9). 

 

Исаия пророчествал в течение на 60 години.

След като предсказал вавилонското пленение, той предвъзвестил завръщането на юдеите в Йерусалим във времето на Кир, и славата, и победите на тоя велик цар, когото той нарича по има 100 години преди раждането му.

Преданието говори, че Исаия умрял в дълбока старост – на 126 години. При цар Манасия, който се разгневил на пророка, загдето изобличавал пороците му, и заповядал да го прережат с дървен трион. Благочестиви люде погребали тялото му близо до Силоамския поток, който се явил – както говори преданието – по негова молитва. Това станало около 675 г. преди Рождество Христово.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Житие на свети пророк Исаия

Свети пророк Исаия, произхождащ от Вениаминовото коляно, се родил около 760 година преди Рождество Христово; той бил син на Амос, за когото в книгите на свещеното Писание не се съобщава нищо и когото Иудейското предание отъждествява с Амос, брат на цар Амасия.

Място на постоянно жителство на Исаия бил Йерусалим, столицата на Иудейското царство. Годините на съзнателното детство и юношество на пророка съвпадат със славното управление на мъдрия и добър цар Озия; това царуване без съмнение имало благотворно влияние върху душата на бъдещия пророк. Не е известно нищо за дните на ранната младост на Исаия, но явяването на славата Господня пред него и избирането му от Господа за великото служение дават безспорно свидетелство за благочестието на пророка и в това време от живота му; за това говорят и неговите пророчески думи, от които се вижда прекрасното му познаване на свещените книги на неговия народ; очевидно, от ранна възраст свети Исаия се поучавал в Божия закон. Като благочестив човек, той си взел и богобоязлива жена, от която имал двама сина; за жена му се знае, че тя също е била пророчица.

 

Обичащото народа сърце на пророка не познавало неговото политическо разделение и послушен на Божията воля, той не ограничавал пророческото си служение само в пределите на едно царство. Впрочем, когато свети Исаия излязъл с пророческа проповед, дните на Израилското царство вече били преброени, и на пророка вече нищо не му оставало, освен да предсказва великото "горко", надвиснало над Самария, столицата на Северното царство:

- Горко на (Самария), венеца, с който се гордеят пияните ефремци! Горко на увяхналото цвете - неговото гиздаво украшение - цвете сред торната долина на замаяните от вино! Ето, якият и силният у Господа [...] със сила го повали наземи. И с увяхналото цвете - неговото гиздаво украшение [...] става същото, каквото бива със смокиня, рано узряла: щом някой я зърне, веднага я взима в ръка и я лапва.

Това печално пророчество скоро се изпълнило. В 722 година Самария била превзета от Асирийския цар Саргон, и Израилското царство завинаги приключило съществуването си. Така израилтяните, оставили "всички заповеди на Господа Бога", били отхвърлени от лицето Му. "Не остана никой, освен едно Иудино коляно".

 

С падането на Самария свети Исаия съсредоточил пророческия си поглед преди всичко върху съдбите на Иудейското царство, в което, с възцаряването на Ахаз, нравственото развращаване особено се усилило. След царете Амасия, Озия и Иоатам към Ахаз преминало Иудейското царство, издигнато на значителна степен на държавно могъщество, така че амонитците и много съседни филистимски градове плащали данък на иудеите. Наред с това в Иудея се натрупали значителни богатства, които в ръцете на нечестивия Ахаз получили приложение, недостойно за избрания от Бога народ. Израилтянин по произход и езичник по душа, Ахаз си поставил за цел да направи Йерусалим пълно подобие на столиците на езическите държави Финикия и особено Асирия. Той въвел в Йерусалим поклонението на слънцето, луната и останалите небесни светила, при което не се побоял да оскверни даже самия храм на Йехова.

За това нечестие, погубващо Иудейското царство и възбуждащо праведния гняв на Господа, Иудея скоро я постигнало наказание, предвещаващо още по-страшни Божии заплахи в бъдеще. Израилският цар Факей и Сирийският Рецин нахлули с обединени сили в Иудейското царство; грабейки и опустошавайки всичко по пътя си, те стигнали до самия Йерусалим; освен това въстанали и едомците и филистимците, възвръщайки си независимостта.

Но милосърдният Господ не оставил грешния Свой народ: заедно с наказанието чрез пророк Исаия Той му изпратил утешение и предупреждение. Като срещнал, по Божие повеление, Ахаз при горния водоем, Исаия му казал:

- Внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти... пред двата края на тия димящи главни [...] Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки: да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем [...] Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне.

Виждайки недоверието на Ахаз към думите му, свети Исаия му казал:

- Искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбините, или във висинето.

На това Ахаз, скривайки неверието си с нежелание да изкушава Господа, възразил:

- Няма да искам и няма да изкушавам Господа.

Тогава пророкът, укорявайки царя за неверието му, посочва като знамение, потвърждаващо изпълнението на думите му, - бъдещото чудесно раждане на Месията - Христа от Дева; предсказвайки скорошното отдалечаване на Рецин и Факей, той заедно с това предсказва и бъдещото, още по-ужасно нашествие на асирийците:

"Слушайте, прочее, доме Давидов! [...] Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тая земя, от която се ти плашиш, ще бъде оставена от двамата си царе. Но Господ ще напрати върху тебе и върху народа ти и върху дома на отца ти дни, каквито не са дохождали, откак Ефрем се отдели от Иуда - ще напрати асирийския цар".

Но невярващият Ахаз пред надеждата на Бога предпочел да се надява на Асирийския цар, от когото го предпазвал пророкът. Търсейки защита против въстаналите срещу Иудея царе, Ахаз сключил съюз с Асирийския цар Теглатфеласар II, и при това му дал всички съкровища не само от царския дом, но и от храма; той сам отишъл при Теглатфеласар в Дамаск, поклонил му се и тук получил чертежа на споменатия асирийски жертвеник. Като награда за това подчинение Асирийският цар разорил Сирия и част от Палестина, която била в състава на Израилското царство. А Ахаз, след като ограбил храма, затворил вратите му; угаснали светилниците на храма; вече не се възнасяло кадене и светото място било оставено в пълно пренебрежение. Истинното поклонение на Йехова, заменено от бързо разрастващото се идолопоклонство, било почти забравено.

 

След смъртта на Ахаз на престола стъпил неговият двадесетгодишен син Езекия, който бил един от най-добрите царе на избрания народ. От баща си Езекия получил печално наследство. Иудейското царство, заплатило унизителен и разорителен данък на Асирия, освен това се разклащало от подкопаващите вътрешния му строй пороци.

Цар Езекия, потомък по майка на пророк Захария, бил пълна противоположност на баща си, човек нечестив и склонен към всичко асирийско: Езекия бил предан на отеческите нрави и обичаи, и горейки от любов към истинната вяра, поставил за цел на живота си възстановяването на почитането на Йехова и очистването на земята, осквернена от езичеството. Тази дейност била нелека сред народа, в голямата си част отличаващ се с езически наклонности.

Тук на помощ на благочестивия цар дошли уважавани от него пророци, начело с Исаия. Той събрал около себе си множество ученици, които, бидейки просветени от своя учител, на свой ред сами се явявали просветители на народа.

Първата работа на Езекия била очистването на храма от езическите мерзости и възстановяването на богослужението в него; наред с унищожаването на "височините" Езекия сложил край на извършването на частни богослужения. Стремейки се към изкореняване на идолопоклонството, той не пощадил даже националното свещено съкровище: по негова заповед била унищожена боготворената от много иудеи медна змия, направена от Мойсей преди почти 800 години и стояща сред Йерусалим.

Но след няколко години цар Езекия заболял смъртоносно. При леглото му дошъл пророк Исаия и му предал печалните думи на Господа: да направи завещание за дома си, защото го очаква скорошна смърт. Живеещ във ветхозаветните времена, когато в задгробния мрак едва просветвал отблясъкът на Бъдещия Изкупител, Победителя на ада и смъртта, освен това, бидейки лишен от наследник, на когото би могъл да предаде царството, и ненаситил се на живота, Езекия в отчаяние се обърнал към стената и горчиво заплакал:

- О! Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше угодно пред очите Ти.

Пророк Исаия, оставил болния цар, "още не бил излязъл от града и към него било слово" от Господа, Който чул молитвата на Своя верен раб:

- Върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: тъй говори Господ, Бог на твоя отец Давид: чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, Аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома Господен; и ще прибавя към дните ти петнайсет години, и ще избавя от ръцете на асирийския цар тебе и тоя град, и ще защитя този град заради Себе Си и заради Моя раб Давид.

За изцелението на болестта на Езекия пророк Исаия казал да употребят обичайното и досега на Изток лекарство, а именно пласт от смокини: него, по заповед на пророка, сложили върху появилия се върху тялото на царя цирей.

 

Слухът за чудесното оздравяване на цар Езекия бързо се разпространил и достигнал даже до такава далечна страна като Вавилония. Нейният цар, Меродах Баладан, все още запазващ независимостта на държавата от асирийците, възползвайки се от случая, изпратил при Езекия пратеници под предлог да го поздрави с оздравяването му и подробно да научи за съпътстващото го чудесно знамение; в действителност, целта, с която били изпратени, била сключването на съюз с Езекия; пратениците носели на Езекия писмо и подаръци от Вавилонския цар.

Езекия се зарадвал на пратениците, идващи от царя на голяма държава, и им показал всичките си съкровища. Тези пратеници били за Езекия изпитание от Бога, "за да открие всичко, което му беше на сърцето". И благочестивият цар не издържал изпитанието: неотдавна видял върху себе си проявлението на Божието милосърдие, съпътствано от чудесно знамение, Езекия се увлякъл от тщеславие, при което нямало и мисъл за славата на Господа, пренесъл упованието си от Бога върху хората и самия себе си. Но самото откриване от Езекия на всички тайни на своята държава пред пратениците на Вавилонския цар говори за слабостта на човешкия разум в познанието на неизповедимите Божии съдби, според които Мудея трябвало да падне именно от нашествието на вавилонския владетел.

С такова печално откровение, наказващо Езекия за неговата самонадеяност, отишъл пророк Исаия при Иудейския цар, след заминаването на пратениците. Узнавайки от самия Езекия, че те са дошли "от далечна земя, от Вавилон" и че "не останало нищо, което царят да не им показал в цялото си владение", Исаия казал на иудейския цар:

- Чуй словото Господне: ето, ще дойдат дни, и всичко, що е в твоя дом, и що са събрали бащите ти до днес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане... Ще вземат от синовете ти, които ще произлязат от тебе, които ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.

- Добро е словото Господне, което ти изрече, - отговорил със смирение разкаялият се Езекия, молейки се в същото време мирът и благосъстоянието да съпътстват макар и само неговите дни.

Господ не отхвърлил молитвата на съгрешилия цар - Езекия "починал при отците си" и бил погребан с почести, в присъствието на множество иудеи, над гробниците на Давидовите синове в Йерусалим.

Скоро завършил дните си и великият пророк свети Исаия: според Иудейското предание, възприето от Тертулиан, Лактанций и блажени Иероним, свети Исаия загинал мъченически, разрязан с трион при приемника на Езекия Манасия.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски

 

 

За Книгата на пророк Исаия

"Книга на пророк Исаия" е написана от пророк Исаия - спасение Господне (770-693), чието име носи. Той бил син на Амос, женен - имал двама сина, принадлежал към висшето съсловие, бил човек от всички уважаван и с голямо влияние. Пострадал при цар Манасия - прерязан с трион (Евр. 11:37).

Относно авторството на тая книга има и други мнения: в Талмуда се говори, че "Езекия и неговите другари редактирали книгата Исаия". Историците пишат, че "някои глави от първата част на книгата (1-39 г.) написал пророк Исаия, а цялата втора част (40-66 гл.) - някой анонимен автор, някой "втори Исаия". В нея Исаия пророчествува тъй ясно за Христа, че е наречен "евангелист на Вехтия Завет".

Дейността на пророк Исаия съвпада с царуването на царете Озия, Иоатам, Ахаз и Езекия и продължила 48 години - време на разгорещени религиозни борби и объркано вътрешно положение, когато пропаднало северното Израилско царство (722 г. пр.Хр.). Сам Исаия бил доверено лице на цар Езекия.

Съдържанието на книгата се дели на две части:

Първа част - пророчески речи (1-35 глава): за съдбата на Иерусалим, за израилския народ, за десетте тогавашни царства. Тая част има подчертано месианско-апокалиптично-есхатологично значение: съд над всички царства, установяване царството на Месия в Иерусалим, хвалебна песен на спасените.

Втора част - исторически предсказания: освобождаването от Вавилонския плен, цар Кир оръдие на Божията правда. Разрушението на Вавилон. Образът на Месия, "вземляй грехи мира". Настъпване царството на Месия. Величието на Сион. Езичниците приемат новата, Христовата вяра (40-66 глави).

Междинната част (36-39 глави) описва царуването на Езекия.

Бивш Неврокопски митрополит Пимен Православен речник
Статията е глава от книгата "За Библията"
© Синодално издателство, София, 1988

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com