Вяра, неверие и съмнение

  "И аз съм син злочест на своя век,
и мен душа ми мъчи дух безверни..."
Константин Величков

 

   Щo e вяра? 

Свято-Троицко-Сергиева Лавра. Из книгата "Какво е символ на вярата", Тавор прес

Според учението на свети апостол Павел, "вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда" (Евр. 11:1); по думите на св. Иоан Дамаскин "вяра е това, на което се надяваме и увереност в невидимото"; както отбелязва св. Иоан Златоуст "вярата е поглед към неизвестното" ...

Блажени невиделите...

Горан Благоев

...Християнството е единствената световна религия, в която не само човек търси Бога, но преди всичко Бог търси човека. Докато другите религии предлагат различни пътища към Бога, то християнството е самият Бог, който, въплътен в образа на човек, идва сред хората и прави възможно общението със самия него. ... Днес няма истински християнин, който да не вярва, че Христос възкръсна, съединявайки в едно душата и тялото си, което три дни е стояло в гроба. Но не така е било в началото. >>>

Двете бебета и Мама. Съвременна притча

Две бебета си говорят в корема на бременна жена. "Вярваш ли в живота след раждането?"
"Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота."  "Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?" >>>

 

Християнството ли е утопия или социализмът

Алексий Библиофил

Една от причините за непопулярността на християнските идеи и ценности сред съвременното общество е, че са смятани за отвлечени, нереални и неизпълними. "Имаше само един християнин и Той умря на кръста", мислят си хората в духа на Хегел и така оправдават собствените си недостатъци и грешки. И наистина - накъдето и да погледнем: като че ли всичко свидетелства не в наша полза. >>>

 книга Борбата в Христа в днешното време на отстъпление

Йеромонах Филотей Григориатис, изд. Манастир "Св. Георги Зограф", Света Гора, Атон

Съдържа:
 :: 1. Божията любов и нашият свободен избор
 :: 2. Фалшивата маска на света
 :: 3. Нашето смирено лично свидетелство и свидетелството на светиите
 :: 4. Святата борба на християните, която ги очиства и съединява с Бога
 :: 5. Нашата искрена молитва към Бога
"Бог е любов", ни казва св.евангелист Йоан. И наистина, това е Неговата най-вярна характеристика, чрез която ние, хората, разбираме какво е Бог. Разбира се, по думите на св. Дионисий Ареопагит, както и според апофатическата теология на Църквата, Бог не е нито дух, нито слово, нито сила, нито светлина, нито живот, нито субстанция, нито време, нито наука, нито истина, нито Царство, нито мъдрост, нито милосърдие... Всичко това показва, че Бог е отвъд всяко човешко знание. >>>

  Що е Православие?

 :: Основное богословие, или апологетика
 :: Виды религиозной веры
 :: Сущность религии
 :: Происхождение религии
 :: О бытии Бога
 :: Аргументы в пользу бытия Бога
 :: 16 ДОКАЗАТЕЛЬСТВ БЫТИЯ БОГА 

Одной из естественных задач каждого образованного христианина является такое усвоение истин своей веры, которое предполагает не только знание их, но и возможность раскрытия и обоснования перед лицом вопрошающего, согласно словам апостола Петра: «Будьте готовы всякому, требующему у вас отчета в вашем уповании, дать ответ с кротостью и благоговением» (1 Пет. 3: 15). Христианин должен знать «твердое основание того учения, в котором был наставлен» (Лк. 1: 4) во имя исполнения заповеди Христа о любви к людям и научении всех народов. Основное богословие ставит своей целью такое раскрытие и обоснование главных христианских истин, которое позволило бы ищущему не только понять христианский ответ, но и должным образом оценить его перед лицом различных неправославных альтернатив. Основное богословие обращено к людям, у которых нет еще твердой веры, но которые ищут Истину и интересуются христианством. >>>

Виж също: Основи на Православието: Нашата вяра

 

  Рече безумен в сърце си: няма Бог.
(Пс. 13:1)

 

КАКВО Е БОГ?

Професор Тотю Коев

Всеки нормален човек си е задавал поне веднъж въпроса какво е Бог. Дори безбожникът, атеистът, за да стигне до заключението, че според него Бог не съществува, е мислил върху това. Независимо в какъв стадий на развитие се намира или в каква степен на образование и култура има, човекът носи в себе си религиозното чувство. Това идва да покаже по косвен път, че идеята за Бога, която неделимо е свързана с религиозното чувство, е вкоренена в нашето съзнание, че се раждаме и живеем с тази идея...  Бог е дух, но познаваем ли е Той или, по-точно, можем ли да имаме познания за Бога като дух? >>>

Кто такой Бог?

Лекция профессора А.И. Осипова по основному богословию

Религией может быть названо только то мировоззрение, котором присутствует мысль о Боге, идея Бога, признание Бога, вера в Бога. Если нет этого, нет и религии. Мы можем называть такую веру как угодно: шаманством, фетишизмом, астрологией, магией... Но это уже не религия, это псевдорелигия, вырождение религии. Сегодня мне и хочется поговорить с вами по основополагающему для любой религии, конечно же, и для христианства, вопросу - учение о Боге... Вопрос о Боге не прост. Вам придется не раз услышать: "Вот вы, христиане, говорите нам о Боге, доказываете, что Он есть. А Кто Он такой? О Ком вы говорите, когда произносите слово "Бог"?" Об этом сегодня и поговорим с вами. 

Що е вяра? Богословски анализ

Никола Антонов

Що е вяра? В ежедневния език понятието вяра има твърде тясна употреба. Обичайно е вярата да се схваща като безпрекословно приемане истинността на дадена теза. Да приемаш "на вяра" бе водещ принцип в пропагандната методика на тоталитарната власт. Употребата на понятието вяра с подобен смислов нюанс не отговаря на истинското му значение, изразено в прословутите думи на ап. Павел, за когото вярата е гарант, субсистираща сила на всяко познание (Евр. 11:1). Тук е необходимо да обърнем повече внимание на този пасаж от Новия Завет.

Беседа за това, че Бог не е виновник за злото

Св. Василий Велики

Няма човек, наричащ себе си Християнин, пък бил той Православен, Католик или Протестант, който да не знае името на Свети Василий. За всеки боголюбив читател и най-вече за този, който благоговее пред словото на Светите отци, ще бъде истинско удоволствие да прочете тази душеспасителна беседа. Бог не е създал света несъвършен и злото не е по причина на Неговата воля, но ние, с нашата греховна природа, в гордост и своеволие ставаме причина за него.

For which cause God admits temptations

Temptation is useful to every man. The virtuous are tempted in order that their riches may increase; the lax, in order that they may be preserved from injuries ; the sleepy, in order that they may be armed with alertness; those that are afar off that they may come nearer to God ; the members of the household, that they may approach with freedom of speech. A son that is not trained, cannot profit by the riches that are given to him from his father's house.

Атеизъм

:: Атеизъм - кратко описание
:: Мръсната дума религия Златина Каравълчева
:: Апология христианства. Критика атеизма
:: Чарлз Дарвин. Атеист ли е бил Дарвин?
:: Религията на естествениците от XIX век Проф. Панчовски
:: Възпитание в духа на християнството митр. Методи Кусев

Мракобесие. Обскурантизъм

Обскурантизъм (obscurantism, от лат. obscurans - "затъмняващ") - крайно враждебно отношение към просветата, науката и прогреса изобщо; ретроградност, реакционност, мракобесие. >>>

Размисли на физика за тайните на сътворението на Вселената

Олег Петренко

:: Чудното "раждане" на Вселената и нейната удивителна природа
:: Съвършенството на конструкцията на човешкия организъм
:: Възможността за случайната поява на човека
:: Свидетелствата на фундаменталната наука
:: Принципът на жертвената любов

  О вере, неверии и сомнении 

Митр. Вениамин (Федченков)

Написанная почти полвека назад русским архиереем, богословом, духовным писателем митрополитом Вениамином, в миру Иваном Афанасьевичем Федченковым (1880—1961), волею судеб познавшим горький хлеб чужбины, книга интересна и в наши смутные дни, когда так необходимы нравственные ориентиры. Владыка Вениамин делится своими размышлениями о вере, о путях, ведущих к истине, о месте человека в этом мире, о роли ума, сердца, разума и веры. Он не сторонний наблюдатель жизни, создатель неких философских построений, а собеседник, с чувством достоинства ведущий диалог.

:: Детская вера :: Разумная вера :: Религиозный опыт
:: Свобода воли :: О сомнении :: Чудеса Божии

Има ли документални данни за съществуването и мисията на Христос на земята

:: Исторически свидетелства за Иисус Христос Проф д-р Иван Панчовски
:: Има ли документални данни за съществуването и мисията на Христос на земята
:: Земният живот на Господ Иисус Христос
:: Торинската плащаница

 

 

Не казвайте, че е невъзможно да се приеме Божественият Дух;

не казвайте, че без Него може да се спаси човек;

не казвайте, че някой е причастен Нему, без сам да знае това;

не казвайте, че Бог е невидим за хората;

не казвайте, че хората не виждат Божествената светлина

или че това е невъзможно в днешните времена!

 

Това никога не е невъзможно, приятели!

Дори е твърде възможно за желаещите.

Св. Симеон Нови Богослов (X век)

 

Човече е свръхчовекът

Архимандрит Юстин Попович

Приятели, вгледайте се в основните принципи на европейския хуманистичен прогрес, в неговата метафизика. Нима не виждате, че тази култура системно притъпява в човека усещането за безсмъртие, докато не го притъпи съвсем и той не каже: "Тяло съм и само тяло." А това означава: смъртен съм и само смъртен. Така хуманистична Европа живее под мотото: Човекът е смъртно същество. Това съзнание постепенно ражда убеждението, че смъртта е необходимост. Смъртта - необходимост! Има ли нещо по-оскърбително и по-подигравателно. Оказва се,че най-големият враг на човека всъщност му е необходим! Нима в това има логика, макар и най-слаба, дори детинска? Хуманистичният човек е опустошен, страшно опустошен, защото от него е прогонено съзнанието за лично безсмъртие ... Позволете ми едно парадоксално сравнение: мисля, че някои животни са по-близо до вечността и безсмъртиетов своите желания от човека на европейския хуманистичен прогрес. Повяхнал, овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, когато провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в обществото и природна необходимост. ... Не би могло да бъде различно, защото само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от животинския нагон.  >>>

Знатното християнство (защо християнството никога не е било кастово учение)

свещ. Ангел Величков, ЦВ

Атеистичната пропаганда често се възползваше от бисерите на християнската добродетелност, за да се обърне срещу тях, опитвайки се да ги унищожи.
Днес например още битува мнението, че християнството е учение на бедни и презрени, религия на плебеи - теория, скалъпена недобросъвестно на основата на високия християнски идеал за нестежателност...
Но бедността никога не е била християнски идеал сама по себе си. Християнството никога не е било кастово учение, затворено в някакви обособени обществени кръгове, били те нисши или висши. Това би противоречало на самата му същност - спасението на целия човешки род, без остатък.
Кастово обособяване наблюдаваме по-скоро в другите религии.  >>>

Блажени невиделите...

Горан Благоев

Християнството - най-голямата монотеистична религия в началото на ХХI в. - е започнало в една-единствена точка в света - Божия гроб в Йерусалим. И тук то е можело да завърши още преди да възникне - ако гробът, в който беше положено Христовото тяло, не се беше оказал празен. Днес няма истински християнин, който да не вярва, че Христос възкръсна, съединявайки в едно душата и тялото си, което три дни е стояло в гроба. Но не така е било в началото. Първите, сред които се прокрадва съмнение във Възкресението на Христос, са не други, а неговите ученици. ...Въпреки че цялата човешка цивилизация е осенена от изначалния стремеж към духовното, към нематериалното и трансцеденталното, в същността на всеки един от нас като че ли рационализмът има водещо начало. Колкото и да вдига очи към небето, човекът си остава същество, вкоренено дълбоко в земята. Още тогава, преди две хилядолетия заедно с вярата в Христа се ражда и скептицизмът... в неговото Възкресение.

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com