Има ли документални данни за съществуването и мисията на Христос на земята

И "рационалната" наука доказва разпъването на Христос
Юдейският автор Йосиф Флавий, както и римските писатели Тацит и Плиний Млади, езичникът Флегон и много други дават различните гледни точки към най-същественото събитие от човешката история.

Възроденият днес интерес към християнството изведе и чисто рационалният подход към вярата и Бога. Наслагваното внушение е, че "в началото на 21 век, в ерата на информационния бум и Интернет" е почти несериозно да се говори за Иисус Христос като за реално живяла личност. Като за Богочовек, който е имал и физическо присъствие на земята в конкретно време и географски места. Читателят и зрителят сега е удавен в информационен поток, който всеки ден му съобщава колко велика е науката, как се клонират животни, как утре това ще стане възможно и за хора. С аборигенски ентусиазъм наши медии препечатват западни издания, които "сензационно" разказват за близкото бъдеще, в което човек ще постигне безсмъртие. Или откровени кичозни сюжети за това как фоторобот възстановява образа на Христос. При което АП и Ройтерс тиражират физиономията на нещо средно между кроманьонски човек и Маугли.

Тези

са стара игра, която се играе от разпването Му. От момента в който юдейските първенци – фарисеите и садукеите още приживе са искали да принизят божествената същност на Иисус и да заблудят хората, че това не е нищо повече от един измамник и самозванец.

Църква от манастира "Света Троица", строен през 14-ти век в Косово, разрушен от албански вандали под погледа на КФОР през 1999 г. Богоборците продължавата опитите да заличат присъствието на Христос от земята. На Великден 1999 г. НАТО изстреля ракети с надпис "За вашия Великден!". Снимка: архив "Монитор"

По-късно, през вековете, откровени атеисти и скрити богоборци продължват юдейското дело за компрометиране на Христос с наукоподобни методи. Научавайки все повече за света, хората започват да приемат на доверие всичко, което има вида и формата на "научен факт". Това веднага се използва от богоборците, за да им поднасят лъжи под форма на "научни открития". Те и до днес фабрикуват филми като този на Би Би Си, излъчен по БНТ за миналото Рождество Христово. Там Христос бе представен като "селски бунтар" срещу имперската власт на Рим, като "учител" и едва ли не като организатор на социално въстание.

Това е едната линия на принизяване на божествената същност на Иисус. Другата е на митотворците – тези, които представят живота и човешката смърт на Спасителя като легенда. Като мит, който обединявал различни вярвания дотогава – асировавилонски, древноюдейски, дори индийски. Самия Христос тази група от "изследователи" разглеждат като несъществувал физически. Евангелията те наричат "легенди", "приказки" и прочие. Това е по-упоритата школа, която търси път към "рационализма" на модерния човек.

Лошото е, че днешното състояние на Българската православна църква не дава възможност за чисто професионално научно опровергаване на тези теории, макар да има достатъчно исторически материал за това. Става въпрос за това

на земята, извън евангелския текст.

Такива данни има и те са още от времето на самите събития около разпването и възкресението на Сина Божи. Един от авторите, свидетелстващи за живота на Спасителя е Йосиф Флавий. Той произхожда от знатно юдейско семейство и е роден през 37 г. сл. Хр. С името Йосеф бен Маттитийаху. Участва в антиримското въстание през 68-70 г., след поражението на юдеите е римски пленник, освободен от Тит, чието родово име и приема – Флавий. Йосиф Флавий става римски гражданин и написва четири известни още в древността съчинения на гръцки: "Юдейската война", "Юдейското минало", "Против Апион" и "Живот". Първите две съчинения дават сведения за времето на Иисус. В "Юдейското минало" в главата за управлението на Пилат, Йосиф Флавий пише:

"По това време живял Иисус, човек мъдър, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини. Той бил Христос (Месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си христяни, които се наричат така по неговото име."

Евсевий Кесарийски, (263 – 340 г. сл. Хр.) в своята "Църковна история" цитира обилно автори от първи и втори век, които потвърждават в писанията си събитията от съда и разпването на Христос. Някои от тях са езичници, което потвърждава достоверността на описанията. Например гръцкия историк

което съпътствало кръстната смърт на Иисус. От евангелския разказ знаем, че при разпъването настъпил мрак посред пладне, който продължил три часа. Това изключва възможността да е било обикновено слънчево затъмнение, което за броени секунди и минути скрива слънчевия диск. Св. Дионисий Ареопагит разказва в писмото си до св. Поликарп като очевидец, че в този ден слънцето застава в най-високата си точка, а луната застава между него и Голгота.

"Тя тръгна от източната дъга на слънцето, като продължаваше да съвпада с него до противоположния му край, а след това се върна назад и първо откри не тази страна, която беше закрила първоначално, а нейната противоположна (западната ) страна".

Което значи, че луната се е движила в този ден обратно на обичайния си ход. Природното знамение нямало равно на себе си.

При последните думи на Спасителя: "Свърши се!" и след това:"Отче! В твои ръце предавам духа Си!" страшен гръм и сътресение разтърсва земята. Завесата на Иерусалимския храм се разкъсва и разкрива Светая Светих. Голготската канара се разцепва. На много места около Йерусалим гробовете се разтворили и мъртвите започнали да се явяват тук и там. Самият Св. Дионисий Ареопагит, който тогава бил още езичник и свидетел на явлението, възкликва: " Или Бог, Създателят на целия свят страда или този видим свят се свършва".

Точно този катаклизъм описва хроникьорът на олимпиадите Флегон: "Слънцето помръкнало, земята се разтърсила и мъртвите възкръснали и влезли в Йерусалим да прокълнат юдеите".

И древноримските автори Тацит и Плиний Млади разказват за властването на Пилат в Юдея и появата и предаването на Христос на съд от юдеите.

Свещените за юдеите книги – Талмудът, както и книгата на мюсюлманите – Коранът дават също сведения за Христос. Юдеите, разбира се го описват като изменник на вярата си, но потвърждават чудесата Му, като ги приписват на това, че Иисус "откраднал" тайната на точното произнасяна на името на Бога, с което придобил неестествена сила.

както и убиването Му, но не приема Вазкресението Му, като остава на позиция, че той е бил пророк, възнесен на небето от Аллах жив – чест, която Аллах не оказал дори на Мохамед.

Рационални и ирационални данни за живота, смъртта и Възкресението на Иисус Христос като наш Спасител има достатъчно, ако се търсят и изучават. За съжаление българската образователна система в момента е загърбила обучението по Вероучение под външен натиск и криворазбрано виждане за "толерантност" към всякакви псевдорелигиозни учения.

За да се прояви толерантност, обаче трябва първо да се познава собствената вяра добре. Духовенство, държава и интелектуален елит имат дълг към българския народ в това отношение.

Волен Сидеров
Вестник "Монитор", 14 Април 2001

    www.Pravoslavieto.com