ДЕТЕТО В СВЕТА НА ТЕЛЕВИЗИЯТА И КОМПЮТРИТЕ

Свещеник Александър Дубинин

Може ли да бъде защитено детето?

В московския храм службата е завършила току що. Седемгодишното момченце, прислужващо в олтара, стои около иконите и сериозно, заинтересовано беседва със свой връстник. За какво? Може би олтарникът убеждава приятеля си да идва по-често в църквата? Или обяснява устройството на храма? ... Уви: той разказва за някакъв специален биоробот, бил той играчка или герой от анимационен филм.

При това в дома на момчето няма телевизор, неговите родители, вярващи, църковни хора, никога не биха му купили "страшната" играчка. Откъде е неговата изкушеност и влечението му към това, което с всички сили се стараят да изключат от живота му? Значи видял е от съучениците, в училище, на улицата, заинтересувал се е ...

В съвременния свят е трудно да бъде съхранена душата незамърсена. Писателят В. Куприн пише: "Вървиш по улицата, повдигаш очи: цялата улица е в реклами на разврата и лесната печалба; включваш телевизора - там са бесовете, пропагандиращи насилие и поклонение пред златния телец; разгръщаш вестника - клюки, пошлости, скандали, креватни истории... Къде да се денеш?..."

У Светите отци има конкретен отговор на това. Трезвост и въздържание. Когато запитали преп. Иоан Колов как отразява помислите, той отговорил: "Аз приличам на човек, който седи под високо дърво и вижда, че към него се приближават много зверове и змии; ако той не може да им се противопостави, то ще се изкачи на дървото и ще се спаси. Така и аз, безмълвствайки в моята килия, виждам злите помисли, въставащи срещу мен, когато не мога да им противостоя, прибягвам до молитва към Бога - и се спасявам."

Разбирайки, че "материал" за греховни помисли ни се предоставя преди всичко от падналия свят, Светите подвижници умеели да затварят прозорците на своите души от случайните впечатления. В Отечника има поучителен разказ за един пустинник, принуден да се отправи по заповед на епископа в многолюден град. След завръщането му на въпроса на братята: "Как е в града?" - той отвърнал: "Освен епископа аз не видях там нито един човек" - и забелязвайки недоумението на братята, пояснил: "Принуждавах себе си да не гледам към никого."

Именно така - в светоотечески дух, решава проблема за защитата на душата и В. Куприн: "Къде да се денеш? Разбира се, стараеш се да не гледаш телевизор, да не четеш вестници, да възприемаш рекламата като цветно петно на оградата или зданието и се молиш..."

Разбира се, този съвет е отправен преди всичко към възрастните. А децата?

Възможно ли е в наше време да се изолира чистото дете от бесовщините, обкръжаващи ни от всички страни? Едва ли. Дори ако го отпишат от училище и го обучават вкъщи (което съвсем не е по силите на всеки), родителите няма да го спасят от множество вредни впечатления.

Какво да се прави? Да се разкаже на детето за действието на лошите помисли? За страстите? Да го призовем към подвига на въздържаността? Да му заповядаме да ходи по улиците със спуснати като монах очи?...

Противоотровата

Сега, слава Богу, има литература по християнска педагогика и родителите могат да се запознаят с нейните принципи. Ние ще се спрем само на един въпрос, на който и е посветена нашата книга: как да помогнем на детето да съхрани телесното си и душевно здраве в съвременния машинен свят? Как да предотвратим въздействието на отравящите душата впечатления, без при това да го превръщаме в старец, без да го лишаваме от детските игри и други утешения? Как да израсне душевно здрав, нравствен човек, без да превръщаме живота му във върволица от забрани?

Веществото, прекратяващо действието на отровата или способстващо борбата на организма против нея, се нарича противоотрова. Би било добре на детето да се даде такава противоотрова, която да му помогне да отхвърли всичко вредно за душата и ние да не се боим за него!...

В главата за възприятията ние говорихме, че мисълта може да се прогони, ако се замени с друга. Ако душата на детето се отравя от пошли впечатления - не трябва ли те да бъдат отслабени и заместени с добри? Такива добри, душеполезни впечатления могат да се окажат тази душевна противоотрова, която търсят съвременните родители.

Специалистите по детска психология отдавна са установили, че детето е повече емоционално, отколкото логично; то запомня по-лесно чувства, а не факти. И понякога впечатлението от това или онова събитие, често незначително, се запомня от него за цял живот. Много отминали произшествия ние помним само защото са били съпроводени от силно душевно вълнение: или сме били поразени от нещо, или обидени дълбоко, или, напротив, срещнали сме разбиране и любов там, където не сме очаквали. А добрите впечатления, останали от семейството, в което сме отраснали, от общуването с родителите, са наша голяма скъпоценност.

И така да изместваме душевредните впечатления с добри, душеполезни. Да търсим за нашите деца силни противоотрови.

Възпитание на добри навици

Защо ако един ученик охотно се съгласява да попуши и да пие, друг се отказва без съжаление? Откъде се вземат момичетата, пред които приятелите и приятелките не си позволяват неприлични разговори? Защо сред веселата компания от юноши се намира един, който поглежда часовника, за да се прибере навреме вкъщи?

Очевидно това са възпитавани деца. Те умеят да се отклоняват от злото или от страх пред родителското наказание, или по навика на въздържанието и послушанието. Пътят за възпитаване на добри навици без съмнение е за предпочитане.

В светоотеческата литература има ярко сравнение: "Навиците, спечелени в детството, са подобни на букви, изрязани върху кората на младо дърво - те растат и се уголемяват заедно с него и дори съставляват част от него самото." Много е написано за ползата от добрия навик. "Навикът е втора природа", казва пословицата. Има и друго мъдро изречение: "Безделието е майка на всички пороци." Би било голямо благо, ако детето от ранно детство привикне да не остава без занимание. От безделието идва и навикът с часове да се седи пред телевизора, и увлечението по игрите с компютъра, а и самата мечтателност.

Затова е добре, ако родителите успеят, когато децата са свободни от училище, да ги занимаят с нещо полезно и интересно. Например - с ръкоделие.

Ние употребяваме тази дума в широкия й смисъл, приет в светоотеческата литература. Ръкоделието е посилен телесен труд с душеспасителна цел, която се заключава преди всичко в избавлението от безделие, за чиято вреда вече говорихме. Занятието с простото и еднообразно ръкоделие (това можело да бъде и плетене на кошници или въжета, и обработване на градината) помагало на древните подвижници да съсредоточават своя ум - да не позволяват да се разсейва с лоши помисли - и да пребивават в постоянна молитва. И не само на древните.

През 1950 г. в един от руските манастири се подвизавал монах, който в свободното си от послушание време съшивал и разпарял чаршафа си... Той бил истински подвижник и молитвеник. За нас, обикновените хора, това занимание може да изглежда безсмислено загубено време, а у някого дори да предизвика иронична насмешка. Но от този малко шокиращ пример е видно, че при ръкоделието главното съвсем не е във външния резултат.

То не е "работа" (с това понятие ние обикновено свързваме изкарването на насъщния хляб), тъй като при него целта е друга - не телесна, а душевна полза, важен е не толкова външният, колкото вътрешният резултат. Ние говорим за това, защото малките деца трябва да бъдат приучени към ръкоделие именно за да бъдат опазени от пагубното и развращаващо безделие. Родителите не дават на децата да вършат много неща вкъщи, защото мислят за външния резултат. "По-добре сама да го свърша!" - казва понякога с въздишка майката, събирайки след момченцето разхвърляните играчки или недавайки на дъщеричката си да измие съдовете. Действително по-лесно (и качествено!) е да свършим всичко сами, но за детето е полезно точно обратното.

Разбира се, истинската цел на ръкоделието трябва да бъде известна само на родителите - децата трябва да са убедени, че техният труд е нужен в семейството и че те са истински помощници.

Както показва опитът в много семейства, малките деца охотно помагат на майка си в кухнята, особено в готвенето и най-вече - ако приготвят нещо специално, вкусно, празнично. От тестото, както е известно, не можеш ги откъсна. Момичетата могат да бъдат приучени към женско ръкоделие: бродиране, шиене (отначало за куклите), плетене. На момчетата пък да се възлагат някакви дърводелски работи из къщи. Желанието да се помогне на възрастните е много ценно и то трябва да бъде поощрявано всячески. И нека пирожките, които момиченцето е направило за първи път, да са некрасиви и неугледни, а табуретката да е скована не така ловко, както би го направил бащата - това не е причина да се отпъждат децата: "Ние ще го направим по-добре!"

В някои семейства майката и децата заедно отглеждат (дори в градски условия) декоративни или ядивни растения. Тези, които имат щастието да заведат детето през лятото извън града (на вила, на село), могат да отделят за него лехичка в зеленчуковата градина, за да обработва самостоятелно земята, да се научи на уважение и отговорност към сътворения от Бога свят.

Особено важно е всяко дете в семейството да има своя постоянна отговорност - послушание, както казват в манастирите. Това може да бъде: за малките - задължението да събират играчките си, после, когато детето порасне - да оправя леглото си, още по-късно - да изтрива праха вкъщи, да полива цветята, да купува навреме хляб и т.н.

Задълженията, разбира се, не трябва да бъдат непосилно много - по-добре да е едно, но да се изпълнява стриктно.

В семействата с много деца на по-големите може да бъде възложена отговорната задача да се грижат за по-малките. И отново - по-добре това да бъде не "отделно поръчение", а постоянно, неизменно послушание: или всекидневна разходка с по-малкото братче или сестриче, или вечерни занимания с него с някакво ръкоделие... На по-големите би могло да бъде поръчано например всекидневното вземане от детска градина или (ако има малки ученици) да проверяват приготовлението на уроците и т.н.

В някои православни семейства на децата е възложена пълната грижа за домашни животни - рибки, котка или куче. Случва се детето да бърза след училище, защото го чака кучето, което никой освен него не разхожда. Разбира се, членовете на семейството не бива да се отнасят към животното като с играчка, която да захвърлят, след като се наиграят, а да се грижат за него като за творение Божие.

Съдържание