ДЕТЕТО В СВЕТА НА ТЕЛЕВИЗИЯТА И КОМПЮТРИТЕ

Свещеник Александър Дубинин

Мнимата (виртуална) реалност

Четенето на романи способства за самостоятелната игра на въображението. Без тази храна то се изтощава. Още по-силно му действа, особено на детското, слуховото възприятие. Кой не знае за увлечението на децата по "страшните истории", които те, треперейки от страх, са готови да слушат без край!

Ето старата няня разказва такива истории на момченцето, неумеещо още да чете (на Илюша Обломов от знаменития роман на Гончаров).

"Детето, обхванато от незнаен ужас, се притискаше към нея със сълзи на очи. Станеше ли дума за мъртъвци, вдигащи се в полунощ от гробовете, или за жертви, измъчвани от робството на чудовища, или за мечока с дървения крак... - косите на детето настръхваха от ужас. Детското въображение ту застиваше, ту кипеше. То изпитваше мъчителен, сладко-болезнен процес. Нервите му се обтягаха ката струни..." Ето какъв бил резултатът от увлечението по страшните истории: "Въображението на момчето се насели от страшни призраци. Страхът и тъгата се загнездиха задълго, може би завинаги в душата му. Той се озърташе печално наоколо и виждаше в живота само вреди, беди..."

Още по-силно се потриса душата от зрителното възприятие на страшното (телевизията) - следващият етап от участието във въображаемите събития. Как е възможно това? В мечтата? Не само. В компютърните игри? Да.

Представете си, че на мечтателя е дадена възможност да вижда и усеща в действителност, с всички свои възприятия това, за което той мечтае. Нужно е само да се включи към определен датчик, да се съедини с машината и да избере копчето. Ако му се иска да изпита вледеняващ душата ужас, да се крие от чудовища, оживели мъртъвци и прочие - натиска копчето "УЖАСИ". Ако иска "да люби и да бъде любим" - натиска "ЛЮБОВ" или "СЕКС". Иска му се да участва в исторически събития? В какви? Заповядайте - "Кръстоносни походи", "Вартоломеева нощ", "Ватерлоо"... Иска му се да бъде "бог"? - Натиска копчето и ...

Именно до това води новото компютърно развлечение - "виртуалната реалност". С нейна помощ мечтателят може да изпита всяко преживяване, недостъпно или забранено за него в реалния живот. Защо трябва да се бори със страстите, когато е толкова леко и приятно да им се подчини? Защо трябва да се отказва от това достъпно и "безопасно" наслаждение?...

Скоро до "виртуалната реалност" ще получат достъп и нашите деца. Това е страшна опасност за душата.

В книгата "Числото на звяра" иеромонах Анатолий (Берестов) привежда такива данни: "По оценка на японски учени към 2000 година обемът на продажбите на новите технологии, свързани със света на мнимата реалност, ще съставлява 10 трилиона йени, което ще предизвика истинска революция, подобна на ядрената, космическата, информационната, сексуалната." Може да се предположи, че новото развлечение застрашава с духовна гибел значителна част от човечеството.

То потапя човека напълно в света на наслажденията и страстите. Освен това дава пълна възможност на съставителите на програми да управляват психиката на човека, да програмират поведението му, начина му на живот, мисленето. Кой ще се възползва от тази възможност?...

Демоните

Разбира се, преди всичко врагът на човешкия род - дяволът. Той използва за своите цели не само "виртуалната реалност", но и всяко техническо изобретение. Например телевизора и компютъра, пробуждайки в душата на човека - възрастен или дете - дремещи страсти, провокирайки у него греховна мисъл, която не е по-малко грешна от думите или делата. Но не машината е виновна за нашите мислени грехопадения. Ветхозаветният Каин е извършил греха на братоубийството, но преди това е съгрешил в мислите си - завидял на праведния Авел (Бит. 4,5). Какъв път трябва да измине мисълта на завистника, за да достигне до решението да убие брат си? И какво предшества завистта, която вече е грях? И възможно ли е да бъде спряна мисълта, която вече е започнала движението си по гибелния път: от случайната мисъл за нещо до намерението да се съгреши на дело?

На тези въпроси дават отговори още древните Свети отци, които са разработили подробно учението за помислите.

Работим ли, вървим ли по улицата, стоим ли вкъщи - ако нашият ум не е зает с нещо съществено, значи е обхванат от лоши помисли. Те замърсяват съзнанието с ненужни, празни, дори вредни, греховни представи, картини и спомени. Те пречат на правилния ход на мислите, не позволяват на човек да разсъждава спокойно и да се моли...

Ако умът и особено такава негова способност като въображението, не се държи с юзди, лошите помисли го овладява съвършено и човекът престава да забелязва с какво е заета неговата душа. Така живеят мнозина. Между другото според думите например на преп. Исихай Иерусалимски, "демоните обикновено чрез помислите скрито беседват с душата и я научават на зло". А ние се отдаваме на властта на бесовската сила, замърсяваща и оскверняваща нашето съзнание, нашето сърце, за да завладее напълно волята ни.

Как лошата помисъл завладява душата

Отначало в ума се появява някаква представа или мисъл, дошла наум независимо от волята на човека. Ние можем да не й обърнем внимание - тя ще изчезне и ще се замени с друга. Ако позволим на ума да се спре на тази мисъл или представа (Светите отци наричат това "да разгледаш помисълта"), то ще настъпи съчетаване с лошата помисъл.

Случва се, като разгледа и определи помисълта като греховна, човек да я отхвърли, употребявайки известно усилие на волята. Но той би могъл и да я приеме съчувствено - да се съгласи с нея, което вече представлява явен мисловен грях.

Ние съгрешаваме мислено именно на този етап, когато все още можем да отхвърлим греховната помисъл, но вместо това я приемаме. Някой от Светите отци е казал: "Ти не можеш да попречиш на полета на птицата, но можеш да й попречиш да свие гнездото си тук или там..." Но, да приемем, че птицата вече е свила гнездо: човекът е избрал греха. По-нататък какво?

След това греховната помисъл овладява нашето сърце, сякаш го пленява - това се нарича стадий на пленяване на душата. Случва се на този етап умът, увлечен от лукави мисли, подобно на корабче сред буря и вълни, вече да не може да се опомни и да дойде на себе си.

Лошата помисъл, овладяла нашата душа и вкоренила се в нея, става нейна привичка и се нарича страст. Страстта се разгаря от все нови помисли, донесени от врага, и подхранва нашата мечтателност.

Такъв живот, воден от страстите, изпраща душата в погибел. Човек би могъл да се избави от такова състояние само по пътя на дълбоко и искрено покаяние...

Откъде се вземат лошите помисли

Светите отци отговарят: лошите помисли идват от бесовете, от човешкото естество и от света.

Достоевски, велик психолог, често изобразявал хора, обзети от грешни помисли. Например в романа "Юноша" има любопитен епизод. Един от героите, Версилов, наблюдава в себе си вътрешно раздвоение. "Точно до вас стои ваш двойник - разказва той на близки. - Самите вие сте умни и разумни, а този непременно иска да направи някаква безсмислица около вас... и изведнъж разбирате, че самите вие искате да извършите това... някак неохотно искате". По-нататък той признава, че в определен момент му идвала мисълта, че ако вземе древната семейна икона и "я удари в печката, на самия ъгъл", то тя ще се разцепи на две части. Версилов продължава монолога си, като съобщава за своето намерение да се отправи в странство - и изведнъж скача, хваща иконата и я разбива в ъгъла на печката! "Неговото бледо лице почервеня цялото, стана почти алено и всяка чертичка от него затрепери и изтръпна..."

Явно в дадения случай помисълът е внушен от бяс - дотолкова е див, безобразен, с нищо необясним.

Древните подвижници, пустинници, които смирявали своята плът с многогодишни пости и лишение от общуване с външния свят, се противопоставяли най-често именно на бесовските помисли.

Съществуват и лоши помисли, породени от падналото естество на човека. Например, привикналият към чревоугодие често бива побеждаван от мисълта за вкусни ястия и напитки.

Накрая, светските хора най-често биват подлагани на нападения от лоши помисли, дошли от обкръжаващия ги свят.

За разлика от затворниците всички ние получаваме впечатления отвън - нещо виждаме, чувстваме, усещаме... А за проявлението на лошия помисъл не е нужно много. Той идва неочаквано, остава или отминава, сменя се с друг и така без край. Ако използваме светоотеческото сравнение, може да представим всичко това в следната картина:

През отворените прозорци на стаята влитат и отлитат птици, така че във въздуха се чува непрестанен шум и пляскане на криле. Много от тях остават в стаята и свиват там гнезда, така че е останало малко свободно място. В гнездата пищят пиленца, навсякъде е замърсено; тъмно, шумно, страшно...

Ако стаята е образ на нашата душа, то чрез какви "прозорци" влитат в нея впечатленията от обкръжаващия ни свят?

Светите отци наричат човешките възприятия: зрение, слух, обоняние, осезание и вкус - прозорци на душата за общуването й с външния свят. "Чрез тях, - е казано в книгата "Невидимата бран", - душата излиза навън, вкусва нещата, подлежащи на изпробване от всяко чувство, услажда се сама и от тяхната съвкупност си съставя кръг от утехи и наслаждения". Така, чрез "прозорците" на възприятията в човешката душа влиза и неприличната картинка, и натрапчивата песничка, и всякакво греховно впечатление. То затова се и нарича в-печат-ление, защото не преминава безследно: всичко, което виждаме, чуваме и чустваме, остава в душата ни своя отпечатък.

Такива отпечатъци се врязват в паметта, развращават въображението, дават"фатална храна" на мечтателността и превръщат човешкото сърце в скверен съсъд на всякаква нечистота.

Поради това, че нашите "прозорци на душата" са разтворени доверчиво пред обкръжаващия ни свят, че ние не умеем да сдържаме любопитството си и не се грижим за себе си - умът ни почти постоянно е зает с лоши помисли.

По-горе беше казано, че е необходимо известно усилие на волята, за да се избавим от помислите, опитващи се да пленят душата ни. Какво е това усилие?

Как можем да не мислим, ако ни се мисли? Да не си спомняме и да не мечтаем, ако ни се спомня, въобразява или мечтае? Можем ли да си забраним всичко това?

Мисълта може да се прогони само ако бъде заменена с друга, желателно е, разбира се - висока и свята. Ако човек има навик за благочестиво размишление, то и въображението няма да бъде пречка, а благо. Така свети Игнатий Брянчанинов при вида на оголеното зимно дърво "се утешавал с надеждата за обновление на душата"... Но съществуват и обикновени мисли, с които не е грешно да се заеме умът в свободното време. Така, Светите отци заповядват да се размишлява за конкретни неща: за това как да се построи дом, да се накладе печка, да се ушие дреха, приготви храна и пр.

Изпитан способ за борба с лошите помисли е тяхното откриване - разкриване на тайните мисли пред духовно опитен наставник. Светите отци са писали много относно ползата от разкриването на лошите помисли, които при това губят пагубната си сила. В манастирите (напр. в Оптинската пустиня) бил приет обичай за ежедневно откриване на помислите пред старците.

Миряните, провеждащи внимателен живот и наблюдаващи вътрешното си състояние, откриват помислите си пред духовника на изповед. Смята се, че е ненужно, а и невъзможно, да се изповядат всички идващи наум лоши помисли (те идват и си отиват с хиляди) - трябва да бъдат открити тези от тях, които ни преследват натрапчиво, особено ако ги приемаме (за което се говори в предходната глава)..

Съдържание