(ок. 1365 – ок. 1420)
|
|
Свидетели на кървавото лято на 1393 г., когато столицата на България Търновград пада под турския ятаган, двамата бележити Българи преживяват втората половина от живота си далеч от Родината, където оставят видими следи от многоплодната си дейност. Константинопол и Атон, Киев и Москва, Вилно и Сучава, Краков и Нямц задълго пазят спомена от просветените възпитаници на Търновската книжовна школа.
По-възрастният с близо три десетилетия Киприян Цамблак (род. ок. 1330 г.) е ученик на св. Теодосий Търновски. Както повечето изтъкнати духовници от това време, Киприан пребивава в константинополските и атонските манастири, тогава всепризнати центрове на православния книжовен свят. През 1374 г. е изпратен с поръчение на константинополския патриарх в Русия, което поставя началото на духовната му и книжовно-политическа кариера. В края на ХIV век, след упадъка на балканските християнски столици, Киев и Москва излизат все по-напред като средища на Източното православие, за което съществен принос имат и търновчаните Киприан и Григорий.
В Русия между Киприан и великия московски княз Дмитрий Донски възникват противоречия, които задълго помрачават дните на изтъкнатия духовник. Киприан успява да се утвърди като предстоятел на Руската църква и обединител на разпиляното паство едва след смъртта на великия княз. През 1388 г. името му се споменава като "митрополит Киевски и на цяла Русия кир Киприан".
Освен като архипастир и обединител на руската църква, Киприан се изявява и като многоуважаван книжовник. В годините на своето светителство в Киев Киприан написва редица богословски съчинения, жития, химнографии, послания и типици, в които прокарва писмовната реформа на великия патриарх Евтимий.
Киприан завършва дните си през 1406 г. дълбоко уважаван от клира и народа на Русия като духовен наставник и книжовен просветител, когото Руската православна църква канонизира за светец.
С Русия, Сърбия, Молдова и Литва пък е свързано странничеството на Григорий Цамблак.
Роден около 1364 г. в Търново, Цамблак израства сред охолство и грижи в богатия дом на родителите си. Едва двадесетгодишен, Григорий е привлечен от духовното поприще, вследствие на което заминава за Атон. В светите обители изучава гръцкия език и се "сдобива с мъдрост" от видни византийски теолози и книжовници.
През 1401 г. като патриаршески синкел (секретар) е изпратен в молдовската столица Сучава, където остава до 1406 г. Радушно приет от княз Александър Добрия, той е постриган в по-висок сан и остава да служи в столичната съборна църква. През същата 1406 г. е повикан от съотечественика си Киприан в Русия. По пътя за Москва на р. Неман, Григорий узнава за смъртта на всеруския митрополит. Събитията отвеждат Григорий в Сърбия, където става игумен в известния кралски манастир Дечани.
От 1409 г. започва бурната църковно-дипломатическа дейност но Григорий Цамблак. По настояване на литовския княз Витовт, който се домогва до създаване на независима киевско-литовска църква, Григорий е изпратен в Константинопол за ръкополагане, но вместо това Константинополския патриарх Евтимий го лишава от сан и дори го отлъчва от църквата. В крайна сметка литовският княз постига своето и с негова помощ на 15 септември 1415 г. Григорий Цамблак е ръкоположен за литовски митрополит. Пребивавайки във Вилньовската катедра, Цамблак съчинява множество книжовни произведения, част от които учени продължават да откриват и досега в архивохранилищата.
Важен период от живота на Цамблак е участието му в Констанцкия събор. През ХV в. големите църковни събори изпълняват мисията на авторитетни международни форуми, на които освен църковни се разглеждат и важни политически въпроси. Констанцкият събор цели обединението на християнския свят чрез сключване на уния между римокатолическата и православната църква. Всъщност към това насочва усилията си през целия си съзнателен живот и Григорий Цамблак. Той смята, че прогонването на турците от родината му и Балканския полуостров е възможно само с обединените усилия на християнските народи, а това означава преди всичко църковно обединение. При все това, Цамблак не е склонен да постигне уния с Католическата църква на всяка цена. Отказът му да я подпише от името на Литва, тъй като му се сторила унизителна, го лишава от покровителството на княз Витовт. Вероятно по тази причина Цамблак не се завръща в престолнината си, а остава в Краков. Там престоява до началото на май 1418 година. Според неясни известия след тази дата заминава за молдовския манастир Нямц. Този манастир приютил много български духовници, напуснали родината си след падането на Търново и с времето се превръща в средище на среднобългарската книжовност. В архивите му и до днес се пазят десетки томове, изписани на Евтимиевия български език.
Между най-интересните за нас съчинения от книжовното наследство на Григорий Цамблак видно място заема "Похвално слово за св. Евтимий". Словото е написано в руския му период, когато българската столица вече е в ръцете на османците. С много чувство и с дълбоко прискърбие авторът описва последните дни от пребиваването на светителя в столицата, както и трогателната му раздяла с търновчани при изпращането му в заточение.
Жизненият си път Григорий Цамблак завършва в манастира Нямц през зимата на 1420 година. Върху изчезналата днес епитафия на гроба му стоели думите: "Търново го роди, Атон го откърми, Киев го прие за пастир, а тук намери покой..."
Българите Киприан и Григорий Цамблак остават в паметта на съвремениците си като радетели за църковно и политическо единство на християните пред нарастващата заплаха от османските завоеватели.
Професор д-р Георги Бакалов
Декан на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
