Проф. Марин Дринов
(1838–1906)
|
|
Проф. Марин Дринов(1838–1906)
|
По-долу:
Виж също: 
Професор Марин Дринов е един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките (тогава Българското книжовно дружество). Първоначално образование получил в родния си град Панагюрище. Завършил Киевската духовна семинария, учил история и филология в Киев и в Москва, а по-късно работил в Австрия и Италия, а в края на дните си бил професор по славянознание в Харковския университет.
След Руско-турската война, по време на Временното руско управление на България (1878-1879), Марин Дринов участвал активно в изграждането на държавните устои на нова България: бил един от съставителите на първата българска конституция, заемал поста министър на просветата и духовните дела. По негово предложение София била избрана за столица на България.
Pravoslavieto.com
1. Поглед връх происхожданьето на блъгарский народ и началото на българската история... Виена, 1869.
2. Исторически преглед на българската църква от самото й начало и до днес... Виена, 1869.
3. Заселение Балкансаго полуострова славянами. Москва, 1873.
4. Южные славяне и Византия в Х веке. Москва, 1876, (превод на бълг. 1930).
5. Записка за деятелността на привременното руско управление в България. Търново, 1879.
6. Новый церковно славянский памятник с упоминанием о славянских
первоучителях... СПб., 1885.
7. Несколько слов об языке, народных пеенях и обычаях дебрских славян. СПб., 1888, (прев. На бълг. Русе, 1889).
8. О болгарском словаре А. Л. Дювернуа. СПб., 1892.
9. О болгарско-русском словаре Найдена Герова. СПб., 1896.
10. Разбор сочинения П. А. Сырку “К истории исправления книг в Болгарии и ХIV веке...СПб., 1900.
11. Съчинения на М. С. Дринова:
т. I. Трудове по българска и славянска история. 1909
т. II. Част 1. Българска църковна
история. Част 2. Езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. 1911
т. III. Част 1. 1. Публицистични
статии. Част 2. Служебни записки, наредби и разпоредби. Част 3. Критики, оценки и отзиви. Част 4. Паметници, 1915 1.
12. Дринов, Марин. Избрани съчинения в 2 тома. София, 1971.
Пълна библиография на трудовете на М. Дринов вж. в т. III от съчиненията му с. 520-526; Също Ив. Дуйчев. Библиография на трудовете на Марин Дринов. – В: Изследвания в чест на М. С. Дринов. 1960, с. 225-231.
Източник: Българска академия на науките
На 28 февруари се навършват 100 години от смъртта на проф. Марин Дринов, виден български възрожденец, учен и обществен деец. Една от заслугите на Марин Дринов, която обикновено се посочва в училищните учебници по българска история, е, че той е дал идеята София да стане столица на България след Освобождението от петвековно османско владичество през 1878 година. Така малко известният областен център с около 20 хиляди души население поема пътя си към днешна София – почти двумилионен град. Идеята за българска столица обаче е само епизод в живота на Дринов.
Той е роден през 1838 г. в Панагюрище – един от центровете на българското Възраждане. Със съдействието на родолюбиви българи будният младеж е изпратен да учи в Русия и завършва Киевската духовна семинария.
През 1865 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет, в който трупа солидно за времето си образование по история, славистика, езикознание и етнография. След това е частен учител в княжеската фамилия на Голицини, които му издействат титлата "граф". Работата в семейството на Голицини му дава възможност в продължение на няколко години да живее в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Прага, Будапеща и да проучва архивите на тамошните библиотеки, включително и библиотеката на Ватикана. Интересува го всичко, писано за славяните и българите. Там Дринов чете много книги и архиви в оригинал, защото владее латински, гръцки, руски, френски, немски и английски.
Така през 1869 г. завършва един от основните си трудове – "Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история". Той е отпечатан и веднага изпратен за разпространение в българските земи. В него Дринов създава логична и обоснована версия за възникването на българската държава и народност. С известни допълнения и корекции тази версия е широко възприета и днес в световната историческа наука.
Според Дринов славянските племена се заселват на юг от Дунава главно в периода V-VII век. Те не са агресивно настроени към Византия и не създават своя държавна общност. Прабългарите, които се заселват в делтата на Дунав през VII век, стават ядро на българската държава благодарение на своята организираност и военна дисциплина. Дринов прави паралел с възникването на Франция около не особено многобройната, но добре организирана племенна общност на франките, а също с възникването на Русия. Освен всичко друго, теорията му има за времето си и важно патриотично значение, защото сравнява историята на все още поробена България и две велики държави.
През 1869 г. Дринов издава и друг свой основополагащ за родната наука труд – "Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес".
Съвсем естествено е, когато през същата година в румънския град Браила се създава Българското книжовно дружество, от което по-късно се ражда Българската академия на науките, Марин Дринов да бъде избран за негов председател.
През 70-те години на 19-и век той става доцент и професор в Харковския университет. Там Дринов гради дълга и плодовита научна кариера чак до смъртта си през 1906 година. За известно време обаче напуска Харков, за да се включи в изграждането на нова България, освободена след Руско-турската война от 1877-78 година.
Той заема различни постове: вицегубернатор на София, съветник на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков при временното руско управление.
През 1879-та година взема участие в изработването на конституцията, носеща името на средновековната българска столица Велико Търново. Тогава Дринов обосновава своята идея за нова столица – София. Видният историк е добре запознат със стратегическото и комуникационно значение на този град в Средновековна България, особено в периодите, когато тя е най-голяма и процъфтяваща. Като управляващ на Отдела за народното просвещение и духовните дела Дринов създава и демократичен модел на българското образование. То е безплатно, бедните, но даровити младежи получават стипендия, а началното образование е задължително.
Дринов поставя началото на Народната библиотека "Кирил и Методий" - една от най-авторитетните културни институции в страната. Преди смъртта си й завещава личната си сбирка от 3000 тома.
Дринов е безспорният пионер на българската историческа наука като строга научна дисциплина. Той е сред най-известните славяноведи на XIX век. Трудовете му имат принос за развитието на византинистиката, историята на балканските народи, етнографията, езикознанието, литературознанието, фолклористиката. Избран е за член на академиите на науките в Санкт-Петербург, Прага, Краков, Загреб.
Пророчески днес звучат думите му, публикувани 10 години преди Освобождението във вестник "Народност" в Букурещ:
"Аз разумявам всеобщите национални нравствени интереси, от които по-главните са: езикът, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение. Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепяват, то тогава, колкото духовита и даровита да е тя... не може да се рече, че нейната бъдъщност е осигурена."
Венета Павлова
Българско национално радио
Проф. Марин Дринов е един от първите български учени с общоевропейски авторитет. Роден е през 1838 г. в Панагюрище.
Историк, филолог, обществен и държавен деец. Действителен член-основател и пръв председател на Българското книжовно дружество (БКД) (1869–1882, 1884–1898). Доктор на Московския университет (1876) и професор по славянознание в Харковския университет (1876–1906). Член на редица чуждестранни академии – Петербургската, Полската, Чешката и Югославянската. Почетен член на много други научни и културни дружества в България и Русия. Съветник при канцеларията на княз В. А. Черкаски, вицегубернатор на София (1878), управляващ отдела за Народното просвещение и духовните дела (1878–1879), съветник на княз А. М. Дондуков-Корсаков.
Марин Дринов свързва името си с основаването и утвърждаването на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През пролетта на 1870 г. с негова помощ излиза и печатният орган на БКД – "Периодическо списание", където той публикува една от първите си статии, озаглавена "Нови паметници за историята на българите".
Напредъкът на дружеството кара М. Дринов да напише:
"Това ме още повече радва, когато си наумявам, че ни у един народ не се е случвало да захваща подобно дружество при такива обстоятелства, каквито са нашите и в няколко месеца да се тури в такова действие, както е нашето сега".
В края на 70-те години на XIX в., вече като известен и ерудиран учен с постоянство и неизменна любов към науката и отечеството, М. Дринов продължава да се грижи за утвърждаването на БКД.
През този период той изследва някои важни въпроси за българската история: участието на славяните и прабългарите в генезиса на българската народност, историята на Българската църква във връзка с разрешаването на гръцко-българския църковен спор и др.
Като вицегубернатор на София в освободена България и управляващ Отдела на народното просвещение той осъществява преместването на дружеството от Браила в София. Марин Дринов е избран за председател на Привременния управителен комитет на дружеството, което възобновява дейността си в София в началото на 1882 година.
През 1884 г. той участва в изработването и приемането на устава на БКД, който спомага за превръщането на дружеството в научно учреждение от европейски тип. Същата година М. Дринов се връща окончателно в Харков, където остава до края на живота си и не престава да се интересува от организационната и научната дейност на дружеството.
На 10 ноември 1898 г. Главното събрание на бъдещата Академия на науките избира проф. М. Дринов за свой почетен член, а на 23 април 1899 г. го награждава с Орден за граждански заслуги І степен за неговите обществени и научни приноси.
Цветана Величкова, Научен архив на Българската академия на науките, По повод 100 години от смъртта му
"Вървете след мене!"
Българското възраждане придобива най-широк размах през 70-те години на 19 век. Цяла мрежа уредени училища се разстила из българските земи, създава се културният феномен на България - читалищата. В тази бурна епоха българската интелигенция съзнава необходимостта от един български книжовно-научен център, който да дава тон на нашия умствен живот и творческа дейност.
По това време български колонии има във Виена, Букурещ, Браила, Кишинев, Одеса, Галац и др., които са в съприкосновение с културата на другите народи и напредничавите идеи на 19 в. Именно в тези колонии се ражда идеята за Българско книжовно дружество.
Създават се няколко проекта - в Одеса, в Букурещ, в Галац. Но едва през 1869 г. се приема проектът, изработен на събрание в Браила, от 26 до 30 септември. Участват представители на българските общини от Русия, Румъния и Австрия. Поставено е началото на Българското книжовно дружество.
Младият Марин Дринов, завършил Московския университет и живеещ от няколко години в Западна Европа, ратува с цялата си душа за създаване на книжовно дружество. На 3 август 1869 г. обнародва във в. "Дунавска зора" (год. II, N 35) статията "Българско литературно дружество", която се явява основна програма на бъдещото дружество: "От всеки друг народ нашият се нуждае днес най-много от едно подобно книжевно дружество, което, като си създаде един авторитет, да се занимае с разработване и развиване на езика му, книжовността му и историята му..., което да улесни попрището на народния му напредък в полза на умственото му развитие".
С упоритите усилия на родолюбивите българи-просветители идеята се увенчава с успех. Представителите на Браила избират за председател на комитета Марин Дринов и двама сътрудници - Васил Стоянов и Васил Друмев.
Познат в научните среди със своите исторически изследвания, Марин Дринов се оказва най-надеждният председател на дружеството.
По време на избора му той е в странство и изпраща отговор едва на 9 януари 1870 г., от Неапол, със съгласие да оглави управлението до следващото събрание на дружеството на 25 юли с.г. Но редица години е преизбиран и приема съдбата на книжовното дружество като своя съдба. В писмо до Нешо Бончев споделя радостта си от основаването на дружеството и вярва в бъдещето му: "Блуждаем в мъглата. Дръж се. Аз вече видях спасителен лъч. Вървете след мене!" С увереност и мъдрост той ръководи дружеството близо две десетилетия.
Уставът на дружеството предвижда: 1. "Сборник", два-три томва годишно, за научни материали и статии главно по български език, отечествена история и българска словесност; 2. Месечен орган "Периодическо списание".
В позива "От страна на Българското книжовно дружество към читателите (Пер. Сп. 1870, N 1, с.3-6) се разкрива голямата цел на създаденото дружество: "Навярно можем да очакваме, щото не подир много време да се превърне дружеството в българска Академия на науките и да стане един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука". Този широк замах на мисълта и големите въжделения можем да обясним с повишеното самочувствие на нашите възрожденци.
Въпреки своята голяма заетост, Марин Дринов (през септември 1873 г. става професор в Харковския университет) отделя особено внимание на уреждането на дружеството и най-активно изпраща материали за "Списанието". Дванадесетата книжка от "Периодическото списание" излиза през 1876-та. Настъпилите съдбоносни събития за България - Априлското въстание и Руско-турската война, естествено парализират дейността на дружеството.
Едва след подписването на Берлинския договор (13 юли 1878 г.) се свиква главно събрание на Книжовното дружество - 28 ноември с.г. На събранието се взема решение дружеството да се премести в София и там да се възобнови дейността му по неговата програма "под непосредствения върховен надзор и ръководство на г. М. Дринов".
Но едва след три години се осъществява първото заседание в зданието на Народната библиотека (Буюк джамия), под председателството на Дринов. Држеството започва да получава държавна издръжка.
Последното заседание, което ръководи Дринов, е през 1884 г. - "На 29 юли, в неделя, в големия салон на гимназията и в присъствието на Княз Александър Батенберг, стана тържествено заседание на Книжовното дружество. Председател на управителните заседания бе избран Дринов, който ги ръководеше с авторитет и такт" (Крачунов, Кр., Марин Дринов, 1938, с. 30). Той изразява мнение да не се правят по случая "банкети с фракове", ами да се издаде от Българското книжовно дружество "Сборник" за осветление на българските наречия, обхващащи всички земи, където се говори български език.
Предложението му се подкрепя от Иван Ев. Гешов и впоследствие от всички присъстващи.
Като председател на управителния съвет Марин Дринов взема живо участие при изработването и приемането на нов устав на Българското книжовно дружество. Параграф Първи гласи: "Цел на Българското книжовно дружество, което има седалището си в Средец, е всестранно изучаване на България, развиването на българската книжнина, разработването и разпространението на науките изобщо. То се разделя на 3 клона: а/ клон историко-филологически; б/ клон за природните и медицински науки; в/ клон за държавните науки" (Пер. сп. 1884 г., N 10, с. 145).
Така с главното сътрудничество на проф. Марин Дринов през 1884 г. окончателно се заздравява Дружеството и се устремява към народополезна дейност с изключителни успехи.
След заминавмането си на 13 септември 1884 г. от България, проф. Дринов се отдава на преподавателска и научна дейност в Харковския университет, но не спира да се интересува от дейността на Дружеството.
Академиите на науките в Русия (Петербург), Чехия (Прага), Полша (Краков) и Хъвратско (Загреб) избират именития българин от Панагюрище за свой член.
Марин Дринов свързва Българското книжовно дружество с научния свят.
На 28 февруари 1906 г. проф. Марин Дринов умира. По повод смъртта му председателят на Българското книжовно дружество д-р Димитър Моллов изказва съболезнованията на Дружеството с телеграма до съпругата му Маргарита Ивановна: "Известието за смъртта на Вашия съпруг и многозаслужил син на България дълбоко опечали членовете на Българското книжовно дружество. Незабравимите заслуги на покойния към Дружеството като негов основател и член правят скръбта двойна за нас".
Българската академия на науките, която в 1869-а започва своето съществуване скромно, като Книжовно дружество, под ръководството на проф. Марин Дринов - историк и пръв министър на Народното просвещение, извървя дълъг, стръмен път, за да стане мощен двигател на научните постижения на България, който трябва да бъде опазен от посегателства в името на българската нация на духа и българската държавност!
"Нова Зора", брой 9 от 7 март 2006 година, По повод 100-годинишнината от смъртта му
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
