Несебър е малък град в Източна България, един от най-старите градове в Европа. Разположен е на малък полуостров на Черно море между градовете Бургас и Варна. Градът е основан от траките 3000 години пр.Хр. През средните векове бил един от най-богатите на архитектурни паметници град. Градът и днес носи романтичния дух на старата Месемврия. Десетките църкви и паметници в Несебър са образци на архитектурното и художествено влияние на гръцката, римската и византийската епоха и привличат ежегодно хиляди поклонници и туристи. През 1983 година Несебър е включен в Списъка на световното културно и природно наследство.
Основа на град Несебър е тракийско рибарско селище, наричано от траките Менабрия, което значи градът на Мена (основател на селището). През VI в. пр. Хр. той става колония на мегарци от древна Гърция, преселени от Византион и Калхедон. Остава единствената дорийска колония по цялото Черноморие, тъй като останалите са типично йонийски.
Гърците го наричат Месамбрия и той става голям и добре укрепен град-държава с естествена защита откъм морето и сушата. Изграден е водопровод и канализация, крепостни стени, амфитеатър, множество култови постройки, най-личната от които бил храмът на Аполон. Оформя се като търговски център, в който се изсипват стоки от целия Егейски и Средиземноморски басейн. Откритите при разкопки предмети свидетелстват за оживена търговия с целия стар свят.
Градът поддържа отлични взаимоотношения със съседните тракийски племена и сече собствени монети още от V в. пр. Хр. След два века дотолкова се разраства, че основава собствена колония - Навлохос, близо до Обзор. Цялото землище между днешните Несебър и Обзор било житница, която давала храна не само на двете колонии, но и продукт за размяна и износ. През I в. пр. Хр. градът пада под римска власт, като се предава на легионите на Марк Лукул, за да не бъде разрушен. Тогава започва да се изгражда и втората колония на Месамбрия, на юг от нея - Анхиало (днес Поморие).
През ранното средновековие градът възстановява крепостните си стени и до 812 г. е част от Византия. През тази година е превзет почти без битка от българския кан Крум и оттогава е включен в територията на България. Множество пъти той минава от византийски в български ръце и обратното. Най-голям разцвет достига при царуването на Иван Александър, когато се разраства дотолкова, че заема огромна част и от сушата, вън от полуострова. Горе-долу в този период са построени повечето несебърски църкви, които и до днес красят по неповторим начин града. Днес, според световната статистика, Несебър е градът с най-много църкви в света на глава от населението.
През 1366 година рицарите на Амадеус Савойски превземат и плячкосват града, а после го продават за 15 000 златни дуката на Византия. През 1453 г., малко след падането на Константинопол в турски ръце, градът е превзет от Османската империя и запада. Освобождението го заварва като малко порутено рибарско селище, с развито лозарство по меките хълмове над града.
Днес Несебър е един от предпочитаните курорти и такъв се оформя още от началото на века. Строи се новият град, много почивни станции, големи и малки хотели, модерна база за туризъм и развлечения. Реставрират се старините, строят се нови къщи в стар стил.
На трийсет километра северно от Бургас картината на монотонния пясъчен бряг внезапно се нарушава от остров. Едва когато човек наближи мястото, ще види, че широк няколко метра провлак свързва тези 300 декара сред морето с континента.
Първото укрепено селище тук изграждат траките още през VII век пр.Хр. То е строено от ломен камък без спойка. През VI в.пр.Хр. вождът Мена сключва споразумение с гърци дорийци и така възниква полис, който получава името Менабрия - "Градът на Мена". Гърците го произнасят като Месамбрия и с това име той влиза в историята.
Дорийците са самотни в Черно море. Всички останали гръцки градове-държави са основани от йонийци, които и в земите на Елада постоянно враждуват с обитателите на Пелопонес. Затова месамбрийци изграждат яка крепостна стена, следвайки бреговата линия на острова. Внушителни останки от нея са открити на северозападния бряг. Тя е изградена от огромни бели квадри, поразявала е пришълците и респектирала всеки нападател. Затова градът в течение на пет столетия не е превземан от враг в епохата на античността.
А врагове Месамбрия е имала предостатъчно - тракийски царе, елински владетели, гети и бастарни. Но най-големият й враг е била Аполония, основана от йонийците на срещуположния Созополски полуостров.
През II век пр.Хр. Аполония и Месамбрия се вплели в решителна и безпощадна война помежду си. Флотът на Месамбрия атакувал Анхиало и го превзел. След това била обсадена Аполония. За неин късмет дошъл на помощ флотът на Истрия (друга йонийска колония в днешна Румъния). Нападателите били разгромени, а йонийците дебаркирали в Анхиало. Те преодолели крепостните му стени и избили защищаващите ги месамбрийци. След това била обсадена и Месамбрия, чиято крепост обаче издържала на атаките.
През 72 г. пр.Хр. обаче твърдината сама отворила порти пред римските легиони на Марк Лукул. В дълбокия тил на Римската империя Месемврия живяла спокойно четири века и занемарените крепостни стени рухнали. Затова когато варварите започнали да кръстосват тези земи, в края на V и началото на VI век, били издигнати нови зидове, следващи нова линия. Стената е изградена от едри, грубо обработени каменни блокове с пояси от червени тухли. Мощни кръгли кули подсилвали стената по фронта срещу континента, където била главната порта.
За пръв път Месемврия става български град през 705 г., съгласно споразумението на хан Тервел и император Юстиниан II. Пристанището на града било главната търговска врата на България към света, и това е описано дори в сагите на викингите. Загубата му през втората половина на VIII век била почувствана особено остро. Затова хан Крум, веднага след победата във Върбишкия проход над император Никифор, се насочил към Месемврия. Той намерил начин да разположи обсадни машини, които разрушили част от стената по фронта откъм континента. В Месемврия българите пленили и трийсет огнехвъргачки - тайното страшно оръжие на Византия, което изхвърляло т.н. "гръцки огън" (горяща течност, подобна на днешния напалм).
За управител на Несебър хан Крум назначил кавхан Иртаис, т.е. вторият човек в българската държавна йерархия. Фактът е още едно потвърждение за огромната роля на града за България. Търговско пристанище и важна крепост, бранеща подстъпите към Стара планина в най-ниската й част от византийски десанти. Това ще бъде ролята, значението и стойността на Несебър, както вече се наричал градът, чак до 1366 г. Тогава, под командването на кефалията Калоян, крепостта и защитниците й се съпротивляват 17 дни срещу рицарите на граф Амедео Савойски, но накрая са принудени да отстъпят пред огромното числено превъзходство на противника.
Първият български управител на Несебър е бил кавхан Иртаис, а последният е носил царското име Калоян. На една запазена икона пък четем името на вуйчото на цар Иван Александър. Явно градът е бил винаги управляван от висши български аристократи.
Тази теза се потвърждава от писмо на гръцки монаси от месемврийски манастир от 1331 г. В него те пишат, че се надяват царят да ги дари със земи и пари, както правила прабаба му Сабина, когато живяла в Несебър. Сабина е прабългарско дохристиянско име - през VIII век имаме и хан Сабин. Думата "прабаба" означава прародителка от неопределено историческо време. Очевидно опитните в подобни ласкателства и венцехваления Божи угодници са "правели вятър" на българския цар за древния му родов корен, надявайки се да изкопчат от него колкото се може повече земни блага. Но при всички случаи е ясно, че в Несебър още по време на Първото българско царство е живяла наша аристократка от висок ранг.
Проф. Божидар Димитров
Вестник "Стандарт" 27 Март 2006 година
Виж също: