Вси светии  

 

 

Св. преподобна Домника дякониса

† ок. 474 година

Чества се на 8 януари (21 януари стар стил)

 

Тропар на преподобна жена, глас 8

На тебе, майко, който е верен, ще се спаси,
защото като си взела кръста, последвала си Христа и, вършейки дела, си учила:
да се презира, прочее, плътта, защото прехожда,
а да се стараем за душата, безсмъртното творение,
затова и са ангелите заедно ще се възрадва, преподобна, твоят дух.

Виж също:

 

 

Житие на св. преподобна Домника

През време на император Теодосий Велики (379-395 г.) и на патриарх Нектарий (381-397 г.) в Цариград пристигнала от Картаген благородната девица Домника заедно с приятелката си Мавра и трите им прислужнички. Петте девойки били езичници и всички силно желаели да се покръстят. За тях получил Божие внушение светият патриарх. Затова той не само извършил св. Кръщение над тях, но и ги посветил за дякониси. А император Теодосий Велики, който палагал старания да отслаби езичеството и който покровителствал християнстовото, им подарил земя край брега на морето зад чертите на града. Там Домника и Мавра построили два манастира, които станали школи за млади християнки.

С пламенна ревност преподобна Домника се предала на аскетически подвизи, като изнурявала тялото си със строг пост и усилен труд, и достигнала до високо духовно съвършенство, осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. Тя лекувала болни, предсказвала бъдещето, имала власт над природните стихии, събуждала мисли за вечността дори в лекомислените жители на безгрижната столица.

Св. Домника доживяла до дълбока старост, узнала предварително деня на собствената си смърт и умряла през време на няколкомесечното царуване на Лъв († 474 г.).

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

В памет на преподобна Домника

Като езичница, заедно с още четири девици, света Домника пристигнала от Картаген в Цариград по времето на император Теодосий Велики*. Тя горяла от силно желание да приеме християнството и да живее по правилата на чистата небесна вяра.

Цариградският архиепископ свети Нектарий** получил за нея специално откровение. Затова, след като я приел, не само я сподобил със свето Кръщение, но я направил и диакониса.

Император Лъв й подарил земя извън града. Там света Домника основала манастир в чест на свети Захарий, събрала около себе си девици и заживели, подвизавайки се в пост. Извършила немалко чудеса: спасила мореплаватели, застрашени от морска буря, като изляла в морето масло, благословила и вълнението спряло. Имала и дар на пророчество, защото предсказала кончината на царя. Веднъж видяла как слязъл ангел от небето и осветил водата, получавала и други откровения за Божествените тайни.

Светицата починала в мир в дълбока старост, като доживяла възкачването на трона на Лъв и Зенон*** и предсказала времето на своето отшествие при Господа.

* Теодосий Велики - римски император от 379 до 395 г., в чието царуване християнската вяра била окончателно утвърдена в Римската империя.

** Св. патриарх Нектарий управлявал Константинополската църква от 381 до 397 година. Преди да заеме епископската катедра бил сенатор и се приготвял да приеме кръщение. Бил кръстен веднага след избирането му. Паметта му се чества в събота сиропустна.

*** Има се предвид император Лъв II, който царувал по-малко от година (в 474 г.); император Зенон царувал от 474 до 491 годинаРечник. Св. Домника починала през първите години на управлението на Зенон, около 474 година. Тъй като тя пристигнала в Константинопол не по-рано от 385 г., и тъй като по това време била не по-малко от 20 г. (защото патриарх Нектарий счел за възможно ръкополагането й за дякониса), то св. Домника е починала на възраст повече от 100 години.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com