Вси светии  

 

 

Св. Лъв Катански

† ок. 780 година

Чества се на 20 февруари

Блажи се - риба и млечна храна

 

 

Кондак, глас 8

Якоже светильника превелика церковь имать всеблаженне,
тебе паче солнца сияюща, юже твоими молитвами сохрани блаженне,
непобедиму и непоколебиму от ереси всякия,
и нескверну, яко приснопамятный.

Църквата те има за превелик светилник, всеблажени,
сияещ повече от слънцето; съхрани я с твоите молитви, блажени,
непобедима и непоколебима от всякакви ереси,
и нескверна, като вечнопаметен.

По-долу:

 

 

Житие на св. свети Лъв Катански

Свети Лъв бил родом от Равена (Северна Италия). Той бил син на знатни и благочестиви родители и получил добро образование.

Лъв преминал всички степени на свещенството. Той бил избран за епископ на град Катана (остров Сицилия), който се намирал близо до известния вулкан Етна. Като епископ св. Лъв се проявил със своето изключително милосърдие: грижел се за сираците, вдовиците, бедните, болните, странниците. Той усърдно проповядвал и поучавал своето паство на закона Господен.

За високите си добродетели и възвишен духовен живот той бил удостоен с чудотворна сила. Неговото чудотворство било известно и в императорския дворец.

В дълбока старост св. Лъв Катански се преставил в Господа и бил погребан в църквата на света мъченица Луция. Той светителствал през годините 886-919 – времето на византийския император Константин Багренородни и българския цар Симеон Велики.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Житие на светия наш отец Лъв, епископ Катански

Божият угодник Лъв, син на благородни и благочестиви родители, произхождал от областта Равена (италианска провинция на адриатическото крайбрежие, бел.ред.). Заради своя чист живот и разум той бил удостоен последователно с всички свещени степени, а след като блаженият Савин, епископ на Катания, се преставил, по Божия воля бил възведен на епископския престол. Град Катания се намира на остров Сицилия, близо до планината Етна, която и сега продължава да изхвърля огнена лава.

С приемането на епископския престол свети Лъв поел и всички трудове, които съпътствали новия му сан. Грижил се за сирачета, бедни, вдовици, болни, странници. Хранел ги и ги обличал със средства на църквата, лекувал недъзите им с молитвите си. Бил милостив отец към чадата си и верен пастир на стадото си, но за бесовете и техните слуги бил страшилище, както лъвът за вълците.

 

 

По онова време в Катания живял някой си влъхв на име Илиодор, син на вярващи в Христа благочестиви родители. Самият той бил кръстен със свето Кръщение, но впоследствие тайно се отрекъл от Христа и започнал да служи на бесовете, след като един иудей го научил да чародейства. Той смятал себе си за християнин, но всъщност бил езичник, слуга на бесовете и голям влъхв. Не бил по-различен от древния влъхв Симон, когото с молитвата си светите върховни апостоли Петър и Павел предали на смърт. Приличал във всичко на него. Със своята магьосническа сила правел поразителни чудеса. Внушавал на хората, че по сухото, през пътища и хармани текат реки, така че гражданите от двата пола си сваляли дрехите сред града и прекосявали, както им се струвало, реки. Превръщал камъни в злато, но не за дълго. С магьосническата си сила причинявал на търговците по тържищата големи загуби. С чародейства така възбуждал за плътски грях благородните девици, дъщери на честни и видни граждани, че те забравяли срам, напускали дом и родители и се щурали от място на място заради плътско наслаждение.

    * Лъв III Исаврянин (717-741); неговият син Константин царувал от 741 до 775 година.

Когато игемонът Луций донесъл за него на цар Лъв и на сина му Константин Багрянородни*, те заповядали да го хванат, но Илиодор сам се предал в ръцете на онези, които дошли да го търсят. Качили го в Катания на един кораб и същия ден корабът пристигнал в Цариград, като за един час изминал такова разстояние, каквото биха могли да си представят само хора, които са прекосявали с кораб морето от Сицилия до Тракия. Завели го при царя и неговия син, които го осъдили на смърт, но той веднага станал невидим пред очите им и се появил отново в Катания. Втори път го отвели в Цариград и го осъдили на посичане с меч, но влъхвът пак станал невидим в мига, когато войникът издигнал над главата му меча и замахнал да я отсече. Мечът разсякъл само въздуха. Магьосникът пак се появил в Катания.

 

Често Христовият светител убеждавал Илиодор да се откаже от злите си дела, да се разкае и да се обърне към Бога, но било невъзможно да го уговори, както негърът не може да стане бял и твърдият камък да се превърне в мек восък. Нечестивецът не само че не се поправил, но замислил нещо, още по-лошо: насочил магьосническата си сила срещу Божия архиерей в желанието си да се надсмее над него.

В един тържествен празничен ден в присъствието на народа светителят отслужвал със своя клир Божествена Литургия. В храма влязъл и влъхвът Илиодор, който лицемерно се представял за християнин и тайно започнал да чародейства. В резултат на това едни от хората започнали да тропат в църквата като коне и да ръмжат като животни, други се кикотели неудържимо, а трети се нервирали. Магьосникът се похвалил, че може да накара самия епископ с презвитерите и клириците да прекрати службата и да започне да подскача и танцува, сякаш под звуците на музика.

Като разбрал замисъла му, Божият светител преклонил колене пред Божия престол, помолил се усърдно, станал, излязъл от олтара, метнал омофора си на врата на магьосника и така го вързал. Извел го от църквата и сред града заповядал да донесат много дърва и да накладат голям огън. Когато това било направено, светецът разпитал Илиодор за всичките чародейства и злини, които бил сторил, и както го държал свързан с омофора, влязъл с него в огъня, сред пламъците, без да го изпуска, и не помръднал от мястото си, докато нечестивецът не изгорял напълно. После Божият архиерей Лъв се върнал в църквата и довършил Божествената служба.

Това дивно чудо хвърлило в ужас всички, защото, докато държал влъхва сред пламъците, самият светител не само че не пострадал от огъня, но и светителското му облачение не било докоснато от пламъците: росата на Светия Дух го обкръжавала и го пазела сред пламъка.

Мълвата за чудото обиколила краищата на земята. Като научили за станалото, царят и синът му приели с големи почести светеца в Цариград, паднали пред нозете му и просели неговите молитви. На влизане в двореца блаженият носел в одеждата си горящи въглени, които изобщо не я прогорили.

 

Този велик Божий угодник извършил и много други чудеса: чрез него слепи проглеждали, болни се изцелявали, бесове били пропъждани. С молитва разорил идолско капище и съборил идолите му. Преставил се на Господа в почтена старост.

По това време една кръвоточива жена от сенаторски род дошла от околностите на Сиракуза в Катания при светеца. Тя страдала отдавна от болестта и лекарите вече се били отказали да я лекуват. Като чула, че с молитвата си епископ Лъв лекува болни, се запътила при светителя, за да се помоли за нея. На влизане през градската врата чула погребален звън. Попитала кой е починал и й отговорили, че се преставил свети епископ Лъв. Изпълнена с дълбока скръб, жената отишла при покойния и щом се докоснала до одъра му, кръвотечението веднага спряло и тя оздравяла напълно.

Святото тяло на епископа било положено в църквата на света мъченица Лукия, построена от блажения Лъв. От мощите на Христовия светител изтичало благовонно миро, което изцелявало всякакви недъзи за слава на Христа, Нашия Бог.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com