Вси светии  

 

 

Св. свещеномъченик Симеон, епископ Персийски

IV век

Чества се на 17 април заедно със Св. Акакий Мелитински

 

По-долу:

 

 

Житие на св. свещеномъченик Симеон, епископ Персийски

През ІV век срещу християните в Персий било предприето жестоко гонение. Персийският цар Сапор ги подозирал в държавна измяна. Той бил във враждебни отношения с византийския император. Езическите жреци и юдеите в Персия поддържани подозрението на царя и го уверявали, че Ктезифонският епископ Симеон съобщава на гърците всичко, що става в Персия. Сапор започнал жестоко да притеснява християните. Той ги облагал с тежки данъци, ограбвал и събарял християнските храмове. Веднъж заповядал да доведат при него епископ Симеона, човек благочестив и уважаван и от езичниците за високите му добродетели. Двама свещеници – Авделай и Ананий – придружавали епископа.

Сапор започнал да убеждава Симеона да се отрече от Христа и да се поклони на слънцето, както правели жителите езичници в Персия. Той му обещавал голяма награда, ако изпълни волята му, а в случай на непослушание заплашвал да избие всички християни в царството си. Симеон не само отказал да изпълни волята на царя, но му не засвидетелствал и дължимата почит. Разгневен от това, Сапор запитал епископа:

- Защо ти не ми се покланяш, както ми се покланяше досега?

- По-рано на съм довеждан при тебе така, както съм доведен сега. Тогава ти се покланях и ти отдавах подобаваща чест на царското ти достойнство. Но сега, понеже ме задължаваш да се отрека от мой Бога и да отстъпя от вярата си, аз не мога да ти се поклоня, защото ти си враг на моя Бог – отговорил спокойно епископът.

Този отговор разгневил много Сапора и той заповядал да отведат Симеона в тъмница. Когато излизал от двореца, епископът срещнал бившия учител и възпитател на царя, стареца Устазад. При тази среща Устазад де поклонил почтително на Симеон. Но като знаял, че Устазад, който по-рано бил християнин, променил вярата си, за да угоди на царя, епископът не отговорил на поздрава и поклона му, а започнал да го изобличава затова, че отстъпил вярата си. Устазад дълбоко се разкаял и горко заплакал.

- Как ще се явя пред моя Господ, от Когото се отрекох? – нареждал той. – Ето, и Симеон обърна от мене лицето си; той се гнуси от моето отстъпничество. А как ще погледне на мене моят Създател?

Старецът безутешно скърбял.

Като узнал за това, Сапор повикал при себе си обичния си учител и го запитал за причината на неговата скръб.

- Да не си преживял нещо неприятно в моя дворец?

- Не съм преживял нищо неприятно в царския ти дом – отговорил Устазад, - но по-добре щеше да бъде за мен да претърпя най-големите беди и скърби, отколкото да чувствам това, което сега къса сърцето ми. Защо не умрях преди да се отрека от Бога, Създателя на всички твари, и да се поклоня на Неговото създание? В желанието си да ти угодя аз лицемерех пред тебе. Затова аз заслужавам наказание по две причини: първо – загдето отстъпих от моя Бог и второ, че дълго време те лъгах. Но кълна се пред Бога, Създателя на небето и земята, че вече няма да извърша такъв грях. Вече няма да преклоня колената си пред слънцето, което е Божие съдание, но ще се покланям на самия Създател вовеки.

Като чул тези думи, Сапор се учудил от неочакваната промяна у своя учител и още повече се разгневил срещу християните. Той ту молел стареца да не унижава езическите божества, да не безчести себе си и да не наскърбява царския дом, ту го заплашвал с наказания, ако не се вразуми. Устазад обаче останал непоколебим и твърдо изповядал и проповядвал името Христово. Не дали резултат нито молбите, нито заплахите. Най-после Сапор осъдил на смърт своя учител и възпитател.

Преди смъртта си Устазад извикал един свой приятел и го помолил да каже на Сапора от негово име следното:

- Помни, че от младини аз служех на твоя баща, а после и на тебе. Не говоря за всички мои услуги, защото те ти са известни. Сега те моля за една милост. Заповядай да се разгласи пред всички защо умирам аз. Нека управниците и народът знаят, че аз съм осъден на смърт не за някакво престъпление, но затова, че съм християнин и не се отричам от своя Бог.

Царят изпълнил молбата на Устазад. Той смятал, че като видят, че не е пощаден и престарелият му възпитател, всички ще се изплашат. Устазад пък искал по този начин да ободри християните, които скърбели за неговото отричане от Бога и да им вдъхне повече мъжество и твърдост. Присъдата била изпълнена. Отсекли с меч главата на Устазад и обявили пред целия народ, че той е наказан за изповядване на християнската вяра.

Епископ Симеон, който бил още в тъмницата заедно с много свещеници и християни, научил за смъртта му. Всички се зарадвали и благодарили на Бога, Който повикал грешника към покаяние и го удостоил с мъченически венец.

Скоро след това епископ Симеон отново бил повикан от Сапора и, както по-рано, твърдо изповядал своята вяра. Разярен от упоритостта на християните, царят решил да употреби крайни мерки. Той заповядал всички християни, които се намират в затвора, да бъдат убити в същия ден, в който се възпоменават кръстните страдания на Иисуса Христа. На Разпети петък извели из тъмницата около сто християни и ги закарали на определеното място, където трябвало да бъдат убити. Между тях имало и няколко свещеници и дякони, както и други свещенослужители. Съгласно царската заповед всички трябвало да бъдат убити пред очите на епископ Симеона, а него да убият последен. Преди да бъдат убити, един от жреците се обърнал към осъдените на смърт християни и високо извикал:

- Ако някой от вас иска да остане жив, нека се поклони на слънцито и ще бъде освободен.

Нито един не се отзовал на тези думи. Всички предпочели да умрат за Христа и да придобият вечен живот. Те изслушали благоговейно съветите на светие епископ Симеон, който им говорирл за Бога, за Небесното царство и за вечния живот. След като били избити всички пред очите на Симеон, най-после и той преклонил главата си и бил посечен с меч.

Един от осъдените свещеници проявил известно колебание и страх. Тогава един царски чиновник, който присъствал там, извикал:

- Не бой се, старче, затвори очите си, бъди мъжествен и скоро ще видиш божествена светлина.

Езичниците разбрали, че този чиновник е християнин. Той бил хванат и отведен при царя, пред когото изповядал вярата си в Христа. Царят го осъдил на страшна, мъчителна смърт. Заедно с него била умъртвена и дъщеря му.

След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата държава. Но той скоро се убедил, че направил грешка. Неговата заповад не изплашила християните. Историците разказват, че те на тълпи отивали при съдиите, без страх изповядвали своята вяра и готовността си да умрат за Христа. Една година след смъртта на епископ Симеон, на Разпети петък, а след това и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа смърт. Между тях се намирал един любимец на царя, Азат. Царят съжалявал за него и искал да го спаси, но не могъл да направи изключение, и Азат бил убит. След това Сапор малко смекчил своето жестокосърдие и заповядал да избиват само епископите и свещениците, а обикновените хрлистияни да не се преследват. След известно време обаче гонението било възобновено със страшна сила. Изобщо през дългогодиншното си царуване Сапор на три пъти предприемал гонение срещу християните. Тези гонения продължили около двадесет години.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Страданието на свети свещеномъченик Симеон, епископ Персийски

Когато броят на християните в Персия се увеличил много и те имали свои църкви, епископи, свещеници и дякони, езическите магьосници, виждайки това, изпаднали в голяма ярост и силен гняв срещу християните. Магьосниците, които произлизали от най-древните влъхви, били защитници и пазители на нечестивото персийско лъжеверие. Заедно с тях срещу християните се вдигнали и иудеите, вечните врагове на християнството. Като се наговорили с влъхвите, подучили персийския цар Сапор да повдигне гонение срещу християните. А още преди това били оклеветили пред него свети Симеон, епископът на града СелевкияРечник - Ктезифон, като казали, че този християнски епископ е враг на персийското царство и дружи с гръцкия цар, на когото донася за всичко, което става в Персия.

Тогава цар Сапор първо наложил на християните голям и много тежък данък и заповядал на строги мъже да следят за плащането на данъка. После той започнал открито да умъртвява свещениците и Божиите служители, започнал да граби църковното имущество и да разрушава самите църкви, като ги сривал до основи; а епископ Симеон, като мним враг на персийското царство и противник на нечестивото персийско суеверие, заповядал да хванат и заведат при него на съд.

Според царското разпореждане довели при царя свети Симеон заедно с двама свещеници, Авделай и Ананий.

Царят започнал да го убеждава да се поклони на слънцето и му обещал за това много подаръци и почести, като го заплашвал, че в противен случай ще изтреби напълно християнството от своето царство. Но когато царят видял, че светецът е мъжествен и нито ласките, нито заплахите могат да го склонят към нечестието, заповядал да го хвърлят в тъмницата.

След известно време, когато бил повикан за втори път при царя, свети Симеон с много дръзновение говорил пред него за християнската вяра и не пожелал да се поклони на слънцето, а също и да се преклони пред царя.

Тогава царят се разгневил и заповядал всички християни, които са в тъмниците и в окови, да бъдат изведени и умъртвени в деня на спасителните страдания на нашия Господ Иисус Христос. Изведените на смърт били сто на брой, сред които имало много свещеници, дякони и клирици. Всички те били осъдени от царя на посичане с меч пред очите на Симеон, а накрая трябвало да бъде умъртвен и Симеон. Когато водели вързаните християни на смърт, старшият от влъхвите гръмогласно възклицавал:

- Ако някой от вас иска да остане жив, нека заедно с царя да се поклони на слънцето и веднага ще бъде пуснат на свобода.

Но нито един от християните не отвърнал на неговия призив, защото никой не искал да предпочете временния живот пред вечния, но всеки с радост искал да умре за Христа, Който дава живота. А светият епископ насърчавал всички към безстрашно претърпяване на мъченията и смъртта, като ги наставлявал със слова от свещеното Писание и ги подкрепял да понесат страданията с надежда за вечния живот в Небесното Царство. И те всички били посечени с меч. А след това и свети Симеон, пастирът, който изпратил пред себе си своето словесно стадо при Христа, Началникът на пастирите, сложил главата си под меча и отишъл при Господа. Заедно с него били умъртвени и двамата презвитери Авделай и Ананий, които били възрастни на години.

Когато дошъл ред на Ананий да преклони глава под меча, той се уплашил и започнал да трепери от страх. Но един знатен мъж, на име Фусик, който стоял край него, началник на всички нисши служители в двореца, който тайно изповядвал хрстиянството, като видял, че свещеник Ананий се е изплашил от посичането с меч, възкликнал, като се обърнал към него:

- Не се бой, старче! Затвори очи и бъди твърд, защото веднага ще видиш Божествената светлина.

Едва изрекъл това, този мъж бил признат за християнин; като го заловили, го отвели при царя. А той безстрашно изповядал, че е християнин, и се отрекъл от нечестивата персийска вяра.

Като слушал думите му, царят силно се разгневил и заповядал да го умъртвят, но не чрез посичане с меч, а по някакъв друг мъчителен начин. Като разрязали шията му, извадили оттам езика и го отрязали, след това одрали кожата от цялото му тяло; и в такива мъки бил умъртвен светецът.

По същото време хванали и дъщеря му, девойка на име Аскитрея, и след мъчителни изтезания умъртвили и нея. Тогава били умъртвени и мнозина други изповедници на вярата в Господа Мисуса. Една година след това събитие също на Велики Петък, бил умъртвен свети Азат скопецът, най-любимият царски слуга, и с него хиляда свети мъченици. Светата Църква изчислява броя на убитите за Христа за цялото това време на хиляда сто и петдесет души. Църковните историци Созомен и Никифор Калист в свои те съчинения разказват, че по това време били умъртвени безбройно множество християни, в самия ден на Христовите страдания и в деня на светата Пасха. Защото едва излязла заповедта на нечестивия цар Сапор - да се умъртвяват християните в неговата страна - и вярващи и от двата пола, стари и млади, сами бързали да излязат от домовете си и без страх се предавали на смърт, като умирали с радост за своя Господ.

А когато бил умъртвен свети Азат скопецът, царят много съжалявал за него, тъй като силно го обичал, и затова заповядал да прекратят убийствата; предписал само на влъхвите си да издирват и да предават на мъчения учителите и наставниците на християните, епископите и презвитерите, а останалите християни наредил да се щадят. А ние, като почитаме паметта на всички свети мъченици, прославяме Основоположника на подвизите и Този, Който дава венците, Христос, нашия Спасител, прославян вечно с Отца и Светия Дух. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com