Вси светии  

 

 

Свв. преподобни Исаакий, Далмат и неговия син Фавст

V - VI век

Честват се на 3 август

 

Кондак

От поста просияли като светила и потъпкали ереста с вяра,
да възхвалим с песни Исаакий и Фавст с Далмат като Христови угодници,
Него молещи за всички нас.

Тропар на преподобен, глас 8

На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа
;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.

По-долу:

Виж също:

 

 

 

Житие на св. преподобни Исаакий, Далмат и Фавст

Преподобний Исаакий, Далмат и синът на Далмат – Фавст се подвизавали в манастира, основан от император Теодосий Велики (император 379-395) близо до Цариград. За преподобни Исакий е разказано вече в житието му на 30 май. След неговата смърт игумен на манастира станал монах Далмат. Той отначало бил войник на царска служба, а след това приел монашество и със сина си Фавст се поселил в манастира. Далмат така се прославил със своите подвизи на въздържание и благочестие, че самият манастир взел по негово име да се нарима “Далматски”.

В първата половина на V в. Църквата била силно развълнувана от ереста на НесторийРечник, който учил, че Пресвета Дева не следва да се именува Богородица, понеже тя родила не Бога, а обикновен човек, с когото само по-късно се съединило Божеството. Бил свикан Третият вселенски събор в Ефес. Несторий имал много приятели и привърженици, които съставили заедно с него отделен събор. Чрез лъжливо изложение на цялото дело те измамили император Теодосий Млади, който, след като подписал свалянето на Несторий, подписал и свалянето на неговите противници.

Това полутържество на ереста предизвикало в Цариград силно негодувание. Уважаваният от всички игумен на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение. Голямо множество народ окръжило двореца. Далмат всенародно прочел истинското изложение на Ефеския събор и истината възтържествувала.

Фавст, синът на Далмат, също така се прославил с благочестие, но за неговия живот подробности не са запазени.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

В памет на преподобните наши отци Исаакий, Далмат и Фавст

    [1] Теодосий Велики - император 379-395 г.

[2] Във втори гвардейски полк, които тогава се наричали схоларии.

[3] Дъщерите си.
 

Преподобни Далмат живял при царуването на Теодосий Велики [1], служел във войската [2] и се ползвал с уважението на царя. След това, презирайки всичко светско заради Бога, той оставил жена си и децата си [3]; вземайки със себе си само сина си Фавст, той отишъл при преподобни Исаакий, който имал обител близо до Константинопол; тук те били постригани в монашески чин от преподобни Исаакий и двамата водели богоугоден живот, постоянно спазвайки строг пост.

    [4] За богоугодния живот на преподобни Исаакий и великата му ревност по вярата, подтикнала го към безстрашно изобличение на нечестивия цар Валент, на когото предсказал гибел, и за блажената му кончина се разказва подробно в житието му на 30 май; желаещият може да го прочете там.

[5] Преподобни Исаакий починал в 383 г.

[6] Според други, по-достоверни сведения, преп. Далмат бил поставен за настоятел на обителта от патриарх Нектарий (381-397), а не от Атик (408-425).

[7] А след това, след като приел храна, 43 дена до празника Възнесение Христово той прекарал в екстаз, удостоил се с божествени видения и разказал на какви места се намирали трима братя от тяхната обител, които били на празника в църквата на Макавеите, с което си спечелил всеобща слава. Свети патриарх Прокъл (434-446), още докато преподобни Далмат бил жив, твърде много го хвали в писмо до Иоан Антиохийски.
 

Когато преподобният Исаакий [4] вече достигнал дълбока старост и почувствал приближаването на смъртта, повикал братята, давайки им последно наставление, и поставил за игумен преподобния Далмат, по чието име и самата обител по-късно била наречена Далматска [5].

Преподобният Далмат бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Атик [6]. Той прекарал живот, изпълнен с въздържание, и веднъж през Великия пост не вкусил храна в продължение на четиридесет дни [7]; с пост и молитва преподобни Далмат побеждавал бесовската сила.

    [[8] Еретиците несториани утвърждавали, че не следва да наричаме Пресветата Дева Мария Богородица, защото Тя е родила не Бога, а само човек, с когото, без Нейно участие, се съединило Словото Божие, предвечно родено от Отца; човекът Иисус, роден от Мария, бил само вместилище на Божеството и оръдие на нашето спасение; този човек, чрез слизането на Светия Дух, станал Христос, тоест помазаник, и Словото Божие пребъдвало в особено нравствено или относително съединение с него. Несторианската ерес била осъдена на III Вселенски събор в 431 г.

[9] Времето на смъртта на преп. Далмат не е известно с точност; можем само да кажем, че той живял още при св. Прокъл, патриарх Константинополски (виж бел. 7). Свети Димитрий Ростовски казва, че според неиздаденото житие на Исаакий, Далмат и Фавст, свети Далмат починал не по-рано от 90-годишна възраст на 2 август, бил погребан на 3 август при патриарх Прокъл, следователно след 434 г. и вероятно около 440 г.

[10] За живота на преп. Далмат не са се запазили подробности.

 

Той се подвизавал и против видимите служители на беса - еретиците несториани, хулещи Пречистата Божия Майка [8]: преподобни Далмат бил деен помощник на отците от Третия Вселенски събор в Ефес (431), заседавал при цар Теодосий Младши в Ефес, с това преподобни Далмат си спечелил любовта на царя и на светите отци, които го направили архимандрит на Далматската обител.

Отдавайки по този начин целия си живот на служене на Бога, преподобни Далмат отишъл във вечността в дълбока старост [9]. -

Преподобни Фавст, подобно на своя баща, бил велик подвижник, строго спазвал монашеските завети и особено поста [10]. Завършвайки земния си живот, той се преселил във вечните обители и в безсмъртния живот и бил причислен към лика на преподобните отци.

По молитвите на преподобните и богоносни наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com