Вси светии  

 

 

Св. пророк Авдий от Дванадесетте

IX в. преди Рождество Христово

Чества се на  ноември

 

По-долу:

Виж също:

 

 

Житие на свети пророк Авдий

Светият пророк Авдий бил родом от селището Витарама, близо до Сихем. Той служил при двора на израилските царе и бил домоуправител на цар Ахав.

От младини бил твърде богобоязлив и когато целият Израил отстъпил от Бога и започнал да се покланя на скверния Ваал, той тайно служел на Единия Истински Бог на Отците си, Който спасил Израиля от Египет и го превел през Червеното море като по суша. Когато беззаконната Иезавел изтребвала пророците Господни, Авдий взел сто пророка и ги скрил в две пещери по петдесет човека. Там ги хранил с хляб и вода по време на глада в дните на пророк Илия.

Веднъж Ахав повикал свети Авдий и му рекъл:

- Тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, дано нейде намерим трева, за да си прехраним конете и мъските и да се не лишим от добитъка.

И те разделили помежду си земята, за да я обходят: Ахав тръгнал отделно по един път, а Авдий тръгнал отделно по друг път. Когато Авдий вървял по пътя, ето насреща му идел свети Илия. Той го познал, паднал ничком и казал:

- Ти ли си, господарю мой, Илия?

Оня му отговорил:

- Аз съм. Иди кажи на господаря си: "Илия е тук".

Той казал:

- Какво съм виновен, че предаваш своя раб в ръцете на Ахава, за да ме убие? Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господаря ми да те търси; и когато му казваха, че те няма, той вземаше клетва от онова царство и народ, че не са могли да те намерят. А ти сега казваш: иди кажи на господаря си: Илия е тук. Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава и той не те намери, ще ме убие; а рабът ти е богобоязлив от младини. Нима не е казано на моя господар какво аз направих, когато Иезавел избиваше Господните пророци, как скривах в пещери сто Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с хляб и вода? А ти сега казваш: иди кажи на твоя господар: Илия е тук; той ще ме убие.

Тогава свети Илия казал:

- Жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще му се явя!

Свети Авдий отишъл да посрещне Ахава и да му обади за Илия. И когато Ахав срещнал Илия, Божият пророк го изобличил в неговото заблуждение, а сетне извършил велико чудо: свалил огън от небето върху жертвата и водата, както е написано в Трета книга Царства  (3Цар.18:4-8).

Като гледал това, свети Авдий се радвал заради всемогъщата сила на своя Бог, сърцето му пламтяло от любов към Него, горял от ревност за Него и още по-усърдно Му служел, изпълнявайки заповедите Му.

По-късно, когато Ахав умрял и син му Охозия наследил вместо него Израилското царство, Авдий бил на военна служба. Според свидетелството на свети Доротей и блажени Иероним той бил един от тримата петдесетници, които Охозия изпратил при пророк Илия. Двамина от тях изгорил огън, паднал от небето по думата на пророка, а третият, който бил именно Авдий, бил помилван. Той пристъпил със смирение към свети пророк Илия и го умолявал, казвайки:

- Човече Божий! Да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби - тия петдесетмина - пред твоите очи.

Затова Илия го пощадил, станал и отишъл с него при царя. Оттогава Авдий оставил царската служба, тръгнал след свети пророк Илия и се сподобил да получи дух на пророчество, понеже запазил и хранил Господните пророци и сам последвал пророка (4Цар.1:13-15). След смъртта си бил погребан при своите предци.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

Св. пророк Авдий

 

Книга на пророк Авдий

На еврейски [Авдий значи] Обадия 'служител на Повелителя'. [Това е] най-кратката от книгите Малки пророци и изобщо в целия Стар Завет (вж. Книга на пророк Авдий, ред.), но както казва блажени Йероним, "малък пророк по броя на стиховете, но не и по мислите" ("Коментар за книгата на пророк Авдий"). В ръкописите и преводите на Авдий съществуват различен брой варианти и "неясни" места. Стихове 1-6 от книгата съвпадат почти дословно с Йер 49:9-10, 14-16.

 

Исторически контекст

Пророчеството е почти изцяло насочено към царство Едом (Идумея). Идумейците се заселили в Палестина и основали своя държава в южните и планини преди израелтяните (ок. ХІV в. пр.Хр.). Приемат се от Израел за родствено по кръв племе, тъй като техният прародител Исав е брат на Яков (Бит 36:1). Във Втор 23:7 е казано: "Не се гнуси от идумееца, защото е твой брат" и също така там (23:8) е дадено разрешение да се приемат идумейците от трето поколение за пълноправни членове на старозаветната църква. Пророците поставят високо идумейския мъдрец (цар?) Йов (Ез 14:13-20), а книгата за него влиза в канона на Свещеното Писание.

Въпреки това историята на отношенията между Израел и Едом е белязана от съперничество и вражда. При Давид и Соломон Едом се намира в състава на Израелската монархия, след това се освобождава и скоро става васал на Асирия. По време на нашествието на Навуходоносор (597 г. пр.Хр.) идумейците преминават на негова страна и завземат част от Юдея (Пс. 136:7). По-късно след продължителни конфликти основното население на Едом приема юдейската вяра (ІІ в. пр. н.е.). Идумейците често заемат високи длъжности, а в лицето на Ирод Велики получават дори короната.

 

Съдържание и духовен смисъл

С устата на пророк Авдий Повелителят осъжда Едом за неговите престъпления. Напразно той разчита на планините с надеждата, че ще го защитят (3-4); той е притеснявал своя "брат", злорадствал е, виждайки неговите бедствия, посягал е на земите му, заради което сам ще бъде победен (1-14).

По-късно, когато Идумея се слива с Юдея, Едом става символ на вероломен брат, на апокалиптич. враг на старозав. църква; Едом между другото е бил наричан и Рим.

Ако първата част на книгата изобличава братоубийствената вражда, втората (15-21) е пророчество за Божия съд "над всички народи". Пророк Авдий предрича възстановяване на Св. земя, която в книгата му е праобраз на Божето царство. Авдий е първият сред пророците, при когото намираме пряко указание за това Царство: "И ще господства Яхве" (евр. ’ве хайта Яхве ха малуха’). Така Авдий провъзгласява нравствения световен ред, действащ в историята, която ще се увенчае с есхатологичното Царство.

 

Автор и време на написване

За самия пророк не е известно нищо. Повечето тълкуватели смятат, че е живял в периода след пленничеството. Паралелите с Иеремия и намеците за събития от неговото време могат да бъдат обяснени двояко. Или Авдий е включил в книгата си изречения на предшествениците си, или първата част е написана по-рано. Първото предположение е по-вероятно.

Православната църква чества паметта на пророк Авдий на 19 ноември.

Бирюков, Н. "Прор. Авдий и его книга", ЧОЛДП, 1894, № 1; Eп. Иоанн (Смирнов), "Св. пророки: Осия, Иоиль, Амос и Авдий", Рязань, 1874; Образцов, П.Е. "Св. прор. Авдий в его церк.-пророч. и библ. значении", Смоленск, 1867; Рыбинский, В.П. "Кн. прор. Авдия", К., 1909; Якимов, И. С. "Когда пророчествовал Авдия?", ХЧ, 1885, № 3-4; Childs, p. 411 сл.; JBS, v. 1, p. 443-5 (има библиография на чужди езици).

Александр Мень Словарь по библиологии (www.pravoslavie.org).
Превод Pravoslavieto.com на основата на превода на Павел Б. Николов.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com