|
Плаковският манастир се намира на 18 километра южно от град Велико Търново в Еленския Балкан в Стара планина (в посока към кр. Килифарево), близо до селата Плаково и Велчево, и само на около два километра от Капиновския манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец"
Манастирът е основан по време на Втората българска държава, вероятно през 1280 година, но не след дълго, при падането на България под турско робство, е бил разрушен, както много други манастири. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794) бил разграбван и опожаряван.
През 1835 година в манастира била организирана Велчовата завера, един от водачите на която е бил отец Сергий - бивш игумен на манастира. След потушаването на заверата манастирът отново бил разрушен. За това напомня голяма мраморна плоча под манастирската камбанария, чийто надпис гласи:
"Слава на героите, събрали се преди сто години и загинали за свободата на своя народ: Велчо Атанасов Джамджията от В. Търново, Иванаки Йонков Кюркчията от Враца, отец хаджи Сергий, игумен на манастира "Св. Илия", Кольо Гайтанджията от В. Търново, майстор Димитър от София, хаджи Йордан Брадата от Елена, даскал Андон Никопит от Македония и мнозина други родолюбци начело с кап. Георги Мамарчев от Котел, вдъхновител и организатор на заверата. Български народен комитет, София, Великден, 1935 г."
След потушаването на заверата Плаковският манастир бил отново опожарен.
Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 година, когато била построена манастирската църква "Св. Илия" - рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Тя е просторна (19x7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест масивни колони с капители и открит, засводен притвор. Над входната врата под нея неизвестен художник е изрисувал през 1852 г. Възнесението на пророк Илия, който е единствен стенопис в манастира.
През 1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги.
През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели.
Плаковският манастир е обявен за паметник на културата.
Pravoslavieto.com
Снимка от Плаковския манастир: © dexter на photo-cult.com
...Забравен от хората, Плаковският манастир "Св. Илия" се намира на 18 км южно от В. Търново, в северните склонове на Еленските височини от Средния Предбалкан. Манастирът е в близост до селата Плаково и Велчево. До него води път, който излиза от старопрестолния град и се отклонява вляво от първокласния за Ст. Загора към с. Присово. На около 3 километра след селото се завива надясно към с. Велчево.
Разбира се, по пътя няма и помен от указателна табела къде е Плаковският манастир. Ако човек не носи в колата подробна пътна карта, никога не би го открил.
Самият път е десетина километра, но тесен и с такава броеница от завои, пред които проходът Шипка изглежда като идеално място за обучение на шофьори любители. А от двете му страни се редят прекрасни картини, подредени в една невероятна предбалканска изложба.
До Плаковския манастир "Св. Илия" се стига изведнъж. Както си караш едва-едва и се радваш на природата, отпред изведнъж се изправят огромните манастирски порти, над които стърчи висока камбанария.
Още с влизането в двора настроението се сменя. Отвсякъде лъха на разруха. Висока гъста трева е превзела иначе широкия манастирски двор. Няма жива душа. Часът е 17,30 - време за молитва. Отправяш се към църквата с надежда поне там да срещнеш монаси и миряни. Към нея води тясна пътека от бетон, силно изровен от дъждовете. В двете миниатюрни градинки край нея клюмат няколко хербаризирани от сушата цветя. Десетина струпясали бездомни кучета допълват картината, заградена от жилищни и стопански сгради, върху които чернилката на времето е дамгосала своя отпечатък.
Стара волга и зил самосвал показват, че тук може би има живот. Само че манастирската черква се оказва пуста като всичко наоколо. Над църковната врата блести св. Илия в колесница с четири буйни коня, теглещи я към четирите посоки на света. Вътре на очи се набива олющеният покрив, от който дъждовете и снеговете са свалили не само боята, но и самата мазилка, изпод която на много места червенеят тухлите. Липсват стенописи, но това може би се компенсира от красивата дърворезба на иконостаса. Липсва дори и една горяща свещ, добре, че поне някой се е сетил да остави кибрит. Влизаш и действаш в църквата на пълно самообслужване.
Излизаме отегчени. Изведнъж ушите ни долавят непривичния за екстериора шум на чалга, който долита от една от жилищните сгради. Оттам излиза висок, зле облечен мъж, който леко се клати и дъха на нискокачествен алкохол. Отчето го няма и не се знае кога ще дойде, уведомява той с тон на човек, на когото внезапно са нарушили спокойствието. На опита да разберем нещо за историята на манастира отговаря: "Отчето знае всичко, но го няма". Между думкането на чалгата успяваме да разберем само, че в Плаковския манастир "отчето" е и игумен, и монах, и послушник - всичко. И може би точно затова липсва. След малко чуваме и любезната покана да посетим намиращия се само на 2 километра Къпиновски манастир, който бил много по-голям, красив и дори много по-добре поддържан. Което преведено ще рече - да напуснем Плаковския манастир по-скоро. Което, щем-не щем, правим...
Вестник "Стандарт", 12 октомври 2004 година, със съкращения
The "St. Prophet Ilya" Monastery of Plakovo lies in the north part of the Balkan range, close to the village of Plakovo, 18km south of Veliko Tarnovo.
According to legends, in the past, Tsar Ivan Asen built a big monastery. Remains of the old monastery church have been preserved up to the present day. During the ottoman invasion the old monastery was destroyed, and later it was reconstructed. During the slavery times the monastery was destroyed several times and in 1845, it was restored for the third time and the current monastery church was built as well. The church is unique monument of the Bulgarian religious architecture. Above the entrance gate, an unknown artist painted the unique scene of the ascension of "St. Prophet Ilia", with donors’ epigraphs. In 1856, Kolyu Ficheto built the big residential buildings and the 25.90 m high church tower. The church still keeps the icon of Jesus with the 12 disciples, painted by Zahari Zograf in 1845.
During the Turkish yoke, the monastery was an important spiritual and cultural center. A great number of old transcripts and books has been preserved. The monastery played an important role in the liberation.
Source: visitbg.net
Виж също:
www.Pravoslavieto.com