 |
|
Изглед от гр. Берат в Албания. Източник: autemsvetem.com
По-долу:
Виж също:
Албания е прекрасна страна. Връзката ни с нея е древна и неразривна, макар че днес сме забравили колко много неща ни свързват.
Тук е съхранен лъч от зората на светото Кирило-Методиево дело! Тук е областта Кутмичевица, Главиница, Девол - светли дири на учениците на светите братя Кирил и Методий. Тук св. цар Борис-Михаил Покръстител гради едни от най-хубавите си Божии храмове. Тук е седалището на Климент, епископ Велички, или св. Климент Охридски - "пръв епископ на български език", както е казал житиеписецът. Предполага се, че Величката епископия води названието си от името на град Величка - Велица, Белица, Белград - българските имена на днешния град-музей Берат. Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на светите Седмочисленици, сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по българското землище. Тук са запазени мощи на св. Горазд, гробът на св. цар Йоан-Владимир. Тук е закърмен и раснал с топли майчини грижи и св. Йоан Кукузел, тук е чул и песните, и плача на своята майка...
Свети места в Албания таят съкровен спомен за величави дни от нашата история. А какво от всичко това днес ние познаваме, уважаваме и пазим?
Георги Стаменов, из разказ за Манастира "Рождество Богородично" в Арденица
Брой 4 от
2005 година
Тревожни факти за разграбени православни храмове в Албания бяха представени на завършилата в Прага конференция на православните
църкви от Централна Европа, съобщава гръцката агенция МПА, като се позовава на сръбски източници. Участници във форума съобщили за
православни църкви и храмове в Албания, ограбени от мюсюлмани, и за нарушения на човешките права на православната общност в
страната. На конференцията бил отправен протест към албанските власти за това, че не са попречили на грабителите и не са защитили
основните човешки и религиозни права на жителите в Албания. За кратък период от време албанските мюсюлмани разрушиха камбанарията
на една църква, ограбиха младежки православен лагер в град Саранда и не им бе попречено да прогонят православната общност от
селище в южната част на Албания, се казва в съобщение на сръбската православна църква, цитирано от МПА.
www.actualno.com, 7 януари 2005 година
Албания заема райони, разположени в западната част на Балканския полуостров. Тези територии, населявани от илирите - един от древните народи тук, родствен на траките, впоследствие са включени в пределите на Римската империя. При разделянето на Империята през IV век на Източна и Западна територията на Албания периодично попада ту в едната, ту в другата й част. Западното влияние има свооето място, но византийското е преобладаващо, особено след като през V век Западната Римска империя попада под удара на варварите.
В Античността Албания е заета от части на римските провинции Македония и Епир, с главен град Дурахиум (Драч, Дурацо, днес Дуръс в Албания), а по-късно - Арта и Янина (днес в Гърция). През нея преминава античният път Виа Игнатия, свързващ Константинопол и Тесалоники (Солун) през Дурахиум със Западна Европа.
"Покръсти се князът на България
Борис, преименуван Михаил, заедно с от Бога дадения нему народ в годината 6374 от сътворението на света". Надпис от мраморен стълб
от IX век, открит през 1924 г. в Главиница (град Балш, днешна Албания). Този ценен документ за покръстването на българите е
изследван и публикуван от проф. Васил Златарски.
Много са местата в днешна Албания, носещи славянски имена - Девол, Балша, Главиница, Берат. Част от тях ни връщат към житията на Св. Климент и Св. Наум, разпространявали делото на светите братя Кирил и Методий сред българите в тези земи. Друга част от тези топоними се повтарят в днешните български земи. Многократно тези територии са включвани в границите на България - преди и след периода на византийскоото господство в Първата българска държава, Самуилова България, Второто българско царство.
И днес там продължават да живеят множество българи - на западния бряг на Охридското езеро, Малиград на Преспанското езеро, Голобърдо и други. Те говорят на западното наречие, както отбеляза преди години една моя колежка от Македония, но не бихме могли да очакваме нещо друго.
Стенописи от църква в Берат, Албания
През Средновековието в Албания има множеество градове. Тези в северните райони се намират под силно западно влияние, но и в тях се откриват елементи от византийската архитектура - при църквите в Шкодра, Ширджии, Рубик, Родон и други. Те са изписани във византийски стил, но в украсата им са използвани скулптурни елементи. В южните части се срещат еднокорабни, трикорабни и множество кръстокуполни църкви.
Еднокорабни са църквата "Св. Йоан" в Бобошица (ХIII век) и базиликата "Св. Никола" в Перонди (Х и ХIII век). При повечето кръстокуполни църкви кръстът е вписан в правоъгълник, а куполът е върху барабан, те имат предверие (нартекс). По-ранните постройки са изградени от каменни блокове - един от малкото запазени примери, по-ранни от Х век, е църквата "Св. Богородица" в Пешкели.
През Х век църквите получават екстериор с декорация от тухли, формиращи различни елементи, особено при изграждането на барабана на купола. Една от най-красивите църкви от този вид е "Св. Богородица" в Лабова при Гирокастро (Х век). След Х век в района е разпространена клетъчната зидария от квадри, заобиколени от тухли, като барабанът на купола най-често се изгражда изцяло от тухли.
Един от значителните градове в Южна Албания е Берат. Той е бил отново укрепен през ХIII век и тук са били изградени църквата "Св. Троица" и множество други сгради. Днес великолепният град Берат, издигнат на висок хълм над река Озуми и доминиращ над плодородната равнина, ни навява спомени за Търново и Несебър едновременно - със своите стотици къщи с възрожденска архитектура, накацали една над друга, и с десетките си църкви с пъстри фасади и керамопластична украса, над които се издигат Цитаделата и църквата "Св. Троица". Там през ХVI век работи известният зограф Онуфрий (Onouphrios Neokastrities). Този град , съхранил се в отдалечен район, ни дава днес представата за вида на средновековните български градове, които биха изглеждали по сходен начин, ако времето и завоевателите бяха по-снизходителни към тях.
Преображение Господне.
Икона от Онуфрий Неокастритис от
храма на Св. Евангелисти в Берат.
Днес в Албанския музей на средновековно изкуство в Корча
Манастирът "Св. Никола" в Месопотам, Южна Албания, показва типичната архитектура на Епирското деспотство. Там вероятно са работили майстори от град Арта, столица на тази средновековна византийска държава. Църквата "Св. Никола" е твърде необичайна - тя има два кораба с по два купола. Църквата "Св. Богородица" (ХIII век), изградена на мястото на античния град Аполония, е кръстокуполна, като има открито предверие и скулптурна декорация. С релефи е украсена и църквата "Св. Никола" в Куриан, което отново свидетелства за наличието на западно влияние. Един от тях е в музея в Корча (Korçë) - от времето на Албанското княжество от ХII-ХIV век, свързан с благородническата фамилия Балша от Вльора.
Църква в покрайнините на Корча -
една от малкото оцелели светитни на Албания
От иконостасите на тези църкви са запазени ценни икони - икона "Архангел Михаил" от църква на Малиград, икона "Св. Никола" (XIV век) от църквата в Бобошица (и двете днес са в музея в Корча), олтарни двери със сцената "Благовещение" от църквата в Берат, множество празничини икони в Палеологов стил от XIV век.
Запазени са стенописи от църквите в Малиград, Мборни, "Св. Троица" в Берат, както и по-късни стенописни ансамбли от църкви в Шелкан, Арденица, Воскопойе и Берат.
Въведение на Пресвета Богородица в храма.
Икона от
Онуфрий Неокастритис от храма "Св. Троица" в Берат.
Днес в музея в Берат.
Стенопис от 1744 г. от манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата "Св. Троица", строена с
ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман,
първа публикация в сп. "За буквите", 2006 г.
Развитието на православното изкуство в Албания продължава и след 1468 година, когато Албанското княжество попада под ударите на турците. Българският дух продължава да се подържа от Охридската българска архиескопия, която е център на религиозния живот в тези земи до 1767 година.
Паметниците, оцелели през вековете, днес уви са подложени не само на влиянията на природните сили, но и на човека. За съжаление много от църквите в Албания са сменили предназначението си, подложени са на разграбване, вместо да се извърши необходимото за тяхната консервация и реставрация.
Ралица Базайтова
из "Жива връзка. Спомени от нашето общо балканско минало"
Арх & Арт
Илюстрации: Pravoslavieto.com
Възкресение Христово -
Слизане в ада.
Икона от Албания
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
